makebulgar

Туида наистина изглежда добре, като изключим натрупаният от изкопни работи в средата хълм.

Аз, Буки, Веди, Глаголи, не са ли слова!?

Ще е добре някой по запознат да направи една сравнителна таблица с разликите и приликите на елементите на богомилството и павликянството. Богомилството се води че е умерен дуализъм, а павликянството - краен дуализъм. Ако се слага равенство между богомилството и павликянството трябва да се обяснят различията. Богомилите имат едни кръстове които служат като ритуални места и оброци и те са характерни за Западна България и особено в шоплука. При павликяните такива кръстове доколкото знам няма.

Наистина прекрасна идея е този анимационен сериал който ще очакваме да видим с нетърпение! - http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/3102-%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB.html "Змейове, кукери и самодиви са сред главните герои на нов анимационен сериал, базиран на българската митология и фолклор. Балканското епично фентъзи, както го определя авторът му, ще се казва "Златната ябълка" ("The Golden Apple").Създател и артдиректор на проекта е Димитър Петров – аниматор, завършил в Лондон и работил в екипа на Cartoon Network Studios Europe. Освен него по сериала "The Golden Apple" работи международен екип от професионалисти. Сред тях са белгийската аниматорка и дизайнер Емили Тимерманс и доц. д-р Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика към БАН, която е консултант по проекта, а и на Списание 8."

Вачкова е само доктор, но звучи логично относно иконографията в някои манастири и църкви в Западна България, в която иконография слагането на ангелски крила на Дева Мария и Йоан Кръстител и потъпкването на договора били богомилски. На въпросът защо в доктрината на богомилството стои зурванитската доктрина за Бог и двамата му сина тя не успя да даде адекватен отговор, даже се зачуди какъв е тоя Зурван. Казвайки че богомилите в босна погребвали не в земята а над нея в каменни гробници, Вачкова беше учудена че и зороастрийците не погребват в земята и не трупоизгарят. Тоест Вачкова приема богомилството единствено и само като християнска ерес или като производно на един от първоначалните клонове на християнството, вероятно на арианство или на друго разклонение.

Според един друг специалист по богомилите - В.Вачкова в България отношението към богомилите било коренно различно от общите представи които са наложени относно катарите и бугрите в западна европа - содомити, педали и разни подобни. В България и особено в западна България богомилство се смесило по естествен път със православието. Така в много църкви и манастири иконографията носи богомилски черти, като ангелските криле на Дева Мария и Йоан Кръстител, потъпкването на договора със Сатаната и т.н.

Така описаната хронология не обяснява защо има разлика в доктрините на богомилството и павликянството, което е описано добре от Ю.Стоянов в "Другия бог". Също така хронологията не обяснява защо цантъра на богомилството на Балканите не е тракийската низина и Пловдив, а е Софиско поле и Западна България.

Всеки друг, който има аргументирано мнение може да критикува критиката върху критиката върху Ценов. Ако въпросният Ангел Кънчев използва методите на Ценов и прави същите грешки е полезно това да се покаже в документ за да се разубедят някои нови ентусиасти четящи Ценов.

Ако има желание някой може да се заеме с това да направи критични бележки върху коментарите на Ангел Кънчев - http://www.bgpatriot.com/web/bg/topics/bulgaria/history/cenov_critics/ върху критичните бележки на Т.Йончев върху написаното от Ценов. Писмените аргументирани критики върху написаното от привържениците на Ценов ще са полезни срещу появата на нови привърженици.

Съмнително е Бузан да е от рода Дуло. Твърде много време дели Бузан и Кубрат. В Именника Дуло са със сигурност Кубрат и Аспарух, а Ирник и Авитохол са по скоро легенди включени в рода за да стане той по велик. Това че Кормисош сменя Дуло и това че след това има и друг род освен Вокил, говори за това че родовете на върха са били сменяни по принцип. Севар е само внук или правнук на Кубрат, и след него е сменен рода.

Глишев, хубаво е да се направи статия на тази тема, която да помага на студентите и учениците които влизат във форума, но предполагам като педагог знаеш, че целта на образованието е не толкова натрупване на енциклопедични знания от учениците, колкото това да се научат да мислят самостоятелно и логично. Тоест добре е да се запознаят с достиженията на науката, но е още по-добре да могат да мислят, така че да търсят слабите страни и места на въпросните достижения на науката. И трябва да използват логика и лични мисли. Това че нещата са такива каквито са, а не други, няма как да приема, доколкото основния принцип на науката е да се съмнява в нещата които са приети за факти. Лингвистиката не прави изключение, и примерите които дадох по горе са напълно научни доколкото задават въпроси относно някои неизяснени неща в науката, а не са псевдонаучни, романтични, митологични или фантазия. Аз избягвам да използвам такива термини и определения относно думите на другите, а гледам да говоря по същество и конкретно по изказаните мнения. Всеки който твърди, че днес е напълно ясно и дефинирано какъв е бил прабългарския език, че през Х в. този език умрял, че за него можем да съдим по няколко календарни, военни и други служебни термини, според мен греши. В една научнопопулярна и образователна статия, енциклопедия или учебник един такъв хипотетичен и недоказан език трябва да бъде оставен като хипотетичен, а не да се твърди че е доказано какъв е, и че думите шегор, тутом, корем, шаран, ичъргу доказват без капка съмнение съществуването му. Има мнения, че прабългарския език е бил алтайски, има мнения че е бил индо-ирански, но има и други мнения. И в крайна сметка всички досегашни мнения може да са грешни. Това го казвам като лаик който е чел някои неща за индоевропейския праезик, да славянските езици, за индо-иранските езици, за тюркските езици, за тракийския, за скито-сарматските езици, за хинди и урду, и за много други древни езици.

Перкунасе, въпросът не е в това да слагаме гръмки определения като фентъзи и псевдонаука, а доколко можем да се осмелим да мислим нестандартно и самостоятелно извън наложените стереотипи от авторитетите и дебелите им книги. Факт е, че календарните термини и титлите, които се смятат за неславянски са използвани след покръстването и след хипотетичното славянизиране. Думи като Шегор, Вечем, Ичъргу, Боил и т.н. са служебни термини, като днешните Януари, Февруари, Генерал, Майор, Ефрейтор, които не са доказателство за използването им като майчин език от древните българи. Фактът, че са използвани след покръстването и фактът че българите толкова лесно някак преминават от хипотетичния прабългарски към старобългарския говори за това че по скоро прабългарския е ранна форма на старобългарския, а не е бил някакъв алтайски, ирано-персийски или тохарски. Ако приемем, че налагането на книжовен език води автоматично към изтриване на стария език на населението и замяната му с нов, то трябва да си зададем въпроса защо това е било в сила при българите, но не се е реализирало при власите, които въпреки книжовния език и кирилицата си остават романоезични. Авторитетите лингвисти които в миналото са се изказвали и са градили хипотези и речници трябва да бъдат ревизирани от по-новите лингвисти. Така например хипотетично възстановените по топоними и имена скитски и тракийски речници трябва сериозно да се ревизират. Примерно от името на някое си тракийско племе Дарсиой някой си български траколог-лингвист извежа, че траките имали думата дарсас 'дързък' щото в някои индоевропейски езици имало такава дума, и това за автохтонците и другите любители на лингвистиката вече започва да звучи като достоверно и като факт. То обаче си е една измислица и никой по никакъв начин не може да докаже че траките са използвали такава дума. Тъй, че по-малко вяра в авторитетите и повече лични мисли и логика трябва.

За картите Ценов наистина волно или неволно греши, доколкото България е рисувана по карти само северно от Стара планина доста преди да се появят научните и идеологически врагове на Ценов. Още 15-17 век по картите България е само северно от Балкана.

Обичайното тълкуване е грешно

Ако Севар се е възкачил в средата на годината Тох, тоест примерно през месец Юли, и е управлявал 15 години и 7 месеца, то Кормисош веднага след него ще се възкачи наистина в годината Шегор, а в Именника ще да са записали само 15 години тъй като Севар не е управлявал пълни 16 години.

Глишев, от висотата на висшето си филологическо и друго образование сигурно имаш право да неглижираш мненията на лекари и инженери относно лингвистиката, но трябва поне малко да се съобразяваш с мненията относно древни и непознати хипотетични езици, какъвто е "прабългарския". В тази сфера има много хипотези и реконструкции които не са напълно точни и верни, и това се отнася както за хипотетичния прабългарски език, така и за реконструираните по имена и топоними скитски и тракийски езици, а и за много други. По горе в изложението твърдиш, че прабългарският език (като някакъв алтайски или евентуално индо-ирански) "е говорен в Първото българско царство между VII и X в.", но това е някаква недоказана хепотеза, а не доказан факт! Същите лични имена, названия на месеци и животни, няколко числа и технически термини, върху които се базира хипотетичното съществуване на обособен прабългарски език различен от старобългарския, се използват и след хипотетичната славянизация през IX-X век. Тоест, фактът, че много от тези термини и имена си остават и след това, говори за това, че не можем да слагаме долна граница през VII век. Можем спокойно да приемем например, че още през V век или по-рано е съществувала ранна форма на старобългарския език, в която форма ги е нямало християнските и гръцки думи навлезли след IX век, но ги е имало техническите, календарни, военни и други термини от които се извежда погрешно хипотетичния прабългарски език.

Крум може да е бил сложен начело на държавата заради военните си умения и качества на водач. Такава е била практиката в ПБЦ, като лошите или загубили битка владетели са били сваляни и заменяни. Не е било нужно Крум да има политически и други връзки с мизийските българи, а е трябвало само да бъде добър военачалник.

Фактът е че 9 век, а и по-рано, българите не са били тюркоезични и монголоиди по раса. Били са европеиди които можем да наречем българоезични, което пък означава че са били с език съдържащ "славянска" (или по скоро скитска) лексика и източни думи и термини. Ценов не е бил съгласен с недоказаната хипотеза за малката тюркска орда претопена в славянското море и в това отношение може и да е прав. А до какви нови хипотези може да доведе това е друг въпрос. Ценов разглежда варианта българите да са траките и греши, но има и други варианти.

Всичко това е вярно, но само ако се приеме че подходите и методите чрез който е работила и работи науката тогава и сега са верни и единствено възможни. Науката по принцип работи с нови тези които стъпват върху или оборват стари тези, но науката е най-доволна когато учените откриват и създават нови научни методи и подходи. Подхода на Ценов наистина изглежда псевдонаучен, доколкото се опитва за докаже една предварително начертана теза чрез слаби аргументи (примерно картата на Йероним или други неправилно предадени текстове), но подходът му по отношение на това да не е съгласен със тогавашното състояние на науката си е чиста наука. Много по-научно е да не спираш постоянно да си задаваш въпроса защо при българите в езиково и антропологическо отношение не е останало нищо тюрко-монголско от така наречените прабългари (както прави Ценов), отколкото да приемеш че прабългарите са били малка орда претопена в славянското море (както прави Златарски), и да зачеркнеш всички останали хипотези като псевдонаучни. Златарски е правил своите грешки именно защото е следвал правилата на играта на професионалната наука, а вероятно не е имал смелостта и възможностите за отклонение от традиционното състояние на науката. Това нито омаловажава трудовете му, нито прави грешките му по-малки.

Статията на Кънчо Георгиев е добра и поучителна, и трябва да се прочете и от Табов и от други. От друга страна обаче не трябва всички дилетанти да се слагат в един кюп и съответно всички техни тези да се отхвърлят заради дилетантството им, заради други техни слаби или абсурдни тези, или поради други причини. Просто трябва от плявата да се отдели житото. Така например Ценов, въпреки че гради тезите си на някои грешни постановки, достига и до някои напълно логични и научни заключения, които не трябва да се пренебрегват. Напоследък никой не оспорва това че Ценов е бил прав когато е спорил със Златарски относно тюркския или алтайски произход на българите. Също така много учени споделят някои от вижданията му относно племената и етногенеза в източна европа. Много от професионалните историци и учени свързани с историята като наука пък за да не бъдат набедени в непрофесионализъм от гилдията се придържат към установените "факти" постигнати от науката. И ги използват в трудовете си и в учебници без да мислят върху тях. Така не е трудно в подобни научни трудове да прочетеш че славяните през 6 век нахлули от север през Дунав, докато напрактика според хрониките от там в този период е нахлуло племето на склавите. Разликата не е голяма и учените приемат равенството славяни-склави за постулат. Ако се подходи напълно научно обаче с ревизия на всички преводи на изворите, с исторически и лингвистични анализи, то резултатите като изводи може и да са други.

На албански княз е 'princi'.

Има ли лингвистични причини и подобни примери на прехода от Цесаръ към Царъ, или просто имаме печатна грешка, доколкото знаем че в старобългарските текстове има приом при който част от думите се качват над самата дума, което не знам точно как се нарича в науката.

Перкунасе не ми се спори, но сам знаеш примерно че Аз/Ас я ползват и индо-иранците и в миналото, а някои и до днес. Старобългарската дума Дати 'давам', 'раждам плод', 'възнаграждавам', от която произлиза и Дете има пълно съответствие в авестийското Дата, а нашето Чедо в санскрит е Джата. Знаем и за съотвествието Жена - Жан. Нашето Къде и руското Куда са еднакви с авестийското Куда. Нашето Бяг/Бег/Бягане е еднакво с индийското Бхага, Бхагана. Нашето ЗА и ЗАщо, отговарят на авестийското Зи 'за', 'защо'. И т.н. примерите са толкова много, че на човек му става чудно доколко скитащите из степите "иранци" скити и сармати, са се разбирали в пряка реч с криещите се в полските гори протосклави.

Княз е титла използвана от склави и други славяноезични, а това не изключва и това Дуло и Аспарух да са я използвали, доколкото те може да са били по принцип славяноезични скити-конници от степите (използващи думи "индо-ирански" като Аз, Дете, Мога, Къде, За, Тича, Бъда, Жена, Огин, Държа, Дан, ....).

Не темата, а само мненията на В.Томов са за алтернативния раздел.