makebulgar

Автохтонството е диагноза и трябва да се лекува. Има доста болни от него днес.

Еми много от народните обичаи и празници си имат религиозен характери смисъл. Примерно кукерите, прескачането на огъня, оратниците и други обичаи, които може да са зороастрийски, зурванистки ... все религиозни обичаи.. А рождеството на 25 декември си е от митраизма, а не е просто народен празник.

Ще е интересно да видим някой декрет или данни от някой събор, където се казва те на тоя езически обичай му лепнете християнски светец или ритуал. Предполагам няма такива декрети, тъй като църквата принципно не би приела езически ретуали в канона. Няма как библията да ти казва да почиташ един бог, а ти да носиш маски на кукери, или да гониш бесове от кучета. Църквата ги е забранявала, а не ги е приемала. Примерно на събора през 680-681 г. в Константинопол се издават правила за забрана на езическите обичаи на 1 март, календите, кушиите, яденето на кървавици, краденето на булки, мечкарството, гадателството и други подобни, но не са успели да ги изкоренят. Реалността е, че просто църквата не е успяла да се пребори с езическата вяра и суеверията на хората и повече се е бояла да не се дигнат на бунт заради някакви строги забрани. В днешно време просто езическите обичаи просто съвпадата понякога със християнските празници, по простата причина, че са прикачени към християнския календар. При нас Борис специално пита папата дали е редно българските игри, тоест обичаи, да се играят по великден.

Глупости изречени с много хъс и патос.

За прокламиране на неоосманизъм получаваш доживотен бан и изключване от системата на човечеството. А Турция да си гледа Кюрдистан и останалите проблеми, защото не са малко. Войната между християните и мюсолманите ще я спечелят атеистите, и след това няма да има коран...

Не е точно първата, а е една от многото. "Международната агенция за възобновяема енергия съобщи, че 14 438 мегавата (MW) геотермална енергия е била онлайн в световен мащаб в края на 2020 г., генерирайки 94 949 GWh електроенергия. [35] На теория световните геотермални ресурси са достатъчни, за да доставят енергия на хората. Въпреки това, само малка част от световните геотермални ресурси в момента могат да бъдат проучени на печеливша основа. [36] През 2021 г. Съединените щати поведоха света по производство на геотермална електроенергия с 3 889 MW инсталирана мощност, което е значително увеличение спрямо 2020 г., когато тя произведе 2 587 MW. Индонезия следва САЩ като вторият най-голям производител на геотермална енергия в света, с 2,277 MW капацитет онлайн през 2021 г." https://en.m.wikipedia.org/wiki/Geothermal_power

Ето едно проучване по въпроса с посещаемостта на мачовете в Холандия и Западна Европа - Common international trends in football stadium attendance Изводите: "Професионалният футбол привлича много внимание от страна на медиите, телевизионните зрители и привържениците, които редовно посещават стадионите. Не е изключение, че десетки хиляди хора пътуват до стадион, за да гледат как любимият им отбор играе два пъти по 45 минути. Тъй като много мачове могат да се гледат и по телевизията, изненадващо е, че толкова много футболни фенове са готови да прекарат четири до шест часа от живота си, само за да гледат играта на отбора си и да похарчат доста пари. В края на краищата, не само гледането на мача, но и пътуването до и от стадиона отнема много време. И не само цената на билета, но и пътните разходи трябва да бъдат покрити. Феноменът на масовия интерес към посещаемостта на футболните стадиони датира отдавна. Преди 50-60 години ситуацията не беше много по-различна. Дори в онези дни със значително по-ниски доходи, по-дълго време за пътуване, тъй като общественият транспорт беше за мнозина единственият възможен начин да стигнат до стадиона, неудобните седалки в понякога ужасяващи метеорологични условия посещението на стадион беше много популярно. Поглеждайки назад към развитието на посещаемостта на стадионите през последните 50-60 години, има забележителен спад през 1980-те години, феномен, който Холандия споделя с Англия, Германия, Франция и Белгия. Настоящата статия представя анализ на дългосрочното развитие на професионалната посещаемост на футболните стадиони в Холандия за балансиран панел от 30 клуба в продължение на 63 сезона. Посещаемостта на стадиона изглежда се влияе от специфични за клуба фактори и специфични за сезона детерминанти. На ниво клуб посещаемостта на стадиона се влияе от капацитета на стадиона, представянето на клуба и лигата, в която клубът играе. В този анализ предположението е, че ефектите от лигата са постоянни във времето, т.е. възможните ефекти на заместване между лигата, предизвикани от комерсиализацията, причиняващи промяна в посещаемостта от по-ниските лиги към по-високите лиги, не се отчитат. С течение на времето нивата на безработица изглежда са били важни, но не и хулиганство. Трябва да се отбележи, че промените в нивата на безработица също представляват променящи се социално-икономически обстоятелства като колебания в доходите. Липсата на хулигански ефект може да е специфична за Холандия, тъй като в други страни естеството и тежестта на хулиганството може да са били различни. В допълнение към това, има силна връзка между посещаемостта на стадионите в Холандия и най-добрите футболни лиги в други европейски страни, по-специално Англия. Част от тази асоциация може да се дължи на общи детерминанти като нивата на безработица, които са силно корелирани в цяла Европа. Независимо от това, изглежда, че има ненаблюдавани фактори, влияещи върху двете футболни лиги чрез международни общи тенденции в интереса към професионалния футбол. Естеството на тези ненаблюдавани международни странични ефекти не е ясно. Това може да бъде споделен интерес към футбола като спорт. От проучвателен анализ става ясно, че един прост модел с нива на безработица и посещаемост на стадионите в други страни също извървява дълъг път в описанието на развитието на посещаемостта на футболните стадиони в Холандия, Англия, Белгия и Германия, но по-малко във Франция. Бъдещето на посещаемостта на футболните стадиони е неясно. Настоящата пандемия от Covid-19 с нейните локдауни е отговорна за празните стадиони. Футболните поддръжници, които преди споделяха радостта и вълнението си, както и тъгата и разочарованието, сега трябва да смилат всички тези емоции сами или с няколко приятели. Много тъжно. От представения анализ става ясно, че безработицата има негативен ефект върху посещаемостта на стадионите. Така свързаният с Covid-19 ръст на безработицата ще има негативен ефект върху бъдещата посещаемост на стадионите. Въпреки това стадионите все още са празни. Не е ясно колко бързо любителите на футбола имат право да се завърнат на стадиона. Това може да бъде постепенно, като се започне с ниска заетост, за да се даде възможност за достатъчно разстояние между зрителите. Въпреки това, дори постепенното завръщане на стадиона би донесло огромна радост на тези, на които е позволено да гледат любимия си отбор лице в лице. Гледането на мач по телевизията без съмнение е по-удобно, ефективно във времето и по-евтино от посещението на стадион. Въпреки това, той не е истински заместител на събитието на живо."

Днес северозападните европейци спортуват значително повече от източните, показва проучване на Европейската комисия от 2018 г. Белгия, Холандия, Швеция и Дания направиха всички кръгове на елиминациите на Евро 2020, отчасти със сигурност, защото тези малки страни имат сравнително големи групи от активни футболисти. От 17-те милиона жители на Холандия, 1,2 милиона играят за футболен клуб. Поразителен образ на Евро 2020 са смесените западни отбори, побеждаващи изцяло белите източни противници. Голямото имигрантско население изглежда е благодат за националните отбори. Френският полузащитник Пол Погба обясни, че в смесените предградия на Париж, където той и няколко съотборници са израснали: "Всички ще играят футбол. Това е всичко." Бедните деца бягат от тесните си домове, за да играят навън в осигурени от държавата съоръжения. Под детския жилищен блок на Погба в Роаси-ан-Бри, източно от Париж, се намира малко спортно игрище с баскетболни обръчи и футболни цели. В държавно финансираните клубове в тези квартали децата срещат квалифицирани треньори, които ги учат на тактика. Най-добрите след това научават авангарден футбол във водещите първенства в Западна Европа.

какво общо има това със сарматския произход на българите и славяните

Тоест ако в картата за мачовете на ЦСКА от 210 лв са включени и билетите за пътуването до София, за 15 мача през сезона, то закупените клубни карти ще се умножат значително и посещаемостта от извън София ще нарастне.

Посетителите на мачовете от Бундеслигата често са доволни да открият, че цената на местното пътуване с влак до стадиона е включена в цената на билета за мача и това не е по-различно през този сезон. Просто покажете билета си, цифров или физически, на инспектора на влака. Безплатното пътуване обикновено е валидно само за три часа преди началото и стриктно само на местни, регионални влакове (RE/RB) в непосредствения местен регион за пътуване. С други думи, не бързите влакове на дълги разстояния (ICE/IC/EC). Билетите за Борусия Дортмунд са валидни за цялата провинция Северен Рейн-Вестфалия (NRW), въпреки че трябва да отпечатате отделен билет.

Редовните билети може да са по-скъпи, но говорим за сезонните билети, които са евтини. През последните години има 15% ръст на продажби на подобни клубни карти за целия сезон и от там и нараства посещението. Ето статия със сравнение на цените на клубните карти в Бундеслигата - Bundesliga price check 2023-24: The cost of German football – DW – 08/18/2023 Максимум са 1000 евро, минимум са 150 евро, което е съответно 1,4% и 0,2% от средната заплата. Много по-малко от това в България, като процент от доходите. Иначе разбира се, че има правостоящи места. Намират се обикновено в секторите зад вратите. Там са най-евтините билети за най-върлите фенове. Ето снимки на такива правостоящи места от Хановер в Германия и Клагенфурт в Австрия.

Една от причините вероятно е това, че билетите там са много евтини. В Германия една клубна карта, тоест билет за целия сезон, е да речем 240 евро (правостоящи), 380 евро (седящи) или 1000 евро (ВИП), тоест при 70 000 евро средна заплата годишно, билета излиза 0,35%, 0,5% или 1,4% от заплатата. В България билета за мача за целия сезон на ЦСКА е 160 лв, 210 лв или 800 лв (ВИП), което при средна годишна заплата от 24000 лв в България, е съответно 0,7%, 0,9% или 3,3%. Тоест имаме около 2-2,5 пъти по-скъпи клубни карти в България сравнено с Германия. При това за минимална сума в евро към клубната карта в Германия можеш да получиш и достъп до мачове от евротурнирите.

Колкото по-миньорско-промишлен е районът, толкова по-малко алтернативи за забавление има.

Не е въпрос толкова на мързел, колкото на алтернативи. Северняците от Германия просто нямат какво друго да правят вечер и ходят на мач, а тук на юг имаш безброй други алтернативи - ще ходиш на плаж, ще ходиш за риба, ще ходиш на планина, ще гледаш лятно кино, ще се качиш на яхтата и ще обикаляш някакви средиземноморски острови и т.н. В Западна Европа вероятно бума е следствие на това, че сега е времето да ходят на мачове децата израснали с ФИФА на плейстейшъна. Тези вече пораснали деца съответно билетите могат да си ги купуват онлайн за секунди. Те верояно ще вземат на стадиона и жената и децата си, тъй като нещата на стадионите са културни и няма ексцесии и расизъм, като дори на самия терен нещата са толкова културни, че на футбулистите не им дават да си събличат тениските, а грубите фалове вече са далечно минало. От друга страна при нас на мачовете ходят основно футболни лумпени, като 67,35% са скинари с качулки, а останалите са пенсионери от твърдия електорат на отборите. Жените и децата са 0,002%. Зрителите у нас по стадионите са там основно, за да си лекуват психиката чрез викане (65%), чрез псувни (62%) и чрез люпене на семки (95%).

Миризмата всъщност е стресираща само за онзи, който се е къпал и парфюмирал скоро, като при това стреса е краткотраен, докато обонятелните органи се нагодят на новата обстановка. Затова и често хората не усещат миризмата си тъй като са свикнали с нея, и дори може да им харесва. От личен опит от казармата имам наблюдения, че седмица без баня и с едни и същи дрехи всеки ден, дори при жега и физически натоварвания, миризмата не е чак толкова отблъскваща, при това дори не усещаш, че и наоколо армията също цяла седмица не се е къпала и прала. Друг пример за загубата на обонянието или по скоро на адаптирането му към средата е град Севлиево. Вчера отново минах от там, и буквално ме лъхна спомен, за предишните ми преминавания от там. Доколкото Севлиево е в котловина цялата смрад излизаща от химическите процеси в заводите в града остава във въздуха над града. И като навлизаш в котловината те лъхва аромата на развалено и изпражнения, но като се надишаш достатъчно и вече свикваш, и спираш да усещаш миризмите. Така в града си живеят свикнали с миризмата и не им прави впечатление. Тъй че средновековието и античността са били миризливи, но хората са си живеели комфортно. Къпели са се чат пат в реките и по римските бани, но миризмата не ги е дразнила до припадък. Възстановките днес могат да са и супер реалистични с некъпани реконструктори, които месец не са си мили зъбите, и пак посетителите може да обикалят наоколо спокойно. Само трябва по периферията на реконструкцията да има повече коне, крави, магарета и кози, така че техните отпадни миризми да притъпяват обонянието на туристите. Същия ефект имат и пушеците от печки и огнища, а и ароматите от месото печено на скарите и шишовете.

Хората в туитърХ са дали видеото и пишат, че това са първи кадри на касетъчни бомби ползвани от руснаците. Ако имате някакви видеа от по-рано може да ги дадете.

Руснаците са започнали да използват касетчни бомби в отговор на това, че украинците са започнали да ги използват. "Изглежда, че след като няколко месеца американците доставяха касетъчни снаряди на Украйна без никакво смущение, ние започнахме веднага с голяма бомба, която лети на 30 км дълбоко в LBS (RBK-500). Видеото показва кадри на руски войски, използващи касетъчни бомби РБК-500 в района на село Старомайорское. Един RBK-500 може да побере повече от 500 осколъчни суббоеприпаса с тегло 400 грама всеки. Това оръжие е изключително ефективно срещу пехотата. Дори дълбоките окопи не винаги ви спасяват, тъй като фрагменти от касети удрят отгоре надолу. Лекобронираните превозни средства също са изключително уязвими. Най-безопасното нещо е да сте под покрива по време на обстрела. Предназначен е за унищожаване на лекобронирана и уязвима техника, жива сила, полеви складове за боеприпаси, железопътни влакове, укрепени военни съоръжения, военно-промишлени съоръжения и комуникации. Може да покрие огромна площ до 8 квадратни километра с увреждащи елементи. Източници твърдят, че Кремъл е чакал реакцията на западните институции на това нарушение от страна на Украйна, но е нямало почти никаква реакция, с изключение на няколко предупреждения. Сега руските въоръжени сили могат спокойно да прикриват всичко, особено след действията на Израел в ивицата Газа."

Азиатска Сарматия не е в цяла Азия до Монголия и Манджурия, а е между Черно и Каспийско море.

Тогава това вярно ли е Хем казваш че са тюрки, хем после че не са.

Тоест това сведение някой умник е свързал с другото за въшкоядите и така елинските въшкояди станаха тюрки, и съответно тюрки се намърдват в Европа още в античноста. Гениално. Извън всякаква логика.

Въшкоядците само ние ги свързваме с нечистотии, боклуци и непрясна храна. За елините това определение може да е значило нещо съвсем различно. Някой елин може да е видял някой от онези да яде кърлеж или друго насекомо и са почнали така да ги наричат. А те са си били като всяко друго скитско племе. Днес като наричаме италианците и французите, че са жабари, отбелязваме само това че ядат нетипична за нас храна, без това да означава нищо друго.

Кой пък ги определи, че са тюрки или техни предшественици?! Античен автор ли е, някои текст на камък ли е, или е някои съвременен тюрколог?! Будините също са наричани Φθειροφάγοι но никой не ги смята за алтайци, а ги смятат за някакво индоевропейско скитско племе. В науката днес сармати, савромати, скити и други подобни имена са нарицателни за индоевропейски племена. Така е направила науката днес като е дефинирала тези племена като индоевропейски и така ги е приела. Който не е съгласен или е псевдоучен или пък ще въвежда революция в науката. По скоро е първото. Скития и Сарматия пък са географски названия. Чисто логически едното не е свързано с другото. И който нарича всички племена в географията Сарматия че са сармати и съответно от там да изчислява, че щом в Сарматия има тюркоезични, то сарматите и савроматите са тюрки, явно му куца логиката изначално. Поради същите логически правила Унгарците са европейци, но не са индоевропейци. И поради същите логически правила македонците не са македони и македоните не са говорели на македонския български диалект.