makebulgar

Иранистите мълчат просто защото си живеят по иранските държави и сме им доста далеч. Те си изучават тяхната история и езици, а скитите, сарматите и българите са им последна грижа. При това като четат в уикипедия, че прабългарите са тюрки номади и ни пропускат като обект за проучване. Чак след време, когато подобни книги като книгата на Чобанов, написани на английски бъдат цитирани и написаното в тях се популяризира иранистите ще пишат по-сериозни анализи по българския въпрос. Може да минат още 30-40 години, за да се случи това.

Славяните си съществуват, при това са много. Съществуват от момента в който е въведен езиковият термин славяни. Преди това съществуват народите и племената, върху които е наложен термина. С други имена, но съществуват, като са говорили на езиците, които наричаме славянски. Тъй че повтарянето, че славяни не съществували, че нямало артефакти доказващи съществуването им и че били мистификация единствено говори за ниското образование и култура на общуане на човека който ги повтаря тия неща, или говори за откровени политически манипулации свързани с някакви нацистки идеологии от преди 70 години.

Помисли по-гъвкаво кой друг е живял в Тюркския хаганат и е имал подобен календар.

Там е проблема, че относно календарите се мисли доста ограничено. Приема се, че календарът е функция и продукт на народът, който го използва, приема се, че народ или империя задължително използва един календар по цялата си земя, въпреки многото народи в империята... Ако тюрките в хаганата са използвали един календар, възможно ли е согдите в хаганата да използват друг, а тохарите трети?

Скитския и сарматски ирански езици вероятно са били доста отдалечени от персийския и аланския/осетинския, а са били по-близки със славянските. Чисто в лексикално отношение. Бог, Къде, Дан, Държа, Жена, Дете и стотици други са все славянски, но са и ирански думи. Ако българите са били ираноезични сармати и са използвали тези думи дали можм да кажем, че са изоставили езика си при срещта си със склавите и антите? Старобългарският на Черноризец, Екзарх, Преславски е книжовна норма създадена за превод на книгите от гръцки, съответно е пълен с гръцки думи, латински думи и преводни думи, които не са били използвани преди това, тоест различава се от езика на склавите и антите от 6-ти век.

Около първи век от новата ера индоевропейските езици са били вече доста отдалечени. В общи линии календара засега съм го изоставил. Не е чак толкова важен всъщност, защото вероятно не е прабългарски, а е зает и думите в него явно не са прабългарски. Календара не е и най-древен. В този смисъл остава важен единствено като част от Именика и като средство за датиране използвано в Европа, но създадено на изток. Календара не е китайски и на изток има преки негови паралели, може да се проследи движението му и да се направят предположения как е достигнал до нас. Трябват обаче обширни познания извън обичайните рамки на историческата наука и лингвистиката. Календар е все пак, и трябва да се познава археоастрономията, тоест астрономията, обсерваториите, математиката и други науки...

Не приемам, че езика на прабългарите е невъзможно да е бил индоевропейски, а просто визирам, че е невероятно българите като индоевропейци и сармати от европейските степи да са говорили на онзи индоевропейски език от който идват календарните термини.

Еми термините са от няколко езика. Единия е тюркски, а другия е индоевропейски, като е възможно част от индоевропейските думи да са от трети индоевропейски език. Със сигурност термините не са от един език бил той прабългарски или друг. Не са с тонгусо-манджурски или тем подобни корени и етимологии, както се опитва да ги изкара Живко Войников. И чувашките думи не са най-близки до тях. Въпросният индоевропейски език, от който са повечето термини е невероятно да е бил езика на прабългарите, така че отиваме към това календара да е бил зает. Тоест имаме календар, който съдържа тюркски думи, но поначало не е тюркски, а е създаден или използван от индоевропейци. Тюрките са възприели календара и са превели част от термините така, че горе долу да е разбираем за тях. Част от термините са останали обаче непреведени и тези термини са използвани изключително като календарни термини. Това се е случило в Централна Азия. От тук насетне може да се спекулира и предполага кой е донесъл календара в Европа. Първият вариант е това да са прабългарите, тоест те да са въпросният тюркски народ, който е заел календара в Централна Азия и да си го носи от там 1000 години, така че през 7 век да го използва в Европа. Този вариант е съмнителен и малко вероятен, тъй като прабългарите вероятно са били сармати, а не тюрки, при това европейски кавказки сармати, а не източни. Вторият вариант е календарът да е донесен от някое от източните алтайски племена като авари, хазари, хуни или тюрки от тюркския хаганат. Войников предполага единствно възможно заемането от аварите, като смята че календара идва някъде от тонгузоманджурия от където произлизали аварите и там бил зает от Китай. Т. Чобанов предполага, че календара може да е зает от тюркския хаганат. Календара може да е бил зает и от хазарите или от хуните. Всики тези възможности са поравно вероятни към моментта, като по-тоно може да се насочим към източника след лингвистичен анализ към кои точно тюркски езици са най-близки алтайските названия от календра - Тох, Шегор, Етх, Дилом.. Предполагам тюркския хаганат е бил източника, но и там трябва проучване по-надълбоко. Това, че календара не е документиран при авари, хазари, хуни и тюрки не означава, че не може те да са го донесли. Просто не е бил записан на книга и така е останал скрит. Друго много интересно нещо е, че същия календар като този от Именника на едно друго място е зает по много сходен начин, като и там имаме същата ситуация при която термините са от два езика, като едните са от създателите на календара, другите са превдени. Разликата е, че на това място не са били използвани алтайски думи при превода на част от термините, а са използвани думи от друг език.

Просто трябва на някой докторант да му дадат тема на докторантурата за произхода на прабългарския език с оглед на новите археологически и генетични изследвания. Реално езиците не са свързани пряко с генетиката и археологията, но езиковите теории относно древните народи често се потвърждават и от археологически и от генетични проучвания. При индоевропейския праезик мисля, че е именно така и го свързват както с археологическата Ямна култура, така и с генетиката проучвана относно нея. Ако на база новите археологически и генетични проучвания се направи една ревизия на всички познати езикови остатъци от ранносредновековните българи и се направи едно по-обстойно проучване на старобългарския език не само за алтайски, но и за кавказки и ирански /скитски и сарматски/ остатъци, включително общите славяно-ирански думи, то относно прабългарския език може да се изведе нова теория. Разбира се доколко теорията ще е революционна ще зависи от желанието и капацитета на докторанта, а и от учителите му.

А дали скитите и сарматите са говорили на праславянски език: "Праславянският език е хипотетичен и не е засвидетелстван писмено1. Той е реконструиран чрез сравнително-исторически метод, на базата на най-старите старобългарски паметници1. Праславянският език произлиза от хипотетичния индоевропейски праезик1. Сарматите са голяма група древни източноирански конни номадски народи2. Оцелелите сармати са асимилирани, например в Боспорското царство или от древните славяни2. Въпросът дали скитите и сарматите са говорили на някаква ранна форма на праславянски език е сложен и обект на академични дебати. Някои източници предполагат, че може да има връзка между тези култури и праславянския език3, но това не е универсално прието мнение. Това е област, която изисква по-нататъшни изследвания и анализ." "Скитите и сарматите имат значително влияние върху историята на Европа. Сарматите започват да мигрират на запад около IV – III век пр.н.е., като към 200 г. пр.н.е. вече доминират над скитите1. През I век сарматите започват да нахлуват в Римската империя в съюз с германските племена1. Оцелелите сармати са асимилирани, например в Боспорското царство или от древните славяни1."

Волжка България е била федерация в която са били включени няколко племена дошли от Хазарския хаганат плюс урго-фински племена, като вероятно българите там са били по-малобройни сравнено с останалите племена. И това са били българи, които 300 години са живели в Хазарския хаганат. Тоест много по-логично е там българите да са загубили езика си и да са възприели тюркски.

На въпросът "Съществуват данни за това, че прабългарите са използвали старобългарският език още преди 681 година, тоест още преди Аспарух. Учени като Рашо Рашев и Тодор Чобанов изказват хипотези в тази насока. Ако наистина прабългарите са говорили на ранен вариант на старобългарския език означава ли това, че прабългарския език не е изчезнал?" ботът отговаря: "Според някои учени, прабългарите са използвали старобългарския език още преди 681 година, когато Аспарух е основал Първото българско царство. Те изказват хипотези, че прабългарите са били в контакт с ранните славяни и са приели техния език като средство за общуване. Така прабългарският език не е изчезнал, а е продължил да съществува като диалект или социалект в рамките на старобългарския език12 Една от тези хипотези е на Рашо Рашев, който твърди, че прабългарите са били част от скито-сарматската конфедерация, която е обединявала различни ираноговорящи племена. Той смята, че прабългарите са били в контакт с ранните славяни още от 6 век и са приели славянския език като лингва франка. Той се позовава на археологически, лингвистични и генетични данни, които показват сходства между прабългарите и славяните3 Друга хипотеза е на Тодор Чобанов, който твърди, че прабългарите са били тюркоговорящ народ, който е приел славянския език още преди да пристигне на Балканите. Той смята, че прабългарите са били в контакт с ранните славяни в Приазовието и Прикаспието и са приели техния език като резултат от мирно съжителство и културен обмен. Той се позовава на исторически, лингвистични и антропологични данни, които показват взаимодействие между прабългарите и славяните4 Тези хипотези имат своята логика и обосновка, но не могат да обяснят всички аспекти на езиковата промяна при прабългарите. Те са спорни и нееднозначни, тъй като има много противоречия и несъгласия между различните видове доказателства. Те също така не могат да отразят всичките сложни и динамични процеси, които са формирали генетичната структура на прабългарския и старобългарския език. Затова не можем да кажем със сигурност, че прабългарският език не е изчезнал, а е продължил да съществува като диалект или социалект в рамките на старобългарския език. Това са само хипотези, които трябва да бъдат потвърдени или опровергани с по-надеждни доказателства. 1: Прабългарски език – Уикипедия 2: Старобългарски език – Уикипедия 3: Рашев, Р. (2005). Славяни и прабългари. София: Академично издателство “Проф. Марин Дринов”. 4: Чобанов, Т. (2010). Прабългарите и славяните в Приазовието и Прикаспието. София: Издателство “Абагар”."

Какво може чатботът ако го накараме да напише есе на тема "Прабългарският език е бил ирански език": "Есе на тема “Прабългарският език е бил ирански” Прабългарският език е езикът, който са говорили прабългарите - древен народ, който е основал Първото българско царство през 7 век. За този език има много малко писмени паметници и сведения, което прави трудно неговото изучаване и класификация. Сред учените има различни теории и предположения за произхода и същността на прабългарския език, като някои от тях го свързват с тюркските, други с иранските, а трети с уралските езици. В този есе ще се опитаме да аргументираме защо прабългарският език е бил ирански, като се основаваме на различни видове доказателства. Едно от доказателствата за иранската принадлежност на прабългарския език е генетичното. Според някои изследвания, българите имат значителен процент ирански генетични маркери, които са наследени от прабългарите1 Тези маркери са свързани с древните ираноговорящи народи, като скити, сармати, алани и др., които са обитавали степите на Централна Азия и Източна Европа. Тези народи са имали контакти и влияние върху прабългарите, които са живели в същия регион2 Според някои хипотези, прабългарите са били част от скито-сарматската конфедерация, която е обединявала различни племена под общо име3 Друго доказателство за иранската принадлежност на прабългарския език е лингвистичното. Според някои учени, прабългарският език има много общо с иранските езици, като лексика, фонетика и граматика4 Например, някои от запазените прабългарски думи имат ясни ирански корени или аналози, като: аспарух - „конник“, бага - „бог“, бунда - „палта“, канасубиги - „владетел на войниците“, кубрат - „велик“, тангра - „небесен“, урум - „град“ и др5 Според някои лингвисти, прабългарският език има и специфични фонетични черти, които го отличават от тюркските езици, като: ротацизъм - замяна на /z/ с /r/, лабиализация - добавяне на /w/ след /k/ или /g/, фрикативизация - замяна на /t/ или /d/ с /s/ или /z/ и др. Според някои лингвисти, прабългарският език има и специфични граматически черти, които го отличават от тюркските езици, като: липса на хармония на гласните, липса на ергативност, наличие на членуване, наличие на род и число при съществителните и др. Трето доказателство за иранската принадлежност на прабългарския език е историческото. Според някои източници, прабългарите са имали тесни връзки с ираноговорящите народи, като са били част от техните държави или са имали общи врагове. Например, според арабския историк ал Табари, прабългарите са били подчинени на хосров I Анушируван - персийски цар от династията Сасаниди, който е управлявал в 6 век. Според друг арабски историк - ал Масуди, прабългарите са били съюзници на хазарите - тюркоговорящ народ, който е приел иудаизма и е се противопоставял на арабската експанзия в 7-9 век. Според българския историк Васил Златарски, прабългарите са били врагове на омейадите - арабска династия, която е управлявала в 7-8 век. В заключение, можем да кажем, че има достатъчно доказателства за това, че прабългарският език е бил ирански. Тези доказателства са от различен характер - генетичен, лингвистичен и исторически. Те показват, че прабългарите са имали близки връзки с ираноговорящите народи, които са оказали влияние върху техния език. Тези доказателства опровергават старата теория, че езикът на прабългарите е бил тюркски, която се основава на недостатъчни или спорни аргументи."

Украинците дали могат да произведат толкова дронове или просто виждаме американски дронове срещу руската техника.

Храм, а не гробница, е разкрит под Голямата могила в "Южен" публикувано на 15.09.23 в 15:49 Автор: Веселина Пеева Директорът на Регионалния археологически музей доц.д-р Костадин Кисьов и ресорният заместник-кмет на Пловдив „Култура и археология“ Пламен Панов представиха резултатите от стартиралите преди две години археологически проучвания на Голямата могила в район Южен в Индустриалната зона до отоплителна централа „Юг“. Тя е с диаметър 70 м. и с височина 10 м и се състои от две камери. Връзката между тях е с вход, над който има триъгълен фронтон, който ги свързва. По думите на д-р Кисьов, откритата структура е уникална както по датировка – II - I в. преди Христа, така и по структура, по функции и начин на изграждане. Той е категоричен, че става въпрос за храм, а не за гробница. Като аргумент, той посочи, че не са открити останки от погребения, а единствено свидетелства за обредни действия, сред които глинена амфора, голямо количество кости и опалвания. Интереснен факт е, че цялото съоръжение е покрито двускатно, като са изпо лзвани масивни трегери от сиенит, покрити с плочи и замазани с глина. Използвани са четири вида камък. Мраморните блокове са идеално обработени, като всички те са измазани с хоросан, което означава, че са взети от друг обект в близост. Откритата каменна структура се намира в югозападната част на могилата, като две трети от нея все още предстои да бъдат проучени. Археолозите обаче са убедени, че в северозападната част са налице данни за съществуване на друго съоръжение. Проучването на Голямата могила ще продължи и през следващата година, като археолозите се надяват Общината да финансира проучванията.

Повечето от терминте в Именика имат почти стопроцентово съвпадение в един индоевропйски език в Азия. И не трябва да си лингвист, за да ги разпознаеш там.

Със сигурност са индоевропейски.

Ето малка дискусия със съвременен чатбот относно прабългарския език и следите от него в старобългарския език. Чатбота казва, че може да даде над 100 вероятно ирански, сарматски и скитски думи от старобългарския език. Обаче се затруднява да открие думи с вероятен произход от тюркски прабългарски език. Ето отговорите ако прабългарския е ирански и ако има други ирански, сарматски и скитски думи в старобългарския: Ето и отговорите ако прабългарския е тюркски:

Съгласен съм. В момента в който сериозните лингвисти се заемат с прабългарския език, но безпристрастно и без първоначално да го вкарват в тюркската езикова група, ще се откажа от тия неща с езиците и думите. Иначе дотогава ще се мъчим и ние нещо да измислим. Освен на термините от Именника тюркската теория се гради и на няколко думички като шаран, сулица и други, за които е характерен така наречения ламбдаизъм, който се среща и в чувашкия и монголския. И на база тоя ламбдаизъм се изгражда някаква прабългарска група тюркски езици, в които влизат чувашки, прабългарски и хазарски. Оказва се обаче, че ламбдаизма не е някаква особеност само на тюркските езици, а се среща и в латинския и в други езици. Това е естествена еволюция на някои думи и звукове, която не е генетично свързана с някакви езици и народи, а просто се случва понякога в езиците. Случила се е при шарана, можела е да се случи и при други думи. Но те не доказват, че прабългарите са използвали думата шаран и че по нея може да създаваме езикова група. Пре спокойно е можело думата шаран да навлезе при прабългарите от аварите или хазарите, а също така може да е навлязла при нас от тюркския хаганат като шазан и да е еволюирала на местна почва до шаран през ранното средновековие. Щом в латинския се случва подобен преход спокойно можем да кажем, че и при българите е бил възможен, още повече при контактът им с местното балканско население, което е било частично ромеизирано. Така че сериозните лингвисти безпристрастно трябва да преразгледат всяка дума и всички възможни хипотези и варианти относно нея, а не още преди да са започнали да тръгват от установената в науката прабългарска тюркска езикова група.

Това хубаво, но те са създали теорията на база същия ограничен брой думи и названия, които познаваме днес. Направили са теорията преди 120 години. Днес смятаме, че изваждането на древни езици по техните методи не е напълно научно. Минало е доста време и методите на науката са се променили. Тюркската теория е създадена основно на база термините от Именника, след тяхното разтълкуване и частичен превод. Тогава са смятали, че календара е прабългарски, че думите са изконен български език и т.н. и се създава теорията. Днес обаче знаем, че като ползваме термините от рода на "януари", "февруари", "септември" и "декември" това не ни прави латиноезични и дори не разбираме думите в такъв календар, тъй като не възприемаме числителните като "седми" и "десети". Тоест методологията, по която тюркската теория е създадена в далечното минало днес не е толкова актуална и научна, въпреки, че в миналото са я използвали видни лингвисти. Такива промени в методологията на науката не са нещо изключително, а са нещо основно.

В лингвистиката има една доминираща теория - тази за чувашоезичието на прабългарите. Аз лично не съм забелязал да има някакви алтернативни теории, които да са изложени по съответния академичен метод и по които да има някакъв съществен научен дебат. Говорим за академичната лингвистика, а не за писанията на Живко Войников или някой анонимен блогър. Книгата на Чобанов ще е успех да я прочете дори и един сериозен лингвист. А и да я прочете, нищо няма да се промени, понеже тя - поне съдейки по съдържанието - няма да му каже нищо ново от сферата на научните му интереси. Докато това не се схване, никакъв напредък няма да има. Сериозната лингвистика всъщност не се занимава с езика на прабългарите. От доста отдавна няма научни разработки по въпроса. Разни учени чуваши и татари от Русия не ги броим, тъй като те са пристрастни. Теорията е разработена преди повече от 100 години и от тогава може да се каже, че няма някакви сериозни лингвистични проучвания и открития, които да са я доказали. Разчита се на бъбрек, ичъргу, шегор и няколко други подобни, като същевременно прабългарски думи и имена като канасубиги, аспарух, чертог и други се преиначават, така че да звучат по алтайски и да се изкарат тюркски. Тъй като теорията дълго е била единствена и се е приемало, че останалите народи са заемали алтайски думи от прабългарите не е била разглеждана възможността прабългарите да са заели въпросното малобройно количество алтайски думи и термини от други алтайскоезични народи като авари, тюрки, хазари, савири и други хуни. Днес вече разглеждаме като по-вероятен този втори вариант.

Е не говорим за езиковите останки, а за генетически.

Все още не съм изчел книгата на Чобанов, и говоря само от диагонален прочит на заключението му, което е десетки страници. Та там в заключението пише за скитски останки при славяноезичните. Повече подробности и цитати от книгата ще даваме като я прочетем. Другите сериозни генетици не ги знам какво са писали преди за хаплогрупите. За 8 години генетиката се е развила доста, тъй че трябва да видим новите проучвания за хаплогрупите и древните и ранносредновековни народи какво казват.

Това е просто цитат от дискусията по темата, докато автора на книгата е на друго мнение. Теорията си съществува и е нещо върху което може да се работи, но не е доказана. Отдавна не се занимавам с гетиката, тъй като вече нещата станаха доста по-сложни. Навремето всичко се обясняваше само с хаплогрупите, а сега е толкова сложно с разни автозомни и други изследвания, че нямам нито времето нито получавам заплата, че да се занимавм с подобна дълбока наука. А и професионалистите вече направиха генетични проучвания за прабългарите, траките и други народи, така че се доверявам на тях. Напълно достатъчни са ми данните и заключенията описани в настоящата книга, които са проверени от професионални генетици. Последното мое болднато мнение е на база написаното в книгата на Чобанов, където се говори за сериозен скитски компонент при славяноезичните. Като той се проследява както чрез археологията, така и чрез генетиката.