Втори след княза

Съгласен съм с мнението. То отразява острото политизиране на изкуството Благодаря за точния и коректен отговор. Това и питах.

Знаеш, нещата не са сигурни. Зависят от продажба на билети, цени, очаквания за реализация. Нека му дойде времето. Ще видим. Няма да забравя да пиша какво се е случило.

Смятам, че това е признак за компетентност. Ако някой си пише к`во да е, не е за вярване.

Връщам се на "Кандида". Нейните изпитания са три. Баща й Бърджис. Нагъл, арогантен предприемач, използвач и угодливец, накратко- мошенник Съпругът Мъръл. Християнски социалист, наивен в човеколюбието си и доверието към хората. Накратко- идеалист. Младежът Марчбанкс. Неопитен още юноша, аристократичен род и доходи, поетично възвишен, който с любовта си би задушил независимостта на Кандида. Пред тези три изпитания героинята остава оптимистка. Запазва топли чувства или поне школуван тон на близост към всеки от тях. Както я описва при появата й авторът, 33 годишна "жена, умееща да предразположи хората и да ги накара да й се подчиняват, при това го прави откровено и инстинктивно, без никакви задръжки... ведрото чело на Кандида, смелият й поглед, изразителната уста и волевата брадичка свидетелствуват за широк ум и възвишен характер, които облагородяват лукавата пресметливост в отношенията й с хората." Така става ясно, че нейният избор ще бъде към "по- слабия" от последните двама и той е да се грижи за преподобния Мъръл. Той е симпатичният идеалист, който проповядва "глупости", но го прави от сърце, безкористно, макар и не винаги ползотворно. ПП. Има такъв разказ за предходна случка: Бърджис опитал да продаде на общината, явно с добра печалба, дрехи за приют, ушити с ужасна експлоатация на шивачките. Мъръл се противопоставил и убедил общинарите да не ги приемат заради робския труд. Бърджис уволнил шивачките и въвел машинно (види се автоматизирано) производство с по- високи заплати на работещите. Мъръл го адмирира, без да пита какво ще стане с изхвърлените на улицата.

Търсих, кога е гостувала група "Сплин". Не намерих. За да не остана с погрешно впечатление че си доизмисляш, моля, уточни. Открих, че Гребеншчиков е гостувал с "Аквариум".

Какво да се прави. Глупостта е безкрайна като космоса. Всеки рискува да постъпи глупаво. Аз, ти. В този случай ти. Нали написах , че прибързваш с оценките. Дай по- внимателно и спокойно.

Бих внесъл две уточнения. Бърнард Шоу е привърженик на социализма, а не на комунизма. Това са различни политически движения за който не знае. Да оценяваме ние- безименните в този форум като заблудени именити и дори знаменити личности е малко прибързано. По- скоро можем да събираме прашинки от причините за възгледите им. Примерно за социализма на Шоу не можем да не потърсим причина и в Едуардианската епоха- управлението на крал Едуард VІІ. Тогава политиката е насочена към повече социалност, социализмът и феминизмът процъфтяват на фона на изключителен контраст между мизерията и лукса.

Прочетохте ли, кои са другите интелектуалци, привърженици на социализма и учредители на Фабианското общество?

Социализмът на Бърнард Шоу Шоу е привърженик на социализма и е съучредител на Фабианското общество в Англия. От Уики: С 21 по 31 июля 1931 года Бернард Шоу находился в СССР, где 29 июля у него состоялась личная встреча с Иосифом Сталиным. Помимо столицы, Шоу побывал в глубинке — коммуне имени Ленина в селе Ира Кирсановского района Тамбовской области (Ирская коммуна), считавшейся образцовой. Возвращаясь из Советского Союза, Шоу говорил: "Я уезжаю из государства надежды и возвращаюсь в наши западные страны — страны отчаяния… Для меня, старого человека, составляет глубокое утешение, сходя в могилу, знать, что мировая цивилизация будет спасена… Здесь, в России, я убедился, что новая коммунистическая система способна вывести человечество из современного кризиса и спасти его от полной анархии и гибели". В интервью, данном в Берлине по дороге на родину, Шоу дал высокую оценку Сталину как политику

За Кандида като за Жената Кандид В Уики има съкратено съдържание както на Кандид на Волтер, така и на Кандида на Шоу, така че няма нужда от повторението му тук. Само моето впечатление. В статиите на Уики споменават, че двама мъже се домогват до любовта на Кандида. Мисля, че не става дума за любов, а за грижа. Те имат нужда тя да ги обгрижва и им дава топлота. Майчинство. По принцип Шоу е привърженик на женските движения за еманципация, така че жените при него са фактори, а не играчки. Това, заради което Нора от "Куклен дом" се бунтува, в английското общество е до някъде решено или в процес на решение. Връзката с Кандид не е само в името. Двете основни положения в романа на Волтер са иронията към Лайбниц, че този свят е най- добър от възможните и че решение на проблемите е "да си копаем градинката", а това е пренесено и у Шоу. Кандида не изживява кой- знае какви беди. Тя приема проблемите оптимистично и в съгласие с Волтер, че светът не е най- добрият, но бива. Познаваем е и можем да се съобразяваме с условията му и да решаваме проблемите си. Към това тя прибавя и своя свободен избор на дълг. Тя избира да си "копае градинката" при съпруга си, който има по- голяма нужда от грижата й. Това е любопитен избор на протагонист. Независимо от вече утвърдената популярност на Ибсен и Нора, Кандида е нов избор сред множеството мъже в английската литература. Кандида си е една съвременна , активна, отговорна и независима жена. Нейните решения биват приемани от мъжете, както се приемат мъжките решения в романите на Викторианска Англия.

Благодаря за участието в Клуб Любомъдрие. Пожелавам ви радостно посрещане на Новата 2025 г. и щастлива и мирна година.

Не вярвам да е безобидна шега. Презрение ще е. Бомбардировките за превръщане на София в картофено поле го потвърждават. А дали има презрение сега?... идеята за умнокрасивите противопоставени на тълпата е показателна.

Дж. Б. Шоу и хигиената или Какво Хигинс не харесва в Илайза Джордж Бърнард Шоу, известен със своята социална критика и забележителен хумор, използва хигиената като средство за създаване на комедиен ефект в две свои произведения. Първата пиеса на Шоу, в която хигиената е застъпена, е „Оръжията и човекът“ (1894). В тази пиеса той използва като комедиен елемент, лошата лична хигиена на един от героите, представена като фамилен обичай. Нечистоплътността е доразвита от физическа към морална, когато българският офицер изоставя съпругата си, предпочитайки слугинята. Швейцарският офицер с английско име, напротив, е описан с по- високи хигиенни навици и по- високи изисквания към жените. Втората пиеса с такъв елемент е „Пигмалион“ (1912). В този класически шедьовър той създава образа на Илайза Дулитъл, млада жена от бедна класа, от чиято липса на елементарно възпитание и навици започва развитието на нейния характер и социалната й трансформация. Загатнато е обвързването на хигиената със социалните критерии. Това е първият акт за превъплъщаване на Илайза, който отбелязва и първата стъпка за преодоляване на разстоянието между двете социални класи – тази на Илайза и тази на преподавателя й Хигинс. Ето запознаването на Илайза с банята Mrs. Pearce: "You must have a bath before you come to see me tomorrow." Eliza: "A bath?!!!" Mrs. Pearce: "Yes, you can’t be a lady and stay as you are." Eliza: "I never had a bath in my life: not what you’d call a proper one. What’s wrong with washing? Why would I want to get cold and wet all over at once?" Mrs. Pearce: "Well, it’s necessary, I’m afraid. And you must change your clothes as well. You can’t sleep in all those things you’re wearing." Eliza: "I always sleep in them. Even in my coat. It keeps me warm, and nobody can come and touch me." Обърнете внимание на Even in my coat.Изглежда проф. Хигинс наистина е взел парче кал за да извае човек. Във всички случаи, хигиената е сериозен признак за разделение и театралните зрители от Викторианска Англия здравата са се присмивали на долната класа, на това множество англичани, които не познават банята. Шоу е запознат и високо цени романа на Волтер „Кандид“, в който се създава стереотипа за варварството на българите. Във френската култура бугрите са содомити и варвари. Този стереотип остава в съзнанието на европейците през вековете. Шоу, като част от британската културна традиция, го възприема и използва. Това традиционно свързване на хигиената с моралния и социален статус съществува още в историческата традиция на Римската империя, където дори на посланиците- варвари се е гледало с презрение заради хигиената. Този стереотип бързо намира място в литературата и театъра, като Шоу умело го използва за комедийни цели, но и като инструмент за социална критика. Това го прави способен да изрази не само хумор, но и по-дълбоки размисли за морала. Не само простички въпроси от рода на това: Може ли да се съди за достойнствата на човек по личната му хигиена? или Измива ли богатството по- добре от сапун? Как е миришел Атила, когато са му се кланяли патриции? Като парадокс, а и като комедиен контраст, Шоу поставя боклукчията Алфред Дулитъл, който след получаване на наследство се превръща в добра партия за женитба и дори достоен за тъст на Хигинс. Авторът не коментира хигиената на Дулитъл, но се предполага, че не е по- изискана от тази на дъщеря му. За съжаление, Чърчил е пример, как пиесата на Шоу "Оръжията и човекът" създава негативен стереотип към българите и дори той го афишира на високо политическо ниво, казвайки пред външни министри "Какъв народ са българите, щом още си честитят банята!". Определено е съществувал и Шоу само е фиксирал негативния стеротип. Жалко, че две от големите страни на Атлантика ни презират неоснователно. Не е справедливо, защото и у тях не е по- добре.

Понеже смятам, че преди науката има едно художествено описание на проблема, търсенията и решенията, което е и етап от науката, и етап от псевдонауката, нещо променливо и неясно, ще споделя няколко такива съвременни прояви. "Животът на Пи". Героят израства в търпимост и познаване на много религии. Те са някакви стъпки или описания на бога, но така непълни, както описанието на числото пи в десетична дроб. Това духовно, което дава сили на героя да оцелее в океана остава неясно, като края на поредицата от цифри, означаващи пи. "Черното момиче, което търси своя бог" The Adventures of the Black Girl in Her Search for God от Джордж Бърнард Шоу - главната героиня – чернокожа млада жена – в нейния стремеж да открие истинския Бог. По време на своето пътешествие тя среща различни персонажи, всеки от които въплъщава различна религиозна или философска концепция за Бога. Това, което открива не я удовлетворява. При една от срещите героинята научава, че бог е Корен квадратен от минус хикс. Т.е. отново онова, което е непонятно, неизчислимо като пи. "Божествената частица Хигс бозона" Тази журналистическа метафора насочва отново към нещо неуловимо, недостижимо. В тези три повествувания особеното преживяване на човека, наречено "Бог" е предадено чрез сравнението с математически и физически проблеми. Това е един от нормалните начини за "проясняване" на непознатото чрез познатото. В този смисъл остава въпросът дали това е псевдонаука или донаучен етап от развитието на науката. Етап с разкази, метафори, уподобления. А сега един шеговит поглед на Бърнард Шоу в споменатата новела: "You cannot teach these people the truth about the universe" said a spectacled lady. "It is, we now know a mathematical universe. Ask that girl to divide a quantity by the square root of minus x, and she will not have the faintest notion what you mean. Yet division by the square root of minus x is the key to the universe." Черното момиче, в разговора за Корен квадратен от минус хикс чува нещо съвсем различно "The root you spoke of said the black girl. "The square root of Myna's sex." И така, може би съвсем правилно, в съзнанието на Черното момиче търсенето бога се превръща в търсене на Мина или поне на секса. Това е един добър подход. Има данни, че в църквата, а и в научни институти, за да се стигне до научното изследване се минава през началния етап на докторантския секс. Така, дами и господа, се прави псевдонаука. Влизат тези докторантки, които търсят The square root of Myna's sex, а не тези, които търсят square root of minus x.

При скандала пред Народния театър, се обърна повече внимание на това, че в пиесата се гледа на нашия народ като на прост. Да, така гледат на запад и Ирландецът е платил своя данък "обществено мнение" на английските възгледи. Обаче не това ме кара да отварям тази тема, а за да споделя своя скромен поглед към творчеството на Нобеловия лауреат.

Някъде през март или май догодина ще има гостуване на руски изпълнител. Очаквам провокации за провалянето му. Медиите ще мълчат с точно същата сила с която викаха по случая Малкович. Тогава, няма начин, ще напомня.

Тези дни нещо ми напомни "Дон Жуан" на Моцарт. Ролята на дон Отавио е типична третокласна роля като партитура и поведение. Това ме върна към темата и въпроса за смисъла от третокласните герои. От една страна, следваме и се поучаваме от най- изразените. От първите. От друга страна, Третото съсловие прати в забвение аристокрация и духовенство, а защо третокласните герои да не пратят в забвение първокласните? Дори и третокласен, героят може да е предаден първокласно. Да стане олицетворение на третокласното. Дори може да бъде избран за име на първокласни рокаджии. Юрая Хип, не е и споменат между героите на романа в уикипедия (тук). Но също и читаталят вече няма основание да се олицетворява с първокласните герои. Когато само аристократите са четяли- необходими са им били и са се олицетворявали с герои- аростократи. Когато и свещениците зачели и нежречески книги, потрябвали им жития на духовници. Третото съсловие се нуждае от Гобсек, д-р Бианшон, Атос и Д` Артанян, г-н Микобър и чорбаджи Марко. Приключенията на Крали Марко и Иван Рилски си остават истории. Успоредно с тези разсъждения ми идат на ум и есетата на Боян Болгар, в които той прави метафорични изводи за човека от незначителни случки в природата. Конкуренция, доброта, любов, помощ и роднинство има и сред незначителните животинки. Обаче Ботев е яростен срещу поемите на баба ми за хурката и драмите за жабите и мишките и боя им с цар Радана. Това са едни незначителни, третокласни проблеми. Който разисква третокласни проблеми, определено не е първокласен. В този смисъл, третокласните се нуждаят от първокласен образец на третокласие. Това означава, че първоначалната ми идея за значение на разработването на третокласните герои е потребно, но да бъде направено от първокласни автори.

Не мога да вляза в полемика с автора, но ще изразя впечатлението си, че той се поставя значително над някои хора, като ги представя без никакви основания като прости. Естествено, той е "умнокрасив" По повод използваните думи за "тълпа", което после ще обясня защо му противоречи, бих припомнил тълпата при палежа на Партийния дом, която в Народното събрание яростно защитаваха, че не е тълпа, а народът. Ако тук беше автора, щях да го попитам за критериите за тълпа и народ, защото по моето мнение тълпа е неорганизирана маса, а авторът казва, че те били организирани и описва как са агитирани. А също, пред Партийния дом организирани ли бяха или беше тълпа? Но като го няма, остава ми да махна с ръка. "Още един, който се отнася презрително, по подражание на саксонците, към нас.

Да се осъществи казаното в намеренията: "Това е форум за наука, а не за политика".

Най- същественото за Пикасо е, че не е еднообразен и скучен. Винаги има някакъв вкус: стипчив, лютив, горчив, леден. Както се казва "Не го разбирам, не е красиво, но е единственото, което си струва да погледне преситеният" Ако си представим, че в картинния свят на художника може да се влезе, със сигурност светът от картини на Пикасо няма да ни остави да скучаем. При това не е шизофренно объркан, а по- скоро някои от картините му са като влизане в огледална зала, където огледалата не са големи, а са парченца огледалца, монтирани под различен ъгъл и с различни свои цветове на отразяване. Гледам, не ми харесва и не разбирам, но това съм АЗ! ПП. Отивам да си пусна "Луди, луди жаби". омръзнаха ми блудкаши.

Пикасо- комунист През октомври 1944 в освободеният от хитлеристите Париж е открита експозиция "Салон на освобождението" с индивидуална изложба на Пикасо. Публиката, жадна за изкуство като след ковид, се тълпи. Пикасо по време на окупацията не се е посрамил с колаборация с фашизма. На 8 октомври била организирана "спонтанна"акция при която само тогава и само тази група смъквала от стените платната с викове на недоволство "Върнете ни парите" (пустите пари, аргумент, приемлив за всички). Всъщност не платната били причина, а това, че на 5 октомври 1944 в. Юманите обявява, че Пикасо е вече член на Комунистическата партия. С леви разбирания са и двамата Нобелови лауреати Сартр и Камю, така че лявото е било въпрос на съвест през Съпротивата. Изобщо, Съпротивата е направила популярни комунистите. Естествено е Пикасо, съчувстващ към нещастните да е именно от тази лява страна. Този негов политически избор е предизвикал широк обществен интерес, на който той отговаря, че човекът на изкуството е също и политическо същество, което не може да се изолира от ставащото в живота. Той определено позиционира изкуството си занапред като "Оръжие на мира". Картината му Клането в Корея е интересна и в съвременен аспект Срещу хората са изправени въоръжени подобия на роботи. Това "отчуждение" от убийството наблюдавам днес в оператори, на които иначе призлява от кръв, но стоящи пред екраните подскачат с радост от столовете, щом дронът убие или взриви, включително и граждански автомобили или събрани хора.

Великият анекдот. При обиск в дома на Пикасо "агентът фашист" (препратка към едно стихотворение) намерил скици към Герника и "просъскал" (препратка към същото стихотворение) "Вие ли направихта това?" Пикасо отговорил "Не, вие!".

Герника Отново разгледах репродукцията и, както се полага за изключителни творци, открих пак нови неща. Най- напред крайната дясна фигура ми се стори някак си долепена, като в запълването на пространството да са се свършили планираните образи и да е правена като за пълнеж. Помислих, че е мъж- с панталон изкривен надясно, но после съобразих, че косата е дълга и свързана, т.е., в картината няма живи мъже. Светлите триъгълници около тази фигура са пламъци, поне знаци за това. После, главата на бика, дадена по обичая на Пикасо в неясен ракурс, по начина му за изразяване означава движение. Бикът е в неведение. Оглежда се смутено, но бездейно. Казваме "Гледа като теле в железница". Ако бикът е Испания, то Пикасо го представя като осъдително бездействащ срещу зверствата в земите на баските. В "Либерален преглед" ТУК, авторът Джон Ричардсън представя като канибалски подарък за рождения ден на Хитлер избиването на жителите:

Промяна в технологиите на конспиративните операции. Убийствата на ген.ген. Кириллов и Луков ген. Кирилов Извършител е 29-годишен мъж от Узбекистан, със статут на „чуждестранен специалист“, живеещ в района на Москва, който бил вербуван от украинските специални служби. Като награда са му предложени 100 хиляди долара и възможност да отиде в Европа. Задачата му била да вземе самоделното взривно устройство, да го закачи на скутер и да паркира возилото до входа на къщата на генерал Кирилов. За да бъде контролирана ситуацията, е използван каршеринг. Камера, монтирана зад задното стъкло, излъчвала случващото се в интернет, а преките извършители контролирали развитието на събитията от град Днепър. Веднага след като Игор Кирилов и неговият адютант Иля Поликарпов напуснали сградата, извършителите дистанционно взривили заряда, ген. Луков: Из спомените на Радомирски за деня на атентата 13.02.1943 – към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“ Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е нахалост – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска с тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор. В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“ След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“ Въпреки това генерал Луков не умира веднага.