Втори след княза

Не мога да вляза в полемика с автора, но ще изразя впечатлението си, че той се поставя значително над някои хора, като ги представя без никакви основания като прости. Естествено, той е "умнокрасив" По повод използваните думи за "тълпа", което после ще обясня защо му противоречи, бих припомнил тълпата при палежа на Партийния дом, която в Народното събрание яростно защитаваха, че не е тълпа, а народът. Ако тук беше автора, щях да го попитам за критериите за тълпа и народ, защото по моето мнение тълпа е неорганизирана маса, а авторът казва, че те били организирани и описва как са агитирани. А също, пред Партийния дом организирани ли бяха или беше тълпа? Но като го няма, остава ми да махна с ръка. "Още един, който се отнася презрително, по подражание на саксонците, към нас.

Да се осъществи казаното в намеренията: "Това е форум за наука, а не за политика".

Най- същественото за Пикасо е, че не е еднообразен и скучен. Винаги има някакъв вкус: стипчив, лютив, горчив, леден. Както се казва "Не го разбирам, не е красиво, но е единственото, което си струва да погледне преситеният" Ако си представим, че в картинния свят на художника може да се влезе, със сигурност светът от картини на Пикасо няма да ни остави да скучаем. При това не е шизофренно объркан, а по- скоро някои от картините му са като влизане в огледална зала, където огледалата не са големи, а са парченца огледалца, монтирани под различен ъгъл и с различни свои цветове на отразяване. Гледам, не ми харесва и не разбирам, но това съм АЗ! ПП. Отивам да си пусна "Луди, луди жаби". омръзнаха ми блудкаши.

Пикасо- комунист През октомври 1944 в освободеният от хитлеристите Париж е открита експозиция "Салон на освобождението" с индивидуална изложба на Пикасо. Публиката, жадна за изкуство като след ковид, се тълпи. Пикасо по време на окупацията не се е посрамил с колаборация с фашизма. На 8 октомври била организирана "спонтанна"акция при която само тогава и само тази група смъквала от стените платната с викове на недоволство "Върнете ни парите" (пустите пари, аргумент, приемлив за всички). Всъщност не платната били причина, а това, че на 5 октомври 1944 в. Юманите обявява, че Пикасо е вече член на Комунистическата партия. С леви разбирания са и двамата Нобелови лауреати Сартр и Камю, така че лявото е било въпрос на съвест през Съпротивата. Изобщо, Съпротивата е направила популярни комунистите. Естествено е Пикасо, съчувстващ към нещастните да е именно от тази лява страна. Този негов политически избор е предизвикал широк обществен интерес, на който той отговаря, че човекът на изкуството е също и политическо същество, което не може да се изолира от ставащото в живота. Той определено позиционира изкуството си занапред като "Оръжие на мира". Картината му Клането в Корея е интересна и в съвременен аспект Срещу хората са изправени въоръжени подобия на роботи. Това "отчуждение" от убийството наблюдавам днес в оператори, на които иначе призлява от кръв, но стоящи пред екраните подскачат с радост от столовете, щом дронът убие или взриви, включително и граждански автомобили или събрани хора.

Великият анекдот. При обиск в дома на Пикасо "агентът фашист" (препратка към едно стихотворение) намерил скици към Герника и "просъскал" (препратка към същото стихотворение) "Вие ли направихта това?" Пикасо отговорил "Не, вие!".

Герника Отново разгледах репродукцията и, както се полага за изключителни творци, открих пак нови неща. Най- напред крайната дясна фигура ми се стори някак си долепена, като в запълването на пространството да са се свършили планираните образи и да е правена като за пълнеж. Помислих, че е мъж- с панталон изкривен надясно, но после съобразих, че косата е дълга и свързана, т.е., в картината няма живи мъже. Светлите триъгълници около тази фигура са пламъци, поне знаци за това. После, главата на бика, дадена по обичая на Пикасо в неясен ракурс, по начина му за изразяване означава движение. Бикът е в неведение. Оглежда се смутено, но бездейно. Казваме "Гледа като теле в железница". Ако бикът е Испания, то Пикасо го представя като осъдително бездействащ срещу зверствата в земите на баските. В "Либерален преглед" ТУК, авторът Джон Ричардсън представя като канибалски подарък за рождения ден на Хитлер избиването на жителите:

Промяна в технологиите на конспиративните операции. Убийствата на ген.ген. Кириллов и Луков ген. Кирилов Извършител е 29-годишен мъж от Узбекистан, със статут на „чуждестранен специалист“, живеещ в района на Москва, който бил вербуван от украинските специални служби. Като награда са му предложени 100 хиляди долара и възможност да отиде в Европа. Задачата му била да вземе самоделното взривно устройство, да го закачи на скутер и да паркира возилото до входа на къщата на генерал Кирилов. За да бъде контролирана ситуацията, е използван каршеринг. Камера, монтирана зад задното стъкло, излъчвала случващото се в интернет, а преките извършители контролирали развитието на събитията от град Днепър. Веднага след като Игор Кирилов и неговият адютант Иля Поликарпов напуснали сградата, извършителите дистанционно взривили заряда, ген. Луков: Из спомените на Радомирски за деня на атентата 13.02.1943 – към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“ Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е нахалост – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска с тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор. В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“ След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“ Въпреки това генерал Луков не умира веднага.

Не толкова ключ, колкото друг ъгъл към зрителната загадка ни дава и лириката в проза на Пикасо от "читанка" ТУК Налични са всички образи, които има в картините. Връзката им е някаква лична асоциация, неуловима, но налична и в текста и в изображението. Нещата, образите от текста са дефиниции на нарисуваното. "Огнен лимон" са женските гърди, "главата, украсена с жасмин" се вижда в офортите за "Художника и неговия модел". "Окото на бика" и "огнения език" в Герника. Има го гълъбът с люляков цвят, слепия и "рогатия торс". Има и разчупения образ "една ръка по коляното вписано в главата му". И това е именно речник, където думите и нещата са налични, но връзката им е неизвестна.

В този етап е необходимо уточнение, че Пикасо вече не е в материална нужда и парите му са пре- достатъчни. От друга страна е натрупал опитност, така че, както някой професор може да запълни експромпт един час с интересни обяснения, той може да запълни една картина с изображения. Работи свободно, а не за пазара и изпълва ателиетата си с творби. Те са хиляди след смъртта му. Не следва мода и стил, смесва ги, ползва ги своеволно, вече няма "периоди".

Разбирам позицията ти, основана на свещени книги и се отнасям с голяма предпазливост, защото допускам, че някои фактори ще защитят твоето, а не моето мнение.:(

Минотавъра- това вече разбирам. Главата на бик и тяло на човек е нещо много по- диво и тъпо от тяло на кон с торс и особено глава на човек- кентавъра. Минотавърът е първичната убийствена сила, която е вътре в човека. Това е безчовечното, което главенства над човеците. Фашизъм и война. Не е братът на нивата- волът Белчо, а е звяр, който се връзва с две вериги, иначе носи смърт. Пикасо започва да го рисува от 1930 г. Види се образът го обсебва и е в центъра и на Герника. Споменатата Дора Маар е документирала на кинолента процесът на работа по платното. Не съм го гледал, а и едва ли ще разбера нещо за процеса. Завършената работа става синоним на автора. Кажеш ли Дега, виждаш балерини, кажеш ли Пикасо- виждаш Герника.... и гълъби избавители.

Реализмът завършва с щастливите съпружески отношения. Започва сюрреализма, който не разбирам. Другия производител - маркиз Салвадор Дали също не разбирам, но е по- търсен. Плащат им, не зная за какво.

За декаданса сред публиката на Западна Европа през 20-те години разказва и филмът "Изкуството да пееш фалшиво" ТУК. Има и филм за "Комедиен хармонист" ТУК от 1997 г., без да споменават участващият с блестящ тенор Лешников. Епохата е същата 1926 г., текстовете са безгрижни и смешни. Публиката не иска да се затруднява със сложности и изкуство, което я унижава, като не го разбира. Публиката иска да се присмива, все едно дали над Маргьорит, някой квартет или над Пикасо. Публиката иска нещо леко и изпростява. Скоро тези прости потребители ще поискат и прост човек- ефрейтор, за фюрер.

Реалистичният период на Пикасо изглежда е връщане преди да хукне към сюрреализма. Предполагам кубизмът се изчерпва и не носи доходи. Реализмът е кратък, но не е грозен 1924 и 1923г. Портрети на сина и майката на Пикасо. Има и портрети на съпругата, но да не натоварвам. Изглежда публиката/този който плаща/ не го канят за портретист, нищо че може. Канят го за Арлекин- глуповатият, дето рисува нелепо.

Затруднен съм в осмислянето на това, какво рисува Пикасо. Очевидно, не рисува нещата такива, каквито са. Нито хората, нито вещите. Не рисува и по някаква вътрешна концепция- нямаше да се забави да я обясни. Възможно е да рисува за да продава и в това да влага своята подигравка към капиталистите: "вие крадете от народа, аз ще крада от вас"- сътрудничил е с анархисти все пак. Хубаво, ама за приятели би рисувал иначе. Споменах недоволството - негово и на Гертруда Щайн от портрета й. Може, като е купуван автор, да рисува надве-натри, защото и така ще се продаде. Става, но за да деформира така обектите си, пак е нужно някакво време и усилие. Най- лесното обяснение е, че така го подтиква музата или бога и тогава отговорността си отива в тези, които си дават парите. Въпросът става не "Какво рисува Пикасо?", а "За какво плащат клиентите?" и отговорът е: за името на автора; за смелите цветови съчетания; за историята, нещото което може да се разкаже, която са открили зад нея критиците; за да се изфука като ценител. За сега съм доволен, че съм осмислил йероглифите Арлекин и Минотавър, темите Хетеросексуална любов и жената, (Хетеро сапиенс); Силният и слабият/нещастният или Майка и дете; Войната и мирът; Приятелството и Кой е будалата.

Много интересна би била една финансова оценка на доходите на Пикасо по години. Някои смятат, че той се подиграва, прави публиката на глупаци като й продава шарлатански "новите дрехи на краля". Тя, самата публика, си е виновна, защото той не им тика картини в ръцете и не им вади парите с пистолет. Щом са подвластни на модата- да харчат, бе! Беден ми е досега с изобразителното изкуство, но една сходна черта с кубизма е първоначалното, академично, скициращо определяне на обема и разположението на фигурите в пространството чрез правоъгълници. Човекът е представен с правоъгълници, които художникът ще запълни. Класикът с едно, кубистът с друго. Получава се така, че изображенията на Пикасо не са "човек", а "място за човек". Особено в късния му кубизъм, когато запълва определеното пространство с какви ли не драски и шарки. Представям си такова кубично място за човек, запълнено с пакет цигари, няколко клавиша, сутиен, може би чашка перно, но не съм го виждал изразено. Художниците смятат такива символи и метафори за елементарни, Уотсън. Именно като "място за фигура" преценявам "Трима музиканти" Средната фигура, в шарки Арлекин, по прието от по- горе впечатление е "обикновен, простоват човек, когото смятат за будала", но в дясната, която била "монах", бил портретиран Макс Жакоб, а с кларинет- Гиом Аполинер. По средата бил самият Пикасо. Това ако не е наивизъм!! В старинния театър, вместо декори е било съвместимо етикет на "нещото", запълващо сцената, примерно надпис Воденица, Дворец, Храсти. В тази картина надписите биват измисляни от изследователи. Няма никаква връзка с действителността, няма и подсказки. Не схващам дясната фигура като монах, какъвто става Жакоб през 1921 г. Виждам някакво фередже върху мустаци, което изглежда трябва да се разбира като израз на хомосексуализма му. А- де?! Тези скрити ключове към картината са били игра за приятелите, но аз съм чужд. Обаче, като ми ги открият критиците, картината ми става по- близка и казвам на другите "Вие, невежи, не разбирате Пикасо. Ето..." и съм готов да дам 40 лв. Може и малко повече- 120. Така или иначе, периодът с кубизъм на Пикасо е към края си. Допускам, че той е разбрал, че това не е път на изкуството, нито негов път. Във всички случаи не е намерил изразното средство, което е търсил.

В дадените от теб рисунки виждам силна експресия. Ококорени очи и уста на "О-о-о". Нещо плашещо. Това, че аз го виждам, дали е така? Ако бях родител не бих си отнесъл тази рисунка в работата и да я сложа на бююрото или зад гърба. Липсват ми меката невинност, слънца и звезди на традиционното детско. Интересен ми е опитът да предаде котешката шарка. На три котки два опита- очаквано неуспешни, но опитва пак. Ригидност в опитите, но не до натрапливост. Дали е обяснило какво и защо е нарисувало?

Шок! Те, хората си го знаят, но за мен е ново. Предишните векове е важно КАКВО е изобразяваното. Колко точно е изобразено, вкл. до импресионизма. След като фотографията прави изображението точно до една молекула химикал, става важно КОЙ изобразява. Когато забелязвам, че не говоря за картина в циатта, а за твореца, който икспериментира, обръщам фокуса към художника. Пикасо пише :"Важно е не това, което прави художникът, а това, което той самият представлява." и по- нататък споменава, че Жак Емил Бланш, отсъстващ в Уики.бг, може да нарисува ябълка много по- хубава от такава на Сезан, но нас ни привличат безпокойството на Сезан и мъките на Ван Гог. 20 в. определено насочва към художника и вече навсякъде се чува не "Портрет НА...", а "Портрет ОТ...". И това не е снобизъм или само снобизъм, а и значим обрат в изкуството.

Мисля, че отговаря на критериите за изкуство. Има декоративна стойност- цветови съчетания. Носи познавателната стойност за епохата на търсения в изкуството. Като я погледнеш, можеш да си кажеш. "Ами, експериментатор! Интересни търсения!". Естествено можеш и да си кажеш, че не е изкуство, но при такова мнение, няма да я изложиш. Да не говорим, че си е хвалба. Който го има, е с една глава по- висок Сещам се виц за руски новобогаташи. Един си купил вратовръзка и другият пита колко струва. - 50 $, от отсрещния магазин - Наивник! На другия ъгъл са по 500$, бе, там иди! Така че само хвалбата, колко си дал, вече ти прави чест.

"Госпожиците от Авиньон" нито са госпожици, нито са от Авиньон- проститутки от бардака на улица Каррер д'Авиньо в Барселона. За тези ъгловати тела Пикасо е работил с модел. Картината е била показвана в тесен кръг и не е получила одобрение в момента, но е повлияла по- късно, а сега се смята за начало на кубизма. Маските на трите крайни тела са начало на интерес към африканските маски у художника. Обект на тълкуване е и мъжката ръка в горния ляв ъгъл. Мнението ми е, че Пикасо продължава търсенето в стилизирането, което да доведе до абстракция. Абстрахирането е да пренебрегнеш много конкретности за да стигнеш до един постоянен мислим или в случая въобразен обект. Нарисуваното не смъква повече от примитивното изображение на абстракцията "жена". Бюст, ханш, бедра, задни части. Очи, нос, уста, коса. Няма на къде повече да се абстрахира. Обаче търсенията продължават и в областта на маската. Елинската театрална маска е знак. Облеклото и грима на Арлекин и героите от Италианския театър са знаци. Те ни казват какво е това, което изобразяват и то е едно и също- постоянен мислим обект. Те са търсените знак и абстракция. Изобразените жени са абстрахирани от нежност, мекота и са ъгловати. Е, има един закръглен бюст, но доста стилизиран. Изглежда в тази картина е намерен отговор и на абстрактното изображение, и на маската като йероглиф, и на обезличаването на хората в индустриалното общество- анатомията заприличва на чертеж. Все още отсъства различният ракурс в една картина, както в дадения по- горе портрет на Дора Маар (Хенриета Теодора Маркович с баща хърватин). Прочее, аз това с различния ракурс в едно изображение не го оценявам като хубаво. Не изразява движение, не допринася за обогатяване на образа, защото е стилизирано. Мисля си, че с приказки за "великия си експеримент", Пикасо е омайвал жените за да ги прелъсти. Несъответствието на изображението с анатомията ме кара да мисля, че моделите изобщо не са му трябвали за да ги рисува а само за да ги ... Не искам хич да си помисляте, че съм против това, че е имал много победи над жените. Стига да не е жена ми ... пък и тогава... Името мъжкар трябва да се заслужи.

Смутен, че Пикасо в търсене на новото руши, потърсих паралел. Дали това е "духът на времето"? Пабло Пикасо род. 25.10.1881 г Творил във Франция Имре Калман. род. 24.10.1882 г. Творил Австроунгария. Сходството е, че те са определено съвременници и родени под един зодиакален знак. Хабсбургската империя загива сред веселба, а във Франция е в Бел епок. Наистина, различна е дейността им. Общо взето и художници, и композитори не са от политически ангажираните хора на изкуството. В своя занаят имат задължение да правят света приятен, като музикантите могат да добавят слово, а то е много въздействащо и по- политизирано. Разликата е в парижкия дух на новаторство. В "столицата на разврата", ако не предлагаш нови усещания, не си интересен, във Виена консерватизмът държи на видоизмененото старо. Двамата са от семейства в които единият родител предава на сина изкуството с което се занимава. При Пикасо- бащата, при Калман- майката. Калман завършва консерватория, Пикасо отхвърля художественото образование. Калман предпочита столичния град на страната в която се е родил- Будапеща, Пикасо търси повече в страната, която определя вкусовете. Като че ли още в първите избори единият е послушният и адаптивен, другият вироглав и революционен. В поетичната система на Ст. Цанев "Променяме света, променяме и себе си", Калман предпочита да промени себе си, а Пикасо- света. Послушно, Калман, в 1904 г. е музикален критик, вместо композитор, а Пикасо в същата година приключва със синия период и слабите, слепите, немощните, страдащи модели. Наистина, през 1901 г. и Пикасо е в родната столица- Мадрид и илюстрира вестник- анахристичен. Очаквано. 1908 Калман има успех с оперетата "Татарско нашествие", а 1912 г. се премества в имперската столица Виена и композира "Старият Рац", оригинално заглавие Der Zigeunerprimas- "Циганинът примаш". Голям успех. 1915 г. "Царицата на чардаша". Световен успех. 1907 Пикасо- Госпожиците от Авиньон, 1912- 1916 кубизъм, колажи. 1918 Пикасо се жени за руската балерина Олга Хохлова, после се развежда; 1929 г. Калман се жени за родената в Перм- Русия актриса Вера Макинска и живее с нея до края на живота си. 1933 Пикасо рисува Минотаври, Калман композира в 1930 "Теменужката от Монмартр" и в 1934 г. е награден в Париж с Ордена на почетния легион. Животът на Калман продължава 71 г., на Пикасо- 91 г. Не може да се говори за някаква обща интелектуална среда на времето. Условията са локални. Личностите са уникални. Средата в която попадат и ги определя е фатална.

Търся мнение! Отправна точка за оценка на художник са както явните му успехи, така и явните неуспехи. Пикасо се мъчи да нарисува маслен портрет на Гертруда Щайн ТУК. Не може да я почувства и прави многобройни опити. Като че ли е забравил как се рисува класически портрет, както се забравя бебешкия и детски говор. Това вече не е портрет, а маска Той е научил нов стил и може вече само него. Мъката да нарисува очи- прозорец към душата решава с наивни изображения. Картините в стил кубизъм и по- сетне прави на кило. Идеята да се замисли дали е постигнал това което иска- символ на абстрактното не го навестява. Произвежда нещо, което се купува, независимо от това, което е искал да направи в началото. Друг портрет. Очите- прозорец?Лъжа е.

Ще ми се да зачеркна всичкото си философстване. Розовият период се дължи на... Търсете жената е казано от французи. Фернан Оливие. Докато е тя, периодът е розов. После става кубичен.

Розовият период е най- популярен с циркаджиите, пардон, акробати, арлекини, скитащи актьори. Общоприето е катунарският им начин на живот, отказът от вещомания, взаимната подкрепа без която не се живее така, силните страсти, които трябва да прегорят преди следващото отпътуване да бъдат опоетизирани от много хора на изкуството. Иде ми на ум Чарли Чаплин не само с "Циркът", но и със съчувствието към превърнатия в бурма Чарли от "Модерни времена", а защо не и диадата Възрастният и Беззащитния в "Хлапето". Просто тези мотиви/йероглифи се пораждат у артистите, които не са примитивни. У всички. Сега, до колко конкретни изображения са станали йероглифи... мисля, че не са. Силов атлет и девойче на топка не стават постоянни персонажи, когато се изразява това, което, уви, не мога да изразя с думи, но се надявам да си спомняте картината ТУК. Обаче "Гълъбът", А? Йероглиф от всякъде. Изглежда чрез акробатите и Арлекините от розовия период е търсил универсално изображение за човека. Защо точно Арлекин? Защото Арлекин е простодушен, глуповат, неинициативен и ленив, весел, бъбрив и скромен в желанията си. Дрехата му не е по кройка от високата мода, а е съшита от разноцветни кръпки, защото той не е господарят, а слугата. Арлекинът, който е познат във Франция има шанс да стане изображение на народа. Пикасо рисува семейството, труда, дружбата и света на Арлекина и така рисува бита на класата, която служи. Получава се така, че в страни, в които този вид площаден театър не е познат, тези изображения не са разбираеми. Имам предвид и България. Така че мотивите от розовия период не са букви за нашите "звукове", поне по отношение на Арлекин. Иначе телата на атлетите, силата и гъвкавостта са разбираеми още от елинско време. Не зная дали са разбираеми и за култури, които забраняват изображение на човек и природа.

Приех разказа ти като много поучителен. Най- вече каква силна роля има политизацията и стереотипите при формирането на отношение към нещо, било то картина или разказ за вази. Първоначално, след формирания стереотип, че културни хора не намират нищо у Пикасо, приех, че простите футболистите е реалистично да се отнесат вандалски с негови произведения. После видях вазата и се закрепи "нищо особено, освен знаменитостта на автора". После подхвърли, че историята със замерването е изфантазирана и аз се замислих. Наистина, Пикасо е автор на уникати, а не сергиджия, който да има 20 бр. вази, като продавач на еднообразни кичовски произведения. Далеч по- естествено е да подари едно. Просто той прави уникати. Друго- унгарците са формирали културата наравно с австрийците в Австроунгария, имат си Будапещенски и други музеи и галерии, не са били тъпи роби в страната. После, Радули има излизания с националния отбор, а както се споменава, въпрос на чест за домакините е да се представят и с културна програма. Така че ако не всички, то поне треньор, капитан, национали са достатъчно културни за да знаят кой е Пикасо. По въпроса с подаръците след връщане от Франция не бих могъл и да зная какъв е бил редът в Унгария през 1961 г. Дори и в България не зная за тогава. Самият Радули, живял повече от 90 г., е предоставил на клубния музей експоната, така че очевидно не е имал проблеми с властта. Та от всички споменати мои "Радини вълнения" до сега си извадих извода, че не само моето мнение не е меродавно, но често и авторитети са политизирани или подвластни на стереотипи, на разкази, които са правдоподобни, но не винаги истина. Във всички случаи разказът бе поучителен. Благодаря.