Втори след княза

Бих погледнал към способността на митотвореца. Ако не беше Омир, Ахил щеше да е ной- много мит с локално значение. Отсъствието на знаменит биограф на Мамарчев определено го свежда до революционер с второстепенно значение. "Смелият капитан" на Камен Калчев не може да се сравни с "Епопея на забравените". (знаеш ли за тази книга? А какво би добавил в Свободната енциклопедия Уикипедия за Мамарчев, та статията да набъбне колкото за Раковски?) Обаче и изборът на Вазов е много важен. Той не е случаен литератор и глупав човек. Той е избирал значимите личности от които да извезе национално знаме. Така че, ние, българите сме му се доверили. Тези пред които той е на колене са и наши герои. Интересно виждане. Не съм много съгласен, че феодалите са искали хиперпатриотичен народ. Във времето на "право на първа брачна нощ" един селянин и селянка с достойнство, са си жива революция, да не кажа екзекуция. Краличът е суперпатриотичен и безпощаден към Емексиз Пехливан. Не такива са потребни на феодалите. По- скоро истеризирани внушаеми копелета, които папата да прати босоноги към Божи гроб. Всяка нация наистина е специална. Обаче има смачкани нации и нации със самочувствие. Нации, които не могат да решат нищожни въпроси са нищожни по значението си. Нации, които решават глобални въпроси са с глобално значение. Ако смятаме, че българите сме нищожна нация, която трябва да мисли за доходите на БигФарма, и за оцеляване, тогава трябва да преразгледаме световния ред, който подтиска нации като нашата при взимане на важни решения. А за това трябва самочувствие. Ето, тук присъстващите сме решили въпросите с бедността и разсъждаваме по други въпроси, един от които е самочувствието на българската нация. Аз съм с оптимистична теория, че си заслужаваме самочувствие и значение.

Не бих твърдял, че сме изключително лоши. В просторно развития мит за Освобождението, даден в Чичовци и Под игото, имаме и Киряк Стефчов, и турски шпиони, и едни уплашени чичовци, и страхът от появата на Кралича. Не може да се каже, че Мамарчев щеше да осъществи с доброволци Освобождението години по- рано- вж. неуспеха на заверата. Нито Раковски, нито Левски, нито Бенковски впоследствие и при по- разработена вече идея успяха. Това са етапи на работници и развитие на работата. Дори англичаните не приемат Кромуел, та и до сега са си монархия. Французите след омразата към краля се отвръщат и от републиката, после от императора, после отново от краля. Перипетии. Французите изключително лоши ли са? Не, те са хора, които се гордеят с всяко свое полюшване. Така че гордостта е в нас, а примерите до нас. Ако нямаме сърцатост, каквито и примери да имаме, няма да станем горди. Ако гордостта е в нас, и малките примери ще ни правят силни.

Под "изключителност" не ща да разбирем от игла до конец. Херкулес, мит за елините, сигурно не е бил добър в смятането. Обаче те са го имали за пример, за величие. Пък кой каквото може е развивал у себе си, подражавайки му- елинът да стане пръв. Пропусна да напишеш нещо за "казионните". Обаче имам удоволствието да те поканя да напишеш в темата нещо, за подвизите на Мамарчев. Нещо, което ни прави горди и със самочувствие на изключителни.

Идеята, че българите сме келти да не е по- малко политическа и ветрозависима? Келтомански лъжи.

Тодор Колев като национален мит. Филмите с Тодор Колев го правят поп- икона. А той е един "фалшив герой". При това не е кой- знае какъв комик, но всяка година дават филми с него. Пореден случай на профанация.

Още един белег за профанация на националния мит. Афиширане на нещо позорящо, което не е повод за гордост.

Прави ми впечатление профанизацията на Левски. Скверни се, позори се. Той е основополагащ мит за Третата независима българска държава. Гордостта да сме му последователи бива заменена със съмнения. Вместо "Българите сме забележителни" се насажда "Българите сте измекяри". Нация без национални митове започва да приема чужди. Такива като спанака на Моряка Попай.

Не, това е отворен въпрос за отворена тема. Има много възгледи и гледни точки. Затворен въпрос би било "Съществува ли българска изключителност" или "Вярвате ли в българската изключителност"

Опозицията в Сърбия следи обсъждането на военна служба в. Данас днес 15:03 машинен превод Дробняк: Трудно се постига задължителна военна служба, това е политическа фраза Задължителната военна служба е трудна за постигане, това е по-скоро политическа фраза, защото войникът първо трябва да бъде облечен, настанен, нахранен, въоръжен и накрая обучен, а това изисква огромни финансови средства, каза в изявление пенсионираният мичман първи клас Горан Дробняк пред FoNet, който прекара голяма част от кариерата си в обучение на войници. „Смятам, че за сега, в съответствие със световните стандарти, е по-добре да се занимаваме с професионализацията на армията и да оставим военната служба на нивото, на което е сега, да бъде доброволна“, каза Дробняк, който през 1984 г. , когато започва работа, е най-младият подофицер в тогавашната ЮНА. Той е обучавал пехотни войници в продължение на много години, в основно и допълнително обучение, във връзка със задачите, които ще изпълняват, и смята, че четири месеца служба, както се предлага, е малко, но ако обучението продължи през целия този период , възможно е да получите правилен войник, но в никакъв случай напълно обучен. Обучението на пехотата продължи пет месеца и 22 дни, но в съответствие с проведените реформи то беше съкратено с месец и в крайна сметка стана два месеца, напомни Дробняк, който е на мнение, че обучението на пехотата трябва да бъде четири месеца и 22 дни. Дробняк предупреди и за проблема с офицерите, които ще провеждат обучението, тъй като като част от реформата на системата за отбрана бяха премахнати подофицерските училища, които са в основата на всички армии в света, а след това и подофицерските училища. офицерите са били избирани от редиците на войниците по договор или след различни "курсове за лидерство". От него се „роди“ група подофицери, които не отговарят на необходимите изисквания. Смятам, че подофицерското училище трябва да продължи минимум две години, а четири години би било нормално, подчерта Дробняк, който смята, че подофицерските училища за сериозни специализирани професии в армията са възстановени. Коментирайки съобщенията, че войници, които не искат оръжие, вместо четири, ще прекарат осем месеца в казармата, Дробняк посочи, че частта за "възражението по съвест" е широк диапазон, особено когато политиците вземат да го коментират. Какво ще правят тези хора в казармата - да чистят тревата, да окопават саксиите, да боядисват бордюрите, попита той. Дробняк е на мнение, че е по-добре да се върне цивилната военна служба на онези, които апелират за отказ от съвест, и да се разпределят хората в здравни центрове, болници, училища, защото „за всеки човек в страната може да се намери подходящо място, където да отговаря неговата задача".

Имам предвид друго и то е по- скоро до националният разказ. В християнството, повече в западното, се налага идея за изключителност на повярвалите в Христос. Божеството стои в троен образ зад тях и ги подкрепя и напътства. Те са особени и трябва да се наложат над варварите. При това, тази избраност се генерализира- всички, и по- учените, и разбойникът, след като повярват в християнския разказ стават изключителни. Така че, не става дума за обективна оценка на реалното състояние на самочувствието, а можем да обсъдим РАЗКАЗЪТ ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОСТ. Как той се променя? Цели 2000 г. християните пращат мисионери с този разказ и са станали най- голямата религиозна формация. Види се това е успешен разказ.

Благодаря за препратката. Прегледах другата тема. Наистина, нейният акцент е върху "комплексирани", заради това не съм й обърнал внимание. Онази не е станала много популярна, та ще оставя и тази. Мислех да я докладвам за изтриване, като дублираща.

Предлагам тази тема, воден от чувството, че преди малко време много се пишеше, че българите сме изключителни, а днес като че ли разказът е по- скоро колко сме за презрение. Разбирам, че това е по- скоро проблем на педагогиката с нейното патриотично възпитание, но е и позициониране в съвременната проблематика, затова избрах да я изложа тук. Дали можем да споделим свои виждания за това, че българите сме изключителни или пък посредствени, или още по- лошо- долни хора?

"...не смятам, че е вредно всеки човек да направи честен опит да се ориентира в това, което не познава" Ортега-и- Гасет "Адам в рая 1910 г.

В други теми е ставало дума, че човек избира източниците си на информация. Пуснах на гугъл-търсачката думата латифундия. Ползва се от източници с различни политически виждания. Взех първото от 2014 г. https://fermera.bg/component/k2/item/6735-българското-земеделие-–-по-модела-на-латифундиите.html друго Земеделска България като латифундия на ДПС 1.02.2009 г Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org › ... и едно от 2024 https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Momchil-Nekov-Imame-golemi-latifundii-no-trudno-mozhe-da-se-kupi-zemedelska-zemya-v-Bulgariya-a-tova-ni-pazi-1980037 Разбираш, че има различни мнения, някои по- обосновани от твоето.

Моето виждане е различно и за това ще го добавя. Първо, политиката "Качество и ефективност, ефективност и качество". Тя е свързана с повишените и често неизпълними изисквания на западните приемащи- шмекери. Думата е за западните приемчици, "дегустатори" на немски, но за нас и в Сърбия, това са хитреци, които казват, че стоката е нискокачествена не по обективни критерии, а по пазарни интереси- искат да я вземат по- евтино или пазарът е запълнен и няма къде да я пласират. Примерно сега, китайската стока е евтина и те я приемат, макар и некачествена. Подкрепят своето срещу конкуренцията и когато потребителския пазар се насити с китайско, ще сменят изискванията, ще поискат по- високо качество и ще си купуват от своите. После пак, според пазара. Същото е и когато искат да изместят някого от пазара- пускат евтино и некачествено от едни, а качественото на други сваля цените. Шмекерска работа. Другото е, раздробяването на нашето селско стопанство. У нас след Десети липсваше борса на която ангросисти да купят 100 вагона домати. При социалистическото производство, можехме да изнасяме 100 вагона, но при капиталистически- раздробеното не можем. Няма как. А Русия не се нуждае от един- два вагона. Естествено не можем да съперничим на тези, които вече са организирали такова снабдяване. Ако обединения като Булгарплод съществуваха... но те бяха унищожени като "комунистически". Към темата. Явно сега повикът е към производство в големи мащаби. Либералната гаражна търговия и цехово производство не са от интерес. Подкрепя се чифлишко- латифундийското земеделие и едри производители. И не за во веки веков. Има ли интерес, ще се подкрепя дребното. Управление на хаоса, господа.

Предполагам, подкрепяш опозицията в Сърбия, стремяща се да разклати правителството, да го замени с радикално про- европейско и да присъедини по- скоро държавата към ЕС. Моето мнение е, че е добре да имаме спокойна, предсказуема и богата държава за съседка. Не приемам довода за "подмолната антибългарска политика", защото никое българско правителство не я е оповестило, нито е взело мерки срещу такава. Ако го е правило тайно, в отговор на тайни действия, тогава нашата осведоменост ще е никаква и всичко ще са конспиративни хипотези. За нови територии жадуват народи с демографски взрив, а такъв е само албанският народ. Сръбски аспирации към наши земи не виждам. Ако смяташ, че българското малцинство в Западните покрайнини са сърбизирани, не зная какви са намеренията на опозицията, но тогава въпросът е какво прави МВнР по въпроса. По отношение българите в Македония, имаме голям проблем конкретно с Македония. Сърбия им е съюзник, но проблемът с македонизма на място е същественият. Това, което прави ЕС или по- скоро това, че нищо не прави, не е в наша полза. Интересно е, че сръбската опозиция мълчи, а това не значи, че държи на самоопределението на българите в Македония, а само че мълчи. Какви намерения има е друг въпрос. Обобщавам мнението си: хубаво е да се живее с богати и предсказуеми съседи. Размирици у съседа са винаги тревожни, макар че медиите манипулират мненията и дори война и ракети могат да бъдат приети равнодушно, в което имаме опит.

Дори да е лично мнение, а не граждански дълг, опонирай. Това е естествено. Просто аз не съм длъжен да отговарям.

Коментарите за оставката в Македония в медиите на управляващата партия са без споменаване на ЕС и НАТО . Има нюанс и в това, че заглавието е "Падна властта в Северна Македония". Наводи се да је Ковачевски након изласка из Собрања дао кратку изјаву за медије у којој је навео највећа достигнућа остварена током мандата његове владе. За техничког премијера Талата Џаферија, који ће га до парламентарних избора у мају наследити на функцији, казао је да је искусан политичар који има велико искуство у вођењу парламента. Ковачевски је оценио да ће стил којим ће Џафери водити владу бити другачији у односу на његов, али да ће држава задржати свој стратешки правац.

Работиш с шаблони. После се чудите защо спирам да отговарям. Какво да ти пиша? Имаш мнение, с което не ми се занимава. "Знаеш" неща, които и психотерапевт след дълги сесии не знае. За какво да ти опонирам, като няма да се променим и двамата?

Как опозиционният вестник Данас коментира предизборната оставка на премиерът на РСМакедония. Откъс. https://www.danas.rs/svet/region/kovacevski-licno-predao-ostavku-u-sobranju-severne-makedonije/ В изявление пред журналисти пред Събранието Ковачевски каза, че Джафери е опитен политик, който има богат опит в управлението на парламента и оцени, че неговият стил ще бъде различен, но че страната ще запази стратегическата си посока, която е западна ориентация и стратегическо партньорство със САЩ. Ковачевски изрази увереност, че след парламентарните избори ще ръководи новото правителство на Северна Македония.

22.01.2024 в. Данас Какво говори Албин Курти в Скопие? Машинен превод Косовският премиер Албин Курти каза по време на кръглата маса в Скопие, като част от срещата на върха на лидерите на Западните Балкани, че за да се постигне икономическа интеграция на региона и да се сближат гражданите, заплахите за сигурността трябва да бъдат спрени. По-дълбоката интеграция и увеличеното движение на стоки и хора изискват взаимно доверие и нормални отношения между нашите държави, институции и хора. Това не може да се случи, ако свободата на движение на стоки се използва за движение на оръжия и боеприпаси или за спонсориране на терористични атаки“, каза Курти. Той подчерта, че нормализацията на отношенията, основани на взаимното признание, е от решаващо значение. „ЕС представлява стратегически избор на ръководството на една държава. Наш дълг е да реформираме и да изпълним условията, а след това ЕС ще прецени по заслугите“, каза Курти. Генералният директор за съседство и преговори за разширяване в Европейската комисия Герт Ян Кьопман каза, че идеята за разширяване на ЕС ускорява присъединяването на страните от Западните Балкани към блока и че е насърчен от ентусиазма. „Поуките от предишното разширяване показват, че пазарът е ключът.“ Отбелязваме и факта, че пазарите на страната се разраснаха веднага след присъединяването към ЕС. Досега те са се утроили по размер и с това нещата се променят. Така че това е план за растеж и изисква много работа. Навлизането на нашия общ пазар изисква много работа. Запретнахме ръкави, за да се впуснем в тази посока. Ние ще ви помогнем да се интегрирате помежду си, докато не се интегрирате в общия пазар. Считам го за много важно, защото без регионална интеграция просто не можете да се възползвате напълно от нашия общ пазар. Затова условието в тази част от плана за растеж е да не се блокират съседите. Можете да блокирате себе си, ако блокирате съседите си“, каза Копман. Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски заяви, че Западните Балкани трябва да направят важни стъпки към хармонизация за общо икономическо развитие. Той посочи, че страните от Западните Балкани могат да се възползват от реформите по пътя към интеграцията в ЕС. Смятам, че опозиционният вестник набляга на предимствата за обединение на бившите Югославски републики и интеграция с ЕС, т.е. ги подкрепя. Подкрепя и това, Косово и Метохия извън Сърбия да влязат в ЕС. И тука моето мнение е, че интеграцията под НАТО е все едно интеграцията в Римската империя със съответното обезличаване на нациите. В темата за траките имаше мнение, че те са се романизирали или елинизирали, но към отноваването на Българска държава ги няма. Общото икономическо развитие и пазари, ,ако го има, е развитие на една имперска провинция. Прочее, въоръжаването на косовската полиция с европейско оръжие насочва натам.

И какви последици ще има за мен, ако ги наричам братя? Зная интересна случка от войните. В проливен дъжд, българска група се мушва в една селска постройка насред нищото. След някое време влизат група сърби. И нашите, и сърбите- въоръжени. Напечено. Обаче един сърбин вади свирка и започва да свири наши си, балкански мелодии. Обстановката се отпуска и пеят и едните, и другите. Дори останало време да подремнат. На сутринта се изхлузили и кой- от къде е, да се стрелят помежду си.

Стига клишета! Дори при семейна разправия гледаме да се насочим към проблема, а не към "Ти си" и "А майка ти е". Не съм ти сложил етикет, а ми е неприятно че ти ми лепиш. Все едно... Фактът е, че нямаме данни как отделните партии в Сърбия се отнасят към Северна Македония и Албания, към КиМ и БиХ. Това си е сериозен външно политически анализ, ще опитам, но не съм уверен, че ще намеря нещо на готово.

В много теми се случва така, както и тук. Името на темата е Политическо противопоставяне в Сърбия 2023- 2024, но не можем да избегнем темите за Македония и Албания. Както и в други теми, аз няма да взема участие, защото не виждам връзка. Какво е различието на Сръбските политически партии по отношение на Македония и коя политическа партия от Сърбия ти е е по- близка във връзка с отношението към Албания? Нали няма проблем аз да използвам думата братя по отношение на сърбите, без да те ангажирам с мнението си? Ако има, проблем, как би го решил?

Смятам, че грешиш. Събития от Второто хилядолетие в днешното динамично време са много остарели. Реалностите сега се определят от последните 30 г. в които много направиха пари от търговия със Сърбия, а преливанията на чалга- култура са все в посока от Сърбия насам. Бандитизмът и стилът "батка" също идва от там и бе приет с отворена душа от тези, на които усърдието на труда е дотегнало. Но, да се върнем на темата. Правилно ли разсъждавам, че никоя политическа сила в Сърбия не ти допада, а си на страната на Курти?