Втори след княза

но самоубиецът не ще изпита вина по обясними причини.

От утре Косово и Метохия минават на евро. Правителствените медии отбелязват още на 19.01.24, че това е беззаконие. Косово обаче си действа безпринципно, защото е подкрепяно от ЕС и НАТО. Опозицията не взима отношение по законността, а хапе правителството дали магазините ще приемат динари, защото пенсиите на някои сърби са в динари.

Моето мнение е по- простичко. Не трябваше да предоставяме небето си и да се въвличаме в лоши отношения със съседи. Не зная до колко е възможно, но ако може, като идва джандара у съседа, нека си влиза през улицата, а не през нашия двор. Андрешко е хитър. Дружбата със съседа е повече от братска.

Като полезна придобивка, срамът започва да се разраства и в други области, не само относно пола и смокиновия лист, а и в другите социални прояви, но отново със същите причини. Човек чувства, че се излага, което значи излага на показ. Това „Не се излагай”, което днес означава „Не се представяй лошо”, си е било именно „Не се показвай, не бъди открит. Само сред свои е спокойно”. Да не са пред очите на съдници е сериозна причина жените да бъдат забулени, а в театралните представления да участват само мъже. Артистите, които преправят истината и не се срамуват да се позорят на позорището (театъра) не заслужават мир на праха, те се осъждат заради безсрамието си. Това с излагането на показ има една непонятна черта- може би също като при покриването на слабините. Разбирам недъгав да си покрие недъга. Иде ми на ум турска сватба по нашите земи. Цялата женска рода на младоженеца се изсипва в предбрачната баня заедно с булката за да я огледат за кусури. Скъпите налъми са единственото й одеяние в този ритуал, а своите- вярната подкрепа срещу срама. Дори с един на своя страна и срамът не е същия. Обаче и хубави моми са се прикривали. Дали защото се срамуват, смущават от това, че изпъкват, греят, дали заради родителския контрол, който е знаел, че „Не е на хубаво такава хубост” или просто за да не додяват мухи досадници. Като съдим за свободата на разголване днес и размиването на срама, пак не може да се каже, кое е по- добре. Изглежда сме в етап на пертурбации и няма модел, който да е стандарт. Но ето, от миналото- моделът да се прикриват гениталите е останал, а моделът да се прикрива лицето не издържа проверката на времето.

То, ясно, че българите не сме еднакви. Със сигурност има изключителни и по- като нас. Ама то и в кварталната градинка има едни, дето цакат белота и други, дето кибичат и дето им викат "Кибиците мълчат". Дори на сцената има главни, второстепенни, миманс, масовка. Обаче все са актьори. Сега на едни казват "актори", деятели. Така че, добре е да се издига самочувствието на българина, а не да се натиска за врата или тегли за петата. Да вдъхнем дълбоко и да се преборим за мястото си под слънцето на тая хубава родна земя.

Връзката на срама с депресивните чувства, със скръбта и тъгата, е посредством несправянето, често заради завишени критерии. Човек се чувства посрамен, защото не се е справил с нещо, с което други се справят. Сцена, конкурс. Повторните опити само задълбочават усещането, за неспособност, нищожност. В случая, присъщата на склонните към депресия загледани в себе си индивиди самотност, ги кара да се срамуват за себе си пред себе си, доста силен и постоянно бдящ авторитет. Изложили са се пред своите стандарти. Всъщност, чужди стандарти за поведение, които сме приели като достъпни, а недостигането им за укоримо. Направо подтискащо.

Коментарът ти ме наведе на следните размисли. Художествените произведения са основен източник на митотворчеството. Разказите за Херкулес и Илиадата за елините, Изгубеният рай за англичаните, Под игото за българите, Евангелските притчи за протестантите Обаче за да стане национален мит, трябва да добие национално значение. В много произведения има находчиви мисли. В Нюзрум също. Такива има и в Най- добрият човек когото познавам и Прокурорът. Обаче те не са формиращи национален мит. Времеубежище изобщо не ще е от основополагащите- няма епична мощ. За САЩ в предишен етап се смяташе, че основополагащ мит е "Хъкълбери Фин". Сега, като погледнах техния вариант на нашето "Голямото четене" ТУК, Марк Твен e на 17 място с Том Сойер. На първо място (у нас е Под игото) при тях е "Да убиеш присмехулник", като книгите финалисти са 5 на брой, от които едната е Властелинът на пръстените, а другите 4 и последващите- дамски. Предполагам, че читателската им аудитория е предимно женска, а мъжете гледат телевизия и то за отмора. Като имаме предвид, че националните митове се формират и от филмови образи, трябва да отчитеме, че те са толкова динамични, че влиянието им е краткотрайно. Нузрум е от 2012 г, а толкова неща се случиха по- сетне. Кои ли са били харесваните филми там преди това и след това? Сигурно са много и допускам на първо място Хари Потър и други приказни сюжети. Няма лошо, Крали Марко е също екшън герой. Допускам, че влиянието на Коса- 1979 и Рамбо 1982 е било също голямо. Ами поредицата за Джеймс Бонд? Дето у нас я въртят като метчик за обръщане на резбата? Съгласен съм, че във всяко произведение име нещо ценно, но великите произведения изобилстват от ценности. Та, незнайни са пътищата на художественото въздействие за формиране на националния мит, откриващ тъкмо националната специфика за изключително място. Дори не може да се каже дали произведението прави нравите или нравите са дали повод на големите автори за епохални произведения.

А може ли да се каже, че българите сме изключителни в спорта? Дали само ми се струва, но в индивидуалните спортове се представяме по- добре от колективните. То е двуяко, може да не сме склонни за съвместни дейности, а може другите да са по- привикнали на съобразяване или както писа колегата на подчинение.

Двата последни коментара докладвани за спам

Намекваш нещо за хора, които помежду си се наричат "другарю"? Прочее, пъртина не е проправена и Господинов наистина е изключителен, няма кой да го задмине. Дано помогне на млади за други награди!

Тъй е. И римляните заговорили гръцки, а ползвали и местни каменоделци. Дори джамии по нашенско са от български строители.

Да не сме толкова строги. Моголите, преки наследници на Тимур посторояват Тадж Махал. Притеснявах се, да не напишеш, че имаш къща с басейн в Малинова долина или Манастирски ливади, но напразно съм се безпокоял. Живееш в панелка, която принизяваш, като да ти е подарък от тъста... "Абе, даде ни апартамент, ама в Люлин". Не се безпокой, аз също съм в панелен апартамент от преди Десети. Просто ония в Малинова и Манастирски са изключителните, аз си знам, че съм втори. Има простима проява на невежество. Вероятно имаш предвид монумента, защото "Знаме на мира" е форма на фестивал. Допускам не си чел Вежинов, Станев, Хайтов, ама то в наше време кой чете?! За Коралов може и да не си чувал, карай да върви. Стефан Цанев поне и Левчев знаеш, ама първият малко се изложи след Десети с Хрониките. Това, че Г. Господинов стигна до Букър заедно с А. Родел е повод за гордост. Има известно съмнение, че ако не беше преводачката, нямаше да преуспее, но така е, по условие само текстове на езика на журито участват. АББА и те на английски пееха, а с български език няма нито пазар, нито шанс. Ама то и от "изключителните" нации не винаги успяват да стигнат наградите, те нещата при конкурсите са с малко неясни критерии. Не съм чел Времеубежище, не ща да си намирам убежище в "Преди Десети". Гледам напред, като Бърни Сандърс, който вярва в социализма в столицата на либерализма. Някои пък намират времеубежище във вълненията със СДС и не са се отървали от тях. Ще виждат комунисти докато са живи. Карай да върви. И те не са и няма да станат изключителни, заспали в убежище.

Самочувствието за изключителност не е генетично, от кръвта. То е социално и културно. Монголите нямат чувство за изключителност, но Чингисхан има. Той ги повежда и създават най- голямата империя в света до вчера. Българите преди Паисий нямат самочувствие. Той припомня, че сме имали царе и имаме право на самочувствие. В съвремието, самочувствието се погубва от унизяването и простите примери като Бойко и Тодор Колев. Вече не става дума, че сме имали царе, а че сме породени от склави=роби. Че нямаме род и език. Защо го правят чуждите- ясно, защо го правят нашите? Това е въпросът. Повечето защото са податливи да се навеждат=дупят пред по- силния.

Тогава фирмите бяха български и на български език. Многобройните издателства пускаха книги от български автори, които се четат и днес. Архитектурата и строителството направиха забележителни сгради. Предполагам живееш в една от тях и не си си купил нещо американско с басейн. Има и още.

За съжаление, тъмни векове за България са тези, когато е дял от някаква империя. Имаме каменни постройки от "варварски времена", имаме църкви от времето на цар Петър, но не и от Василий Българоубиец. Имаме текстове от времето на Иван Александър, но не и от времето на Мехмед Завоевателя. Пазарите верно безкрайни. От Сирия до Испания и от Мароко до Вавилон, но без българска реч. Кои векове са тъмни за България? И защо Людмила/Фол да са грешници задето твърдят, че Боянската църква и Земенската църква са предтечи на ренесанс, удушен от една империя?

Жалко, че не стигна до тера-спецални, звучи някак си елинско, божествено. Шегичка. Сега, по същество. Нали отделяме тракоманите от трикореновата теория? Тракоманите смятат, че българите сме траки. Не съм съгласен. Смятам, че траките имат някакъв принос в българския ген, дори да е санти-мили- микро- нано- пико. Това е твоят разказ, подражавайки на който ще изложа друг разказ Е, представи си сега, идат българите и вместо славяни (които изтикват и завладяват) и ромеи заварват и някакви Траки, които са мачкани 6 века, изтиквани са от доходните занаяти по гори и безплодни земи, но са запазили своя език, бит, култура, въпреки че са приели християнската религия на завоевателите. Е, тези биха ли успели да се впишат в държавата ни? Да станат част от нея? Да станат Българи, след като са подтискани като население от ромеите и презирани от елините? Съседстващи и насъбрали злост срещу романизираните и отдавна изгубили чувството че са нещо различно и чуждо от римляните продажници? Отървани от империята, тези траки по кръв, доста успешно се вписват в новата държава и стават част от нейното население. За съжаление историята е противоборство на разкази. Археолози не могат да обяснят много промени, заради това са оставени на въображението и предръзсъдъците.

Когато Атила/Авитохол напада Рим. Не кого да е, а столицата на света, той е дивак спрямо най- големия играч. Въпреки това е бил смел и е вярвал, че неговото божество го подкрепя с по- големи сили отколкото имат римляните. Аспарух също застава СРЕЩУ големия играч. Заради това са исторически личности. Подлогите остават безименни Забравих и Спартак!

По онова време в Полша се чете на латински, но езикът им остава славянски. След изгонването на Седмочислениците, в чешко- също. Прочее една стара форма в полския е на чичо да се казва стрий (strij). У нас- жена му е стринка. Ще да е от преди папата.

В по- разширения вариант е и майката. Все пак, като анкета, тази ситуация показва по- скоро ценности, а не вина. Оказва се, че отговорите са културно обусловени. В Азия спасяват майката с обяснение: Жена ще си намеря, тя ще ми роди други деца. В САЩ предпочитали съпругата (анкетата е от средата на мин. век) с обяснение: Нито майка, нито дъщеря съм избирал. Само жената съм избрал сам и с нея съм преживял най- трудното в отстояване на живота си. В Европа държат на децата: Децата са бъдещето. С майка си съм се разделил с пълнолетието, с жената охладнявам. Само те си струват. Към "ценното" в зорите на патриархата трябва да имаме предвид и сина, и бащата. От горяща Троя, Еней извежда за ръка Астианакс (Юл) и на гърба му Анхиз- баща му. Любимата му жена се изгубила по пътя. Нищо, той се оженил повторно. Ама няма друг род като Юлиевите. Аз симпатизирам на азиатската версия. Ти?

Моля, спазвайте темата. Ще докладвам за спам.

И келти. Щапаров https://shtaparov.blog.bg/politika/2024/01/29/kazionnite-psevdoucheni-sa-tolkova-sakati-invalidi-che-ne-mo.1896749

Не е вярно. Одата Паисий. Спирам да коментирам Мамарчев. Представете си елинското многобожие- всички си почитат божеството на местната река, после почитат някои по- значими божества, митовете за които са разпространени. Митът (разказът) за Георги Мамарчев е от вашия пантеон. Раковски е по- значим мит от споменатия и съм го приел. От моя пантеон е Георги Димитров и Димитър Благоев, но не държа да ги приемате. То изисква съгласуване на идеите с начина на живот, който си е уникален. Не съм и помислял да вложа в "изключителност" такова съдържание, но ми харесва как ги свързвате вие. Пояснението ме удовлетворява. Благодаря.

Някои размисли за срама Срамът принадлежи към неприятните чувства- неудоволствие, основно оприличено на страх, опасение, но и скръб, несигурност, смущение. Отделянето му като име и изживяване, това, което е особено у него е, че се преживява при съотнасянето на човека с обществото, с друг човек или общо с другите, т.е. е социално породено неприятно чувство. Акцентира се, обикновено, на голотата. Примитивните племена вече прикриват гениталите си. Някои обаче ги подчертават. Предполагам, че златният калъф за член от Варненсикия некропол е бил именно да подчертава сексуалното. Да допълва властта с подчертаване на сексуални предимства. Водачът има власт над хората, но жените е по- добре да бъдат прелъстени, а не насилени. Мъжкият полов орган, определено привлича вниманието. Предполагам, че прикриването му е в интерес на мъжете с по- нисък ранг за да не предизвикват агресия и завист у вожда. Известно е, че при зайците, мъжкарят ги отгризва у мъжкото си потомство. У тези с по- висок ранг по наследство, предполагам половата изразеност не е свързана с правото на власт, така че те ползват фалшиви, преувеличени имитации или прикриват слабостите си. Така се и казва „слабини”.Така че, ролята на пещималите и препаските е социална. Прикриването на женските полови органи вероятно също е свързано с избягване на агресията от мъжкари и съперничещи женски. Това е близко обяснение за връзката агресия- страх. Страхът е оценка, че нещо изобщо е заплашително. Срамът е оценка, че нещо в комфортното за съществуване общество е заплашително, т.е. много по- тясно понятие. Човек не може да избегне обществото, но е добре да избегне агресията. Да се прикрие за да не бъде нападан, в случая във връзка със сексуалността. В последствие срамът се налага социално. Децата, които щъпуркат по пясъка голи биват приучени да слагат бански. Това не природно или по тяхна воля. Чувал съм майки, които предупреждават момчета, които уринират на открито място, че може някой да им откъсне … Срамът по отношение на пола е прието да се нарича свян и включва невинност, която при полова разюзданост (липса на юзди- задръжки) отпада. Остава само „доброто възпитание”.

За да сме наясно, дали правилно съм разбрал? Смяташ, че трябва да сме послушни верноподанници в рамките на ЕС и НАТО и да не си въобразяваме изключителност. Нали така?