gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10568 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
54
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Сталин казва "НЕТ" не от любов към България, а защото е "неотстъпчив в желанието си за укрепване на съветските граници с щит от верни държави." Цитатът е от твоята статия. Нека да си припомним и Пражката пролет от 1968г. Чии танкове въдворяваах ред по улиците на Прага? Това нормално ли е? Ако да, защо у нас да не дойдат американски Абрамси по жълтите павета ... за наше добро. Вие русоробите няма ли да одобрите?
-
Говорим за русоробска обективност: През 1944-45г СССР окупира и завзе Източна Европа. И когато 45г по-късно същата тази Източна Европа се освободи от съветската власт, това се възприема като "Западът отнесе Източна Европа и иска още". С други думи, да се освободиш от руско влияние е Западна агресия ... която Русия има дълг да смаже. Това е обективност по русоробски.
-
Дотук добре. А как е в Русия в момента? Врагът е налице: това са Западът и укро-нацистите, А фиктивната заплаха е, че те щели да посегнат на Русия. Затова Русия превантивно напада врага, а Путин консолидира нацията срещу врага. Твоите приятели получовеците действат точно по установената рецепта. Даже са го написали в новите руски учебници (копирано от другата тема).
-
На англисйки, където има правят разлика между скаларна и векторна скорост: velocity = displacement/time speed = distance/time Нали уж си физик; не може да не гои знаеш тези неща.
-
На англисйки има различни думи за векторната и скаларна скорости: velocity = векторна скорост (вектор) speed = скаларна скорорст (скалар, модула на векторната скорост) Също така имат различни думи за разстояние и отместване: displacement = отместване (вектор) distance = разстояние/път (скалар)
-
Много добре си го изказал. Аз онзи ден си мислех за същото, но вътрешно си разсъждавах за това ИИ как решава сам какво да прави. При хората има желания и подтици, а ИИ какво го движи и мотивира? Като цяло, ИИ за момента е просто съвкупност от умни алгоритми и приказките за това как той ще нападне/превземе света като в Терминатора са силно преувеличени. В същото време никой не говори за истинската опасност от ИИ: че престъпниците рано или късно ще се усетят как да използват умните технологии за измами и други зулуми. Умните престъпления са истинската заплаха от ИИ в момента ... а не че ИИ ще се събуди и ще тръгне да превзема света. Много преди ИИ да е способен на последното, все ще се намери някой психопат да тероризира хората с помощта на ИИ.
-
Аз чета Дир.бг и редовно чета и коментарите към статиите - особено по "горещите" теми. Там има много твърда анти-ЕС и про-руска агитка. Техните възгледи са едно-към-едно с написаното от Калин Янакиев. Не е той, който "деформира истината": Нали при положение, че „достоверно“ са ни казали, че сме „в колониална зависимост от САЩ и Запада“, че сме „окупирани от „евро-гейовете“, а правилата на обществения живот се пишат от „национални предатели“ ...
-
Водата не е компресируема. Няма как да стане по-плътна.
-
В системата на страничния наблюдател има по-малко вода отколкото в системата на басейна. Не е ли така?
-
Имаме басейн с олимпийски размери: 50м на 25м на 2м (дължина, ширина, дълбочина): обемът на басейна е 50*25*2 = 2500 куб. м. = 2500000 литра масата на водата е ~1кг/л, така че водната маса на басейна е ~2500000 кг Нека басейна се движи в отправната система на страничен наблюдател със скорост 0,866с. При тази скорост басейнът е скъсен на половина (Лоренцовият коефициент е 2). Съответно обемът на басейна също е преполовен, както и водната маса на басейна: ~1250000 кг. Значи излиза, че басейнът променя масата си в резултат на движението.
-
В Русия се смениха царска власт, комунистическа власт, а сега и клептократична власт ... но едно нещо си остава константа: да следваш Русия е да наведеш глава пред нейната желязна власт. От тази гледна точка русофилските призиви за българска национална независимост са просто лицемерие. Да сме равноправни членове на европейското семейство ... това е загуба на независимост. Но да наведем глава пред желязната руска власт ... това вече е свобода и независимост.
-
Станиславчо, тези дори и теб са надцакали. Говори се не просто за многожество измерения, а за множество времеви измерения. Кога ще ги настигнеш тези. Само показва колко теоретичната физика се е откъснала от реалността. Физиците не смеят да признаят, че времето е човешка измислица, защото това ще обезсмисли теориите на Айнщайн. Вместо това се отива в другата посока и се теоретизира за многозимерно време. Все пак благодаря за статията. Нямах си и идея, че някой измисля подобни глупости (с претенции за научност).
-
Зам.-министър Емилия Лазарова пред Dir.bg: Съдържанието в учебника по отделния предмет не бива да копира дословно науката, а да дава базови знания и да формира умения, коментира в интервю за Dir.bg зам.-министър Емилия Лазарова. https://dnes.dir.bg/na-fokus/zam-ministar-emiliya-lazarova-pred-dir-bg-nay-mnogo-promeni-gotvim-ot-8-do-10-klas Миналата седмица МОН обяви проект за промени в учебните програми по общообразователните учебни предмети от I до X клас, които ще влязат поетапно от тази есен до следващите три години. Те предвиждат отпадане на излишния фактологически материал, преформулиране или преместване на теми и понятия съобразно възрастовите особености на учениците, залага се на повече междупредметни връзки и повече проектно-базирани задачи, които да формират практически умения и знания. Направен е цялостен преглед на учебните програми и са обобщени резултатите. Зад предлаганите промени стоят учители, експерти, психолози, методици, преподаватели в университети. Анкетирани са над 17 000 учители, както и ученици и родители. - Какво налага промяната в учебните програми и как борят зубренето по предмети? - Учебните програми в сегашния им вид, дори олекотени, не дават възможност за формиране на достатъчно умения. Част от тях изискват дословно запаметяване. Например в някои теми по география и история има прекалено много фактология и понятия. Дословното запаметяване не носи нищо, защото се забравя веднага след изпитването. Промените в учебните програми могат да допринесат за подобряване на резултатите от външните оценявания и матурите. Затова предвиждаме изготвяне на обща концептуална рамка за учебни програми по всеки предмет, в която е важно какъв резултат искаме от ученика в края на годината и в етапа на образователна степен. Ще заложим също и необходимите на ученика знания и умения за постигане на тези резултати. --- Не съм запознат с промените на МОН, но казаното от Емилия Лазарова е обнадеждаващо. Аз съм коментирал в други теми, че нашето средно образование е морално остаряло. Преподава се материал за запаметяване, след което се изпитва как този материал е усвоен. Такава система работи единствено за "читанките": тези, които обичат да четат и и които ще видим в "клуба на знаещите". За всички останали, обаче, тази система е най-вече губене на време. Затова е много хубаво да се види, че в МОН има хора, които са наясно с проблема.
-
Интервю с Красен Станчев относно горния анализ: https://business.dir.bg/ikonomika/dobre-li-e-evroto-za-balgariya-dalgiyat-i-kratkiyat-otgovor - С други думи, въвеждането на еврото е добре за България, така ли? - Да, мисля, че е добре за хората и за фирмите в България. Първоначалните критерии, които изброихме: стабилни цени, ниски лихвени проценти, предвидимост, ниски разходи за осъществяване на бизнес, по-голяма икономика - всичко това е много добре. И смятам, че България може да се справи с членството и с вътрешните си проблеми по-добре, стига те да бъдат осъзнати и добре разписани.
-
Съветът за Икономически Анализи публикува анализ за икономическите ефекти за България от присъединяването към еврозоната. Изброени са четири фактора, които мери този Съвет: ефектите върху инфлацията, търговската интеграция, капиталовите потоци и лихвените проценти. Основният извод от анализа е, че като цяло, присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика. Дори понастоящем валутният борд в страната се възприема като надежден и следователно разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. Освен това българската банкова система вече е под надзора на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка (ЕЦБ). От друга страна, членството в еврозоната би донесло на България някои допълнителни предимства, като например по-лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор. Същевременно, за да бъдат извлечени максимални ползи от присъединяването към еврозоната, е необходимо фокусиране върху няколко икономически приоритета. Като цяло присъединяването към еврозоната е кулминацията на многогодишен процес на сближаване на България с останалите страни от еврозоната и би допринесло допълнително за политическата и икономическата конвергенция на страната. https://business.dir.bg/ekspertno-mnenie/ikonomicheskite-efekti-ot-prisaedinyavaneto-na-balgariya-kam-evrozonata
