gmladenov

Гравити, в системата на пътуващия близнак земята е тази, която се движи. Съответно нейните часовници се забавят, нали така. Хайде сега ти цитирай къде в примера на Уикипедия се говори за забавяне на земните часовници.

Шпага, посоката няма значение. Във всички случаи часовниците на подвижен наблюдател би трабвало да се забавят спрямо неподвижен наблюдател. Парадоксът се "решава" като се приеме, че само на едининя близнак му се забавя времето. Виж обясненията на Скенер. Това са официалните обяснения на парадокса. Върти се и се суче, че формулите за забавяне на времето трябва да се прилагат само за единия близнак. Но ако те се прилагат и за двамата (нали уж и двете гледни точки са валидни), тогава парадоксът няма решение.

Скенер, ако се следва логиката на Уикипедия (и на СТО), формулата за забавяне на времето трябва да се приложи към движещи се наблюдатели във всяка система. Така в примера на Уикипедия се получава следното: според земния близнак: пътуващият близнак изминава 8 св.г. за 10 г, но остарява само 6г (10х0,6) според пътуващия близнак: земният близнак изминава 6 св.г. за 7,5 г, но остарява само 4,5г (7,5х0,6) Уикипедия наистина не смята като хората, защото не брои забавянето на земните часовници в системата на пътуващия близнак.

Ето ги пълните сметки по логиката на Уикипедия: според земния близнак: пътуващият близнак изминава 8 св.г. за 10 г, но остарява само 6г (10х0,6) според пътуващия близнак: земният близнак изминава 6 св.г. за 7,5 г, но остарява само 4,5г (7,5х0,6) Формулта за забавяне на времето би трябвало да се прилага и в двете системи, а не само в едната. ПП. Поправих сметките, защото ги бях написал грешно.

Току що прочетох написаното в Уикипедия. По тяхната собствена логика, земните часовници в системата на пътуващият близнак също трябва да се забавят - след като земята е подвижна в тази система. Следователно, земният близнак би трябвало да е остарял по-малко от 6 години ... а не 10 години, както са написали. Значи информацията в Укипедия наистина е подвеждаща, защото не брои земното забавяне на часовниците, а само забавянето на часовниците на пътуващия близнак За пореден път да кажа: Парадоксът тук е, че на всеки от близнаците му се струва, че на другия му се забавя времето. А в Укипедия шикалкавят, че само на единият близнак му се забавя времето. Работата е там, че именно това е официалното "решение" на парадокса: приема се, че само на единият близнак му се забавя времето. Ако се приеме, че и на двамата им се забява, тогава парадоскът няма решение.

Колега, ти трябва да си дадеш сметка за следното: забележи, че тук на форума няма спорове нито за Нютон, нито за квантовата механика - а все за теориите на Айнщайн. Замислял ли си се защо е така? Какво прави теориите на Айнщайн толкова специални, че все за тях спориме, докато за другите области във физиката спорове няма? Нека да ти дам моя кратък отговор: физически-необяснимото (и експериментално-непотвърдено) скъсяване на дължините, както и забававянето на времето, много приличат на фантасмагории. Приеми, че някои от нас са дълбоко скептични и не могат да приемат такива постановки. Чувал ли си за известния опит на Майкелсон и Морли от 1887г? Това е опититът, който опровергава тогавашната етърна теория за светлината и Майкелсон получава Нобелова награда него. Любопитното в случая е, че Майкелсон е бил привърженик на етърната теория и въпреки че неговият собствен експеримент отрича съществуването на етъра, Майкелсон продължава да вярва в етъра и до края на живота си продължава да прави опити да потвърди неговото съществуване. Значи имаме пример за Нобелов лауреат, който не приема резултатите на собствения си експеримент, защото му се струва невероятно да няма етър. Ние тук на форума нямаме Нобелови награди, но също като на Майкелсон и на нас някои постановки ни изглеждат невероятно. Това не ни прави малоумни, а просто скептици.

СТО не дефинира как началата на две системи съвпадат, нито пък как се синхронизират подвижни часовници. Така че тук нещата са отворени за интерпретация. Аз лично не виждам никакъв проблем, обаче. Принципно, синхронизацията на часовниците е важна, защото тя отговаря на теоретичния въпрос "какво е общо време за една отправна система". И отговорът на СТО е, че общо време означава синхронизирани часовници. Как се синхронизирани тези часовници? Ами ето как. Съвпадането на началата на две системи, от друга страна, не представлява теоретичен проблем. Как точно ще бъдат установени момента и мястото на съвпадане е техническа задача, докато самото съвпадане е даденост.

Да, със сигурност не може да се говори за едно единствено събитиЕ ... но множеството показаниЯ на множество часовници са множество (едновременни) събитиЯ.

Английската Уикипедия предлага дефиниция на събитие: Във физиката, и по-специално в теорията на относителността, събитие е моментна физическа ситуация или случка, свързана с точка в пространство-времето (т.е. конкретно място и време). Например, счупване на стъкло на пода е събитие; случва се на уникално място и в уникално време. Строго погледнато, идеята за събитие е идеализация, в смисъл, че то определя определено време и място, докато всяко действително събитие е обвързано да има ограничена степен, както във времето, така и в пространството. Показанието на един часовник е моментна физическа ситуация. Дефакто тук имаме "само-реферираща" се дефиниция на събитие: показанието на даден часовник в даден момент е събитие, чието време се определя от показанието на същия този часовник.

"Украинска Правда" потвърждава новината: https://www.pravda.com.ua/rus/news/2023/05/10/7401558/ Президентът на страната-агресор Владимир Путин обяви призоваването на руснаци в резерва за военно обучение. Руснаците се успокояват, че това са уж планирани мерки за подобряване на бойната подготовка на запасняците, които се провеждат ежегодно. През април CNN, цитирайки западни служители, съобщи , че Кремъл има проблеми с изграждането на „подготвена военна сила“, но се притеснява да започне нова вълна от мобилизация в Русия поради обществените настроения. -- Путин го е страх от открита обща мобилизация и търси начини да я направи неявно.

Не съм чел за синхронизиране на подвижни часовници. Моето допускане/разбиране винаги е било, че всяка двойка подвижни системи поотделно имат синхронизирани часовници ... като в момента, в който началата на двете системи съвпадат, всяка от тях си нулира часовниците (както се нулира хронометър). Дефакто това е синхронизацията между тях ... като тази синронизация ествствено е само мигновена. Да. Когато стрелките на два часовника е една система система "ударят" 12:00 часа, например, това са две едновременни събития.

Пробвай да си накиснеш ръцете за 20 минути в 10-процентов солен разтвор: 1 част сол, 10 части вода. Това се препоръчва ... макар че ти едва ли имаш още остатъци от отрова по ръцете. "Лютенето" е от реакцията на организма към отровата, а не че още имаш отрова по ръцете.

Ясно е кои часовници са развалени. Този парад е пир по време на холера. Идиотска пропагандна показност, на която само идиоти могат да се радват.

Това обяснява само, че ускорението е откриваемо движение ... за разлика от инерциалното движение, което е неоткриваемо с експеримент. По някаква причина откриваемостта на ускорението се нарича абсолютност.

Ами нали дължините/разстоянията се скъсяват в системата на подвижен наблюдател.

Точно за това говоря и аз. Принципното решение на парадокса е да се приеме (а не отчете), че близнаците са не-равноправни. Аз разбирам защо физиката брои ускорението за абсолютно ... но да се замислим за следното: Когато тук на земята се возим в ускоряващ се автомобил, ускорението зависи ли от посоката на автомобила? Ако натиснем газта до дъно, изпитваме ли различно ускорение в зависимост от това дали се движим на юг или на запад ... или посоката няма значение? Ако посоката няма значение, значи ускорението на автомобила все пак е спрямо земята. Тоест, то е относително, а не абсолютно.

Аз само коментирам, че принципното решение на парадокса е да се приеме, че само единият близнак претърпява ускорение и следователно само той се движи, докато земният близнак е в покой. След като движението е относително, обаче, гледниите точки би трявало да са напълно еквивалентни/симетрични. Чисто математически това е валидно, защото формулите за скорост и ускорение не отличават кой се ускорява. Така че би трябвало да е валидно да се каже, че от перспективата на пътуващият близнак земята е тази, която се ускорява. Само че физиците са решили в този случй да има изключение и да няма пълна симетричност на перспективите.

Защото можем да погледнем нещата от обратната страна. По тази причина "решението" на парадокса е да се каже, че само едната перспектива е валидната, а другата е невалидна. Тогава се получава точно това, което си описала: времето се забавя само на пътуващия близнак.

Аз вече отговорих: докато липсват (твърди) доказателства за скъсяване на дължините, аз приемем, че скъсяването на дължините е фантасмагория. Липсата на такива доказателства сама по себе си е доказтелство, че не се наблюдава скъсяване. Какво има да се тръшкам.

Това твоето е софистика. Да, измерванията се повтарят и осредняват ... но говорим за хилядни или милионни части отклонение от очакваното.

Логиката явно не ти е сила. Скъсяването на дължините е промяна и ако се твърди, че такава промяна има, тя трябва да се докаже. Иначе нищо не доказваш. Дозаказателството за не-промяна е липсата на доказателство за промяна.

Ами не е точно така, защото има една тънкост: невероятните твърдения изискват невероятни доказателства. За много твърдения в науката не са необходими "абсолютни" доказателства, защото не се твърди нещо невероятно. Но твърдението за скъсяване на дължините е невероятно ... и изисква невероятни доказателства. А както се оказва, ние нямаме никакви доказателства за скъсяването ... да не говорим за невероятни.

Когато скъсяването на дължините бъде потвърдено, тогава и аз ще го приема. Но дотогава не. Да се каже "не можем да проверим теорията по технически причини ... но знаем, че тя е вярна" е невалидно. Щом не можем да потвърдим, значи не знаем дали теорията е вярна или не. Технологичните лимити не са никакво извинение/оправдание.

СТО има две "фантасмагорични" следствия: скъсяване на дължините и забавяне на времето (наричам ги по този начин, защото те нямат аналог във всекидевния живот). Да кажем (условно), че едното от тези две следствия я проверено експериментално. Другото, обаче, със сигурност не е. Нека критерият за вярност на СТО да бъде, че и двете нейни следствия са проверени експериментално. Значи по този критерий СТО ... в най-добрия случай ... може да се смята за полу-вярна. Нека сега да те попитам: ако една жена е полу-вярна на съпруга си, тя брои ли се за вярна? Ако това е моята жена, аз лично няма да я броя за вярна. За другите не отговарям.

Много спорно, колега. Експериментите за "забавяне на времето" са много измислени (според мен). Ти явно ги приемаш за убедителни, но аз не. Фактът си остава, обаче, че скъсяването на дължините никога не е демонстрирано експериментално. Замисли се за значимостта на този факт: СТО+ОТО се смятат за една от двете основи на модерната физика (другата основа е квантовата физика). Значи едната от двете основи на физиката никога не е потвърдена експериментално. За теб явно това не е проблем. Ти вървиш с потока и за теб е най-важно да си в крак с официалната наука. За мен, обаче, е най-важно официалната наука да не ни будалка и затова държа всякакви твърдения да имат покритие - а в случая със скъсяването на дължините говорим за твърдение без покритие. Факт.