gmladenov

Парадокс на тризнаците Пенчо, Генчо и Атанас са тризнаци. Пенчо и Генчо летят инерциално в космоса с еднаква скорост спрямо земята, но в обратни посоки - както е показано на картинката долу. Атанас пък си седи на земята. В момент t=0, началата на трите отправни системи съвпадат. В този момент тризнаците са на по 30г. След една година време, в момент t=1, на земята става земетресение. В задачата се пита на колко години са Пенчо и Генчо в момента на земетресението. Пренебрегваме системата на земята и гледаме само системите на ракетите: в системата на Пенчо, Генчо е подвижният и съответно неговите часовници изостават в системата на Генчо, обаче, е обратното: Пенчо е подвижният и неговите часовници изостават Значи на кой от двамата часовниците са назад в момента на земетресението?

Имаш двойка наблюдатели: Ангел и Боби. Физиката казва, че никой от тях двамата не може да определи с експеримент дали е подвижен или не. Затова Ангел приема (условно) себе си за стационарен и казва, че на Боби му се забавят часовниците. Според Боби, обаче, е обратното: на Ангел му забавят часовниците. Значи на кой от двамата му се забавят часовниците: на Ангел или на Боби?

Формулите не са проблем. Те са стандартните, с които се смята забавянето на времето (time dilation).

Айншайн е озаглавил глава §4 на реферата си "Физически смисъл на уравненията, получени за твърди тела и движещи се часовници" ... но спроред теб това не е физическият смисъл на ЛТ. Добре. Айнщайн говори некви глупости в тази глава. Напълно съм съгласен.

В глава §4 на реферата си, Айнщайн дефинира физическият смисъл на Лоренцовата трансформация: подвижните тела се скъсяват по оста на движение подвижните часовници се забавят Това са релативистичните ефекти, с които е известна СТО: скъсяване на дължините и забавяне на времето (time dilation). Значи за никакъв "опростен пример" не става дума, а за това как Айнщшайн лично дава физическа интерпретация на уравненията на Лоренцовата трансформация. Ако ти не се съгласваш с тази физическа интерпретация, значи ти не се съгласяваш със СТО.

Ако броим, че има различно остаряване, значи се съгласяваме със СТО.

Добре де, нали самият Айншайн казва, че подвижен часовник се забавя. Но според теб ако му лепнем табелка "стационарен", той вече не се забавя. Или с други думи: лепваме му на часовника табелка "стационарен" ... и той не се забавя сменяме му табелката на "подвижен" ... и той почва да се забавя Чудна физика, братко мили. Забавят се онези часовници, на които сме лепнали табелка "подвижен". Но в момента, в който сменим табелката, те вече не се забавят. Прекрасно. Тука има, тука нема.

Ами хайде обясни тогава каква е разликата между двете. Ако ти се забавят часовниците, тогава по-млад ли си или не?

Добре. Тук ти самият противоречиш на Айнщайн, защото цитатът горе е от главата "Физически смисъл на ...": Значи самият Айнщайн твърди, че забавянето на часовниците е физическо проявление на Лоренцовата трансформация ... но ти не съгласен. Само така, батка. Аз също не съм съгласен.

Добре де, как знаем кой наблдагел е стационарен ... след като по условие не знаем и го избираме произволно и за удобство. Щом избираме произволно и за удобство, значи не знаем кой наблюдател е стаципонарен. Съответно не знаем, на кой му се забавят часовниците. Вие двамцата сте абсолютно скарани с логиката. Хем произволно избиране кой наблюдател е стационарен ... хем знаем, на кой му се забавят часовниците.

Е да де. Във физиката няма абсолютенх покой и съответно коя отправна система е стационарна се определя произволно и за удобство. Значи на кой му се забавят часовниците: на този, който за удобство е избран за подвижен. Следователно, забавянето на часовниците е прозволно и за удобство.

Е как да няма? Как определяме кой наблюдател е в покой (тоест, стационарен)? Ти не знаеш ли, че няма абсолютен покой? Значи не можем да кажем кой от двойка наблюдатели е в покой. Затова теглим жребий и така избираме кой от двойката е в покой (стационарен).

Еднозначен дръжки. Няма еднозначен жребий.

Е да де. Проблемът е, че изборът на отправна система става по жребий. По жребий аз съм стационарен ... и тогава на на теб ти се забавят часовниците. Но жребият може да определи обратното: ти си стационарен и тогава на мен ми се забавят часовниците. Значи забавянето на часовниците ставя по жребий. Нали така.

Да де, но нали можеш да смениш ролите и тогава часовниците на А2 ще прелитат покрай неподвижния часовник на А1. Тогава по формулата на Айнщайн ще излезе, че часовниците на А2 се забавят ... а не часовникът на А1. Значи в зависимот от това кой часовник е "прелитащ", той изостава. Проблемът е, че изборът на прелитащ часовник се прави с теглене на жребий. Значи кой часовник изоставя се определя с жребий.

Хихи, тогава защо единият близнак от парадокса на близнаците се смята за по-млад?

Добре, колега. Вие как разбиртате следния цитат на Айнщайн? Той не казва ли в пряк текст, че подвижните часовници се забавят: Ако единият от два синхронизирани часовника в точка A бъде преместен по затворена крива с постоянна скорост докато се върне пак в точка A, като пътуването продължи t секунди, тогава по часовника, останал в покой, пътуващият часовник ще е изостанал с tv^2/2c^2 секунди. Ето го цитатът в оригиналния английски превод на реферата на Айнщайн.

Не говорим за това дали има забавяне или избързване, а за това как решаваме на кой се забавят/избързват часовниците.

Ами това, че единият близнак уж е по-млад от другия след като е пътувал в космоса.

Къде прочете "забавяне на времето"? Аз вече ти цитирах Айнщайн: часовниците на подвижен наблюдател се забавят. Коя част от цитата на Айнщайн не ти е ясна?

Пак не си разбрал. Всички материални точки във вселената автоматично представляват отправни системи. Там няма жребиий. Жребият е за това коя от всички тези системи ще броим за стационарна. Например, теглим чоп и на теб се пада да си стационарен. Добре. Значи правим сметките от твоя гледна точка, като аз се броя за подвижен и съответно на мен ми се забавят часовниците. Хубаво, само че жребият може да определи мен като стационарен и тогава на теб ти се забавят часовниците. Значи излиза, че забавянето на часовниците става по жребий. Ако знаехме кой от двамата се движи, тогава няма жребий и часовниците се забавят на този, който се движи. Проблемът е как да кажем кой се движи ... след като инерцияалното движение е неотличимо от покоя. Именно затова теглим чоп.

За голямо съжаление си прав. Аз също не вяврвам, че войната ще завърши справедливо за Украйна.

Кипенчо, ще ти дам пример от вчера. Следното изречение от вчерашния ти постинг говори за непознаване не само на СТО, но и на основни положения в базовата физика: И основната Логическа грешка 3: При "Всяко движение се описва с двойка системи" го обединяваш с твърдението "ролите на стационарен и подвижен се избират чрез жребий" напълно неоснователно. Няма причинно-следствена връзка между двете твърдения. Както би трябвало да знаеш, движението е относително. Да се каже "аз се движа" е безсмислено ако не зададеш спрямо какво се движиш. Съответно ако приемем, че ти си наблюдател и че дървото, спрямо което ти се движиш, също е наблюдател, то вашето относително движение се описва с двойка отправни системи: твоята и тази на другото дърво. Както също би трябвало да знаеш, физиката смята инерциалното движение за неотличимо от покоя. Съответно когато описваме относителното движение между теб и другото дърво, ние определяме със жребий кой от вас двамата е стационарен и кой е подвижен. Това е едно от проявленията на еквивалентността на инерциалните отправни системи. Значи като цяло: 1) инерциално движение се описва с двойка отправни системи 2) коя от тези две системи се брои за стационарна се определя чрез жребий А ти твърдиш, че е неоснователно да правим връзка между 1) и 2). Толкова си зле, горкият. За твое сведение, СТО се отнася само за инерциално движение. Така че когато говорим за движение в контекста на СТО, то по подразбиране става дума за инерциално движение.

Ти не критикуваш, а обиждаш ... докато демонстрираш смайваща некомпетентност оносно СТО. Пък после мрънкаш, че на твоите обиди се отговаря с обиди.

Кипен ли си, Кретен ли си?