gmladenov

Колега, ти явно интерпретираш релативистичните ефекти (скъсяване на дължините и забавяне на времето) като разлика в еталоните ... и естествено бъркаш. Ако двойка системи използват различни еталони, това би било шикалкавене. Измервания, направени с различни еталони, са несравними. Следователно цялата СТО би трябвало да бъде заклеймена като едно голямо шикалкаване. Това, което си цитирал горе, е известната формула за забавяне на времето (time dilation) и представлява именно сравнение между времената на двойка системи: времето τ в примовата система е намалено спрямо времето t в стационарната система (величината с квадратния корен е винаги по-малка от 1). τ = t Значи така смятаме времената в двойка подвижни системи: времето в примовата система е по-малко от времето в стационарната система. Щом е по-малко, то е изостанало/забавено. Оттам и концепцията в парадокса на близнаците, че пътуващият близнак е по-млад от земния: неговото време е по-малко (изостанало/забавено) от времето на земния близнак. Това не е тълкувание на формулата, а е нейното значение. Тоест, това казва формулата на езика на математиката.

Колега, задачака-закачка: В парадоска на близнаците, пътуващият близнак изминал ли е по-малко разстояние ... или само така изглежда. И наистина ли е по-млад ... или само така изглежда. Каква е вашата интерпретация на този известен парадокс. И последно: ако пък някой човек изглежда тъпичък, той само така изглежда ли ... или наистина си е тъпичък.

Нали си даваш сметка, че никой не е наблюдавал явление "спиране на времето", а просто ти така си го представяш. Откъде сме сигурни, обаче, че си прав? Принципно, ако дадено явление никога не е наблюдавано ... и ни е напълно ясно, че е невъзмножно то да бъде наблюдавано ... тогава наука ли е да спекулираме за това явление?

Явно не си чел оригиналния реферат на Айнщайн и не знаеш какво пише в него. За какво тогава спориш не е ясно. Прочети секция §4 от реферата: "Физически смисъл на получените уравненията за движещи се твърди тела и движещи се часовници". Там човекът черно на бяло е обяснил какви са физическите проявления на теорията: скъсяване на дължините и забавяне на часовниците. Значи Айнщайн говори за физически проявления ... но според теб това са някакви мои интерпретации. Няма лошо. Явно ти също не се съгласяваш с написаното от Айнщайн, така че аз одобрявам.

Да, така е ... но нали се приема, че нищо не се движи със скоростта на светлината. Следователно в СТО няма как да се стигне чак до там, че времето да спре. Тоест, това дефакто е невъзможно. Докато за спирането на времето в черните дупки няма ограничение. Необходимо е едиствено черната дупка да има определена маса ... а черни дупки с такава маса колкото щеш. Тоест, спирането на времето в ОТО си е чиста реалност. Работата е там, че спираенто на времето е безсмислица и противоречие. Какво значи времето да спре? Това е недефинирано състояние на материята, което никой не е наблюдавал и само може да спекулираме как така една черна дупка може да съществува в такова недефинирано състояние.

Ники, смятал съм го много пъти. Ако броим ситуацията за симетрична, тогава излиза, че всеки от близнаците е по-млад от другия. Ако пък броим ситуацията за несиметрична (като официалната наука), тогава парадокс няма, а официалната наука е права. Ако получаваш друг резултат от тези два, значи нещо не смяташ правилно.

Ако това е решението, то тогава СТО е грешна.

Ама кой не се съгласява с това? Аз вече сто пъти повторих, че парадоксът се "решава" като броим ситуацията за не-симетрична. Иначе парадосксът няма решение. Аз лично приемам, че това е "решението" ... но не мога да не отбележа колко измислено е това решение.

За квантовите механики (евентуално) си прав, но за Нютон определено не си. Нютон не е сложен, тогава защо не се караме за него, а се караме за Айнщайн? Да ти подскажа: Нютон описва реалността, а Айнщайн ни будалка с приказки за забавяне на времето и тем подобни. Не знам дали си чувал, но според Общата теория на относителността, времето на хоризонта на събитията на една черна дупка спира! Да повторя: времето спира. За мечтателите и привържениците на научната фантастика това е фантастична новина: представяш ли, науката потвърждава, че времето наистина може да спре. А за реалистите и скептиците по-голяма тъпотия от това не може да се измисли ... пък и да се нарече наука на всичкото отгоре. Ако на Айнщайн ще му даваме Оскар за оригинална теория, да му дадем поне два. Заслужил ги е. Но ако ще го броим неговото за наука, ша ма прощаваш.

Намерих статия за парадоска от австралийския университет на провинция Южен Уелс. https://www.phys.unsw.edu.au/einsteinlight/jw/module4_twin_paradox.htm Въпреки че статията е написана на достъпен език, все пак това е университетска статия и преспокойно можем да я приемем за напълно коректна. Цитирам статията, защото тя предлага стандартното "решение" на парадоска от официалната наука: ситуацията на двата близнака не може да бъде разгледана като симетрична. Значи въпреки че според СТО движението е симетрично (ако аз съм в покой, ти си движиш - като обратното също е вярно), то в случая трябва да направим изключение и да приемем, че движението не е симетрично ... заради това, че пътуващият близнал е претърпял ускорение. Какво правим, обаче, ако решим да идеализираме ситуацията и да пренебрегнем ускорението на пътуващият близнак? С тази идеализация ситуацията отнова става симетрична и парадоксът няма решение. Ето някои цитати от въпросната статията: "Истинската странност при забавянето на времето е, че то е симетрично: ако вие и аз сме в относително движение, тогава аз виждам, че вашият часовник работи бавно (по отношение на моя кадър), а вие виждате, че моят часовник работи бавно. Това е само един пример за странната логика на Специалната Теория на Относителността на Айнщайн. Теорията е контраинтуитивна, защото повечето от нас не са запознати с измервания, направени при скорости, близки до c, скоростта на светлината. Поради това е забавно да се опитвате да докажете, че е грешно. Със сигурност е възможно да се направи парадокс от симетрията на забавянето на времето? Да видим. Джейн и Джо са близнаци. Джейн пътува по права линия с релативистична скорост v до някакво отдалечено място. след което обръща и се връща. Нейният брат близнак Джо остава у дома на Земята. Джо забелязва, че бордовите часовници на Джейн (включително нейният биологичен), които работят по нейното време, изостават както на отиване, така и на връщане. Съответно той заключава, че тя ще бъде по-млада от него, когато се върне. От своя страна пък Джейн наблюдава как часовникът на Джо работи бавно. Тогава Джейн ще заключи ли, че Джо ще е остарял по-малко? И ако го направи, кой от двамата е прав? Според привържениците на парадокса има симетрия между двата наблюдателя, така че просто прилагайки уравненията на относителността, всеки ще предскаже, че другият е по-млад. Това не може да бъде вярно едновременно и за двете, така че, ако аргументът е правилен, относителността е грешна." "Наивното тълкуване - причината, поради която ситуацията се нарича парадокс - е да се приеме, че ситуацията е напълно симетрична. [Само че това не е така.] Положенията на близнаците определено не са симетрични. Джо е в една инерционна рамка през цялото време, но не и Джейн. Джейн със сигурност знае, че не е била в същата инерционна рамка през цялото пътуване: за да обърне и да да започне връщането, тя трябва да обърне кораба и да запали двигателите силно и дълго. През това време тя знае, че не е в инерционна система, защото внезапно всички обекти, включително и тя самата, ще бъдат притиснато към този край на космическия кораб, в който са двигателите. След това, когато корабът достигне същата скорост като на отиване, Джейн изключва двигателите и така се връща в друга, различна, инерционна система."

Когато звуковата вълна се отрази, тя си обръща посококата си моментално, без ускорение. Дефакто звуковата вълна просто сменя знака на скоростта си ... без да е сменяла скоростта си. Нищо не ни пречи да използваме същата идеализация и при близнаците. Дефакто, нищо не ни пречи да поствим парадокса на близнаците по следния начин: На същата възраст ли са близнаците когато пътуващият близнак стигне до далечната звезда? В този случай нямаме обръщане на посоката на пътуване и никаква смяна на отправните системи. Хайде кажи сега на каква възраст са двата близнака в момента когато пътуващият близнак пристигне на далечната звезда.

Какъв е проблемът и кой казва, че това въобще е проблем? Представи си акустичен тунел и звукова вълна, която пътува от единия край на тунела до другия. Като стигне до другия край, звуковата вълна се отразява (моментално) и тръгва обратно. В отправната система на тунела звуковата вълна върви първо напред, а след това назад. В отправната система на звуковата вълна е същото: тунелът върви първи в едната посока, а след това в обратната посока. Кой и кога е казал, че в този пример са необходими повече от две отправни системи?

Няма никакъв тънък номер. Нещата са много прости: ако идеализираме обръщането на посоката на движение, то обръщането е мигновено и съответно нямаме смяна на отправни системи. При тази идеализация имаме само две системи: тази на пътуващия близнак и тази и на земята. Коя от тях ще изберем за подвижна и коя за стационарна няма значение ... според самата СТО. Така ако изберем пътуващия близнак за стационарен, тогава земният близнак ще е по-младият когато двамата се съберат след пътуването.

Факт е, че не можеш да цитираш къде в примера се говори за забавяне на земните часовници. Значи въпреки че земята е подвижна в системата на пътуващия близнак, по някакво чудо нейните часовници не се забавят. А какво е това чудо? Ами който чете специализирана литература го знае ... а другите да траят. Нал тъй, Гравити.

Скъсяването на дължините и забавянето на часовниците не зависят от посоката на движение. Щом имаме забавяне на часовниците в едната посока, ще имаме забавяне и в другата ... дори да приемем, че земята сменя отправната система при обръщането.

Гравити, в системата на пътуващия близнак земята е тази, която се движи. Съответно нейните часовници се забавят, нали така. Хайде сега ти цитирай къде в примера на Уикипедия се говори за забавяне на земните часовници.

Шпага, посоката няма значение. Във всички случаи часовниците на подвижен наблюдател би трабвало да се забавят спрямо неподвижен наблюдател. Парадоксът се "решава" като се приеме, че само на едининя близнак му се забавя времето. Виж обясненията на Скенер. Това са официалните обяснения на парадокса. Върти се и се суче, че формулите за забавяне на времето трябва да се прилагат само за единия близнак. Но ако те се прилагат и за двамата (нали уж и двете гледни точки са валидни), тогава парадоксът няма решение.

Скенер, ако се следва логиката на Уикипедия (и на СТО), формулата за забавяне на времето трябва да се приложи към движещи се наблюдатели във всяка система. Така в примера на Уикипедия се получава следното: според земния близнак: пътуващият близнак изминава 8 св.г. за 10 г, но остарява само 6г (10х0,6) според пътуващия близнак: земният близнак изминава 6 св.г. за 7,5 г, но остарява само 4,5г (7,5х0,6) Уикипедия наистина не смята като хората, защото не брои забавянето на земните часовници в системата на пътуващия близнак.

Ето ги пълните сметки по логиката на Уикипедия: според земния близнак: пътуващият близнак изминава 8 св.г. за 10 г, но остарява само 6г (10х0,6) според пътуващия близнак: земният близнак изминава 6 св.г. за 7,5 г, но остарява само 4,5г (7,5х0,6) Формулта за забавяне на времето би трябвало да се прилага и в двете системи, а не само в едната. ПП. Поправих сметките, защото ги бях написал грешно.

Току що прочетох написаното в Уикипедия. По тяхната собствена логика, земните часовници в системата на пътуващият близнак също трябва да се забавят - след като земята е подвижна в тази система. Следователно, земният близнак би трябвало да е остарял по-малко от 6 години ... а не 10 години, както са написали. Значи информацията в Укипедия наистина е подвеждаща, защото не брои земното забавяне на часовниците, а само забавянето на часовниците на пътуващия близнак За пореден път да кажа: Парадоксът тук е, че на всеки от близнаците му се струва, че на другия му се забавя времето. А в Укипедия шикалкавят, че само на единият близнак му се забавя времето. Работата е там, че именно това е официалното "решение" на парадокса: приема се, че само на единият близнак му се забавя времето. Ако се приеме, че и на двамата им се забява, тогава парадоскът няма решение.

Колега, ти трябва да си дадеш сметка за следното: забележи, че тук на форума няма спорове нито за Нютон, нито за квантовата механика - а все за теориите на Айнщайн. Замислял ли си се защо е така? Какво прави теориите на Айнщайн толкова специални, че все за тях спориме, докато за другите области във физиката спорове няма? Нека да ти дам моя кратък отговор: физически-необяснимото (и експериментално-непотвърдено) скъсяване на дължините, както и забававянето на времето, много приличат на фантасмагории. Приеми, че някои от нас са дълбоко скептични и не могат да приемат такива постановки. Чувал ли си за известния опит на Майкелсон и Морли от 1887г? Това е опититът, който опровергава тогавашната етърна теория за светлината и Майкелсон получава Нобелова награда него. Любопитното в случая е, че Майкелсон е бил привърженик на етърната теория и въпреки че неговият собствен експеримент отрича съществуването на етъра, Майкелсон продължава да вярва в етъра и до края на живота си продължава да прави опити да потвърди неговото съществуване. Значи имаме пример за Нобелов лауреат, който не приема резултатите на собствения си експеримент, защото му се струва невероятно да няма етър. Ние тук на форума нямаме Нобелови награди, но също като на Майкелсон и на нас някои постановки ни изглеждат невероятно. Това не ни прави малоумни, а просто скептици.

СТО не дефинира как началата на две системи съвпадат, нито пък как се синхронизират подвижни часовници. Така че тук нещата са отворени за интерпретация. Аз лично не виждам никакъв проблем, обаче. Принципно, синхронизацията на часовниците е важна, защото тя отговаря на теоретичния въпрос "какво е общо време за една отправна система". И отговорът на СТО е, че общо време означава синхронизирани часовници. Как се синхронизирани тези часовници? Ами ето как. Съвпадането на началата на две системи, от друга страна, не представлява теоретичен проблем. Как точно ще бъдат установени момента и мястото на съвпадане е техническа задача, докато самото съвпадане е даденост.

Да, със сигурност не може да се говори за едно единствено събитиЕ ... но множеството показаниЯ на множество часовници са множество (едновременни) събитиЯ.

Английската Уикипедия предлага дефиниция на събитие: Във физиката, и по-специално в теорията на относителността, събитие е моментна физическа ситуация или случка, свързана с точка в пространство-времето (т.е. конкретно място и време). Например, счупване на стъкло на пода е събитие; случва се на уникално място и в уникално време. Строго погледнато, идеята за събитие е идеализация, в смисъл, че то определя определено време и място, докато всяко действително събитие е обвързано да има ограничена степен, както във времето, така и в пространството. Показанието на един часовник е моментна физическа ситуация. Дефакто тук имаме "само-реферираща" се дефиниция на събитие: показанието на даден часовник в даден момент е събитие, чието време се определя от показанието на същия този часовник.

"Украинска Правда" потвърждава новината: https://www.pravda.com.ua/rus/news/2023/05/10/7401558/ Президентът на страната-агресор Владимир Путин обяви призоваването на руснаци в резерва за военно обучение. Руснаците се успокояват, че това са уж планирани мерки за подобряване на бойната подготовка на запасняците, които се провеждат ежегодно. През април CNN, цитирайки западни служители, съобщи , че Кремъл има проблеми с изграждането на „подготвена военна сила“, но се притеснява да започне нова вълна от мобилизация в Русия поради обществените настроения. -- Путин го е страх от открита обща мобилизация и търси начини да я направи неявно.