gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10568 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
54
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Парадоксът е обяснен много криво в Уикипедия и на други места. Не е обяснено хубаво на кой му се забавят часовниците и на кой му се скъсяват разстоянията. Оттам идва объркването. Като се приложат правилно формулите, всичко излиза точно (по законите на СТО) ... но като тръгнем да тълкуваме резултатите, тогава става мътно.
-
Да, точно това е и моята интерпретация.
-
Прилагаме Лоренцовата трансформация по учебник и получаваме: x' = γ(x - vt) = 1,67(0 - 0,8c*5) = 1,67*(-4с) = -6,68с (светлинни години) t' = γ(t - xv/cc) = 1,67(5 - 0) = 8,25 Тук γ=1,67 е Лоренцовият коефициент.
-
Колега, руската държава вече е във фалит ... но там е диктатура и фараонът може да си прави каквото си поиска и без проблем да нагласява сметките и да конфискува активи. Така че до явен фалит никога няма да се стигне ... за ралика от Калифорния, където щатското правителство няма неограничените правомощия на фараона. Принципно, твоят любимец Путьо-капута води Русия към национална катастрофа. Ресурсите на Русия са като нейните танкове: един път като ги изхарчиш, няма как да ги възстановиш с десетилетия. Не се заблуждавай.
-
Да, така е.
-
Скенер, няма никакъв проблем да видиш едно събитие два пъти ... ако прескачаш отправни системи. Това по никакъв начин не е противоречие, обаче.
-
Шпага, не съм следил много внимателно разговора/спора ви, но сега се замислих върху примера на Брайън Гриин, който си дала (благодаря) - и си напълно права: напълно е възможно даден наблюдател да види дадено събитие два пъти, ако мигновенно прескочи в друга система. Смяната на ОС е дефакто пътуване във времето. Като смениш системите, ти се озоваваш на друго място и в друго време. Там дадено събитие вече меже да се е случило ... или пък тепърва предстои да се случи. Така когато наблюдателят се озове в другата система, той няма да види някои от събитията, които вече е видял в предишната система. За сметка на това той ще види други събития повторно. Това не е никакъв проблем, обаче. Нали сме се съгласили, че едновременността е относителна. Причината прескачащият наблюдател да не види всички събития повторно е фактът, че СТО запазва причинно- слествените връзки между събитията. Значи дори да пътуваш във времето (като прескачаш отправни системи), няма нарушение на последователността на събитията.
-
Обяснението на Скенер - макар и на пръв поглед объркващо - е вярното (според СТО) обяснение за примера с влака и мълниите.
-
... и така стигаме до парадокса с ключа от колата: според мем той е в жената, а според нея той е в мен. Значи в кого от нас е ключът от колата? Ами и в двамата.
-
Двама близнаци се движат инерциално един спреямо друг: единият в червена ракета, а другият в синя. На кой от двамата му се забавят часовниците и му се скъсяват дължините?
-
А така. Замисли се сега какво следва от това, което си написал: ако не знаем кой близнак се е ускорил, ние не можем да определим на кой от двамата му се забавят часовниците и времето. Или принципно, ако не знаем кой наблюдател се движи и кой е в покой, СТО е безсмилена: тя не може да ни каже на кой му се забавя врмето и на кой му скъсяват дължините. За целта трябва да знаем кой от двама наблюдатели се движи ... а според доктрината на релативизма ние по условие не го знаем това. Иначе казано, СТО работи само ако знаем кой се движи и кой е в покой ... което по условие е неизвестно.
-
Ее, ти пък сега. Двама близнаци се движат инерциално един спреямо друг: единият в червена ракета, а другият в синя. Хайде кажи сега на кой от двамата му се забавя времето?
-
Само да вметна: нали си даваш сметка, че сметките излизат защото се знае кой близнак е подвижният. А най-основното правило в релативизма е, че за двойка наблюдатели не може да се каже кой от тях се движи и кой в покой - и съответно всеки един от тях може да се приеме за подвижният.
-
Колега, отправните системи описания на действителността ли са ... или са майтапи (физиците се шегуват)? Ако не са майтапи, тогава се получава следното: система, в която едно тяло не е скъсено, е описание на реалността ... както и система, в която тялото е скъсено. Значи и двете системи са описания на реалността. По този критетий скъсяването на дължините е реално явление. Иначе излиза, че отправните системи не са описания на реалността, а някакви нереалности.
-
Колега, "вижда" в случая е ваша интерпретация на думата "има". Айнщайн е написал черно на бяло, че тялото "има" форма на елипсоид ... което вие четете, че тялото се "вижда" като елипсоид. Вие въобще можете ли да четете? А дори да приемем вашата интерпретация, че тялото се "вижда" като елипсоид, това какво означава? По принцип, отправните системи се дефинират като решетки от измервателни линий/аршини и часовници. Ако аршините на дадена отправна система мерят тялото като елипсоид, то е безсмислено да се говори, че тялото е сфера, която се "вижда" като елипсоид. Глупости. Щом аршините мерят елипсоид, значи тялото има формата на елипсоид в тази система ... и точно това е написал Айнщайн горе. Но вие явно го борите. Дерзайте, братко. Само така. Ето класическата диаграма за това какво е отправна система. Формата на едно тяло в тази система се определя от показанията на аршините в нея.
-
Колега Кипен, отговори на въпроса, който задодох. Идеята е да се види дали можеш да четеш и да разбираш написаното от други хора. Значи кажи според теб какво е написал Айнщайн в реферата си: а) сферата има формата на сфера във всички отправни системи б) в някои отправни системи сфератата е елипсод, а не сфера
-
Айнщайн е написал в пряк текст: Твърдо тяло, което измерено в състояние на покой има формата на сфера, следователно има в състояние на движение - погледнато от неподвижната система - формата на елипсоид Ти как разбираш думите на Айнщайн: а) сферата има формата на сфера във всички отправни системи б) в някои отправни системи сфератата е елипсод, а не сфера Според теб какво е написал Айнщайн в реферата си: а) или б).
-
Аз не интерпретирам, а чета какво е написано от автора. СТО е известна с това, че подвижните часовници се забавят и подвижните обекти се скъсяват. Това е написал автора на теорията. Тук няма място за интерпретация; авторът не е "искал да каже", а го е казал в пряка реч: движеща се сфера си сменя формата на елипсоид. Нали затова са всичките ни караници тук: откъде-накъде формата на тялото се сменя при движение. Ако ти си прав, че СТО просто сменя еталоните за движещи се обекти, значи ние няма за какво да се караме с релативистите. Според теб по условие СТО е менте/фалшификат: тя просто сменя еталоните между отпоравни системи, за да нагласи сметки. Какви скъсявания на дължините, какви пет лева. СТО ни будалка. Ти тази ли теза защитаваш? Ако да, значи много поздрави, братко. Ние явно сме от един отбор с теб.
-
Следствието е, че дължините и времената са различни. Защо набеждаваш еталоните? Погледни пак оригиналния реферат на Айнщайн, пак секция §4: A rigid body which, measured in a state of rest, has the form of a sphere, therefore has in a state of motion - viewed from the stationary system - the form of an ellipsoid В превод: Твърдо тяло, което измерено в състояние на покой има формата на сфера, следователно има в състояние на движение - погледнато от неподвижната система - формата на елипсоид Значи тялото има формата на елипсоид когато се движи. Това казва самият Айнщайн. Как от това твърдение ти вадиш заключението, че еталоните се различават? Казано на обикновен български: когато едно тяло има формата на елипсоид, това означава ли, че формата на тялото е такава ... или формата на тялото не е елипсоид, а ние мерим с някакваи криви еталони?
