gmladenov

Не съм чел за синхронизиране на подвижни часовници. Моето допускане/разбиране винаги е било, че всяка двойка подвижни системи поотделно имат синхронизирани часовници ... като в момента, в който началата на двете системи съвпадат, всяка от тях си нулира часовниците (както се нулира хронометър). Дефакто това е синхронизацията между тях ... като тази синронизация ествствено е само мигновена. Да. Когато стрелките на два часовника е една система система "ударят" 12:00 часа, например, това са две едновременни събития.

Пробвай да си накиснеш ръцете за 20 минути в 10-процентов солен разтвор: 1 част сол, 10 части вода. Това се препоръчва ... макар че ти едва ли имаш още остатъци от отрова по ръцете. "Лютенето" е от реакцията на организма към отровата, а не че още имаш отрова по ръцете.

Ясно е кои часовници са развалени. Този парад е пир по време на холера. Идиотска пропагандна показност, на която само идиоти могат да се радват.

Това обяснява само, че ускорението е откриваемо движение ... за разлика от инерциалното движение, което е неоткриваемо с експеримент. По някаква причина откриваемостта на ускорението се нарича абсолютност.

Ами нали дължините/разстоянията се скъсяват в системата на подвижен наблюдател.

Точно за това говоря и аз. Принципното решение на парадокса е да се приеме (а не отчете), че близнаците са не-равноправни. Аз разбирам защо физиката брои ускорението за абсолютно ... но да се замислим за следното: Когато тук на земята се возим в ускоряващ се автомобил, ускорението зависи ли от посоката на автомобила? Ако натиснем газта до дъно, изпитваме ли различно ускорение в зависимост от това дали се движим на юг или на запад ... или посоката няма значение? Ако посоката няма значение, значи ускорението на автомобила все пак е спрямо земята. Тоест, то е относително, а не абсолютно.

Аз само коментирам, че принципното решение на парадокса е да се приеме, че само единият близнак претърпява ускорение и следователно само той се движи, докато земният близнак е в покой. След като движението е относително, обаче, гледниите точки би трявало да са напълно еквивалентни/симетрични. Чисто математически това е валидно, защото формулите за скорост и ускорение не отличават кой се ускорява. Така че би трябвало да е валидно да се каже, че от перспективата на пътуващият близнак земята е тази, която се ускорява. Само че физиците са решили в този случй да има изключение и да няма пълна симетричност на перспективите.

Защото можем да погледнем нещата от обратната страна. По тази причина "решението" на парадокса е да се каже, че само едната перспектива е валидната, а другата е невалидна. Тогава се получава точно това, което си описала: времето се забавя само на пътуващия близнак.

Аз вече отговорих: докато липсват (твърди) доказателства за скъсяване на дължините, аз приемем, че скъсяването на дължините е фантасмагория. Липсата на такива доказателства сама по себе си е доказтелство, че не се наблюдава скъсяване. Какво има да се тръшкам.

Това твоето е софистика. Да, измерванията се повтарят и осредняват ... но говорим за хилядни или милионни части отклонение от очакваното.

Логиката явно не ти е сила. Скъсяването на дължините е промяна и ако се твърди, че такава промяна има, тя трябва да се докаже. Иначе нищо не доказваш. Дозаказателството за не-промяна е липсата на доказателство за промяна.

Ами не е точно така, защото има една тънкост: невероятните твърдения изискват невероятни доказателства. За много твърдения в науката не са необходими "абсолютни" доказателства, защото не се твърди нещо невероятно. Но твърдението за скъсяване на дължините е невероятно ... и изисква невероятни доказателства. А както се оказва, ние нямаме никакви доказателства за скъсяването ... да не говорим за невероятни.

Когато скъсяването на дължините бъде потвърдено, тогава и аз ще го приема. Но дотогава не. Да се каже "не можем да проверим теорията по технически причини ... но знаем, че тя е вярна" е невалидно. Щом не можем да потвърдим, значи не знаем дали теорията е вярна или не. Технологичните лимити не са никакво извинение/оправдание.

СТО има две "фантасмагорични" следствия: скъсяване на дължините и забавяне на времето (наричам ги по този начин, защото те нямат аналог във всекидевния живот). Да кажем (условно), че едното от тези две следствия я проверено експериментално. Другото, обаче, със сигурност не е. Нека критерият за вярност на СТО да бъде, че и двете нейни следствия са проверени експериментално. Значи по този критерий СТО ... в най-добрия случай ... може да се смята за полу-вярна. Нека сега да те попитам: ако една жена е полу-вярна на съпруга си, тя брои ли се за вярна? Ако това е моята жена, аз лично няма да я броя за вярна. За другите не отговарям.

Много спорно, колега. Експериментите за "забавяне на времето" са много измислени (според мен). Ти явно ги приемаш за убедителни, но аз не. Фактът си остава, обаче, че скъсяването на дължините никога не е демонстрирано експериментално. Замисли се за значимостта на този факт: СТО+ОТО се смятат за една от двете основи на модерната физика (другата основа е квантовата физика). Значи едната от двете основи на физиката никога не е потвърдена експериментално. За теб явно това не е проблем. Ти вървиш с потока и за теб е най-важно да си в крак с официалната наука. За мен, обаче, е най-важно официалната наука да не ни будалка и затова държа всякакви твърдения да имат покритие - а в случая със скъсяването на дължините говорим за твърдение без покритие. Факт.

Тук си напълно прав ... но винаги е много изкушително да се поспори за фантасмогириите на СТО.

Хехе, има и един много по-прост вариант: просто опровергаваш теорията теоретично. Работи се усърдно по въпроса.

И това защо да е мой проблем? Фактът е, че скъсяването никога не наблюдавано и никога не е потвърдено експериментално. Ако физиците не могат да го потвърдят или опровергаят, значи те трябва да се замислят дали СТО наистина е научна теория, а не някаво религиозно учение ... защото един от критериите за научност е фалсифицируемст (опровержимост).

Колега, актът на постулиране е същото като "една баба казала". Дори тази баба да е Айнщайн, това не означава автоматично, че постулираното е безспорен физически факт. Нека да се отбележи, че скъсяване на дължините никога не е наблюдавано. То се приема за исина просто защото баба Айнщайн така е казала.

Колега, нека да ти разясня нещо. Скъсяването на дължините е наистина математическо следствие от постулата на СТО за постоянство на скоростта на светлината (c=const). СТО първо постулира c=const ... след което изразява този постулат математически чрез формулата за Лоренцовата трансформация. И като приложим формулата излиза, че дължините на движещи се обекти са скъсени. Значи имаме матеметически резултат "скъсяване на дължините" - и всички, които сме чели СТО, се съгласяваме, че такъв математически резултат наистина съществува. Само че тук сме на следващо ниво на дискусия и питаме: Ние хубаво имаме математически резултат "скъсяване на дълините", но ако Лоренцовата трансформация наистина описва реалността, то математическият резултат би трябвало да има и физически смисъл. Нали така. Ако ЛТ описваше някаква витруална (субективна) реалност, тогава няма какво да се кахърим дали дължините са скъсени или не. Просто приемеме, че във витруалната реалност така работят нещата. Но нали ЛТ уж описва нашата истинска, обективна реалност. В този случай е съвсем резонно да се съмняваме в математическия резултат на ЛТ ... след като той описва фантасмагория като скъсяване на дължините. Ако скъсяване на дължините не е просто математатическа фантасмагория, дай тогава покажем, че то е реално. Аргументи от рода на "дължините се скъсяват защото c=const" не показват, че скъсяването е реално.

Г-н Кипен, за пореден път се убеждавам, че вие нямате техническо мислене. Ако сте умен, ще си дадете сметка за тази ваша предразположеност и ще стоите надалеч от теми, изкискващи техническо мислене ... като например математика и физика. Иначе просто ще станете обект на присмех.

Много думи, малко реч, г-н Кипен. Вие сте един от малцината виртуози по празнословията, които съм срещал. Голяма рядкост е някой да изпише толкова много думи и нищо да не каже. Това е талант. Г-н Кипен, възможно ли е вашето празнословие също да бъде обяснено с "постулирането на c=const"? Този постулат явно обяснява всички загадки във вселенета (като например скъсяването на дължините). Тогава защо да не приемем, че вашето виртузоно празнословие също е следствие от този постулат.

В английския език има един често-използван идиом: не се сравняват ябълки и портокали. Смисълът му би трябвало да се ясен: не можем да сравняваме обекти без обща база за сравнение. За да имаме обща база за сравнение, не можем да мерим с различни аршини. Точка. Иначе излиза, че аз съм по-бърз от светлината и съм по-добър футболист от Стоичков.

Много правилна отметка. Само че тогава въпросът става: защо мерим с различни аршини в различните отправни системи? Може ли въобще да се говори за обективни измервания ако мерим с различни аршини. И какво показваме като мерим с различни аршини. Основен принцип в науката е експериментите да се провеждат при иодентични условия, за да можем да съпостявяме резултатите. Но ако ще мерим едно-към-гьотере, тогава за каква наука въобще става дума?

Хубаво. Това е аргумент. Но този аргумент противоречи на допускането, че движението не влияе и не променя физическите атрибути на телата. Значи в крайна сметка се получава следния казус: постоянството на скоростта на светлината изисква физическите атрибути на телата да се променят в резултат на движение: конкретно, техните дължини да се променят само че по условие физическите атрибути на телата не се променят в резултат на движение Хайде сега реши казуса.