gmladenov

Така е. Грешна е - като се има предвид откъде идва идеята за промяната на дължините. Скъсяването на дължините е следствие от Втория постулат на СТО. Значи за да приемем, че скъсяването на дължините е реално, ние трябва безусловно да приемем Втория постулат за верен. Проблемът е, че Вторият постулат не е физически наблюдение, което може да се провери емпирично, а е декрет. Виж горния ми постинг. Значи порочната логика на СТО е следната: първо се съгласяваме, че декретът на Айнщайн е верен ... след което приемеме за физически реални следствията на този декрет. Не става така. Декретът на Айнщайн не се приема.

Нямам, естествено ... но нямам и причина да смятам, че те се променят. Значи не наблюдаваме промяна на дължините ... и нямаме причина да смятаме, че те се променят ... защо тогава трябва да приемем, че те се променят? Откъде-накъде.

Колега Малоум, бъркаш се значинтелно какво е Вторият постулат на СТО. Това е едно от масовите неразбирания на СТО - а оттам и на нейната некоректност. Вторият постулат в същност е декрет, а не физическа/природна аксиома: ПОСТАНОВЯВАМ, че скоростта на светлината е еднаква във всички инерциални отправни системи. Когато във физиката нещо се приеме за аксиома, то обикновено се базира на очевидно физическо наблюдение - като например, че гравитация и ускорение са еквивалентни. Така постулатът дефакто представлява констатация на въпросното наблюдение. При Втория постулат на СТО, обаче, е различно. Той не представлява констатация на физическо наблюдение ... а просто постановява каква трябва да бъде скоростта на светлината в различните отправни системи. Отправните системи не са оптически среди, а са "абстракции за оразмеряване". Значи като постановим каква трябва да е скоростта на светлината в една отправна система, това е просто някаква условност. Ние се съгласяваме ... с декрет ... че скоростта на светлината в тази система има определена стойност. Уж е базирано на физическата реалност ... но всъщност няма връзка. Там е уловката.

Да, нямаме директни потвърждения за масата на слънцето ... и съответно няма как да сме напълно сигурни, че тя е точно толкова, на колкото я оценяваме. Така че ти си прав: в науката се приемат недиректни потвърждение ... но това си има и обратна страна: без такива потвържденеия няма как да сме напълно сигурни в оценките си. Само директното (и възпроизводимо) измерване може да ни даде такава сигурност. Така че като се каже, че масата на слънцето е еди-колко си, това трябва да се възприема като приблизителна оценка ... а не като абсолютен факт. Съвсем различно от това да направиш многократни директни измервания на скоростта на светлината. Получената стойност е много по-близка до реалността отколкото приблизителната оценка на масата на слънцето.

Именно. Това, което прави измерванията "факти" са не самите измервания, а тяхната възпроизводимост. Скоростта на светлината е факт не защото филанкишията един път я измерил така, а защото в продължение на 300+ години всякакви изнервания показват едно и също (с приближение). Тоест, имаме пълна възпроизведимост на измерванията. Ако приложим същия стандарт към двете основни следствия на СТО, какво излиза: скъсяването на дължините никога не е измерено разширението на времето (time dilation) е измерено с някакъв нещастен опит с мюони, който може да показва и нещо друго, а не разширение на времето И сега благоверните приемат, че СТО е опитна потвърдена.

А така. Значи е доказано, че главата ти не е куха. А кой е доказал, че дължините се скъсяват ... но ти с некухата си глава го приемаш за вярно.

Точно това е проблемът със СТО. Много благодаря. СТО тръгва от само-постулирана аксиома: скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системеи. След това сметките показват, че това може да е вярно само ако дължините се скъсяват и времето се забаявя ... и щом сметките така показват, нЕма начин да не е така. Значи първо само-постулираме ... след като безусловно приемаме следствията на този само-измислен постулат. Егаси науката. И никой не се намира да каже "чакай бе, откъде-накъде приемаме за вярни някакви глупости ... вмето да подложим на съмнение първоначалния само-измислен постулат".

Детска логика. След като няма абсолютно никакви улики за скъсяване на дължините, какво ни дава основание да приемем, че това е така? По твоята логика защо да не приемем, че твоята глава е куха. Някой да не би да доказал обратното??

Хехе, точно това е проблемът: различините системи имат различна геометрия. Така не става. (Иначе що да не разрешим и деленето на нула в примовата система. К'во ни пречи.)

Не е нормално. Според мен релсите на влака са успоредни, а според теб те се пресичат. Съжалявам, но единият от нас двамата май халюцинира.

Да де, ама защо не са успоредни. Излиза, че успоредността на раменете зависи от гледната точка. Това не е коректно. Щом така излиза, значи Лоренцовата трансформация не изчислява вярно. (В едната система ти си Шпага, а в другата си Сабя. Това коректно ли е? )

Ти го гледаш от гледната точка на зъбните колела. Тогава наистина едното е в покой, а другото се върти. Примерът горе, обаче, гледа от гледната точна на страничен наблюдател. В системата на този наблюдател осите на зъбните колела са стационарни. А щом осите са стационарни и в една система, тогава колелата също са в тази система.

Интересно е да се знае, но дали това е определящият фактор. Преди не се бях замислял как точно се надебелява при отказването на цигарите, но го изпитах на свой гръб преди време. Като ми се допушеше, вместо да отида до терасата за цигара, отивах до кухната за чипс или друга разядка. Дефакто замених цигарените паузи с хранителни паузи. Нещеш ли, трябваше да отпусна колана с две дупки. Микрофлората на стомаха също може да ми се е променила, но основният фактор май си бяха допълнителните разядки.

Тц. Първо гледаш теоретичните основи на теорията. Ако те не са читави, няма какво да проверяваш с екперимент. Всичките парадокси на СТО показват гнили теоретични основи.

Нека да те поправя: "Не може да се въртят, щото според реалността не може да се въртят". Класическата физиика описва реалността ... за разлика от СТО.

Даваме ти зъбни колела, които не могат да се въртят в примовата система ... не го броиш за противоречие. Даваме ти успоредни рамена на преса, които са затвярат неедновременно в примовата система ... и това не било противоречие. Въобще СТО е теорията, която е вярна дори когато е грешна.

Е как да няма разлика. Вгледай се по-внимателно. Ориентацията на нормалните се изменя при въртенето, докато ориентацията на Лоренцовите не се променя. Лоренцовите в същност не могат да се въртят ... а се въртят.

Критерият за реалност е, че подвижният наблюдател вижда нещо, което е физически възмножно само в Огледалния свят на Алиса.

Така е ... и никой не твърди обратното. Това, което се твърди, е че елиптичните зъбни колела, каквито се получават след прилагането на Лоренцовата трансформация, са несъвместими с механиката ... а СТО уж се брои за съвместима с механиката. Ето пак диаграмата. Ляво: стационарни кръгли зъбни колела. Дясно, същите зъбни колела в отправната система на подвижен наблюдател, който се движи със скорост 0,75с спрямо системата на стационарните колела. Лоренцовият коефициент при тази скорост е 1,5. Както се вижда на диаграмата, в примовата система зъбните колела са елиптични ... но нямат нищо общо с "нормални" елиптични зъбни колела. Ето как работят "нормални" елиптични зъбни колела. Нищо общо с Лоренцовите елиптични зъбни колела.

Голяма мъка е писането му. Като съм готов ще го пусна.

Значи ти казваш, че не може да има емпирично потвърждение на ЛТ ... но за да я оборим, ни трябва емпирично отрицание. Това класически пример за двоен стандарт.

Ще видим. Голям залък хапни, голяма дума не казвай.

Добре де, защо приемаме теорията за вярна ... ако може да се покаже/докаже, че тя е невярна?? Излиза, че вярваме в нейната правота дори когато се покаже, че тя е грешна. Също така ти не отговори на въпроса защо Лоренцовото съкращение се приема за истина. Ти самият казваш, че по картинки не става ... след което приемаш на юнашко доверие, че дължините се скъсяват. К'ъв е тоя двоен стандарт.

Точно така. Лоренцовото скъсяване на дължините никога не е потвърдено емпирично. По тоята логика то не се приема за истина ... а научниците тук се кълнат в него.

Прав си ... от гледна точка на това, че досега нито един парадокс не е бил достатъчен, за да се обори СТО. Все се намира някакво извинение. В същото време, обаче, гледаме някакви небивалици ... и некви тук ни поучават, че това е ралността и че ние не разбираме. Това е проблем.