gmladenov
-
Брой отговори
10161 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Колега, твоята толерантност към будалкане (bullshit) явно е много висока. Днес една хипотеза - добре, утре друга - още по-добре, в другиден трета - няма лошо. Явно нямаш никакъв проблем с това. А по не знам каква причина моята толерантност към будалкане е много ниска, да не кажа никаква. Като чета в Уикипедия за Големия взрив, най-искрено се възмущавам и си викам "кой ги измисля тези глупости". Това е драмата.
-
Добре, Тантине. А моята препоръка към теб е все така чинно да козируваш на науката, дори когато тя говори глупости. И в никакъв случай не се напрягай да мислиш, че току виж те заболяло глава.
-
Ами ето. Точно това, което казвам: нацвъкала науката някакви разредени бози ... пардон, хипотези ... които няма нужда да се доказват, видите ли. Филанкишията решил, че вселената се разширява и това вече е закон божи. От тук натък само верваме, верваме и пак верваме ... без никога да се съмняваме. Така работи науката
-
Значи в началото на миналия век учените откриват червното отместване на галактиките. Съответно се прави хипотеза, че отместването се причинява от разширението на вселената. Сега, нали сме наясно, че наблюдението не доказва хипотезата, която го обяснява? Това би било кръгова логика (и глупост). Така че червеното отмествене по никакъв начин не доказва разширението на вселената. Абсолютно същото важи и за реликтовото лъчение. То се обяснява с хипотезата, че вселената се разширява, но не я доказва. В крайна сметка нито червното отместване на галактиките, нито реликтовото лъчение доказват разширението на вселената. Те се обясняват с хипотетичното разширение, но по никакъв начин не го доказват.
-
Напълно съм съгласен, че сегашният капиталистически модел на постоянен растеж е невъзможен. Моделът се базира на постоянно увеличаващо потребление, което няма как да се поддържа вечно. Неизбежно ще се удари стената в един момент. Науката със сигурност има ограничения, но там удрянето на стената изглежда много по-далечно. Освен това на науката ще и наложи здраво да поработи когато наближим стената на растежа. Не се знае тогава какво ще се измисли, но най-вероятно ще се отворят още врати и хоризонти. Така че за науката има много мегдан за развитие. С науката постоянно ще отлагаме удрянето в стената на капитализма, а парадоксът тук е, че колкото повече го отлагаме, толкова по-силен ще бъде ударът когато той най-накрая се случи. Като виждам как хората действат по принцип, аз лично не съм оптимист за далечното ни бъдеще. Най-вероятно ще го караме на автопилот докато не се блъснем в стената - и едва тогава ще го мислим как да се оправяме ... а тогава вече ще е късно. Много хора ще трябва да изпогинат и е много възможно да се върнем към някаква безмилостна форма на робовладелство ... докато нещата не се поуталожат след удара в капиталистическат стена. След това е трудно да се предвиди какво ще става.
-
Колега, моделът на науката е строен и логичен, няма спор. Въпросът е колко е истинен. Черевеното отместване се приема като знак, че вселената се разширява ... но има ли как да проверим по независим начин, че това наистина е така. Така нареченото реликтово излъчване се приема като остатък от Големия взрив ... но има ли как да проверим по независим начин, че това наистина е така. Това е проблемът с теорията за Големия взрив. Тя наистина е много логична и на пръв поглед обяснява много наблюдения. В същото време, обаче, как проверяваме ... по емпиричен път ... нейната истинност. Няма как да пратим космическа сонда до Андромеда и назад, за да потвърдим разширението на вселената. Значи идеята за разширение на вселената принципно е нефалсифицируема. Същото важи за и космическия фон. След като теорията е нефалсифицируема ... което вече е ненаучно ... ние сме принудени да и се доверим на сляпа вяра. Това е факт. Естествено когато се опре да приемаме научни теории на сляпа вяра, тогава говорим, че науката е религия. Пак да кажа, логична теория не означава истинна теория.
-
Кукумявков, толкова си кухотиквен, че е кукумично.
-
Колега, формулите са математически описания на зависимости; сами по себе си те не са доказателства. Елементарен пример: Питагоровата теорема. Имаш формула, която ти доказваш. Ако формулата беше доказателство, защо тогава Питагоровата теорема трябва да се доказва? Мисли малко. Същото и с уравненията на Айнщайн. Те не са никакви доказателства. Въпросът е какви емпирични доказателства имаме за Големия взрив? Ако се разтърсиш ще видиш, че такива няма. Всичко е спекулация. Именно за това е спорът в тази тема: ако науката приема измислици/спекулации за истина, тя как е различна от религията. Както виждаш, ти самия приемаш спекулациите на науката за истина и това е проблем. Представяйки спекулации за истина/факти, науката дефакто извършва измама - и ти си жертва на тази измама.
-
Тантине, нищо не се знае. Разбери го това. Всичко е спекулация, представена като истина/факт. Учените нямат едно пряко доказателство за Големия взрив, а говорят за него така, сякаш имат безспорни факти.
-
Не си разбрал, майна. Аз буча за това, че някои от хипотезите на науката са точно толкова доказани, колкото и Бог.
-
Всезнайков, ще дадеш ли поне един аргумент за Големия взрив. За да не говориш наизуст като програмиран дрон, не за друго. Много се дразня на хора/дронове, които говорят наизуст.
-
Току що погледнах: хипотеза = предложено обяснение на дадено явление. Значи аз изказвам хипотезата, че нашата вселена е създадена от Бог. Ти си против такова обяснение за създаването на вселената, аз пък съм против обяснениято за някакъв измислен Голям взрив. И двете са хипотези, обаче ... тоест обяснения. Тогава ти защо не приемаш моята хипотеза, а държиш аз да приема твоята. Що за нахалство, след като доказателствата за двете са еднакви: точно никакви.
-
Скенер, ти сигурен ли си, че това не се отнася за теб? Отдавна се чудя защо твоят ник/псевдоним тук не е Скенер-XIV. Съвем очевидно ти си Скенерът-слънце.
-
Приемам ти позицията ... но не съгласявам с нея. Когато се правят хипотези, те не могат да са някаква фантастика, все пак. Говори се за Голям взрив ... а дефакто няма никакви преки доказателства за такъв; имаме само някакви косвени улики, които са свободни за интерпретация. За теб те са приемливи, за да се спекулира за Голям взрив ... а за мен не са. Ако се замислиш, до това се опира.
-
Единствените способности, които са необходими за да критикуваш науката, е да разбираш тя какво казва. Ако това го можеш, значи можеш и да критикуваш. Филмовите критици не са режисьори ... и въпреки това могат да критикуват фимлми. Литературните критици не са писатели ... и въпреки това могат да критикуват книги. Аз не съм учен ... но мога да критикувам науката ... защото мога да чета и да вниквам в написаното от учените. Не правя нищо по-различно от филмовите или литературни критици. Не знам защо ти си решил, че ми трябват повече умения.
-
Базовата грешка на високомерните, самозабравили се, изкуфели научници: само те имат умствения капацитет да схванат това, което някой друг като тях казва. Останалите са овце. Колега, първата стъпка към истинско научно мислене, е да допуснеш теоретичната въможност, че има и други хора освен теб, които могат да четат и да разбират написаното. Не си само ти. Като гледам, ти още не си я направил тази стъпка.
-
Хехе, колко удобно. По критерия, че аз съм външен спрямо науката, аз нямам право да я критикувам. Хубаво, значи ще продължавам да я критикувам.
-
Точно така ... и аз се възползвам от правото си да изразя своята гражданска позиция и да критикувам тези (уж) научни модели. Защо моите критики предивзивакват недоволство ... след като сме се съгласили, че не е забранено науката да бъде критикувана.
-
Поредният много смислен и логичен коментар от теб ... който е в пълен разрез с коментарите ти по мой адрес. Нямам обяснение за тази двойственост.
-
Колега, в предишния си постинг аз изрично написах следното: В болшинството случаи научният процес играе своята роля по предназначение и благодарения на науката живеем по-дълго и имаме по-добро качество на живот. Наред с този безпорен научен напредък, обаче, имаме и пълните небивилици на космологията. Аз въобще не съм против науката. Точно обратното. Моите критики са насочени към определени тенденции в науката. Затова говоря за науката като цяло. Примерът с тъмната метерия емблематичен за подобни тренденции и не се ограничава само до теорията за Големия взрив: поради липсата на сегашно знание, се залита в окултни посоки и за истина се приемат някакви измислци ... под предлог, че с това разполагаме в момента и нямаме по-добро. На практика космологията злоупотребява с научния процес. Използвайки извинението, че научният процес е итеративен и нямаме по-добро в момента, за "сегашно знание" ни се предлагат небивалици. Подобна злоупотреба не е ограничена само до теорията за Големия взрив. Затова критиките са за науката като цяло. Моята позиция дефакто може да се определи като научен пуризъм: науката да се ограничи само до това, което може да се обясни с факти - а не да се спекулира с врели-некипели.
-
Рационалните хора в един момент все пак разбират, че страхът от тъмното наистина е нерационален. Така те почват да следват рационалното в себе си. Може да се каже, че това е "окултуряване", макар че този термин очевидно предполага, че рационалното мислене е по-висше от нерационалното/религионозното. А от моя гледна точка това са две различни начала в нас. Те не са непременно в конфликт и не е нужно едното да подтиска другото.
-
Колега, с каквото и да разполагаме, имаме глави на раменете си, с които да преценим дали сегашната теория, базирана на сегашното познание, е читава. Ако не е читава я критикуваме ... дори тази теория да е единственото, с което разполагаме.
-
Добре, приемаме, че научният процес е итеративен. Всяка теория е предпоследна, базирана на текущото познание. Всичко е така, както ти казваш. В задачата се пита, пука ли ни за качеството на сегашната, предпоследна теория? К'во праим ако науката е нацвъкала някакави разредени бози: критикуваме ли ги ... или чинно им козируваме, защото науката толкова си може. Ти май си привържнеик на чинното козируване. Само че аз разредена боза не пия, майна. Ти като научен човек, отворен към алтернативни гледни точки, можеш ли да примеш моята гледна точка? Или може би си догматик-фанатик и не приемаш гледните точки на тези, които не козируват чинно на науката. Разбираме дали една тоерия е читвава по броя критики срещу нея. Ако се натрупат прекалено многи критики, значи тази теория не е читава. Ако пък всички я харесват, значи тя е читава. С моите критики в момента аз упражнявам механизма на оценка и контрол на науката. Аз показвам на науката, че тя греши ... за да може тя да си поправи грешката. Ти, обаче, явно имаш с проблем с моите критики. Според теб аз нямам право да критикувам науката, защото не съм заслужил академик. По твоята логика науката е убер-елитарна, която само заслужили академици могат да критикуват. Всички останали трябва да пият разредената боза и да козируват. Тогава се разбираме така: ти траеш, пиеш разредената боза и козируваш на науката. А аз критикувам и помагам тя де се отърве от плявата. Така всички са доволни, нал тъй. Пък и всички си имат роля, все пак. Не може всички да правят едно и също.
-
Благодаря за линка към темата. Цитираното от Фрейзър ми се струва спекулативно, както и цялата идея за прехода магия -> религия -> наука. В същото време, обаче, вече няколко пъти чета мисли от рода на (цитат от другата тема): Религиозното мислене ... е етап от естествения мисловен процес, започнал от най-примитивната си форма, чрез първоначалните асоцииации в опознаването на света. А в последната статия, която четох по въпроса, религиозното мислене е наречено "природно/естествено". Защо този ред на мисли ми допада и защо смятам цитираното от Фрейзър за спекулативно? Смята се, че една от основните разлики между наука и религия е, че науката обяснява света с природни процеси, докато религията със свръхестествени сили. А както се вижда, някоаи автори наричат религиозното мислене "природно". Значи излиза, че вярата в свръхестествени сили е природна. Ето една най-проста спекулация за природността на вярата в свръхестествени сили, която Фрейзър явно не взема предвид: хората са еволюирали в среда, в която всяка нощ "нещо" те дебне, за да те нападне и изяде. От там и нашият страх от тъмното. Децата го имат, а аз лично и до ден днешен като изляза през нощта на село, се оглеждам дали нещо не дебне в тъмното. След като сме свикнали, че нещо в тъмното винаги ни дебне, колко далеч от ума е съществуването на свръхестествени сили, които ние не виждаме ... но за които знаем, че дебнат в тъмното? Затова учудващо ли е, че религозното мислене - или вярата в свръхестествени сили - ни е присъщо. Ами ние още преди да сме научили думата наука, вече сме повярвали, че свръхестветвените сили съществуват. По-естествена мисъл от тази здраве му кажи. Съответно ако някой учен не взема страхът от тъмното като формиращ за религиозното мислене, той няма никаква достоверност в моите очи. По всичко личи, че научното мислене е "придобит вкус", докато религиозното мислене наистина е природно. В същото време, обаче, ако искаме истинско познание за света, няма как да се доверяваме на заложеното в нас религизоно мислене. То по дефиниция е нерационално ... какъвто е страхът от тъмното.
-
Защо така си зациклил върху "как работи науката"? Поне десет пъти казах, че разбирам чудесно как работи науката. Каква е тази невменяемост от твоя/ваша страна. Нека сега да се фокусираме върху резултата от научния процес. Ако случайно не разбираш, резултатът е крайната стъпка на научния процес. Без него, процесът е безсмислен. Та, ако резултатът от научния процес са масови убийства, този процес явно не е читав и трябва незабавно да бъде изхвърлен; съвсем очевидно не може да има оправдание за масови убийства. Това е съвсем изкуствен пример, естествено, но логиката би е трабвало да е напълно ясна: ако резултатът от научния процес не е смислен, този процес не струва нищо и трябва да бъде изхвърлен. В болшинството случаи научният процес играе своята роля по предназначение и благодарения на науката живеем по-дълго и имаме по-добро качество на живот. Наред с този безпорен научен напредък, обаче, имаме и пълните небивилици на космологията. Специално в тази област на науката, научният процес го е ударил през просото и къдри една небивалица след друга. То не са тъмни материи, тъмни енергии и всякакви други чудеса. Така космологията е пример за нефункционален научен процес, тъй като резултататие от този процес са някакви измислици. В този случай да се каже, че "така работи науката" е просто евтино оправдание за глупостта на учените. Щом научния процес води до окултни глупости, този процес трябва да бъде изхвърлен. В крайна сметка "така работи науката" е просто празна фраза, ако резултатът от научния процес са някакви глупости. Научният процес има смисъл само ако произвежда смиселни резултати. Ако не го разбираш това, ти си този, който не разбира как работи науката.
