gmladenov

Ааа, споко. Пак ще се измисли някакво безумно обяснение защо парадосксът е невалиден.

Здравейте, Представям ви поредния парадокс на Специалната Теория на Относителността (СТО), с който (за пореден път) се демонстрира физическата несъстоятелност на концепцията за относителност на едновременността. Въпросната несъстоятелност се демонстрира нагледно с парадокса на ключалките, но там имаше коментари за това доколко реалистична е постановката на парадокса. По тази причина веднага намираме друго проявление на същия парадокс ... но този път постановката е максимално реалистична: метеорит се удря в планета. Ето цялостното описание на парадокса: Нека имаме планета с диаметър 1с, в която се удря метеорит с размерите на топка за тенис. Диаметърът 1с е приблизително два пъти по-голям от диаметъра на Юпитер, което е съвсем реалистично. Нека също така метеоритът да се движи със скорост 0,75с, при което коефициентът на Лоренц излиза (γ = 1,5). Съвсем естествено когато метеоритът се блъсне в планетата, той няма да спре абсолютно незабавно, а ще пропътува кратко разстояние докато се забива в планетата ... преди пълната си дезинтеграция в резултат на удара. Като вземем предвид, обаче, колосалната разлика между това кратко разстояние и размерите на планетата, ние преспокойно можем да приемем, че метеоритът спира незабавно в момента, в който той се сблъсква с планетата. Това е единствената идеализация в нашия пример ... и тя е съвсем разумна. Следната концептуална диаграма показва момента (t=0), в който метеоритът се сблъсква с планетата и спира. В ляво на диаграмата е стационарната система на планетата, а в дясно е примовата система на метеорита: В системата на планетата метеоритът е този, който се движи и спира при техния взаимен сблъсък, докато в системата на метеорита планетата е движещата се и съответно тя спира при сблъсъка. Часовниците в стационарната система по условие са синхронизирани и в момента на сблъсъка имат идентични показания: (t=0). Това означава, че левият и десният край на планетата имат еднакви показания в момента на сблъсъка ... както е показано на диаграмата. В системата на метеорита, обаче, това не е така. В момента на сблъсъка (t'=0), часовниците имат различни показания ... както пак е показано на диаграмата. Примовите времена в двата края на планетата са изчислени с Лоренцовата трансформация. Времето в левия край е ясно (t'=0), докато за десния край получаваме: t' (десен край на планетата) = γ (0 - (1c*0,75c)/cc) = -1,125 Какъв е физическият смисъл на тези показания? Според Лоренцовата трансформация, когато в примовата система планетата се сблъска с метеорита и спре в момент (t'=0), десният край вече е спрял: събитито "спиране на десния край на планетата" се случва в момент (t'=-1,125), което е преди момент (t'=0). Или казано по-обобщено: според СТО, десният край на планетата от нашия пример спира движението си в примовата система преди левият край да се е сблъскал с метеорита. От пръв поглед се вижда, че тук имаме два фундаментални проблема, причинени от "относителността на едновремеността": Как е физически възможно десният край на планетата да спре преди левия? По важно: как въобще е възможно десният край на планетата да спре преди сблъсъка с метеорита? Той откъде знае, че предстои сблъсък с метеорит, за да може да спре предварително? Въпроси като тези показват, че концепцията за относителност на едновремеността е физически безсмислена. Тя не описва реалността, а е просто математическа манипулация (шашма?), с която Лоренцовата трансформация запазва скороста на светлината постоянна във всички отправни системи. ПП. Идеята за този парадокс е на Ники ... и той получава пълен кредит за това. Георги Станимиров, програмист

Физик, ама такъв дето дълбоко вярва в "мистиката на числата". Като сам напишеш в научен реферат, че дълбоко вярваш в мистиката на числата, сам се закопаваш като ненаучен.

Проблемът на такива опити би била прецизността ... а оттам и заключенията от опитите. Фото-датчиците ще отчетат толкова минимални разлики в двете посоки, че няма да се знае дали те са реални разлики или просто "шум".

Скенер, аз пък ти пожелявам главата ти да е по-малко плоска през новата година.

Проблемът е теоретичен, колега.

Колега, пак гледаш практично на въпроса. Тук гледаме как теорията се справя с една теоретична ситуация ... и в тази ситуация класическата физика дава решение без парадокс, а решението на СТО е парадоскално/абсурдно. И ние кво праим в тази ситуация: избираме за вярно решението с парадокса. А защо? Защото дълбоко вярваме, че като се движим, главите ни се сплескват. (Последното не е майтап, а пак следствие на СТО, което също се приема за вярно.)

Тантине, това са някакви твои виждания. А това, което ние правим, е да прилагаме Лоренцовата трансформация и да анализираме резултатите ... и тези резултати не излизат читави. Сега, човек винаги може да се прави, че тези резултати са смислени. Такъв човек няма как да бъде убеден, че в СТО има проблем. Въпросът е да се опрем на някакво базво положение и да се съгласим върху него ... и от там да тълкуваме резултатите. Такова базово положение е, че заключена врата не се отваря. От него съдим, че Лоренцовата трансфромация не произвежда реални резултати (виж началото на темата). Ако приемем, обаче, че една заключена врата все пак може да отваря, значи ние приемаме, че всичко е възможно ... и тогава в СТО парадокси наистина няма. Всеки заема страна в спора според акъла си. След като вие приемате за нормално, че заключена врата все пак може да се отваря, нищо няма да ви убеди, че в СТО има проблем.

Да, Скенерчо, много е просто. Показваш пример, с който ако играеш по правилата на СТО стигаш до логически абсурд ... и това би трябвало да покаже, че правилата на СТО не са читави. Разбира се съществуа и другата гледна точка: ако приемем, че логически абсурди няма, то СТО няма как да сгреши.

Напротив, тук показваме парадокс след парадокс, до които се стига след прилагане на Лоренцовата трансформация. На тези парадокси вие отговаряте с измислени шамански "аргументи", че един теоретичен прът не може да спре едновременно в двата си края ... или пък че една заключена врата може да се отвори ... и хоп, парадоксите изчезват. Значи ако приемем шаманските измислици за истина, тогава в СТО прадокси няма. Това естествено е така ... но изисква да приемем шамански измислици за истина. Хубаво. Факирите с плоски глави ... дето могат да минават през заключени врати ... да верват в каквото си поискат. С тях спорът е загубен и без това.

Ти дефакто ми излизаш със следния аргумент: след като сме се съгласили, че СТО е вярна, значи посочените парадокси не са парадоски. Гениално!

Да бе, всичко, което оборва СТО, е глупост. Нал тъй, Скенерчо.

Хайде пак сега. Другият дрон и той се активира. Според него въпреки, че времето в една отправна система е общо, не може да имаме едновременни събития.

Парадоксът е, че в примовата система левият край на прътовете спира в реазличен момент от десния. Значи прътовете са или а) хем в движение, хем спрели ... или пък б) в едната система се разтягат, а в другата не. За хора с не-сплескани глави това е паранормално явление. Но ти кажи как си ги обясняваш нещата.

Ти не се обаждай, защото едно смислено обяснение не си дал. Твоето дежурно обяснение на талкива въпроси е "щом СТО така повелява, значи е така" ... и толкоз. Ама как се обяснява отварянето на заключена врата, не можеш да кажеш. Само подвикваш като овчар "четете учебниците бре, магарета" и нищо не обясняваш. Покажи знания, Гравитончо, и ни обясни на нас невежите ... а не просто да рецитираш назубрени реплики и нищо да не обясняваш.

Това в същност е чуден парадокс, който е поредният пример за логическото безсмислие на концепцията на СТО за относителност на едновременността. Нека всеки от прътовете да е дълъг 1с и нека двата пръта да се сблъскат в момент (t=0) и точка (x=0), както е показано на следната картинка. Зеленият прът се движи надясно, а оранжевият наляво. Нека също така взаимната скорост на двата пръта да е 0,87с, което води до Лоренцов коефициент (γ = 2). Нека стационарна да е отправната система на зеления прът. В тази система събитието "сблъскване на двата пръта и спиране" се случва едновременно по цялото протежение на зеления прът. Така моментът (t=0) е общ и в двата му края. В примовата система, обаче, имаме относителност на едновременността и съответно събитието "сблъскване на двата пръта и спиране" се случва в различни моменти. Като направим сметките излиза следното: t' (ляв край на зеления прът) t' (десен край на зеления прът) t' = γ (0 - (1c*0,87c)/cc) = -1,74 t' = γ (0 + 0) = 0 Ако трябва да дадем физическо тълкувание на тези цифри, тогава излиза, че в примовата система левият край на зеления край спира преди десния му край. Значи първо спира левият край (в момент t=-1,74), след което спира и десният му край (в момент t=0). Така в интервала [-1,74 < t' < 0] в примовата отправна система, зеленият прът хем е в движение, хем е спрял. Левият му край е вече е спрял, а десния му край все още се движи. Тук прадосът е следния: колко трябва да си индоктриниран, за да смяташ тази ситуация за нормална? Как може научен човек да твърди, че един прът може да е едновременно спрял и движещ се? И че левият край на един движещ се прът може да спрял, докато десния продължава да се движи. Съжалявам, но това е просто нелепост. Има и друга възможност: ако левият край на прътът е спрял, а десният все още се движи, тогава прътът явно се разтяга. При това полижение въпросът става: колко трябва да си индоктриниран, за да приемеш за нормално, че в едната система прътът се ратяга, а в другата не се разтяга?? Тук има и трети парадокс: в момента, в който двата пръта се сблъскат и спрат, те автоматично се озовават в една и съща отправна система. Значи координатите на двата пръта трябва да са идентични и в двете системи ... а според СТО те не са. Според класическата физика, от друга, парадокс няма. Значи пак СТО излиза проблематична.

Драги Гравитончо, ти приемаш за нормално, че твоята глава е кръгла в стационарна система ... но сплескана в подвижна отправна система. Работата е там, че хора със сплескани глави не разбират, че сплесканите глави са проблем. На такива хора аз не мога да помогна и затова те пращам те на специалист. Поитай го него: "докторе, главата ми е сплескана, това нормално ли е"? Ако докторът каже, че това е нормално, тогава си ОК. Но като цяло сплескани глави и врати, които се отварят когато са заключени, са паранормални явления - а не нормални. Съжалявам, че са те програмирали да вярваш в нещо друго.

... което е физически безсмислено. Нали затова говорим.

Имай предвид, че ако прътовете спрат, те вече са в една отправна система.

Според СТО, в примовата система светлината ще достигне неедновременно до двете ключалки. Така че пак се стига до същия парадокс. Няма разлика.

Чакай сега. Защо вратата да е наклонена? Ти правиш допълнителното допускане, че е напълно в реда на нещата вратата да е наклонена в примовата система. Не съм съгласен. Ако ще правим такива допускания, защо просто не кажем, че в приомовата система е напълно ОК вратата да се отвори когато е заключена ... и хоп, вече нямаме парадокс.

Борим СТО както можем. Сега на теория, после и на практика. СТО много лесно може да се обори практически: като се повтори опитът на Майкелсон и Морли извън земната атмосфера, в орбита на земята. Такъв опит ще даде резултатът, който са очаквали на времето. Но помисли как ще го осъществим: - Господа, дайте ми пари да повторя опита на ММ в космоса. - Хахахахаха.

Гравитончо, нещо си объркал, майна. Ти нито един път не си отговорил на въпроса ми, но твърдиш че многократно си повтоприл. Склерозата явно напредва.

Ти гледаш на проблема практично. Да, врата с дължина 2с вероятно ще се усуква и няма да може да се отвори едновременно. Също така ако ключалките не са добре смазани, те могат да заядат и да не са отключат едновременно. Така е. Само че гледай на парадокса по-теоретично. Приеми, че Лоренцовата трансформация е теоретичен апарат, на който ти подаваш входни данни и той произвежда резултат. Нещо като теоретичен банциг, образно казано. "Врата дълга 2с и с две ключалки от двете си страни" са валидни входни данни за този теоретичен банциг ... а резултатът е физически безсмислен. Как така вратата се отваря в примовата система, след като във всеки един момент време в тази система поне една от ключалкалките е заключена? Значи според СТО излиза, че заключените врати могат да се отварят ??? Това е парадоксът тук. Така че забрави за усукване и тем подобни нетеоретични съображения. Тук гледаме как работи теоретичният банциг: подаваш му валидни входни данни ... и той от тях произвежда абсурд.

Значи питаме Гравитончо за някои нелепи последствия на СТО ... и той почва да буйства, лае и хапе ... но така и не ти отоваря на въпроса. Така че ако искате да видите истинската му същност, просто му задайте неудобен въпрос на Гравитончето и хоп, той веднага си показва зъбите.