gmladenov

Не, що за въпрос. Две прави или не са успоредедни и се пресичат само в една точка - или са успоредни и се "пресичат" във всички точки ... ако двете съвпадат.

Моментът, в който началата на две системи съвпадат, е общ момент и за двете системи. Ако това не беше така, тогава излиза, че точката в пространството, в която началата на двете системи съвпадат, има две различни времена ... което е физически и логически безсмислено.

А така. И след като всички часовници в твоята отправна система имат еднакви показани, значи всички те трябва да показват 00:00. Същото се отнася и за моите часовници - и така излиза, че в момент 00:00 всички часовници и в двете системи трабва да имат еднакви покзания. А според СТО те нямат. Разбираш ли сега какъв е казусът.

Философският въпрос тук е: ако часовниците са измервателни уреди, защо въобще се налага сверяване? Термометри и барометри не се сверявят. Защо, обаче, часовниците трябва се сверявт. Нека да разгледаме следния пример: Имаме електронен часовник и електронен термометър, на които са им паднали батерериите и не работят. Сменяме батерията на термометъра - и хоп, той измерва точната температура в стаята. Сменяме батерията на часовника - и хоп, той не измерва точно време, а има грешни показания и трябва да се свери. Ако часвоникът беше измервателен уред, какво му пречи да измери точно време след като му сменим батерията? Термометътът как измерва точна температура без да го сверяваме, а часовникът не може без сверяване. Поуката от тази история би трябвало да ясна: часовниците не са измервателни уреди. Те са "тиктакащи" устройства, които просто тиктакат с определено темпо - и ние използваме тези тиктакания, за да се ориентираме колко бързо протичат процесите в света и да въведем хронологичен ред на събитията в него. Но да мислим, че тези тиктакащи устройства мерят нещо, е пълна заблуда (учтиво казано).

Постингът ти е много ясен и това, което казваш, би трябвало да е точно така. Би трябвало, защото по условие всички (стационарни) часовници е една отправна система имат еднакви показания. Така че по тази логика би трябвало да си права. Но като се направят сметките с Лоренцовата транаформация излиза, че това в същност не е така. А защо не е така, нека да обяснят релативистите.

Интервал е разликата между два момента във времето. Продължителност на интервал = дължина на интервал. 'Интервал' естествено не е физическа величина ... нито пък дължината/продължителността на този интервал. Нашият надут пуяк гуру просто се е объркал. Пардон, имал е лапсус. Това беше насочено към мен. Не се притеснявай.

Да де, ама спрямо какво сверяваш часовниците? Сверяваш ги спрямо друг "централен" часовник, който от своя страна е сверен не на базата на измерване на времето, а просто е синхронизиран с даден физически процес. Тук на земята използваме въртенето на земята около слънцето за сверяване на часовниците. Това ни е еталонът, по който се сверява "централният" часовник ... след което всички останали часовници се сверяват по централния. Никъде тук няма измерване на време. Има измерване на продължителност на природен процес (една обиколка на земята около слънцето) ... което след това се приема за времеви еталон. В историята на физиката никога не е правено измерване на време. Винаги са правени следните "измервания": една обиколка на земята около слънцето се приравнява на 365х24х3600 "цъкания" на часовника. Именно така часвониците "мерят" време: като сме ги нагласили да "цъкат" по 365х24х3600 пъти докато земята направи една обиколка около слънцето. Ето сега и поредния казус: Да кажем, че сме нагласили един атомен часовник да цъка перфектно. И след като сме го нагласили, той завинаги е верен. Съотвено той може да се забави или забърза само ако го пренагласим. Както знаем, обаче, според СТО движещите часовници се забавят. Значи излиза, че когато нашият атомен часовник се движи, той автоматочно сам се пренагласява и сам се забавя ... след като е настроен перфекто и винаги е верен. За тези суеверия спорим с надутия пуяк тук. Защото, видите ли, аз не рабирам как нашият атомен часовник се самонагласява и забавя ... а надутият пуяк много добре ги разбира тези шашмалогии и само него трябва да го слушаме.

Много добре разбирам за какво се използва еталонният такт. Благодаря. Всеки процес в природата се характеризириза с продължителност. Нищо не протича за "нула секунди" (буквално). Така че аз съм съвсем наясно, че ни трябва метод/начин за количестевена оценка на продължителността на природните процеси. Затова хората са измислили времето. То служи именно за да може да дадем количествена оценка на въпросната продължителност на процесите. В крайна сметка продължителността на процесите е физическата характеристика ... която ние мерим с измислената от нас конструкция "време". Освен за количествена оценка на продължителност, времето също така ни служи и за хронология - или количествена оценка на това кога се случват дадени събития. Времето, обаче, в крайна сметка е наша измислица. То е счетоводство, както бях казал по-напред. Ето още един пример: имаш три часовника един до друг. Единият показва 2:17, вторият 5:42, а третият 7:51. В задачата се пита кой от трите часовника е верният? (Приема се, че и трите са изправни.) Ако часовниците бяха измервателни уреди, защо тогава имат различни показания? Нали се сещаш, че ако сложиш три изправни термометъра един до друг, техните показания ще са идентични. Защо тогава часовниците имат различни показания, след като уж са измервателни уреди.

Дебилчо, това е твоя лична дефиниция. Кога ще вденеш, че часовниците не измерват нищо - и това не е въпрос на това как ще ги нагласим, а въпрос на това, че те просто нямат какво да мерят. Като се замисли човек, преспокойно може да се каже, че часовниците мерят човешката глупост. Човешката глупост е физическа величина точно толкова, колкото и времето. Така щом часовниниците мерят едното, значи автоматично мерят и другото. Хайде със здраве. Надувай се като пуяк колкото си поискаш.

Превод: Времето във физиката се определя от неговото измерване: времето е това, което показва часовникът. Но след като часовниците не ИЗмерват, а ОТмерват време (те са просто тактомери), значи времето във физиката е това, което ние сме задали като време. Това ми тезата от самото начало. Ние сме тези, които навиват часовниците - и съответно те показват това, което ние сме им казали да показват. Време като физическа величина не съществува.

Не виждам това как ще стане, пък и според мен няма нужда. За какво ни е те да признават македонския за български. За мен лично македонският етнос също не е проблем. Единствено историята не могат и не трябва да изопачават. Между 681г и Освобождението не може да се говори за отделна македонска държава и отделна тяхна история. Щат не щат, те са били част българската държава и това им е историята. Това да признаят и да минем нататък към добросъседски отношения с братския македонски народ ... който знаем какъв е в същност, но за какво ни е да се заяждаме. Това е моето мнение.

Времето като понятие ни най-малко не може да смята за еднозначно и завинаги дефинирано. За него и до ден днешен се пишат философски и физични книги, които предлагат свои виждания за това какво представлява времето. Ето ти кратка рецензия на една такава книга в авторитетното списание Нейчър (на английски): https://www.nature.com/articles/d41586-018-04558-7 Ето и какво пише англоезичната Уикипедия за времето: Time has long been an important subject of study in religion, philosophy, and science, but defining it in a manner applicable to all fields without circularity has consistently eluded scholars. Превод: Времето отдавна е важен предмет на изучаване в религията, философията и науката, но неговото определение по начин, приложим за всички области без да се стига до кръгова дефиниция, постоянно убягва на учените. Така че намали кухата реторика и спри да пробутваш твои религиозни вярвания за Истината. Концепцията за време във физиката и философията подлежи на ревизия, както всяка друга концепция. Именно по това науката се различава от религията: релиогиозните концепциите са вечни, докато тези на науката винаги са предпоследни и отворени за корекция (или поне би трябвало да е така - ако не броим науката за религия).

Дали времето е физическа величина или не е не само въпрос на терминология, а въпрос на светоглед и философия. Официалната физика днес избира да третира времето като физическа величина. Само че съществува и другата школа на мисълта, според която времето е просто човешка абстракция, а не физическа величина. Аз далеч не съм единственият представител на тази школа. А това, че ти държиш да опростиш въпроса за времето само до терминология, говори много за твоята научна религиозност: анатема за тези, които не се придържат към научните заповеди на деня.

Вие хардлайнерите сте много зле. Ако някой не се съгласява с консенсуса, значи той е неосведомен. Смисълът на тези дискусии е да се философства и да се критикува консенсуса когато той е зациклил и не е прав. На времето е имало абсолютен консенсус, че земята е плоска. Ако на консенсус само се козирува, ти защо не козируваш на консенсуса, че земята е плоска??

А така. Много благодаря. Щом човечеството се е договорило, то и дума не може да става за физическо измерване. Часовниците са просто едни тактомери, които отмерват темпо ... а не измерват нищо.

Значи събуждаш се в тъмната стая и мериш температурата - и показанието на термометъра ти казва каква е температурата в стаята. След това мериш налягането - и показанието на барометъра ти казава какво е налягането в стаята. Накрая навиваш спрелия часовник. От какво се определя показанието на часовника в този момент: От някаква измерена физическа величина, подобна на температурата или налягането?? От това ти как си решил да нагласиш стрелките на часовника. В задачата се пита коя е тази физическа величина, която определя показанието на часовника в момента, в който ти го навиеш. Защото ако няма такава, ще излезе, че времето не е физическа величина - а че ти си определил какво да е показанието на часовника.

Надул си се като пуяк, а логиката ти куца. Има разлика между спрял часовник и счупен часовник. Разликата е, че ако се събудиш в тъмна стая със спрял часовник, той на теория може да "мери" време, зашото не е счупен ... но ти пак не можеш да "измериш" кое време е в момента - нито пък колко време си прекарал в тъмната стая.

Нали по условие часовникът е спрял. Ти доверяваш ли се на спрял часовник . Въпросът е, че няма величина "интервал" или пък "време", които можеш да измериш с измервателен уред. Интервал се мери като отбележиш две точки във "времето" и ги сравниш: разликата между двете е интервалът. Но ако не си отбелязал началната точка, например, ти няма как да измериш интервал. Същото е и с времето. Ако не водиш счетоводство за това кое време е, ти няма как да измериш кое време е ... в една тъма стая. Значи нито интервалите, нито времето са измерими величини. Те са просто счетодоство, което ние водим. Без това счетодоство ти няма как да измериш продължителността на даден процес, нито пък можеш да измериш кога се е случило дадено събитие. Именно за измерването иде реч. Аналогичен пример: има ли измервателен уред, с който можеш да измериш нивото на безработица в страната? Или пък брутния вътрешен продукт? Говорим за измервателен уред, който ти включваш и след малко получваш измерване на тези величини. Абсолютно същото е и с времето.

Представи си следния сценарий: събуждаш след упойка в тъмна стая. Часовникът ти е спрял. С кой измервателен уред ще измериш колко време си бил под упойка и кое време е в момента, за да се свериш часовника? И какво точно ще измери въпросният измервателен уред? Ако времето в физическа величина, какво ти пречи да направиш подобни измервания. За сравнение, ако имаш термометър и барометър, ти без проблем ще измериш температурата и налягането в тъмната стая.

Да, тече ... но само в главите ни. Замисли се: барометърът мери налягане (физическа величина), термометърът мери температура (пак физическа величина), а часовниците ... не мерят нищо. Няма физическа величина време и часовниците не са измервателни уреди. Времето е просто една условност, с която ние хората сме се съгласили, за да проследяваме как ни протичат дните и животът като цяло. Така че когато СТО изчислява забавяне или избързване на часовниците, това е просто измишльотина. Нищо не се забързва или забавя от това, че някой се движи. (Само да се обявя - ако случайно не е ясно - че аз съм антирелативист.)

Това е неясно. Трябва да зададеш в коя точка и в кой момент са показанията на часовниците, които те интересуват. Нека за стационарна да примем гарата и също така да приемем, че в момент t=0 "гарово време" влакът се намира точно по средата на перона/коловоза на гарата. В този момент всички часовници на гарата показават 0:00 часа (полунощ). Според наблюдателя във влака, обаче, това не е така. Според него часовниците на гарата в точки 1с, 2с ... 5с са назад (техните показания са преди 0:00 часа), а часовниците в точки -1с, -2с ... -5с са напред (техните показания са след 0:00 часа). Иначе казано, според наблюдателя на влака часовниците на гарата имат различни показания, в зависимост от това къде се намират: централният часовник показва полунощ, докато тези надясно от него са назад, а тези наляво от него са напред. (Една от глупостите на СТО.)

Значи съвсем правилно съм те разбрал, че ти вярваш в процеса, а не в резултата. Там се разминаваме.

И аз така го приемам. От моя гледна точка ние тъним/философстваме как работят нещата - и в частност науката. Мисля, че съм те разбрал. Ти вярваш в Научния Метод и че така работи науката: прави се наблюдение, от него възникват хипотези - и накрая научният консенсус решава коя от тези хипотеза е най-достоверната. Съответно ако се следва този процес, науаката не може да се счита за религия (тъй като последната работи на принципа на безусловната вяра - а не на процес). Оставам с впечатлението, обаче, че за теб крайният резултат от научния процес е без значение ... стига да има консенсус. Ако има такъв, той се следва и туй то! Значи ако консенусът реши, че има Бог, ти би трябвало да съгласиш без никакви възражения, защото ти вярваш безусловно в научния процес. Иначе ще излезе, че ти не вярваш безусловно в консенсуса и само ни будалкаш. За мен, от друга страна, най-важен е крайният резултат от научният процес. Ако с консенсус се достига до идеята, че тъмната материя съществува, това не ме удовлетворява. Аз питам къде са доказателствата - и ако такива няма, консенсусът да си гледа работата (учтиво казано).

Не съм чул да вярват. Пък и за какво им да вярват в тъмната материя като си имат Бог.

Ти си приел, че науката не е религия и нищо не може да разклати тази твоя вяра. Добре. Аз на съм на друга позиция.