gmladenov

Значи на моя въпрос "защо дължините се съкращават", твоят отговор е "а защо не". ПП. Тъй като за всичко вече сме спорили, трябва да въведем числова система за споровете (като в оня виц). Така ще споровете ще станат много ефективни: съгласен ли си с №12 ... не, не съм ... добре, ти си нагъл невежа.

За времето въобще не се въвличам в спорове. Тук преди време показах как според СТО пътуването във времето е реалност ... и всички се съгласиха, че това е най-нормално. Аз изумях: ама нали пътуване във времето е невъзможно ?!? Не бе, възможно е. И така аз вече знам: напълно се съгласявам със СТО, че пътуване във времето е възможно. Чакаме сега кой ще направи мапшина на времето.

Такова измерване вече има ... но трябва да се тълкува правилно. Става дума за диполната анизотропия на реликтовото излъчване. Обсъждахме го ТУК преди две години със същия резултат. Историята както вионаги е една и съща: аз правя аргументирано твърдение, което се отхвърля с някакви нелепи аргументи ... след което пак се стига до там, че аз съм нагъл невежа. Какъв беше спора с диполната анизотропия: Спътниците за измерване на космическия фон са на практика доплерови скоростомери ... като тези, които се използват от катаджиите за мерени на скоростта на колите. Спътниците откриват движението на земята в космоса ... което уж е невъзможно (нали затова имаме СТО, защото движението на земята в космоса е неоткриваемо). Но това не се брои. Не било движението на земята в космоса, а нещо друго. В крайна сметка има такова измерване, колега. Но ако някой е решил да не го приеме, той няма да го приеме. И така сме пак на нулата.

Колега, сто пъти сме минавали по всички тези въпроси. Няма физическо обяснение защо телата се сплескват като се движат. Има логическо обяснение: щом скоростта на светлината е еднаква за всички, значи телата трябва да се сплескват про движение. Само че това не е никакво обяснение. Казва се само, че съкращаването на дължините е следствие от постоянството на скоростта на светлината и толкоз. Ама защо? Ние живеем във физическа реалност, където нещата не се случват току-така. Значи трябва да има някакво физическо обяснение за съкрашението на дължините. А такова няма.

Да, така ни учат и така се приема ... но дали е истина? Ти (и болшинството) го приемате за чиста монета, а аз не съм съгласен. Когато за първи прочетох, че часовниците/времето се забявят за движещи се наблюдатели, моята първа реакция беше "тия се майтапят". След това видях, че това въобще не е майтап и си помислих, че аз нещо не разбирам. И тръгнах да разбера какво става ... и така стъпка по стъпка се видя каква е истината. Това е спорно. Скоростта на светлината във вакуум е константа ... но дали всички наблюдатели наистина я измерват като константа? Уж да, на в същност не.

Това е точно така и никой не оспорва скоростта на светлината. Никой не оспорва също така и че скоростта на светлината е независима от движението на източника. Това са дадености. Въпросът е дали скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя. Според СТО да ... и това е ябълката на раздора. Всички ние, които борим СТО, това борим. Според Нютоновата физика скоростта на светлината трябва да е зависима от скоростта на наблюдателя ... както всяка друга скорост. А както се знае, според СТО това не е така. Според СТО времето и пространството са "разтегливи" и зависят от движението на наблюдателя, докато скоростта на светлината не зависи. Доколкото съм виждал, всички оспорвания на СТО се базират върху тази базова постановка. Тук трябва да се вземе предвид следното: СТО не предлага никакво обяснение за така нареченото съкращение на дължините при движение, нито пък то някога е било потвърдено с експеримент. Значи какво излиза: СТО твърди, че когато едно тяло се движи, то се сплесква ... без да дава обяснение защо и без това някога да е потвърдено с експеримент. Тогава защо ние трябва да вярваме, че това е истина? Прави се някакво недоказано твърдение, което също така е необяснимо ... и се очаква ние да вярваме. Откъде-накъде ?? Аз непрекъснато го задавам този въпрос и получавам един и същи отговор: ти си нагъл невежа, щом не вярваш на такива неща. Там сме в спора с научниците.

И аз погледнах статията и си напълно прав (аз даже не разбрах, че става дума за антена). Също така погледнах и видеото на проф. Пенчев. Човекът заслужава уважениие, но и неговите идеи не са читави, според мен. Той тръгва от там, че скоростта на светлината е постоянна спрямо източника ... което в днешно време няма как да се приеме за вярно. Така той сам се закопава. Освен това СТО принципно не може да се оборва с физически доказателства (освен ако някой не покаже, че скоростта на светлината може да бъде надмината). Това е губеща стратегия по принцип. Само излиза, че си неразбран гений, който не се съгласява с официалната наука. В СТО има много проста теоретическа грешка и тя е много по-лесна за показване и разбиране отколкото да се бориш с физически доказателства (които и без това никой няма да погледне). Все още не съм видял някой да копае в тази насока - а заекът ще изкочи именно от там.

Хихи, добре. Кажи сега аз нацелих ли ти кой набор си. Аз съм 50-60г (не ми се казва точно) и по мои сметки сме набори. Кажи прав ли съм.

Колега, вие с Грифин не сте прочели и една дума от това, което аз съм казал ... но сте убедени, че си говоря наизуст. Също така си нямате и идея вашето отношение колко е оскърбително за човек, който си е дал труда да помисли и да се аргументира. Дребни-непотребни. Това ми е мнението за вас. Но и аз съм бил като вас, така че много добре те разбирам. Пожелавам ти един ден и ти да ме разбереш.

Много добре си хванал, че аз съм вече на години. Не ми се казва колко точно, но съм между 50 и 60г. Като се замисля за моята младост, нямаше да съм способен да боря Айнщайн. Щях да си помисля, че аз не съм разбрал нещо и щях да се водя по акъла на такива като Скенер (той също е над 50г, по моите сметки). За да се опълчиш на официалната наука, тряба да понасъбереш опит и да разбреш, че не всичко, което тече, се пие. Иначе няма как да се застанеш напреко на всички.

Тук се бъркаш, колега, и искам да сме наясно. Аз не боря Айнщайн, защото имам по-добра теория и искам да изместя Айнщайн. Боря се, защото СТО не описва реалността. Моята позиция е, че реалността се описва идеално с Нютоновата физика ... стига правилно да се тълкуват опити като този на Майкелсон и Морли от 1887г и тем подобни. Не се мисля за гений, а съм инженер-програмист, който е открил бъг в СТО ... и се бори този бъг да се признае. Тук има хора, които ми се дразнят, защото приемат моите писания за мания за величие. Споко, това не съм аз. Като инженер, който винаги се е интересувал от това как работят нещата, не мога да търпя пълните измислици на СТО. Това ми е мотивацията. ПП. Благодяря за видеото. Ще го погледна ... но току що видях, че е дълго повече от час.

Максуел специално стъпва на солидна експериментална база за своята теория на електро-магнеизма. Той обединява в единна теория работата на Фарадей, Кулон, Гаус, Томсон и кой ли още не. Дефакто работата на Максуел е да обобщи всички опити, направени в тази насока дотогава. Когато такава теория направи предсказания, на нейните предсказания може да се вярва, защото самата теория е солидно подкована експериментално. СТО не е такава теория. Специало посичих, че Вторият постулат не е основан на опитни доказателства, а е просто правило/декрет за това как да се описва движението на светлината математически. Значи СТО не се базира на опити за движението на светлината, а просто постяновява, че "така ще описваме движението на светлината" ... и извежда всичките си следствия от там. Тук веднага се постявя въпросът откъде-накъде така ще описваме? Айнщайн за какъв се мисли? Айнщайн не е Господ, за да повелява законите за природата. Така че декрет от рода на "така ще описваме движението на светлината" не се приема след като е необоснован. Като не е показал доказателства, няма да му вярваме.

Няма как да се разберем. Не може наблюдението да е последствие на теорията. Трябва да е обратното: първо е наблюдението, а след това теорията.

Ами изкривения диск не е ли точно това? Че съм, че гравитационноте лензиране създава "ореол" ... и на картинката горе виждаме точно "кръгово изкривяване" на светлината.

Нещо, което трябва да се рабере за Втория постулат на СТО. Първо, ако имаше постулат за еквивалентността на гравитация и ускорение, той сигурно щеше да гласи: Според наблюдението, гравитацията и ускорението имат еднакво проявление. Следователно, може да смятаме тяхното действие за еквивалентно. Ако такъв постулат съществуваше, той ни дава информация за физическия свят. Той ни казва, че гравитацията и ускорението имат еднакво действие и съответно могат да се считат за еквивалентни. Независмо че ОТО не формулира такъв постулат, съвсем очевидно принципът на еквивалентността е базиран на наблюдение. Вторият постулат на СТО, от друга страна, гласи следното: Всеки лъч светлина в "стационарната" система ... се движи със скоростта на светлината с .... (виж стр. 4 от реферата на Айнщайн) Нека забележим къде се движат лъчите светлина: това е "стационарната" система. Значи ако вникнем внимателно в това, което казва Втория постулат, той не казва как се движи светлината в реалността ... а постулира как да представяме светлината математически. На практика Вторият постулат на СТО гласи следното: Постановявам, че считано от днес, светлината трабва да се представя математически като вектор, чиято величина е еднаква във всички отправни системи. Иначе казано, Вторият постулат на СТО е правило/декрет/постановление как светлината трябва да се представя математически ... а не наблюдение за това как тя се разпространява в реалността. Физическото разпространение на светлината не се случва в отправни системи, а в оптически среди - вакуум, вода, стъкло и т.н.. Вторият постулат не казва нищо за разпространението на светлината в тези среди, а постулира (постановява) как трабва да се представя светлината математически. Това е много важно разграничение, което трябва да се знае за СТО. То показва, така нареченият "принцип за постоянството на скоростта на светлината" не е базиран на физическо наблюдение (както принципът за еквивалентност на гравитация и ускорение), а е базиран на декрет.

Не е ли защото светлината от другата страна на диска е изкривена и създава оптическа илюзия??

Благодаря, приемем това твърдение^^ за еднозначен отговор на поставения въпрос. Дали по случайност или не, черните дупки рано или късно щяха да бъдат открити. Все някой щеше да спъне в тях (хубава алегория, благодаря). Значи твърдението, че "без ОТО черни дупки няма" е просто невалидно. Все някой някога щеше да открие черните дупки. Никакво предварително знание по ОТО не е нужно за откриването (и съществуването) на черните дупки. Съвсем отделен въпрос е тяхното обяснение. Обясненето на ОТО, че вътре в черната дупка имаме сингулярност, е повече от смехотворно. Не мога да повярвам, че образовани хора се връзват на подобни средновековни суеверия. Така работи науката, предполагам.

Ако приемем за вярно това, което си написал, постингът е много смислен и аргументиран. Проблемът е, дали наистина скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели. Така се приема ... но в действителност това не е вярно. А щом не е вярно, то цялата постройка на Айнщайн рухва като къща от карти. Правя реферат по темата и си пазя същинските аргументи за него. Затова спирам дотук.

Това е лъжа. Ето го пак твърдението Мичел и Лаплас: Ако радиусът на сфера със същата плътност като Слънцето надхвърля този на Слънцето в съотношение 500 към 1, тяло, падащо от безкрайна височина към него, би достигнало на повърхността му скорост, по-голяма от тази на светлината, и следователно, ако приемем, че светлината се привлича от същата сила като другите тела, пропорционално на нейната vis inertiae, цялата светлина, излъчвана от такова тяло, би се върнала към него от неговата собствена гравитация.[5] Твърдението на Мичел и Лаплас е изрично направено за светлината ... и е лъжа да се твърди, че това не е така. Недей да лъжеш, Скенер. Това, което Мичел и Лаплас предполагат ... без доказателства ... е че светлината се привлича от гравитацията ... и се оказват напълно прави. Айнщайн прави същото предположение ... по независим път ... и той също се оказва прав. Вече обясноих защо. Ако искаш да си полезен ... а не просто да се заяждаш ... моля отговори еднозначно на следния въпрос: необходимо ли е познание по ОТО за да се открият черни дупки със съвременни телескопи?

За пореден път, ето репликите на Гравити: Без ОТО няма черни дупки! Ако ОТО е грешна, няма как да има черни дупки. Въз основата на какво ти решаваш, че Гравити ... два пъти поред ... не казва това, което е заявил в прав текст ... а казва нещо друго? Ти измисляш някакви твои си тътлкувания ... след което ме обиждащ, че не разбирам за какво се говори. Егаси нахалството.

Именно. Предполагам, че този мит идва от решението на Шварцшилд на уравненията на ОТО. От негововото решнение следва радиусът на Шварцшилд, които описва "хоризонта на събитията" (event horizon) на черните дупки. Предполагам, че от там идва вярата, че черните дупки са предвидени от ОТО ... което в същност не е вярно.

Батка, аз ти цитирах какво каза Гравити: Без ОТО няма черни дупки! Ако ОТО е грешна, няма как да има черни дупки. В прав текст е казано, че без ОТО черни дупки няма. От там тръгна разговорът. В ответ на горните твърдения, аз просто посочих, че те не са вярни и се аргументирах. А от цялата дискусия ти пак остана с грешното впечатление, че аз не разбирам. Защо така бе, батка ?? Какво ти пречи да разбереш моите аргументи??

Приятелю, първоначалният въпрос беше е дали черните дупки могат да съществъват без ОТО. И отговорът е "категорично да". ОТО няма нищо общо със съществуването на черни дупки. Избий си я тази погрешна идея от главата.

Това е другото нещо, за което Айнщайн пак изважда голям късмет. Според СТО илиза, че нищо не може да надмине скоростта на светлината. Това показват формулите. Аз мога да покажа матетически (с най-проста векторна аритметика) защо това показват формулите. Няма нищо общо с прозрения за природата на светлината и вселената - а просто следствие от стъкмистиката, която прави Лоренцовата трансформация. Стъкмистика, която самият Айнщайн не разбира. Така с Лоренцовата стъкмистика ... по погрешен път ... се стига до заключението, че нищо не може да е по-бързо от светлината. Заключение, което по щастливо стечение на обстоятелствата се оказва вярно. По подобие на "огъването" на светлината, Айнщайн пак изкарва голям късмет с идеята, че нищо не е по-бързо от светлината.

От нашата Уикипедия: Ако радиусът на сфера със същата плътност като Слънцето надхвърля този на Слънцето в съотношение 500 към 1, тяло, падащо от безкрайна височина към него, би достигнало на повърхността му скорост, по-голяма от тази на светлината, и следователно, ако приемем, че светлината се привлича от същата сила като другите тела, пропорционално на нейната vis inertiae, цялата светлина, излъчвана от такова тяло, би се върнала към него от неговата собствена гравитация.[5] Казвал съм го и в друга тема: По погрешен път Айнщайн достига то предвиждането, че гравитацията взаимодейства със светлината. Казвам погрешен, защото той достига до тази идея чрез идеята за еквивалентност на гравитация и ускорение. Именно от там идва идеята, че светлината трябва да се "огъне" в гравитационно поле. Работата е там, че концепцията за еквивалетност не гарантира, че гравитацията наистина влияе на електро-магнитната радиация. За последното се изисква двете да взаимодействат ... което по никакъв начин не следва от предложената еквивалентност на гравитация и ускорение. Ако гравитацията и светлината не взаимодействаха, тогава принципът на еквивалентност нямаше да важи и ОТО отдавна щеше да е отречена. Айнщайн изважда пълен късмет, че гравитацията и светлината наистина си взаимодействат.