gmladenov

Разбрал съм те много добре. Разсинхронизирането на часовниците от движение също няма физически смисъл. Ето ти тема за размисъл: Да кажем, че грешката на СТО се докаже математически. Тоест, имаме математическо доказателство, че СТО не е вярна. Тогава какво става с всички опитни "доказателства", които уж доказват верността на теорията? Значи след 100+ години най-накрая някой (да кажем аз) намира математическата грешка на СТО. Как ще гледаме на опитните "доказателства", които потвърждават СТО ... след като математически е доказано, че тя е грешна?

Изгорял си, батка. СТО забива като Уиндоус-3.1 отпреди 30г. Намерих математическо доказателство. Много е просто и ти също си помогнал за него. Относно Лоренцовата трансформация: ти защо смяташ, че ако имаш две евклидови отправнио системи, е най-нормално трансформацията между тях да е не-евклидова ?? Това е глупост. Трансформацията също трябва да се подчинява на Евклидовата геометрия. А според теб е най-нормално тя да не се подчинява. Откъде-накъде.

Дебилчо, в системата на подвижния наблюдател той самият е в покой, а пресата се движи. Значи както казва Айнщайн, в тази система също важи Евклидова геометрия - както и в другата система ... която също е в покой. Целият принцип на относителността се базира на това, че винаги "ние" сме в покой, а "другите" се движат ... като "ние" зависи от гледната точка.

Вторият параграф на Кинетичната Част на оригиналния реферат на Айнщайн гласи: С този параграф Айнщайн изрично указва, че СТО използва Евклидова геометрия. А както знаем, дефиниращата характеристика на Евклидова геометрия е че успоредни прави не се пресичат. Значи според самият Айнщайн СТО е базирана на Евклидова геометрия, в която успоредни прави не се пресичат. Ако приемаме, че Айнщайн е прав, тогава рамената на пресата в горния пример не могат да не са успоредни и в двете системи. Следователно, имаме парадокс. Иначе приемаме, че Айнщайн принципно не е прав. Първо казва, че СТО е базирана на Евклидова геометрия - след което се отмята.

Да, прав си. Успоредността в същност е обратно-пропорционална на степента на глупост на подвижния наблюдател. Колко е по-глупав, толкова по-голям е ъгълът между успоредни прави в подвижната система. Закон на природата.

Значи СТО явно има и едно друго последствие, за което не се говори в учебниците: относителност на успоредността. Браво.

Пореденият от поредицата "1001 парадокса на Специалната Теория на Относителността (СТО)": Нека да си представим хидравлична преса за обработка на метал, която има две успоредни рамена с дължина 2с (600000км) всяко. В отправната система на стационарен наблюдател долното рамо е фиксирано (неподвижно), а горното изършва следното движение: Нека момент (t=0) в стационарната система да е моментът, в който двете рамена на пресата се допират. Този момент е общ за цялото протежение на пресата, тъй като двете рамена по условие са успоредни. В задачата се търси кога двете рамена се допират в отправната система на подвижцен наблюдател, който се движи със скорост (v=0,75c) спрямо пресата. За да намерим този момент, прилагаме Лоренцовата трансформация за левия (L) и десния край (R) на пресата в момент (t=0). За скорост (v=0,75c), Лоренцовият коефициент излиза (γ = 1,5). И както се оказва, след като приложим Лоренцовата трансформация, двата края на подвижното рамо се опират неедновременно до фиксираното рамо: v = 0,75c, γ = 1,5 L, x = -1c R, x = 1c t = 0 t' = 1,5(0 + 0,75c·1c/cc) = 1,125 t' = 1,5(0 - 0,75c·1c/cc) = -1,125 Значи според СТО излиза, че двете рамена на пресата ... които по условие са успоредни ... се допират неедновременно едно до друго в подвижната отправна система. Хубаво, но тук ведната възниква неизбежният и логичен въпрос: това как работи в реалността? Ако рамената не бяха успоредни, тогава би било най-очаквано двата края на подвижното рамо да достигнат неедновременно до фиксираното рамо. Само че в горния пример двете рамена по условие са успоредни. Значи как така двете успоредни рамена на пресата се допират едно до друго неедновременно?? Това е както логически, така и физически абсурд! Благодаря за вниманието. Георги Станимиров, ©2021

В природата няма прадокси, кретенчо. Не може един наблюдател да вижда едно, а друг наблюдател да вижда друго. Единият вижда кръгъл диск с една единствена ъглова скорост ... а другият вижда елипсовиден диск с безброй ъглови скорости във всеки даден момент. Ето на това му се вика физическо безсмислие. Естествено, че можеш да го опишеш математически, но това не го прави реалност.

Да ти припомня, че скъсяването на дължините никога не е потвърдено с пряк експеримент, но се приема безусловно за истина. А ти като инженер явно вярваш, че един твърд диск може да има повече от една ЪГЛОВА скорост ... едновременно. Егаси инженера. Ама то нека всеки да прави каквото му се пие.

Благодаря, Шпага.

Избори до дупка ... тоест, докато трябва.

И разбира се благодаря за линка.

Кретенчо, не си рабрал. Въпросът не е дали определени глупотевини са написани в учебниците, а дали те има физически смисъл. Повтаряй след мен (поне сто пъти): Имат ли физически смисъл релативистичните глупотевини, написани в учебниците. Имат ли физически смисъл релативистичните глупотевини, написани в учебниците. Имат ли физически смисъл релативистичните глупотевини, написани в учебниците. ... Това е въпросът, който аз задавам вече година и половина.

Ами дай тогава да видим някой учебник по релативистична механика. Или може би такава няма, защото е пълна глупост.

В кой учебник по механика пише, че ъгловите скорости може да са различни? Идеята беше друга. Иди си удари един душ, но внимавай да не се удариш много силно по главата,

Хубаво. Дай да се върнем към първоначалния пример. Анимацията е за стационарната система, а сметките са за подвижната система. Повтарям, гледаме подвижната система ... и от сметките излиза, че в нея синият маркер се движи с по-малка ъглова скорост от червения - а и двата са на един диск. Ти като бивш инженер как си го обясняваш това? Ние знаем, че вътршността на един диск има по-малка линейна скорост от периферията. Но как е възможно ЪГЛОВИТЕ скорости да са различни? Твоят дългогодишен опит на инженер какво ти казва: че това е напълно възможно ли?? В кой учебник по механика пише, че ъгловите скорости на различните точки на един диск може да са различни? (Това са тези скорости, дето се мерят в радиани/секунда).

Много хубава идея за нов парадокс ми даваш. Благодаря.

А така. И като сложиш две такива колелета на зъбна предавка ... където те се вътят обратно едно на друго ... и зъбната предавка забива, защото по твоята собстена логика зъбците на едното почти са се слели, докато зъбците на другото са раздалечени ... в един и същи момент и една и съща точка. Чат ли си, батка? Или не разбираш последствията от твоята собствена логика.

Хубаво. Аз говоря за обороти в минута. Значи не шест, а половин дузина.

Колега, линейната скорост на буксуващото колело е нула, а не ъгловата. Така че съм те чул. Аз говоря само за ъглови скорости.

Не съм съгласен - но ти дори когато грешиш казваш умни неща, така че въобще не мисля да споря.

Да не се забравя, че скъсяването на дължините никога не е потвърдено с пряк експеримент. Значи просто се приема, че има скъсяване по Х - както просто се приема, че валовете се самоусукват в подвижните системи. Аз именно затова споря. Ако просто ще приемаме небивалици за истина, какво ни пречи да кажем, че вичко това е божия воля - и хоп, няма никаква нужда от каквито и да било обяснения.

Да де, ама това е от завъртането. Значи "деформацията", която се наблюдава и вижда отстрани, е завъртане ... а не сплескване или каквато и да било друга геометрична промяна. А според СТО излиза, че движението предизвиква геометрични деформации. Също така завъртането на едно колело е едновременно. Не може единият край да се върти, а другият не - или пък двата края да имат различни ъглови скорости. Дори при диференциалното въртене, където имаме различни ъглови скорости, те са разпределени на пояси: един пояс се върти с една скорост, а друг с друга. Няма такъв филм различните части на един пояс да се въртят с различни скорости.

Такава физическа закономерност няма.

Горе съм написал съм обороти в минута ... няколко пъти. За домашно: това ъглова скосорост ли е или линейна.