gmladenov

Значи материята е реална, но пространството между две материални тела е абстракция. За пореден път доказваш, че логиката не ти е сила (ама хич).

Тогава защо не може да използваме пространството за отправна система? (Реторичен въпрос.)

Ако приемаме материята за реална, няма как да приемаме пространството, разделящо две тела, за абстракция (както някои спорят) ... или пък за "абсурдност" (както ти изглежда спориш). Ако според теб слънцето и земята са отделени с "абсурдност", аз няма как да се съглася. Също така след като "празното" пространство е абсурд, защо тогава не можем да го използваме за отправна система? Нали "празното" пространство не е празно? Значи отборът на общоприетата физика (от която аз уж не разбирам) спори, че: пространството е абстракция абсурд е да се смята, че пространството е празно; то не е празно (тогава как то е абстракция?) но също така е абсурд да иползваме непразното пространство за отправна система А виж моята проста теза: пространството е реално (не абстракция) и съответно може да се използва за отправна система.

Маймунчо, тук философстваме за различни понятия от живота. Някой хора имат една идея за тези понятия, а други хора имат друга идея. Нищо лошо в това да се споделят тези идеи - и не винаги общоприетите идеи са правилните. Дръж се като човек на тези форуми, а не като агресивна първобитна маймуна.

Ако нямаш памет/спомен за предишните моменти от време, нямаш и последователност. Идеята за последователниост може да съществува само ако пазиш спомен, че е имало предишен момент. Без такъв спомен, всичко е "сега" ... без предишно сега. Значи това, което ти наричаш посока/течене на времето, може да съществува само ако пазиш спомен за предишните моменти. Тоест, ако водиш хронология. Така излиза, че време = хронология. Съответно без хронология нямаш и време.

Времето, от друга страна, е съвсем друга баница. Както се уточнихме, ако не водим хронология (счетоводтсво) на случващите се събития, вселената съществува в едно вечно "сега" ... докато спре да съществува. Ние хората сме тези, които водим това счетоводство, което сме кръстили време. Така ако пространството е реално съществуващо (виж горния постинг), то всяко друго време освен "сега" е хорска измислица абстракция. Миналото е наше счетоводство, а бъдещето е наша измислица. Единствено "сега" е реално-съществуващо време във вселената.

За материята и пространството важи следното: Материята съществува под формата на материални тела, разделени от празно пространство. Или с други думи, формата на съществуване на материята е острови от материя, разделени от празно пространство. При това положение пространството няма как да се смята за абстракция измислица, защото иначе излза, че материята съществува под формата на острови ... разделени от измислица (?!?). Хубаво, но ако островите от материя са разделени от измислица, значи нищо ги разделя - и в този случай вселената би трябвало да се състои от едно единствено монолитно материално тяло, без никакви вътрешни пространства, кухини, шупли и тем подобни. Както се вижда с просто око, обаче, във вселенета има повече от едно единствено материално тяло (тук не броим селския луд, чийто зрение и ум са помрачени от злост и халюцинации). Значи ако разсъждаваме смислено и логически, пространството няма как да се приеме за абстракция измислица, защото в този случай неизбежно излиза, че във вселенета има само едно материално тяло ... а това съвсем очевидно не е така. Следователно, пространството е реално-съществуващо. Сега като се замисля, пространството в мярка за разделеност/отдалеченост на материята.

За разлика от Шпага аз лично не намирам написато от теб за много интересно. Очевидно си назубрил доста материал, но по мисленето и по логиката те няма никакъв. А твоето постоянно високомерие и налагане граничат с психопатия. Ако се разкараш, този форум ще стане доста по-приветливо място. (Естествено никога няма да се разкараш, защото как иначе ще си упражняваш психопатията).

Скенерчо, мама, явно не си запознат как работят науката и хората като цяло. Нека да ти обясня: Слизат едни маймуни от дърветата и се научават да ходят на два крака. Минава сума ти време и някои от тези бивши маймуни почват да се чудят и да разсъждават: слънцето изглежда да обикаля земята. Звездите също. Ерго, земята трябва да е центърът на света. Хубаво, но минава още време и други, пак бивши маймуни, извършват по-подробни наблюдения и решават, че техните предшественици са се объркали. Земята не е център на света, а обикаля около слънцето. Много подобни истории мога да изровя, но поуката би трябвало да е ясна: Това, което наричаме наука, не са божи заповеди и истини, а разсъждения на хора. Хората са доста умни (за добро или зло), но най-редовно правят грешки - къде от недоглеждане, къде от избързване, къде по някоя друга причина. Това означава, че всяко твърдение в науката подлежи на преразглеждане. Вероятността някои твърдения да са невярни е много малка, но това не важи за всички. Общовалидният принцип е, че науката е плод на разсъжденията на бивши маймуни ... а не на господ. Следователно, цялата наука подлежи на преразглеждане. Използвам думата маймуни не за да обиждам, а за да подчертая откъде произлиза знанието, което ние наричаме наука. Така че ако някоя бивша маймуна не е наясно откъде идва знанието, което тя яростно защитава като божа истина, нека тя да се научи да разсъждава и да разбере какво точно защитава.

Да, съществува (стига да съществува материя, естествено). Без наблюдател, време = сега. Ако вселенета съществува, тя съществува "сега". Значи вселената (материя + пространството) може да съществува без наблюдател ... но без наблюдател не можем да проследяваме промените във вселената. Времето и наблюдателят са измислици абстракции, с които проследяваме промените във вселената. Без тези измислици, вселенета съществува в едно постоянно "сега" ... докато спре да съществува.

Както винаги, само Скенр има знанието ... а ние с гайдите да мрем.

Или с други думи: това е така, защото е така. Ентропиятя в момента на Големия Взрив е минимална ... защото това е единственото работещо условие. Тъмната материя със сигурност съществува ... защото това е единственото работещо условие. Вселената се разширява ... защото това е единственото работещо условие. Списъкът на тези "научни" "истини" е причината, заради която аз често се оказвам в опозиция на общоприетата наука ... при положение, че съм рационален индивид, който принципно се доверява на науката, а не на бабини деветини.

Това е точно така. И ако се замислиш: след като всички събития се случват "сега" - и само наблюдателят определя дали едно събитие се случва в предишен/следващ момент - значи има ли време без наблюдател? Тоест, времето реално същестуващо ли е - или е просто измислица на наблюдателя?

Да де, само че ние просто сме приели, че началната ентропия е минимална. Това е наше приемане/хипотеза, а не факт ... защото не знаем със сигурност и няма как да знаем. Ако се абстрахираме от първоначалното състояние ... което в същност е неизвестно ... според принципа на ентропията посоката трабва да е само една: винаги да се върви към хаос. А според телескопите, галактиките от безформени стават все по-организирани. Тоест, върви се към структуриране, а не към хаос. Значи какво излиза: универсален принцип на ентропията в същност няма. Забелязяваме, че някои системи в природата имат склоност да вървят от структура към хаос ... но имаме и достатъчно примери за обратното. Така че ентропията в никакъв случай не общовалиден принцип.

Това, че нямаме по-добър космологичен модел, не е никакво основание да се съгласим със съществуващия модел. (Просто посочвам очевидното протовпоречие в логиката, че трябва да приемем сегашния модел, защото, видите ли, нямаме по-добър.)

Посоката на времето е хронология, която ние хората въвеждаме. Тоест, това е наша проекция, а не свойство на вселената. Вселената има състояние, което непрекъснато се мени. Промените на състоянието имат естествени последователности и очевидно съществува причинно-следствена връзка ... която ние тълкуваме като посока на времето. Значи причинно-следствените връзки са първичните и реалните - а ние от тях си изграждаме идея за последователност на събитията във времето. С други думи, времето е нашата проекция на причинно-следствените връзки в природата. Концепцията за ентропия също не може да се приема като доказателство, че има време и че то "тече". По теорията за Големия Взрив, веднага след него имаме хомогенно разширение на вселената. Едва след това се формират галактиките. Значи имаме създаване на космически структури след състояние на хомогенност. А според концепцията за ентропията би трябвало да се върви към хаос, а не към структури. Друг пример: еволюцията на живота. Тръгва се от "нищо" (условно казано) и се стига до високо организирани системи: живите организми. А според приницпа на ентропията трябва да вървим към хаос. Тоест, би трябвало да наблюдаваме дееволюция, а не еволюция. От тези примери следва, че приниципът на ентропията не може да се смята за общо-вселенски валиден принцип, а е ограничен до термодинамиката. От това пък става ясно, че не можем да използваме ентропията като докаателство, че времето тече.

Така е ... но от друга страна аз лично съм шокиран колко формиращи за характера и поведението са детските травми. Както се оказва, цял живот ги носиш на шията. Не си остават в детството.

Доколкото знам въглеродът е уникален с това, че единствен разрешава всякакви химични връзки (или поне никой друг химичен елемент не разрешава талкова много връзки). От там и заключението, че какъвто и друг живот да има на други планети, той най-вероятно ще бъде на въглеродна основа както тук на земята.

Всички общества са такива. Богатите нямаше да са богати ако не бяха психопати.

Напълно се съгласявам. Всеки има личен "праг на травмиране", така да се каже. Докато един се травмира от корпуцията, на друг тя му носи удоволствие и пари. Децата се травмират като разберат, че няма Дядо Мраз - но за един възстрастен това не би трябвало да е травма.

Лечение. Един петокласник или петокласничка не могат да се предпазят от психическата травма, която ще им причини разводът на техните родители. Един пълнолетен човек не може да се предпази от психическата травма, която ще му причини внезапната смърт на партньора му (или не дай боже на детете му). Сега, ако някой те тормози психически в училище (или в ... семейството), от това евентуално можеш да се предпазиш. Но от травмите, причинени от непредвидени събития/нещастия, просто няма как.

Скенерчо, мама, за какво учИ, ако не можеш да разграничаваш реалност от исмислица ?!? Ти си за 4-ти километър - а не си пастор на науките, за какъвто се мислиш. Човек учи, за да се научи - и да може да отдели просото от плявата. А не като теб да наизустява материала и после да го рецитира като папагал ... без да разбира за какво става дума.

Госпожице Виктория, Поздравления за ентусиазма и смелостта да отворите ваш канал! На добър път! Както много скоро ще научите (ако не сте научили вече), всяко изявление в общественото пространство задължително приканва проверки и критики. Това е най-нормално. Не се обезкуражавайте от това критично отношение, а го използвайте да учите. Може би най-важният урок, който трябва да научите, е да не представяте ваши убеждения и вярвания като факти и истини. С това ще се навлечете много гневни реакции. Пожелавам ви успех.

Виж сега, Скенерчо. От въпроси като твоите става ясно, че не си наясно как работи физиката. Запомни: във физиката се правят измервания и въз основа на тях се формира преценка за това какво е реалността. Въз основа на измервания, например, древните математици по дедуктивен път са стигнало до извода, че материалните тела (и пространството като цяло) са триизмерни. Тоест, те имат три измерения: ширина, дължина и височина. Има модели, според които пространствените измерения са повече от три. Тези модели, обаче, очевидно пренебргват измерванията и като такива няма как да ги броим за реалистични. Значи за реалистичен може да се смята само модел, който не противоречи на измерванията. И когато говорим за пространствен модел, това може да бъде само триизмерен модел ... защото това показват измерванията. Ако не ги разбираш тези неща, просто приеми, че не те бива за физик. Както казах по-горе, "нещо или го можеш, или не". Значи ако ти не можеш да определиш дали един модел е реалистичен, ти просто не ставаш за физик. Насочи се към литература или рисуване ... но стой далеч от физиката.

... плюс редица стечения на обстоятелствата. С други думи, животът на земята е възникнал в резултат на невероятна комбинация от случайности.