gmladenov

Ами защото науката е цялостна система от вярвания. Митовете, суеверията и предразсъдъците са подмножество на системата, а не самата система. Системата като цяло е религия. Научната работа, която ти описваш, е процес/методология/инструмент за описване на природните явления и опознаване на света като цяло. Това не е религия и тук спор няма. Говорим за науката в по-общ философски план. Като в горния пример на колегата, в който нашата материална цивилизация е разрушена и на дневен ред стои въпроса как ше се оправим. Вярващият в Бог казва "Бог си знае рабората, ще се оправим", а вярващият в науката казва "Науката си знае работата, ще се оправим". Легитимни вярвания, но ако положението е толкова тежко, че ни трябва чудо да се оправим, кой е по-вероятно да ни спаси - науката или Бог?

Само ще вметна, че библейските сказки са персонификация на вярата. Те дават на вярващите средствата да упражняват своята вяра. Твоят прочит на тези сказки е прекалено буквален. Дано да си млад, защото в такъв случай позицията ти е разбираема. Имаш още път да извървиш. Но ако не си млад ... (най-добре да си замълча ).

Да, религия е. Аз лично нямам кой знае какви аргументи да защитя подобна теза; осланям се най-вече на наблюдения. Да вземем твоя пример. Вярващият в Бог ще каже "Имам вяра в Бог. Той си знае работата и нещата ще се оправят". А вярващият в науката казва "Имам вяра в Науката. Тя си знае работата и нещата ще се оправят". И в двата случая говорим за една и съща вяра: че нещата ще се оправят. В единия случай не е ясно как точно ще се оправят, докато в другия случай има привидна яснота: науката ще измисли как да се оправят. Тази яснота е само привидна, обаче, защото въобще не е сигурно дали науката ще се справи. Така че "нещата ще се опрявят" в крайна сметка пак е само вяра, а не предскание за успех. Примери като този колкото искаш. Колегата казва, че религията и науката се основават на различни принципи на вярата. А аз бих казал, че те са две различни проявления на вярата. И в двата случая вярата е нерационална, сега като се замисля. Науката не е способна на чудеса, така че прекомерната вяра в науката не по-различна от вярата в Бог.

Това мнение на логически анализ ли се основава или на вътрешна убеденест/вяра?

Ако един човек: вярва в научния метод вярва на факти, а не на чудеса вярва на науката, а не на божества кланя се в храма на науката (преносно) Този човек религиозен ли е?

Ни най-малко не искам да забраня този процес, а искам да посоча - и ти явно се съгласяваш - че науката не се основва само на факти, а и на вяра. Ако науката се основаваше само на факти - или абсолютна истина - тогава място за вяра нямаше да има. Но след като абсолютна истина няма, значи науката все пак се основава на вяра. А при това положение значи признаваме, че науката все пак е религия. Няма две добри, колега. Хем няма абсолютна истина, хем науката не е религия. Вярата в научния метод е религия.

На теория, точно така би трябвало да работят нещата. Съгласен съм. Но да не се забрвя, че хипотезата е недоказано твърдение - тоест, измислица. Измислицата си е измислица, независимо от това колко хора с бели престилки са се съгласили, че тя не е лишена от резон. Така консенсусът около дадена хипотеза по същество е колективна вяра в съответната измислица. Вяра, защото става дума за нещо, което не съществува в реалността. Специално за тъмната енергия, науката има избора да не спекулира какво причинява разширението на вселената и просто да приеме и обяви, че на този етап няма обяснение за разширението. Но вместо това тя избира да спекулира и да лансира различни хипотези. Тага се стига до колективната вяра в нещо измислено. Пак да кажа, няма значение колко професори с бели престилки се се съгласили, че измислицата за тъмната енергия е приемлива и правдоподоба. Фактът е, че науката избира да вярва в измислица - вместо да избере да не спекулира по този въпрос.

Не си рабрал. Тъмната енергия все още не е факт, а само хипотеза. Даже има теории, които обясняват разширението на вселената без да го приписват на богът на разширението тъмната енергия. Имам пълното право да посоча, че науката инкорпорира в себе си един куп митове и легенди ... докато позиционира себе си като основана на факти и само факти.

Част от спора е дали науката е религия. Да разгледаме следния пример. Какво обяснява (допусканото от науката) разширение на вселената? богът на разширението тъмната енергия Ако някой отговори "богът на разшиерението", ще бъде смятан за неук езичник. А в действителност, двата отговора са напълно еквивалентни, тъй като науката си няма и идея защо вселената се разшрява (ако въобще се разширява) - нито пък какво причинява допусканото разширение. Значи ако някои отговори, че тъмната енергия предизвиква разширението на вселената, той приема на юнашка вяра измислицата на науката ... но пък няма да бъде смятан за неук езичник. Това е единствената разлика между двата отговора.

Ами наример тъмната енергия - или пък етърът.

Значи ти приемаш научните измислици, защото имаш вяра на хората, които ги измислят. Но ако нямаш вяра на авторите на измислиците, то последните са догма.

А така. И като не може да отгорвори, науката най-добре да си признае - а не да си измисля консенсусни измислици, кото да лансира като научни ... докато анатемосва измислиците на други прослойки от обществото.

Значи стига научната общност да постигне консенсус върху някакава измислица, тази измислица може да се смята за научна и на нея може да и се вярва. Вервайте спокойно. Но ако религиозната общност се съгласи върху подобна измислица, на нея не може да се вярва. Верва се само на научни измислици.

Явно си далеч от дъното.

+1000 За мен самия беше голяма изнанада да осъзная, че не всички приемат фактите за факти. Тоест, че абсолютни факти няма.

Съгласен съм. Въпросът е, че в много случаи науката няма обяснение на дадени явления. Но вместо официално да признае, че няма обяснение, науката скалъпява някакво измислено обяснение, което след това се представя като официално научно становище. И след като науката позиционира себе си като базирана на факти и единствено на факти, подобни становища се приема едва ли не за факти ... а те са просто измислици. За това иде реч - и това е особено видно в космологията, където твърдите доказателства са малко и се работи най-вече с хипотези.

Науката е религия на фактите в смисъл на това, че за истина се приемат само проверими факти. Вярва се в научния метод, а не в сказания. Това е вярата във фактите ... а не че учените приемат фактите на юнашка вяра, без да ги проверят.

Именно затова се въвличам в тези теми: за да покажа, че "вярващ" не се ограничава само до духовна/религиозна вяра, а също така и до научна/рационална вяра. В общественото съзнание вярата и науката са принципно противопоставени ... а това въобще не трябва да е така. Първо, защото учените също са вярващи - и второ, защото вярата в бог по никакъв начин не протоворечи с науката. Нека уточним, че ако под Бог разбираме "беловлас старец, който изпълнява желания", такъв със сигурност няма. Но както Шпага цитира на по-предишна странца: "Първите глътки от науката те правят атеист, но на дъното на чашата те очаква Бог". Този цитат синтезира моят личен опит. До преди 20 години бях твърдо на позиция, че Бог няма и че само науката е смислена ... докато един ден не озъзнах, че науката никога няма да има отговор на определени въпроси. Като например, какво е било преди Големия Взрив (ако такъв въобще е имало) ... или пък защо вселената е устроена така, както е устроена. Това, което съм забелязал, е че когато науката няма отговор на подобни въпроси, тя почва да си измисля същите трагични обяснения, които слабите ученици си измислят като ги вдигнат на дъската неподготвени. Ако един ден науката излезе с честно официално становище, че тя хал хабер си няма как е възникнала вселената, тогава може бе ще ме спечели обратно. Но докато ни баламосва с креационистки небивалици за Големие взрив, няма как науката да се отличи от религиозна доктрина. Апропо, вяра и религия са две различни неща.

Не е така. Науката, подобно на религията, е "ораганизирана система от вярвяния" (belief system). Ето цитат от нашата Уикипедия: Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. В този абзац преспокойно можеш да замениш "религията" с "науката" и казаното ще важи в пълна сила. Науката вярва, че нещо е факт, ако то може да се провери и възпроизведе с експеримент ... и за много факти това самата истина. Като например, че земята е кръгла. Освен тези факти, обаче, има и достатъчно примери за уж "рационална вяра" в неща, които не са доказани по никакъв начин. Като например етърът, тъмната енергия, тъмната материя, Големият взрив и т.н.. Така че "вярващи" сме всички ние ... включитено и учените. Нека да не се заблуждаваме.

Убедеността е вяра, колега. Ти си толкова убеден (вярваш), че няма бог, че приемаш тази вяра за факт ... без да разбираш, че става дума за вяра. Колегата е напълно прав, че науката е вяра в природата ... и фактите, би допълнил аз. Може да се каже, че науката е религията на фактите.

Хубаво, но също така трябва да се разбере, че и в двата случая става дума за вяра. Единият вярва сляпо, че съществува Бог, който ще му опрости грехове - а другият вярва научно, че съществува Бог, който разширява вселената. Дали вярата е сляпа или научна е второстепенно, обаче. И в двата случая описваме едно и също явление: вярата в нещо, чието съществуване е недоказано. Това есенцията на явлението ... а не дали вярата е сляпа или научна. А според теб излиза, че сляпата вяра е невалидна, докато научната вяра е напълно в реда на нещата.

Именно. И това е така още от времето, когато хората са нямали обяснение за гръмотевиците.

Съгласен 100%. Ами не. Учените вярват в тъмната енергия без каквито и да било доказателства за нейното съществуване. В случая тъмната енергия играе ролята на Бог и вярата на учените в нея не е по-различна от вярата на нашите далечни прадеди в бога на гръмотевиците.

Да, така е. Аз имах предвид равномерно и праволинейно движение. Трабваше да уточня. Въпросът е, че такова движение винаги се представя като движение по оста Х. Фактът е, че и Лоренцовата, и Галилеевата трансформации приемат, че движението между двете системи е само по оста Х - а не по оста У, например. За това иде реч.

Ако имаш двойка отправни системи в относително движение, това движение винаги може да се сведе до движение само по оста Х. Така едната система винаги се движи в положителна посока по оста Х, а другата в отрицателна посока. Аз съм си задавал въпроса защо това е така, но така и не съм намерил обяснение (не че съм търсил кой-знае колко). Който разбира моля да обясни защо се приема, че движението на две системи винаги е по оста Х. Това просто за удобство ли е - или има и друга причина.