gmladenov

Това е факт, а не просто риск. Тоест, за определена прослойка хора Науката отдавна е заменила Бог. Тази концепция е резултат от култура и начин на мислене ... защото тя е вродена в човека, а не защото така ни е научило нашето мракобесно религиозно минало. Именно ... и това е факт. Научната работа не е религия, но науката като цяло е религия - и вината за това е на самата наука. За пореден път ще дам примера с тъмната енергия и тъмната материя. Науката преспокойно може да излезе със следната позиция: "Ние не сме способни да обясним предполагаемото разширение на вселената. И тъй като не желаем да спекулираме, засега няма да предложим обяснения. Когато имаме повече информация, ще я споделим." Вместо това, баче, официалната позиция на науката е: "Ние не сме способни да обясним предполагаемото разширение на вселената ... но имаме невероятни догадки по въпроса. Те са пълна измислица, но вие трябва да им вярвате, защото до тях е достигнато с Научния Метод. След няколко десетилетия тези измислици най-вероятно ще бъдат заменени с нови, по-хубави измислици ... които пак ще бъдат получени с Научния Метод. Следователно, вие и на тях трябва да им вярвате. Важното е да вярвате на научни измислици, а не някакви си там религиозни измислици." Дефакто това е официалната позиция на науката: ние нямаме отговорите, но имаме много добра догадка. Тоест, ние все пак имаме отговорите ... но само засега. Утре отговорите може да са други. Затова вярвайте на науката, а не на Бог, защото Бог със сигурност няма отговорите. Също така вярата в нас не ви прави вярващи и ние не сме религия.

Шпага, когато Големият брат ни каже "скочи", ни скачаме. Така че не съм сигурен доколко сме имали право на избор. Освен това аз лично не виждам голямата дилема в случая. "Суверенната и независима" Сърбия прави геноцид. Какви са нашите опции в такава ситуация: ние също се включваме в геноцида пазим неутралитет и ги оставяме да колят и бесят както си поискат учавстваме в решението на големите сили Ние сме избрали третата опция. Коя от другите две е по-правилната за нас?? Аз веднага ще споря, че ако гледаме безучастно, ние пасивно подкрепяме зверствата. Остава само и ние да се включим в геноцида, за да не развалим хатъра на сърбите.

Някакви диваци-главорези, предприели етнически геноцид срещу съседите си, сега се чувстват засегнати и огорчени, че сме дали въздушен коридор да ги бомбардират. Хич не ми мъчно за подобни гадове и техните наранени чувства.

Напълно съм съгласен, че въвеждането на етър като среда е много удобно за моделиране на различни явления. Само че това върви ръка за ръка с въвеждането (или по-точно връщането) на етъра като отправна система. Не може да броим етъра за среда, но не и за отправна система.

Двете и без това не могат една без друга, така че крайно време да се вземат. (В миналото физиката и философията не са ли били една наука??)

Само ще вметна, че физическите факти преспокойно могат да се считат за "абсолютни истини". Скоростта на светлината, например, е физически факт, а не консенсусна величина - и от тази гледна точка тя е абсолютна истина. Дори да се създаде консенсус, че скоростта на светлината не е с (което е измерената величина на скоростта на светлината), подобен консенсус би преставлявал колективно загърбване на физически факт.

Тъй като тъмната енергия и тъмната материя не съществуват в нашата реалност, те са свръхестествени. Значи по твоята дефиниция науката - или поне космологията - е религия.

Смислен аргумент, който се свежда до това, че вярата в науката е напълно оправдана ... като се имат предвид достиженията на науката. Значи освен рационална, вярата в науката е и оправдана. Само че това доказва ли, че науката не е религия? Не.

Хубаво, но това е само мнение. Ти в същност не си привел нито един аргумент защо науката не е религия. Ти само казваш, че много неща са основани на вяра без да са религия. Това естествено е вярно, но то по никакъв начин не показва, че науката не е религия. Моят аргумент е, че науката позиционира себе си като основана на факти ... след което проповядв вяра в явления и обекти, чието съществуване не е доказано: тъмна енергия, тъмна материя и тем подобни. Така науката е религия съгласно критерия "вяра в нещо, чието съществуване е недоказано". Или по-точно система от вярвания, не просто вяра. Това ми е аргументът. Според науката, доказателства за съществуването на Бог няма. Следователно, вярата в Бог е нерационална вяра в нещо несъществуващо - и се вее байрака, че науката вярва само на факти, а не на бабини деветини. Пак според науката, обаче, доказателства за съществуването на тъмна енергия и тъмна материя няма. Но в случая това не се бабини деветини, а научни хипотези, следващи научния метод. В науката ролята на Бог се поема от Научния Метод, на който не може се протиоворечи. И най-голямата измислица не е измислица, ако идва с етикета "разработена с Научния Метод". Вярата ти в науката е доста силна (явно) и едва ли ще чуеш аргументи срещу нея (никой не си сменя религията току така ). Все пак тези дискусии могат да са смислени, ако някой сложи нещо интересно на масата за обсъждане.

Ами защото науката е цялостна система от вярвания. Митовете, суеверията и предразсъдъците са подмножество на системата, а не самата система. Системата като цяло е религия. Научната работа, която ти описваш, е процес/методология/инструмент за описване на природните явления и опознаване на света като цяло. Това не е религия и тук спор няма. Говорим за науката в по-общ философски план. Като в горния пример на колегата, в който нашата материална цивилизация е разрушена и на дневен ред стои въпроса как ше се оправим. Вярващият в Бог казва "Бог си знае рабората, ще се оправим", а вярващият в науката казва "Науката си знае работата, ще се оправим". Легитимни вярвания, но ако положението е толкова тежко, че ни трябва чудо да се оправим, кой е по-вероятно да ни спаси - науката или Бог?

Само ще вметна, че библейските сказки са персонификация на вярата. Те дават на вярващите средствата да упражняват своята вяра. Твоят прочит на тези сказки е прекалено буквален. Дано да си млад, защото в такъв случай позицията ти е разбираема. Имаш още път да извървиш. Но ако не си млад ... (най-добре да си замълча ).

Да, религия е. Аз лично нямам кой знае какви аргументи да защитя подобна теза; осланям се най-вече на наблюдения. Да вземем твоя пример. Вярващият в Бог ще каже "Имам вяра в Бог. Той си знае работата и нещата ще се оправят". А вярващият в науката казва "Имам вяра в Науката. Тя си знае работата и нещата ще се оправят". И в двата случая говорим за една и съща вяра: че нещата ще се оправят. В единия случай не е ясно как точно ще се оправят, докато в другия случай има привидна яснота: науката ще измисли как да се оправят. Тази яснота е само привидна, обаче, защото въобще не е сигурно дали науката ще се справи. Така че "нещата ще се опрявят" в крайна сметка пак е само вяра, а не предскание за успех. Примери като този колкото искаш. Колегата казва, че религията и науката се основават на различни принципи на вярата. А аз бих казал, че те са две различни проявления на вярата. И в двата случая вярата е нерационална, сега като се замисля. Науката не е способна на чудеса, така че прекомерната вяра в науката не по-различна от вярата в Бог.

Това мнение на логически анализ ли се основава или на вътрешна убеденест/вяра?

Ако един човек: вярва в научния метод вярва на факти, а не на чудеса вярва на науката, а не на божества кланя се в храма на науката (преносно) Този човек религиозен ли е?

Ни най-малко не искам да забраня този процес, а искам да посоча - и ти явно се съгласяваш - че науката не се основва само на факти, а и на вяра. Ако науката се основаваше само на факти - или абсолютна истина - тогава място за вяра нямаше да има. Но след като абсолютна истина няма, значи науката все пак се основава на вяра. А при това положение значи признаваме, че науката все пак е религия. Няма две добри, колега. Хем няма абсолютна истина, хем науката не е религия. Вярата в научния метод е религия.

На теория, точно така би трябвало да работят нещата. Съгласен съм. Но да не се забрвя, че хипотезата е недоказано твърдение - тоест, измислица. Измислицата си е измислица, независимо от това колко хора с бели престилки са се съгласили, че тя не е лишена от резон. Така консенсусът около дадена хипотеза по същество е колективна вяра в съответната измислица. Вяра, защото става дума за нещо, което не съществува в реалността. Специално за тъмната енергия, науката има избора да не спекулира какво причинява разширението на вселената и просто да приеме и обяви, че на този етап няма обяснение за разширението. Но вместо това тя избира да спекулира и да лансира различни хипотези. Тага се стига до колективната вяра в нещо измислено. Пак да кажа, няма значение колко професори с бели престилки се се съгласили, че измислицата за тъмната енергия е приемлива и правдоподоба. Фактът е, че науката избира да вярва в измислица - вместо да избере да не спекулира по този въпрос.

Не си рабрал. Тъмната енергия все още не е факт, а само хипотеза. Даже има теории, които обясняват разширението на вселената без да го приписват на богът на разширението тъмната енергия. Имам пълното право да посоча, че науката инкорпорира в себе си един куп митове и легенди ... докато позиционира себе си като основана на факти и само факти.

Част от спора е дали науката е религия. Да разгледаме следния пример. Какво обяснява (допусканото от науката) разширение на вселената? богът на разширението тъмната енергия Ако някой отговори "богът на разшиерението", ще бъде смятан за неук езичник. А в действителност, двата отговора са напълно еквивалентни, тъй като науката си няма и идея защо вселената се разшрява (ако въобще се разширява) - нито пък какво причинява допусканото разширение. Значи ако някои отговори, че тъмната енергия предизвиква разширението на вселената, той приема на юнашка вяра измислицата на науката ... но пък няма да бъде смятан за неук езичник. Това е единствената разлика между двата отговора.

Ами наример тъмната енергия - или пък етърът.

Значи ти приемаш научните измислици, защото имаш вяра на хората, които ги измислят. Но ако нямаш вяра на авторите на измислиците, то последните са догма.

А така. И като не може да отгорвори, науката най-добре да си признае - а не да си измисля консенсусни измислици, кото да лансира като научни ... докато анатемосва измислиците на други прослойки от обществото.

Значи стига научната общност да постигне консенсус върху някакава измислица, тази измислица може да се смята за научна и на нея може да и се вярва. Вервайте спокойно. Но ако религиозната общност се съгласи върху подобна измислица, на нея не може да се вярва. Верва се само на научни измислици.

Явно си далеч от дъното.

+1000 За мен самия беше голяма изнанада да осъзная, че не всички приемат фактите за факти. Тоест, че абсолютни факти няма.

Съгласен съм. Въпросът е, че в много случаи науката няма обяснение на дадени явления. Но вместо официално да признае, че няма обяснение, науката скалъпява някакво измислено обяснение, което след това се представя като официално научно становище. И след като науката позиционира себе си като базирана на факти и единствено на факти, подобни становища се приема едва ли не за факти ... а те са просто измислици. За това иде реч - и това е особено видно в космологията, където твърдите доказателства са малко и се работи най-вече с хипотези.