gmladenov

Имат различна линейна скорост, но тяхната ъглова скорост (оботори/мин) трябава да е еднаква ... а не различна, както е в примера горе. Ти не правиш ли разлика между линейна и ъглова скорост?? Това е елементарна физика, батка.

Не ти разбирам мисълта. Иначе картинката е невероятна. Преди не съм и обръщал внимание, а тя без думи много добре показва на какво се съгласява физиката, за да приемем, че СТО е вярна. Значи професори по физика и Нобелови лауреати виждат тази картинка, чинно козируват и заедно се съгласяват, че ето така изглеждат спиците на движещо се колело. Ама наистина. Помислил съм. Нали по условие движението е неоткриваемо. Значи не можеш да имаш откриваема промяна нито в диска, нито в страничния наблюдател, който се движи спрямо диска.

Сплескването зависи от това накъде прилагаш Лоренцовата трансформация. От стационарна -> подвижна система имаме разширение на размерите по оста х. В обратна посока имаме свиване на размерите по оста х. В учениците пише за Лоренцово съкращение, но там по подразбиране се приема преобразуване от подвижна -> стационарна система. При това положение сплескването ще бъде вертикално (като в твоята анимация с въртящите се колела). В обратна посока ще имаме хоризонтално сплескване заради разширение на размерите по оста х. В моите примери аз имам точно такова сплескване. Много правилен въпрос. В другата тема за зъбните колела ще видиш, че оборотите в подвижната система като цяло са по-ниски ... но това в същност не е задължително. Зависи къде смяташ.

Ами явно си много глупав, за да разбереш какъв е проблемът. В такъв случй няма нужда да коментираш, защото явно не разбираш за какво говориш.

Действителността е такава, че ако имаш две зъбни колела, едното от които се върти както на долната анимация ... а другото в обратна посока, двете колела ще се блокират и няма да могат да се въртят. Това е парадоксът.

Показал сметките, направени с Лоренцовата трансформацяия. Така че няма шест-пет. Ти защо не покажеш верните сметки, щом не харесваш моите.

Противоречието е с действителността, не със СТО.

Сметките показват друго.

Ти някога ползвал ли си Лоренцовата трансформация ??

Да, когато в СТО се намери поредната глупост, веднага и се лепва етикета "релативистичен ефект".

Парадоскът е, че това се смята за нормално.

Зависи как прилагаш Лоренцовата трансформация. Ако е от стационарна -> подвижна система, тогава сплескването е хоризонтално. Но ако е от подвижна -> стационарна, товагава наистина сплескването е вертикално. В горния пример трансформацията е стационарна -> подвижна система, така че сплескването е както трябва. Направи сметките и ще видиш.

Здравейте, Нека в стационарна отправна система да имаме диск от твърдо вещество с радиус 2с (600000км), който се върти по посока на часовниковата стрелка с постоянна скорост от 3 оборота в минута (3 об/мин). Син и червен маркери са разположени върху радиуса на диска и се намрират на разстояния 1с и 2с от неговия център, както е показано на анимацията долу. В задачата се търси каква е скоростта на въртене на диска в подвижна отправна система, която се движи със скорост 0,75с спрямо стационарната система. Приемамаме, че началата на двете системи съвпадат в момент (t=0), когато координатите на двата маркера са съответно (х=0, у=1с) и (х=0, у=2с) - тоест, когато те са вертикални. Тъй като дискът се върти със скорост 3 об/мин, в момент (t=5) в стационарната система той се е завъртял на 90° (1/4 оборот) и така координатите на двата маркера са (х=1с, у=0) и (х=2с, у=0). Тоест, те вече са хоризонтални. За да изчислим скоростта на въртене на диска в подвижната система, прилагаме Лоренцовата трансформация върху посочените координати. Тъй като предваритено знаем ъгъла на въртене на диска, в случая ни интересват само времевите координати, които са дадени в следната таблица: v = 0,75c, γ = 1,5 Син маркер Червен маркер t = 0 t' = 0 t' = 0 t = 5 t' = 1,5(5 - 0,75c·1c/cc) = 6,375 t' = 1,5(5 - 0,75c·2c/cc) = 5,25 Анализ От таблицата се вижда, че синият и червеният маркери правят 1/4 оборот за различни времена: червеният маркер прави 1/4 оборот за 5,25 секунди, а синият за 6,375 секунди. Това естествено означава, че двата маркера имат различни скорости на въртене: Син маркер: w = (60/4)/6,374 = 2,35 об/мин Червен маркер: w = (60/4)/5,25 = 2,86 об/мин В този пример за удобство и яснота имаме само два маркера. Но ако добавим допълнителни маркери ще излезе, че всеки един от тях има своя собствена скорост на въртене. Така според СТО излиза, че докато в стационарната система твърдият диск има само една скорост на въртене, то в подвижната система той има безброй скорости на въртене - по една за всяка точка от диска. Нека също така да отбележим, че скоростите излизат различни само за 1/4 и за 3/4 обороти. Ако направим същите сметки за 1/2 и 1 обороти, то ще излезе, че синият и червеният маркери имат една и съща скорост на въртене. Значи дискът в подвижната система има безброий скорости на въртене, които на всичкото отгоре са и променливи (докато в стационарната система имаме само една постоянна скорост на въртене). В крайна сметка излиза, че подвижният наблюдател в нашия пример наблюдава свръхестественото явление диференциално въртене на твърд диск с безброй променливи скорости. Това само по себе си е парадокс ... но същинският парадокс тук е друг: Поколения професори по физика и Нобелови лауреати явно не смятат, че горната постановка е нереалистична. Явно се приема за най-нормано, че според подвижния наблюдател горният диск има безброй променливи скорости на въртене. И ако някой случайно не мисли така, той съвсем очевидно не е чел достатъчно учебници по физика и съвсем очевидно неговата всекидневна интуция му изневерява. Ето това е истинският парадокс на въртящия се диск. За да не развалим на хатъра на Гурото, ще приемем за истина всякаква глупост. Просто и лепваме етикета "релативистичен ефект" и глупостта вече не глупост. Благодаря за вниманието. Георги Станимиров, ©2021

Мислех си, че горната картинка и анимация са достатъчно ясни, но може би не. Затова ето разширена картинка с повече събития. В нея всеки 1/4 оборот е отделно събитие и така завършваме с четири двойки събития, всяка от които са едновременни в стационарната система. Казано по друг начин, маркерите на синьото и зеленото зъбни колела в тази система навъртат съответните обороти едновременно за следните времена: 1/4 оборот: t = 15 1/2 оборот: t = 30 3/4 оборот: t = 45 1 оборот: t = 60 Освен това: синьоъто зъбно колело (дясно) се движи по часовниковата стрелка зеленото зъбно колело (ляво) се движи обратно на часовниковата стрелка Времевите стойности в подвижната система (дясно - където зъбните колела са сплескани) са получени с Лоренцовата трансформация. Ето сметкиет за всички тези данни: v = 0,75c, γ = 1,5 Маркер на зеленото колело Маркерите съвпадат по средата Маркер на синьото колело t = 0 t' = 0 t = 15 t' = 1,5(15 + 0,75/2) = 23,0625 t' = 1,5(15 - 0,75/2) = 21,9375 t = 30 t' = 1,5(30 + 0,75) = 46,125 t' = 1,5(30 - 0,75) = 43,875 t = 45 t' = 1,5(45 + 0,75/2) = 68,0625 t' = 1,5(45 - 0,75/2) = 66,9375 t = 60 t' = 1,5(60 - 0) = 90 Относителността на едновремеността в този пример се изразява в това, че когато сините и зелените маркери в стационарната система навъртят съответните обороти, те го сторват едновременно. Когато приложим Лоренцовата трансформация, обаче, синият и зеленият маркери в подвижната система не правят съответните обороти едновременно. Виж горната таблица за точните времена. Така едновременните събития в стационарната система стават неедновременни в подвижната. Парадосксът се състои в това, че зъбните колела не се въртят независимо едно от друго, а се въртят заедно. Така че маркерите няма как да направят съответните обороти (1/4, 1/2, 3/4, 1) неедновременно ... а според Лоренцовата трансвформация излиза, че се случва именно това.

Здравейте, В днешния епизод от поредицата "1001 парадокса на Специалната Теория на Относителността (СТО)" ще поставя на изпитание едно от нововъведенията на СТО във физиката: концепцията за относителност на едновременността. Съгласно тази концепция, две пространствено-разделени събития, които са едновременни в отправната система на стационарен наблюдател, могат да бъдат неедновременни в отправната система на подвижен наблюдател. Както ще видим по-долу, обаче, подобна неедновременност се оказва физически безсмислена. Постановка Нека имаме зъбна предавка с предавателното отношение 1:1, както е показано на следната анимация: Двете зъбни колела на предавката са направени от твърдо вещество и имат идентични диаметри от 1с (300000км). Те също така се въртят със скорост 1 оборот в минута и имат еднакъв брой зъбци. Целта ни в този пример е да проследим времената, за които двете зъбни колела се завъртат на половин и на пълен обороти в отправните системи на стационарен и подвижен наблюдатели, които се движат един спрямо друг със скорост (v=3с/4). Проследяването на времената става с помощта на маркери върху зъбните колела, както е показано на следната диаграма. В ляво на диаграмата е стационарната система, а в дясно е подвижната система. Различните времеви стойности, показни на диаграмата, са изчислени с Лоренцовата трансформация и са дадени в долната таблица. Колконката "L" се отнася за лявото зъбно колело, колонка "R" за дясното, а колонката "C" показва времената когато маркерите на двете колела съвпадат. Както вече казахме, взаимната скорост на наблюдателите е (v=3с/4), което води до коефициент на Лоренц (γ = 1,5). Също така приемаме, че маркерите в стационарната система съвпадат в точка (х=0, у=0). Тоест, в началото на координатната система. v = 0,75c, γ = 1,5 L C R t = 0 t' = 0 t = 30 t' = 1,5(30 + 0,75) = 46,125 t' = 1,5(30 - 0,75) = 43,875 t = 60 t' = 1,5(60 - 0) = 90 Както се вижда на диаграмата (и в таблицата), в момент (t=0) в стационарната система маркерите на двете зъбни колела съвпадат. В подвижната система това е моментът (t'=0) и маркерите също съвпадат. На 30-тата секунда в стационарната система двете колела правят половин оборот, което става едновременно и за двете колела. В подвижна система, обаче, това се случва неедновременно: първо дясното колело прави половин оборот (t'=43,9), след което лявото (t'=46,1). На 60-тата секунда маркерите на двете колела отново съвпадат и в двете системо. В подвижната система това е моментът (t'=90) Анализ Първото нещо, което се забелязва на горната диаграма, е че в подвижната система двете колела са сплескани и вместо кръгове са станали на елипси. Логиката подсказва, че така зъбната предавка няма да работи много ефективно, но да оставим тази подробност настрана. Истинската забележителност в този пример е, че в подвижната система двете зъбни колела се завъртат на пълен оборот едновременно, но на половин оборот неедновременно. Това означава, че от една страна двете колела трабва да имат еднакви радиуси - иначе как се завъртат на пълен оборот едновременно - но също така трябва да имат и различни радиуси - иначе как се завъртат на половин оборот неедновременно. В крайна сметка според СТО излиза, че радиусите на зъбните колела в подвижната система трябва да бъдат едновременно и еднакви, и различни (приемаме, че броят на зъбците винаги е еднакъв). Този логически и физически абсурд много хубаво показва истинската същност на относителността на едновременността: тя не е реално описание на физическата действителност, в която живеем, а просто математически апарат, с който СТО опазва скоростта на светлината постоянна във всички отправни системи. Това е единствената причина за съществуването на този апарат. Благодаря за вниманието. Георги Станимиров, ©2021

Точно това е първоначалният парадокс на Лапландеца и ключът от бараката. Когато имаме три синхронизирани часовника, които в стационарната система винаги имат еднакви показания, според СТО излиза, че в подвижни системи те могат да имат различни показания ... след като по условие ние сме задали, че техните показания никога не са различни. СТО приема и двете за верни: часовниците винаги имат еднакви показания ... но също така те имат различни показания.

Велики Мислителю, ако стационарният часовник покаже 12:00 и в този момент спре, как е възможно в друга система той да покаже 12:30, например ... или каквото и да било друго време след 12:00. А има безброи системи, в които този часовник уж има такива показания.

Сплесканата ти (според теб самия) глава очвидно не прави ралика между състояние и свойство.

Нелеп пример. Някой някога да е твърдял, че скоростите/движението са обективни? Напротив, скоростите и движениото по условие за относителни/субективни. Виж формата на главата ти не е ... но след като ти самият държиш тя да е сплескана, аз няма да споря.

Кретенчо, обективен е обратното на субективен. За нашия конкретен пример това означава, че няма място за субективни мнения или измервания. Не може един наблюдател да вижда главата ти като кръгла, а друг като сплескана. Тя е или едното, или другото ... а не хем едното, хем другото. Последното е логическо противоречие и физическа невъзможност.

Всеки си преценява възможностите, колега. Не си само ти.

Очевидно не си наясно с понятието "обективност". Нека да ти го обясня по друг начин. Да приемем, че твоята глава е кръгла. Ако според всички наблюдатели тя е кръгла, то кръглостта на твоята глава е обективна. Но ако според стационартен наблюдател твоята глава е кръгла, а според подвижен наблюдател тя е сплескана на палачинка (както повелява СТО), кръглостта на твоята глава очевидно не е обективна, защото различните наблюдатели не могат да се съгласят дали главата ти е кръгла или сплескана. Някой хора смятат, че твоята глава хем е кръгла, хем сплескана - и че и двете от тези определения са вярни. На тези хора им казват шизофре... релативисти и обикновено ги пращат на почивка на 4-ти километър.

Не разбираш. Показанията на часовниците са физически ... тоест, обективни. Също така утчонихме, че часовниците са вечно синхронизирани. Тоест, те по условие никога нямат различни показания. Ако показанията на часовниците са физически ... както е по условие ... те са обективни, защото физическата реалност е една. Така че показанията на часовнице не могат да се сменят в зависимост от това кой ги гледа. А спред СТО точно това става: физическите показания на физическите циферблати се сменят в зависимост от това кой ги гледа: стационарен или подвижен наблюдател. Тоест, според СТО физическите показания на физическите циферблати не са обективни, а субективни - те се сменят според вижданията на наблюдателя. Кое в тази логика те затруднява? Или може би не си съгласен, че физическите показания на физическите циферблати са обективни и така еднакви за всички наблюдатели?

Нали по условие сме задали три физически часовника. Какви предразсъдици пак бленуваш??

Ето обяснение на по-достъпен за теб език: След като часовниците са сверени и синхронизирани, те имат идентични показания. Значи имаме три физически часовника ... с три физически циферблата ... всичките от които показват (да кажем) 6:00 часа. Повтарям: три физически циферблата с три еднакви показания. В подвижна отправна система, обаче, часовниците по условие не са сверени. Така същите тези физичски циферблати, които показват 6:00 в стационарната система, изведнъж се оказва, че имат различни показания в подвижната система. Значи според СТО излиза, че физическите показания на физическите циферблати се сменят по желание на наблюдателя: за стационарния те са еднакви, но за подвижния те не са. Потретям: става дума за едни и същи три физически часовника, които магически имат различни показания в различните отправни системи. P.S. Ако приемем, че часовниците в стационарната система са вечно сверени, то във всеки един момент от време те ще имат идентични показания. Тогава кога е този момент, в който те имат различни показания ... след като по условие такъв момент няма ??