gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10801 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
61
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Ако приемем, че разбираме гравитацията ... което абсолютно не е вярно ... тогава може да кажем, че знанията ни за гравитацията и електро-магнетизма са еквивакентни. Сегашните ни познания за гравитацията не са по-различни от тези на Нютон: знаем, че материалните тела се привличат ... и толкоз. Друго за гравитацията не знаем.
-
Напротив. Съвсем очевидно теорията на относителността (СТО + ОТО) цели да обедини в единна теория класическата механика и електромагнетизма. С това тя се явява като първият опит във физиката да се създаде "теория на всичко". Също така е съвсем очевидно, че Айнщайн работи целенасочено в тази посока.
-
Да, ефектът на гравитацията можеш да се опише. Но за вълните е спорно. Електромагнитнитото (ЕМ) излъчване на слънцето, например, е измеримо, докато неговата гравитация не е. Тя е изчислима ... но не измерима. Няма гравитационни вълни, които можеш да измериш по подобие на ЕМ вълните и така да измериш гравитацията на слънцето ... и това не е просто техническо ограничение; ако не знаеш какво мериш, как ще го измериш. ЛИГО уж мери гравитационни-вълни, но в същност въобще не е сигурно дали наистина това мери или просто някакъв шум с неизвестен произход.
-
Друга разлика: спокойно можем да кажем, че хората са овладяли електромагнетизма. Използваме го за енергия, комуникации и какво ли още не. Гравитацията, от друга страна, все още е пълна мистерия. Не знаем почти нищо за нея и по никакъв начин не можем да я контролираме - и дори не знаем дали това въобще е възможно.
-
В един час има 12 итеврала по 5мин. Ако самолетът изминава 75км за 5мин, то той ще измине 75 * 12 = 900 км за един час. Значи скоростта му е 900 км/ч. В един час има 3600 секунди, а в един километър има 1000 м. Така скорост 900 км/ч се равнява на 900*1000 метра за 3600 секунди. Като изчислиш се получава: 900*1000/3600 = 250 м/с. Втората задача е с повишена трудност и не мога да ти я сметна.
- 2 мнения
-
- 2
-
-
-
Скенер, защо скъсяването е само по направление на движението? Защо няма скъсяване и напречно на движението. Какво е "официалното" обяснение за това?
-
Ако губя, губя само себе си. Логиката е на твоя страна. Как е възможно, наистина, поколения от професори и Нобелови лауреати да не видят грешката. Не знам. Именно затова имаме притчата за "царят е гол". Според мен поколения физици не вникват истински в това какво точно прави Лоренцовата трансформация ... защото няма как Лоренц и Минковски да са се объркали заедно с Айнщайн. Значи няма как СТО да не е вярна. Освен това математиката на СТО е ниво Питагорова теорема. Кой би си помислил, че Айнщайн, Лоренц и Минковски биха направили подобна грешка. И като следваш тази логика 115+ години, завършваш с това, че за всичките тези години грешката остава неразкрита.
-
Надолу по оста У не трябва да има скъсяване. Има само по оста Х.
-
Аз имам математическо доказателство, че СТО е грешна (като го изпипам, ще го публикувам). А ти ми обясняваш, че няма как СТО да е грешна. Само ще кажа, че грешката е осмокласническа. Все едно да кажеш, че равностранен триъгълник може да е правоъгълен. Това е нивото на грешката. Това означава две неща: първо, не трябва да си гений, за да хванеш грешката. Трябва само да внимаваш като четеш и да не се връзваш на глупости. Второ, познай какво ще се случи с Гения като се разбере, че е направил осмокласническа грешка. Дали ще го смятат още за гений. Както казваше майка ми, високо летиш - от високо ще паднеш.
-
Класика!
-
Това не го разбирам. Както ти казваш, по оста У няма скъсяване; само по оста Х. Тогава картинката с умаления квадрат няма как да е вярна, след като там имаш умаляване и по двете оси.
-
Ето пак уклона, за който говоря. Сам си го признаваш. Ти дори не допускаш възможността, че аз мога да съм разбрал СТО ... и да не се съгласявам с нея. Такава възможност за теб не съществува. Ти си напълно (преду)беден, че аз не я разбирам. Нали знаеш, че уклонът в науката не е желан, защото замъглява истината. Проявявайки уклон, ти се показваш като не-научен.
-
Да, и съм ти много благодарен за това.
-
Константата на Максуел предвижда единствено, че скоростта на светлината е постоянна във вакуум (като оптическа среда). От тук нататък не е задължително скоростта на светлината да е еднаква във всички отправни системи. Преди опита на ММ не е имало проблем с да е била константа само в отправната ситема на етъра.
-
Не съм казал на никой от тукашните знаещи, че той не знае какво говори ... докато не се е стигнало до словесна битка с тях. Освен това аз не съм младеж, който не знае какви ги говори.
-
Трансформациите просто преобразуват един набор числа в друг набор числа. От тази гледна точка ЛТ не скъсява/удължава. Ние сме тези, които придаваме смисъл на числата. И ако разстоянието между две стационарни точки е различно в две отправни системи, значи ЛТ все пак променя това разстояние.
-
Право в десятката. Затова боевете тук са за СТО, а не за нещо друго. Обяснението е много просто: в цялата физика няма други теории освен СТО и ОТО, които водят до толкова парадокси. Това е сигурен знак, че работата не им чиста.
-
Това е класически пример за уклон и предубеденост: Аз съм уцелил верния отговор (браво!) ... докато Скенер със сигурност го знае. Ти си твърдо (пред)убеден, че аз няма как да имам познания по СТО.
-
Скенер е напълно прав в случая. Или трябва да завъртиш оста на движение, или трябва да използваш Лоренцовите трансформации за "наклонено" движение.
-
Лоренцовата трансформация скъсява само по оста Х; по оста У дължините се запазват. Аз мога да покажа много ясно какво постига Лоренцовата трансформация със скъсяването и защо то се прилага само по оста Х ... но това ми е темата за грешката на СТО. Искам хибаво да я развия преди да поствам на форума. Във всички случаи скъсяването на дължините е просто математически трик. То няма никакъв физически или какъвто и да било друг смисъл.
-
Представи си следната ситуация: седмокласник идва при теб и ти казва "стига се тръшка бе, нищо не разбираш". Каква ще бъде твоята реакция: а) мирно се съгласяваш със седмикласника, че ти, зрял мъж, наистина се тръшкаш б) ошамаряваш го за неуважително отношение към зрял мъж Кажи ти как ще реагираш, защото аз лично веднага ще ошамаря този нахалник.
-
Вярното е б). Скъсяването е по оста на взаимно движение и като извъртиш/изправиш б) така че да се движи хоризонтално или вертикално, ще завършиш с ромб ... който се сплесква от движението. За нагледност, ето ги а) и б) завъртяни на 45°:
-
Интуитивно/неформално не е грешно да се каже, че полето е влияние. Например електро- магнитно влияние или пък гравитационно влияние. Науката не знае какво точно е гравитацията, но се употребява терминът "гравитационно поле". С това се има предвид, че дадена област в пространството се намира под влиянието на гравитация.
-
От английската Уикипедия за Максуел (в увода): He proposed that light is an undulation in the same medium that is the cause of electric and magnetic phenomena. В превод: Той излиза с предложението, че светлината е вълна/трептене в същата среда, която причинява електро-магнитните явления. Законите на Максуел са изразени без конкретна отправна система ... което автоматично предполага една обща за всички отправна система; тоест, абсолютна отправна система. Иначе за какво му е на Айнщайн да постулира постоянство на светлината във всички системи ... ако това вече е било така. Нали затова Айнщайн постулира: защото преди това не се е смятало така.
-
Концепцията за инерциална отправна система се въвежда от Людвиг Ланге през 1885г, а теорията на Максуел за електромагнетизма е публикувана 20+ години по-рано. Значи скоростта на светлината, която според уравненията на Максуел е константа, не е зададена спрямо никоя отправна система ... защото по онова време такова понятие просто не се е използвало. Максуел е вярвал в етъра и така се приема, че скоростта на светлината е константа спрямо етъра ... само че опитът на ММ опровергава това приемане. Така най-ествено възниква въпросът в коя отправна система скоростта на светлината е константа. Дефакто това е проблемът, които СТО решава (или по-общо казано - как законите на Максуел се прилагат в различните отправни системи). И както знаем, СТО решава проблема като постулира, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи.
