gmladenov

Не разбираш. Показанията на часовниците са физически ... тоест, обективни. Също така утчонихме, че часовниците са вечно синхронизирани. Тоест, те по условие никога нямат различни показания. Ако показанията на часовниците са физически ... както е по условие ... те са обективни, защото физическата реалност е една. Така че показанията на часовнице не могат да се сменят в зависимост от това кой ги гледа. А спред СТО точно това става: физическите показания на физическите циферблати се сменят в зависимост от това кой ги гледа: стационарен или подвижен наблюдател. Тоест, според СТО физическите показания на физическите циферблати не са обективни, а субективни - те се сменят според вижданията на наблюдателя. Кое в тази логика те затруднява? Или може би не си съгласен, че физическите показания на физическите циферблати са обективни и така еднакви за всички наблюдатели?

Нали по условие сме задали три физически часовника. Какви предразсъдици пак бленуваш??

Ето обяснение на по-достъпен за теб език: След като часовниците са сверени и синхронизирани, те имат идентични показания. Значи имаме три физически часовника ... с три физически циферблата ... всичките от които показват (да кажем) 6:00 часа. Повтарям: три физически циферблата с три еднакви показания. В подвижна отправна система, обаче, часовниците по условие не са сверени. Така същите тези физичски циферблати, които показват 6:00 в стационарната система, изведнъж се оказва, че имат различни показания в подвижната система. Значи според СТО излиза, че физическите показания на физическите циферблати се сменят по желание на наблюдателя: за стационарния те са еднакви, но за подвижния те не са. Потретям: става дума за едни и същи три физически часовника, които магически имат различни показания в различните отправни системи. P.S. Ако приемем, че часовниците в стационарната система са вечно сверени, то във всеки един момент от време те ще имат идентични показания. Тогава кога е този момент, в който те имат различни показания ... след като по условие такъв момент няма ??

А ти защо си позволяваш да изказваш непрофесионални мнения по история ... след като не си историк?? Ти прилагаш различен аршин за другите и за теб. Ако приложиш същия аршин към самия себе си, ти на часа трябва да се откажеш от собствените си некомпететни мнения по история ... които как въобще се осмеляваш да споделяш в този професионален форум.

Чудесно. Щом се движим "във вакуум", обаче, значи имаме скорост. Или може би е възможно да се движим "във вакуум" ... но да нямаме скорост.

Това са измислици. Да кажем, че етърът е материален. Даден наблюдател не може да определи разстоянието си "до етъра" ... тъй като той се намира вътре в него. Също така когато наблюдателят се движи през етъра, разстоянието му "до етъра" не се променя. Значи критерият за относително движение - променящо се разстояние до тялото/обекта - не важи за движение спрямо етъра ... дори да сме приели, че етърът е материален. Както многократно вече съм казвал: единственият критерий за това дали дадена среда може да се използва за отправна система е дали движението вътре в нея е откриваемо. Материалността на средата няма никакво значение. Дали ще наречем празното пространство етър или вакуум - и дали ще го броим за материална среда или за нематериална - е без значение. От значение е единствено дали движението на наблюдателя в тази среда е откриваемо.

Етърът също не е бил фрагметарен пък са го използвали за отправна система. В крайна сметка се опира до откриваемост на движението. Стига да можеш да откриеш, че се движиш, празното пространство също може да служи за отправна система. (Говоря за откриване на движение без материален репер.)

Ние така си говорим по тези ширини. Не го приемай лично. Виж колегата Скенер как се е наточил.

Както е мое право да вярвам в каквото си поискам, така е и твое право да си затваряш очите пред фактите. Няма да си нито първият, нито последният. Водата е материална и може да се използва за отправна система. Въпросът беше защо празното пространство не може да се използва като такава.

Ти като дървен философ би ли ни обяснил защо пространството хем съществува, хем не може да бъде използванп за отправна система. Материята съществува и може да се използва за отправна система. Пространството явно и то съществува ... но не може да се използва за отправна система. Значи явно има разлика между съществуването на пространството и съществуването на материята ... иначе защо да не използваме пространството като отправна система ??

Научи се да различаваш факт от тълкувание на факт: Факт: Далечните галактики са червено-отместени. Тълкувание на факт: Щом са червено отместени, значи те се отдалечават от нас ... или може би светлината от тях няка е загубила енергия. Но тъй като не ни е познат механизъм, чрез който светлината губи енергия, дай засега да приемем, че те се отдалечават от нас. Надявам се да виждаш разликата. Щом пространството не е нищо, защо не можем да го използваме за отправна система ?? Ако случайно не знаеш, релативизмът забранява да използваме пространството за отправна система, защото то се смята за "нищо". Но както ти казваш, то не е нищо. Тогава защо да не можем да го използваме за отправна система??

Това съждение много добре показва къде се намира физиката днес: От една страна приемаме релативизма и в частност СТО за верни ... а според тях пространството не е реално съществуващо, а просто абстракция; тоест, то на практика е "нищо". От друга страна също така приемаме, че пространството се разширява ... тоест, че нищото се разширява. А от трета страна приемаме, че горното не е противорерчие.

Да, така изглежда ... но дали наистина тя се разширява в същност е недоказаумо. За съжаление няма как да отскочим до съседна галактика и на връщане да измерим разширението, за да знаем със сигурност ... и никога няма да можем (освен ако не мутираме и се превърнем в терминатори). Така че разширението на вселената завинаги ще се остане хипотеза, а не факт.

Съвсем явно не си чел реферата на Майкелсон за неговия опит. Самият реферат се казва "За относителното движение на земята и светлоносещия етър" ... но в следния цитат от реферата е използвана фразата "движение на земята през етъра": Така че движение "през етъра" ... което е еквивалентно на движение "във етъра" ... очевидно е съвсем легитимно да се каже. Но един загубен фанатик откъде да ги знае тези неща ??

... рече индоктринираният фанатик.

Не съм те разбрал. Извнявам се. Наистина в твоя пример няма материален репер. Светлинните вълни са реперът ... които, обаче, не се признават за репер от релативизма ... а в същност те са най-точният репер. Диполната анизотропия е именно Доплеровият ефект, за който ти казваш.

Хехе, океанските вълни са репер. Така че самолетът не открива собственото си движение, а движението си спрямо репер. Въпросът е дали може да се открие движение без репер в космоса ... като се има предвид, че звездите също са репер. Значи без тяхна помощ. Известният опит на Майкелсон и Морли (ММ) от 1887г е целял да открие именно собственото движение на земята в етъра/космоса ... използвайки специално конструиран за целта уред. Очакването е било опитът да измери "етърен вятър": различна скоростта на светлината в различни посоки. Както е известно, обаче, опитът дава отрицателен (нулев) резултат. В следствие на този опит във физиката се заформя убеждението, че движението без репер е неоткриваемо по принцип. Преди това се е знаело, че то е неоткриваемо с механичен уред, но след опита на ММ се приема, че то е неоткриваемо дори и с електромагнитен уред. Тоест, съвсем неоткриваемо. Тук, обаче, има една тънкост, за която ти самият спомена в предишен постинг. А тя е следната: Кой е водешият приницип: че движениоето без репер е принципно неоткриваемо ... или че движението на едно затворерено пространство е принципно неоткриваемо от отвътре. Когато си вътре в трюма на един Галилеев кораб, ти нямаш никакви репери и съответно няма как да кажеш дали корабът се движи или не. Какъв извод може да се направи от това, обаче: а) че движението без репер принципно е неоткриваемо ... или че б) вътре в затворения трюм на един Галилеев кораб принципно не може да се определи дали корабът се движи или не Разликата между а) и б) е дали принципът за неоткриваемост на движението важи само за затворени пространства ... или той важи както за затворени пространства, така и за открития космос. Физиците на времето приемат опитът на ММ като доказателство за а) ... без да се усетят, че земната атмосфера - в която е извършен опита на ММ - се явява като един огромен затворен Галилеев трюм, от вътрешността на който просто няма как да се прецени дали земята се движи или не. За целта трябва да се излезе извън трюма (атмосферата) ... какъвто е случая със спътниците за картографиране на космическия фон, които на секундата откриват собственото движение на земята в космоса.

Напълно съгласен. Идеята за ГВ е неотделима от идеята за разширение на вселената. Без разширението, взривът няма как да е голям, а ще е малък и локален. Ако смяташ идеята за ГВ за спекулативна, то идеята за разширението също би трябвало да се смята за спекулативна ... иначе илиза, че вселената може да се разширява и без голям взрив. При това положение, обаче, възниква въпросът: как наричаме началната точка на разширението ?? Или приемаме, че може да има разширение без начална точка ??

Нека да направя дежурното уточнение, че въпросният мем уж е подкрепен от експериментални резултати ... но в дейсвителност нито един от експериментите, които го подкрепят, не е извършен извън атмосферата на земята. А първите такива екесперименти - спътниковите мисии за картографиране на космическия фон - веднага откриват движение без репер: така наречената диполна анизотропия. Значи "собственото движение" на едно тяло в космоса - което според релативизма се води за неоткриваемо и безсмислено - в дейстителност е експериментално установен факт. Диполната анизотропия е експериментално опровержение на принципа, че "собственото движение" е неоткриваемо.

Както казах, всички изчисления на анимацията са направени с Галилеевата трансформация. Забележи следното: във всеки едим момент "фотоните" в стационарната система имат същите х-координати като източника и приемнмика на светлина. Само у-координатите им са различни. При това положение която и трансоформация да приложиш - Галилеевата или Лоренцовата - в подвижната система неизменно ще завършиш пак с еднакви х-координати в различни у-координати ... точно както е на анимацията. Ако знаеше как се прилагат въпросните трансформации, веднага щеше да се усетиш, че това е така. Но ти явно не знаеш.

Протоворечие има само в СТО, която променя посоката на светлината в подвижната система. Именно тази смяна на посоката води до показания парадокс (началото на темата). Според класическата физика, от друга страна, движението не променя посоката на светлината. Ляво: стационарни източник и приемник на светлина плюс подвижен наблюдател. Дясно: същото, но погледнато от гледната точка на подвижния наблюдател. Както се вижда на анимацията, жълтите "фотони" имат една и съща посока и в двете системи. Тяхната траектория в подвижната система е различна (сивата пунктирана линия), но тяхната посока си остава същата и те падат вертикално надолу и в двете системи. Така движението на наблюдателя не променя посоката на светлината. Всички координати на анимацията са изчислени с Галилеевата трансформация. Точно така. Значи приемаме законите на класическата физика за верни и така се показва, че движението на наблюдателя не променя посоката на светлината. Съответно СТО греши.

Това е формулата на СТО за звездната аберация, в която ти по неизвестна причина си разменил местата на θ и θ'. Виж страница 22 на http://path-2.narod.ru/02/03/kedt.pdf. Как два ъгъла са еднакви ... ако имат различни величини ?!?

Ти и цитираният горе постинг правите следната шашмалогия: Първо приемате, че СТО е безусловно и абсолютно вярна ... след което с формурлите извеждате, че за подвижно огледало ъглите на падане и отражение са различни. Това е порочна логика, защото тя априори допуска, че СТО е вярна. Така не става. Не може със законите на СТО да се "доказва", че СТО е вярна. За да се покаже, че няма парадокс на звездната абетрация, трябва по независим начин да се покаже, че законът за отражението важи само за стационарни огледала. А не като вас да го "докажете" с формулите на СТО.

Празно-кратунков, виж сега колко си зле. Ние очевидно се съгласявме, че ъглите на падане и отражение са различни в двете системи. Ти даже си цититирал външни източници, които го потвърждават. Също така съгласно Първия постулат на СТО, законът за отражение на светлината е еднакът и в двете системи. Значи ако ъглите са различни в двете системи - и законът за отражение е един и същ - тогава лъчите няма как да достигнат до фотодетектора и в двете системи ... по силата на това, че те неизбежно ще имат различни пътища в двете системи. Именно така се стига до парадокса, описан в първоначалния постинг. Парадокс нямаше да има ако: ъглите бяха еднакви и в двете системи ... или законът за отражение на светлината беше различен в двете системи Ти за какво спориш, Празно-кратунков? Че ъглите са еднакви ли?? Или че Първият постулат на СТО не е верен?? Или може би че не е абсурдно дадено събитие да се случва само в една отправна система, а не в друга??

Да, майна ... защото го смятате грешно. Постингът потрвърждава това, което ти казваш: че уж е най-нормално да имаме различни ъгли на падане/отражение в двете отправни системи. Така според вас илиза, че парадоксът от началото на темата в същност не е никакъв парадокс, а очаквано следствие на СТО. Е да, ама не. В природата парадокси няма и лъчът или ще достигне до фото-детектора, или не. А според вас излиза, че той хем ще достигне, хем не ... и това било най-нормално, видите ли. На тази логика СТО принципно е нефалсифицируема: ако случайно се намери проблем в теорията, просто се приема, че това не е проблем - и хоп, СТО никога не греши. Б-р-а-в-о.