gmladenov

Грешката е в червено.

Да, защото представата за светлината като насочен поток от фотони е грешна.

Не е потокът, който вие си представяте:

Абсолютен факт. Въпросът е какво я причинява. Обяснението, че тя се причинява от орбиталното движение на земята около слънцето, е неиздържано. За това иде реч.

Няма, защото увличането също не сменя посоката на светлината.

Още тогава не се съгласих. Светлината е вълни и когато тези вълни падат вертикално надолу, успоредното движение спрямо тях не предизвиква аберация. Горе: корпускулярна светлина. Движението е напречно спрямо светлината. Долу: вълнова светлина. Движението е успоредно на вълните.

Изглежда ми вярно (ако разбирам правилно). Ето една картинка и от мен. Сравнение между корпускулярна и вълнова светлина. Двете не са диаметрално противоположни, а само на 90°. При корпускулите (горе) има аберация, защото движението е напречно. При вълните, обаче, няма аберация (долната картинка), защото движението е успоредно на вълновия фронт.

Надебеленият текст показва защо при аберацията няма векторно сумиране на скоростта на земята и скоростта на светлината. Ако звездните лъчи пристигат вертикално спрямо земната орбитална равнина, тогава орбиталното движение на земята е успоредно на светлинните вълни. При това положение нямаме привидна смяна на посоката на вълните. Смяна на посоката има в корпускулярното обяснение на аберацоята, защото светлинните корпускули падат вертикално надолу като дъжд. Тогава движението наистина причинява привидна смяна на посоката на светлината, както с капките дъжд. Но ако гледаме на светлината като вълни, тоагва движението на земята няма как да причини смяна на посоката, защото движението е успоредно на вълните.

Нямам идея как може да се обясни. Моята позиция се изчерпва с това, че имам възражения срещу сегашното обяснение на аберацията - но иначе нямам алтернативно обяснение.

По каквото виждам, няма много литература по въпроса, а не ми се губи време да търся повече. Намерих две статии на англиийски и те са единодушни, че в класическата физика посоката на вълновия фронт не се сменя в подвижна отправна система. А както се уточнихме, аберацията на Брадли е привидна смяна на посоката на светлината от гледна точка на наблюдателя. Ето статиите: ЦЪК и ЦЪК. Като цяло, аберацията на Брадли не може да се обясни с класическата вълнова теория за светлината.

Тц. Фотоните са пакети/порции, с които се обменя енергия. Те влизат в картината само при приемане и излъчване. Иначе светлината се разпространява на вълни. Така че за фотоните не може да се говори като за "истински" частици.

Не, защото привидната промяна на положението на източника изисква промяна на ъгъла спрямо фронта на вълната. А движениете по никакъв начин не променя този ъгъл.

Пример за предразсъдък: всеки, който спори срещу СТО, няма знания и е луд. Иначе хубава история за студентската бригада. Благодаря.

Аберацията е привидна промяна на позицията на звездата. Това е еквивалентно на привидна промяна на посоката на светлината: от гледна точна на наблюдателя, светлината идва не от север, а от северо-изток. Това е друга посока.

Анимацията на Уикипедия показва защо подвижния телескоп трябва да се наклони, ако светлината е поток от частици. Накланянето на телескопа е еквивалентно на това светлината да си смени посоката. При вълните движението на телескопа не смени посоката на вълновия фронт.

Руската уикипедия е подвеждаща, защото в нея е дадено само релативистичното обяснение. Класическото въобще не е дадено. Това, което си цитирал, е пак релативистично. Забележи следния цитат: Волновой вектор направлен перпендикулярно фронту волны и вместе с её частотой ω образует компоненты 4-вектора . В соответствии с преобразованиями Лоренца ... Значи те говорят за вълновият вектор ... но дадените формули са преобразувани с Лоренцовата трансформация. Значи те пак са релативистични. Ще проуча как стоят нещата с вълновия вектор да не би нещо да се бъркам. Но по това, което знам, движението няма как да предизика привидно изместване на източника.

Запознал съм се. В класическата физика няма такава глупост като "напречен доплеров ефект". Много си зле. Аз се боря да се установят фактите и истината ... а ти го приемаш като борба за надмощие. Няма такова нещо. Аз ти уважавам познанията и споря не с тях, а с тъпотото ти упорство когато не си прав.

В СТО има така наречения "напречен доплеров ефект" (transverse doppler effect), който съществува единствено защото векторната сума на скоростите на напречно- движещ се обект спрямо светлинните вълни ще надвиши скоростта на светлината. В класическата физика такъв ефект въобща няма. Ако се движиш перпенидикулярно на вълните, ти измерваш същата честота както и ако си в покой спрямо вълните. Тоест, напречното движение не предизвиква никакъв доплеров ефект.

Това, че го пише в учебниците, не е гаранция за вярност. Затова ги имаме тези спорове тук.

Тук няма как да се съгласим. Това е част от грешката на СТО ... че не отчита спецификата на вълновото разпространение на светлината.

Тц. Казах ти, че тук се бъркаш. Това тънкостта с вълните, която и СТО пропуска. СТО прави нормална векторна математика с лъчите светлина ... без въобще да отчита, че вълните имат различно поведение. Няма какво да ми цитираш СТО. Тя просто бърка в случая. Ако Лоренц и Айнщайн не се бяха объркали за това как се разпространява светлината, СТО въобще нямаше да съществува.

Тц. Това не е вярно. Движението променя вектора на скоростта, но не и посоката на самите вълни. Това е тънкостта при вълните. Аберацията, която ще получиш от движение, е доплеров ефект ... а не привидна промяна на позицията на звездата. Ако се движиш перпендикулярно спрямо източник на светлина, фронтът на светлинните вълни ще те удари под същия ъгъл както и ако седиш на едно място. Значи ъгълът, под който те удря вълната, е същият както в покой, така и в движение. А за да може източникът привидно да се измести, трябва ъгълът на светлинния фронт да се промени ... което не ства с движение.

ОК, нека да почна отначало. Брадли вярва в корпускулярната теория за светлината. Това е исторически факт. От негова гледна точка, земята се движи в кръг под "дъжда" на вертикално-падащите светлинни корпускули от Гама Дракон. Именно от там идва идеята, че звезданата аберация се причинява от орбиталното движение на земята: щом вървиш срещу дъжда, значи източникът ще ти се вижда изместен напред в посока на движението. Тази хипотеза се потвърждава с неговия телескоп: Значи хипотезата на Брадли за звездната аберация се потвърждава експериментално благодарение на следното щастливо стечение на обстоятелствата: Брадли вярва в корпускулярната теория неговият телескоп потвърждава хипотезата му Ако неговият телескоп беше с различна дължина, Брадли нямаше да може да потърди хипотезата си експериментално ... независимо от това, че получава теоретично потвърждение с изислената от него скорост на светлината. Така заради щастливото опитно потвърждение на неговата хипотеза от неговия телескоп, до ден днешен се смята, че звездната аберация е причинена от движението на земята. Да си представим, обаче, че неговата хипотеза не се беше потвърдила на времето. При това положение какво ни дава основание днес да смятаме, че аберацията наистина се причинява от орбиталното движение на земята около слънцето? Кое физическо доказателство безусловно потвърждава, че аберацията наистина е причинена от орбиталното движение на земята ... а не от нещо друго? Ако просто приемем, че това е така, тогава аберацията може да се обясни с орбиталното движение на земята. Само че въпросът е кое физическо доказателство днес ни дава неоспоримо основание да смятаме, че именно движението причинява аберацията ... а не нещо друго. На времето неоспоримото доказателство е било движението на светлинните корпускули в наклонения телескоп. Кое е това физическо доказателство днес? Без такова физическо доказателство ние приемаме една хипотеза за факт.

Не, кретенчо. Една физична хипотеза трябва да има физическо "обезпечение". Ако се съди по научната педантичност на Брадли, той няма току-така да си изсмуче някакво обяснение от пръстите. Физическото обезпечение на обяснението на Брадли съвсем очевидно е движението на светлниините корпускули в наклонения телескоп. Ако неговият телескоп опровергаваше неговата собствена хипотеза, тя нямаше как да е валидна. Според теб какво би било физическото потвърждение на хипотеза на Брадли, ако неговият телескоп не я потвърждаваше ?? Говорим за по негово време, а не в настоящето.

Не знам каква е цялата история. Но знам със сигурност, че неговата хипотеза няма как да се потвърди без телескопът, който той е използвал за измерванията.