
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10116 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Това, че го пише в учебниците, не е гаранция за вярност. Затова ги имаме тези спорове тук.
-
Тук няма как да се съгласим. Това е част от грешката на СТО ... че не отчита спецификата на вълновото разпространение на светлината.
-
Тц. Казах ти, че тук се бъркаш. Това тънкостта с вълните, която и СТО пропуска. СТО прави нормална векторна математика с лъчите светлина ... без въобще да отчита, че вълните имат различно поведение. Няма какво да ми цитираш СТО. Тя просто бърка в случая. Ако Лоренц и Айнщайн не се бяха объркали за това как се разпространява светлината, СТО въобще нямаше да съществува.
-
Тц. Това не е вярно. Движението променя вектора на скоростта, но не и посоката на самите вълни. Това е тънкостта при вълните. Аберацията, която ще получиш от движение, е доплеров ефект ... а не привидна промяна на позицията на звездата. Ако се движиш перпендикулярно спрямо източник на светлина, фронтът на светлинните вълни ще те удари под същия ъгъл както и ако седиш на едно място. Значи ъгълът, под който те удря вълната, е същият както в покой, така и в движение. А за да може източникът привидно да се измести, трябва ъгълът на светлинния фронт да се промени ... което не ства с движение.
-
ОК, нека да почна отначало. Брадли вярва в корпускулярната теория за светлината. Това е исторически факт. От негова гледна точка, земята се движи в кръг под "дъжда" на вертикално-падащите светлинни корпускули от Гама Дракон. Именно от там идва идеята, че звезданата аберация се причинява от орбиталното движение на земята: щом вървиш срещу дъжда, значи източникът ще ти се вижда изместен напред в посока на движението. Тази хипотеза се потвърждава с неговия телескоп: Значи хипотезата на Брадли за звездната аберация се потвърждава експериментално благодарение на следното щастливо стечение на обстоятелствата: Брадли вярва в корпускулярната теория неговият телескоп потвърждава хипотезата му Ако неговият телескоп беше с различна дължина, Брадли нямаше да може да потърди хипотезата си експериментално ... независимо от това, че получава теоретично потвърждение с изислената от него скорост на светлината. Така заради щастливото опитно потвърждение на неговата хипотеза от неговия телескоп, до ден днешен се смята, че звездната аберация е причинена от движението на земята. Да си представим, обаче, че неговата хипотеза не се беше потвърдила на времето. При това положение какво ни дава основание днес да смятаме, че аберацията наистина се причинява от орбиталното движение на земята около слънцето? Кое физическо доказателство безусловно потвърждава, че аберацията наистина е причинена от орбиталното движение на земята ... а не от нещо друго? Ако просто приемем, че това е така, тогава аберацията може да се обясни с орбиталното движение на земята. Само че въпросът е кое физическо доказателство днес ни дава неоспоримо основание да смятаме, че именно движението причинява аберацията ... а не нещо друго. На времето неоспоримото доказателство е било движението на светлинните корпускули в наклонения телескоп. Кое е това физическо доказателство днес? Без такова физическо доказателство ние приемаме една хипотеза за факт.
-
Не, кретенчо. Една физична хипотеза трябва да има физическо "обезпечение". Ако се съди по научната педантичност на Брадли, той няма току-така да си изсмуче някакво обяснение от пръстите. Физическото обезпечение на обяснението на Брадли съвсем очевидно е движението на светлниините корпускули в наклонения телескоп. Ако неговият телескоп опровергаваше неговата собствена хипотеза, тя нямаше как да е валидна. Според теб какво би било физическото потвърждение на хипотеза на Брадли, ако неговият телескоп не я потвърждаваше ?? Говорим за по негово време, а не в настоящето.
-
Не знам каква е цялата история. Но знам със сигурност, че неговата хипотеза няма как да се потвърди без телескопът, който той е използвал за измерванията.
-
За това си прав ... въпреки че е само спекулация. За това въобще не си прав. Както сто пъти повторих: обяснението на Брадли се базира на корпускулярна светлина и няма да работи за телескоп с друга дължина. Представи си следния сценарий: хипотезата на Брадли се потвърждава с изчислената от него скорост на светлината ... но се опровергава от неговия собствен телескоп. Какво е основанието той да смята, че хипотезата му е вярна? Но ако и двете потвърждават хипотезата, тя вече изглежда съвсем достоверна. Именно това е станало на времето. А хората днес забравят как се е стигнало до обяснението на Брадли и го приемат безусловно ... въпреки че Брадли е стигнал до него по невероятно стечение на обстоятелствата.
-
Добре. Само че за това се изисква вече да си приел, че абереацията се причинява от движението на земята. Брадли как е знаел, че горната зависимост въобще е вярна? Така че в крайна сметка пак се опира до дължината на телескопа. Корпускулярното обяснение на Брадли за аберацията се потвърждава само с телескоп с дължината на неговия телескоп. Ако той беше използвал телескоп с различна дължина, той нямаше да може да потвърди своето обяснение и не се знае какво обяснение щяхме да имаме за аберацията.
-
Защо си толкова агресивно неприятен ... след като не си прав и не можеш да мислиш.
-
Кретенчо, във формулата която ти си дал имаш скоростта на светлината с. А по онова тази скорост не е била известна !! Значи пробвай пак: Как изчисляваш скоростта на светлината (като Брадли), ако знаеш само орбиталната скорост на земята и ъгъла на аберацията ... плюс дължината на телескопа?
-
Не е така и точно тук е уловката. Брадли на времето разполага със следната информация: орбиталната скорост на земята около слънцето ъгълът на аберацията (измерен от самия Брадли) дължината на телескопа: 12 фута (3,65м) Въз основа на тази информация Брадли изчислява скоростта на светлината с поразителна точност. Сега се постави на негово място: как изчисляваш скоростта на светлината с информацията, която той е имал? Това не може да стане, ако ти знаеш само ъгъла на аберацията и орбиталната скорост на земята. Ако разстоянието до звездата беше известно, тогава да. Но това разстояние не е било известно на времето. Значи Брадли изпозлва дължината на телескопа за да изчисли скоростта на светлината. И ако неговият телескоп беше дълъг 10м, а не 3,65м, той щеше да получи съвсем друга скорост. Не след като по невероятно стечение на обстоятелствата той получава вярната скорост на светлината, неговото обяснение за аберацията се приема за валидно. И така хората забравят, че то всъщнист не е общо обяснение, а се базира на специфична дължина на телескопа, който той е използвал. Именно затова СТО без да разбира изважда аберацията извън телескопа.
-
Аберацията дефакто е наклонът на телескопа. Брадли вярва в корпускулярата теория за светлината (тоест, че тя е поток от частици) и обяснява наклона на телескопа с пътя на частиците вътре в телескопа, както показва лявата част на анимацията на Уикипедия: За да може една светлинна частица да влезе в телескопа и да стигне до неговия окуляр, телескопът трябва да е наклонен. Това обяснение работи както за корпускулярна светлина, така и за абсолютен етър, както е според етърната теория на времето. Дясната анимация показва ситуацията ако имаме пълно увличане на етъра. В този случай телескопът няма нужда да се накланя заради увличането на светлината/етъра ... както е показано на анимацията.
-
Да, еднакви са ... но Брадли въобще не е ползвал втората картинка и не се е замислял за нея. Ти го гледаш от съвременна, релативистична гледна точка. От тази гледна точка и двете твои картинки са вярни. Само че твоята втора картинка въобще не е в картината (хехе) по времето на Брадли. По времето на Брадли все още господства Нютоновата концепция за абсолютно движение. От тази гледна точка звездните лъчи падат вертикално и само телескопът се движи. Няма вариант, в който телесопът е неподвижен. Тази концепция идва ... 150+ години по-късно.
-
Именно това е картинката, върху която се базира обяснението на Брадли. Благодаря. Брадли приема, че лъчие от Гама Дракон пристигат вертикално на земята и аберацията се получава вътре в телескопа. Другата твоя картинка не е валидна за обяснението на Брадли.
-
Обяснението на Брадли е, че орбиталната скорост на земята причинява аберация вътре в телескопа, както е в анимацията на Уикипедия. Съответно сметките на Брадли се базират на дължината на неговия телескоп. СТО запазва обяснението, че аберацията се причинява от орбиталната скорост на земята ... но сметките на СТО вече не се базират на дължината на телескопа, а само на ъгъла на звездните лъчи спрямо орбиталната равнина на земята. Значи СТО запазва обяснението, че аберацията орбиталната скорост на земята, но нейното обяснение е по-общо и вече няма нищо общо с телескопа и неговата дължина. Така СТО изважда аберацията извън телескопа. Точно това е тънкостта тук. Аберацията се наблюдава с всякаква дължина телескоп, така че тя не зависи от дължината на телескопа. Обяснението на Брадли, обаче, работи само за телескоп с конкретните размери на неговия телескоп. То не работи за телескоп с дължина 10м, например. Така то в същност не е общо обяснение ... но по стечение на обстоятелствата се е наложило като общо обяснение.
-
Ами дай линк, да видим. По-добре. Ще ти го сметна лично. За удобство приемаме, че телескопът на Брадли е дълъг 3 метра. Търсим ъгъла, под който трябва да наклоним телескопа. Това е ъгълът на аберацията. Следната картинка представлява схематична диаграма на телескопа на Брадли (хипотенузата на триъгълника). Както се уточнихме, според Брадли звездните лъчи от Гама Дракон пристигат вертикално на земята. И докато те изминат разстоянито b, земята се е преместила на разстояние a. От там идва зависимостта: a/v = b/c Орбиталната скоростта на земята е v ≈ 30 км/ч. Ъгълът на аберацията е (90°-θ), където θ се изчислява като: θ = arccos(a/c) Хипотенузата c я знаем. Търсим катета a. От горните зависимости намираме: a2 + b2 = 32 -> a2 + a2v2/c2 = 9 a ≈ 3/10000 От тук намираме: θ = arccos(a/c) = arccos(1/10000) = 89.99427042° Така ъгълът на аберацията излиза: (90°-θ) = 0.00572958° Като се сметне в секунди това излиза: 0.00572958 * 3600 ≈ 20,6 сек В литературата ъгълът на звездната аберация се дава като 20-20,5 сек. Телескопът на Брадли е бил дълъг 12 фута (3,65м) и ако направим едни по-точни сметки, цифрата сигурно ще излезе както я дават.
-
Мерси, подобно. Ти вземи прочети за класическото обяснение на аберацията, за да разбереш къде се случва.
-
Това е обяснението на СТО, а не на Брадли. Концепцията за отправните системи не съществува по времето на Брадли. Няма как той да обясни аберацията с отправни системи, след като той на времето още не е знаел какво е отправна система.
-
Пълни глупости. Вертикалното падане е някакъв частен случай, удобен за демонстрация. За Гама Дракон падат вертикално. Нали тя специално е избрана, за да е вертикално нагоре. Каквото съм чел, телескопът на Брадли и бил закачен за комин, за да се измери отклонението от вертикалата. Именно, трябва да е кръгова ... а по неговите данни не изглежда да е кръгова.
-
Обяснението на Брадли работи за корпускулярна светлина или абсолютен етър. Иначе не работи. За никакви отправни системи не може да се говори при Брадли. Отправните системи възникват като концепция едва през 1885г. Преди това въобще не се борави с тях.
-
Брадли приема, че звездните лъчи падат вертикално, а телескопа трябва да се наклони. Само тази информация вече ти казва, че според Брадли аберацията се получава вътре в телескопа. Затова и Ери прави опита с водния телескоп. След като се приема, че водата увлича повече от въздуха, очакването е, че водният телескоп ще измери по-голяма аберация. Така че ни най-малко не си измислям. Според класическото обяснение аберацията става вътре в телескопа.
-
Къде го видя това? Цитат от Брадли? Не нечия интерпретация? Колко пъти вече я цитирахме долната анимация. И защо според теб Ери прави опита с водния телескоп, ако аберацията не става вътре в телескопа. Мисли малко преди да пишеш. Ама сериозно ли? Значи ти въобще не знаеш и не рабираш как се обяснява аберацията преди СТО.
-
Обяснението на Брадли приема, че аберацията се получава вътре в телескопа. СТО запазва обяснянието, че аберацията се причинява от движението на земята, но "изважда" аберацията извън телескопа. Проблемът е, че обяснението на Брадли има смисъл само ако аберцията се случва вътре в телескопа. Така че не е ясно СТО какво точно обяснява. Кой е потвърдил, че аберацията наистина се получава от орбиталното движение на земята, така че СТО да я обяснява по този начин?