gmladenov

Ако водата в десния край на басейна достига ниво 2м в 1:00ч, а в левия край достига ниво 2м в 1:01ч, водата според теб водоравна ли е? Ако е водоравна, защо не достига ниво 2м в двата края едновременно? Ако пък не е водоравна, какво е физическото обяснение за наклона? И защо в едната система имаме наклон, а в другата нямаме? Какво е физическото обяснение за това?

Добре де, какво обяснява наклона? И защо в едната система има наклон, а в другата няма?

Ще ти задам същия въпрос като Екземус: Ако водата в десния край на басейна достига ниво 2м в 1:00ч, а в левия край достига ниво 2м в 1:01ч, водата според теб водоравна ли е? Ако е водоравна, защо не достига ниво 2м в двата края едновременно?

Колега, водата е наклонена само в подвижната система. Това става заради различните времена в левия и десния край на басейна, а не заради някакви сили.

А така, чудесно. Значи гравитацията е различна в двете отправни системи, щом в едната система водата е водоравна, а другата система не е. Значи законите на физиката не са еднаква във всичски системе. Не??

Това Лапландеца вече го предложи, но не е нужно. Лоренцовата транасформация ни казва, че водата в басейна е наклонена. Да поставим нещата така: ако водата в десния край на басейна достига ниво 2м в 1:00ч, а в левия край достига ниво 2м в 1:01ч, водата според теб водоравна ли е? Ако е водоравна, защо не достига ниво 2м в двата края едновременно?

Ако водата в двата края на басейна достига същото ниво ... по различно време ... значи тя се намира под наклон. Защото ако не е под наклон, тя ще достигне същото ниво едновременно в целия басейн. Именно затова казваме "водоравен".

В примера с басейна няма никаква сила, а ракетата се движи успоредно на водната повърхност. Защо тогава водната повърхност се накланя ?!? Това е парадоксът.

Не съм съгласен. Защо да не ги потормозим малко.

Абсолютно си прав.

Ако водата в двата края на басейна достига същото ниво ... по различно време ... значи тя се намира под наклон. Защото ако не е под наклон, тя ще достигне същото ниво едновременно в целия басейн. Именно затова казваме "водоравен". Ти виждал ли си вода под наклон? И аз не съм, но щом е под наклон, значи тя със сигурност става за пързалка.

Лапландец, принципно са ми сложни твоите обяснения, но този твой парадокс го разбирам. Ще те изплагиатствам и ще направя версия на този твой парадокс с чертеж. Той е по-добър и по-явен от парадокса с басейна. Не можах да разбера идеята с лазерите, но помисли следното: Ако имаш лазер и огледало по дължината на вала ... и валът се усуче ... пътеката на светлината също ще излезе усукана.

Според теб излиза, че в телескопа влизат лъчи както от видимата позиция на звездата, така от истинската ... която тряба също да е видима, щом от нея влизат лъчи в телескопа. Значи в телескопа трябва да се виждат две звезди, а не една. Такова нещо няма, обаче.

Парадоксът е в наклонента вода ... по която в едната отправна система можеш да караш водни ски.

Здравейте, Представям ви поредния парадокс на Специалната Теория на Относителността (СТО). На огромна планета има огромен басейн, който се пълни с вода: В момент (t=0) покрай планетата преминава ракета с относителна скорост 0,75с. Това е моментът когато началата на отправните системи на басейна и на ракетата съвпадат. Нека нивото на басейна в този момент да е у, като заради гравитацията то е еднакво във всички краища на басейна, както би било на земята. За примера ни интересува единствено кога водата достига ниво у в левия и десния край на басейна, което може да бъде представено с две събития: водата достига ниво у в левия край на басейна и водата достига ниво у в десния край. В отправната система на басейна това са две едновременни събития с времеви координат (t=0). В отправната система на ракетата, обаче, тези две събития са недновременни. Техните координати се изчисляват с Лоренцовата трансформация, като за скорост v=0,75c коефициентът на Лоренц е γ=1.5 : Ляв край на басейна Десен край на басейна y' = y t' = γ(t-xv/cc) = 0 y' = y t' = γ(t-xv/cc) = 1,5(0-3/8) = -9/16 Значи според СТО излиза, че в подвижната система водата в басейна достига до ниво (y'=y) в два различини момента: първо в десния край (t'=-9/16), а след това и в левия край (t'=0). Парадоксът тук би трябвало да е повече виден: По кой закон на физиката водата в басейна достига до ниво (y'=y) първо в единия край на басейна, а след това в другия ?!? Водата в басейна явно има наклон. Но ако тя има наклон, защо той е само в едната отправна система, но не и в другата? Законите на физиката явно не са еднакви във всички отправни системи. Горният пример е идеализиран, но също така верен и приложим и за по-малки басейни. Така че горният парадокс важи и за тях. Просто времевата разлика между левия и десния край ще е по-малка. Благодаря за вниманието. Георги Станимиров, програмист ©2020, всички права запазени

Да, но ние сме в отправната система на земята. В тази систама звездните лъчи падат под наклон и ние това виждаме. Така че забрави за вертикално-падащи лъчи тук на земята.

Тук на земята ние се намираме в отправната система на земята, а не на звездата. Значи в нашата отправна система - тази на земята - лъчите падат под наклон. Не знам защо си мислиш, че лъчите някак могат да падат хем под наклон, хем вертикално ... в земната отправна система. Избери си едното от двете, защото няма как и двете да са верни. Няма две добри.

Горната анимация показва обяснението на Брадли, според което звездните лъчи от Гама Дракон пристигат вертикално при телескопа. Според СТО, обаче, същите тези лъчи са наклонени в отправната система на земята. Следователно, те не пристигат вертикално при телескопа. Ти съгласяваш ли се със СТО или не? Ако се съгласяваш, значи трябва да приемеш, че не си прав за вертикалното падане на лъчите при телескопа.

Тц. Ако има аберация -> телескопът се накланя -> пречупването изчезва. Пречупване ще има само ако не наклониш телескопа. Само че Ейри го накланя и така той става успореден на звездните лъчи и съответно пречупването изчезва.

Да де - и опитът показва, че няма пречупване. Тогава защо въобще говорим за пречупване ?!?

Значи според СТО хем има пречупване, хем няма ... в зависимост от гледната точка. А според опита на Ейри пречупване няма. Тъй като във физиката водещо е измерването, печели резултатът на Ейри, а предсказанието на СТО очевидно е невалидно/измислено. Ти нали това имаше предвид.

Експериментът на Ейри показва, че звездните лъчи пристигат под наклон до микроскопа, а не вертикално, както си е мислел Брадли. Това означава, че аберацията възниква извън телескопа, а не вътре в него, както си е мислел Брадли. След като телескопът веднъж е наклонен под предварително-известния ъгъл, пречупване не се наблюдава, защото лъчите вече са перпендикуларни на предната/входната леща на телескопа. Фактът, че не се налага допълнително накланяне на водния телескоп също така означава, че светлината вече е напълно увлечена от атмосферата когато достига до телескопа. А причината е, че водния телескоп е в покой спрямо атмосферата, така че той няма как да увлече повече светлината (за целта той трябва да се движи спрямо атмосферата). Като цяло, опитът на Ейри потвърждава две неща: звездната аберация възниква извън телескопа имаме пълно увличане на светлината от атмосферата

Целта, смисълът и ролята на всяка научна теория е да обясни и опише наблюдавано явление и да му даде количествена оценка/характеристика. Съответно главните критерии, по които оценяваме дадена теория, е дали тя описва достоверно реалността и дали тя дава правилна количествена оценка на явленията, коите тя касае. Болшинството теории в науката са смислени и отговарят на тези критерии, но има и такива, чийто описания на действителността са чиста фикция. За да отделим просото от плявата ни трябва ясен критерий - който за една физическа теория е нейната физическата достоверност. Твоята теза, че теориите са само методологии за решаване на проблеми, е опит за заобикаляне на този критерии. Методологията е просто начин за получаване на някакъв резултат и сама по себе си една методология няма как да е грешна, защото тя винаги ще произведе резултат (дори нулев). Въпросът е доколко този резултат е физически смислен. Иначе защо приемаме за грешно, че гравитацията е отблъскваща сила и че скоростта на светлината може да бъде надмината. Критерият в случая очевидно е физическа достоверност. Без този критерий какво ни пречи да приемем за вярна методология, според която гравитацията е отблъскваща сила.

Работата е там, че дори да има етър, той не е абсолютен. Това показват всички опити. А не съм видял някой да излезе с теория за неабсолютен етър.

Аа, добре. Това обяснява нещата.