gmladenov

Това е неясно. Трябва да зададеш в коя точка и в кой момент са показанията на часовниците, които те интересуват. Нека за стационарна да примем гарата и също така да приемем, че в момент t=0 "гарово време" влакът се намира точно по средата на перона/коловоза на гарата. В този момент всички часовници на гарата показават 0:00 часа (полунощ). Според наблюдателя във влака, обаче, това не е така. Според него часовниците на гарата в точки 1с, 2с ... 5с са назад (техните показания са преди 0:00 часа), а часовниците в точки -1с, -2с ... -5с са напред (техните показания са след 0:00 часа). Иначе казано, според наблюдателя на влака часовниците на гарата имат различни показания, в зависимост от това къде се намират: централният часовник показва полунощ, докато тези надясно от него са назад, а тези наляво от него са напред. (Една от глупостите на СТО.)

Значи съвсем правилно съм те разбрал, че ти вярваш в процеса, а не в резултата. Там се разминаваме.

И аз така го приемам. От моя гледна точка ние тъним/философстваме как работят нещата - и в частност науката. Мисля, че съм те разбрал. Ти вярваш в Научния Метод и че така работи науката: прави се наблюдение, от него възникват хипотези - и накрая научният консенсус решава коя от тези хипотеза е най-достоверната. Съответно ако се следва този процес, науаката не може да се счита за религия (тъй като последната работи на принципа на безусловната вяра - а не на процес). Оставам с впечатлението, обаче, че за теб крайният резултат от научния процес е без значение ... стига да има консенсус. Ако има такъв, той се следва и туй то! Значи ако консенусът реши, че има Бог, ти би трябвало да съгласиш без никакви възражения, защото ти вярваш безусловно в научния процес. Иначе ще излезе, че ти не вярваш безусловно в консенсуса и само ни будалкаш. За мен, от друга страна, най-важен е крайният резултат от научният процес. Ако с консенсус се достига до идеята, че тъмната материя съществува, това не ме удовлетворява. Аз питам къде са доказателствата - и ако такива няма, консенсусът да си гледа работата (учтиво казано).

Не съм чул да вярват. Пък и за какво им да вярват в тъмната материя като си имат Бог.

Ти си приел, че науката не е религия и нищо не може да разклати тази твоя вяра. Добре. Аз на съм на друга позиция.

Да де, но в крайна сметка ти прилагаш критерия дали вярата е условна или безусловна. религия => безусловна вяра наука => условна вяра в консенсусни истини и методи Моят критерий е друг: дали се вярва в нещо несъществуващо и дали еретиците (преносно) се горят на клада. По твоят критерий науката очевудно не е религия, а по моя тя е религия. В случая няма абсолютна истина. Важното е около кое от тези вярвания ще се изгради консенсус. Аз лично не мога да приема тезата, че науката не религия ... само защото сума ти чичковци в бели престилки са се съгласили, че науката не е религия.

Добре, това е твоето виждане. Прилагаме различни критерии и достигаме до различни истини. За мен този въпрос е аналогичен като въпроса дали САЩ са демокрация или плутокрация. В зависимост как се погледне, и двете са верни. (Давам примера със САЩ защото те самите наричат себе си "водачът на свободния свят".)

Най-пълна класификация (за момента): знам, вярвам, не вярвам, не знам. "Знам" е запазено само за физическите факти. Те са абсолютна истина. Всичко останало е вяра или незнание.

Ами хубаво. Значи се съгласяваме, че не се съгласяваме. По твоята дефинция за Бог това е явно богохулство и аз не мога да те оборвам, защото идеята за Бог в крайна сметка е доста индивидуална. Да, бих казал. Както вече казах, всички човешки абстракции, включително математическите, са базирани на вяра.

Значи едното е структурирана и информирана вяра, а другото е мъглява и неструктурирана вяра. Но все вяра. Няма такова нещо; това ти го измисляш. Аз казвам, че вярата в тъмната материя е еквивалентна на вярата в Бог. Значи не идентична вяра, а еквивалентна вяра. Като кажа, че науката е религия, аз не казвам, че науката е едно-към-едно християнска религия ... а една религия. Будизмът не е идентична религия с исляма, но и двете са религии. Същото и с науката.

Моето желание е не да забраним науката, а да признаем, че когато науката вярва в недоказани истини (като тъмната материя), науката се саопределя като религия.

Именно. Съществуването на тъмната енергия не е абсолютна истина, тъй като нейното физическо съществуване не е доказано. Значи нейната "истинност" е въпрос на вяра. Така когато физикът Филип Тонедо знае, че тъмната материя съществува, той в същност вярва в нейното същесвтвуване. А както сто пъти вече повторих, вярата в тъмната материя е еквивалентна на вярата в Бог.

"Сборът на ъглите в един триъгълник е 180°" е истина само в Евклидовата гееметрия. В Римановата геометрия това не е истина. Значи дори нещо толкова явно като "сборът на ъглите в един триъгълник" не е абсолютна истина и изисква да се съгласим, че е така.

Абсолютна истина е, че слънцето съществува. "Знаем всичко за него" е множество от абсолютни истини/факти. Те са човешки абстракции и като такива ние трябва да се съгласим, че те са истина. Дали един ловец-събирач ще се съгласи с теб, че нулата е истинска.

"Съмнявам се" е процес, с който търсим познание. Неопределеност има само когато нямаме познание.

По точно: вярвам, не вярвам, не знам. "Съмнявам се" е процес, с който търсим познание.

Ти принципно вярваш, че "няма абсолютна истина". Сега ще ти покажа, че хем си прав, хем не си. Физическата реалност е абсолютна. Имаме слънце, планини и морета. Когато един човек посочи с ръка и каже "ето го слънцето", това не е вяра, а абсолютен факт. От тази гледна точка твърдението, че абсолютна истина няма, е невярно, защото съществуването на слънцето е абсолютна истина. Всяка друга мисловна конструкция, която не е "обезпечена" от физическата реалност, е абстрактна. И ако се замисли човек, всички абстрактни конструкции са базирани на вяра и наистина са двоични: те или са истина, или не са. Или вярваш, че дадена абстракцията е вярна, или не вярваш. В случая не може да се говори за абсолютност, защото абстракциите не са физичски-реални, а са човешки мисловни конструкции - и тук вече си напълно прав, че абсолютна истина няма. Човек или приемаш нещо за истина, или не - и няма абсолютен критерий, по който да реши дали е прав или не. Има и трети вариант, разбира се, когато човек няма знание за нещо и не може да заеме страна дали то е истина или неистина. Тези конструкции влизат в графа "неопределени". В крайна сметка всички абстракции са базирани на вяра. Ако приемаме нещо за истина или неистина, ние вярваме, че то е истина или неистина. Системата е двоична ... но само за нещата, за които си мислим, че познаваме. Но нали има и неща, които не познаваме. За тях нямаме изградена вяра и от тази гледна точка те са неопределени.

Ако имаш усещане за нещо, ти го вярваш. Иначе ще имаш обратното усещане ... което е вяра в обратното.

Ти вярваш, че когато се обсъждат подобни теми, трябва да се търси обективност, базираща се на доказателства и факти ... а не на спекулации и политически уклони. Ти вярваш (убеден си), че нямаме "ексклузивни права" върху това да сме биологични наследници на прабългарите.

Много добре разбирам, как работи науката, благодаря. Това, което тук правим, е да бистрим и тъним каква е същината на нещата. Например, Русия и Китай "на хартия" са демокрации ... а по своята същност са диктаторкси режими. Също така САЩ се броят за най-голямата демокрация в историята на човечеството ... а в действителност, те са корпоративна плутокрация, защитаваща собствените си финансови интереси. Тъмната енергия "на хартия" е хипотетитечн научен модел, до който е достигнато като се следва Научния Метод. А в действителност, той е вяра в свръхестествена сила, каквато е и Бог. Спорейки, че науката не е религия, вие дефакто спорите, че САЩ са демокрация, а не плутокрация. На хартия сте прави ... но в същност се заблуждавате.

Пенчо и Генчо вярват, че разширението на вселената се дължи на мистериозна сила, чието съществуване не е доказано от науката. Единият е научен сътрудник, а другият е свещенник. В задачата се търси кой от двамата е свещенникът и кой е научният сътрудник. Хайде сега да видим дали способен да признаеш, че ако двмата души вярват в едно и също, няма никаква разлика дали единият е свещенник, а другият научен сътрудник.

Напротив, много добре разбираме как работи науката. Вие просто отказвате да приемете, че в науката има елемент на вяра. Виждате го ... но не приемата, че това е вяра, а го броите за "така работи науката". За стотен път: науката обяснява разширението на вселената с недоказана свръх-естествена сила, наречана "тъмна енергия" религиятя обяснява разширението на вселената с недоказана свръх-естествена сила, наречана "бог" По критерия "вяра в съществуването на недоказана свръх-естествена сила, с която се обяснява разширението на вселената", "наука" и "религия" са синоними. Вие не приемате тази очевидна еквивалетност и вместо това невменяемо твърдите, че някои от нас не разбират как работи науката. Много типично за религиозни фанатици.

За пореден път: има разлика между научна работа и науката като цяло. Научната работа е тази, която може да се определи като "средство да разберем Бог". Аз лично имам само преклонение към истинската научна работа. Ако си спомняте, това е снимката на черна дупка, която излезе преди няколко години: Международен екип от 200+ учени се трудят 2+ години за ето тази снимка. Тоест, две години къртовски труд ... за една снимка. Шапка им свалям. Ето така разбираме Бог. Заедно с това, обаче, има и физици като Филип Тонедо (виж горе), който знае, че тъмната материя съществува (а то е недоказано) и знае, че живеем в океан от тъмна материя (пак недоказано) . Като кажа, че науката е религия, аз имам предвид всички като Филип Тонедо, които знаят, че има тъмна материя и знаят какво се е случило в първата секунда след Големия взрив. Но ако се осмелиш да им кажеш, че вярата в тъмната материя е също като вярата в бог, вадят ятаганите.

Не си разбрал. Към средата на статията ще намериш следния цитат: "Живеем в океан от тъмна материя, но знаем много малко за това какво може да бъде тя. Знаем, че съществува, но не знаем как да я търсим и не можем да обясним защо не я намираме там, където очакваме“, твърди в прессъобщение ръководителят на изследването, физикът и астрономът Филип Танедо. Значи физикът Филип Тонедо твърди, че "живеем в океан от тъмна енергия" ... което е недоказано. Също така той твърди, че "знаем, че [тъмната материя] съществува" ... което също не е доказано. С други думи, физикът Филип Тонедо знае (а не хипотезира), че тъмната материя съществува. Също така той знае (а не хипотезира), че ние живеем в океан от тъмна енергия. Истината е, че физикът Филип Тонедо нищо не знае за тъмната материя ... а само спекулира. Другата истина е, че религиозните фанатици се разпознават по това, че те са неспособни да приемат факти като аргумент. На един плоскоземец, например, не можеш да му представиш факта, че земята е кръгла. За него това не е факт и той продължава да си вярва, че земята е плоска. Същото и с научните фанатици/джихадисти. След като им обясниш (поне десет пъти), че тъмната материя не е доказан факт, те не чуват и вместо това вадят ятаганите и тръгват на крътоносен поход срещу неверника да му обяснят как работи науката и че тя не е религия.

Май не се виждаш отстрани, но ти в момента си на кръстоносен поход да докажеш, че науката не е религия. Каква ирония.