gmladenov

Логиката ти куца, батка. Представи си следния доклад на КАТ за тежка катастрофа: Съвем очевидно колата е извърчала от пътя заради висока скорост, но високата скорост не е причина за силното смачкване на колата. Причината за това е, че шофьорът е пил. Ти са така с така логиката.

Ама хич не мислисш. Ако земната скорост е една и съща през цялата година, това не може да обясни цикличността на звездната аберация.

Фокусирай се върху цикличността на звездната аберация. Какво обяснява нейната цикличност ... след като липсата на паралакс недвусмиелсно показва, че орбиталната позизиция на земята е без значение за това как виждаме звездата.

Помисли малко. Тук не гледаме прозихода на аберацията, а анализираме една нейна характеристика: фактът, че тя циклична. Как се обяснява тази цикличност? Какво би причинило и обяснило цикличността на звездната аберацията? Тя може да се обясни единствено с орбиталната позиция на земята около слънцето. В различни точки от орбитата на земята, аберацията е различна. Няма друго обяснение за цикличността на аберацията. Ако имаш друго го кажи, но съм сигурен, че нямаш. Хубаво, но липсата на какъвто и да било паралакс показва, че орбиталната позиция е без значение за това как виждаме звездата. Значи от една страна цикличността на звездната аберация указва, че орбиталната позиция на земята има значение ... а от друга страна липсата на паралакс показва, че тази позиция няма никакво значение. Това е противоречието тук.

Скоростта на обикаляне на земята е (почти) постоянна през цялата година. Със сигурност достатъчо постоянна, че разликите да нямат значение. Следната картинка от Уикипедия показва наклона на телескопа на Брадли. През март той е нула, а през септември той а максимален. Този променлив наклон указва, че орбиталната позиция има значение. Само че това е невъзможно, след като паралакс не се наблюдава. Това е простата логика, която не знам защо убягва на всички. Как можеш да имаш циклична аберация ... която уж е причинена от орбиталното движение на земята ... след като липста на паралакс ясно указва, че орбиталното движение на земята е без значение.

Липсата на паралакс е индикация, че звездата е толкова далеч, че орбиталната позиция на земята няма никакво значение за това как виждаме зездата. А щом това е така, въпросната позиция няма как да предизвика каквато и да било друга аберация, не само паралакс. Това е изводът. Щом няма паралакс, значи орбиталната позиция на земята не може да е фактор или обяснение за циклична аберация, каквато е звездната аберация на Брадли.

Щом няма паралакс, значи орбиталната позиция на земята няма никакво значение за това как виждаме звездата. А щом това е така, няма как същата тази позиция да причинява циклична аберация.

Чакай сега. Как стигна до инвариантността на светлината? Ти не говореше ли за различното време на различните наблюдатели ??

Докато земята прави кръгчета около слънцето, нейната позиция спрямо далечна звезда в същност не се променя през годината. Получава се едно извъртане, но след като то не води до (значим) звезден паралакс, то в същност е без значение. Това означава, че орбиталното движение на земята няма как да води до циклична аберация, каквато се наблюдава.

Чувам те за какво говориш, но виждам че клониш към неправилни изводи. Затова направих уточнението. Като се покаже такъв извод ще ти го посоча.

Не се мъчи. Като я прочетеш пусни теми за разговор. В края на краищата идеите са важните.

Колега, ти го гледаш от позицията на индивидуален наблюдател. От тази позиция наблюдателят наистина трябва да чака докато дадено събитие стигне до него. Но от позицията на отправната система, събитията се случват в реално време. Да кажем, че свръх-нова избухне на разсточние 100св. год. от наблюдателя. Тогава той наистина трябва да чака 100 год. докато събитите пристигне при него. Но от гледната точка на отправната система на наблюдателя, избухването е моментално и никакво изчакване не е нужно. Не изглежда да правиш това разграничение между индивидуален наблюдател и отправна система и затова го уточнявам.

Не е учудващо за хора с подобен светоглед. Нещата работят по определен начин и ако различни хора се опитат да разгадаят как, те неминуемо ще минат по сходни/еднакви пътеки.

Там е работата, че земята в същност не сменя посоките. Зематя се обикаля слънцето (почти) в кръг с (почти) постоянна скорост, така че тя винаги е в (почти) една и съща позиция спрямо далечната звезда. Затова аз лично не виждам как орбиталното движение на земята може причини аберацията. Добро уточнение за движенията. Като кажа, че движението на земята не е причина за аберацията, аз в същност имам предвид орбиталното движение. Но си напълно прав, че ако земята се клати около оста си, това също е движение.

Ако структурата е обективно-съществуваща, то различините подвижни наблюдатели ще имат различни скорости спрямо нея - а от там и спрямо светлината. Следователно, скоростта на светлината няма да е еднаква за всички наблюдатели. А според СТО тя е еднаква.

Пусни някои от основните теми да ги обсъдим.

Представи си, че в лявата ръка имаш топка, а в дясната ръка имаш предварително подготвена координатна система с вече-избрано начало. Сега налагаш координатната система върху топката ... както намериш за добре. Геометрчният център на топката може да съвпада с вече-избрано начало на координатната система ... но може и да не съвпада. Северният полюс на топката може да съвпада с вече-избрано начало на координатната система ... но може и да не съвпада. Южният полюс на топката може да съвпада ... идеята ти е ясна. Стига дадена точка от топката да запазва своите координати във времето (тоест, да е еднозначно определена), няма никакво значение дали началото на координатната система минава през центъра на топката, нейния северен полюс ... или дори да е извън топката. Пак да кажа, най-удобно от всичко е да третираш телата като материални точки и тези точки да съвпадат с началата на техните собствени координатни системи ... само че това въобще не е задължително. Ние именно това тъним: задължително ли е или не е. И отговорът е, че не е.

Не бях чувал за тази книга. Благодаря за препратката. Набързо направих едно търсене из нета и намерих следното описание на книгата: Според [Сашо Сълков], грешката в теорията идва от базата, на която стъпва Айнщайн. Той приема за даденост резултата, получен от опита на Майкелсън и Морли, в който, той смята, че е допусната фундаментална грешка. Не знам Сълков как тълкува опита на ММ, но аз тръгвам от същото място като него: че нулевият резултат от опита на ММ се тълкува неправилно от физиката. Заради заглавието на книгата ще си позволя да спекулирам, че Сълков е от лагера на "етъристите". Тоест, че етърът съществува и че е абсолютен. А моята позиция (с която съм надул ушите на всички тук) е съвсем различна: че дори да има етър, той със сигурност не е абсолютен, а относителен (увлекаем).

Имам аргументи, че аберацията не е причинена от движение ... но нямам добра идея какво я причинява. Най-логичното е някакво колебание на земята около нейната ос.

А щом не става там, тогава трябва да се преразгледа цялата идея на Брадли, че аберацията се получава от движението на земята. Аз само това казвам.

Не говоря за тези неща, защото все се оказвам в позицията на Тома неверни и излиза, че не вярвам на науката. А в същност аз като инженер винаги се опитвам да си предстява как работят нещата на практика. От там идват моето недоверие и скептизцизъм за неща, които не изглеждат реални ... като например СТО. Та, ако звездните лъчи падаха вертикално на земята, както Брадли си го представя, тогава аберация въобще нямаше да има. Или по точно тя щеше да е постоянна - и така незабележима. А в действителност, аберацията има годишен минимум и годишен максимум. Значи обяснението на Брадли протоворечи на самото себе си.

Етърна теория с увлекаем (относителен) етър би била вярна. Само че тогава обяснението на Брадли за аберацията няма да е вярно. За последното даже Скенер се съгласява.

Именно. Лъчите вече пристигат под наклон в телескопа. А според Брадли лъчите пристигат вертикално до телескопа и аберацията се получава вътре. Значи обяснението на Брадли принципно е грешно. То може да е вярно само ако етърната теория също беше вярна.

Разбирам много добре, че ... принципно не си прав ... а днес не ми се спори.

В 19-ти век цари пълно объркване за това какво е светлината и за това как тя се разпространява: Опитът на Физо показва частично увличане на етъра и светлината. Опитън на Ери с водния телескоп показва нулево увличане. Опитът на Майкелсон и Морли показва пълно увличане. Тези резултати се опровергават един друг и не е никак случайно, че СТО е крива. Аберацията в никакъв случай не демонстрира изкривяване на пространството.