
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10116 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Примерът на Енциклопедия Британика за отправна система е с обемно тяло - такава, каквато ти спориш, че няма. Така че вземи се скрий някъде, нещастник тъп.
-
От Енцикопедия Британика: В динамиката, отправна система (ОС) е система от разграфени линии, която е символично закачена за дадено тяло и служи за описание на позициите на точки спрямо тялото. Позицията на точка от повърхността на земята, например, може да се опише с градуси географска дължина и ширина. Горната дефиниция третира земята като обемно тяло, а не като материална точка. Това има значение по следната причина. Нека да си представим, че едно обемно тяло се движи инерциално в отправната система на стационарен наблюдател. В момента, в който десният край на тялото достигне координата с, неговият ляв край достига координата (с-d), където d е хоризонталната дължина на тялото. Значи тук имаме пример за две едновременни събития: левият и десният край на обемното тяло достигат едвновременно до конкретни координати в отправната система на стационарния наблюдател. Ако сега приложим Лоренцовата трансформация на тези две едновременни събития, те ще излезат неедновременни в подвижната отправна система на обемното тяло. Така според СТО излиза, че двата края на обемното тяло достигат неедновременно до техните ответни координати в подвижната система: първо пристига десният край, а след това левият. Значи не до една точка - което би било нормално - а до две различни точки. Това е еквивалентно на левият и десният край на тялото да имат различни времена в подвижната система. Какъв физически смисъл има това не е ясно. Как изчисляваме, например, дължината на тялото в подвижната система, след като левият и десният му край имат различни времеви координати. За такова изичсление двата края трябва да имат еднакво време ... а те нямат.
-
Дебилчо, Имаш следните два избора как да третираш телата: като материални точки като обемни тела Разликата между тези два избора е дали пренебрегваш размерите на телата: ако третираш телата като материални точки, размерите се пренебрегват но ако искаш, можеш да не пренебрегнеш размерите и да третираш телата като обемни и размерни Каквото си поискаш можеш да изберереш от тези два избора ... и няма да сбъркаш, защото и двата са валидни.
-
Точно така, не съм казал нищо различно. Кажи сега ти на каква позиция си: може ли да изберем материално тяло за отправна система ... без да пренебрегваме неговите размери. Например, избираме един огромен правоъгълен паралелепипед за отправна система, като избираме негововия геометричен център да служи за начало на системата. Този избор на отправна система нарушава ли някакви закони на физиката? Ако да, моля посочи кои.
-
Много си се объркал, милият. Двойкарите като теб точно по това се познават: те не разбират защо трябва да си прочел оригинала, като можеш да разтягаш локуми и без да си го чел.
-
За да не си нещастното въздухарче-позьорче-менте, което си. Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак.
-
Искам ти цитат, за да не говориш глупости. Ти даже не разбираш защо ти искам цитат. Ами има доста да четеш, за да ме настигнеш с материала. Казах ти, като начало почни с оригиналния реферат на Айнщайн. Ти си пълен позьор да спориш за СТО без да си чел и вникнал в оригинала. Все едно няйкой да не е чел "Под игото" и да ти спори за Иван Вазов. Няма ли да го помислиш за менте ?? Фейк нюз. Ти с в тази позиция в момента, а нагло ми обясняваш аз какво не съм чел.
-
Дай цитат. Иначе говориш празни приказки. Ако се съди по твоите познания, ти си прочел един учебник и самонадеяно си решил, че всичко ти е ясно ... а в същност имаш доста да учиш. Като начало, вземи прочети оригиналния реферат на Айнщайн. Съвсем очевидно още не си го чел, а спориш за СТО. Точно голо па големо, както е казал народът.
-
В общия случай пренебрегваш каквото си поискаш. Няма закони, които определят какво може да се пренебрегне и какво не.
-
Не знам защо си решил, че различните точки се движат с различни скорости. Земята е пример за обемно тяло. Всички точки на земята се движат с една и съща скорост в отправната система на Марс, например. Скоростта на връх Мусала е същата като тази на връх Еверест (ако пренебрегнем въртенето на земята). А според теб илиза, че скоростта на връх Мусала е различна от тази на връх Еверест. Това как става: да не би Мусала да е тръгнала към Еверест ?!?!?
-
Объркал си се колега. Достатъчно се обяснявахме на тази тема. Кой разбрал, разбрал.
-
На следната анимация има само едно движение, а не две: Според теб явно щом имаме две точким, значи имам две движения. Това не е вярно. Една подвижна отправна система има безброй точки, които се движат "в пакет" спрямо стационарен наблюдател. Според теб излиза, че това са безброй движения - а това въобще не е вярно.
-
Така е. Но това не ни ограничава да изберем и повече от една точка. Спорът тръгна от следната реплика на колегата: В общия случай не можеш да опишеш движение спрямо обемно материално тяло. Това твърдение е абсолютно погрешно. В общия случай можеш. И макар че наистина е достатъчна само една точка за да "пуснеш" координатна система, нищо не ни спира да изберем повече от една точка - тоест, обемно тяло.
-
В горния пример тялото ни е нужно, за да определим две точки в простарнството. Мога да ти дам пример и с 1001 точки, ако реша. Значи тялото не ни е нужно само за 1 точка, както ти твърдиш. Твоето твърдение покрива частен случай: една точка в простанството. Общият случай е, че тялото ни е нужно, за да определим колкото си поискаме точки в пространство. Една точка -> частен случай. Много точки -> общия случай. Чат ли си?
-
За да изчислиш размери ти трябва едновременност. А според СТО в една подвижна отправна система няма едновременност на постранствено разделени точки. Всяка си има свое време. Така на теория ти не можеш да изичслиш колко е дължината на едно тяло, тъй като левият и десният му край никога не са едновременни.
-
Винаги можеш да кажеш, че всяко прместване на секундовата стрелка на часовника е събитие. Значи тиктакането на един часовник ти дава постоянен поток от събития. Постоянен поток от събития = време. На колко често са тези събития = резолюция на часовника. Ако използваш фемто-лазер за часовник, той ще има резолюция от 10^(-15) секунди.
-
Не е задължително. Ето ти пример на движение, което взима предвид размерите на тялото. В случая гледаме разстоянието до две отделни точки: лява и дясна. Както вече казах, за СТО това движение е пробем, защото ако сметнеш времената в лявата и дясната точки в подвижната система, те ще излязат различни. В тялото в същност няма две точки, които имат едно време (в подвижната система). Значи СТО е тази, която има проблем с движението на обемни тела. В класическата физика няма никакъв проблем.
-
Едно е да кажеш, че няма голям смисъл да описваш движение спрямо обемно тяло. Съвсем друго е да кажеш, че "В общия случай не можеш да опишеш движение спрямо обемно материално тяло. " Аз споря с твоето безпочвено обобщение, че "не можеш да опишеш движение спрямо обемно материално тяло". Това абсолютно не е вярно. От тук нататък доколко то е смислено и практично, е съвсем отделен въпрос. Ако ти беше каза "в общия случай можеш да опишеш движение спрямо обемно материално тяло ... но това не е практично", аз въобще нямаше да споря.
-
Ами какви са признаците за движение на източника на РИ? Щом няма такива признаци, значи го приемаме, че е в покой. Принципно, изотропия = покой. Това важи и за СТО. След като опитът на ММ установява изотропна скорост на светлината, се приема, че движението на земята е етъра е неотркиваемо. Значи изотропия = неоткриваемост на движението. Ляво: изотропия на РИ. Дясно: диполна анизотропия.
-
За целите на относителното движение спрямо друго тяло нищо не ни пречи да пренебрегнем въртенето на земята или слънцето, например, и да ги приемем като твърди сфери. Когато приемаме слънцето за материална точка, ние вече пренебрегваме неговото въртене и размери. Вместо това какво ни пречи да пренебрегнем само неговото въртенете ... без да пренебрегваме размерите. Ето ти пример за обемно тяло в движение. Няма закон, спред който или пренебрегваш всичко ... или нищо. Може да си пренебрегнеш каквото си поискаш - според желаните цели. Ако не се пренебрегват размерите на материални тела много ясно си проличава безсмислието на СТО, според която ако едно тяло е подвижно, левиат му край има различно време от десния. При това положение учудващо ли е, че точно релативистите държат да пренебрегнем размерите на телата.
-
Явно говориш за твърдо тяло, което се разпада на съставни части ... или пък не за твърдо тяло. Няма такова цяло твърдо тяло, чийто съствани части имат различни скотрости. Изказването на колегата е широко обобщение за всички тела ... а ти ми даваш някакъв високо- специализиран частен случай. Не вървиш, коелега.
-
Скоростта се намира по формулата за класическия доплеров ефект. Заради изотропността на лъчението се приема, че източникът е в покой. От там по формулата се намира скоростта на приемника ... тоест на спътниците. Посоката е относителна. Спътниците мерят в 360°/3D. Посоката, в която те измерват най-силно синьо отместване, е "напред", а обратнта посока е "назад".
-
От Уикипедия: Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера, возникающего при движении Солнца относительно реликтового фона со скоростью примерно 370 км/с в сторону созвездия Льва. Значи скоростта е 370 км/с в посока съзвездие Лъв. Скоростта и посоката се изчисляват като се махнат анизотропиите, причинени от движението на спътниците около земята, както и тези причинени от движението на спътниците около слънцето. Като ги махнат тези малки анизотропии остава голямата анизотропия, която представлява движението на слънцето в космоса. На интернета го има как се изчисляват тези неща. Имай предвид, че и двете - и скоростта, и посоката - са относителни. Така че в крайна сметка на нас пак ни трябват материални тела за ориентири.
-
Моето становище съм го изказал, но ще го кажа пак: За да може да използваме нематериална точка за отправна точка, се изисква: движението да е откриваемо да си помним изминатия път спрямо тази точка Така че дали отправната система ще е реликтовото излъчване, вакуумът на пространството или пък етърът е все тая. Във всички случаи трябва да са спазени горните две условия. Откриваемост на движението означава, че може да се извърши екперимент, чийто резултат ни дава скорост и посока на движение (като диполната анизотропия). След като си знаем скоростта и посоката на движение, обаче, ние пак трябва да водим дневник за времето и изминатото разстояние от началото на движението.
-
Човекът говори за следната глупост (линк) : Тялото ти върши работа само за да определи 1 геометрична точка в пространството ... Ние приемаме телата за материални точки (тоест, тела без размери) само за удвобство. Това се прави когато не ни интересуват размерите на тялото. Но от това опростяване по никакъв начин не следва, че "В общия случай не можеш да опишеш движение спрямо обемно материално тяло. " (линк). Това пълна е глупост.