gmladenov

Тц. Не може да си толкова тъп. Отговои си сам на следния въпрос: Ако следната отправна система се движи спрямо стационарен наблюдател, двата полюса на земята с различна скорост ли се движат спрямо наблюдателя ... или с еднаква ?? Успех с отговора.

Свързваш координатната система с тялото, колега ... а не с точка от тялото. Точка от тялото пак е абстракция. А ние искаме да направим асоциация с материално тяло ... а не с друга абстракция. Там е тънкостта. Ето пак координатна система, асоциирана със земята (а не с точка на земята). Центърът на тази система е избран да мине през въображаемия геометричен център на земята ... но този избор е произволен. Нищо не ни пречи да преместим началото на координатната система така, че да мине през северния полюс на земата ... а не през нейния геометричен център.

По твой избор, батка. Няма закон, който определя как асоциираш абстрактна координатна система с материално тяло. Ако искаш можеш да сложиш центръра на координатната система на северния полюс, на южния ... или на точка от екватора. Както искаш. Няма ограничения.

Принципно, ти ассоциираш координатна система с тялото. Затова непрекъснато цитирам Енциклопедия Британика, защото много хубаво са го хванали: В динамиката, отправна система (ОС) е система от разграфени линии, която е символично закачена за дадено тяло и служи за описание на позициите на точки спрямо тялото. "Символично закачена" означава именно, че съществува асоциация между абстрактната координатна система и реално-същетствуващото материално тяло. Къде е центърът на тази система е абсолютно произволно. Аз мога да избера северния полюс на земята за начало на нейната координта система. Или пък точка на екватора. Все тая. Няма ограничение за това как правиш асоциацията между материалното тяло и абстрактната координатна система. След като вече си направил асоциацията, можеш да пренебрегнеш размерите на земята и да я третираш като материална точка ... или пък да не ги пренебрегнеш, при което различните точки от земята ще имат различни координати в нейната собствена система. И двата от тези избора са валидни и правилни.

Ама вие сте абсолютно невменяеми. Примерът на Енциклопедия Британика е отправна система, закачена за обемно тяло (земята), а ти оспорваш. Ами добре.

Ами това, че можеш да закачиш отправна система към обемно тяло. Ти това явно не го знаеш. Ами вземи се образовай малко.

Както повеляват СТО и релативизмът, за отправна система може да служи само материално тяло. Ти това не го ли знаеш ??

+1000

Да, точно така. Само че това по никакъв начин не означава, че обемно тяко не може да служи за отправна система.

Примерът на Енциклопедия Британика за отправна система е планетата зема ... като обемно тяло, а не като материална точка: В динамиката, отправна система (ОС) е система от разграфени линии, която е символично закачена за дадено тяло и служи за описание на позициите на точки спрямо тялото. Позицията на точка от повърхността на земята, например, може да се опише с градуси географска дължина и ширина. Точките нямат повърхности. Така че тук очевидно става дума за тяло с повърхност и съответно обем ... а не за материална точка. Значи обемно тяло също може да е отправна система. Според Енциклопедия Британика. Но според тукашните пишман-релативисти това не било разрешено. Те толкова си могат, горките.

Не, не може. Защото не е точка. Хехе, не бъди тъп буквалист. Но щом си такъв, иди си удари един душ ... ама удряй здравата.

А кога, майна? Само когато ти повелиш, нал тъй.

Не може. Земята не е точка, а обемно тяло. Виж сега, тъпанарчо, къде си се объркал. Както вече казах, ти можеш да третираш телата или като материални точки, или като обемни тела. И в двата случая можеш да прикачиш отправна система към всяко тяло. Разликата е, че ако третираш тялото като обемно ... ти не можеш да го третираш като точка. Когато третираш земята като обемно тяло, тогава въпросът "с каква скорост се движиш спрямо земята" наистина е безсмислен. Правилният въпрос в този случай е "с каква скорост се движиш спрямо дадена точка на земята". В твоята куха глава всички тела са точки и ти не можеш да си представиш, че обемно тяло може да ти служи като отправна система/точка. Само че това е проблем на ограничения ти ум, а не на физиката. Уловката е, че щом третираш дадено тяло като обемно, ти не можеш да го третираш като точка ... и обратното. Иначе няма никакъв проблем да използваш земята като отправна точка/система.

Глупендарчо, тялото и неговата отправна система са едно и също нещо.

Земята не може ли да е отправна точка ??

На мама тъпанарчето. Ти явно не разбираш, че тялото и неговата отправна система са едно и също нещо. В твоята куха глава тя явно са различни.

Примерът на Енциклопедия Британика за отправна система е с обемно тяло - такава, каквато ти спориш, че няма. Така че вземи се скрий някъде, нещастник тъп.

От Енцикопедия Британика: В динамиката, отправна система (ОС) е система от разграфени линии, която е символично закачена за дадено тяло и служи за описание на позициите на точки спрямо тялото. Позицията на точка от повърхността на земята, например, може да се опише с градуси географска дължина и ширина. Горната дефиниция третира земята като обемно тяло, а не като материална точка. Това има значение по следната причина. Нека да си представим, че едно обемно тяло се движи инерциално в отправната система на стационарен наблюдател. В момента, в който десният край на тялото достигне координата с, неговият ляв край достига координата (с-d), където d е хоризонталната дължина на тялото. Значи тук имаме пример за две едновременни събития: левият и десният край на обемното тяло достигат едвновременно до конкретни координати в отправната система на стационарния наблюдател. Ако сега приложим Лоренцовата трансформация на тези две едновременни събития, те ще излезат неедновременни в подвижната отправна система на обемното тяло. Така според СТО излиза, че двата края на обемното тяло достигат неедновременно до техните ответни координати в подвижната система: първо пристига десният край, а след това левият. Значи не до една точка - което би било нормално - а до две различни точки. Това е еквивалентно на левият и десният край на тялото да имат различни времена в подвижната система. Какъв физически смисъл има това не е ясно. Как изчисляваме, например, дължината на тялото в подвижната система, след като левият и десният му край имат различни времеви координати. За такова изичсление двата края трябва да имат еднакво време ... а те нямат.

Дебилчо, Имаш следните два избора как да третираш телата: като материални точки като обемни тела Разликата между тези два избора е дали пренебрегваш размерите на телата: ако третираш телата като материални точки, размерите се пренебрегват но ако искаш, можеш да не пренебрегнеш размерите и да третираш телата като обемни и размерни Каквото си поискаш можеш да изберереш от тези два избора ... и няма да сбъркаш, защото и двата са валидни.

Точно така, не съм казал нищо различно. Кажи сега ти на каква позиция си: може ли да изберем материално тяло за отправна система ... без да пренебрегваме неговите размери. Например, избираме един огромен правоъгълен паралелепипед за отправна система, като избираме негововия геометричен център да служи за начало на системата. Този избор на отправна система нарушава ли някакви закони на физиката? Ако да, моля посочи кои.

Много си се объркал, милият. Двойкарите като теб точно по това се познават: те не разбират защо трябва да си прочел оригинала, като можеш да разтягаш локуми и без да си го чел.

За да не си нещастното въздухарче-позьорче-менте, което си. Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак.

Искам ти цитат, за да не говориш глупости. Ти даже не разбираш защо ти искам цитат. Ами има доста да четеш, за да ме настигнеш с материала. Казах ти, като начало почни с оригиналния реферат на Айнщайн. Ти си пълен позьор да спориш за СТО без да си чел и вникнал в оригинала. Все едно няйкой да не е чел "Под игото" и да ти спори за Иван Вазов. Няма ли да го помислиш за менте ?? Фейк нюз. Ти с в тази позиция в момента, а нагло ми обясняваш аз какво не съм чел.

Дай цитат. Иначе говориш празни приказки. Ако се съди по твоите познания, ти си прочел един учебник и самонадеяно си решил, че всичко ти е ясно ... а в същност имаш доста да учиш. Като начало, вземи прочети оригиналния реферат на Айнщайн. Съвсем очевидно още не си го чел, а спориш за СТО. Точно голо па големо, както е казал народът.

В общия случай пренебрегваш каквото си поискаш. Няма закони, които определят какво може да се пренебрегне и какво не.