gmladenov

Докато земята прави кръгчета около слънцето, нейната позиция спрямо далечна звезда в същност не се променя през годината. Получава се едно извъртане, но след като то не води до (значим) звезден паралакс, то в същност е без значение. Това означава, че орбиталното движение на земята няма как да води до циклична аберация, каквато се наблюдава.

Чувам те за какво говориш, но виждам че клониш към неправилни изводи. Затова направих уточнението. Като се покаже такъв извод ще ти го посоча.

Не се мъчи. Като я прочетеш пусни теми за разговор. В края на краищата идеите са важните.

Колега, ти го гледаш от позицията на индивидуален наблюдател. От тази позиция наблюдателят наистина трябва да чака докато дадено събитие стигне до него. Но от позицията на отправната система, събитията се случват в реално време. Да кажем, че свръх-нова избухне на разсточние 100св. год. от наблюдателя. Тогава той наистина трябва да чака 100 год. докато събитите пристигне при него. Но от гледната точка на отправната система на наблюдателя, избухването е моментално и никакво изчакване не е нужно. Не изглежда да правиш това разграничение между индивидуален наблюдател и отправна система и затова го уточнявам.

Не е учудващо за хора с подобен светоглед. Нещата работят по определен начин и ако различни хора се опитат да разгадаят как, те неминуемо ще минат по сходни/еднакви пътеки.

Там е работата, че земята в същност не сменя посоките. Зематя се обикаля слънцето (почти) в кръг с (почти) постоянна скорост, така че тя винаги е в (почти) една и съща позиция спрямо далечната звезда. Затова аз лично не виждам как орбиталното движение на земята може причини аберацията. Добро уточнение за движенията. Като кажа, че движението на земята не е причина за аберацията, аз в същност имам предвид орбиталното движение. Но си напълно прав, че ако земята се клати около оста си, това също е движение.

Ако структурата е обективно-съществуваща, то различините подвижни наблюдатели ще имат различни скорости спрямо нея - а от там и спрямо светлината. Следователно, скоростта на светлината няма да е еднаква за всички наблюдатели. А според СТО тя е еднаква.

Пусни някои от основните теми да ги обсъдим.

Представи си, че в лявата ръка имаш топка, а в дясната ръка имаш предварително подготвена координатна система с вече-избрано начало. Сега налагаш координатната система върху топката ... както намериш за добре. Геометрчният център на топката може да съвпада с вече-избрано начало на координатната система ... но може и да не съвпада. Северният полюс на топката може да съвпада с вече-избрано начало на координатната система ... но може и да не съвпада. Южният полюс на топката може да съвпада ... идеята ти е ясна. Стига дадена точка от топката да запазва своите координати във времето (тоест, да е еднозначно определена), няма никакво значение дали началото на координатната система минава през центъра на топката, нейния северен полюс ... или дори да е извън топката. Пак да кажа, най-удобно от всичко е да третираш телата като материални точки и тези точки да съвпадат с началата на техните собствени координатни системи ... само че това въобще не е задължително. Ние именно това тъним: задължително ли е или не е. И отговорът е, че не е.

Не бях чувал за тази книга. Благодаря за препратката. Набързо направих едно търсене из нета и намерих следното описание на книгата: Според [Сашо Сълков], грешката в теорията идва от базата, на която стъпва Айнщайн. Той приема за даденост резултата, получен от опита на Майкелсън и Морли, в който, той смята, че е допусната фундаментална грешка. Не знам Сълков как тълкува опита на ММ, но аз тръгвам от същото място като него: че нулевият резултат от опита на ММ се тълкува неправилно от физиката. Заради заглавието на книгата ще си позволя да спекулирам, че Сълков е от лагера на "етъристите". Тоест, че етърът съществува и че е абсолютен. А моята позиция (с която съм надул ушите на всички тук) е съвсем различна: че дори да има етър, той със сигурност не е абсолютен, а относителен (увлекаем).

Имам аргументи, че аберацията не е причинена от движение ... но нямам добра идея какво я причинява. Най-логичното е някакво колебание на земята около нейната ос.

А щом не става там, тогава трябва да се преразгледа цялата идея на Брадли, че аберацията се получава от движението на земята. Аз само това казвам.

Не говоря за тези неща, защото все се оказвам в позицията на Тома неверни и излиза, че не вярвам на науката. А в същност аз като инженер винаги се опитвам да си предстява как работят нещата на практика. От там идват моето недоверие и скептизцизъм за неща, които не изглеждат реални ... като например СТО. Та, ако звездните лъчи падаха вертикално на земята, както Брадли си го представя, тогава аберация въобще нямаше да има. Или по точно тя щеше да е постоянна - и така незабележима. А в действителност, аберацията има годишен минимум и годишен максимум. Значи обяснението на Брадли протоворечи на самото себе си.

Етърна теория с увлекаем (относителен) етър би била вярна. Само че тогава обяснението на Брадли за аберацията няма да е вярно. За последното даже Скенер се съгласява.

Именно. Лъчите вече пристигат под наклон в телескопа. А според Брадли лъчите пристигат вертикално до телескопа и аберацията се получава вътре. Значи обяснението на Брадли принципно е грешно. То може да е вярно само ако етърната теория също беше вярна.

Разбирам много добре, че ... принципно не си прав ... а днес не ми се спори.

В 19-ти век цари пълно объркване за това какво е светлината и за това как тя се разпространява: Опитът на Физо показва частично увличане на етъра и светлината. Опитън на Ери с водния телескоп показва нулево увличане. Опитът на Майкелсон и Морли показва пълно увличане. Тези резултати се опровергават един друг и не е никак случайно, че СТО е крива. Аберацията в никакъв случай не демонстрира изкривяване на пространството.

Не се разбираме, защото ти в крайна сметка приемаш, че има етър и че той е абсолютен. В такъв случй, обаче, защо приемаш и СТО за вярна?? СТО е несъвместима с идеята за абсолютен етър.

Забравих да поясня нещо. Аз автоматично приемам, че дори да има етър, той не е абсолютен. Но ако етърът беше абсолютен (както си го представят на времето), тогава наистина нямаше да има значение дали светлината е частици или вълни. Значи обяснението на Брадли работи или ако светлината е поток от частици, или ако светлината е вълна, разпространяваща се в абсолютен етър. Така опитът на Ери с водния телескоп може да се тълкува като доказателство, че етърът е неувлекаем и абсолютен ... но само ако обяснението на Брадли за аберацията е наистина вярно.

Да, лъчът не е физичски обект ... но въпреки това вярно проследява пътя на светлинните вълни.

Опитът на Ери показва, че наклоняването на лъчите вече се е случило преди светлината да достигне до телескопа. А това на свой ред показва, че обяснението на Брадли е невалидно, ако броим светлината за вълни/лъчи, а не за частици. Според Брадли аберацията възниква вътре в телескопа, а не извън него.

На Ери опита нали пропада. Тоест, той не открива очакваното увличане на светлината от водата в телескопа.

Вълните/лъчите не следват траекторията на частиците. Следната анимация важи само за частици, а не за лъчи/вълни. За лъчи/вълни диаграмата изглежда така. Лъчите са насочени и нама как да си сменат посоката вътре телескопа.

Колега, ако лъчите пристигат вертикално до телескопа (както е според Брадли), те няма как да достигнат до неговия окуляр от само себе си. За да достигнат, ти трябва да ги отклониш оптически. Иначе те няма сами да си сменят посоката. Именно това е принципната разлика между падаща надолу частица и насочен лъч светлина.

Минахме вече през това, колега. Ти си забравил.