gmladenov

Точно така. Само че ние говорехме за откриваемост на движението. Като измериш доплеров ефект с Андромеда, не можеш да кажеш тя ли е тази, която се движи - или това е Млечния път. Значи доплеровият ефект в случая указва взаимно движение. Диполната анизотропия, от друга страна, очевидно не е спрямо конкретно материално тяло. Значи тя не е улика за взаимно движение между две тела, а улика за индивидуално движение ... през (или във) вакуума на космоса. Това на вас релативистите ви е много трудно да го зацепите ... но такова движение същестува и ние го виждаме с очите си.

Да, точно така. Ти говориш за друга безсъдържателната простотия: как движението на спътниците е спрямо първичната протоплазма, от която те са произлезли.

Спрямо земята ... и мерят скорост спрямо земята.

Какво ти пречи да приемеш, че това е така ... дори да не е така. Едно време точно това са направили с етъра. Приели са го за материален и са го използвали за отправна точка/система ... без никакви доказателства, че етърът е материален. Друг въпрос: ако можеш да откриеш скорост и посока на движение във вакума на пространството, какво значение има дали вакуумът материален или не? Каква е разликата между нематериален вакуум и един безкраен океан от материален етър?

Не можеш ... ако не знаеш кой е стационарен и кой подвижен. Катаджиите са стационарни, така че радарът хваща скоростта на колата. Но как знаем дали Андромеда е тази, която се движи към Млечния път - или обратното ... или пък движението е взаимно? Знаем със сигурност, че има движение, но не знаем кои е стационарен и кой подвижен.

Диполната анизотропия. Тя ти дава скорост и посока на движение във вакуума/етъра. Тази скорост не е спрямо вакуума/етъра, а във него. Като си знаеш скоростта и посоката на движение, ти винаги знаеш какво разстояние си изминал от твоето първоначално местоположени ... което е моментът, в който си почнал да водиш дневник на движението. Освен с диполната анизотропия, ти можеш да си измериш скоростта и посоката с интерферометър като този на Майкелсон (разбира се няма да е лошо да го направиш триизмерен, а не двуизмерен).

Можеш ... ако си знаеш скоростта и посоката на движение. Точно това обсъждаме с Ники.

Точно така. Трябва да си следиш и помниш посоката и скоростта на движение. Пак да кажа: проблемът да избереш точка в пространството за "кота 0" не е в материалността на точката, а в това дали можеш да откриеш промяна на разстоянието до нея. Ако инерциалното движение е неоткриваемо, то единствената ти улика, че се движиш, е промяната на разстоянието спрямо друго материално тяло. При това положение неметериална точка няма как да служи за "кота 0". Но ако движението е откриваемо, тогава вече можеш да избереш нематериална точка за "кота 0". Но за да я познаеш, ти ще трябва да си следиш посоката и скоростта.

Да, етърът по никакъв начин не влияе на сметките. Той просто ти разрешава да избереш точка в него за "кота 0". Във вакуума не можеш да избереш такава точка, защото няма как да отчетеш промяна на разстоянието спрямо нея. А за етъра се е смятало, че можеш.

Скоро се карахме на тази тема: ако източникът на реликтовото излъчване вече не съществува, неговата отправна система продължава ли да съществува? Отговорът е не, защото как изчисляваш промяна на разстоянието спрямо тази система? А без промяна на разстоянието движение няма (след като самото движение се приема за неоткривамо).

Лоренц приема, че увличане на етъра няма. Забравих да го уточня.

Не знам какъв пример очакваш. Приемаш някаква точка в етъра за "кота 0" и смяташ от там. Изборът на "кота 0" е произволен. Не знам някога да се са смятали, че етърът има предопределен център. Той просто се е приемал за стационарен, след което пак се опира до това, че трябва да избереш прозволна точка от етъра за начало на абсолютната отправна система. След като я избереш тази точка, описваш движението на слънцето земята спрямо нея. Има ли нещо неясно в тези обяснения?

Лоренц брои етъра за абсолютно стационарен. Затова той е специална отправна система: единствената, която е в абсолютен покой.

Преди СТО етърът е бил абсолютната отправна система на космоса. В този случай всяко движение се описва спрямо етъра. СТО е тази, която казва, че етърът като отправна система е "излишен", защото движението в етъра уж е неоткриваемо. Именно това е причината СТО да го премахне. Но ако опитът на Майкелсон и Морли беше открил движение, тогава етърът нямаше да се премахне и СТО нямаше да съществува - а движението и досега щеше да се смята за абсолютно, както го е постулирал Нютон. Затова аз непрекъснато говоря за откриваемост/неоткриваемост на движението. СТО съществува само защото инерциалното движение (в етъра) се приема за неоткриваемо. Ако то е откриваемо (диполната анизотропия), тогава СТО става невалидна и излишна.

На времето на етъра са му приписвали материалност без това да е било доказано. И въпреки това той е служел за отправна система. Значи ако хипотетичен етър с хипотетична материалност може да служи за отправна система, какво ни пречи да наречем вакуума "етър" и да го броим за материален? Само казвам.

Кажи коя е "правилната" интерпретация ... и веднага ще ти посоча грешката.

В такива случаи се използва отравната система на вакуума на пространството.

Ако се следва истински-вярната интерпретация, то СТО илзиза безсмислена. Според СТО, всеки от двата близнака си мисли, че времето на другия се забавя. Тогава на кой от двамата времето се е забавило? Тази ситуация е аналогична на известния парадокс с ключа от колата: жената си мисли, че ключът е у мен, а аз си мисля, че той е у нея. Значи в кой е ключът от колата? Това е истински-вярната интерпретация на парадокса с близнаците. И понеже всички знаят, че тя е безсмислена, се измсиля "решение": Само единият близнак е претърпял ускорение. Значи той е подвижният, а другият е стационарният. Така само на подвижния му се забавя времето, а на другия не. Това решение заплюва в лицето принципа на относителното движение, според който не се знае кой от два наблюдателя се движи. Защото ако можехме да определим кой от тях се движи, тогава СТО става излишна. СТО същесвтува единствено защото движението уж е неоткриваемо и съответно ние произволно нарочваме кой от два наблюдателя е подвижен и кой стационарен. При това положение, обаче, парадоксът с близнаците няма решение. Решение има само когато знаем кой е подвижният и кой стационарният - тоест, когато СТО е излишна.

Имам. И той е, че тази зависимост няма смисъл в подвижната система. Какъв друг отговор очакваш? Значи филанкишията решил, че t' = f(x) и вие приемате безрезервно и ръкопляскате. Щом на филанкишията му викат Гений, значи е прав.

Да, защото са в движение един спрямо друг. Едно от чудесата на СТО.

Значи ти нямаш отговор защо t' = f(x). То е така, защото е така.

Хубаво. Не съм бил наясно, че според нашите източници "хомогенност = равноправност". Аз влагам друг смисъл: хомогенност = еднаквост във всички точки.

Елементарно. Двете системи - стационарна и подвижна - са в определено отношение, и координатите на събитието в едната се изразяват чрез координатите на събитието в другата. Значи на моя въпрос "какво обяснява зависимостта на t' от x", ти отговяряш, че системите са "в определено отношение". Въпросът е какво е физическото обяснение за това "определено отношение". Защо въобще имаме такова отношение.

Не, защото по време на пътуването за Васил е изминало по-малко време отклкото за Ани.

Кретенчо, гледаме формулата чисто математически: Обяснена с думи, тя казва, че времевият координат t' на дадено събитие в подвижната система зависи от: Лоренцивият коефициент ϒ времевият координат t на събтието в стационарната система пространственият координат х на събитието в стационарната система относителната скорост v на стационарната система скоростта на светлината Да оставим другите зависимости настрана. Ти ни дай едно просто и ясно физическо обяснение за зависимостта на t' от х. Ей тази физическа зависимост я обясни.