gmladenov

Ами точно. Пак е спрямо нищо. Това само показва, че СТО е неадекватна да опише движение. Изискването на СТО за материална отправна точка просто е нереално. Има цял клас движения - като това спрямо микровълновия фон или пък спрямо вече-несъществуващи звезди и галактики - които могат да се открият/измерят ... но в същото време не отговарят на изискването на СТО за материална отправна точка. И вместо да приемеш този факт, ти по-скоро ще измислиш твоя си физика ... само и само да не признаеш, че СТО е неадекватна. Класически случай на отричане.

Безброй експерименти ... всичките извършени вътре в земната атмосферата ... със стационарно оборудване. Значи във физиката няма нито един експеримент, който да е извършен в движение спрямо оптическата среда. Нито един.

Тц. Спътниците мерят своето движение в реално време, а не в миналото.

Не съм казал това. И в двата случая знаем, че има взаимно движение. КАТ ги интересува именно скоростта на взаимното движение. Но тази скорост не ни казва кой се движи и кой е в покой. Тя само ни казва, че има взаимно движение. Диполната анизотропия, от друга страна, пак е доплеров ефект ... но в случая нямаме взаимно движение. Или по-точно нека поставим въпроса така: Имаме взаимно движение спрямо специална отправна система (картината от миналото, както ти я наричаш), която според СТО е невалидна, защото няма как да изчислим разстоянието си до нея. В крайна сметка това е важното: дали ще го наименуваме движение през вакуума или пък движение спрямо картина от миналото, и в двата случая говорим за движение, което е невалидно според СТО.

Диполната анизотропия е мярка за движението на земята през вакуума на космоса. Тоест, движението не е спрямо вакуума/етъра, а през него. Значи ти знаеш, че се движиш ... но нямаш материално тяло за отправна точка.

Тц. Инвариантността на уравненията на Максуел е изведена въз основа на грешно допускане: че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи. Това допускане не е вярно, така че и инвариантността на уравненията също не е вярна. Динамичните уравнения трябва да се преработят въз основа на верни допускания: като това, че светлината е преносима/увлекаема от подвижна оптическа среда.

Точно така. Само че ние говорехме за откриваемост на движението. Като измериш доплеров ефект с Андромеда, не можеш да кажеш тя ли е тази, която се движи - или това е Млечния път. Значи доплеровият ефект в случая указва взаимно движение. Диполната анизотропия, от друга страна, очевидно не е спрямо конкретно материално тяло. Значи тя не е улика за взаимно движение между две тела, а улика за индивидуално движение ... през (или във) вакуума на космоса. Това на вас релативистите ви е много трудно да го зацепите ... но такова движение същестува и ние го виждаме с очите си.

Да, точно така. Ти говориш за друга безсъдържателната простотия: как движението на спътниците е спрямо първичната протоплазма, от която те са произлезли.

Спрямо земята ... и мерят скорост спрямо земята.

Какво ти пречи да приемеш, че това е така ... дори да не е така. Едно време точно това са направили с етъра. Приели са го за материален и са го използвали за отправна точка/система ... без никакви доказателства, че етърът е материален. Друг въпрос: ако можеш да откриеш скорост и посока на движение във вакума на пространството, какво значение има дали вакуумът материален или не? Каква е разликата между нематериален вакуум и един безкраен океан от материален етър?

Не можеш ... ако не знаеш кой е стационарен и кой подвижен. Катаджиите са стационарни, така че радарът хваща скоростта на колата. Но как знаем дали Андромеда е тази, която се движи към Млечния път - или обратното ... или пък движението е взаимно? Знаем със сигурност, че има движение, но не знаем кои е стационарен и кой подвижен.

Диполната анизотропия. Тя ти дава скорост и посока на движение във вакуума/етъра. Тази скорост не е спрямо вакуума/етъра, а във него. Като си знаеш скоростта и посоката на движение, ти винаги знаеш какво разстояние си изминал от твоето първоначално местоположени ... което е моментът, в който си почнал да водиш дневник на движението. Освен с диполната анизотропия, ти можеш да си измериш скоростта и посоката с интерферометър като този на Майкелсон (разбира се няма да е лошо да го направиш триизмерен, а не двуизмерен).

Можеш ... ако си знаеш скоростта и посоката на движение. Точно това обсъждаме с Ники.

Точно така. Трябва да си следиш и помниш посоката и скоростта на движение. Пак да кажа: проблемът да избереш точка в пространството за "кота 0" не е в материалността на точката, а в това дали можеш да откриеш промяна на разстоянието до нея. Ако инерциалното движение е неоткриваемо, то единствената ти улика, че се движиш, е промяната на разстоянието спрямо друго материално тяло. При това положение неметериална точка няма как да служи за "кота 0". Но ако движението е откриваемо, тогава вече можеш да избереш нематериална точка за "кота 0". Но за да я познаеш, ти ще трябва да си следиш посоката и скоростта.

Да, етърът по никакъв начин не влияе на сметките. Той просто ти разрешава да избереш точка в него за "кота 0". Във вакуума не можеш да избереш такава точка, защото няма как да отчетеш промяна на разстоянието спрямо нея. А за етъра се е смятало, че можеш.

Скоро се карахме на тази тема: ако източникът на реликтовото излъчване вече не съществува, неговата отправна система продължава ли да съществува? Отговорът е не, защото как изчисляваш промяна на разстоянието спрямо тази система? А без промяна на разстоянието движение няма (след като самото движение се приема за неоткривамо).

Лоренц приема, че увличане на етъра няма. Забравих да го уточня.

Не знам какъв пример очакваш. Приемаш някаква точка в етъра за "кота 0" и смяташ от там. Изборът на "кота 0" е произволен. Не знам някога да се са смятали, че етърът има предопределен център. Той просто се е приемал за стационарен, след което пак се опира до това, че трябва да избереш прозволна точка от етъра за начало на абсолютната отправна система. След като я избереш тази точка, описваш движението на слънцето земята спрямо нея. Има ли нещо неясно в тези обяснения?

Лоренц брои етъра за абсолютно стационарен. Затова той е специална отправна система: единствената, която е в абсолютен покой.

Преди СТО етърът е бил абсолютната отправна система на космоса. В този случай всяко движение се описва спрямо етъра. СТО е тази, която казва, че етърът като отправна система е "излишен", защото движението в етъра уж е неоткриваемо. Именно това е причината СТО да го премахне. Но ако опитът на Майкелсон и Морли беше открил движение, тогава етърът нямаше да се премахне и СТО нямаше да съществува - а движението и досега щеше да се смята за абсолютно, както го е постулирал Нютон. Затова аз непрекъснато говоря за откриваемост/неоткриваемост на движението. СТО съществува само защото инерциалното движение (в етъра) се приема за неоткриваемо. Ако то е откриваемо (диполната анизотропия), тогава СТО става невалидна и излишна.

На времето на етъра са му приписвали материалност без това да е било доказано. И въпреки това той е служел за отправна система. Значи ако хипотетичен етър с хипотетична материалност може да служи за отправна система, какво ни пречи да наречем вакуума "етър" и да го броим за материален? Само казвам.

Кажи коя е "правилната" интерпретация ... и веднага ще ти посоча грешката.

В такива случаи се използва отравната система на вакуума на пространството.