gmladenov

Тц. Ако това беше така, тогава Катаджиите как въобще мерят скоростта на колите с радар? Принципът е следният: дължината на вълната е известна и не се променя. Така ако измериш различна честота (доплеров ефект), значи имаш промяна на скоростта на вълната. Така Катаджиите мерят скорост и така диполнатата анизотропия указва движение на спътниците, а не движение на източника на реликтовото излъчване.

Катаджиите не знаят с каква скорост се движи колата. Затова мерят с радар. Измереният доплеровият ефект ти казава каква е нейната скорост. По пирницип, доплеровият ефект ти казва каква е взаимната скорост между източника и приемника. Реликтовото излъчване е особено с това, че то принципно е изотропно. Значи като измериш доплеров ефект спрямо него (диполна анизотропия), този ефект указва движение на приемника, а не на източника.

Абсолютно си прав. Но тъй като лъчението е принципно изотропно (ако не се движиш), ти можеш да намериш неговата базова честота. Така всеки доплеров ефект, който измерваш спрямо тази честота, е движение на приемника, а не на източника. За лъчение от точков източник това не става. Тогава не можеш да определиш кой се движи - източникът или приемникът.

Откъде-накъде?? Това се в пита в задачата.

Ти вчера ми обясняваше как Катаджиите мерят скорост с доплеров ефект, но днес това вече не е вярно. Айнщайн акбар!

Не, не ти разбирам мисълта. Казусът си остава: Защо времето на едно събтие в подвижната система зависи от местоположението на това събитие в стационарната система? Представи си, че имаш множество едновременни събития в стационарната система, които са пространствено разделени. Като приложиш Лоренцовата трансфорнация (ЛТ) излиза, че всичките те са неедновременни в подвижната система. Не само това: колкото едно събитие е по-надясно в стационарната система, толкова неговото време е по-ранно в подвижната система. Значи излиза, че пространството някак си влияе на времето ?!? Пита се защо? Това е казусът.

Щом Боби и Васил имат една скорост (спрямо Ани), те са в една отправна система. Това е базово положение. Не можеш да го изкараш иначе.

Диполна анизотропия = доплеров ефект = различна скорост на светлината в различните посоки. Това са търсили да измерят ММ на времето.

Тц. Ти просто не можеш да приемеш, че може да има движение "спрямо нищо". Такова животно нема.

Диполната анизотропия е резултатът, който Майкелсън и Морли са се надявали да получат с техния известен опит от 1887г. Както искаш го наречи това движение, което те са търсили да открият. Фактът е, че то е откриваемо ... но трябва да търсиш на правилното място. Няма да стане в атмосферата като ММ на времето. Трябва в открития космос.

Ами точно. Пак е спрямо нищо. Това само показва, че СТО е неадекватна да опише движение. Изискването на СТО за материална отправна точка просто е нереално. Има цял клас движения - като това спрямо микровълновия фон или пък спрямо вече-несъществуващи звезди и галактики - които могат да се открият/измерят ... но в същото време не отговарят на изискването на СТО за материална отправна точка. И вместо да приемеш този факт, ти по-скоро ще измислиш твоя си физика ... само и само да не признаеш, че СТО е неадекватна. Класически случай на отричане.

Безброй експерименти ... всичките извършени вътре в земната атмосферата ... със стационарно оборудване. Значи във физиката няма нито един експеримент, който да е извършен в движение спрямо оптическата среда. Нито един.

Тц. Спътниците мерят своето движение в реално време, а не в миналото.

Не съм казал това. И в двата случая знаем, че има взаимно движение. КАТ ги интересува именно скоростта на взаимното движение. Но тази скорост не ни казва кой се движи и кой е в покой. Тя само ни казва, че има взаимно движение. Диполната анизотропия, от друга страна, пак е доплеров ефект ... но в случая нямаме взаимно движение. Или по-точно нека поставим въпроса така: Имаме взаимно движение спрямо специална отправна система (картината от миналото, както ти я наричаш), която според СТО е невалидна, защото няма как да изчислим разстоянието си до нея. В крайна сметка това е важното: дали ще го наименуваме движение през вакуума или пък движение спрямо картина от миналото, и в двата случая говорим за движение, което е невалидно според СТО.

Диполната анизотропия е мярка за движението на земята през вакуума на космоса. Тоест, движението не е спрямо вакуума/етъра, а през него. Значи ти знаеш, че се движиш ... но нямаш материално тяло за отправна точка.

Тц. Инвариантността на уравненията на Максуел е изведена въз основа на грешно допускане: че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи. Това допускане не е вярно, така че и инвариантността на уравненията също не е вярна. Динамичните уравнения трябва да се преработят въз основа на верни допускания: като това, че светлината е преносима/увлекаема от подвижна оптическа среда.

Точно така. Само че ние говорехме за откриваемост на движението. Като измериш доплеров ефект с Андромеда, не можеш да кажеш тя ли е тази, която се движи - или това е Млечния път. Значи доплеровият ефект в случая указва взаимно движение. Диполната анизотропия, от друга страна, очевидно не е спрямо конкретно материално тяло. Значи тя не е улика за взаимно движение между две тела, а улика за индивидуално движение ... през (или във) вакуума на космоса. Това на вас релативистите ви е много трудно да го зацепите ... но такова движение същестува и ние го виждаме с очите си.

Да, точно така. Ти говориш за друга безсъдържателната простотия: как движението на спътниците е спрямо първичната протоплазма, от която те са произлезли.

Спрямо земята ... и мерят скорост спрямо земята.

Какво ти пречи да приемеш, че това е така ... дори да не е така. Едно време точно това са направили с етъра. Приели са го за материален и са го използвали за отправна точка/система ... без никакви доказателства, че етърът е материален. Друг въпрос: ако можеш да откриеш скорост и посока на движение във вакума на пространството, какво значение има дали вакуумът материален или не? Каква е разликата между нематериален вакуум и един безкраен океан от материален етър?

Не можеш ... ако не знаеш кой е стационарен и кой подвижен. Катаджиите са стационарни, така че радарът хваща скоростта на колата. Но как знаем дали Андромеда е тази, която се движи към Млечния път - или обратното ... или пък движението е взаимно? Знаем със сигурност, че има движение, но не знаем кои е стационарен и кой подвижен.

Диполната анизотропия. Тя ти дава скорост и посока на движение във вакуума/етъра. Тази скорост не е спрямо вакуума/етъра, а във него. Като си знаеш скоростта и посоката на движение, ти винаги знаеш какво разстояние си изминал от твоето първоначално местоположени ... което е моментът, в който си почнал да водиш дневник на движението. Освен с диполната анизотропия, ти можеш да си измериш скоростта и посоката с интерферометър като този на Майкелсон (разбира се няма да е лошо да го направиш триизмерен, а не двуизмерен).

Можеш ... ако си знаеш скоростта и посоката на движение. Точно това обсъждаме с Ники.