gmladenov

Да, точно това е. Причината СТО да изисква материална отправна точка е неоткриваемостта на движението. Щом не можеш да определиш дали се движиш или не, тогава ти трябва материално тяло, спрямо което да отчиташ промяна на разстоянието. Но ако приемем, че движението е откриваемо ... по начина, по който Майкелсон и Морли са искали да го открият на времето ... тогава отправната точка вече не е задължително да е материална. Мястото в празния космос, където избухва една свръх-нова, е (теоретически) възможно да се триангулира дотогава, докато все още има светлина от нея ... по силата на това, че светлината от свръх-новата се разпространява с изотропна скорост. Значи това място е определимо/намираемо и фиксирано докато все още има светлина от свръх-новата. А щом това е така, то може да служи за отправна точка. Така в крайна сметка откриваемостта на движението чрез светлината е условието, което определя дали можем да използваме нематериални точки в пространството за отправни точки. В СТО това условие не е изпълнено, така че такива отправни точки не може да има. Но ако приемем движението за откриваемо (чрез светлината), тогава може. Диполната анизотропия е доказателството, че движението е откриваемо чрез светлината.

Не знам защо ти се губи идеята какво е относително движение, както е дефинирано според СТО и релативизма. Според СТО не можеш да се движиш спрямо картина от миналото. Изисква се материално тяло, за да можеш да измериш промяна на разстоянието спрямо него. А разстоянието до "картина от миналото" не може да бъде измерено. Така че се осъзнай малко. Да, диполната анизотропия наистина е движение спрямо картина от миналото ... но такова движение е невалидно според СТО. Ти това не проумяваш. Въпросът не е да намериш каквато и да било отправна точка, а отпрвна точка, която е валидна според критериите на СТО и релативизма.

За пореден път: диполната анизотропия какво е? Ти прочети ли го този постинг. Доста е образователен.

Физиците от 19-ти век искат да свалят Нютон от сцената, защото според тях неговата вяра в Бог е ненаучна. И толкова държат на това, че сега сме в другата крайност ... да вярваме в СТО, въпреки очевидните и грешки и парадокси. Вече не сме в 19-ти век и е време физиците да не се плашат от Бог, а да гледат коя теория отговаря на действителнистта. Кое е по-добре: грешна теория, създадена от атеист - или вярна теория, създадена от вярващ ??

Нютон казва: ... ние трябва да се абстрахираме от нашите сетива и да раглеждаме нещата сами по себе си, оделно от нашите сетивни мерки за тях. Смисълът на този цитат е, че трябва да гледаме в същината на нещата - а не само в това, което измерваме. Значи Нютон изрично казва, че ние използваме относителни мерки за местоположения, разстояния и движение - но призовава да гледаме същината на нещата.

Такова животно нема !! Точно така. Не. Това означава, че ако ти можеш да откриеш собственото си движение, тогава нямаш нужда от отправна точка, за да кажеш, че се движиш. Както искаш го наречи това движение - абсолютно, собствено и т.н. - но фактът е, че ти можеш да определиш скоростта си на движение без отправна точка. Диполната анизотропия го показва, както и твоят пример с галактиките.

Ами точно. Щом галактиките ги няма, ти спрямо какво се движиш? Кое разстояние скъсяваш или удължаваш, ако галактиките вече ги няма? Ти самият ми даваш пример за това, че се движиш без отправна точка ... след което ми казваш, че всяко движение е относително.

В известана Принципия Математика: https://archive.org/details/newtonspmathema00newtrich/page/n81 В точка "II" на страница 77 Нютон казва: Абсолютното пространство, по природа и без отношение към нищо външно, остава винаги подобно и неподвижно. А в точка "IV" на следващата страница Нютон казва: Абсолютно движение е преместването на едно тяло от едно абсолютно място на друго. Така че когато се говори за Нютонова физика трябва да се знае, че абсолютното пространство е неподвижно, а абсолютното движение е преместването на едно тяло в абсолютното пространство. За отправни точки тук въобще не става дума. Естествено в Нютоновата физика също така има и относително движение, за което вече се изисква отправна точка. Абсолютното движение, обаче, не е спрямо каквото и да било, а е просто преместване в абсолютното пространство.

Хехе, ти току що обясни защо СТО греши да изисква отправна точка за движение. За стотен път: това се изисква, защото според СТО и релативизма инерциалното движение е откриваемо единствено по промяната на разстоянието между две тела. Иначе то е неоткриваемо. Именно затова ти трябва материално тяло за отправна точка, за да можеш да измериш промяната в разстоянието (която принципно се смята за измерима).

Ако движението задължително трябва да е спрямо нещо, тогава си прав. Но аз съм с Нютон, че движението е просто преместване и не е необходимо да е спрямо нещо.

Спрямо какво избираш началото на координатната система, майна? Нали проблемът е, че трябва да можеш да измериш промяна на разстоянието между две тела? Ако избереш произволна точка в космоса за начало на отправната система, как отчиташ промяна на разстоянието до тази точка? Аз винаги съм твърдял, че вакуумът на космоса може да служи за отравна система ... което се оспорва с аргумента, че според СТО за отправна система задължително трябва материално тяло. А сега се оказва, че това не било задължително. СТО явно се майтапи.

За близък източник да, ама за далечна звезда?? Нали затова имаме Полярна звезда: както и да се движиш, тя винаги се пада на север. Значи как определяш скоростта си на движение, ако знаеш само какъв ти е ъгъла спрямо Полярната звезда? Ако обяснението на Брадли за зездната аберация беше вярно, тогава наистина щеше да е възможно да си изичслиш скоростта си на движение. Само че обяснението на Брадли не е вярно.

Има разстояние до началото на координатната система. Ако не си чул, викат му координат.

А така. И колко е разстоянието от спътниците до източника на реликтовото излъчване?

Точно така, може ... но според СТО/релативизма не може. Според СТО движение има само ако има промяна на разстояние. Такава промяна спрямо реликтовото излъчване не може да бъде отчетена. Как ще измериш такава промяна? Значи СТО бърка, че движение без промяна на разстояние няма. Затова диполната изотропия оборва СТО. Тя ти дава скорост и посока на движение в космоса без отправна система ... което според СТО е невъзможно без да си избрал материално тяло за отправна система, спрямо което да отчиташ промяната на разстоянието.

Ъглите не помагат да разбереш каква ти е скоростта. Това се разбира само по промяната на разстоянието до друго тяло.

Ти не си казал три перпендикулярни една на друга посоки, а три различни посоки.

Именно. Тогава как избираме началото на отправната система на реликтовото излъчване?

И как отчиташ промяна на разстоянието до реликтовото излъчване? Кой закон на Скенеровата физика използваш??

Това е точно така и един триизмерен (3D) импулс ти го дава. Не просто три различни посоки, а всичи различни посоки.

И точно това е отправната система на вакуума. Заради изотропното разпространение на светлината във вакуум ние може да изберем вакуума на пространството за отправна система. На теория, точката на излъчване на всеки триизимерен импулс светлина може да се триангулира и тя никога не се променя, заради изотропното разпространение на светлината. Така точката на излъчване е "неподвижният пирон" в космоса, който ни трябва за да използваме вакуума за отптравна система.

Ама ти от космоса ли падаш?? Това още от Галилеево време се е знаело. СТО също не цитира източник, но премахва абсолютната отправна система на етъра и приема, че всички отправни системи могат да се както стационарни, така и подвижни. Това е същината на релативизма и никой не цитира източник за тези неща. Но сега специално заради теб ще се поразтърся да видим какво ще излезе.

Ти си прав ... но не и според СТО. Тук тъним СТО какво казва. За мен вакуумът на пространството е валидна отправна система, но според СТО той не е.

Научи се да четеш преди да спориш. Цитат от предишния ми постинг: На теория, инерциалното движение на едно материално тяло е неразличимо от покоя и единствената улика, че тялото се движи, е намаляващото разстояние между него и друго материално тяло. Става дума за неоткриваемостта на инерциалното движение. Няма механичен експеримент, който да направиш, за да отличиш инерциалното движение от покоя. Според сегашната физика няма и електромагнитен експеримент, с който да го откриеш. Именно това е неоткриваемостта на движението. Последното се открива само чрез промяна на разстоянието между телата.

Точно така, майна. И като се движим спрямо него, намаляваме ли разстоянието до него или го увелиачаваме? Ти на този въпрос се фокусирай. Също така по твоята теория за зрънчевия вакуум, той също може да се използва за отправна система ... а според СТО не може. Зрънчевият ваккум не представлява ли материален обект? Ако представлява, значи вакуунът може да е отправна система (в разрез със СТО). Ако пък не е материален обект, значи зрънчевият ваккум е пълна измислица. Ти къде седиш по тези въпроси?