gmladenov

Трай, коньо, за зелена трева. Изтеглянето на САЩ от Европа е русоробска фантазия и опорка. Руската пропаганда непрекъснато внушава, че САЩ вредят на Европа и я рушат. Класическа тактика за всяване на раздор. А истината е, че на земята няма по-силен съюз от този на САЩ и ЕС. Самите САЩ никога няма да допуснат охлаждане на отношенията с най-верния си съюзник.

Мнение на руски блогер за отношенията между Русия и Китай. Виктор Анисимов: Възможен ли е съюза между Дракона и Мечката? Сега много се говори за възможно сключване на военно-политически съюз между Русия и Китай. Лично аз не веднъж съм писал, че Китай играе собствена геополитическа игра и в по-голямата си част неговите интереси не съвпадат с интересите на Русия. Като цяло Китай се нуждае от Русия само като „голяма тояга“, за да сплаши Запада с възможността да сключи военно-политически съюз с Русия, за да постигне своите интереси, а именно премахването от Америка на защитните мита, наложени на Китайските стоки, които станаха неконкурентоспособни на американския пазар, на първо място това са китайски автомобили и други индустриални стоки. Освен това Китай има доста сериозни териториални претенции към Русия, датиращи от времето на управлението на Мао Цзедун. Китай все още смята тези територии за свои „северни територии“, окупирани от Русия. Във връзка с извършеното от Русия СВО на територията на Украйна, Китай търпи много сериозни загуби от значително намаляване на търговския оборот с европейските страни, които, носейки непосилното бреме да поддържат Украйна, в условията на настъпваща колабираща икономика поради прекъсването на търговско-икономическите връзки с Русия, не могат да купуват китайски стоки в същия обем. Всичко това предизвиква сериозно недоволство в Пекин от действията на Москва. По принцип Китай не беше против скоротечното провеждане на СВО, но именно бързото приключване на конфликта, бързото окупиране на цялата територия на Украйна. В този случай търговските и икономически интереси на Китай не биха били накърнени. Но бързото завършване на СВО не устройва Русия, защото в този случай Русия ще трябва да поеме пълната издръжка на всичките 40 милиона хохли, които диво ненавиждат Русия, както и ще трябва да води партизанска война с украинските нацисти в продължение на десетилетия. Поддържайки Украйна, руската икономика просто не може да издържи на условията на глобалните санкции, колкото и украинофилите да ни убеждават в противното. Ето защо мисля, че никога няма да видим такава идилична картина - съюза на Руската Мечка с Китайския Дракон срещу Американския Кондор. И най-вероятно в близко бъдеще, а именно след падането на „световния хегемон“, Китай ще се превърне в геополитически противник на Русия. https://cont.ws/@fybcbvjd/2882626

Западняците са практични хора. Като се вижда, че Украйна трудно ще постигне победа, следващият ход е да се намалят загубите. Затова се търсят преговори, а не защото Западът търси диалог с Русия. Санкциите, обаче, няма да бъдат премахнати - освен ако Русия не се съгласи на сериозни отстъпки.

Ако не бяха САЩ и Запада, Украйна отдавна да се намира под руски ботуш. Вместо това Украйна все още е независима държава. Но за теб явно това не е важно. Ти искаш Русия юбер алес.

Никой не е наложил санкции на САЩ и ЕС, а ВПК-то на САЩ и ЕС печелят от войната (включително и ние). А в Русия мрат хора, харчат се колосални суми за война, горят рафинерии и тя не може търгува свободно. Но ние ще сме по-зле от Русия когато войната свърши. Добре.

Ами не. Първо, Русия воюва с Украйна, не със Запада. Само в главата на Путин и путинофилите войната е срещу Запада. Така че една евентуална "победа" в Украйна няма да е победа срещу Запада. Освен това "победа" е относително понятия. Над украинския парламент руско знаме няма да се вее. Това е сигурно. Значи "победа" за Русия ще означава нещо друго. Най-вероятно Русия ще заграби определени украински територии и ще наложи опрделени условия на Украйна. От това, обаче, Западът няма да стане по-слаб, нито пък отношението на Запада към Русия ще се промени. Санкциите ще останат още дълго време, а Западът ще продължава да гледа на Русия като на агресивна диктатура, на която трябва да се противодейства. Така че не знам какви геополитически последици ти се привиждат. Всичко ще си остане същото както преди войната, освен че Западът засега поне няма да търгува с Русия.

Аз бих казал, че това би представлявало "влошаване на полярността". Напълно си прав.

Ти кога ще отговориш на въпроса "как руска победа в Украйна подобрява полярността на света".

След войната Русия ще има разбита икономика, изтощени военни ресурси и ще бъде под санкции. При това положение тя няма как да е силна. Свиквай.

Мине не мине време, ти не издържиш и пак подхванеш някоя руска/анти-западна опорка. Това ти е на сърцето. Кажи сега колко е гаден краварският Хегемон и как ние трябва да излезем от ЕС и да станем независима държава-подлога на Русия. Само така българите могат да са щастливи, нъл тъй.

Русия многократно е заявявала, че войната в Украйна е война за един нов многополярен свят. Така че е напълно уместно да се говори за войната в тема за глобализацията и многополярността. Именно затова ми беше и въпросът: как победа на Русия във войната ще подобри полярността на света.

Украйна е под натиск от Запада да обмисли "план Б" за войната с Русия Откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г., украинските лидери настояват, че Русия трябва да бъде прогонена от цялата украинска територия, преди да започнат каквито и да било мирни преговори. Сега, когато Русия продължава да постига бавни успехи на бойното поле, а западната подкрепа за Украйна показва признаци на умора, според европейски дипломати може да се наложи Украйна да представи по-реалистичен план, поне за следващата година от войната. Западът все още подкрепя дългосрочно заявената цел на украинския президент Володимир Зеленски да си върне контрола върху територията на страната. Но някои европейски дипломати твърдят, че Украйна трябва да бъде по-прагматична в целите и стратегията си за войната. Това може да помогне на западните служители да защитят пред своите избиратели необходимостта от доставка на оръжие и помощ за страната. Според официални лица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и външният министър на Великобритания Дейвид Лами ще пътуват до Украйна, за да се срещнат с украински официални лица, отчасти за да обсъдят как най-добре да се определи украинската победа и от каква помощ ще се нуждае тя, за да я постигне. Няколко други високопоставени американски и европейски служители също са били в Киев през последните две седмици. Разговорите показват повтарящ се източник на напрежение между Киев и Запада: съчетаването на желанието за изтласкване на силите на руския президент Владимир Путин от Украйна с военната реалност на място. Високопоставени европейски служители твърдят, че на Киев е било казано, че пълната победа на Украйна ще изисква Западът да предостави подкрепа на стойност стотици милиарди долари, нещо, което нито Вашингтон, нито Европа могат да направят реално. https://dnes.dir.bg/na-fokus/ukrayna-e-pod-natisk-ot-zapada-da-obmisli-plan-b-za-voynata-s-rusiya

Русия няма да постигне пълна победа в Украйна; Западът няма да го позволи. А дори формално тя да победи, това как ще направи света "многополярен"? Освен ако Русия не прояви добра воля и не върне на Украйна заграбените територии (евентуално без Крим), Западните санкции срещу нея ще останат - може би за десетилетия напред. Реалистично погледнато, Русия може би ще придобие някакви (опустошени) украински територии, но ще бъде военно и икономически отслабена от войната - и ще продължи да се намира под иконимически санкции. В задачата се пита как тази Пирова победа на Русия ще направи светът по-многополярен от сега.

Много интересна тема. Ще ми трябва време, за да я прегедам от началото, но засега ще споделя следното мнение: По каквото виждам, никой не е доволен от глобализацията във вида, в която я видяхме от края на 90-те години до сега. У нас се чувстаме завладяни от западни корпорации и западни елити. На Запад пък чувстават, че всичките им работни места отиват в Китай. Така че промени ще има. Светът е взаимносвързан и глобализацията няма как да изчезне, но ще се наложи пренастройка. Иначе приказките на Путин за многополярен свят са прах в очите. Него не го интересуват световните икомомически взаимоотншения и търговия, а просто не може да понася, че американците са силни и (според него) си правят каквото си поискат. От Путинова гледна точка това не може да продължава. Няма само САЩ да си разиграват коня; Русия също ще си го разиграва - а от САЩ ще гледат и ще траят. Това е визията на Путин за многополярен свят.

Чудех се къде да пусна интересна статия на СТРАНА.ua и затова реших да отворя нова тема, по подобие на темата за случващото се в Русия. Засилването на Ермак и негативизма на Запада. Какво означават промените в украинското правителство? В украинското правителство бяха извършени големи рокади, в резултат на които съставът на министрите беше актуализиран приблизително наполовина. Например, един от останалите „дълголетници“ в кабинета на министрите, Денис Малюска, който ръководеше Министерството на правосъдието, и Дмитрий Кулеба, който ръководеше Министерството на външните работи повече от четири години, загубиха своя портфейл. Но Ирина Верещук, която заемаше вицепремиерския стол, ще отиде на работа в кабинета на президента, а бившият заместник-ръководител на ОП (Офиса на президента) Николай Точицки, който получи поста министър на културата и информационната политика, и Алексей Кулеба, който ще заеме поста вицепремиер по възстановяването, ще работи в правителството. Първият заместник-министър по въпросите на ветераните Александър Порхун, който беше служебен министър, също ще бъде в ОП. Подобни „преливания“ в „съобщителните съдове“ на ОП и Министерския съвет вече не учудват никого и служат като още едно напомняне за фактическото подчинение на последното на първото. И както вече писахме, те служат главно за пиар цели - да покажат, че Зеленски извършва „обновяване на властта“, реагирайки на натрупаните проблеми (и по този начин, като че ли, прехвърля отговорността за тях на правителството). Истиа е, че премиерът Шмигал, за чиято оставка се говореше от юни, беше оставен на стола. Но е възможно това да е временно. Но много по-интересна и показателна от самите смени на властта беше доста негативната реакция към тях в западните медии. Което още веднъж подчерта нарастващото напрежение в отношенията между украинското правителство и Запада. Засилването на Ермак Както вече стана дума, основната задача на кадровите смени е да покажат, че президентът извършва „обновяване на властта“. Премахва неефективните мениджъри и ги заменя с по-ефективни. И по този начин, като че ли, прехвърля отговорността за съществуващите в страната проблеми върху правителството. Тези назначения обаче носят и определени политически промени. И същността им е още по-голямо засилване на контрола на президентската канцелария и нейния ръководител Андрей Ермак върху правителството (което и без това е значително). Повечето новоназначени са хора на шефа на ОП, който за пореден път показа, че е основният център за вземане на решения в обкръжението на Зеленски. „Много бивши министри навремето полагаха, така да се каже, клетва за вярност, но по време на работата си придобиха връзки, включително корупционни или със западни партньори, и някои се изтощиха и не могат да направят повече Така че те бяха сменени и дори се увеличи влиянието на президентския кабинет върху кабинета на министрите“, казва политологът Руслан Бортник. Истина е, че Ермак все още не е успял да реализира плана за смяна на премиера Шмигал с вицепремиера Юлия Свириденко, който се обсъжда от юни. Смята се, че това се противопостави на ръководителя на фракцията на Слугата на народа Арахамия („кула“, съревноваваща се с Ермак, заобиколена от Зеленски). Източници в политическите среди обаче смятат, че рано или късно Ермак ще постигне уволнението на Шмигал. Освен ако дотогава съотношението на силите някак радикално не се промени. Реакцията на Запада В западните медии масовите оставки и назначения на министри в украинското правителство (и особено смяната на външния министър Кулеба) предизвикаха значителна изненада. Като изненадата е съпроводена с негативни оценки. По правило се посочват две позиции. Първо, Зеленски започна тези кадрови промени, за да запази рейтинга си. „Той (президентът – ред.) не можеше да не забележи значителния спад в популярността на правителството, регистриран в проучванията на общественото мнение през последните месеци. Като се има предвид, че изборите бяха отменени по време на войната, промените в правителството бяха един от малкото лостове, които Зеленски можеше да използва“, пише английското издание Икономист (The Economist). Вторият акцент на публикациите е, че Киев се отървава от независими фигури, заменяйки ги с хора на Ермак, засилвайки влиянието на канцеларията на президента върху процесите в страната. Изданието Политико (Politico) пише, че Зеленски е „се сблъсква с огромна негативна реакция“ поради рокадита в кабинета, която „повдига обвинения в заграбване на власт“. „Водещи опозиционни фигури обвиняват Зеленски, че все повече назначава хора от тесен кръг близки съюзници и поддръжници на държавни позиции в опит да консолидира властта около кабинета си“, се посочва в публикацията, цитирайки съответните оценки на депутати от опозицията. А служител на Белия дом е заявил анонимно пред Политико, че САЩ „могат да имат причина за безпокойство“ относно промените. Всичко това стана поредното проявление на напрежението в отношенията между украинското правителство и неговите западни партньори, за което има две основни причини. Първата е недоволството на Запада от широкомащабното ниво на корупция в Украйна и нарастващата консолидация на властта в ръцете на Зеленски и неговия офис. Това недоволство се подклажда активно от група украински активисти, медии и политици, близки до западните структури. Както вече писахме, те прокарват следната теза: „Зеленски е страхотен човек, той преживя най-трудния период на войната, той стана символ на съпротива срещу агресията, но за да вкара Украйна в Европейския съюз и да я направи пълноправна част от западния свят, ние се нуждаем от друг, по-малко корумпиран и по-малко авторитарен лидер, който ще слуша какво му казват западните му партньори, а не постоянно да се опитва да налага своята позиция." Опозицията прокарва тази тема още отдавна и тя постепенно навлиза както в медиите, така и в политическите среди на Запада. Втората причина са опасенията на Запада от слабата контролируемост на Зеленски по военните въпроси и склонността му към рисковани стъпки, както и обществен натиск върху властите на западните страни да увеличат военната помощ. Информация за това oт време на време прониква в медиите. Например по отношение на отказа на Зеленски да спре атаките срещу руски рафинерии, въпреки че администрацията на Байдън го е помолила да спре. Вашингтон също така има подозрение, че Киев се опитва да тласне НАТО към пряк военен сблъсък с Руската федерация, което западните страни категорично не желаят. В своя наскоро издадена книга журналистът Дейвид Сангър пише, че Байдън веднъж дори е намекнал на помощниците си, че Зеленски може би умишлено се опитва да въвлече Америка в трета световна война. Всичко това все още не е довело до твърди действия от страна на Запада срещу Зеленски и близкия му кръг. По всяка вероятност САЩ и ЕС не искат да организират публична разправа с украинските власти по време на войната. Въпреки това, съдейки по тона в западните медии, предпазливостта към украинските власти там се засилва. https://ctrana.online/articles/analysis/471579-pochemu-v-kabmine-proizoshli-masshtabnye-kadrovye-perestanovki.html

Путин започна войната с Украйна, защото явно си е въобразявал, че без бой ще вземе цяла Украйна, както през 2014г без бой взе Крим. И явно се е надявал, че с този аншлус ще увеличи мощта на Русия и съответно нейната международната роля и влияние. Това е истинската причина за войната - и истинсаката (днешна) цел на Путинова Русия. Съвсем очевидно в неговата си глава Путин е голям геополитически играч, който дърпа конците на света. Съответно всичките приказки за един многополюсен и по-справедлив свят са само прах в очите. Истинската цел на Путин е повече власт и влияние в света. Той е демонизиран на Запад, защото е брутален диктатор, който не играе по правилата (които според него са наложени от Запада), а иска със сила да се налага над други страни. Това е несъвместимо със западните ценности за законност и международно право. А е посрещан от Глобалния Юг, защото на този етап Югът има полза от Русия.

Индия и Китай явно не смятат за необходимо да санкционират Русия заради войната. Явно не считат, че независимистта на Украйна е техен проблем. В същото време явно им е доста изгодно да купуват руски петрол на промоция. Ако четеш внимателно какво се случва, Китай в същност се възползва максимално от ситуацията, за да "васализира" Русия и постепенно я превръша в суровинна колония. А това, което ти повдигаш за плащанията на Индия в рупии: ако не беше войната, Русия нямаше да приема рупии. Сега, обаче, е принудена - и ако четеш пресата, Русия се чуди какво да прави с всичките рупии, които е натрупала. Единствените приятели на Русия в момента са Иран и Северна Корея. Това са единствените страни, които предоставят военна помощ. Всички останали просто се възползват от създалата се ситуация, за да извлекат максимални ползи за себе си.

Лойд Остин: US оръжиe с голям обсег за удари по Русия няма да промени ситуацията в Украйна Използването на предоставени на Киев американски оръжия за нанасяне на удари на далечни разстояния в Русия няма да промени значително ситуацията в Украйна, заяви министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, предаде Ройтерс. По този начин той деликатно се противопостави на желанието на Киев за премахване на ограниченията върху употребата на тези оръжия, отбелязва агенцията, цитирана от БТА. Украинският президент Володимир Зеленски призова по-рано днес западните съюзници на страната му да игнорират "червените линии" на Москва и да позволят на Киев да използва оръжия с голям обсег за удари по руска територия, а Вашингтон обеща още 250 милиона долара за оръжия за Киев, предаде Ройтерс. https://dnes.dir.bg/svyat/ostin-us-orazhiya-s-golyam-obseg-za-udari-po-rusiya-nyama-da-promenyat-situatsiyata-v-ukrayna -- Казано накратко, САЩ не искат да разрешат на Украйна да ползва далекобойни американски ракети за удари надълбоко в руска територия. Именно подобни неща имам предвид като кажа, че Зеленски не оценява адекватно реалната ситуация. Той трабва да приеме - и да се съобрази - с факта, че САЩ и Западът не държат Украйна да победи във войната, а помогат само колкото Уктрайна да не падне. Много жалко, но това е реалността. Оттук нататък украинската стратегия не може да бъде победа над Русия и връщане на статуквото отппреди 2022г. Да не говорим за преди това. Пак да кажа, много жалко, но това е реалността.

Определено се забелязва силното желание на Цат Путьо светът да е друг и Русия да има повече власт в света. Но както е казал Н.Хайтов, "едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш". Засега Русия е на първата стъпка: има (голямо) желание за нов световен ред. Като стигне на трета стъпка, тогава пак ще говорим.

Статия на Дир.бг за членството на Турция в БРИКС. Забележително е, че в статията няма и думичка за нов световен ред, а просто се коментират потенциалните икономически и политически ползи, които Турция може да извлече с нейно членство в БРИКС. Икономическа изгода или криви сметки очакват Турция в БРИКС Ердоган, който е на власт от повече от две десетилетия, се опитва да изгради по-независима външна политика на Турция и да засили глобалното й влияние. Страната също така е недоволна от липсата на напредък в преговорите за членството ѝ в Европейския съюз. Мнението на турските анализатори Засиленият интерес на Турция към организацията БРИКС се дължи на желанието ѝ да бъде част от нарастващия икономически потенциал на организацията, която предлага нови възможности за сътрудничество и развитие, смятат турски анализатори, цитирани от агенция Синхуа. "БРИКС вероятно ще доминира в световната икономика през следващите десетилетия, а Турция иска да бъде част от огромните възможности, които блокът предоставя в един многополюсен свят", каза пред китайската агенция Али Огуз Дирийоз, който преподава международни отношения в Университета по икономика и технологии ТОББ (TOBB) в Анкара. Серкан Демирташ, базиран в Анкара външнополитически анализатор и журналист, споделя мнението, че зад интереса на Турция към БРИКС стои "икономически ориентирана дипломация, която не иска да пропусне нарастващата икономическа мощ на Азия в частност". Не всички турски анализатори обаче са на мнение, че присъединяването към БРИКС ще е от полза за Турция. "От квартала на богатите преминаваме към бедния квартал", коментира журналистът Фатих Алтайлъ. "На всичкото отгоре не към тези, които купуват от нас, а към тези, които ни продават. Сигурно е, че Турция няма да е тази, която ще се възползва от това. От това ще се възползва западният свят", посочи той. В своя статия, цитирана от новинарския сайт Т24, Алтайлъ анализира отношенията със страните от БРИКС от гледна точка на икономиката, като изчислява, че Турция се пренасочва "от свят със среден доход на глава от населението над 50 хил. долара към друг блок със среден доход на глава от населението от 10 хил. долара". Според автора Турция има сериозен външнотърговски дефицит както с Русия, така и с Китай, а като цяло дефицитът ѝ в търговията със страните от БРИКС е на стойност приблизително 97 млрд. долара. https://business.dir.bg/ikonomika/ikonomicheska-izgoda-ili-krivi-smetki-ochakvat-turtsiya-v-briks

На теб за всичко американците са ти виновни, но ти хич не си русофил. Нъл тъй.

Като ще разбиваме сегашният световен ред, трябва да се попита: защо зоналният модел (разделянето на света на блокове) да е по-добър от мрежовия модел (без разделения)? По всичко личи, че Цар Путьо просто иска светът да е разделен на блокове, за да може Русия да има повече власт в нейния блок. На Путьо не му изнася, че САЩ/Запада доминират мрежовия модел. Иначе зоналният модел не предлага никакви предимства пред мрежовия.

Именно - и там сбъркаха. Направиха се на мъже, с което само си изработиха всеобщо презрение и омраза.

Така е - и по всичко личи, че така мисли и Зеленски. Но точно това ми е мисълта: стратегически Украйна не трябва да търси победа над Русия, а трябва да прави всичко възможно да не допуска руски пробиви и поражение. Зеленски все още търси победа, а това е грешна стратегия на този етап.

Истина е, че "Гласове" са про-руски и анти-украински, но цитираната статия ни най-малко не е про-руска. За мен лично офанзивата в Курск, колкото и да е вдъхновяваща, показва, че Зеленски не оценява правилно ситуацията и няма правилните приоритети - и така излага цяла Украйна на голям риск. Първият приоритет за Украйна трябва да бъде запазване на независимостта, дори с цената на териториални загуби. Вместо да работи в тази посока, Зеленски очевидно търси начини да победи Русия ... което не е реалистично на този етап. И така завършва да харчи ценни човешки ресурси за неосъществима цел, като в същото време излага Украйна на опасността от голям руски пробив с непредвидими последствия.