gmladenov

Аберацията се получава вътре в телескопа ... само ако светлината е поток от частици, както Брадли е смятал на времето. Но ако светлината е вълна, значи аберациятя се получава извън телескопа. Тоест, лъчите вече пристигат под ъгъл в телескопа, а не вертикално. Иначе какво им сменя посоката на влизане в телескопа ??

Грешка на езика. Опитът установява изотропна скорост на светлината на земната повърхност. Значи не измерва, а установява.

Тц. Лъчът не може се смени посоката вътре в телескопа. Щом телескопът трябва да е наклонен (за да компенсира аберацията), значи звездинят лъч вече пристига наклонен при телескопа. Тоест, аберациятя вече се е получила преди телескопа. От друга страна ако светлината е поток от частици (както Брадли си мисли), тогава аберацията се получава вътре в телескопа. Така че има принципна разлика между това дали светлината е поток от частици или е вълна по отношение на аберацията: ако светлината е поток от частици, аберацията се случва вътре в телескопа но ако е вълни, аберацията се получила преди светлината да влезе в телескопа Твоето разбиране за аберацията е мелез между тези два варианта: според теб звездните лъчи пристигат вертикално, след което някак си сменят посоката вътре в телескопа. Новобранско мислене. Светлината не си сменя посоката току така.

Грешка. Обърках откат с инерция, а то е импулс.

Да, каза ... и не си прав. Когато една оптическа среда увлича светлината, векторът на скоростта си сменя посоката, но посоката на самите вълни не се променя. Тоест, посоката на светлината не се променя ... въпреки, че посоката на вектора на скоростта се променя. Това е уловката. А вие го броите, че посоката на светлината също се променя, заедно с вектора на скоростта. Както казах, новобранска грешка. Случва се на тези, които нямат инженерно мислене и не се чудят как работят нещата. А ако си предствиш умствено как работят нещата, веднага се вижда, че светлината няма как да си смени посоката един път като влезе в подвижна оптическа среда и втори път като излезе от нея. Сетлината си сменя посоката от отражение ... а не от увличане. Принципен въпрос.

Обяснението на Брадли за аберациятя приема, че: светлината е поток от частици нищо не увлича тези частици Ако тези допускания бяха вярни, ти също щеше да си прав ... но в действителност и двете допускания са грешни. От тези допускания Брадли извежда скоростта на светлината, което е невъобразимо съвпадение. Само че ако вярваме на такива съвпадения, тогава защо не приемеме, че светлината е поток от частици ??

Тц. За аберацията от самото начало се приема, че звездните лъчи падат вертикално ... и само движението на телескопа предизвиква аберацията. А това въобще не е така.

Тц. Става дума за елементарна вълнова физика, която ти и Лоренц само си мислите, че познавате ... а в същност правите новобрански грешки. От там идва вашето объркване.

Много правилно. А уловката е, че това не важи за светлината. Тц. Точно това е разликата между светлината и материята. Затова не се разбираме и за другия парадокс. Там проблемът е същият. Светлината не се движи като обект с маса и инерция, а следва правилата за разпространение на вълни.

За стотен път: увличането на светлината не влияе на звездната аберация. Физиците на времето като теб приемат, че пълното увличане на светлината протоворечи на аберацията ... а както сто пъти вече показах, то не влияе.

През цялото време аз казвам (повтарям и потретям) едно и също нещо: Увличането на светлината от атмосферата (или етъра) не влияе върху звездната аберация. Аз само това казвам. Така че дали телоскопът трява да се наклони или не няма никакво отношение към явлението увличане на светлината от оптическа среда. Освен това уточнение, аз нямам друго отношение към аберацията. Просто примам, че такава има ... след като вече е измерена. Моето уточнение цели да покаже единствено, че аберацията и увличането на светлината не са свързани, а са две независими явления.

Това е анимацията на Уикипедия ... за която изрично всеки път казвам, че е грешна. ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ !! Долната анимация е ГРЕШНА !! Тя НЕВЯРНО показва как работи звездната аберация и увличането на светлината. Ако случайно някой не внимава и не е разбрал: анимацията е ГРЕШНА !!

Напротив. Много добре съм запознат с това какво се е случило на времето. Опитът на ММ измерва изотропна скорост на светлината на повърхността на земята. Това е физическият факт, който опитът установява. Този факт може да се обясни по един от следните начини: Имаме пълно увличане на етъра. Увличане на етъра няма ... и земята е стационарна. Увличане на етъра няма ... и земята не е стационарна; следователно, дължините се съкращават. Увличане на етъра няма ... и земята не е стационарна; скоростта на светлината е еднаква за всички. Друго обясненине не ми е изсветно, но е възможно да има. Идеята за пълно увличане на етъра (1) се отхвърля безусловно, защото опити като този с водния телескоп на Ейри уж показват, че увличане на етъра няма. Стационарнаата земя (2) естествено отпада като обяснение. Така остават (3) и (4), като Лоренц предлага (3), а СТО предлага (4). Правилното обяснение е (1), но Лоренц и другите физици са толкова дълбоко убедени, че увличане на етъра няма, че скъсяването на дължините им се вижда по-достоверно от увличането на светлината от етъра/атмосферата. И сега който смята, че скъсяването на дължините е пълна глупост, се брои за неук и невеж. Тинтири-минтири.

Лъчите от звездата не пристигат вертикално на земята. Те вече са наклонени когато достигат до телескопа, независимо дали атмосферата ги увлича или не. Там е объркването. Ти си убеден, че лъчите пристигат вертикално ... а това не е вярно.

Аз съм нарисувал как работи увличането по принцип. Ето пак концептуалната диаграма на увличане не светлината от подвижна оптическа среда. ляво - увличане на вертикални лъчи дясно - увличане на лъчи под ъгъл Както е показано, и в дата случая лъчите се изместват (транслират) по посока на движението ... но посоката на самите лъчи не се променя. Именно затова дясната картинка изглежда толкова странно. Но ако нарисуваме светлината като вълни, всичко си идва на мястото. Като цяло това е принципът, който диаграмата илюстрира: увличането на светлнните лъчи от подвижна оптическа среда не променя тяхната посока.

Да, точно така. Което означава, че щом наблюдаваме аберация на дъното на атмосферата, лъчите влизат под ъгъл в атмосферата. Те не си сменят ъгъла/посоката вътре в нея.

Не е така, колега. Нали се показва, че увличането на светлината не сменя нейната посока. Значи когато един астроном ... на дъното на земната атмосфера ... наблюдава аберация, същата тази аберация я има и в горните слоеве на атмосферата. Значи аберацията вече се е формирала когато тя навлиза в атмосферата. Тя не се получава в очите.

Каквото и да причинява аберацията, светлинните лъчи вече са под ъгъл когато навлизат в земната атмосфера. Увличането на светлината от атмосферата/етъра не променя този ъгъл. Увличането и аберацията са две независими едно от друго явления и едното не компенсира/отменя другото. За самия теб е по-добре да го вденеш това най-накрая. Няма как да излезеш прав като спориш за физическо свойство, което лесно се демонстрира.

Именно. Това е принципът: увличането не променя посоката на светлината. А по математическата логика щом имаме векторна сума на скоростите, значи имаме и смяна на посоката. Тук са се излъгали физиците на времето.

Напълно си прав, че заради различната плътност на атмосферата ще имаме различно увличане на различни височни в атмосферата. В горните слоеве увличането явно ще е по-малко от това в долните слоеве. Но дори да е само частично, увличане пак не влияе на аберацията. В крайна сметка от там тръгна разговорът: увличането на светлината компенсира ли наблюдаваната звездна аберация? И отговорът е един и същ: дали е частичното или пълно, увличането на светлината то атмосферата/етъра не влияе на звездната аберация.

Да, пълното увличане изисква да се порути идеата за абсолютен етър ... а физиците на времето не са били готови за това. Така и СТО само заобикаля абсолютния етър (като го обявява за "излишен"), но не го премахва ... по силата на това, че СТО също приема светлината за абсолютна.

Да, точно това правя !! Защото грешките на СТО в същност се дължат на Лоренц, а не на 26-годишния Айщайн. Лоренц е величието на времето и след като Лоренц каже, че дължините се скъсяват, никой не му противоречи. Така че Лоренц в същност е виновникът СТО да е фантастиката, която е.

Всичко, което си написал, е точно така. И голямото ходене по мъките идва именно от факта, че пълното увличане на етъра автоматично се отхвърля и вместо това се търси под вола теле: как да се обясни нулевият резултат на ММ ... без пълно увличане. Отговорът е ясен: няма как. Трябва да се въведат фантасмагории като скъсявяне на дължините и забавяне на времето, за да може нулевият резултат да бъде обяснен без пълно увличане.

Тц. Няма такова нещо. Графиките в другата тема много ясно показват, че увличането на светлината не сменя нейната посока/наклон. Следователно, увличането не компенсира аберацията. Аберацията съществува отделно от увличането на светлината и не може да се използва за "доказателство", че увличане няма. Опитът на ММ показва пълно увличане на светлината, което очевдно не пречи на аберацията.

Те дават един и същ резултат: и двата показват увличане на светлината. Значи увличането е показано експериментално ... а според СТО няма увличане.