
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10198 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
За да може времето да съществува, наистина се изисква памет. Без такава няма как да кажем кога се е случило дадено събитие (или дали въобще се е случило). Частиците нямат памет. Ти не можеш да кажеш на каква възраст е един атом, например, или една елементарна частица. А щом това в така, времето няма как да съществува физически.
-
Именно. И информацията в случая е, че между звездите съществува празно пространство. Ако такова не съществуваше (или ако баба ти беше мъжка), вселената нямаше да е това, което наблюдаваме. Ако между звездите нямаше нищо, те щяха да са нагъчкани една до друга. Само че те не са: между тях има празно пространство. Колкото и надълбоко да си заровиш главата в пясъка, то е там и съществува (без твоето одобрение).
-
Да, точно така. Наблюдаваме звезди (нещо), както и празно пространство между тях (липса на нещо). Наблюдаваната "липса на нещо" е космическото пространство. Ако то не съществуваше, между звездите нямаше да има празно пространство и вселената щеше да е съвсем друга. А щом между звездите наблюдаваме празно пространство, то явно съществува. Не можеш да наблюдаваш нещо, което не съществува. Чат ли си, уважаеми Всезнайко.
-
Нека да цитирам руската Википедия: Первоначально слово «аксиома» имело значение «истина, очевидная сама по себе» ... «очевидность, ясная по себе и бесспорная истина, не требующая доказательств» "Очевидно" е нещо, което наблюдаваме с очите си: оче-видно. Значи наблюдението е факт, който ние приемаме за очевидна истина ... или аксиома, както са го дефинирали хората. (От твоята лична дефиниция няма нужда, след като вече имаме консенсусна дефиниция. Както винаги спориш излишно.) А по силата на горната дефиниция, пространството очевидно същесвтвува, защото го виждаме с очите си: това черното между звездите, което се вижда с просто око всяка вечер, като погледнем към звездите. Щем-нещем, то е там и ние се намираме в него.
-
Търсиш под вола теле, ако смяташ, че това трабва да установява или доказва. Самата СТО просто приема, че пространството е Евклидово - като го прави с едно единствени изречение, без никакви пояснения и доказателства. Защо на Гения не му държиш сметка за това?? (Това е реторичен въпрос. Аргументите са ти празни. )
-
Както знаем, всеки закон на физиката се базира на някакво наблюдение, което не се доказва, а се приема като аскиома. Никой не доказва, например, че скоростта на светлината е постоянна. Това е наблюдение, което просто се приема за вярно и не се доказва. Същото важи и за космическото пространство. Светлината не се разпространява в абстракнти отправни системи или пък в абстрактни 163-измерни математически пространства, а именно в 3-измерното физическо пространство на космоса. Това показва наблюдението. Значи ето дефиниция на физическо пространство: там, където се наблюдава физическо разпространение на светлинни вълни. Вас релативистите явно Вторият постулат на СТО ви обърква, защото според него излиза, че светлината се разпространява в отправни системи - а това, естествено, не е така.
-
И да, и не. Явно е, че моделите не са 100% физически вярни. Но също така е явно, че определени качества на модела не могат да бъдат приписвани на реалността ... ако реалността няма тези качества. Ако един дискретен модел на пространството ни върши по-добра работа от един непрекъснат модел, то дискретният модел наистина печели. В същото време не може да се правим, че прострнаството е дискретно, само защото дискретният модел е по-успешният - ако пространството в същност не е дискретно.
-
Сегашната парадигма във физиката е, че ако нещо не е материално, то не съществува. Аз съм напълно съгласен с това ... освен когато става дума за пространството. То явно е не-материално, но в същото време е реално съществуващо. Това не е противоречие, а проблем/ограничение на парадигмата. Тя е тази, която не може да опише правилно пространството. Значи парадигмата трябва да се смени - а не се да отрича съществуването на пространството, както ти правиш.
-
Ето пак. Ти явно въобще не разбираш концепцията, че теорията не е реалност. Чудя се на себе си защо чак сега го виждам. Толкова излишни спорове ми се навръзват сега.
-
Да де, но според СТО може. Нали точно за това беше другата тема. Прочети я пак, ако нещо се съмняваш. За не-материалността на пространството никой спори. Но да отричаш физическото съществуване на това пространство ми се вижда ограничено, честно казано. Затова казвам, че вас не ви интересува реалността. Разстоянието между земята и слънцето е съвсем реално, както и (предимно) празното пространство между тях. Как въобще може да смятаме космическите разстояния за реални, ако не приемаме космическсото пространство за реално. Това е реторичен въпрос, не чуденка.
-
Виж ми предишния постинг: клик. За да е дискретно, пространството трябва да може да се разбие на градивни единици (или частици).Иначе то е непрекъснато. Ако тези частици са материални, значи и пространството е материално. Ако пък не са материални, значи тези частици са измислени. При това положение дискретността или структурата на пространството също са измислени. Няма как иначе.
-
С този си въпрос показваш, че и ти като Гравити не можеш да отделяш фикция от реалност. Вие както не разбирате защо събития във времето не могат да се случват със задна дата, така и не разбирате защо физическото пространство не може да има структура или пък да е дискретно (след като не е материално). Причината е именно, че не отделяте фикция от реалност. Физическата реалност вас ни най-малко не ви касае, явно. Това е ОК, ама защо сте избрали физика, за да се правите на важни. Изберете си математиката и никой не може да ви стъпи на малкия пръст. А с физиката трябва да се гледа реалността - а не само това, което е написано в учебниците. Учебниците нали така са написани: някой е наблюдавал реалността и е размишлявал. И след един-два неуспешни опита, най-накрая намерил вярното описание на това, което наблюдава.
-
Именно. Моделът никога не е реалност и винаги може да бъде подобрен.
-
Въобще не съм се излъгал в преценката си. Ти наистина не си способен да отделиш фикция от реалност. Не си само ти, разбира се. Интересно, че точно "научните" хора в този форум проявяват тази склонност. Затова и не може да се разберем с вас за СТО. Нашите спорове в същност могат да се обобщят както следва: Аз: СТО не е реална. Вие: Ти не си чел учебниците. В тях пише друго. Аз съм чел учебниците, а вие наистина не разбирате, че СТО не е реална ... защото не може да отделите фикция от реалност.
-
Лапландеца отдавна го е измислил това с неговата концепция за Етерия . Тази статия съм я виждал още като излезе. Още тогава се откзах да я чета, само след един бегъл поглед върху картинките. Всичките са ми познати от учебниците по Компютърна наука и Информатика. Като цяло е очевидна "абстрактизацията" на пространството и вселената ... по най-човешкия начин, по който ние хората боравим с информация и абстрактно знание. Според мен концепцията на автора може да е вярна само ако вселената е компютърна симулация измислена от нас хората.
-
Ако пространството има структура, това не го ли прави материално? Иначе от какво е изградена структурата на пространството??
-
Ако е дискретно, значи пространството има физическото свойство дискретност. Абстракциите нямат физически свойства, така че по този критерий пространството би трябвало да е физическо, а не абстракция. Работата е там, че аз лично имам проблем с дискретността на пространството. За материята би могло да се каже, че е дискретна, защото тя е изградена от атоми и молекули (няма нужда да слизаме до ниво кварки). Ако пространството също е дискретно, това предполага, че то също е съставено от някакви базови градивни единици (или частици). Само че какви са тези градивни единици, ако не материални?? Смислено ли е въобще да говорим за нематериални единици/частици? Така излиза, че ако пространството е дискретно, то би трабвало да е материално, с което аз също не се съгласявам. Затова за мен и двете парадигми са вярни - че пространството е абстракция и че то е физическо. Ако пространството не е материално, то как съществува? Това е валиден въпрос. В същото време, обаче, ние къде се намираме - в 3-измерното "нищо" ли?? Пространството очевидно не е 2-измерно, а щом говорим за измерност, значи все пак говорим за физическо свойство. А това следва, че пространството все пак е физическо (дори да не е материално). В крайна сметка въпросът се свежда до това дали нещо не-материално може да е физическо. Моят отговор е "да", но виждам логика и в обратното.
-
Да се приема пространството само като абстракция е един възможен поглед върху нещата. За мен лично пространството е физически съществуващо и фактът, че светлината от слънцето трябва да премине през празното пространство докато достигне до земята, е аргумент, че то съществува. Така че не виждам защо се пениш. Очевидно имаме две различни виждания за пространството и за мен поне и двете са валидни. Още по Нютоново време са спорили дали пространството може да е съществъващо без материя - и това е валиден аргумент: какво точно съществува, ако в пространството няма нищо. От друга страна пространството аз го виждам всяка вечер с очите си, така че как може някой да ме убеди, че то не е реално. Също така между звездите щеш-нещеш има празно пространство. Ако то беше абстракция, какво ни пречи да го сменим или махнем - само че не можем. За времето, например, ние решаваме дали то е линейно или квадратично или дали то тече напред или назад. Естствено, че квадратично време би било непрактично - но все пак нищо не ни пречи да го направим такова. Това показва, че времето наистина е абстракция - за разлика от пространството, върху което нямаме никакъв контрол. То е част от реалността.
-
Тц. По два различни начина съм извел, че става дума именно за разширение, а не за свиване/съкрашение. Прочети внимателно, ако те интересува. По принцип щом и направените по учебник сметки не са аргумент, явно ще продължаваме да се обиждаме един друг во веки веков. Но не днес де, че имам работа. Чао засега.
-
Физическият смисъл на Галилеевата трансформация е много прост: Имаме най-проста транслация на координати, която напълно отговаря на наблюдението, че движението е най-проста транслация на едно тяло в пространството. От друга страна, за да може Лоренцовата трансформация да има физически смисъл, то трябва да се покаже, че разстоянията наистина се разширяват за подвижни наблюдатели, както е според сметките. Подобно разширение на пространството никога не е забелязано. Освен това то нямам никакъв физически смисъл: как така разстоянието между София и Бургас е по-дълго за един подвижен наблюдател, отколкото за един стационарен наблщдател. Къде е физическият смисъл в тази глупост ?? За това иде реч.