tantin

Всичките тези аргументи са логически и стават за седянка, но не стават за научен аргумент. Прабългарската върхушка оставя ясни и различими следи в ПБД. Административната управленска иерархия в ПБД носи "прабългарски", неславянски названия. Много преди кръщението прабългарския елит вече е знаел славянски. Славянизирането на прабългарите е станало наложително заради огромната славянска общност присъединена към ПБД. В определен момент славянския се е говорил навсякъде по улиците, а прабългарския - в царския двор. /Само за ритуали и специални случаи/.

С тези ти твърдения съвсем минаваш в псевдонауката. Прочети още от Юрий Венелин. Той подобно на теб доказва как българите били най-първите славяни и най-истинските разбира се. Юрий Венелин има немалко публикации и последователи, но неговите твърдения биват отхвърлени поради липса на научни аргументи. Историческата наука има други аргументи и съответно търсенията се пренасочват в други посоки. Интересно как много от съвременните последователи на Венелин повтарят негови тези, а не са се постарали първо него да прочетат.

Многото пътища - това е функция на полето. Това е подобие на електромагнитно поле през което трябва да премине частицата. Все едно е да изстреляте магнит който трябва да премине през поредица от магнитни полета. Затваряйки процепите вие променяте функциите на тези полета. Не е частицата тази, която минава едновременно през многото пътища, а функцията на частицата, вълната на частицата взаимодейства с полетата едновременно по всичките пътища.

Нито първото твърдение е верно, нито пък второто. Няма такива дани.

Ами да - точно това означава. Спина е вътрешна характеристика. Поведението на частица със стин 1/2 е различно от поведението на частица със спин 1 , които пък са различни от частица с нулев СПИН.

Дали някакви остатъци от готи, траки, сармати, власи , ромеи и маджари са се славянизирали? Много вероятно да.. Но за да ти стане тоя език майчин език то трябва майката да е славянка. Или поне бащата. Трябва да живееш потопен в славянска среда. Заучаването на славянски език по книги или встрани от средата е трудна задача. Така че славянските народи са формирани основно от чиста славянска маса. Има разбира се и примеси от всичките останали гореспоменати етноси. Тезата че някакво малко агресивно славянско племенце разпръснало езика си насред огромната чужда маса не издържа за никъде.

20-тина хиляди авари, установили властта си в централна Европа нямат ресурсите да претопяват огромната славянска маса. Няма особени данни за някакво такова койне. Общ славянски език без съмнение има. Но за езика на аварския хаганат няма кой знае какви данни. Възможно е да са ползвали едновременно и аварски, и латински/италийски, и германски, и славянски и прабългарски. Аварския каганат е една псевдо-държава. Нямат писменост, нямат кой знае каква структурирана администрация, не поддържат големи градове, една шайка разбойници около които се групират и други разбойници. Аварския каганат паразитира стотина - 200 години и завършва съвсем безславно и безследно. Да търсиш корените на славяно-българския език в аварския каганат е безнадеждно дело. Единствените надписи от Над Сент Миклош дори не са на славянски. Може би точно аварския каганат е причина част от славяните да мигрират на северо-изток в посока Русия. След като няма писменост - всякакви твърдения в тази област граничат със фантастиката. Чехите бяха открили някаква дялана кост с надписи, но всичко това е първобитна му работа. При нас с появата на писменността от нищото се появява цяла книжнина, с граматики, с правила и записване, с много преводи и всичко.. Няма никакви предшестващи данни за този език. А изведнъж се появява една богата култура , с всичките атрибути за многохилядното развитие на тоя език.. Твърденията че видите ли прабългарите или аварите били "славянизирали" дивите европейци са пълна фантастика.

Директно по въпроса: Прабългарите ли са говорели на склавински / или склавините на български ? Да речем че склавинския го знаем що за език е. Имаме предостатъчно склавини и славяни, пръснати из огромни територии. Някой са взаимодействали с прабългари, други изобщо не са се допирали до прабългарите. Тогава няма какво да намесваме прабългарите относно склавинския. Прабългарите си говорят съвсем друг непознат ни "прабългарски" език. Имаме вече много добра идея що за език е тоя прабългарски и сме съвсем наясно че нито прабългарите изначало говорят склавински, нито пък склавините изобщо някога са проговаряли на "прабългарски". Прабългарите на Аспарух от друга страна завладяват и подчиняват огромна маса славяни и с времето включват все повече славянска маса в групата на отбраните войни и аристокрация, вземат си славянски булки за жени и с времето така се омесват че не оставят никакви следи от "прабългарския" им език.

Ами точно в тази част се налага да го обмислите още по-добре. Няма как да предизвикаш нещо от външни фактори. Спина на електрона си е вътрешен и непроменяем фактор. А това че взаимодейства с магнитни полета е взаимодействие, проява на спина.

Тук са добре разгледани и обяснени свойствата на спин на електрона. Допълнителна информация : https://en.wikipedia.org/wiki/Spin_(physics) Да допълня също че общият момент на въртене на един единствен електрон не е 1/2. 1/2 е само проекцията по ЗЕТ оста. Общият въртящ момент за електрона се получава по следната формула: Ако заместите с s=1/2 за електрона веднага получавате че общият въртящ се момент (спин) = корен втори от 3. Единствено за проекцията по Зет се получава Sz=msℏ ms = 1/2 или -1/2. Това е за случая когато въртенето се разглежда че става около остта Зет. Но нека пак да го поясним: общият въртящ момент за един единствен електрон в минимално по енергия състояние по модул е равен на √3/2 .

Тука май се вкарваш в недомислие? Спина на електрона се обяснява най- добре като магнитен момент, което пък е следствие от "вътрешно въртене". Аз бих го казал че е 4D вълна. 4D сфера в която участва времето. Плюс маса.

Така де, а какво по-точно е магнитния момент? Въртене на електрона, нали така ? Значи пак говорим за въртене. На видеото е добре обяснено как трябва да се случи това въртене за да имаме спин 1/2.

Ако ползваме понятията "топло", " студено".. спомняте ли си имаше една такава игра за деца. Едното дете е с вързани очи, а другите го насочват само с инструкции за топло и студено. Така и аз бих ти казал Станиславе - Студено! Аз не го виждам така електрическото поле. За да си го представиш как то е вградено в самото пространство, в структурата на пространството - то трябва да знаеш какво е това дипол. Сега не ми се обяснява. Та тази диполна структура се съдържа в базовата структура на пространството. Тука аз и Скенер имаме сериозно търкане, ако не си го разбрал до момента . За Скенер - полето е само тази част от пространството където имаш Интензитет и някакви проявления на полето. А за мен полето е навсякъде където то може да се прояви, където може да се индуцира, изменя, идва и заминава. За мен полето е във всяка точка на пространството. Нулевото поле е също поле. Стига структурата му да позволява съответните характеристики и прояви на полето. Примерно на границата на черната дупка не знам що за полета са там и как ще се държат - но това са гранични условия . Електромагнитното поле е чиста вълна, трептене, колебания. Може да е дефазиране, поляризиране, разместване на диполите, тоест множество са проявленията, но не и скъсяване на пространството. При електричеството , понеже са 2 компоненти - ако + се измести в една посока - минуса се измества в обратната. Дипола се разтяга. Това в общи линии, но размерите като цяло са същите. Електричеството е вътрешно "нагнетяване", преподредба във вътрешната диполна структура.

Предлагам ти много по-разбираема аналогия: с атомите и молекулите. Вземи за пример водата: един атом кислород и 2 атома водород. Кое е това което ги свързва в едно? Това са електрони, така наречените свързващи или валентни електрони. Ако обаче погледнеш структурата на металите или на леда - тази структура на какво се крепи? Пак на същите свързващи електрони от последното ниво на обвивката на атома.. А електрона какво е? - елементарна частица. Не можеш я разруши. Сега ако погледнем структурата на вакума - и там имаш частица материя, а до нея вързани на кръст си седят частиците антиматерия. Все едно кислород и водород. И какво ги крепи едни до други? В еластична връзка, подобно молекула вода? Разни виртуални бозони, х,у,зет и подобни, тау, мю.. и прочие. Вакума сам по себе си изобщо не е празен, а гъмжи от материя и антиматерия .. и разните всякакви свързващи ги бозони. Това с вакума се е случило благодарение на Големия Взрив. От там се е напълнило с енергия по всички кътчета на вселената. И самата вселена, пространството пак се измерва в енергия .

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9e/Quantum_spin_and_the_Stern-Gerlach_experiment.ogv Stern–Gerlach experiment За да разберем по лестно тази двойнственост на частици/ поле, предлагам да погледнем към експеримента на Щерн-Герлах. Там много ясно си показва как една частица изменя пътя си в зависимост от структурата на пространството през което преминава. Вижте това малко видео. При магнитите е много по-ясно и видимо: магнита при движението си "улавя" къде има поле и къде няма, и съответно си мени траекторията според полетата през които минава. При това има и съвсем случаини елементи, където не можете да ги изчислите както и да изкате. Когато изстрелвате частици е подобно да замервате с магнити през отворите на някаква метална плоча, но тази плоча може да привлича, може да отблъсква, не знаем точно какво ще е взаимодействието им. Така е и с частиците. А пак по примера с магнита - нека имаме не един - а цяла мрежа, цяло пространство с такива подредени магнитчета. Като пипнете едно - всички се пренареждат. А ако разклатите магнитчетата, всички започват да се клатят с някаква взаимна връзка. Подобни неща виждаме и в пространствената структура. Летящият магнит има непредвидима траектория в зависимост от това през какви полета ще премине. И подобни аналогии можем да си представим и за електрона , а също и при светлината.

Figure 2: As light propagates down the telescope, the telescope moves requiring a tilt to the telescope that depends on the speed of light. The apparent angle of the star φ differs from its true angle θ. Имам следния въпрос: Наблюдателя вижда само и единствено слънцето 2, лъчът от който идва под ъгъл фи. Другият лъч от слънцето 1 (това е истинското местоположение) под ъгъл тита остава невидим, понеже при преминаването през движещата се среда се изкривява с под някакъв минимален ъгъл за да стане това което се вижда като фи. Няма никакъв шанс наблюдателя да вижда едновременно и слънцето 1 и слънцето 2, така както се представя на картинката. Тогава как наблюдателя ще знае че истинското положение на слънцето е в 1 ?

Ако имаше подобно "увличане", то помислете си: първото сериозно нещо което бихме забелязали: изгрева и залеза. На изгрев не би трябвало да има аберация. Тогава наблюдателя ще се движи срещуположно на идващата срещу него светлина. В следващите моменти обаче с надигането на слънцето над хоризонта тази аберация ще се увеличава, понеже светлината има 2 компоненти по хоризонтала и по вертикала. Компонентата по хоризонтала няма да се забавя от аберацията, единствено по вертикалата имаме подобно отклонение. Вечер на залез пък ще има обратния ефект. Светлината ще продължи да идва дори и след като слънцето е залязло, понеже въртящата се среда ще продължи да влачи от светлината идваща от зад хоризонта. Залеза би бил по-продължителен от изгрева.

Харесва ми това мнение, но за съжаление много малко са аргументите ни в подкрепа на връзката венеди - венети. Ако пък венетите бяха наистина славяни - то представяте ли си каква щеше да е съдбата на Апенинския полуостров и на Централна Европа? Славяните толкова бързо се разпростират на Балканите и из цялата Източна Европа, щото един куп древни и познати ни народи един след друг биват зачертнати от картата.

Виж сега, дори и да го има това 4-то измерение - обърни внимание че всяка една точка в 4-мерното пространство си има 4 координати: x,y,z,w . Тоест присъствието на една точка в 4 измерения не значи че тя изчезва от 3Д и минава в 4Д. Точно обратното. Промените в 4Д координатите влияят на 3Д. И обратно - координатите в 3Д са свързани с някакъв закон в 4Д. Ако няма връзка между едните координати и другите - то няма да се случат никакви взаимодействия. В допълнение - координатите на движещите се точки в общия случай са непрекъснати функции . Не може една точка да изчезне едновременно в 3-те координати и да се появи директно в другия край на вселената. Ако има някаква закономерност в 4Д, то тези закономерности се изразяват в непрекъснатост на функцията. Примерно синусоида. Но нищо не пречи една точка да има х,у,з = 0 - а четвъртата компонента в да е ненулева - и една такава точка да се материализира в някакво си време в някакъв далечен край на вселената. Като се имат предвид скоростите на светлината това едва ли би било особен проблем. Обаче представи си каква дължина на вълната би трябвало да се реализира за да има непрекъсната функция по 4Д.

Неподвижност съществува и тя се нарича статични вълни. При този вид неподвижност за пример ще взема електрон: електрона обикаля по затворена траектория, по един и същ път и в което и време да го погледнете той ще бъде разположен на една и съща повърхнина. Привидно тази повърхнина или фигура е статична, но в същото време електрона се движи с почти скоростта на светлината. Ако обаче тази статична вълна се изразява не като повърхнина - а като фигура в 3Д - то това е по-трудно да го обясним. Описанията на вълновите характеристики са именно такова описание на статичност в някакво ограничено пространство - където вълната е статична във всеки момент на времето.

Четвъртото измерение е чисто математическо понятие. Примерно сфера в 4Д пространството. Това вече го обсъждахме. Не е задължително 4-тото измерение да има непременно някакво строго обяснение в 3Д, но в много случаи то може да се изобрази като цвят, плътност, или нещо друго. Ако пък игнорираме едно от 3Д измеренията , то ние можем да покажем как изглежда и това 4-то измерение. Ползването на 4-то измерение е по-удобно и по-строго отколкото принципа на неопределеността или пък вероятностните модели при които не знаем кое къде ще се изяви. Когато една частица има присъствие в 4-те измерения, то ние знаем с точност енергията - но фигурата описваща присъствието на тази частица е някакъв 3Д обем и там трябва да се ползват допълнителни методи за да се види как това 4-то измерение влияе на останалите 3 компоненти.

Това е ключа за разбиране на цялата квантова механика: ъгловия импулс или ъглов въртящ момент. Да речем че това е електрона, обикалящ около ядрото. Електрона има 2 вида импулс: единия е от въртенето около ядрото на атома, този импулс се отбелязва с L. Има обаче и собствен въртящ момент , или това е така наречения СПИН. Спина се отбелязва с S, и както всеки знае спина може да е + или - 1/2. Забележете следните неща: S може да се изменя по х, у и зет. Има различни стойности на проекциите си , без значение коя е х, у или зет. Същото важи и за L. Тука е най-интересната част, това е в основата на цялата квантова механика и всичките сложни изчисления. Има някакъв постулат или закон за запазване на пълния ъглов момент. Постулата за запазване на ъгловия момент гласи че ъгловия момент J се запазва. При това L и S могат да си взаимодействат помежду си, но J ще си остане константно при това координатните стойности на J по х, у и зет също си остават постоянни. Това се вижда добре на картинката по горе: Спина е даден зелено, орбиталния ъглов момент L е показан в синьо, с наклон. Сумирайки векторно по всички точки във времето е показан пълния ъглов момент , на графиката е нарисуван в лилаво. Интересното е точно в тази част: че компонентие на J по х, у и зет си запазват стойностите, при което тези стойности са цели числа. И тука вече за да се обяснят тези природни закони се вкарват в употреба всичките познати ни теории за числата, диференциали и интеграли, въобще всичко възможно от математиката. Всичко, което сме го учили от физика и химия - за електроните, за нивата, за запълването на свободните нива и за прескачане в следващото ниво - химичните връзки - всичко свързано със строежа на материята се разглежда и доказва през вълновата функция - а физическия смисъл на вълновата функция се демонстрира най-добре не толкова с онези вероятности - за това къде ще намерите електрона, а с тези векторни представяния за ъгловия импулс. Защото само с теория на вероятностите не можете да кажете къде ще се намира дадена частица в цялото пространство, но когато знаете импулса на тази частица и когато знаете около кой център се върти тази частица - където и да се окаже нейното място то проекцията на пълния въртящ момент по вертикалата ЗЕТ ще ни даде една и съща стойност. Това донякъде може да ни даде представа и защо се получават тези "облаци" при моделирането на електрона. Причината е че тези стоящи вълни са разпределени, разхвърляни с това пространство около ядрото - но ние не знаем в кои точно точки, не знаем точната позиция. Знаем енергията с голяма и дори с абсолютна точност, знаем закона за общата енергия , но позицията по х, у и з не е достатъчна, понеже имаме и допълнителната S компонента на спина. Аз си мислех че спина на електрона участва в 4-то невидимо измерение, но доколкото разбирам те го проектират повече в Z координатната ос. Което пък ме кара да си мисля че тази ориентация спрямо някаква ос на ядрото не е била избрана случайно . От там са изведени и останалите компоненти. Най-вероятно ядрото също си има собствен спин / въртящ момент и при позициониране на електронната обвивка общият въртящ момент на електронната обвивка се позиционира да е по оста около Z.. така ние имаме основни координати по Х и У, а това което става по зет се обозначава като Полярни (северен, южен полюс), или също азимутни (azimuthal quantum number) .

Двете представяния са еквивалентни. Няма особена разлика. Ако електрона се движи със скорости близки до скоростта на светлината, то представи си колко обиколки на атома ще се случат в рамките на 2сек? Това би било ако електрона е кръгъл, симетричен. Но електрона си има СПИН, не е симетричен. Има нещо като дипол, условно казано 2 точки свързани една с друга. И електрона си има собствен момент, СПИН. Сега представи си го този дипол да обикаля на космическа скорост в пространство голямо колкото 1 милионна от върха на карфицата че и по-малко? Можеш ли да го откриеш? Невъзможно е. Но с вълнови те функции нещата са описуеми. Изглежда че собственото въртене или импулса при тази частица е скритата дименсия в която се вкарва и изкарва енергия. Съответно това допълнително 4 измерение промени координатите и енергията в 3Д пространството и така се създава привидно "случайна", вероятността картина. Но в действителност нищо случайно няма. Някаква част от енергията влиза в скритото непознато за нас 4Д , после се връща и се проектира в " приблизителни', вероятностни координати.

Квантовите числа на атома са стар начин за изчисляване на орбитата на електроните. По-нов начин дават чрез азимутния ъглов момент. https://en.wikipedia.org/wiki/Azimuthal_quantum_number Азимутен Ъглов импулс на атомния електронен момент, L е свързан с неговото квантово число ℓ чрез следното уравнение:

Нека все пак се застраховаме: ако кафеза е направен от много тънки метални нишки, а индуцираното магнитно поле генерира огромни токове . Стопят ли се нишките с кафеза е свършено. Значи трябва да се предвиди минималното сечение на проводниците за направата на кафеза и да се види до какви полета могат да издържат. За гръмоотводите знаете че се слагат проводници с дебело сечение.