tantin

Покажете ако може препратка към цялото описание на тоя процес, също ако може да обясните какво е това "керн" или както вие наричате сърцевината. Това с многократното създаване на всяка стъпка не ми се струва реалистично, понеже така би се намалила скоростта на електрона на много порядъци.

Отговора, изхитряването на Юнг би трябвало да е: първия процеп. От там тръгват сферични светлинни вълни,достигащи с почти плосък фронт до втората преграда. Освен това различните честоти на съставките би трябвало да създадат поредици от интерференчни максимуми и минимуми и дори да се получи разложение на светлината по цветове. Но понеже тези цветови ивици са много близки едни до други, то те ще формират едно светещо петно с цвят - светлината на слънцето.

За по-лесно - представяй си електрона като фотони, завързани на възел - фотоните имат вълнова характеристика, значи и електронът - също. Като цяло (керн+обвивка) това нещо сърфира по етер*. При всяка "стъпка" напред се образува отново (това е непрестанното образуване на частица), от подреждане на частиците на етера - вече разказвах хипотезата ми. И, сещаш се - няма етерен вятър. Ако електронът не се образуваше непрестанно, с обикновен двигател може да се достигне скорост над светлинната - няма какво да му пречи, да ограничи скоростта. Но - непрестанното му образуване "стъпка-изчакване на обвивка, нова стъпка..." и т. н. - има коефициент на съпротива наречен "маса" (забавяне по ОВ) - големината на масата е пропорционална на честотата на образуване на керна на частицата. Решава се въпросът с възникване на характеристиката маса - важно е, щото се обуславя и масата на мюона - 200 пъти по-голяма от на електрона, пък е като него по другите свойства. Движението на електрона изцяло се съобразява с околните полета - устойчивостта му като цяло е с непрестанно поглъщане-излъчване на околните фотони. Затова, в момента в който електронът "тръгне" към преградата с процепите, информацията от преизлъчените полета на отворите на процепите, му е като "пътеводна светлина". Преизлъчването е защото преградата е материална среда с атоми и електрони, и особено "ръбовете" са със силни потенциални разлики (чувал си за йонен микроскоп и за дифракция) - поглъщат от полето на електрона и, преизлъчват и към електрона - кохерентни на образуващите фотони на електрона. Та - по този път към отворите - електронът се образува с минимална енергия - върху подредено поле - за образуване на себе си - подобно "пилотната вълна"- надушва правилния път. След преградата с процепи - и двата отвора излъчват и разказват на електрона, къде е себеобразуване с минимална енергия за образуване. Предлагам да разгледаме по-подробно отговора на Малоум2 относно какво става между излъчване и регистриране на изтреляния електрон. Много е вероятно електронът да пътува под формата на фотон (пакет кванти) в развързано състояние. В тази си форма електронът може да лети дори със скорости надвишаващи тези на светлината в някои среди. (Светлината е също фотони но с друга честота). Ако обаче електрона е в завързано състояние ( фотон, завързан на осмица) - то скоростта на електрона е едва 1% от скоростта на светлината и дори по-малко. Значи подозираме че електрона излита във форма на фотон , а летящият фотон се себеобразува наново в електрон.

Мисля че имаш предвид разлагането в редовете на Фурие, спектралните линии и подобни. Там знам че е много сложно с изчисленията.

Интересен въпрос. А какво става с водната вълна когато се удари в скала? Предава се енергията на вълната към скалата, част от енергията се отнася от водата. Какво става при сблъсък на звукова вълна с преграда ? - нещо подобно. Получават се вибрации. При светлината - примерно при сблъсък на светлинни кванти с електрон - фотоелектричния ефект - електронът може да прескочи към по-горно ниво. Аз за момента не го виждам като чак толкова голям проблем. Сумата от вълновите функции на участващите частици от преди колапса е равен на сумата от вълновите функции на участващите частици след колапса. Да не забравяме че фотографската плака или измерителните уреди също могат да приемат част от енергията на вълновите функции. В тоя смисъл Вълновите функции трябва да бъдат коригирани със загубената от колапса енергия. Съгласен съм също че сапунения мехур (като визуализация на квантова частица) не би трябвало да се пукне и да изчезне, а по-скоро да бъде погълнат, разтворен. Или пък да отдаде част от енергията си ( вътрешното си съдържание на въздух) - и да се пренасочи в друга посока с променените вече параметри.

Е как кои? Знаем ги много добре кои са тези - несловесните: немци - нями, несловесни. Това е приблизително етимологията за немците, щото германците никога не са се самонаричали като "немци". Това си е типично славянско обозначение.

Квантовата вълна е подобие на сапунен мехур. Математическото описание го знаете - нарича се вълнова функция. Енергия не се губи и няма как да се загуби, защото или вълновата функция ще се промени или пък казано с по-интуитивен език - сапунения балон ще се спука. ПП. Относно вълновите функции на макро-обекти - бихме могли да доказваме също вълнови функиции и на кораби, коли , самолети.. Бихме могли да ги пращаме неуправляеми през процепи и да гледаме дали ще формират интерферентни максимуми в зоната на сблъсък с екран/ преграда/.

Добре цитирате Св. Синод, само дето некоректно интерпретирате. От това че Христос е носител на словото, изобщо не следва че последователите на Христос станали словяни... Това са си ваши интерпретации и ние вече многократно показахме колко несъстоятелни са подобни твърдения. Така като гледам по вашата логика имаме няколко вида славяни: -словяни - носители на словото - славяни - носители на славата. Да добавим и склавени - те не са носители а са си чисти роби... Значи 3-вида "славяни" ... Ако продължим така можем и до 10-тина вида славяни да ги изкараме....

Едва ли... Ако процепа е 4 метра и през него мине кораб с ширина 3 метра. Представи си също че кораба ще се блъсне на близкостоящия бряг на около 50 метра. Но имаме и втори процеп 4 метра . При преминаването през първия процеп кораба ще създаде вълна с размер 2-3 , а може и повече метри височина. Втория процеп ще служи като някаква клапа, през която ще се уравновесяват наляганията/ височината на водата от двете страни на бариерата.. След като кораба премине бариерата водата ще е достатъчно добре разклатена, така че най-вероятно кораба няма да продължи в директна права линия - а ще има отклонение предизвикано от собствените му вълни ... Независимо дали кораба ще мине през процеп 1 или 2 - то най-вероятно заради ефекта на тези вълни на средата сблъсъка ще е винаги в зоната на интерференчните максимуми. Ако си направим експеримент да наблъскаме 100 кораба - то можем и да получим една такава макро-картина на интерференция с макро-обекти.

Тука си мисля че се лъжеш Станиславе. Дори и големите обекти притежават вълнова функция. Примерно морските вълни - видя се че при минаване покрай препятствия пясъка и вълните зад препятствията добиват типичните интерференчни характеристики. Ако обаче започнеш да изпращаш засилени катери на скорост, неуправляеми и да ги блъскаш през процепите в брега - много е вероятно пак да ти се получи интерференчна картина. В смисъл че катерите ще минават през единия или другия процеп, но ще се блъскат на едни и същи места. Твърдя че интерференция може да имаме дори и при макро-обектите.

Много е просто: детектора работи с енергия. За да регистрира присъствието на частицата в единия или в другия процеп - детектора трябва да "получи" енергия, да я абсорбира. По този начин регистрираната и абсорбирана енергия няма да достигне до втория процеп. Няма да се създадат тези колебания на средата, където участва и втория процеп. Пространството и материята са толкова финни структури, щото намесата ни в една точка моментално (скорост С) влияе на процесите в другите заобиколни точки. Това е така да се каже вълновата функция на средата.

Цитат от горната статия: Теорията на ДеБройл-Бом не ми изглежда да има завършен вид. Дават я че ползва същото уравнение за вълнова функция. В същото време те позиционират масата и заряда на електрона на едно и също място, което няма как да е вярно. Знаем че има отместване на масата и зарядя заради което ги има тези ъглови моменти - електрически и на масата. На мен така ми изглежда че тая теория има още за доработка, иначе по всичко си личи че е структурирана подобно на останалата КМ.

Благодаря Сканер. Ще ми трябва малко време да видя как там обясняват тази "теория на пилотната вълна" . Ами виж сега: подобно на светлината през бинокъла: ако пуснеш светлината в едната посока - ще получиш образ от другата страна. Ако обаче в мястото на образа сложиш източник и излъчиш същата "запомнена светлина" - то на светлинен екран от другата страна ще получиш образ на първо-образа. Все едно с кино-лентата. Имаш обект - запечатване на образа на обекта, на лентата. После прожектираш на стената. По същия начин и с интерференцията - ако пуснеш светлината в обратна посока - примерно излъчвателите да са много и да излъчват с интензитет, съответстващ на интензитета на интерферентните ивици, то след като преминат през 2-та процепа и после през останалия единичен процеп в крайна сметка от другата страна ще се прожектира едно единствено изображение , съответстващо на първоизточника. Нещо подобно на холографията - за която толкова много настоява Станислав. Това с контравълната не го вземай толкова буквално. Контравълната можеш да го разглеждаш именно като възможността енергията да протича по същия път и в двете посоки, така като кинолентата запечатва и възпроизвежда образите по този двупосочен път. Дори нямаш нужда от кой знае какви експерименти, понеже такива наблюдения може да си направиш и сам и едва ли е толкова сложно. Но ако желаеш мисля че не би било никакъв проблем да се направи обратната постановка на интерференцията.. Примерно от интерферентен образ да се възпроизведе контра-интерферентен образ - което би съответствало да се получи точка / образ/ на първоизточника.

Колега, това са някакви твои интуитивни представи, с които аз няма как да се съглася докато няма твърди доказателства за тях. Колега, погледнете какви са енергийните стойности: Електрон Маса 9,11×10−31 kg ≃0.511 MeV/c² А ето сега една задачка за 10-ти клас: https://en.wikipedia.org/wiki/Zero-point_energy Моля господин Младенов да изчисли на колко порядъка енергията на електрон (примерно в покой) е по-голяма отколкото енергията на вакума? Прочетете за нулевата енергия на вакума: Енергията на електрона е на много много порядъци повече от енергията на вакума. ( в смисъл че се различават). Доказателствата и измерванията отдавна са направени, а изчисленията с вълновите функции се правят от вече 100 години. Но вие не сте длъжни да се съгласявате колега Младенов.

По принцип съм съгласен. Затова трябва да правим разлика между частицата и вълната на частицата (вълновата функция на частицата). Вълновата функция на частицата е в тясно взаимодействие с вълновата функция на средата (вълните на средата). Колебанията на частицата моментално (скорост С) пораждат еластични колебания в средата. Частицата я разглеждаме като неделима, но вълновата функция при своето взаимодействие със средата има множество възможни начини за взаимодействие, в тоя смисъл тези колебания в средата за които говорим може да се случат по множество начини. Основния принцип е че енергията се запазва непроменяема. Преди преминаване през бариерата цялата енергия на частицата е пред процепите. След преминаването - цялата енергия на частицата е зад процепите. Уравновесяващите вълни на средата имат отношение към това накъде ще се насочи новата вълна след излизане от процепа през който е станало фактическото преминаване. Това обаче няма как да бъде точно изчислено или измерено, понеже при формирането участват флуктуации и браунови движения с енергии много по-слаби от възможностите на измерителните ни уреди. При това тези слаби енергии имат директно отношение при формиране на вълната на частицата зад бариерата.

Ще се опитам да го нарисувам: Тук на първата картинка показвам примерно как изглеждат флуктуациите на средата (вълна на средата) и как е примерната вълна на частицата. Виждате че вълните на частицата са на много порядъци по-големи от вълните на средата. При доближаване на процепите предния фронт на вълната на частицата започва да взаимодейства с областите на контакт от другата страна на бариерата. Да речем че това става едновременно. Частицата до последния момент не знае към кой от двата отвора ще се насочи. Но поради брауновите движения примерно в долния отвор нивото се окаже по-ниско отколкото в горния отвор. Можем да очакваме че голямата вълна ще премине през долния отвор, а през горния отвор ще се получи някакво уравновесяващо прехвърляне на енергия, нещо като кратко разколебаване на средата - напред назад .. След преминаването на частицата тези вълни на частицата бързо ще затихнат, средата ще се върне в първоначалното си енергийно състояние, а частицата продължава със същата енергия и ще продължи да разклаща средата зад бариерата създавайки наново собствени вълни на частицата. Виждате обаче че прехода на частицата през единия отвор вече е създала турболенции (разбъркване) в средата зад бариерата, така че на частицата ще и се наложи да взаимодейства с тези турболенции, предизвикани от собственото и преминаване през единия от отворите. Това нагледно ви показва как и втория отвор директно участва във формирането на вълната на частицата зад бариерата.

Съгласен съм. Би трябвало през цялото време енергията на частицата да си остане константна, непроменена. Но факта че през втория процеп също имаме някакво участие - пренос - показва че и там имаме енергиен обмен. Затова си мисля че вторият процеп е нещо като клапан за уравновесяване на налягането. (Енергетично налягане). През 2-я процеп ще имаме някакво вълнообразно прехвърляне на енергия. Без значение напред или назад. В крайна сметка след преминаването на частицата енергията от двете страни на бариерата се уравновесява. Все едно водата пак си идва на постоянното си ниво. Това мога да го обясня пак с корабите ако желаете.

Не можем да кажем така. Що за процес е това, което ще раздели електрона на две? Или ще го накара да се върне (как, от къде), за да мине през вторият процеп (тогава какво значение има, че е минал и през първият)? Това мисля че го обяснихме вече. Според Ричард Фейнмън квантовите частици минават едновременно по всички възможни пътища. При 2 процепа преминаването ще стане едновременно и през 2-та. Трудно можем да направим аналогията в реалния ни свят. Да речем че това е порция енергия, в нещо като кълбо, мехур. Достигайки до процепите енергията се дели на 2 - едната минава през единия процеп, а другата порция през другия. След процепите 2те части на енергията пак ще се съберат някъде на интерферентния екран.

Нали, и аз това питам. Защо не са вълна или група вълни? Заради това че са дискретни образувания? Кое им е дискретното, количеството енергия ли? Ако е само енергията, какво пречи тази дискретност да произлиза от минималния праг на енергийно взаимодействие. Демек, вълна с по-малко енергия (каквито са "обикновените" флуктоации на полето) да не може да взаимодейства, а вълни с енергия над този праг да се възприемат, като кванти Редактирано Преди 2 часа от Ниkи Ако погледнете маса на електрона и енергия и ги сравните с други елементарни частици то електрона сравнен с вакума е подобие на презокеански кораб. Когато презокеански кораб се движи знаете ли колко големи вълни се създават около него? Огромни са - по 1-2 метра. Но ако има ураган океанските вълни могат да достигнат и до 20-30 метра височина . Корковата тапа спокойно можете да я смятате че ще се колебае с параметрите на средата . Дори и при спокойно море. Но Големия кораб няма да помръдне от малки вълни в спокойното море.

Толкова е несериозна тезата че незнам как сте изписали вече сума страници. Поглеждате на север: какво е там християнството? Има ли словени? Поляци и литовци са католици. Приемат по-късно християнството, при това западното. Поляците са "славяни", а литовци и латвийци са близки към славяните. Нито българите са се разпростирали дотам, нито пък източната ПЦ е упражнявала контрол там. Г-н Пейчев, опомнете се, осъзнайте се. Да кажете че Синът от Св.Троица бил синоним на слово и на християнин е нелепо и несериозно. Споровете по отношение на триединството са толкова люти че разделят църквата на източна и западна. Изписани са тонове мастило.

А защо си толкова сигурен че ще има такава значителна загуба на енергия? Загуба би имало в значителна степен ако процепа бе единичен. Но при двоен процеп тази загуба би била много по-малка. Ще го визуализирам: Да речем че частицата ще мине през единия отвор - обозначено с червения цвят. През втория отвор обаче ще премине контравълна- компенсираща разликата в енергийното налягане и по този начин няма да се стигне до особена загуба на енергия. Енергията на пространството/ вакума/ която ще бъде изтласкана от движещата се частица през единия отвор ще бъде компенсирана от контравълна - преминаваща през другия неизползван процеп. В тоя смисъл контравълната е като допълваща вълна. Реално през нея нямаме директно преминаване на частицата, но на практика тази контравълна е директен участник в прехода през първия процеп. Без контра-вълната ще има загуба на енергия и съответно картината би изглеждала по-различно. И правата вълна и контравълната участват по подобие на статични вълни. По пътя на червените линии имаме пренос на енергия напред, а по пътя на синята линия имаме обратно връщане на отнесената, изтеглената енергия, завлачената енергия. В крайна сметка загубата на енергия е нулева.

Благодаря за анализа и коментара Станиславе. Много точно и на място. Имаше нужда от твоята намеса в случая. Виждаш как тука преплетохме почти около 4 гледни точки. Това твоето за холографска интерференчна картина на езика на физиката се нарича "стоящи вълни". Тоест имаш една ситуация в която енергията в даден участък се позиционира стабилно, нямаш добавяне или загуба на енергия. В такава "стабилна" система се наблюдава същото , което при механическите вълни се дефинира като стоящи вълни. Примерно струните на китарата са стоящи вълни. Трептенето става с една и съща честота, но заради триенето с въздуха и температурна загуба - амплитудата на тези вълни с времето намалява и звука на китарата заглъхва. Със същия успех, с които ти наричаш стоящите вълни холографска интерференчна картина - можеш да ги наречеш и "китарен звън". Работата обаче е там че тази холографска картина не е чак толкова стабилна и непроменяема. Примерно брауновото движение: то вкарва непрекъснати флуктуации - измествания, отмествания.. Но нека го разясним малко по-добре. Електрона е нещо подобно на сапунен балон. Представяте си го във въздуха или във вятъра. При това сапунения балон е съставен от много тънка обвивка на някаква сапунена еластична течност. Толкова тънка и нестабилна че времето на живот на един балон е от няколко секунди до няколко минути. Това не пречи обаче въздуха вътре в балона да остане изолиран от външния въздух. И същата тази обвивка не ни гарантира че силно засилени молекули извън сапунения балон не преминават през обвивката на балона, или пък силно засилените атоми вътре с балона не пресичато обвивката.. Светлината със сигурност си преминава през сапунените балони и това се вижда и с най-просто око. Най-вероятно и ренгенови лъчи или водородни атоми биха преминали през сапунения балон и без да го пукнат. Сега защо правя тази съпоставка със сапунения балон? Защото един сапунен балон вероятно има 100 милиона молекули въздух затворени в обвивката си ( давам числото съвсем произволно )... Ако някой желае да изчисли броя на атомите или молекулите - вижте за числото на Авогадо, по обема на газа може да се изчислят приблизително броя на молекули / атоми/. Сега сравнете енергията на брауновото движение с енергията, затворена в сапунения балон. Приблизително подобни процеси имаме и при електрона и неговото взаимодействие със средата. Електрона има много хиляди / и дори милиони / пъти повече маса и енергия в сравнение с брауновите колебания на средата. Въпреки това предвид собствената нестабилност на електрона / изместен център на масата, вълнообразно движение/ и също флуктуациите на средата - виждаме това което е неопределеността, несигурността в това откъде точно ще премине изстреляния електрон или частицата. И затова аз предложих да разглеждаме едновременно и двете вълнови функции : тази на средата и тази на частицата. Повече от ясно е че тези 2 функции си взаимодействат. При това взаимодействието им генерира 3-та сумарна вълнова функция. Като аналогия със сапунения балон: имаме балон (вълнова функция на балона) и среда (вълнова функция на вятъра, атмосферата заобикаляща балона). Взаимодействието на тези 2 функции ще определи колко дълго ще просъществува балона, накъде ще се насочи, дали ще се пукне, дали ще вибрира, дали ще се върти или ще има някакви еластични колебания - разтягания, свивания и подобно. Когато имаме сапунен балон - трудно можем да говорим за прехвърляне на въздух от двете страни на балонената обвивка. Такава обмяна би била възможна, но това може да е и края на съществуването на нашия сапунен балон, защото балона в такъв момент би могъл лесно да се пукне. Подобно е и с електроните - масата и енергията на електрона са с много повече порядъци от тези на заобикалящата го среда. А ако пък случайно средата окаже силно въздействие на електрона / балона/ - не знаем дали това няма да е момента на пукването.. Значи за по-лесно приемаме че електрона/ подобно на сапунен балон/ се запазва непроменен като структура ако не обменя енергия със средата, тоест участва в еластични взаимодейстия и в резултат - подобно на сапунен балон сменя посоката си в пространството, но не приема или отдава енергия / подобно на сапунен балон/... Представете си сега, че с остър нож много бързо преминавате и отсичате сапунения балон на 2 части. Има 2 възможности: да се образуват 2 нови балони или да има пукване на балона, формиране на 1 балон + пукване на втория или пък всичко да се спука.. Но най-вероятно броя на молекулите затворени в 2-та новосъздадени балони ще е същия както в първоначалния сапунен балон. Подобно на това да вземете нормален гумен балон и да го превържете по средата. (ще се образуват 2 нови балони). Основната идея е в това че енергията в балона е в много пъти повече отколкото енергията на заобикалящите ги единични молекули на въздуха. Но ако духне вятъра, то същите неорганизирани въздушни молекули могат да отнесат или да спукат големия балон. По подобен начин електрона минаващ през дифракционна решетка е подложен на флуктуации и "браунов вятър" от средата през която преминава.

Нека да дам и моята картинка за електрона, поне дотам докъдето съм успял да го моделирам: На база "тайминг", синхронизацията на вътрешното въртене и проекцията на спина по оста Z е ясно че има 2 кръга на въртене, голям - външен и по-малък -вътрешен. Малкия съм го представил тук в жълто. Големия кръг има по-голяма площ , съответно при преминаване на електрона през магнитно поле позиционирането на електрона става по този големия кръг. Магнитните линии се ориентират да са перпендикулярни на равнината на големия кръг. Най-вероятн по причина на флуктуациите които се създават от въртенето се получават отблъскващи сили - жълтия /вътрешен/ кръг бива отблъскван встрани от големия кръг. Но конструкцията на този стринг е такава че това е една и съща структура, един и същи фотон / или каквото ще да е / обикаля по показаната тук траектория, вътрешния и външния кръг са една и съща неразделими структури. Отместването на вътрешния кръг води до това че спина по зет е винаги 1/2 или -1/2. Възможно е дори ъгъла на отместването на жълтия кръг да е точно 90 градуса. При една такава конструкция ако го няма силното магнитно поле - електрона би се въртял в пространството по отношение на зет. Тоест веднага се вижда че електрона би бил нещо като въртяща се 3 дименсионна сфера с отместен център на тежестта.

Що за твърдение е това г-н Младенов? Защо ни е всичката енергия да стига до детектора? Ние примерно стреляме с електрони. Има процеп. От 100 електрона през процепа вероятно ще мине само 1. Това не значи че другите 99 са се изгубили. Всеки електрон , частица или лъч ще следва своята си посока. За да се получи интерферентната картина вероятно трябва да изстреляме 50 пъти по 100 електрона за да получим на фотографската плака 50-те "неизгубили" се електрони.

Вие се хващате за единственното нещо дето го цитирате горе долу сносно, относно сърбите. Доколко пък са верни дадените от Багрянородни сведения за сърбите е друга тема и едва ли е най-спорното твърдение. Ако погледнем вашия коментари вие изказвате приблизително 10 спорни тези в рамките на 3 изречения. После обаче се опитвате да се измъкнете само на базата на това че в едно от тези 10 "спорни" твърдения имате цитат/ препратка към Багрянородни . Това не прави изказаните твърдения по-малко спорни.