tantin

ДонКихоте - извода е ясен: ще ви пращаме на поправителен... Аз това го прозрях още от първите ви постинги. Но на другите им трябваха още няколко ваши тези за да се убедят в това. Същевременно виждам че сте прочели това и онова, имате някакви идеи, но математически и чисто физически/ абстрактно/ не вярвам да сте в способност да ги представите. Ако ли пък се осмелите - рискувате още повече да се провалите. Остава да ни кажете че сте преподавател по физика в някое елитно училище и резила ще е пълен.

Темата за суперструнната теория я четох преди 20-тина години от книгата на Гриин. Видях на къде отиват нещата с тази теория и останах повече разочарован отколкото възхитен. След това съм чел по-прости неща - като принципа на Паули и за атомната структура, електронните потоци и много други неща. Примерно спин на електрона . Досега не знам от струнната теория да е излязло някакво ново революционно тълкувание или предвиждане, да са обяснени някакви явления, необясними по друг начин. Струнната теория е красива форма за математически абстракции и геометрични фигурки, обаче ако се занимаваш да разглеждаш електронните облаци, формата не разпределение на електронния облак около ядрото на атома - това не е по-малко интересни.. При това електронния облак има експериментални потвърждения, докато супер-струните са чиста абстракция. Ти имаш ли твои картинки за визуализация на струните, пробвал ли си да ползваш софтуер да визуализираш струните ?

Струва ми се че това не е много по-различно от тензорния модел. При тензора се ползва някаква си NxN матрица, описваща свойствата на пространството, изследват се разни трансформации , оператори. В крайна сметка се извеждат множество математически уравнения и математиката на Ли по всичко си личи че е някаква такава форма на абстракции. Айнщай на времето си служи с тензори, а тензорната математика е работа с матрици. Симетриите в пространството как да го тълкуваме ? Сигурни ли сме че пространството е симетрично? Ако погледнете откъм центъра на големия Взрив към периферията на Вселената - сигурни ли сме че има Симетрия ? Май че е точно обратното ? Симетрията е относителна, само за даден регион. В космически мащаби не можем да кажем дали всичко е симетрично или пространството се разтяга непрекъснато . Самите размери на вселената 100 милиарда светлинни години, спрямо възрастта на вселената - 10 милиарда години - има 10-то кратно разширение за тези 10 милиарда години. Може би някой трябва по-добре да го обясни това със симетрията и разпадането на симетрията.

Колега Янков, харесват ми подобни материали, но няма как на едно място да обсъждаме всичко накуп. Трябва да се придържаме към някакъв обхват от тематики. Вкарването на нови теми и обемни статии не помага за текущата дискусия. Забелязвам че има множество интересни дискусии, обаче навлизането или разучаването на теория на струните или други модерни теории е времеемко занятие, изисква време, свободни ресурси, безсъние и подобни. И затова хората рядко се впускат в подобни тематики. Докато разговора с Младенов е по-развлекателен, и дори увлекателен - увлича нови участници. Въвлича така да се каже. Аз погледах малко за теорията на Лизи - само че за да се вникне в тая теория трябва човек да си припомни стандартния модел и елементарните частици, алгебрата на Ли и много много още неща. Не по-различно е и с тензорите, с твисторите, със стринговете. Интересен разговор се завъртя и около тоя експеримент на Sagnac_effect. Моят интерес в тези области беше от преди 20-тина години, сега ми е интересно да видя накъде се е случил напредък, какво ново е излязло. Тези математически абстракции свързани с теорията на полето или елементарните частици както виждаме нямат особено директно отношение със социалния живот, политиката или какво друго се случва в обществото. Периодически излиза някоя интересна научна статия за напредък, нова частица или нови хипотези. Като че ли ОТО все повече е на път да се докаже и да бъде приета за вярна. А СТО е до голяма степен наложена за всичко, почти няма вече област в която да не се дава релативистично обяснение през СТО. Добре е човек да си хване една област и да я изучи в съвършенство, да усвои максимално добре математическия апарат, да може да визуализира и представя твърденията, да прави проверки и прочие. Тогава вече може да се преизчисляват експериментални резултати или да се предвиждат и нови резултати. Аз си мислех да се впусна в математическа физика преди доста години, но по една или друга причина това не се случи.

Ефекта на Саняк е много добре описан и обяснен: https://en.wikipedia.org/wiki/Sagnac_effect При това формулата за фазовото отклонение се извежда като: Забележете че в тази формула участва дължината на вълната ламбда, ъгловото въртене омега, скорост на светлината С и площтта на заградения участък в който се движи светлината А. Оказало се че опита на Майкълсън-Морли бил частен случай в който заградената площ е нулева и заради това нямало съществено отклонение. Това пък идва да ни покаже още нещо съществено - че светлината подобно на електричеството се описва с електромагнитните закони - така както електромагнитните закони се извеждат спрямо заградената от проводник площ. В тази формула за светлината за пръв път ще видите зависимост не от дължина, а от площ. Което показва връзката с околното пространство и това че светлината се предава не само през оптическия проводник, но зависи и от характеристиките на околното пространство понеже полето се предава не само по пътя на светлината, а и навсякъде в цялото заобикалящо го пространство.

Това е интересна нова теория. M. J. Duff се изказва много критично за тази теория и твърди че имало множество грешки по нея. https://arxiv.org/abs/1112.0788. Тази теория е нова и изглежда че е още в процес на разработка. Има разни видео-презентации. Тук има и една по-сериозна научна публикация: http://www.cs.virginia.edu/~robins/A_Geometric_Theory_of_Everything.pdf В началото тази теория е представена повече като работна хипотеза отколкото като доказано откритие. В същото време изглежда че много от разглежданите структури пасват към стандартния модел. Аз не мога да си го представя как във всяка една точка на пространството можело да ги има представени всички тези характеристики едновременно. Тази периодична система на елементарните частици ако така може да се нарече все пак не участва във всяка точка на пространството - на едно място има едни елементи, на друго са други. Обаче теорията на Лизи показва всичко да е едновременно.

Ами ако вземем да разглеждаме вълновата функция на движещ се въздух? При някакви стойности кратни на някакви дължини може да се получат статични стойности, статични вълни? Движещият се въздух или движеща се течност би трябвало да създадат движеща се вълнова функция на пространството около себе си. Когато пускаме светлина през такова движещо се пространство взаимодействието на тези вълнови функции не е чисто механично. Резултата от това взаимодействие ще е трета вълнова функция на отклонената светлина. С етер или без етер резултата би трябвало да е един и същ. Щото какво е етера: същото нещо - пространство+ време + енергия+ структура (геометрия) + вълнова функция за описване на тези величини. Описанието на Сегашния ни етер би изглеждал нещо като Интеграл на 1 куб. метър пространство =10**N фотона. Където N ще да е някаква си константа на вакума ни.

Не само че може, ами и наистина е така! Времето се забавя и дължините се скъсяват... Доказано, проверено, описано, потвърдено. Има вече премного написано по тоя въпроси. Ако бяхме в 1905 г тоя разговор можеше да е все още актуален, ама ние сме в 2021! 116 години по-късно. Добре че се поддържа огъня на дискусията, малко в стила Хамлет - да бъде или да не бъде? Да го бъде или да не го бъде? На квантово-механично ниво това ще да рече логическа нула или логическа единица. В крайна сметка на природата и е все тая..

За същия този опит на Физо - имаме 2 начина да го моделираме: отклонение на светлината заради разлика в плътност , или като отклонение на светлинните лъчи в резултат на случаен сблъсък със засилените атоми на течността. Колкото и да е бърза светлината, при сблъсък с движещ се атом светлината си взаимодейства с движещата се вълнова функция на конкретния атом. Получава се сложна статистическа комбинация от такива сблъсъци на едни вълнови функции с други. В резултат виждаме отместването. Това обаче не е етера. Ако го имаше етера, то етера ни описва също движението на течността в опита на Физо. Има множество експерименти с които се отхвърля съществуването на етера. Тръгнем ли да разглеждаме вълновите функции на движещите се атоми - мисля че разглеждането на етера става безмислено. Вълновите функции на вакума са на много порядъци по-малки от вълновите функции на движещите се атоми. Тоест дали вакума /етера/ е статичен, движещ се или частично захванат - това не променя особенно вълновите функции на резултатната среда.

Това за което говорите с опита на Физо изобщо не е увличане на светлината. Светлината не може да бъде увлечена. Това което се наблюдава по моя представа е лекото изменение в градиента - плътността на движещата се течност. От едната страна - на втичането налягането е по-високо , съответно плътността е по-висока. От другата страна, където е изтичането плътността е по-ниска. Тези разлики в градиента са нищожни, но достатъчно за да има леко пречупване. Ако обаче течността е засилена и няма плътностни разлики едва ли би имало същите отклонения.

Не виждате ли че ДК имитира знания по физика, иначе няма дори и базови познания. ДК е нещо като поет, литератор или социален изследовател, привлечен от "интензитета" на използваните изразни средства и образния език. Сканер и Младенов дотолкова нагледно вкарват от тоя образен език щото правят спора им да изглежда общонароден. Обаче вие си знаете че без без математики и физика в тия среди изобщо не става.

Колега Станиславе, Не само че така ви се струва, но и това си е точно така. И няма как да е другояче. Всичко е полета и всичко минава през взаимодействията на полетата. Като се почне от електроните, ядрата, вътре в ядрата, че после се прехвърляме на атоми , молекули, кристали и гравитация. Самото пространство е също нещо като съвкупност от вълнови функции. Изстрелваме електрон през кристална решетка: и къде ще се забият електроните? Ами резултата пак се описва с разни вълнови функции... А защо? Щото на засиления електрон колкото и да е засилен и праволинеен му се налага да мине през усукано и надупчено пространство, моделирано от вълновите функции на кристалната решетка. За да се разберат тези вълнови функции трябва да се знае за стоящите вълни. Стоящата вълна е състояние на средата където водата или въздуха си трептят с постоянна амплитуда. Гледате примерно водата в една чаша - вълните са застинали и не мърдат. Така и въздуха в резонатор - трепти си равномерно и продължително, едно кратко трептене остава да кънти за продължително време. Така е и със стоящите вълни на електроните. Електрона се забива в една затворена траектория и създава сравнително постоянно електромагнитно поле, описвано със статична вълна. Електромагнитното поле на забития електрон се описва с количеството енергия. Изменението на енергията изменя и формата на статичната вълна . Квантовата механика ги описва перфектно тези механизми, а има множество графики за онагледяване на вълновите функции на електроните и електронната обвивка. Електрона е най-простата елементарна частица. Едва ли ползването на стринговата теория ще ни визуализира електроните по-добре. Аз съм се опитвал да си представя някои от тези механизми през математика и математически функции. Стринговата теория ми се струва недостатъчно интуитивна, там понятията се забиват в твърде големи абстракции, дето няма как да бъдат проверени. На ниво атоми, електрони и молекули съвременната квантова механика ни дава пълна картина и обяснения. Значи няма нужда от стринговите за да си обясним строежа на веществото. Обаче за да си обясним строежа на вакума - квантовата механика не ни казва достатъчно. Моделирането на вакума и празното пространство изглежда че е по-сложно от моделирането на атомите и електроните. Поправете ме ако греша колега Янков?

Всички тези теории се свеждат към геометричното представяне на изкривяванията в пространството. Чрез тях ние визуализираме територията в която се подвизават вълновите функции. Обаче едно е да запишеш интеграл на затворено пространство =1 . А друго е да опишеш всевъзможните траектории по които бяга впримчения електрон. На ниво ядро нещата стават дори много по- комплицирани. Интуитивно е че това усукване на пространството зависи от енергиите. Стринговите теории вкарват това понятие стринг - обаче в реалността стринг няма, имаш затворен контур по който стават процесите, обикаля вълновата функция. Стринговите представяне прави визуализацията дори по-сложни и объркана отколкото чисто математическото описание с пси. Отделно че разработчиците на стринговите теории са се хванали за гушите и не могат да се разберат колко са им дименсиите.

Средна Европа е по-късно позициониране, не е ли така? Първоначално ги локализираме около Черно Море и до Урал. Какво се има предвид "цепване на R1b" масива?

Множество нови статии са се появили на сайта на Д.Райх: https://reich.hms.harvard.edu/publications Както може да се очаква, Д.Райх е съавтор на почти всички тях. Невероятна работоспособност или го слагат за съавтор по причина за спонсорство? Когато в един екип са 10-20 човека, какво пречи и да са 30? Но да не се заяждаме на дребно, има нови публикации и желаещите могат да ги погледнат. The return of the Beaker folk? Rethinking migration and population change in British prehistory Genetic landscape of Gullah African Americans Dairying enabled Early Bronze Age Yamnaya steppe expansions

Hoek type interferometer breaks Lorentz symmetry https://www.academia.edu/24376184/Hoek_type_interferometer_breaks_Lorentz_symmetry Пример за такава статия , според която експеримента на Хоек нарушавал принципите на Симетрията на Лоренц. https://en.wikipedia.org/wiki/Fizeau_experiment - тука също го има описан експеримента на Хоек.

Корекция: опитът на Физо от 1851г е еквивалентен на измерванете на скоростта на светлината в движение. Този опит исторически също е тълкуван погрешно. Даже се смята за потвърждение на СТО. И този и сума ти други опити са правени. Вдигаш пушилката, после пък отваряш да се проветри, после нова пушилка. Остава да ги видим тези правилните тълкувания по Нютон. Вече показахме с клипове от Ютуб че заблудите са присъщи и на възрастни и също и хора с професорски титли на стари години стават невменяеми. До тук ни едно сносно опровержение на СТО или ОТО не съм чул и видял. Напротив - с годините доказателствата стават все по-силни. Достатъчно много време отделих на тези дискусии, за момента не виждам повече смисъл да се спори тук. Може и да поглеждам отвреме на време, но разговора заприличва на спор заради спора, повторения и нищо ново. Някой ( не визирам Младенов) се упражняват в отричане на Айнщайн без особено да са си дали труд да прочетат Айнщайн или тези преди него.. Айнщайн е не само гениален ами и елегантен в представянето на новите теории. Има случаи когато Айнщайн представя една теория. После се отрича от нея по една или друга причина, а след време след смъртта му теорията наново бива доказвана и възприемана. Не е лесен пътя на новите знания. Не е и праволинеен. Ако Младенов е толкова убеден в тезите си - да не си губи времето в празни дискусии - а да публикува научни статии, реферати или чисто и просто в Академията. Ако статията вече е готова - може да бъде споделяна преди печат в очакване на издателя.

Ето тука си в грешка. Ако имаше такова влачене щеше да има различни скорости за светлината според местоположението на наблюдателите - влачени или в движение. Такъв ефект като влачене / забавяне, ускоряване - няма.. Грешна интерпретация, грешно представяне. Нещата в природата са другояче.

По това нямаме спор. Спора тръгна от другаде: в опита на Майкълсън и Морли вие обяснявате липсата на отклонение причинено от движението на земята с това че въздуха се движи и че реално измерването става в статична среда, понеже въздуха е статичен. Аз вметнах че движението на въздуха няма отношение. Вятъра не пречупва светлината. Етера ако съществува си преминава през въздуха и през каква да е материя и си остава неподвижен, неповлиян от движението на материята. Пространство-времето си прониква в дълбочина на всякаква материя и не се влияе от движения. И затова С е константа.

С вашия пример по вашата глава: https://en.wikipedia.org/wiki/Refraction Atmospheric refraction Main article: Atmospheric refraction The sun appears slightly flattened when close to the horizon due to refraction in the atmosphere. The refractive index of air depends on the air density and thus vary with air temperature and pressure. Since the pressure is lower at higher altitudes, the refractive index is also lower, causing light rays to refract towards the earth surface when traveling long distances through the atmosphere. This shifts the apparent positions of stars slightly when they are close to the horizon and makes the sun visible before it geometrically rises above the horizon during a sunrise. Heat haze in the engine exhaust above a diesel locomotive. Temperature variations in the air can also cause refraction of light. This can be seen as a heat haze when hot and cold air is mixed e.g. over a fire, in engine exhaust, or when opening a window on a cold day. This makes objects viewed through the mixed air appear to shimmer or move around randomly as the hot and cold air moves. This effect is also visible from normal variations in air temperature during a sunny day when using high magnification telephoto lenses and is often limiting the image quality in these cases. [9] In a similar way, atmospheric turbulence gives rapidly varying distortions in the images of astronomical telescopes limiting the resolution of terrestrial telescopes not using adaptive optics or other techniques for overcoming these atmospheric distortions.

Колега, прочетете първо. https://bg.wikipedia.org/wiki/Мираж Не се било получавало от температурата, а се получвало от движението на въздуха ? Глупости на търкалета. Абсолютно от температурата.. При въздуха и най-малките изменения в температурата водят до големи обемни разширения и така се променя рязко плътността. Така че за какво ли говорим. Това се учи в незнам кой си клас по физика - вероятно в 4 клас за деца.

Това е температурно и резултат от различната плътност , а не от въртенето и от засилката на въздуха.

Аз пък твърдя че с опити като този на Майкелсон и Морли можем да измерим скоростта на въртене на Земята.. С отчитане на всички фактори, с отчитане на скоростта на светлината, изкривяванията, и всякакви фактори - със сигурност можем да измерим скоростта на въртене на земята. А най-простия начин да измерим това въртене и тази скорост е да гледаме слънцето и да отчетем за колко време земята прави едно пълно завъртане. Този път се изложихте Младенов. Изложихте се от всякъде, как така да не можем да отчетем скорост на завъртане на Земята. Ами формулата за височината на сателитите, ами първа космическа, втора космическа. Има толкова много начини за провеждане на експерименти. Естествено че опита на Майкелсон - Морли е пример за отрицателен експеримент, където резултатите оборват тотално първоначалните предположения и това дава основание за създаването на СТО. Ако обаче се подходи в съгласие с СТО - измерването на периферната скорост от въртенето на земята става като детска играчка.

Ако това което ти твърдиш с въздуха, че той е причината за покояща скорост на светлината - мисля че пак си в грешка. Представи си сателитите дето обикалят около земята. Ами слънчевата светлина - веднъж се блъска в движещ се насреща и въздух, другия път застига отдалечаващия се въздух. Ти не си даваш сметка че въздуха е едно нищо за светлината. Светлината си минава през въздуха като куршум през хартийка - няма значение дали хартийката е засилена или в покой. Засилвай въздушни потоци на свръхзвукови светлини - те няма да изменят нито посоката, нито скоростта на радиовълни и светлина. Виж температурата на въздуха може да има по-осезаемо отношение. Топлия въздух има различни електромагнитни свойства спрямо студения. Достатъчно е да погледнеш нагретия асфалт.. Обаче гледай колкото си искаш в тайфуни , урагани и бурни ветрове.. Температурата на въздуха е това което изменя светлопроводимостта, а не вятъра и движението.. Предполага се че движещ се въздух може да има различна температура, но при липса на температурни разлики не можем да измерим особено отклонение в посоката на светлината, независимо от движението на въздуха.

А това е пример за експеримента на Фуко, реализиран с лазерен източник: Този апарат не е много скъп, някакви си 6-7 хиляди долара. Обаче измерваните стойности са с точност до 1.5 - 2.5% от приетата скорост за светлината. Значи с тоя апарат не можете да се отчетете скоростта на земята. Скоростта на въртене на Земята отнесена към скоростта на светлината са приблизително 1: 500 000 .