tantin

И сега най-интересната част: ако обърнахте добре внимание в горния пример с "перчем" : тази дума има много специфично произношение при всичките тюркски народи. При славяните също можем да кажем същото.. Близостта между чуваши и българи по отношение на перчема не е случайна.. Това е пра-българско влияние - и понеже такова търсим и такова откриваме . Можем да забележим и други интересни неща. Махмуд Кашгари ни казва и кои са точно тюрките, които употребяват това наименование: тъй наречените: Нузы . Най-вероятно това са познатите ни вече Нушиби . Възможно е също такива да са ногайците или други. Нека да видим къде са обозначени въпросните Нузы/ Нушиби на картата на Кашгари . На тази карта можете да ги видите между Тараз и Явинч. https://ru.wikipedia.org/wiki/Нушиби (Пять племён нушеби, входившие совместно с пятью племенами дулу в организацию государства десяти стрел в Западнотюркском каганате . ) На картата въпросните Нузы са обозначени като Nzl . Това се пада между Тараз и Yavinc ( Yafınç).. Предполагам че е някакъв древен град около Бишкек. Търсения от нас град Nzl (Näzäl) според показаната карта се намира между Тараз и Yafınç , някъде в Седморечието.

https://www.tretavazrast.com/articles/прабългарски-обичаи,-запазени-в-габровските-села-топлеш,-зелено-дърво-и-етър Можете да прочетете цялата статийка. Думата "перчем" е най-вероятно с прабългарски произход, освен ако не е от кумани или печенеги от по-късните времена. Защо ви давам за пример точно тази дума: Има я описана в речника на Махмуд Кашгар http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Machmud_Kasgar/text1.htm |401| Беджкем – знак. А это кусок шелка или хвост дикой коровы, которым отмечают себя богатыри в день боя. Нузы называют его берджем. Същият този знак, за който говори Махмуд Кашгар го имат и нашите прабългари с бръснатите глави. Това което се нарича "берджем" при нас се е запазило като "перчем" . При останалите славянски народи тази дума не е същата. За сравнение в чувашкия откриваме перфектно обяснение за значението на тази дума: пĕрчĕн отдельными частицамиçипе пĕрчĕн-пĕрчĕн уйăр — разбирать нитки, отделять нитки одну от другой пĕрчĕн-пĕрчĕн суйла — выбирать по зернышку çӳç пĕрчи — волос, волосокçӳç пĕрчи çинче тытăнса тăр — перен. висеть на волоске "перчем" - има същото значение както Кичур. В чувашкия обаче откриваме още множество други значения за тази дума. çӳç пĕрчи - това означава перчем коса. Чус = коса.. Продължавам с още един пасаж от габровската история: Чуп или Чус (чуп) както видяхме в горния пример от Чувашия е със значение на коса, кичур коса.

https://diamandievsv.com/media/uploads/Кановете_до_Умор.pdf Интересно е това мнение че поръчител на Именника бил кан Умор.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дуранкулак Някой виждал ли го е този "прабългарски календар" - рабош - от Дуранкулак ? Не откривам никакви материали по него. Повечето такива календари са от 18-19 век и са с отбелязани християнски празници по тях.

Един от прочитите на 𐰖𐰉𐰍𐰆‎ Yabghu е Djabgu. В прабългарския вариант това би могло да е Djуbigi / Chjуbigi / Sjуbigi . В тюркската йерархия имаме подчинено положение на Yabghu спрямо кагана. Обаче в нашия случай титлите на кана и на Sjуbigi се отнасят за едно и също лице. Възможни са 2 обяснения: По времето на Старата Велика България когато има васални зависимости спрямо Тюркския Каганат или спрямо Аварите - най-вероятно прабългарският владетел е бил за определен момент в подчинено положение. Възможно е той да е носел титла на Sjуbigi , но да не е притежавал независимост като кан или каган.. При отхвърлянето на аварската зависимост владетеля, който вече е бил Sjуbigi да се е обявил за кан и така се получава кане-Sjуbigi . Друг вариант би било да имаме само и единствено титлата Sjуbigi . Кане-Sjуbigi би могло да означава сюбигито на Кана.. Тогава ще имаме един Кан + неговия Sjуbigi . При втория вариант превода би бил: Ханския наместник - сюбигито Омуртаг ... / това обаче не отговаря на нашите данни/. Ако погледнете обаче: Djabgu / Chаpgu --> чаплă в чувашки със значение на Велик - това може да ни даде по-ясна представа как се е стигнало и до нашето сюбиги. (по-вероятно е да се е казвало шюбигИ - с ударение на последното И.) (ПП. Случайно това да ви прилича на Шабла ? Заблежете също приликата с чувашката дума. Имам също подозрение че чувашкия запис на "чапла" се произнася като "шаблъ" . Ако търсим общото то прабългарската дума се доближава до "шубги" или "сюбги" .)

Да погледнем още един вариант в чувашкия: "голям" . пысăк, мăн, аслă; йышлă; большая дорога - мăн çул, аслă çул; Думата аслă - ни прилича много на нашата "аслъ", котето пък е турцизъм от по-късната Османска империя: " aslı" . В етимологичния речник го дават като заето от арабския. Вероятно по същия начин е влязло и при чувашите по време на съседството им с мюсюлманската Волжска Булгария. (Обаче значението на думата ашлъ / асллъ е "истина", "наистина" . В този смисъл това не е търсеното от нас значение за Велик владетел. ) пысăк - büyük - възможно е да имат някаква връзка, но не виждам директна връзка с нашето Субиги. йышлă - Ювиги - също не изглеждат взаимно свързани. Най-добро като съответствие ми се струва : чаплă .

Да потърсим съответствие на прабългарското "ΣΥΒΙΓΙ " - сюбиги, ДЖУБиГИ, ЧУБiГИ . (За момента все още не сме сигурни в произношението) . Чувашки: Турски: büyük Тувински: улуг карачаево-балкарский - Уллу Кримо-татарски: великий - ulu, büyük, yüce Виждате как "Джабгу" се е трансформирало към "Чаплă в чувашкия, Дж - в Ч е напълно разбираемо. Б в П е също закономерно.. Относно Г - в Л не мога да го обясня. От друга страна има преминаване от Юбгу към Улуг . Най вероятно се е преминало през Юбгу - Юлгу - Улуг. Не мога да кажа дали турското буюк е свързано със същия корен. Ако се питате как така Дж или Ч е било записано със Σ, то отговора е в шептящите звуци. В чувашкия има такива примери където с се произнася като Ш или пък Ч преминава в нещо като Ш. Ш и С са вече по-близки , отделно че Ш в гръцкия се записва най-често със сигма или двойно-сигма.

Ето мнението на Бешевлиев: http://macedonia.kroraina.com/vb/vb_5.html

Имаме доста причини да смятаме че титлата на първите български владетели е : "кана" . Продължавам да разглеждам средноазиатски тюркски диалекти и откривам че там се използва точно такова наименование "кана" . Това ни дава също приблизителна представа от къде може да са тръгнали предците на рода Дуло. Ето текст от една приказка - за белия хани и за черния хан: Нека обаче да имаме предвид че в тюркските езици има множество падежи и също сложно слово-образуване. Към края на думата може да се добавят множество наставки: Виждате че в падежната форма се използва "канга", а не каган.. В именителен падеж те ползват простата форма "кан" . „ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΗ / ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ / CANESVBHΓΙ“ - за тази форма на владетелската титла си мисля че се е произнасяла като Кане-Джубги / Кане-Чубиги / и дори е възможно да се е трансформирало към Кане-Йюбиги / Кане-сЮбги .. Тази промяна на "Дж" в Ч, Ш, Ж, С, Й я наблюдаваме при различните варианти на тюркските говори. При прабългарите виждаме да преобладава Дж и Ч, а Сюбиги е по-скоро изключение от това правило. За сравнение при числото седем имаме Джитем / Читем . При Кане-сЮбги - колкото по-силно е е ударението на Ю, толкова по-слабо е предпоследното "и" и дори изчезва. Ако пък Ю е слабо, то предпоследното "И" би трябвало да стане с ударение: Кане-сюбИги . В зависимост от това къде сложим ударението са възможни няколко прочита на титлата и това също променя произношението на съгласните.

https://afisha.ykt.ru/events/view?id=694037 Дархан Уус X главная выставка кузнецов Якутии

Според една стара статия на А.В.ДЫБО - "ХРОНОЛОГИЯ ТЮРКСКИХ ЯЗЫКОВ И ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ КОНТАКТЫ РАННИХ ТЮРКОВ" за титлата "таркан" : https://bg.wikipedia.org/wiki/Титли_(България) Интересен е дадения от А.В.ДЫБО вариант, понеже се посочва връзка с древните ковачи - металурзи . Това са хората които коват оръжието за царския род и съответно се ползват с големи привилегии. А за начален произход на тази дума според ДЫБО може да се търси връзка с източните иранци - тоест Ямная и следващите култури - Андроновска и Афанасиевска. -- В ПБД едва ли тарканите ще са все още ковачи . Най-вероятно по него време титлата таркан вече да е загубила връзка с почтенната професия и да са останали само привилегиите и новите отговорности за тарканите. Това е една от тези структури на които се крепи властта на княжеския род. В това отношение Якутския също пази интересно значение за тарханите: дархан (Якутский → Русский) 1) почтённый; дархан уус почтённый кузнец; 2) важный, горделивый; спесивый, чванный. Според новата версия на ДЫБО - якутите са от най-първите племена свързани с прото-тюрките и сравнително рано се отделят далеч на изток. При тях се запазва една по-древна версия от общия пратюркски език. Това се вижда добре и от титлата за дархан уус - почетен ковач, важен човек на кана.

Прабългарската терминология такава каквато я откриваме в българския език е силно специализирана. Това са все термини - военни, календарни, административни ,битови -свързани с наименования на инструменти, търговия, конски приспособления. Кожарски изделия и облекла. Прабългарския не е навлязъл измежду славяните. Това идва да ни покаже че славяните са били много повече. Заобиколени отвсякъде от славяни прабългарите естествено са научили и използвали славянски език. На база именника, календара, оръжията, титлите, инструменти, наименования на селищата - езикът е идентифициран. Знаем достатъчно много за тоя език, имаме база за сравнение. Прабългари е имало! Ако обаче се проследи историята на хуните и завладяването на Европа и Централна Азия - ясно е че това са военни съюзи, завладявания и подчинявания. Хакаси, тувинци, скити - генетичните тестове показват точно такива смесени групи от няколко етноса. Прабългарите са един от тези етноси. Определено тюркски, със силно фино-угорска влияние, смесване. Фино-угорска компонента е по-видима в езика им отколкото иранската. Примерно вун, вечем -това е Уралското влияние.

Именника ни дава най-добрата представа за управляващия род преди пресичането на Дунава. Събитията от именника са ясно разпознаваеми и датирани. Това обаче е само върхушката, управляващата династия. Разпознаваем е също езика на прабългарите. Въпреки че има разминаване със славянството и със славянския език, именно Именника е нашият български разказ за произхода, национален разказ за създаването на държавата. Всички други версии за тракийци, иранци, сармати, усини, скити, славяни бледнеят пред Именника и отпадат пред бръснатите глави на рода Дуло.

Оказва се че има такива предположения за връзка между "търговия" и "коприна" . Пътят на коприната е търговски път, но можем ли да свържем и термина за "търговия" с наименованието на коприната? Коприната е стока която за онова време е била непостижима като производство другаде освен в Китай. Единствения начин за да си я доставят за болшинството от средновековните народи е било чрез търговия. Но при тюркските народи си има друга дума за тържищата. За да се види по-добре тази връзка с коприната ето няколко примери с думата "коприна" на няколко езика: торго - монголски пурçăн - чувашки торғаа - хакаски дарий, чилле, джибек - карачаево-балкарский yipek, ibrişim - Крымскотатарски торгу - тувински Виждате че тази дума се ползва в централна Азия и има голяма вероятност тази дума да е означавала същото и при прабългарите. А ако на прабългарските тържища се е търсела и предлагала коприна , то наименованието за такива тържища е възможно да се свърже с коприната. В цял свят Пътя на Коприната се асоциира с търговия, така че прабългари и славяни едва ли са изключение от тези процеси. Да не забравяме също че преди прабългарите в Европа се установяват хуни и авари. Предвид връзката на хуните и аварите с точно тези групи от тюрки, които посочвам по-горе - съществува вероятност за ползване на подобен термин от времената преди установяване на ПБД , с което пък можем да си обясним присъствието на такъв термин за тържищата при всички славяни. Прабългарски произход е само един от възможните варианти за етимологията на "търговия". Еднакво възможни са и гръцки, римски и дори илирийски (както се видя от най-първата версия с която започнах тази тема).

https://lexicography.online/etymology/т/торговать

Търсех нещо по друг повод и забелязах следните изрази: https://titus.uni-frankfurt.de/texte/etcs/slav/aksl/suprasl/supra.htm?supra093.htm цѣсар / цѣсарства / цѣсар'ьствова / цѣсара Вижда се как от цѣзарь се преминава към цѣсарьство което е съвсем близко по звучене до славянската дума "царство". (цьсарство) цѣсарьствоу̑ѭштѹ (Line: 19) господоу нашемоу ҃їс ҃хсоу

Старобългарския ни дава подобна дума със съвсем друго значение: Не е обаче това търсената от нас дума. Имаме по-добър вариант: тръжьникъ - за момента намираме тази дума като сараф, чейнджъджия, дилър на пари. Тръжника , или търговеца седи зад някаква си дъска (вероятно маса), на тази дъска има или стока или някакви пари. Вижда се от описаното по-горе дейстивие че продавачите и купувачите били изгонени от храма, а дъските на търговците били преобърнати, разсипало се е среброто на продавачите.

Като най-близка връзка се дава връзката с древния град Триест: Trieste Tergeste (Latin), Terst (Czech, Slovak), Teryésti - Τεργέστη (Greek), Teurieseute / T'ŭriesŭt'e - 트리에스테 (Korean), Toriesute - トリエステ (Japanese)*, Triest - Триест (Bulgarian), Triest (Catalan, Dutch, Friulian, German, Polish, Romanian variant), Triëst (Dutch), Triest - Трієст (Ukrainian), Trieste (Finnish, Italian, Latvian, Maltese, Portuguese, Romanian, Spanish, Swedish, Turkish), Trieszt (Hungarian), Triyeste (alternative Turkish), Трст (Macedonian), Trst (Croatian, Serbian, Slovene) Тази връзка на "търговия" и "тържище" с града Триест обаче не е чак толкова видима и ясна. Не можем да отречем подобна вероятност, но едва ли името на града да е дало начало на славянския термин за търговия. Възможно е този град да е произлязъл от някакви събития свързани с числото 3 - битки, хълмове, реки, хора или други .. Така че предлагам да оставим настрана Триест и да погледнем другите възможности за обяснение.

Предлагам да разгледаме етимолотията за тези много използвани и сравнително модерни думи - търговия, търговец, тържище, търг. Привидно това са късни и модерни думи, но всъщност зад тях се крие многовековна и дори хилядолетна история. Какво ни казват официалните данни за момента:

Понеже едва ли има някой тука, който да знае що за чехли са това лапатарите - то от гатанката на Дядо Благо се разбира че лапатарите са обувки за не повече от 1 сезон. На пролет се обуват нови, а до есента вече са стари и скъсани. Най-вероятно това са плетени обувки от някакъв вид лико, листа, треви или подобно. Тази дума ще да е била доста популярна преди 2 века и всяко дете би трябвало да се досети какво означава въпроса от тази гатанка. Ако трябва да си представите дървото от тази гатанка - излиза че корените - това е главата. А клоните на дървото - това са краката на човек - обут с лапатари.. На пролет краката се обуват с новите лапатари (листа), а на есен въпросните лапатари се изхвърлят - тоест листата на дървото падат.. Не много интуитивна за детска гатанка, но така го е предложил автора. ПП. Пролет нови - лете стари.. Това ни дава 3 месеца - време на живот на лапатарите. Дори не издържат до есента.. Става ясно защо всички се присмиват на лапатарите.

Ето ви една гатанка от Стоян Русев (Дядо Благо) : (дърво) Стоян Русев (Дядо Благо) български детски писател Роден 2 февруари 1864 г. Заберново, Османска империя

Това вече е обсъждано доста пъти из темите на тоя форум, но не вярвам че вие ще тръгнете да ги четете. Вие четете избирателно понеже вече сте прегърнали здраво тракийския автохонизъм. Историята с този коментар че мирмидонците били българи е доста по проста за обяснение: През 6-ти век или по-късно когато са е писана историята на Йоан Малала славяните вече са се настанили около Солун и навсякъде из околностите. Славяни се установяват и по островите , включително и на острова на Ахил. Отпосле на същите славяни им се слага ново наименование: българи.. Дори и тези славяни, неживеещи на територията на ПБД също биват наричани като българи.. И така в историята на Малала се казва че живеещите на острова на Ахил са били известни като мирмидонци - но сега (по времето на записване на късната история) жителите на въпросния остров вече са славяно-говорящи (наричани също българи).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Лыко Тук са описани славянските технологии за извличане на лико - това са власинките от кората на липа или върба и други дървета. Направените от такова лико обувки се наричат при руснаците "лапти". https://ru.wikipedia.org/wiki/Лапти Носещите такива обувки са наричани: лапотниковъ . За тях става дума и в «Повести временных лет». В записи от 985 года, описывая победу киевского князя Владимира Красного Святославича и его дяди Добрыни над волжскими булгарами, летописец приписывает Добрыне такие слова: «Съглядахъ колодникъ оже суть вси в сапозѣхъ; симъ дани намъ не даяти, поидемъ искать лапотниковъ» (цитата по Лаврентьевской летописи)[7] («Посмотрел пленных, а они все в сапогах. Эти нам дань платить не будут; пойдем с тобой искать лапотников»). Същата дума за обувки се среща и при българите, описана е в етимологичния речник в няколко варианта: