tantin

Значи пак опряхме до светоусещане и философия. Закона на Кеплер си е верен, сега не мога да коментирам до каква стотна или хилядна от процента и как се изменят орбитите на планетите с времето. А относно СТО и релативистичните добавки към законите на Кеплер - и по това не мога нищо особено да кажа, защото не се занимавам в тази област. За да си припомня тези неща и за да имам "обосновано" мнение би трябвало да седна и да се занимавам с тези неща за поне седмица ако не и повече. Значи ясно че тези спорове са повече сблъсък на интуиции, светоусещания и философии. Сканер доколкото виждам е повече в крак с теорията и си поддържа знанията във форма. Аз не се занимавам с физика, карам на стари знания и спомени. Ако се един такъв проблем ме заинтересува бих могъл да погледна в повече, но за момента не го виждам това противоречие, не виждам да има несъвместимост и дори и спора ни е излишен.

Преди да се впускате в това несъответствие между първи закон на Кеплер и СТО трябваше по-добре да погледнете за корекциите, които вашият любимец Нютон прави по формулите на Кеплер. Аз имам на разположение учебника в който се извеждат законите на Кеплер, имам и допълнителната информация за корекциите на Нютон. Тезите на Кеплер по първи и 2 закон са изказани като теореми, без математическо доказателства, само на база емпирични наблюдения. Математическите формули и доказателствата се правят много по-късно. Нютон извежда по-точни и общовалидни формули. Ако чакате само на такива публикации някъде си в турски университети за да си докажете тезите, просто не ви виждам как ще успеете г-н Младенов. Трябва си сериозна математика, сметки , доказателства. Това с оборването на 1-ви закон на Кеплер е несериозно. Кеплер, Нютон, ОТО на Айнщайн - всички тези теории и сметки отдавна са проверявани и сравнявани. Няма нужда да се впускате в психологическо облъчване на публиката , само с внушения или с харизма не можете да си защитите тезата. Трябва си яка математика, за предпочитаане с вектори, матрици и интеграли.. Ако нямате математическото описание - спукана работа. Само с фолософски размишления това няма как да стане.

Не е и само това. Закона на Кеплер по принцип не е верен. Има си неточности с самия закон, а Нютон вкарва разни допълнителни корекции по законите на Кеплер. https://en.wikipedia.org/wiki/Kepler's_laws_of_planetary_motion#First_law The important special case of circular orbit, ε = 0, gives θ = E = M. Because the uniform circular motion was considered to be normal, a deviation from this motion was considered an anomaly. Законите на Кеплер са в общи линии приблизителни, а не абсолютно важни и валидни. Законите на Кеплер са верни само в някакво си приближение. В тоя смисъл вероятно турския физик е имал предвид несъвместимостта на 1-ви закон на Кеплер със СТО в смисъл че СТО е по-точната система за изчисляване орбитата. Не мога да коментирам много, понеже не съм гледал в подробности. Младенов можеше да ни го разясни по-добре вместо да спорим кой какво имал предвид по тази публикация. Аз поне така го разбирам - че СТО вкарва допълнителни корекции по първия закон на Кеплер, относно неточности които Кеплер не е успял да разреши на времето . Или пък ги е разрешил с някакви допълнителни изчислителни методи по коригиране на тези така наречени аномалии.

Колега Младенов, вижте още веднъж и си припомнете математическата формула за елипсата.. Припомнете си го добре и го разберете преди да се хващате в пореден рицарски дуел със Сканер.. Сам ще се убедите че в турската статия, дадена от вас като аргумент срещо СТО всъщност има описание на елипсата. Тоест турския физик ни най-малко не оспорва първи закон на Кеплер, а го представя в неговата релативистична форма. При съответните ниски скорости този закон си е едно към едно с класическия закон на Кеплер. Моля ви да не изпадаме като в ситуацията с ДонКихот където се допускат груби грешки за 6-клас при изчисляване на средна скорост . Ето дори и извода на турския физик: Човека препоръчва да се използва тоя пример със закона на Кеплер като увод, въведение в теорията на СТО. Препоръчва го за undergraduate - нещо като за гимназии или колежи. Подходящо за философски и технически обсъждания. А тази част от извода на тоя изследовател: признавам си че това дори не го и разбирам, защо този автор смята че закона на Кеплер бил несъвместим със СТО? Или има неразбиране, или има недомислие, или си имаме работа с колеги на професорите Пенчев и Трифонов...

Аз също показах видеоматериали с 2 мастити професори със сума ти публикации и учебници на български че дори и на английски. ( онези двамата Пенчев и Трифонов ). Не всяка научна публикация е доказано научно доказателство. Не можем на доверие да приемаме всяко нещо което е публикувано с претенция да бъде "научно". Сега конкретно за "Bo˘gazi¸ci University, Department of Physics, Bebek 34342, ˙Istanbul, Turkey" публикацията. Трети закон[edit | edit source] Квадратите на периодите на обикаляне T на планетите около Слънцето се отнасят, както кубовете на големите им полуоси a до Слънцето: Ньютон установил, что гравитационное притяжение планеты определённой массы зависит только от расстояния до неё, а не от других свойств, таких, как состав или температура. Он показал также, что третий закон Кеплера не совсем точен — в действительности в него входит и масса планеты: , где — масса Солнца, а и — массы планет. Това обаче са формулите за 3-ти закон на Кеплер. А турската статия е по първи закон на Кеплер: Special Relativity and Kepler’s First Law Колега Младенов, спомняте ли си в математиката как се описва математическия закон за елипсата? Елипса, чийто център е в началото на координатната система Oxy и е с главна ос по оста x, се определя от каноничното уравнение И какво виждаме? Математическия закон за Елипсата? Турската статия дава в чист математичен закон закона за елипсата представен в СТО/ релативистичната му форма/. И къде всъщност го видяхте това разминаване? Нали си говорим за математика и за строгост в представянето. В турската статия не видях някакви особени възражения относно СТО.. А какво са в същност вашите възражения ?

Е, ама чакай сега колега... В класическата физика и в инерциалната система законите и формулите имат един упростен вид. В СТО и релативистичната физика се вкарват коефиценти, поправки за времето, поправки за геометрията и множество множество други фактори. На практика всичките закони от СТО и релативистичната физика се свеждат към класическите закони при ниски или нулеви скорости на движение на координатната система. Аз не съм се занимавал да гледам как изглежда закона на Кеплер през призмата на СТО и относителността и нямам намерение да преразглеждам всичките закони наново - вижда се че други хора са се постарали да го направят. Както казва Сканер - некоректно е да очакваме абсолютно всички закони да придобият абсолютно същата формулировка между класическата и релативистичната физика. Поначало закона на Кеплер се извеждаше с някакви интеграли. Сега не ми се занимава да тръгвам да го проверявам как изглежда в класическия си вид с интегралите и какви са корекциите през СТО. Едва ли обаче разминаването да е такова драматично - че да обявите че закона на Кеплер не важел в СТО.. Чисто и просто говорим за закон на Кеплер, представен в релативистичната му форма или през призмата на СТО.

Разбирам ти опитната постановка. Искаш да кажеш че имаме някаква си отправна система на ръба на вселената, отдалечаваща се от нас със светлинна скорост.. За тази светлинна система обаче нещата са статични, тя си е в инерция и по закона за СТО те са статичните, а ние сме движещите се. По тяхната система ние тука на земята се отдалечаваме от тях със светлинна скорост.. И по тази логика нашето относително време трябва да е много много забавено. Тогава ти питаш как би било възможно в нашата система движеща се на светлинна скорост времето все още да не е спряло, а да си върви с нормалната си скорост. Само че ти забравяш нещо много много важно. Забавянето на времето не се отразява на вътрешното собствено време в движещата се координатна система. Всички физически закони запазват валидността си по същия начин както в статична или инерциална система. Наблюдателя в инерциална система няма възможност да прециени дали е статичен или е в равномерно движение. Това забавяне за което става дума е именно изоставането между часовниците - този на ръба на вселената и този на земния наблюдател. Както аз вече го изразих - ние нямаме никакъв начин да сверяваме часовници с тази отдалечена светлинна система, а и обикновенното сверяване на часовници не работи. Аз не случайно дадох примера с експеримента на Саняк (Sagnac). При тоя експеримент дори и с най-обикновенното въртене в кръг часовниците вече не могат да бъдат синхронизирани, получават се непреодолими различия. Получава се времева разлика за часовници, намиращи се в една и съща точка на пространството. А какво да кажем за часовници, отдалечени на светлинни години? Ти обаче ако желаеш можеш да изтълкуваш забавянето по един много прост и елементарен начин: забрави за СТО.. Събитията на Земята си се случват с нормалната си скорост, но поради непрекъснатото отдалечаване на земята и края на вселената - с всяко следващо събитие ще е нужно все повече и повече време за да може информацията от земята да стигне до ръба на вселената.. Значи ако ти стоиш там на ръба на вселената - ще ти се струва че с всяка изминала година земята се върти все по-бавно и все по-бавно. Това забавяне ще се дължи на увеличеното разтояние и на допълнителнот време за пристигане на събитията там.. Значи наистина ще изглежда че събитията са забавени. А ако земята достигне космическа скорост спрямо ръба на галактиката - ще има едно последно предаване на информацията и след това никаква нова информация не би достигнала до там.. Това дори би създало илюзия за пълна статичност и замръзване на движението. Понеже за известно време отдалечената система ще се движи в паралел със последната предадена информация.

Този часовник така или иначе започва да изостава, заради триене, температурни обмени и други ефекти, знае се с колко точно се забавя скоростта на въртене на земята спрямо слънцето. За няколко милиарда години това забавяне е значително. Сега не ми се търси точното число. Релативистичния ефект при наблюдение от далечни планетарни системи е съвсем друго нещо. Това че земния часовник бил по-бавен спрямо някаква си звездна система на милиарди светлинни години няма никакво отношение към въртенето на земята.. Първо на първо няма никакъв шанс да се направи сверяване на часовниците. Дори и да се направи такова сверяване - то гравитация, скорости, въртене и други параметри са различни, така че дори и да се позиционират еднакви идеални часовници - то тези часовници ще тиктакат с различни скорости. Да речем че земята има планетарна система - близнак. Земята и близнака и се отдалечават една от друга с ускоряване и системата близнак се движи със скорости съизмерими със светлината.. Питаме в задачата как се променя или изменя времето в едната система и какво е времето в другата система? Мисля че пространството на Минковски даваше някакви отговори по тези въпроси. Да речем че изпратим един космически кораб до далечната звездна система с цел да провери броя на завъртанията и синхронизацията на времето. Докато този космически кораб отиде и се върне то резултатите от сверката вече няма да са валидни. По същия начин можем да изпратим закодиран светлинен сигнал с информация за времето.. Обаче при разтояние от няколко милиарда светлинни години представяте ли си какво значи да сверим броя на обиколките и разлика време от само някакви си 2-3 планетарни обиколки ? Ами че светлината ще трябва да пътува милиарди светлинни години, а докато тя пътува това огромно разтояние то нашите планетарни системи ще си се въртят още милиони или милиарди пъти.. Примерно възрастта на земята е само някакви си 4 милиарда години. А ако трябва да изпратим информация на края на вселената - то тази информация има да пътува още 60 милиарда години.. Докато информацията стигне до планетата близнак - то слънцето вече ще е угаснало и земята отдавна да е паднала върху слънцето. ПП. поправка: скоростта на въртенето на Земята около слънцето не се забавя, а се увеличава с всяка година. Това увеличение не е релативистично , а чисто физически ефект от загубата на енергия .

Именно, неподвижността гарантира постоянството или както го каза Младенов: монотонността на времето. Ако измерваме времето с часовник поставен в подвижната система - времето вече не е същото, дефазира се. За да можем обаче да сме сигурни кога времето ще изостава и кога ще избързва - трябва да отчитаме ротация и най-вероятно заградената площ, участъка с пространство обходено от подвижния наблюдател. Това се вижда най добре от експеримента на Саняк.

Неподвижния часовник е една ситуация, а същия часовник движещ се в кръг с огромна скорост на същото това място е в съвсем друга ситуация. Тоест не е важно само физическото местоположение на часовника, а важно е и пространственото състояние на часовника. Покой, ротация, въртене в кръг - всичко това може да промени времето. Часовник, движещ се заедно с подвижния наблюдател ще ни даде различни време спрямо неподвижния часовник, позициониран някъде в пространството и където очакваме да се случи дадено събитие.

Знаем че идеални часовници няма. Големите ускорения и силна гравитация директно влияят върху функцията на какъв да е часовник... Но нека да приемем че часовника е вакумиран, екраниран и всичко останало за да се минимизира външното влияние. И тогава се сблъскваме с чистия феномен на "непостоянство" на времето. Това с монотонността беше добро сравнение на Младенов. Обаче с ускоренията и големите скорости се сблъскваме с "раздрусване" на времето.

Естествено че измерват: броя обиколки около слънцето или броя завъртания на земята. Нашите измервания в човека, обективни и субективни са доста бавни. Най-бързото измерване което директно правим с очите е за части от секундата. Човешкото усещане за време и физическата същност на времето не са едно към едно. Примерно виждате 1 предмет: пипате го, хващате го , държите го в ръка. Само 1 секунда по късно разбирате че предмета е бил нагорещен. Тази 1 секунда е достатъчна да ви изгори ръката. Това е времева разлика в предаването на информацията до мозъка и виждате че тази 1 секунда не е никак малко време.

Общото време се отнася за двата старта (когато са стартирали) и двата финала (когато са пресекли финала) . Те се водят едновременни в нашата ИОС Проблема с времето си съществува независимо дали обектите се движат, стационарни или ускоряващи се. Да речем че имаме 2 часовника - 1 в точка А и един в точка Б. Часовниците са в синхрон и отброяват едно и също време. В някакъв момент обаче идва наблюдател 1 и с голям чук размазва часовник 1. Идва и наблюдател 2. Той търси да сравни часовниците за точка 1 и т.2. Само че часовник 1 вече го няма. Времето за часовник 1 вече не съществува. По същата логика за всеки 2 различни точки в пространството може да се случи събитие, което да измени хода на времето. Ние не знаем кога ще се случи това събитие. Примерно от далечния космос идва лъч с антивещество и удря часовник 1 и наблюдател 1. Раздалечеността в пространството създава предпоставка за раздалечаване или разминаване във времето. Много прост пример с 3 часовника: нека имаме 3 часовника - в синхрон, на едно и също място. В точка 1 имаме наблюдател. С часовник 1. Излита наблюдател 2 с кораб 2 и часовник 2. Излита и наблюдател 3 с кораб 3 и часовник 3. Да речем че наблюдател 1 може да наблюдава през цялото време наблюдателите 2 и 3. След като извършват полетите в пространството, наблюдателите 2 и 3 се завръщат при 1. Въпросът е:ще има ли разминавания в часовниците им? Отговорът е да. При това колкото по-високи скорости се достигнат толкова по-голямо ще е това разминаване. Разминаването във времето първо на първо ще зависи от технологията на направа на часовника, тоест как измерваме времето. Второ - ще зависи от количеството време прекарано в различните точки на пространството. И трето - ще зависи и от други неща - примерно големия чук. Колкото по-отдалечена е една точка в пространството - толкова по-неточно и по-невъзможно става синхронизирането на времето. Ако обаче между точка А и т. Б имаме черна дупка по средата? Значи ли това че няма никога да синхронизиране часовниците им? Най вероятно светлината ще пристигне по заобиколен път, възможни са повече от 1 пътища за измерване на време и за пренос на светлина.

Много от скалите са буквално снимка на реалността: примерно имало е богат живот на дъното. Обаче изригнал някакъв вулкан. Или става някакво събитие, потичат едни кални води. Върху дъното на океана се натрупва 2 см кална утайка. В тая утайка обаче можете да намерите много организми от онова време. Най-добре са се запазили черупките, но има и множество скали със запазени кристализирали меки тъкани. Като се загледате в скалите можете да откриете много много такива скали. И ако търсите такива скали с вкаменелости - това са на практика снимки от онази далечна реалност. Почти като фотография. Има запечатани вулканични изригвания, засушаване, масовите измирания, и всякакви събития.

Науката Геология отдавна е намерила отговори относно това кога са създадени скалите. По-голямата част от кората на Земята се образува между 1 милиард и 500 милиона години. Има карти на планетата където е картографирано кой слой през кой период е образуван. За мое огромно учудване: изключително много скали са с органичен произход. Понеже дълго време земята е била Океан. На дъното са се трупали пясък и останки от черупките на примитивни живи организми. И така са се образували километри с утайки - формирали утаечни скали. Има едни други скали богати на желязна руда. Тези скали също имат органичен произход, само че от циано бактериите. Тези скали са още по-стари с около милиард години. В допълнение геолозите имат множество физически и химически методи за определяне на възрастта на скалите. Но най-точния метод е биологически: търсят се вкаменелости и според вида на организмите се определя възрастта на скалата.

Тотален смешник, моля блокирайте го този, дето изобщо не знае за какво е дошъл да спори . Дори и да му простим липсата на знания, то отношението му към другите участници е под всякаква критика.

И с обосновка и без обосновка - не виждам никакъв смисъл да се вкарват разбиращите в такива дискусии. Обосновката е важна само ако насреща има грамотен и разбиращ човек, човек с базови познания, човек който може да разбере. По подобен начин Младенов може да репликира на Айнщайн и да му иска обосновка. Въобще всеки неразбиращ нещо може до безкрай да намира причини и да иска обосновки. Разбиращите хора: точно обратно.. От половината изложение вече сами могат да продължат линията на мисълта, могат сами да добавят липсващите формули, могат да допълнят с примери и експерименти... Така че картинката е ясна.. Ако пък някой е наясно със ситуацията - няма да иска обосновки и подобно - а директно ще даде контра пример, експеримент или обосновка защо дадено твърдение е некоректно.. Така че журналистически прийоми и литературни похвати в тая област не работят уважаеми ДК.. Аз между другото съм ви игнорирал, но забелязвам че вашето незнание започва да става все по забавно.. Ще взема да ви извадя от списъка за игнориране .

Кой го казва това? Аз отначалото казах че ДК е литератор. Ама другите още му се връзвате на незнанието... За него разбира се това му е все тая.. Защо ли въобще ДК чете специализирани публикации и математико-физически теми ? Да се чете нещо дето е по принцип неразбираемо за тая група хора е цяло геройство, упражнение за волята, невъзможност на фантазията да си ги представят тези твърде абстрактни неща. Дон-Кихоте, кой го казва това дрън дрън: В математическо-физическите среди хумора има други измерения. За да е едно нещо смешно за физици и математици - трябва винаги да мине през призмата на нещо математическо, или физическо, през някоя формула, полета, абстракции. Математическо-физическия хумор е неразбираем за обикновенните хора, а най-малко за литераторите - тези супер специалисти по езика изразните средства и обясненията. Въпреки че математиците не са творци на литературното слово - има изписано немалко хуморески свързани с математици и физици. Айнщаин е почти станал синоним на Чаплин или на разни други герои. Ама това че математиците са смешни - това си е в реда на нещата. Понякога е нарочно, а понякога е следствие. Това не става по рецепта. Дон Кихоте, какво ви насочи в тези творчески търсения в тези трудни среди ? Тука духат силни ветрове, силите са смачкващи и смазващи, нещата са такива че като допуснете грешка и ще ви размажат като хлебарка. Дори и доаена Младенов, върл противник на СТО трудно ще може да ви съчуства. Не ми пречите с вашето присъствие, може дори и да сте много забавен и културен човек и дори с много по-изтънчено чувство за хумор.. Само дето математиците не винаги отбират от тези неща, вкл. и моя милост.

ДонКихоте - извода е ясен: ще ви пращаме на поправителен... Аз това го прозрях още от първите ви постинги. Но на другите им трябваха още няколко ваши тези за да се убедят в това. Същевременно виждам че сте прочели това и онова, имате някакви идеи, но математически и чисто физически/ абстрактно/ не вярвам да сте в способност да ги представите. Ако ли пък се осмелите - рискувате още повече да се провалите. Остава да ни кажете че сте преподавател по физика в някое елитно училище и резила ще е пълен.

Темата за суперструнната теория я четох преди 20-тина години от книгата на Гриин. Видях на къде отиват нещата с тази теория и останах повече разочарован отколкото възхитен. След това съм чел по-прости неща - като принципа на Паули и за атомната структура, електронните потоци и много други неща. Примерно спин на електрона . Досега не знам от струнната теория да е излязло някакво ново революционно тълкувание или предвиждане, да са обяснени някакви явления, необясними по друг начин. Струнната теория е красива форма за математически абстракции и геометрични фигурки, обаче ако се занимаваш да разглеждаш електронните облаци, формата не разпределение на електронния облак около ядрото на атома - това не е по-малко интересни.. При това електронния облак има експериментални потвърждения, докато супер-струните са чиста абстракция. Ти имаш ли твои картинки за визуализация на струните, пробвал ли си да ползваш софтуер да визуализираш струните ?

Струва ми се че това не е много по-различно от тензорния модел. При тензора се ползва някаква си NxN матрица, описваща свойствата на пространството, изследват се разни трансформации , оператори. В крайна сметка се извеждат множество математически уравнения и математиката на Ли по всичко си личи че е някаква такава форма на абстракции. Айнщай на времето си служи с тензори, а тензорната математика е работа с матрици. Симетриите в пространството как да го тълкуваме ? Сигурни ли сме че пространството е симетрично? Ако погледнете откъм центъра на големия Взрив към периферията на Вселената - сигурни ли сме че има Симетрия ? Май че е точно обратното ? Симетрията е относителна, само за даден регион. В космически мащаби не можем да кажем дали всичко е симетрично или пространството се разтяга непрекъснато . Самите размери на вселената 100 милиарда светлинни години, спрямо възрастта на вселената - 10 милиарда години - има 10-то кратно разширение за тези 10 милиарда години. Може би някой трябва по-добре да го обясни това със симетрията и разпадането на симетрията.

Колега Янков, харесват ми подобни материали, но няма как на едно място да обсъждаме всичко накуп. Трябва да се придържаме към някакъв обхват от тематики. Вкарването на нови теми и обемни статии не помага за текущата дискусия. Забелязвам че има множество интересни дискусии, обаче навлизането или разучаването на теория на струните или други модерни теории е времеемко занятие, изисква време, свободни ресурси, безсъние и подобни. И затова хората рядко се впускат в подобни тематики. Докато разговора с Младенов е по-развлекателен, и дори увлекателен - увлича нови участници. Въвлича така да се каже. Аз погледах малко за теорията на Лизи - само че за да се вникне в тая теория трябва човек да си припомни стандартния модел и елементарните частици, алгебрата на Ли и много много още неща. Не по-различно е и с тензорите, с твисторите, със стринговете. Интересен разговор се завъртя и около тоя експеримент на Sagnac_effect. Моят интерес в тези области беше от преди 20-тина години, сега ми е интересно да видя накъде се е случил напредък, какво ново е излязло. Тези математически абстракции свързани с теорията на полето или елементарните частици както виждаме нямат особено директно отношение със социалния живот, политиката или какво друго се случва в обществото. Периодически излиза някоя интересна научна статия за напредък, нова частица или нови хипотези. Като че ли ОТО все повече е на път да се докаже и да бъде приета за вярна. А СТО е до голяма степен наложена за всичко, почти няма вече област в която да не се дава релативистично обяснение през СТО. Добре е човек да си хване една област и да я изучи в съвършенство, да усвои максимално добре математическия апарат, да може да визуализира и представя твърденията, да прави проверки и прочие. Тогава вече може да се преизчисляват експериментални резултати или да се предвиждат и нови резултати. Аз си мислех да се впусна в математическа физика преди доста години, но по една или друга причина това не се случи.

Ефекта на Саняк е много добре описан и обяснен: https://en.wikipedia.org/wiki/Sagnac_effect При това формулата за фазовото отклонение се извежда като: Забележете че в тази формула участва дължината на вълната ламбда, ъгловото въртене омега, скорост на светлината С и площтта на заградения участък в който се движи светлината А. Оказало се че опита на Майкълсън-Морли бил частен случай в който заградената площ е нулева и заради това нямало съществено отклонение. Това пък идва да ни покаже още нещо съществено - че светлината подобно на електричеството се описва с електромагнитните закони - така както електромагнитните закони се извеждат спрямо заградената от проводник площ. В тази формула за светлината за пръв път ще видите зависимост не от дължина, а от площ. Което показва връзката с околното пространство и това че светлината се предава не само през оптическия проводник, но зависи и от характеристиките на околното пространство понеже полето се предава не само по пътя на светлината, а и навсякъде в цялото заобикалящо го пространство.

Това е интересна нова теория. M. J. Duff се изказва много критично за тази теория и твърди че имало множество грешки по нея. https://arxiv.org/abs/1112.0788. Тази теория е нова и изглежда че е още в процес на разработка. Има разни видео-презентации. Тук има и една по-сериозна научна публикация: http://www.cs.virginia.edu/~robins/A_Geometric_Theory_of_Everything.pdf В началото тази теория е представена повече като работна хипотеза отколкото като доказано откритие. В същото време изглежда че много от разглежданите структури пасват към стандартния модел. Аз не мога да си го представя как във всяка една точка на пространството можело да ги има представени всички тези характеристики едновременно. Тази периодична система на елементарните частици ако така може да се нарече все пак не участва във всяка точка на пространството - на едно място има едни елементи, на друго са други. Обаче теорията на Лизи показва всичко да е едновременно.