tantin

А защо тогава идвате да тровите атмосферата? Нищо не казвате по същноста на проблема, а само провикирате негативизъм. Има предостатъчно теми за прабългарите в този форум. Изберете си една и си пишете там. Никой не ви задължава да четете моята тема, а още по-малко се чувствайте задължен да участвате и да си давате мнението тук. Аз съм сложил препратка към един френски изследовател, вие обаче по навик слагате всякакви коментари и негативизъм по мой адрес. Ами ходете първо да прочетете какво казват другите, вижте какво казва официалната версия, изградете си някакво мнение, виждане по разглежданите въпроси и чак тогава решавайте кое е за ВераСу и кое за Ермитажа.

Дори и да оставим на страна преводите на Зуев ( които не съм имал време да гледам), предлагам ви да погледнете още един изследовател: https://www.academia.edu/7248381/Ziebel_Qaghan_identified Etienne de la Vaissière Човека предлага и доказва някаква връзка между гръцкото " Ziebel" (не знам от кой точно източник го е взел) и съответно познатите ни Джагбу, Ябгу, Ювиги.. Още по-интересни имена се появяват при дадената от този автор генеалогия на рода Ашина.

Да погледнем пак за малко при Джиджи /или Зиези/. https://en.wikipedia.org/wiki/Zhizhi Интересното е че тази река , най-вероятно Талас е записана като Дулайшуй . Звучи ни почти като реката на Дулу. Няколко насоките които ни насочват към това време и към това място. Възможно ли е родоначалника на рода Дуло да е същия този Джиджи, и името на рода по някакъв начин да е свързано с реката Талас ? Или пък защо не реката Дулайшуй по-късно да се е преименовала в Талас ? Доста има изписано по тези въпроси от Юрий Зуев - казахстански историк, но доколко може да му се вярва е друго нещо. На мен изобщо не ми пречи ако това " ягбу" , "джагбу", "ювиги", да произлиза от тохарското "явуга". Това няма да доближи особено много прабългари до славяни. Най-много да ги направи с една стъпка по-близки до скити и до сармати, но славяните са на "светлинни години" разтояние. Аз съм особено удовлетворен че ние покрай множеството сравнения и търсения успяхме вече да локализираме множество думи и множество връзки с първоначалната версия на "прабългарски", включително значението на думи като престолонаследника, земен ров, земя, имената на животни, цифрите, годините от календара. Имам още няколко думи в запас за които горе долу съм ги изяснил, но нещо напоследък не ми е оставало време да търся и да сравнявам. Примерно интересна такава дума е наименованието за тържище, търговия. Ако някой желае може да погледне още от Зуев, аз не съм имал време много да го разглеждам, той прави някакви преводи и тълкувания от китайски текстове. Но както вече споменах не знам доколко е надеждна тази негова информация.

Няма проблем да участваш. На мен също един куп хора ми се сърдят че пиша. Бих ти препоръчал да си отвориш една или няколко нови теми: примерно за философия на науката, или за история на математиката или каквото те вълнува и си за дай постановката, тезите - сложи си материали и препратки. Има кой да ги погледне и кой да участва. Ще се изненадаш дори колко много хора ни четат, без непременно обаче да се включват. Отвреме на време някой се включва специално да изкаже възмущение. Ако си спец в математиката можеш да помагаш отвреме на време по вълнови функции и подобно, щото ние такива неща обсъждахме напоследък.

Значи по-скоро фокуса да е в наклона на мястото, нивелацията. Иначе няма как да си обясним как в рамките на няколко метра ще се получат такива големи разлики в посоката на отклонение на водата в дупката на изтичането. Все пак това е същия съд, само преместен на 3-4 метра. Аз също не го вярвам че екваториалната линия минава в някаква такава отсечена права точно в дадена точка - и само на 2-3 метра посоката на въртене на падащата вода вече да е в обратната посока.

Виж сега, ти съвсем очевидно не си дошъл тук да дискутираш физика ... а да ни кажеш истината (която ние не разбираме) и да ни покажеш ние колко сме заблудени. Един вид ти си пророк/месия, който ни показва ... или по-точно налага ... правия път. От моя гледна точка това е тролене, защото ти не търсиш дискусия по физика, а търсиш да проповядваш и наложиш свои виждания за обществото. Човека по-скоро търси да обсъжда "философия на науката" или "философия на познанието" а не чистата физика или конкретно някакъв си скучен математически проблем. Няма никакъв проблем да си избере подходящ раздел към Философия или към някои от свързаните раздели, а защо не и във физиката? Чисто и просто да си прецени за подходящо заглавие и на добър път: има простор за развиване на подобна тема, вероятно ще се радва на засилен интерес и дискусии доколкото виждам.

Съгласен съм. Посоката зависи също от формата на съда, от това дали водата ще се стича от центъра надолу или по стените . Същия експеримент в Африка показват обратни посоки на завъртането. Все пак има някакво отношение с гравитацията. Въртящата се маса подобно на въртящ се електрически заряд би трябвало да създава някакво завихряне в гравитационното поле / не това което се наблюдава с кориолисовото завъртане/. За да може обаче са се отчете такова завъртане би трябвало да се разглеждат релативистични характеристики - като плътност или скъсяване на дължините.

Демонстрация на циркулацията на гравитационното поле - виждате как водата се завърта в различни посоки на север и на юг от екватора.

Освен обща представа, не мога да кажа че разбирам много от квантова механика. И затова не мога да разбера съвсем за тоя проблем - защо гравитацията не може да се представи през квантовите уравнения. След като имаме почти пълно съответствие на едните и другите сили - би трябвало и за слабите гравитационни взаимодействия да може да се изведат същите приблизителни квантови постановки. https://en.wikipedia.org/wiki/Gauss's_law_for_gravity Примерно тоя закон - дивергенцият на гравитационното поле. Излиза че въртящите се маси създават "дивергенция" , тоест потока на гравитационното поле не е съвсем хомогенен. Въртящите се маси създават би трябвало да създават някаква "циркулация" , тоест в потока на гравитационното поле би трябвало да се регистрират някакви смущения в резултат на въртенето.

Интерпретации и трактовки[править Сущность эффектов Ааронова — Бома можно переформулировать так: Същото можем да предполагаме че важи и при гравитацията. Гравитационния потенциал би трябвало да може по някакъв начин да бъде установен, естествено това едва ли може да стане ако нямаме "мярка" за сравнение, тоест измерителната единица за "нулев" потенциал на вакума. По времето когато Айнщайн е създал СТО не се е знаело нищо за елементарни частици. Сега вече разполагаме с много нови инструменти. Примерно снимките на Слънцето, направени с неутрино преминаващо директно през цялата сърцевина на Земята. Представяш си колко мощен инструмент е това за идентифициране на посоките дори и да си затворен в изцяло непрозрачен и изолиран "асансьор". А този експеримент който даваш ти за пример бил точно в тази посока - че потенциала дори и да е статичен, равен би могло да бъде установен някакси и че същесвувал като реална физическа величина, а не само като относително понятие.

Този италианец Daniele Fargion има един куп публикации за неутрино, как се отклонява неутриното в гравитационна среда и подобни. 1 2

Няма спор че СТО и ОТО важат, по тоя показател не можем да го регистрираме това гравитационно поле. Вероятно си прав и за светлината, че скоростта ще бъде същата. За нас е очевидно че го има, щото такава ни е опитната постановка, знаем че го има, знаем че пространството е усукано, нагънато или пресовано. Ако приемем че стените са светлоотразителни и връщат светлината обратно - получава се затворен кръг, затворена система и нищо не може да излезе от тая сфера. Не ни остава друго освен да се долепи ухо на стената и да се слуша кога ще дойде поредния привлечен предмет от външното пространство и да се блъсне във външната среда. Все пак аз ти твърдя че има начин да се установи присъствието на това гравитационно поле. Да не забравяме че стените на нашата гравитационна сфера cа "прозрачни" за гравитацията идваща от други източници от външното пространство. Стените ще са прозрачни и за неутрино и разни подобни частици. Тогава при измервания на отклонение в траекторията ще си лъсне че има гравитационно изкривяване.

Това е същото като да сложиш някого в клетка, но той не знае че това е клетка. Разхожда се свободно на всякъде и си мисли че е свободен. В момента в който се опита да излезе извън клетката ще разбере че е блокиран. Така е и с гравитационната яма. Обектите са блокирани и нямат достатъчно енергия да излязат от тази яма. Ако се опитат да излязат извън заграденото им пространство - гравитационното поле ще ги връща обратно. Обаче затворените в тази клетка дори не могат да се засилят, понеже не могат да стъпват на земята. Единствения им шанс е да се отблъскват от едната стена и да се опитат да нацелят дупката в отсрещната стена.

Значи се връщаме не с една, а с поне 2 стъпки назад. Трябва да дефинираме ясно и точно какво е това поле, преди да го идентифицираме с въпроса има ли го или го няма. Полето си има съответни параметри, с които ние го измерваме. И потенциала и интензитета са параметри на полето. Примерно за някаква далечна точка в далечен вакум - можеш да кажеш че гравитацията / полето/ е нулево, и това ще бъде вярно за достатъчно голям обем пространство. Обаче в случая с нашата сфера знаеш че дефиницията за нулев потенциал е чисто условна, по начин който ти си го дефинираш, а за интензитета знаем че е нулев. Само че дефиницията за поле не е локална , а се отнася за цялото пространство. Когато имаш дадена маса - тя разпространява гравитационни вълни и изменения в пространството. Тези вълни и това изменение се разпространяват навсякъде, включително и навътре в заграденото пространство. Разликата между външното и вътрешното пространства е че във вътрешното пространство гравитационните вълни / сили на полето / се компенсират и взаимно изключват, но това не прави гравитацията нулева. Полето си съществува вътре. Гравитационното поле - това е потенциална яма, дупка. Да кажеш че няма гравитация вътре в сферата е все едно да кажем че тази дупка, потенциална яма я няма.

Нулата е в безкрайността, във вакума. Гравитационното поле е вид яма, дупка в която падат околните обекти. Колкото повече маса на сферата имаш - толкова по-дълбока дупка се получава. Реално в центъра на сферата, където имаш постоянен потенциал се получава зона която е гладка дупка, плоско дъно. Като тръгнеш да излизаш от тази дупка се сблъскваш с наклонената плосткост на гравитацията. Това се визуализира с графиката за потеницала. Нулата на един малък обект и нулата на огромна маса са несравними като величини, затова правилния подход е нулата да бъде точка от безкрая където няма никакви маси в голяма близост.

поправих малко графиката за гравитационния потенциал. При навлизане в сферата промяната на потенциала няма да стане толкова рязка, а ще бъде постепенна. Гравитационното поле съществува по цялата дължина на траекторията L. Не можем да кажем че в средата (кухината) гравитационното поле е изчезнало.

Напротив. Доказателствата са чиста математика от интегралното смятане. Ако си спомняш още от интегралите може да се упражниш. Иначе можеш да потърсиш готовите доказателства . По принцип това е частен случай на първото уравнение на Максуел ако не се лъжа, а обхванатите заряди вътре в затворената повърхност са нулеви. Заряда по външната повърхнина не участва в тези сметки. Или пък участваше, и лесно се прави цялото това интегриране. Формата на Фарадеевия кафез е без значение - дали ще е сфера, или кафез или куб, или правоъгълен паралелепипед - ефекта ще е все същия.

Това е закона на Максуел, формата на повърхнината няма значение, важното да е затворена повърхнина.

Има универсално математическо доказателство. Каквато ще да е формата - интензитета на полето в затворения контур е винаги нулев. Стига плътността на повърнината да е една и съща навсякъде. Това важи еднакво и за електричество и за гравитация.

Няма значение каква е формата. Ако масата е равномерно разпределена по цялата повърхност, то еквивалентната сила на привличане е нулева по цялата вътрешност на тази затворена повърхност. Това се доказва с итеграли.

Разбирам много добре гледната ти точка. Разбирам много добре гледната ти точка. Давам следния пример с електричеството: имаме заредена метална сфера. Заряд Q . Волтметъра ни показва извън сферата напрежение 200 волта. Колко ще покаже волтметъра при същата тази постановка ако вкараме измерителната сонда през дупката вътре в сферата? Пита се в задачата има ли вътре в сферата електрическо поле или няма такова? (не питаме за интензитент, или потенциална разлика). Питаме по принцип - в точките вътре в сферата има ли електрическо поле или такова изобщо не съществува ?

Ако нямаме база за сравнение с външния свят то едва ли ще можем да го установим това гравитационно поле. Подобно на експеримента с падащия асансьор. Човекът в безтегловност не може да каже дали е в равномерно праволинейно движение в космоса или пък е в свободно ускоряващо се падане. Ако обаче измерваме разни величини и имаме база за сравнение : като налягане, електрическа проницаемост, скорост на светлина във вакум и машина за измерване на скоростта на светлината в това пространство - вероятно все нещо ще измерим. Примерно с опита на Саняк измерваме дали има някаква ротация в пространството. Ако имаме уред за измерване на електрическата и магнитна проницаемост - то най-вероятно по тези параметри ще се открие присъствието на гравитационното поле. Съответно и С ще се окаже различно. Не забравяй че повечето от уредите за измерване са сверени и настроени за параметрите на външния свят.

Да го кажем в по-научен език: присъствието на гравитацията в така описаната сфера се изразява в променено количество енергия на единица пространствен обем спрямо вакума. Но понеже ние знаем че гравитацията променя размера на пространствените величини - то гравитационното поле прави пространствените клетки по-малки, сбити една в друга. Дори и без да имаме въздух, пространството ще се намира под увеличено "пространствено налягане".

Атмосферното налягане в кухината ще е огромно. Въздуха в центъра на кухината ще се е втечнил заради огромното нялягане, кухината моментално ще бъде запълнена с такава течност от втечнен въздух. Ако обаче имаме вакум - поведението на тяло потопено в центъра би било като на плуващо тяло във вода с маса равна на масата на водата. Тялото ще се движи свободно из водата, но ако поискате да го изваадите извън водата изведнъж започвате да усещате тежестта му. Колкото повече го вадите - толкова по-тежко става.

https://www.theguardian.com/notesandqueries/query/0,5753,-65124,00.html Is there any gravity at the centre of the Earth? Colin Veitch, London, UK Yes. There's gravity everywhere - it's an intrinsic property of all matter that has non-zero mass. If you were at the centre of the Earth it would feel like you were weightless. This is because all of the forces on you that result from the Earth's gravity are balanced. Mass attracts mass. There is the same amount of earthly mass in every direction. So you would be pulled equally in each direction and the net force on your body would be zero. This does not mean that there is no gravity at the Earth's centre. There's an awful lot of gravity there! Mike Burton, Twickenham, UK