tantin

Ами ако вземем да разглеждаме вълновата функция на движещ се въздух? При някакви стойности кратни на някакви дължини може да се получат статични стойности, статични вълни? Движещият се въздух или движеща се течност би трябвало да създадат движеща се вълнова функция на пространството около себе си. Когато пускаме светлина през такова движещо се пространство взаимодействието на тези вълнови функции не е чисто механично. Резултата от това взаимодействие ще е трета вълнова функция на отклонената светлина. С етер или без етер резултата би трябвало да е един и същ. Щото какво е етера: същото нещо - пространство+ време + енергия+ структура (геометрия) + вълнова функция за описване на тези величини. Описанието на Сегашния ни етер би изглеждал нещо като Интеграл на 1 куб. метър пространство =10**N фотона. Където N ще да е някаква си константа на вакума ни.

Не само че може, ами и наистина е така! Времето се забавя и дължините се скъсяват... Доказано, проверено, описано, потвърдено. Има вече премного написано по тоя въпроси. Ако бяхме в 1905 г тоя разговор можеше да е все още актуален, ама ние сме в 2021! 116 години по-късно. Добре че се поддържа огъня на дискусията, малко в стила Хамлет - да бъде или да не бъде? Да го бъде или да не го бъде? На квантово-механично ниво това ще да рече логическа нула или логическа единица. В крайна сметка на природата и е все тая..

За същия този опит на Физо - имаме 2 начина да го моделираме: отклонение на светлината заради разлика в плътност , или като отклонение на светлинните лъчи в резултат на случаен сблъсък със засилените атоми на течността. Колкото и да е бърза светлината, при сблъсък с движещ се атом светлината си взаимодейства с движещата се вълнова функция на конкретния атом. Получава се сложна статистическа комбинация от такива сблъсъци на едни вълнови функции с други. В резултат виждаме отместването. Това обаче не е етера. Ако го имаше етера, то етера ни описва също движението на течността в опита на Физо. Има множество експерименти с които се отхвърля съществуването на етера. Тръгнем ли да разглеждаме вълновите функции на движещите се атоми - мисля че разглеждането на етера става безмислено. Вълновите функции на вакума са на много порядъци по-малки от вълновите функции на движещите се атоми. Тоест дали вакума /етера/ е статичен, движещ се или частично захванат - това не променя особенно вълновите функции на резултатната среда.

Това за което говорите с опита на Физо изобщо не е увличане на светлината. Светлината не може да бъде увлечена. Това което се наблюдава по моя представа е лекото изменение в градиента - плътността на движещата се течност. От едната страна - на втичането налягането е по-високо , съответно плътността е по-висока. От другата страна, където е изтичането плътността е по-ниска. Тези разлики в градиента са нищожни, но достатъчно за да има леко пречупване. Ако обаче течността е засилена и няма плътностни разлики едва ли би имало същите отклонения.

Не виждате ли че ДК имитира знания по физика, иначе няма дори и базови познания. ДК е нещо като поет, литератор или социален изследовател, привлечен от "интензитета" на използваните изразни средства и образния език. Сканер и Младенов дотолкова нагледно вкарват от тоя образен език щото правят спора им да изглежда общонароден. Обаче вие си знаете че без без математики и физика в тия среди изобщо не става.

Колега Станиславе, Не само че така ви се струва, но и това си е точно така. И няма как да е другояче. Всичко е полета и всичко минава през взаимодействията на полетата. Като се почне от електроните, ядрата, вътре в ядрата, че после се прехвърляме на атоми , молекули, кристали и гравитация. Самото пространство е също нещо като съвкупност от вълнови функции. Изстрелваме електрон през кристална решетка: и къде ще се забият електроните? Ами резултата пак се описва с разни вълнови функции... А защо? Щото на засиления електрон колкото и да е засилен и праволинеен му се налага да мине през усукано и надупчено пространство, моделирано от вълновите функции на кристалната решетка. За да се разберат тези вълнови функции трябва да се знае за стоящите вълни. Стоящата вълна е състояние на средата където водата или въздуха си трептят с постоянна амплитуда. Гледате примерно водата в една чаша - вълните са застинали и не мърдат. Така и въздуха в резонатор - трепти си равномерно и продължително, едно кратко трептене остава да кънти за продължително време. Така е и със стоящите вълни на електроните. Електрона се забива в една затворена траектория и създава сравнително постоянно електромагнитно поле, описвано със статична вълна. Електромагнитното поле на забития електрон се описва с количеството енергия. Изменението на енергията изменя и формата на статичната вълна . Квантовата механика ги описва перфектно тези механизми, а има множество графики за онагледяване на вълновите функции на електроните и електронната обвивка. Електрона е най-простата елементарна частица. Едва ли ползването на стринговата теория ще ни визуализира електроните по-добре. Аз съм се опитвал да си представя някои от тези механизми през математика и математически функции. Стринговата теория ми се струва недостатъчно интуитивна, там понятията се забиват в твърде големи абстракции, дето няма как да бъдат проверени. На ниво атоми, електрони и молекули съвременната квантова механика ни дава пълна картина и обяснения. Значи няма нужда от стринговите за да си обясним строежа на веществото. Обаче за да си обясним строежа на вакума - квантовата механика не ни казва достатъчно. Моделирането на вакума и празното пространство изглежда че е по-сложно от моделирането на атомите и електроните. Поправете ме ако греша колега Янков?

Всички тези теории се свеждат към геометричното представяне на изкривяванията в пространството. Чрез тях ние визуализираме територията в която се подвизават вълновите функции. Обаче едно е да запишеш интеграл на затворено пространство =1 . А друго е да опишеш всевъзможните траектории по които бяга впримчения електрон. На ниво ядро нещата стават дори много по- комплицирани. Интуитивно е че това усукване на пространството зависи от енергиите. Стринговите теории вкарват това понятие стринг - обаче в реалността стринг няма, имаш затворен контур по който стават процесите, обикаля вълновата функция. Стринговите представяне прави визуализацията дори по-сложни и объркана отколкото чисто математическото описание с пси. Отделно че разработчиците на стринговите теории са се хванали за гушите и не могат да се разберат колко са им дименсиите.

Средна Европа е по-късно позициониране, не е ли така? Първоначално ги локализираме около Черно Море и до Урал. Какво се има предвид "цепване на R1b" масива?

Множество нови статии са се появили на сайта на Д.Райх: https://reich.hms.harvard.edu/publications Както може да се очаква, Д.Райх е съавтор на почти всички тях. Невероятна работоспособност или го слагат за съавтор по причина за спонсорство? Когато в един екип са 10-20 човека, какво пречи и да са 30? Но да не се заяждаме на дребно, има нови публикации и желаещите могат да ги погледнат. The return of the Beaker folk? Rethinking migration and population change in British prehistory Genetic landscape of Gullah African Americans Dairying enabled Early Bronze Age Yamnaya steppe expansions

Hoek type interferometer breaks Lorentz symmetry https://www.academia.edu/24376184/Hoek_type_interferometer_breaks_Lorentz_symmetry Пример за такава статия , според която експеримента на Хоек нарушавал принципите на Симетрията на Лоренц. https://en.wikipedia.org/wiki/Fizeau_experiment - тука също го има описан експеримента на Хоек.

Корекция: опитът на Физо от 1851г е еквивалентен на измерванете на скоростта на светлината в движение. Този опит исторически също е тълкуван погрешно. Даже се смята за потвърждение на СТО. И този и сума ти други опити са правени. Вдигаш пушилката, после пък отваряш да се проветри, после нова пушилка. Остава да ги видим тези правилните тълкувания по Нютон. Вече показахме с клипове от Ютуб че заблудите са присъщи и на възрастни и също и хора с професорски титли на стари години стават невменяеми. До тук ни едно сносно опровержение на СТО или ОТО не съм чул и видял. Напротив - с годините доказателствата стават все по-силни. Достатъчно много време отделих на тези дискусии, за момента не виждам повече смисъл да се спори тук. Може и да поглеждам отвреме на време, но разговора заприличва на спор заради спора, повторения и нищо ново. Някой ( не визирам Младенов) се упражняват в отричане на Айнщайн без особено да са си дали труд да прочетат Айнщайн или тези преди него.. Айнщайн е не само гениален ами и елегантен в представянето на новите теории. Има случаи когато Айнщайн представя една теория. После се отрича от нея по една или друга причина, а след време след смъртта му теорията наново бива доказвана и възприемана. Не е лесен пътя на новите знания. Не е и праволинеен. Ако Младенов е толкова убеден в тезите си - да не си губи времето в празни дискусии - а да публикува научни статии, реферати или чисто и просто в Академията. Ако статията вече е готова - може да бъде споделяна преди печат в очакване на издателя.

Ето тука си в грешка. Ако имаше такова влачене щеше да има различни скорости за светлината според местоположението на наблюдателите - влачени или в движение. Такъв ефект като влачене / забавяне, ускоряване - няма.. Грешна интерпретация, грешно представяне. Нещата в природата са другояче.

По това нямаме спор. Спора тръгна от другаде: в опита на Майкълсън и Морли вие обяснявате липсата на отклонение причинено от движението на земята с това че въздуха се движи и че реално измерването става в статична среда, понеже въздуха е статичен. Аз вметнах че движението на въздуха няма отношение. Вятъра не пречупва светлината. Етера ако съществува си преминава през въздуха и през каква да е материя и си остава неподвижен, неповлиян от движението на материята. Пространство-времето си прониква в дълбочина на всякаква материя и не се влияе от движения. И затова С е константа.

С вашия пример по вашата глава: https://en.wikipedia.org/wiki/Refraction Atmospheric refraction Main article: Atmospheric refraction The sun appears slightly flattened when close to the horizon due to refraction in the atmosphere. The refractive index of air depends on the air density and thus vary with air temperature and pressure. Since the pressure is lower at higher altitudes, the refractive index is also lower, causing light rays to refract towards the earth surface when traveling long distances through the atmosphere. This shifts the apparent positions of stars slightly when they are close to the horizon and makes the sun visible before it geometrically rises above the horizon during a sunrise. Heat haze in the engine exhaust above a diesel locomotive. Temperature variations in the air can also cause refraction of light. This can be seen as a heat haze when hot and cold air is mixed e.g. over a fire, in engine exhaust, or when opening a window on a cold day. This makes objects viewed through the mixed air appear to shimmer or move around randomly as the hot and cold air moves. This effect is also visible from normal variations in air temperature during a sunny day when using high magnification telephoto lenses and is often limiting the image quality in these cases. [9] In a similar way, atmospheric turbulence gives rapidly varying distortions in the images of astronomical telescopes limiting the resolution of terrestrial telescopes not using adaptive optics or other techniques for overcoming these atmospheric distortions.

Колега, прочетете първо. https://bg.wikipedia.org/wiki/Мираж Не се било получавало от температурата, а се получвало от движението на въздуха ? Глупости на търкалета. Абсолютно от температурата.. При въздуха и най-малките изменения в температурата водят до големи обемни разширения и така се променя рязко плътността. Така че за какво ли говорим. Това се учи в незнам кой си клас по физика - вероятно в 4 клас за деца.

Това е температурно и резултат от различната плътност , а не от въртенето и от засилката на въздуха.

Аз пък твърдя че с опити като този на Майкелсон и Морли можем да измерим скоростта на въртене на Земята.. С отчитане на всички фактори, с отчитане на скоростта на светлината, изкривяванията, и всякакви фактори - със сигурност можем да измерим скоростта на въртене на земята. А най-простия начин да измерим това въртене и тази скорост е да гледаме слънцето и да отчетем за колко време земята прави едно пълно завъртане. Този път се изложихте Младенов. Изложихте се от всякъде, как така да не можем да отчетем скорост на завъртане на Земята. Ами формулата за височината на сателитите, ами първа космическа, втора космическа. Има толкова много начини за провеждане на експерименти. Естествено че опита на Майкелсон - Морли е пример за отрицателен експеримент, където резултатите оборват тотално първоначалните предположения и това дава основание за създаването на СТО. Ако обаче се подходи в съгласие с СТО - измерването на периферната скорост от въртенето на земята става като детска играчка.

Ако това което ти твърдиш с въздуха, че той е причината за покояща скорост на светлината - мисля че пак си в грешка. Представи си сателитите дето обикалят около земята. Ами слънчевата светлина - веднъж се блъска в движещ се насреща и въздух, другия път застига отдалечаващия се въздух. Ти не си даваш сметка че въздуха е едно нищо за светлината. Светлината си минава през въздуха като куршум през хартийка - няма значение дали хартийката е засилена или в покой. Засилвай въздушни потоци на свръхзвукови светлини - те няма да изменят нито посоката, нито скоростта на радиовълни и светлина. Виж температурата на въздуха може да има по-осезаемо отношение. Топлия въздух има различни електромагнитни свойства спрямо студения. Достатъчно е да погледнеш нагретия асфалт.. Обаче гледай колкото си искаш в тайфуни , урагани и бурни ветрове.. Температурата на въздуха е това което изменя светлопроводимостта, а не вятъра и движението.. Предполага се че движещ се въздух може да има различна температура, но при липса на температурни разлики не можем да измерим особено отклонение в посоката на светлината, независимо от движението на въздуха.

А това е пример за експеримента на Фуко, реализиран с лазерен източник: Този апарат не е много скъп, някакви си 6-7 хиляди долара. Обаче измерваните стойности са с точност до 1.5 - 2.5% от приетата скорост за светлината. Значи с тоя апарат не можете да се отчетете скоростта на земята. Скоростта на въртене на Земята отнесена към скоростта на светлината са приблизително 1: 500 000 .

Това е експеримента на Фуко за измерване на скоростта на светлината. В тази лекция е обяснено много добре как става измерването. На времето Фуко е измерил стойност от 298000 km/s . Това е с около 1 % разлика спрямо това което днес се приема за С. Вижда се че 1 % разлика е около 2000 - 3000 км/ сек. Земята ни се върти със скорост 2000 км / час. Значи със експеримента на Фуко няма шанс да се измери това отклонение , понеже Фуко измерва ъгъл на отклонение. За разлика от 1/3600 в ъгъл равен на 0.072 градуса - вижда се че толкова слабо отклонение би било неуловимо в съвременната апаратура. Затова с тоя експеримент не може да се измери изменението в скоростта на светлината в зависимост от движението на системата. Студентите на този преподавател са се пробвали с лазерна установка да измерят С, но са получили по-неточни резултати от Фуко. При Фуко светлинният лъч е бил изпратен на 30 км разтояние и отразен обратно. Представете си какво значи да се изпрати светлина на 30 км и да се получи в същата точка обратно.. Фуко е бил гениален като експериментатор.

Защо да е спорно бе приятелю? Отказваш да приемеш резултатите на Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory (LIGO) ? Ами те хората си казват и в какъв обхват е точността на изведените от тях резултати. Не една, а няколко такива лаборатории работят в паралел, всяка една от тези лаборатории дава своите измервания и своите изчисления за точност.. Това са от най-сложните и най-скъпи експерименти.. При това гравитационните вълни са измерени в паралел с радио-вълни, с оптически измервания, с резултати от сателитите. Вие обаче си казвате че това било спорно.. Нищо че за такива измервания се раздават нобелови награди на килограм. Важното за теб е че Нютон е по-прав и че не може светлината да е с еднакава скорост за подвижен и за движещия се наблюдател. Хем влизаме в съгласие, хем намираме общи допирни точки, а после вие зачертвате напредъка, връщате се при Нютон и няма мърдане от там. Ами нищо повече не мога да направя и не ми се занимава да обяснявам. Опитах се да дам най-простото и най-интуитивно обяснение защо С ще бъде измерено с еднаква стойност за всякакви наблюдатели - движещи се и статични.. Има си обективни причини. Причините са вградени в структурата на пространство-времето.

Нека да се отбележи, че това е недоказано твърдение. Тъй рече Айнщайн ... но никой не е потвърдил експериментално. Нали вече го обсъждахме: най-новите измервания Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory (LIGO) - вече са регистрирали гравитационни вълни и имаме някакви първи и приблизителни данни за гравитационните вълни като скорост. Въпреки че има все още неточности по тях - то все пак се вижда и разбира че гравитационните вълни са съизмерими със скоростта на светлината.. Така че е много некоректно да твърдите че не било потвърдено експериментално.. Вие отказвате да приемете тези експерименти или си затваряте очите? А защо само и непрекъснато намесвате Айнщайн в цялата тази работа? Ами Максуел? Максуел много преди Айнщайн извежда формулите, дава стойността за скорост на светлината, предсказва електромагнитните вълни и много други работи. Айнщайн, та Айнщайн ! Хванали сте се с Айнщайн като удавник за сламка в океана и търсите само и единствено през него да докажете колко не познавате дълбоките научни основи, върху които Айнщайн е стъпили преди да изведе СТО... Цялата черна и мръсна работа по доказването на СТО я е свършил Максуел. Реално Максуел е свършил толкова много работа, че всичките след него трябва да са му много благодарни.. Обаче такива като Донкихота дори не са го чували и си нямат идея що за птица те това Максуел.. Така че дерзайте, действайте, отстоявайте си идеите, но не си мислете че на Айнщай току от никъде му хрумнали някакви си глупости, ударила го ябълката по главата като Нютон, та отведнъж му просветнало... Айнщайн е направил гениални прозрения разбира се, щото преобръща представите ни за време и пространство с краката нагоре .

Елементарно Уотсън ! Как дори не се сетих за това ! Ами че то е толкова лесно за досещане ! Само дето още Нютон на времето си е блъскал главата дали светлината е вълна или частици... И много други въпроси, на които Нютоновата механика изобщо не може да даде отговори. Но все пак благодаря г-н Младенов за смисления отговор. Ясно че децата в 5 клас изучават тази теория и още в ранните си години вече могат без проблем да изчисляват формулите за свободно падане и привличане между телата.

The speed of gravitational waves in the general theory of relativity is equal to the speed of light in a vacuum, c.[3] Within the theory of special relativity, the constant c is not only about light; instead it is the highest possible speed for any interaction in nature. Formally, c is a conversion factor for changing the unit of time to the unit of space.[4] This makes it the only speed which does not depend either on the motion of an observer or a source of light and / or gravity. Thus, the speed of "light" is also the speed of gravitational waves, and further the speed of any massless particle. Such particles include the gluon (carrier of the strong force), the photons that make up light (hence carrier of electromagnetic force), and the hypothetical gravitons (which are the presumptive field particles associated with gravity; however, an understanding of the graviton, if any exist, requires an as-yet unavailable theory of quantum gravity). Формално С е константен фактор за превръщане на единица време в единица пространство. СТО ни дава тази константна величина за преобразуване на време в пространство - или обратното - как промяната на пространството се трансформира в промяна на времето. Ако нямаше никакви промени във пространството - нямаше да има и време. Абсолютно застиналото пространство би било безвремево. За да има време - трябва да има и промени в пространството. Тази връзка между време и пространствени изменения се описва чрез тази константна величина С.

Добре казано - СТО може и да не е най-правилната теория, но тя е преходно тълкувание към следващите по-усъвършенствани теории като квантовата механика или теорията за елементарните частици. Без СТО едва ли щяхме да имаме този бърз напредък във всички направления на модерната Физика. А ако СТО не е правилна - то някой може ли да посочи коя е правилната теория? Има ли по-добро тълкувание ? Ако трябва да обучим някой тепърва започващ да изучава физиката, как бихте препоръчали, по кой път да се измине това натрупване на знания с избягване на грешките и директно впускане в правилните посоки?