tantin

Принципа е различен. Тези кабели в почвата са с голямо сечение и пренасят електричество с ниско напрежение. При тях електрическия ток е с голям ампераж. Ролята на пространството се изпълнява от изолацията. Без изолацията полето и тока ще се разпръснат в земята и няма да имаш никакъв пренос.

Именно, добре си го обяснил. Преноса на енергията става през пространството около проводника, а не през самия проводник . И затова далекопроводите са направени със съвсем тънки жици, по далекопроводите се ползват високи честоти за преноса и високо напрежение, протичащия ефективен ток е минимален. При ниските напрежения е обратното: има големи токове и съответно пренос на електрони, което пък води до големи загрявания. Ако минете покрай далекопровод ще чуете свистенето на жиците. Това е въздуха, който трепти около кабелите , това е от голямото напрежение и преноса на огромните енергии през пространството около проводниците. За да се индуцират тези огромни напрежения през далекопроводите не се наблъскват огромно количество електрони в тях, а се индуцира огромно напрежение с голяма честотоа. Тоест разбутва се електромагнитното поле около проводника и така се провокира преноса на това електромагнитно поле по цялата дължина на проводника. Както то го каза: енергията по далекопровода лети отвън, около проводника и се разпространява по дължината на проводника, вектора на Поинтинг показва, че енергията на полето се "втича" в метала от вън-навътре .

Факта че във формулата на Саняк участва площта на заградения участък ни показва явно че това е електро-магнитен ефект. Ъгловата скорост омега ни дава тази част от площта с която се разминават движещите се в срещуположни страни потоци, значи имаме сумиране на потоците през заградения участък. И понеже светлината е електромагнитен феномен, то ясно е че решението или по-точно обяснението е през електро-магнетизма.

Може и така да го кажеш, но е по-малко интуитивно. По разбираемо е да кажеш че частиците си ги има и също че частиците са свързани помежду си с определени еластични и енергийни връзки - това което формира средата, полетата, преноса на енергии , времето и други. Движението на частиците размърдва средата и пространството и създава вълни. Дори и макро обекти като движиш пак се изменят полетата и се създават вълни. С Геометрията става сложно, защото представи си само с вкарването на електричеството +q и -q колко много се изменят взаимодействията. А има един куп други взаимодействия. Полетата са част от структурата на пространството, самото пространство, взаимовръзките между елементарните частици. А блъскащите частици си ги има, има го и блъскането, но го има и подреждането, комбинирането и всякакви такива процеси. Може би ти имаш предвид че на микро ниво дори и частиците изчезват и стават някакви си абстрактни структури и части от тези полета? Аз затова не обичам стринговите и тези другите модерни теории, щото всичко става много размазано.

Допусканията са едно нещо, но когато правиш експеримент щеш не щеш ползваш реално тяло , което не е идеално твърдо. Реалното тяло съдържа милиони и милиарди молекули. Между-молекулните връзки са с някакъв вътрешен коефициент на еластичност. При задвижването на реалното тяло се формират Matter waves. Възможно е въпросните вълни на материята да нямат директно отношение към експеримента на Саняк. И най-вероятно е така, защото по моя оценка въпросните вълни на материята са с много по-малка дължина на вълната, те са с огромни честоти и по тази причина няма как да повлияят на интерференцията. Вълни на дьо Бройл. (вълни на материята) Анимацията представя фазовата и групова скорости на три електрона в забавен каданс, разпространяващи се на разстояние 0.4 Å. Горният електрон има два пъти по-висок момент от средния, а долният - два пъти по-нисък. Вълните на материята, генерирани от електрон могат да са с дължина в порядъка 4. 10^-11 . Зеления цвят е с дължина на вълната 490–575 nm (10^-9).

Да разгледаме още веднъж движението на обекти в пространството. Нека да имаме прът АВ с някаква дължина L . В даден момент искаме да задвижим този прът , прилагаме сила F и пръта започва да се движи в посока координатна ос Х. За да го задвижим този прът го бутаме или го удряме директно с чук. Даваме му мощен първоначален импулс за да сме сигурни че наистина ще се задвижи и при това движението трябва да стане доста бързо. Питаме в задачата: По едно и също време ли ще започнат да се движат точките А и В ? В задачата ще отчитаме влиянието на скоростите върху времето и други такива фактори. Колкото и да е идеално твърд този прът - няма начин, няма възможност физически информацията за движение да стигне до точка В преди светлината. От само себе си се разбира че точка А ще започне да се движи първа, а точка В ще започне да се движи с някакво закъснение. Времето за което точката В ще започне да се движи можем да го наречем време за предаване на импулса или енергията през пръта АВ. Наясно сте че колкото и да са силни междуатомните и междумолекулните сили, то всяко тяло си има собствени параметри на еластичност и никое тяло не е идеално твърдо. Значи за да може импулса да стигне до точката В е нужно да има предаване на някакъв вид енергия или вълна или еластичен импулс през структурата на материята. Това можем да го наречем "материална вълна" или вълна на придвижването на материята. Без такава вълна няма как енергията да достигне до точката В. Ако енергията е много голяма, а тялото е чупливо - то можете да си представите че чукът може да размаже и счупи частта в точка А, парчетата ще се разлетят с голяма скорост и счупените парчета ще достигнат до точката В много преди каквото и движение да е достигнало до точката Б. Но това е друг случай, когато се разрушава структурата на тялото АВ. Дори и тялото да се движи по инерция с равна скорост V, то пак ще имаме подобни вълни през материята. Движението през пространството създава множество такива вълни и пример за такива са вълните на ДьоБройл. В експеримента на Sagnac както знаете имаме завъртане на оптическия кабел с ъглова скорост омега. Обаче за да се случи това завъртане е нужно да се вкара енергия, да се задвижи опитната постановка. Веднъж завъртяно, тялото вече става излъчвател на подобни вълни на материята или вълни на пространството. Тези вълни участват при движението на светлината и най-вероятно си взаимодействат със светлинните вълни. Най-елементарното би било да кажем че поради ротацията действат центробежни сили, а тези сили влияят също на атомите и на електроните, променят светлопроводимостта в едната спрямо другата посока. Тоест много фактори могат да бъдат включени при анализиране на едно такова явление свързано с движение и отчитане на разликите в светлинния път. Дори и да не блъскаме с големия чук - и при най-внимателното "засилване" и въртене с постоянната скорост омега - през материята ще се предават такива вълни на движението и товя няма как да не влияе върху свойствата на средата.

Уравненията на Максуел са прости и красиви. Освен това те имат еднакво записване за всяка координатна система. Обаче при въртяща се в кръг координатна система не знам как ще е записването. Появяват се едни нехомогенности в пространството. Отделно че има едни вълни на ДьоБройл. Всяко движещо се тяло излъчва вълни. Като започнем да събираме светлинна вълна+ вълната от движението + вълните дето ги застигаме в пространството и сметките стават сложни. Аз от квантова механика не разбирам. За електродинамиката - имам представа, но не съм в състояние да седна и да изчислявам потоците и индукцията, особено в движещи и въртящи се системи.

В онзи уеб сайт е преписвано от тук и от там, събрана е една сглобка от взаимо-изключващи се твърдения и естествено се е получила пълна боза. Знаем го и кой е автора. Същия наскоро се изяви тука с неговите твърдения за "локални" времена. Иначе формулата е преписана правилно.

Друг пример как би се изменял фронта на вълната спрямо средата и въртящата се оптика: И изпреварващата и изоставащата вълна са части от един и същи вълнов процес. Вижда се много ясно че завъртането на оптиката има отношение към фронта на електромагнитната вълна. Но по същия начин виждаме че околната среда също има отношение към движещата се вътре в оптиката светлинна вълна. Ако лявото и дясното рамо се пресекат, то ние виждаме че при тяхното пресичане едва ли фазите им ще са едни и същи.. Ако светлината се движеше с една и съща скорост през двете рамена, то едва ли изобщо щеше да има дефазиране. Но дефазиране има и тука виждаме как това се влияе от процесите в околното пространство.

Ще дам малък пример за това как влияе средата: Да речем че това е светлопровод, разделен на 2 посоки. Скоростта на разпространение на вълната в двете посоки е еднаква, а скоростта в средата е малко по-бърза , да речем че средата е въздух или оптика. Вътре в оптичния път има леко изоставане на вълната, но това не е кой знае какъв проблем. Да речем че в момента в който е пустана вълната през сплитера, имаме и ротация на страни на ъгъл омега. Обаче какво се получава: Вълната вече се е разпространила в околното пространство. В лявото рамо завъртането ще доведе до изпреварващ фронт на вълната, а в дясната страна завъртането трябва да доведе до допълнително изоставане вътре в оптиката. Но в същото време средата отвън вече е получила вълната. Обаче въпреки въртенето и въпреки че може да ни изглежда че има изпреварване, няма да се случат скорости по-големи от светлината. Електромагнитното поле пътува едновременно в цялото пространство. Това ви го показвам само за да видите че околната среда има отношение към скоростта на разпространение на електромагнитното поле. Иначе ако погледнете лявата страна на оптиката лесно можете да направите извод че светлината пътува вътре в оптиката със скорост по-голяма от скоростта на светлината ( спрямо околната действителност) . Получава се абсурд че ако пуснем светлина през лявата страна на оптиката и завъртим постановката, то светлината вътре в оптиката може да изпревари светлината от въздуха и да посрещне идващата нормална светлина.. Пример за скорости надминаващи светлинната. Това обаче не се случва. Потока на светлинната вълна през лявата оптика зависи от околната среда и ще се движи в комплект с нея.

Пак ще го повторя за да се разбере: електромагнитното поле се разпространява като вълна из цялото пространство. В момента в който се генерира електромагнитна вълна, тя се движи едновременно из движещия се предмет и из околното пространство. Мога да ви нарисувам едно много разбираемо обяснение за забавянето / ускоряването. Причината за тези забавяния и ускорения не е вътре в проводящата среда а отвън в средата която също участва в преноса на полето.

Станиславе, нормално е да имаш периоди на подем и на застой. Понякога нещата имат нужда да отлежат. Няма лошо да прегледаш и в други области и после пак да се върнеш на нещото дето си имал трудности да го разбереш. Мозъка ни има нужда и от почива. Непрекъснато напрягане и пренапрягане понякога не работи, не дава резултати. Карай спокойно и си живей живота, природните тайни ни се откриват когато му е дошло времето.

Нямаш шанс да го разбереш и обясниш скоро Младенов. Полето се пренася не само през проводника, но и през цялото пространство. Обясненията ти с влаченето на светлината са същите като за влачене и ускоряване на тока в движещ се проводник. Само че едно е скорост на фотона, а друго е скорост на полето дето раздвижва всичките електрони вътре в проводника. Твоето обяснение с "влачената" светлина е некоректно. Ти гледаш на светлината като поток частици. А в действителност светлината е поле. И както всяко друго електрическо поле - светлината (полето на светлината) пътува едновременно и през движещата се оптика и през пространството около нея.

Нищо специално няма. Дали ще го направиш от Стъкло, вода, оптика, пластмаса, че дори и сгъстен въздух. Ефекта все ще е същия. Може и с електричество някак си да се измисли опитна постановка. По същия начин можем да зададем въпрос къде тока е по-бърз - в движещия се проводник или в статичния . Сторед СТО скоростта на електрическото поле ще е все С. Но скоростта на свободните електрони е много по-бавно.

Не съм го казал аз. Виж линка, има един куп доказателства по изчислението. Това е класически експеримент и резултатите по него са отдавна известни.

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Sagnac_effect Отклонението е в интерферентните максимуми, подобно при опита на Физо.

Забравяш че отклонението е по формулата : А*w - където w - омега е ъгловата скорост на въртене, тоест оборотите.

Не е в това ефекта. Отклонението е функция на заградената площ. Ако нагънеш кръга под формата на кръст - посоките пак се разминават. Обаче площта е нулева. Ето ти опита на Майкелсон Морли. Отклонението е тоя случай е нулево.

Мисля, че не е така. Ако конструкцията/пръстенът/ не се върти, двата противоположни лъча ще пристигнат едновременно до сензора, което означава, че не отчитат въртенето на Земята. Лъчите достигат до сензора по различно време само ако пръстенът се върти Опита на Саняк можем да го обясним перфектно през електродинамиката. Светлината е електромагнитно поле. Можем да разглеждаме оптическия проводник като електрически проводник. Дори можем да заменим изцяло оптиката с проводници и да пускаме токове. Токовите контури ще са в противоположни посоки. При статична система електромагнитните полета на двата контура ще се неутрализират. Обаче ако завъртим постановката в нашите контури ще се индуцират вихрови токове. Ефекта е абсолютно същия със светлината. Пропускането на светлина е ефективно на генериране на електромагнитно поле. Оптиката - оптичния контур е пълен аналог на кръговия проводник . При пускане на ел.ток ел.полето се разпространява през електрическия проводник. А при пускане на светлина имаме пак електромагнитно поле, с тази разлика че полето си преминава директно през оптическата среда и няма нужда от електроните. Въртящата се система от проводници ще ни генерира вихрови поле и тези вихрови токове са пропорционални на ъгловата скорост и площта на затворения контур. Тоест имаме пълен аналог на опита на Саняк в електрическия му вариант.

Понякога трябва да си готов като хамстер да обикаляш в кръг и да търсиш изхода, тоест обяснението. Харесваш си някоя проблематика и работиш по нея докато не успееш да я разбереш в съвършенство. СТО или експеримента на Sagnac, множествата на Ли или друго. Ти си решаваш кое ти е интересно. В момента има премного конкуриращи се теории, а научните статии излизат непрекъснато.

В това видео се обсъждат релативистични ефекти при движение на зарядите. За да разбереш същността на електричеството и магнетизма не ти е нужно да вкарваш усложняващи движения. Веднъж като схванеш същността на електричеството и магнетизма, СТО и движенията са до голяма степен следсвтия, изведени през законите на Максуел. За по-просто - в това движение на елетромагнитната вълна - с е константата, а времето T e функция на с.

Грешиш.. Електрическото поле се създава от статичен заряд. За да го има електростатичното поле е достатъчно заряда да е статичен и наблюдателя да е статичен. Никакво движение не ти е нужно. При по-големи разстояния от заряда ние пренебрегваме факта че заряда никога не е идеално статичен и си правим нашите изчисления според разтоянието. Движението на заряда води до промени в електрическото поле, което пък се изявява с свързаното с него магнитно поле. Ако искаш да ги разбереш в тази част за полетата - започни с най-обикновенната електростатика. Там нещата не са никак сложни . Усложненията идват при движения на зарядите и промяната в електро-статичните полета. Появява се динамиката - елетродинамика и електромагнитните полета.

Естествено че ще завършиш с надсветлинни скорости... Щото не отчиташ релативистичните ефекти. На практика тези надсветлинни скорости не можеш никога да ги измериш. Ще ги измери само и единствено твоето въображение и нечии криви сметки. Досега няма такъв проведен експеримент измерил подобни надсветлинни скорости. В момента в който вкараш в употреба СТО и всичко си идва на мястото. Не се ли усещате Младенов че преливаме от пусто в празно ? Да си дойдем накрая на най-вярната народна мъдрост.

Няма значение какъв е източника на светлината, светлината все ще се движи със същата скорост. ПП. Средата може сама да си генерира светлината, или да ползва светлина отразена от слънцето или космоса - скоростта ще е все същата.

Много ясно че се движи. Но да не забравяме че всичко се движи наедно с тази среда, включително и времето.