tantin

Уравненията на Максуел са прости и красиви. Освен това те имат еднакво записване за всяка координатна система. Обаче при въртяща се в кръг координатна система не знам как ще е записването. Появяват се едни нехомогенности в пространството. Отделно че има едни вълни на ДьоБройл. Всяко движещо се тяло излъчва вълни. Като започнем да събираме светлинна вълна+ вълната от движението + вълните дето ги застигаме в пространството и сметките стават сложни. Аз от квантова механика не разбирам. За електродинамиката - имам представа, но не съм в състояние да седна и да изчислявам потоците и индукцията, особено в движещи и въртящи се системи.

В онзи уеб сайт е преписвано от тук и от там, събрана е една сглобка от взаимо-изключващи се твърдения и естествено се е получила пълна боза. Знаем го и кой е автора. Същия наскоро се изяви тука с неговите твърдения за "локални" времена. Иначе формулата е преписана правилно.

Друг пример как би се изменял фронта на вълната спрямо средата и въртящата се оптика: И изпреварващата и изоставащата вълна са части от един и същи вълнов процес. Вижда се много ясно че завъртането на оптиката има отношение към фронта на електромагнитната вълна. Но по същия начин виждаме че околната среда също има отношение към движещата се вътре в оптиката светлинна вълна. Ако лявото и дясното рамо се пресекат, то ние виждаме че при тяхното пресичане едва ли фазите им ще са едни и същи.. Ако светлината се движеше с една и съща скорост през двете рамена, то едва ли изобщо щеше да има дефазиране. Но дефазиране има и тука виждаме как това се влияе от процесите в околното пространство.

Ще дам малък пример за това как влияе средата: Да речем че това е светлопровод, разделен на 2 посоки. Скоростта на разпространение на вълната в двете посоки е еднаква, а скоростта в средата е малко по-бърза , да речем че средата е въздух или оптика. Вътре в оптичния път има леко изоставане на вълната, но това не е кой знае какъв проблем. Да речем че в момента в който е пустана вълната през сплитера, имаме и ротация на страни на ъгъл омега. Обаче какво се получава: Вълната вече се е разпространила в околното пространство. В лявото рамо завъртането ще доведе до изпреварващ фронт на вълната, а в дясната страна завъртането трябва да доведе до допълнително изоставане вътре в оптиката. Но в същото време средата отвън вече е получила вълната. Обаче въпреки въртенето и въпреки че може да ни изглежда че има изпреварване, няма да се случат скорости по-големи от светлината. Електромагнитното поле пътува едновременно в цялото пространство. Това ви го показвам само за да видите че околната среда има отношение към скоростта на разпространение на електромагнитното поле. Иначе ако погледнете лявата страна на оптиката лесно можете да направите извод че светлината пътува вътре в оптиката със скорост по-голяма от скоростта на светлината ( спрямо околната действителност) . Получава се абсурд че ако пуснем светлина през лявата страна на оптиката и завъртим постановката, то светлината вътре в оптиката може да изпревари светлината от въздуха и да посрещне идващата нормална светлина.. Пример за скорости надминаващи светлинната. Това обаче не се случва. Потока на светлинната вълна през лявата оптика зависи от околната среда и ще се движи в комплект с нея.

Пак ще го повторя за да се разбере: електромагнитното поле се разпространява като вълна из цялото пространство. В момента в който се генерира електромагнитна вълна, тя се движи едновременно из движещия се предмет и из околното пространство. Мога да ви нарисувам едно много разбираемо обяснение за забавянето / ускоряването. Причината за тези забавяния и ускорения не е вътре в проводящата среда а отвън в средата която също участва в преноса на полето.

Станиславе, нормално е да имаш периоди на подем и на застой. Понякога нещата имат нужда да отлежат. Няма лошо да прегледаш и в други области и после пак да се върнеш на нещото дето си имал трудности да го разбереш. Мозъка ни има нужда и от почива. Непрекъснато напрягане и пренапрягане понякога не работи, не дава резултати. Карай спокойно и си живей живота, природните тайни ни се откриват когато му е дошло времето.

Нямаш шанс да го разбереш и обясниш скоро Младенов. Полето се пренася не само през проводника, но и през цялото пространство. Обясненията ти с влаченето на светлината са същите като за влачене и ускоряване на тока в движещ се проводник. Само че едно е скорост на фотона, а друго е скорост на полето дето раздвижва всичките електрони вътре в проводника. Твоето обяснение с "влачената" светлина е некоректно. Ти гледаш на светлината като поток частици. А в действителност светлината е поле. И както всяко друго електрическо поле - светлината (полето на светлината) пътува едновременно и през движещата се оптика и през пространството около нея.

Нищо специално няма. Дали ще го направиш от Стъкло, вода, оптика, пластмаса, че дори и сгъстен въздух. Ефекта все ще е същия. Може и с електричество някак си да се измисли опитна постановка. По същия начин можем да зададем въпрос къде тока е по-бърз - в движещия се проводник или в статичния . Сторед СТО скоростта на електрическото поле ще е все С. Но скоростта на свободните електрони е много по-бавно.

Не съм го казал аз. Виж линка, има един куп доказателства по изчислението. Това е класически експеримент и резултатите по него са отдавна известни.

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Sagnac_effect Отклонението е в интерферентните максимуми, подобно при опита на Физо.

Забравяш че отклонението е по формулата : А*w - където w - омега е ъгловата скорост на въртене, тоест оборотите.

Не е в това ефекта. Отклонението е функция на заградената площ. Ако нагънеш кръга под формата на кръст - посоките пак се разминават. Обаче площта е нулева. Ето ти опита на Майкелсон Морли. Отклонението е тоя случай е нулево.

Мисля, че не е така. Ако конструкцията/пръстенът/ не се върти, двата противоположни лъча ще пристигнат едновременно до сензора, което означава, че не отчитат въртенето на Земята. Лъчите достигат до сензора по различно време само ако пръстенът се върти Опита на Саняк можем да го обясним перфектно през електродинамиката. Светлината е електромагнитно поле. Можем да разглеждаме оптическия проводник като електрически проводник. Дори можем да заменим изцяло оптиката с проводници и да пускаме токове. Токовите контури ще са в противоположни посоки. При статична система електромагнитните полета на двата контура ще се неутрализират. Обаче ако завъртим постановката в нашите контури ще се индуцират вихрови токове. Ефекта е абсолютно същия със светлината. Пропускането на светлина е ефективно на генериране на електромагнитно поле. Оптиката - оптичния контур е пълен аналог на кръговия проводник . При пускане на ел.ток ел.полето се разпространява през електрическия проводник. А при пускане на светлина имаме пак електромагнитно поле, с тази разлика че полето си преминава директно през оптическата среда и няма нужда от електроните. Въртящата се система от проводници ще ни генерира вихрови поле и тези вихрови токове са пропорционални на ъгловата скорост и площта на затворения контур. Тоест имаме пълен аналог на опита на Саняк в електрическия му вариант.

Понякога трябва да си готов като хамстер да обикаляш в кръг и да търсиш изхода, тоест обяснението. Харесваш си някоя проблематика и работиш по нея докато не успееш да я разбереш в съвършенство. СТО или експеримента на Sagnac, множествата на Ли или друго. Ти си решаваш кое ти е интересно. В момента има премного конкуриращи се теории, а научните статии излизат непрекъснато.

В това видео се обсъждат релативистични ефекти при движение на зарядите. За да разбереш същността на електричеството и магнетизма не ти е нужно да вкарваш усложняващи движения. Веднъж като схванеш същността на електричеството и магнетизма, СТО и движенията са до голяма степен следсвтия, изведени през законите на Максуел. За по-просто - в това движение на елетромагнитната вълна - с е константата, а времето T e функция на с.

Грешиш.. Електрическото поле се създава от статичен заряд. За да го има електростатичното поле е достатъчно заряда да е статичен и наблюдателя да е статичен. Никакво движение не ти е нужно. При по-големи разстояния от заряда ние пренебрегваме факта че заряда никога не е идеално статичен и си правим нашите изчисления според разтоянието. Движението на заряда води до промени в електрическото поле, което пък се изявява с свързаното с него магнитно поле. Ако искаш да ги разбереш в тази част за полетата - започни с най-обикновенната електростатика. Там нещата не са никак сложни . Усложненията идват при движения на зарядите и промяната в електро-статичните полета. Появява се динамиката - елетродинамика и електромагнитните полета.

Естествено че ще завършиш с надсветлинни скорости... Щото не отчиташ релативистичните ефекти. На практика тези надсветлинни скорости не можеш никога да ги измериш. Ще ги измери само и единствено твоето въображение и нечии криви сметки. Досега няма такъв проведен експеримент измерил подобни надсветлинни скорости. В момента в който вкараш в употреба СТО и всичко си идва на мястото. Не се ли усещате Младенов че преливаме от пусто в празно ? Да си дойдем накрая на най-вярната народна мъдрост.

Няма значение какъв е източника на светлината, светлината все ще се движи със същата скорост. ПП. Средата може сама да си генерира светлината, или да ползва светлина отразена от слънцето или космоса - скоростта ще е все същата.

Много ясно че се движи. Но да не забравяме че всичко се движи наедно с тази среда, включително и времето.

Това е точно така. След като вътре в една среда възникне ЕМ-поле ... и тази среда се движи ... полето движи ли се със средата или не? Вие сами се набутвате в тези твърдения за "надсветлинни" скорости. Аз точно за това говорих че не може да има "увличане" на светлината. Дори и да имаше етер, в най-чистия му вид, пронизващ всяко кътче на материята, то пак не го виждам как би станало подобно "увличане" . Значи пак се набутваме в чисто философски, а не физико-математически интерпретации. Има проведени толкова много експерименти по тази тема, че не ми се занимава да го коментирам повече. Ако беше възможно да се "увлича" светлина, то ние без проблеми щяхме да си произвеждаме и ускорители на светлина. Примерно някаква си окръжност със стъклени призми, започваме да въртим постановката с ускорение, пускаме светлинния лъч и всяка призма или оптичен кабел би трябвало да ускорява светлината наедно със собственото си ускорение... Такъв опит обаче би се провалил тотално. Никаква скорост по-бърза от светлината не е регистрирана и не може да бъде постигната.

И аз си мисля че ползването на термин " увличане" е много остаряло и безмислено понятие при светлината. Светлината нито бива увлечена, нито забавяна от движещите се обекти. Светлината пронизва всякакви среди и скоростта и е постоянното с през вакум. Вторичното индуктирано поле както вече споменахме може да създаде дефазиране и дори кратко забавяне, угасяване на първичното поле. Увличане на светлинния поток няма. Не може движещата се среда да ускори светлината и да я направи по-бърза от с.. Такъв резултат до момента никога не е наблюдаван. След като няма увличане - няма и задържане. Има релативистични процеси с които се обясняват времеви разлики. Ако имаше пълно увличане на светлината - щеше да има и надсветлинни скорости.

Абсолютно същото нещо се получава и когато светлината се разпространява вътре в земната атмосфера. Няма разлика с водата (освен степента на дефазиране). И докато се случва въпросното дефазиране ... което отнема време ... атмосферата се е движи с 30+ км/с из космоса. Така докато дефазирането приключи, на страничен наблюдател му изглежда, че атмосферата увлича светлината. Просто като фасул, стига да може да го видиш. Нали правим разлика между първична вълна във вакума и вторичната вълна - резултат от трептенето на средата? От самосебе си е ясно че колкото бързо се движи светлинната вълна през вакума и празното пространство - с такава скорост се придвижва и вторичната вълна, предизвикана от трептенето на електроните на средата. Променя се обаче фазата, моментната стойност. Появява се дефазиране. Значи имаме първична скорост на светлината и вторичната фазова скорост на индуцираните вълни. Вторичната - дефазираната вълна може напълно да унищожи първичната вълна ако е в противо-фаза с нея. Вижда се също че вторичната вълна минава през определени моменти на нарастване и затихване . Това създава усещането за общото забавяне на резултатните вълни. Като цяло скоростта на светлината си е пак С, независимо от движението на средата. Ако има забавяне или привидно ускоряване - то това е само и единствено ефекта на фазовото отместване.

Според лекцията на Чирцов: скоростта на светлината е една и съща при преминаване през всякакви среди. Това което наблюдаваме е дефазиране, създаване на резултатна вълна в резултат на трептенето на електроните и създаване на обратни електромагнитни вълни. Той прави много интересен опит със светеща антена за да илюстрира това скъсяване на дължината да вълната. При преминаване през вода, дължината на електромагнитната вълна се съкращава приблизително 10 пъти. Изчисляването на резултатната вълна ни дава коефицента на пречупване. Този резултат бил предсказан от Ричард Фейнмън.

Има няколко форми на аргументи: твърдения, интерпретации, доказателствен материал, факти, наблюдения и експерименти, публикации. Едни и същи факти подлежат на различни интерпретации.. Това особено добре се вижда като обсъждаме резултатите на един експеримент съгласно класическата теория, съгласно СТО, , ОТО или струнната теория. Дискусията може да продължи да бъде смислена , стига да се уважават аргументите и интерпретациите. В статията на турския физик има какво още да се желае. Има леко несъответствие че не се оборва СТО и че СТО противоречала на 1-ви закон на Кеплер. Такова огромно сплескване изобщо няма, не мога да си представя откъде изобщо го изкарахте. Погледнато под някакъв ъгъл от страни траекторията на земята може от кръгова да се разглежда като елипса, ама не е това смисъла на елипсата. Това е проекция на пространствената траектория върху наклонена равнина. Това не е аргумент, а е по-скоро фалшификация , некоректно тълккуване. Забележете че траекторията на земята както и на останалите планети е винаги в една и съща равнина.. Променя се формулата на елипсата, но земята винаги движи в една и съща равнина. Вие г-н Младенов много произволно си тълкувате геометрическото скъсяване на обектите в СТО. За да има подобно скъсяване вероятно ще е нужна скорост на половина на скоростта на светлината.. И това не би се усетило много за наблюдателя в една такава засилена система. Наблюдателя в засилената система пак ще си вижда всичко в нормална окръжност. За съжаление не можем да направим подобен експеримент. Възможно е при светлинни скорости зрението да е изкривено. Но това е доста извън обхвата на нашата реалност. А Земята си се върти и вие виждате доколко и какви изкривявания има. Знаете формулите за релативизъм, сам можете да изчислите колко е реалното скъсяване на дължините при тези скорости.

Неточностите по закона на Кеплер са от типа: дали траекторията е елипса или била част от пресечен конус. Нютон го доказва това за пресечения конус. Когато се говори че закона на Кеплер не бил верен или че СТО не била вярна - добре би било да се посочва по-конкретно в какво се състои противоречието, защо тези закони да са неверни, дали това е само геометрическа проекция, времеви несъответствия, изместване на фокуса на елипсата или какво друго. Поначало тези скорости на планетите са с доста по-бавна скорост спрямо светлината, колкото и да има някакви релативистични добавки то те не могат да изменят особено законите на Нютон и на Кеплер, не го виждам изобщо как би могло това да стане. (дори и от статията на турския физик това не го виждам за доказано, въпреки че го виждаме той да го твърди това в някаква си форма). Значи по-скоро вие си се разберете с този турски автор какво по-конкретно е имал предвид че имало такава несъвместимост. Аз и Скенер не я видяхме тази несъвместимост. Ако погледнем скоростта на земята спрямо скоростта на светлината - то най-вероятно релативистичния ефект би бил по-слаб отколкото ефекта на забавянето на периода на въртене на Земята около слънцето. Виж ако започнем да коментираме ОТО и да видим как изглежда закона на Кеплер през теорията за Общата Относителност - мисля че би било по-интересно като концепция. Това което е пресечен конус при Нютон се моделира чрез по-сложна фигура в ОТО. Това е конуса, моделиран в ОТО. А траекторията на планетата е равнина, пресичаща този псевдо-конус. Ако равнината е хоризонтална - то траекторията би била чиста окръжност. Но равнината е под ъгъл и така се получава елипсата.