tantin

И ти като Станиславката явно обичаш да фантазираш. Това вашето не е физика, а мистика. Къде я видяхте в случая фантастиката г-н Младенов ? Или пък мистиката? Обсъжаме чистата реланост, в най-чистия и и реалистичен вид.. Ако за вас това е фантастика, то аз не мога да си представя кое е за вас реалността: вероятно това е затъването в бетон до коленете.

Това са доста субективни и спорни твърдения. Вие г-н Петър_Пейчев ги пишете тези неща повече за провокация и за майтап, отколкото в действителност го вярвате че е било наистина така. Това ви е стила и то си личи по начина по който ги казвате нещата.

да речем че има 2 процеса: единия е червения - изстрелване на светлинен лъч ( или на частица, примерно електрон). Другия процес е синия - това са флуктуациите на средата. Брауновото движение - било то на въздуха, водата или пък на материа-антиматерия. Брауновото движение си е вътрешно специфично - определя се от температурата (енергията) на средата и от множество други фактори. В резултат на взаимодеиствие на червените и сините движения се получава ефект на случайни отмествания. Ние никога не знаем откъде точно ще се насочи лъчът на светлината, понеже случайните сини флуктуации създават непрекъснати изменения във финната структура на пространството. Някои от червентите "частици -вълни" - ще преминат през единиа процеп, други през другия. Ако затворим единя от процепите - това ще затвори връзката на брауновите движения от едната и от другата страна на бариерата. Брауновите движения от двете страни на бариерата са фактора, който определя в най-важна степен откъде ще мине и как ще се насочи лъчът или частицата. Защото самата среда си има собствена вълнова функция. Затварянето на единия процеп променя моментално вълновите свойства и функции на средата. Интерференцията - това е резултат от взаимодействието на тези 2 вълнови функции - среда + частица(лъч). Какво става зад преградата има директно отношение към това какво ще стане преди преградата. Когато има 2 процепа - то вероятностите ( вълновите свойства на средата) се предават и през 2-та процепа едновременно. И най-малките флуктуации зад преградата ще създадат флуктуации вътре в синия квадрат откъдето ще трябва да мине светлинния лъч. Можем спокойно да кажем че вълните на средата си съществуват и циркулират и без изстрелване на светлинелн лъч/ частица. Тези вълни обаче са слаби и недоловими. Подобно на повърхността на спокойна морска вода. Колкото и спокойна и гладка да е водата - обаче вие винаги ще доловите някакви слабички вълнички в случайни места. Ако пък изстреляте лъч/ частица е подобно на това някои да духне в спокойната вода. Ще се образуват нови вълни и те вече ще имат конкретни хакактеристики. Това го давам за аналогия защо съществуването на 2 процеп има директно отношение към интерференцията. Ако отваряте отворите един по един и пускате светлинен лъч/ частица - няма да има пълното взаимодействие между вълновите свойства на средата от едната и от другата страни на преградата. Да не забравяме също че самата частица/ лъч - създават мощна флуктуация, движеща се едновременно с частицата лъча. Частицата ще премине през само един от 2-та отвори - но вълната / флуктуациите на средата/ ще се предатат и през 2-та процепа. След преминаване през процепа частицата наново ще се сблъска или ще се съедини със собственната си вълнова функция - а това е частта от вълната, преминала през 2-рия процеп. Затова спокойно можем да кажем че частицата минава през 1-я процеп, но вълновата функция на същата тази частица ще премине и през 2-та процепа. Вълновата функция е нещо повече от чистата вероятност да се намери тази частица на даденото място. Аз бих казал че вълновата функция - това са също трептенията на средата, генерирани при движение на частицата.Там, докъдето се простират тези трептения на средата - до там имя някакви вероятности да бъде открита създаващата ги частица.

Това с океана и с рибарската мрежа го давам само за аналогия, за да може хората без фантазия ( без възможност за мисловни абстракции и вътрешно представяне, моделиране) все пак да могат някак си да си го представят. Аз имам и други по-сложни модели за интерпретация. Това с рибарската мрежа ми се струва най елементарното и близко като аналогия.

Материалната преграда е също така пронизана с етер. Ако искаш погледни го така: етера е морето, океана. В него плуват едни огромни решетки, подобие на рибарските мрежи. Малките рибки си минават свободно през мрежата, но големите риби се сблъскват и биват улавяни. Материята - това са - мрежа след мрежа след мрежа - 3Д мрежа. А океана на етера си плава навсякъде между мрежите. Светлината подобно на малка бърза рибка може да преплува през целия коридор от мрежи. Забележете също че малките рибки също плуват подобно на синусоида и заобикалят препятствията.

Средата е носител или контейнер за енергия. Енергията на средата е в непрекъснати флуктуации. Когато насочим частица или нова енергия към същата тази среда настъпват нови размествания, подреждания. Частицата сама по себе си не би трябвало да е вълна, но пък взаимодействието с вълновите свойства на средата прави така че вълни се генерират около всякакво движещо се тяло или частица. Примерно коркова тапа плуваща на повърхността на водата. Ако имаме много коркови тапи във водата - то те ще имитират същите морски вълни както и водата. Но ако напълните казан с коркови тапи - никакви вълни няма да се получат. Това е относно ролята на средата

СТО донякъде прави така че ние да отричаме съществуването и ролята на "средата". Но пък средата си я има. Целият ефект за "липса на среда", "липса на етер" се получава от 4тата компонента, а именно времето. Айнщайн го решава много елегантно тоя проблем тотално игнорирайки средата. Ние можем съвсем спокойно да разглеждаме средата за "съществуваща". Примерно - въздуха - без вятър - имаме хаотични браунови движения на молекулите. Но да речем че имаме вятър и всички молекули се задвижат с еднаква скорост на вятъра. В този вятър попада балон с наблюдател. Вятъра и балона се движат с една и съща скорост. За наблюдател от така носения балон въздуха е неподвижен. Но в допълнение наблюдателя от балона ще регистрира същото брауново движение във вятъра подобно на брауновите движения на статичен въздух. Това е в общи линии и принципа на относителността. Процесите, които стават в статична система са аналогични и неотличими от процесите в движещата се система.

Приликата: именно в това че става пренос на енергията. Може да е през молекули на водата, може да е с трептенето на металната пръчка - камертон, може да е през въздуха. Оказва се че празното пространство не е празно. При нас на Земята в празното ни пространство моментално нахлуват милиони молекули на въздуха и милиарди още други невидими частици.

Точно така е и добре го казваш. Този нечист народ абсорбира каквото му попадне от Римската Империя: хора, технологии, оръжия, земята, парите, златото. В същото време нечистия народ си поддържа собствена йерархическа структура нямаща аналогия с Римската държава. Много историци са търсили връзката между Франкската държава, прабългарите и хуните. Щото и при германците има един неясен и неразгадан елемент останал от времето на Атила.

Не знам защо изобщо се намесва холографията и в каква връзка. Ами че то и киното и телевизията и новите сага 3Д виртуални емулатори правят разни подобни записвания и възпроизвеждания на излъчването от реалността . Щото нека се разберем че образите са само от излъчванията, а не от поглъщането. Поглъщащите тела стават невидими - черни. Ако имаме идеално поглъщане, ще имаме идеално черни тела и тогава никаква форма или характеристики не биха могли да се правят по тези тела.

Бих казал че има такава структура (същност). Не е ли същото и с морските вълни? Отстрани те имат форма, височина, движат се се равномерно, могат да се съединяват, пресичат, интерферират. А като ги пипнете са си най-обикновена вода. Разликата или същността на вълните е в енергията - пренос на енергия. И затова уравненията за квантовата механика много наподобяват уравнения за описване на обикновена морска вълна или пък вълнообразни движения - трептене на въже.

Електроните не са някакава случайна или неустойчива структура , това са една от елементарните частици и строителен градивен материал за цялото вещество във вселената.

Това е приблизително картината как се получава спин 1/2. При това има множество варианти на вписване и въртене. Каква е точната картина при електрона засега никой не е казал със сигурност. Дори и е покой - частиците със спин имат собствено вътрешно движение или въртене. Двата свързани диска ви дават донякъде какво се случва на микро-ниво. Къде е масата, къде е центъра на въртенето, къде е заряда, къде се натрупват фотоните когато електрона ги поглъща? Има множество интересни и неотговорени въпроси.

Тези дни доста се борих да разбера какво е 1/2 спин на електрона и как това се проектира е 3Д и 4 Д. Оказва се че има 2 кръга в които стават трептенията. Външен и вътрешен. Можем да го разглеждаме и като 2 сфери - малка и голяма. Не е проблем да изчислим радиусите на сферите. Представете си осмица , при която горната част на 8 се вписва в долната.

Да, чувствителен съм, щото няма как да свържеш в едно суперточната и най-прецизна наука с разни магьосничества. Асоциации и разни шмекерии може да се правят но това излиза дачеч извън рамките на науката. Относно гравитона - не съм чак толкова навътре в тия науки, не знам как се доказва "теоретично" за съществуването му. Мисля си че може да има и "алтернативно" обяснение - тоест дори и да няма гравитони, само на базата на гравитационни вълни, трептенето на вакума, вътрешния "спин" на материята - мисля си че и само на тая база пак би могло да се търси формулировка. Освен това КМ не измерва разстоянията. Може би има начин да се приравни вълнова функция към законите на Максуел и да се приложи в макро-пространство. Поне доколкото досега съм гледал КМ борави с много малки разстояния - сравними с размерите на атомите. За големи разстояния броят на частиците и обема на вълновите функции стават огромно количество. Ако се приеме че пространството е хомогенно, то тогава средата (да речем вакум) ще се описва с еднаква вълнова функция за тая среда. А частицата с нейната вълнова функция ще взаимодейства със средата. Възможно е тези гравитони да са нещо подобно - описващи вълновите гравитационни свойства на пространството.

Ами виж сега: или се запознаваш с математиките и "включваш" в КМ откъм научната и страна. Или оставяш математиките в мъгла, а КМ си остава още по-голяма мъгла, че и магия, че и невероятности и случайности и почти религия. Ако си мислиш че шамани, гурута и будистки монаси са прогледнали вече през призмата на КМ - то и там има терен за изучаване. При това къде къде по-лесно, пранаяма, нирвана, взимаш енергията от тук, слагаш я там и ето ти ги магьосничествата. И без никаква математика даже.

Наистина си трябват години. А ако се тръгне в тая посока - има премного разклонения по пътя - не се знае в кое от разклоненията ще се насочите. Аз затова вече няколко пъти повтарям че КМ изобщо не е вероятностна или наука за случайностите. КМ е наука за енергиите. За това как енергията си намира пролуки в пространството. А щом енергията може да се промуши отнякъде - промушва се и частицата- носител на тази енергия. Колкото и невероятно да ни звучи това. Куршума си минава през дебелата бетонна стена и си се разхожда от другата страна. Това е КМ. И няма магия в тая работа, а има пролуки през които се вмъква частицата с нейната вълнова функция. Описателната част на КМ и ОТО са също интересни. Но без понятийния математически апарат не става. Мисля си че ОТО е директно следствие от КМ, но ще ми трябва още малко време да го изкажа или формулирам по-добре.

Вместо да се занимаваш с магия и окултизъм по-добре си припомни векторите и започни полека с линейната алгебра. После разучи полярните координатни системи. Това са предварителни подготовки. За интеграли и диференциали се подразбира. Едва след това КМ ще започне полека лека да ти просветлява и да си идва на мястото. Окултизма и магьосничеството нямат ни грам място в КМ. КМ работи с точности съпоставими с константите на Планк. Това е все едно 10 на минус 31 степен. КМ е най-точната и прецизна наука изобщо създавана някога .

Нищо парадоксално няма. Квантовата теория си е толкова логична и подредена и дори по-подредена от множеството други. Защо мат.апарат се прилага от дясно на ляво: защото повечето оператори са действие на операция завъртане- по осите х,у и зет. Ако завъртите същите операции под друг ред точката ще се окаже на друго място в пространството. Работи се с полярни координати, единствено възможни и работещи при обикаляне на точка около центъра на координатна система. Вероятносното обяснение е само за интерпретация и това се появява в много по-късен етап в разработката на КМ. По-парадоксалното е че именно то се е наложило, а не някое по-интуитивно обяснение. Именно вероятностната интерпретация прави КМ да изглежда като майтап, бог си играел със заровете. А в същината си КМ изследва разпространението на енергията във всички възможни направления.

Вълната на "вероятността" е съвсем реална вълна. Обяснението с "вероятност" и плътност на "вероятността" е един от многото начини за интерпретиране на вълнови те функции. Обаче има и други интерпретации, въпрос на предпочитания. Морските вълни са също вълна. Звука е вълна. Гледай на тези изображения не като на "случайни", магьоснически проблясвания и просветвания - "тука има, тука няма". Зад тези картинки на електронните облаци стои много стройна и красива математика, по която се рисуват тези красиви разпределения. Вълновата функция ни дава много повече: включително маси, импулси, ъглови моменти, заряди и прочие. Колкото повече разбираш смисъла и значението им толкова по-добре ще успееш да си обясниш всяка "гънка" на пси.

Ами точно това означава: спин нула е липса на спин. Такава частица реагира симетрично в пространството. Пропускате я през магнитно поле и тя няма да се отклони. Спина на електрона е електрическа характеристика, но има отношение и към масата и инерциалния момент. Частицата с нулев спин е като кръгло топче. Това не значи че не можем да завъртим топчето. Можем, но свойствата на въртене са еднакви в произволна посока. Частиците със СПИН 1/2 си имат вграден вътрешен въртящ момент.

Не можеш ми доказа че масата и заряда са локализиране в абсолютно същата точка. Аз имам причини да твърдя че масата и заряда са отместени. Прав си че "дипол" се отнася за разнопосочни заряди. Но ме разбираш какво имам предвид: инерциален дипол, свързана двукомпонентна частица.

Ами нямат, но нека го обясним защо.. примерно имаш дипол: маса+заряд. Масата и заряда са раздалечени един от друг. Да речем че го няма четвъртото измерение - нека работим с 3те познати ни. Къде ще локализираш полицията на дипол? В масата или в заряда? Ясно че масата и заряда са раздалечени един от друг на минимум планкова дължина. Сега завърти ги с момент на въртене -спин. Как ще го локализираш този дипол? Ако обаче вкараш допълнителното 4-то измерение цялата тази неопределеност може да се вкара в 4-тото измерение, а в 3те измерения работиш с този допълнителен фактор, при това можеш дори да намериш функция на неточността.(неопределеността).

Това са примери за визуализация на вълнова функция: Ако електрона непрекъснато излъчваше или отразяваше при движението си около атома - това бихме видяли с микроскопа. Но ако ние облъчим електрона със светлина за да го видим - то електрона ще погълне тези фотони и ще си измени траекторията.

Ти смесваш множество понятия и тълкувания на едно място. За холографията - нямаш директна функция с вълнови те процеси. Някаква аналогия може да се търси разбира се, но това си е пак вид "фотография", застинало огледало в което е запечатан образ на отражение. Ако искаш да онагледиш вълновата функция: без математики не става. Първо - гледай на частицата и вълновата и функция в собствена координатна система. Второ - частицата обикаля в някаква затворена траектория и описва линии и повърхности - със скорости сравними със светлината . В такава ситуация никога не знаеш къде е частицата, понеже позицията се мени много по-бързо от възможностите на всякакви измерителни уреди да я измерят. Трето: въпреки че не знаем точното положение на частицата, то ние имаме математически модел описващ положението на частицата. Това е вълновата функция. Четвърто: ползваме математически оператори за да изчислим конкретни характеристики на частицата. Значи вижда се и е ясно че по тая дефиниция - частицата е първична, а вълновата и функция е вторична, проявление на частицата. Възможно е обаче и обратното: частицата е невидима (или поне ние не можем да я видим или да я регистрираме). Но ако регистрираме вълновата и функция - ние можем да предскажем параметрите и характеристиките на пораждащата такава вълнова функция частици. Съответствието е едно към едно. Макро-частиците също създават сумарна вълнова функция. За момента квантовата механика е достигнала до много по-голяма точност в измерване и предсказване на финните енергии и състояния. Между другото вълновата функция може да придобива най причудливи форми. Ще дам пример по-долу.