tantin

Да се върнем пак на скоростта на светлината. Защо тя е константа за всички наблюдатели? Всичко се решава чрез формулата за С изразена като корен квадратен от 1 върху произведението на електрическа и магнитна проницаемост. Ако електрически и магнитни свойства на средата са еднакви във всички посоки - то средата се нарича хомогенна. Ако обаче свойствата не са еднакви - говорим за нехомогенна среда. Ако имаме високоскоростно движение през хомогенна среда (била тя и вакум), то свойствата на тази хомогенност се изменят. Високите скорости превръщат хомогенната среда в нехомогенна. Айнщайн въвежда в употреба тензорите чрез които отчита подобна нехомогенност на средата. Ако електрическата проницаемост се изменя, то това автоматически изменя и магнитната проницаемост на средата. Каквото и да правите, както и да усуквате или ускорявате средата -това усуква или изменя взаимносвързаната магнитна проницаемост. По простата причина: магнетизма е форма на проявление на електрическото поле. И затова какъвто щете наблюдател, каквато искате координатна система : С е константа, характеризираща електромагнитното поле. Както искате така си я измервайте. Тази константа не е свързана с времето на никоя конкретна координатна система. Тази константа е извън времева, универсална. Времето като наблюдаема характеристика за всяка координатна система вече зависи от същата тази константа С, в смисъл че С участва в каква да е координатна система и все си е константа. От там може да се изведе и връзка между универсалната константа С и другата универсална константа за G - гравитацията.

Ако направим подобен мислен експеримент с влак, движещ със светлинна скорост. Да речем че влака свети, то е ясно че ще свети, дори ще гори и ще се разпада. Всеки удар с молекула на въздуха ще е неутронен сблъсък и разпад на ядра. Ако такъв влак мине директно към земята - земята ще се разпадне на парчета, няма да остане нищо нито от наблюдателя, нито от планетата. Дори да предположим че тоя светлинен влак не взаимодейства - наблюдателя ще го регистрира като един мощен светлинен импулс - ослепителен. Толкова мощен ще е тоя импулс че би ослепил очите на наблюдателя. Но да речем че наблюдателя е космонавт в кораб, а влака на космическа скорост прехвърчи през вакума в тъмното. Космонавта си свети с фенерчето. За някакви си части от секундата целия влак ще мине през цялата дължина на видимия хоризонт. Космонавта няма да има никакъв шанс да разпознае начало или край на влака. Цялото събития ще се случи твърде бързо. Огромният влак за този наблюдател ще генерира свръх кратък поток светлинни импулси и ще изчезне също толкова бързо.

Напротив. СТО надгражда съществуващите до тогава теории и дава нов поглед, ново обяснение. Всички предишни теории запазват своята валидност при определени начални условия. СТО ясно показва какви изменения настъпват при движещи се координатни системи с големи скорости. Не зная кое приемаш за абсолютни факти. В теорията на относителността няма абсолютни неща. Относителността се приема за водещ принцип. Това което е абсолютно в една координатна система става относително в друга координатна система. Разбирам че ти искаш да има абсолютни закони , мерки и време в някакво абсолютно пространство с абсолютна координатна система. Но ние живеем в относително пространство, Земята е в движение спрямо слънцето, луната другите планети. Дори Земята е в движение спрямо себе си - върти се на всеки 24ч. Тази скорост на въртене на Земята около собствената и ос е огромна. Представи си - това за почти 44 000 км. Земята ги превърта само за някакви си 24ч.. Това са почти 2000 км в час. С такава скорост ние се въртим около остта на земята. Както се вижда това въртене не ни пречи да откриваме физични закони.. Дори и да има свиване в посока на движението - то няма как да го регистрираме в обикновенната практика, освен ако не се ползват някакви много сложни опити. Свиването на дължините или изоставането на часовниците може да бъдат регистрирани само при значителни скорости. Когато са правени опитите по измерване скоростта на светлината е ползвано именно въртенето на земята . Така че няма смисъл да се ходи до супербързия влак във Франция.. Ако желаете да правите опити с измерване скорост на светлината - имате го това непрекъснато движение със скорост 2000 км / час.. Вижте слънцето - на изгрев или на залез и преценете кога се отдалечава и кога се доближава. Има множество опити с които може да се правят директни измервания скоростта на светлината.. Заинтересувайте се и си направете поне един такъв експеримент. Нека тогава пак да говорим.

Какъв спор? Какъв е спора? Дължината L = c.T . Ако времето се съкращава то и с*Т се съкращава. След като нямаме практическа постановка и база за експеримент - то и спора става излишен. Представи си че едно тяло е идеално еластично. Ако искаш го разтягаш, ако искаш го свиваш. Горе долу това става при движение с високите скорости. Вероятно има сценарии където тялото се разтяга. Примерно - дърпаш го отпред - разтягаш го - тялото се ускорява от 0 до С. Или пък го буташ отзад. Тялото ще се свива. Дори и металите при големи енергии се стопяват и дори се изпаряват. Металната линийка при големи енергии ще е в състояние като парче гума. Колко е дължината на еластично парче гума? Колкото го разтегнем. Дори и без никакви СТО и ОТО ясно е като бял ден че ще има промяна в дължината. При малки скорости това изменение е пренебрежимо малко разбира се. Тука обаче според СТО : хващате линийката, дърпате я с огромна сила, подлагате я на огромното ускорение ( затваряме си очите че тя би трябвало да се разпъне като ластик) . Според СТО линийката ще се свива.

Гледай сега: това със скъсяване на дължините. Не говорим за скъсяване на ширината. Говорим само за скъсяване на дължината. Кой е най лесния тест за проверка на дължина? Пускаш едно тяло в отвор и гледаш дали ще мине през отвора. Ако беше да проверим ширината - правим много дълъг процеп и пускаме движещия се обект. Ясно че ширината не се свива. Щото ако се свиваше - засилваме тялото и то без проблем се мушка в процепа. Обаче при дължина и засилване по дължината - тоя експеримент с процепа не минава. Щото за да влезе едно тяло в такъв процеп - първо трябва да го спреш. А при спряно движение няма никакво свиване на дължината . Теорията - СТО ясно ни предсказва какво и как се случва. Не е нужна безгранична фантазия за да си представим че по една или друга причина се случва скъсяване в дължина и забавяне по време. Ако няма скъсяване в дължина - вероятно забавянето по време ще е още по-голямо. Или пък ако времето се окаже по-малко забавено, то намаляването на дължината да е по-голямо. Възможно е тези характеристики да зависят също от електрическата и магнитна проницаемости на средата. Фактът че произведението на електрическа и магнитна проницаемости е константа и че не зависи от координатната система - това е СТО. Ако искаш пробвай с етер и без етер. Етера предполага че движещия се наблюдател би регистрирал скорости по-големи от С. Обаче експериментите категорично отхвърлят етера като преносна среда. Напоследък пак се заговори че има някакви възможни обяснения през етера..

Абсолютно! Времето и пространството са локални. Умнико това откъде го измудри, или света богородица ти го е нашепнала Губиш си времето приятел. Види се че май по-далеч от физика за 10 клас не си помирисал. Щом намеси и светата Богородица. Ако беше учил от по-сложните нива на физиката щеше да знаеш че всяка координатна отправна система си има собствено време. Но за теб това са вероятно празни понятия. Всяка координатна отправна система със собствено време описва събитията в собственото си "локално" време. Изглежда че си "налучкал" понятие във философските ти погледи.

Скъсяването на дължините е следствие. Това изобщо не ти е най-големия проблем. Ти ако искаш в твоите формули изчислявай по абсолютната дължина. Нямаш проблем. Така изчисляват и при Нютон и при Галилей. Обаче нали се договорихме вече за часовника? Нали часовника забавя, така ли беше? Пускаш едно тяло да се движи за време Т. Изминава се разтояние L = v*T. За същото време Т и при същата скорост v спрямо неподвижен наблюдател кое разтояние ще е по-дълго ? На неподвижната система или в движещата се КС ? За да имаш константни дължини ти трябва фиксирано време, иначе не става. И тогава с фиксираното време би трябвало и скоростта на светлината да надскочи С. И така се връщаш в омагьосания кръг.

Абсолютно! Времето и пространството са локални. Ами ето - един по един аргументите за отричане на СТО паднаха. Това за дължините - няма дори особен смисъл от доказване. Чисто и просто мерките стават несъизмерими, неприложими. Най-глупав пример - как седящия на земята ще измери дължината на бързо движещ се обект. За да се измери такава дължина - единствен способ пак би бил светлина. Но при скорости съизмерими със светлината то настъпват неточности. Тези неточности ще са в посока скъсяване, а не удължаване. Въпреки че траекторията на бързо движеща се точка най-вероятно ще ни изглежда като линия. Основния проблем е в синхронизиране на една координатна система с друга. При светлинните скорости дори няма време. Началото на "времето" в светлинните скорости е края на съществуване на светлината и превръщането и в друга форма на енергия. Също както с големия взрив. До големия взрив няма време. Някакви плазми и енергии си обикалят със скорости близки на С в някакво си вътрешно затворено пространство. Отваря се това пространство, пропуква се и всичко изскача със скорости на светлината. Това събитие се приема за начало на Времето ни.

Нека си пише Младенов, така се поддържа интересен диалог. Разбирам че той до известна степен приема за забавянето на часовника в бързо движещ се обект. Младенов няма как да докаже и за скорости по-високи от тези на светлината. Значи цялото това отричане на СТО е само вдигане на пушилка, много шум за нищо. Аргументация липсва, но важното че СТО била грешна.

Ако се съгласиш че часовниците се забавят, то значи че приемаш и за скъсяване на дължините. А ако не си съгласен че часовника на бързо-движещ се обект ще изостава , (времето в него е забавено), то дай пример за неизоставащ часовник. Как ще го конструираш този неизоставащ универсален часовник, дето при наливане на енергия (тоест маса) ще се движи или върти по старому? Не можеш го конструира. Дори и атомните часовници няма да отчитат по старому. Мен ако питате атомния часовник дори би трябвало да избързва. Това е все едно да ускорите атомите в ускорител. Вие го обяснете ускорените атоми по-бързо или по-бавно се разпадат.

За кое да се хванем? За времето или за разстоянието? Какъв да е часовника? Вземаме най-глупавия - тоя с махалото. В момента който излетим от земята -тоя часовник с махалото вече е спрял. Без земната гравитация няма как махалото да се клати равномерно. Вземаме ръчни часовници - с пружината. Навиваме го и го изстрелваме. Ще се върти ли стрелката на такъв ръчен часовник със същата или с различна скорост? От една страна във вакуум - няма да има триене на въздуха, дори би трябвало стрелката леко да се ускори. От друга страна - пак имаме един въртящ се механизъм с жироскопични свойства. В момента в който започнете да ускорявате часовника набутвате енергия Е=м*v**2. Значи масата на тази въртяща се част вече не е същата. При по-голяма маса периода на въртене на обикновения часовник ще се забави. Значи пак ще се регистрира забавяне на време. Дори и с атомните часовници пак ще се регистрира такова забавяне. Значи има си причини за забавяне.

Аз не се наемам да оборвам СТО. Това с нееднаквост на скоростта на светлината спрямо движещ се наблюдател е интуитивно в Галилеева и Нютонова система. Но при високите скорости нито времето, нито разстоянията са същите. Часовниците почват да се разминават. Изобщо всичките ни мерки и теглилки стават несъизмерими щом едното тяло се движи със скорости близки към светлината.. А още по голям парадокс - дори и при ниските скорости - към скоростта на светлината не може да бъде добавена допълнителна скорост. Движещ се източник на светлина няма да излъчи по-бързо светлина. СТО дава много логично, смислено и стегнато обяснение на тези противоречия. И както вече го поясних - то е в структурата на материята. Помислете си какво е тук С. Представете си че сте на слънцето и измервате тези същите компоненти. Смятате ли че движението на средата ще промени електрическата и магнитната проницаемост? Една и съща среда е в покой спрямо статичен наблюдател и във всевъзможни движения спрямо множество други наблюдатели.. Истинския въпрос е : променят ли се електрическата и магнитната проницаемости спрямо движещи се наблюдатели? Ако има промяна, то променя ли се тяхното произведение Това е смисъла на константата. Както и да се движат телата С ВИНАГИ ще бъде измерено като константа.

Трябва да се прави добре разлика между константата С и скоростта на светлината. Реалната скорост на светлината дори и във вакуум никога не достига С. Винаги ще е с малко по-малко от С. По проста причина: идеален вакум няма. Това че ние обясняваме С като скорост на светлината, не значи че С е само и единствено скорост на светлината. Отделно във вода, стъкло, оптика - скоростта на светлината се забавя още и това е свързано със светлопроводимостта. Това че светлината е по-бавно в някакви среди отдавна е наблюдавано и доказано и това не е доказателство че С не е константа.

Вазов вкарва един куп френски заемки. Такива които никога преди него не са ползвани в българския. Една част действително се налагат и ползват. А други остават като за еднократна употреба. Повечето от тези франко-заемки са ясни и интуитивно по смисъл. Аз започнах да харесвам Вазов повече като прочетох разказите му. Иначе поезията му е пренапълнена с патос, от това е имало нужда по онова време. Разбираемо и защо Вазов толкова често ползва френски заемки в поезията си. Френския е много богат на речник с много оттенъци . Разказите на Вазов пък имат много добра описателна и историческа стойност. Не случайно на Вазов му казват Патриарха на българската литература. ПП. Забавна е думата ви "словотворчество". Едно е да е писател, ползващ съществуващия и утвърден език. А друго е да се вкарват в употреба нови слова. Сътворяват се нови думи, нови слова. Вазов освен творец на слово и литература е и творец на нови слова (думи). Ако се направи списък на нововъведенията му си мисля че тоя списък няма да е малък.

Това е формулата за скорост на светлината. Тук участват 2 компоненти: електрическа и магнитна проницаемост. Обаче вие много добре знаете че магнитните явления са форма на проявление на електричеството. Без електрически заряди няма и не може да има никакъв магнетизъм. Магнитната компонента е тясно свързана с електричеството и както виждате от формулата тази връзка на електричество и магнетизъм минава през скоростта на светлината С. Това че С е константа се разбира и се вижда от математиката, от взаимната връзка магнетизъм - заряди, от структурата на вселената и строежа на материята. Скоростта на светлината , физически измерена в разни среди става винаги по-малка от С. Причината е в електрическата и магнитната проницаемост на всяка среда. Висшата математика ни дава формулите за решения и в тези случаи. Да се оспорва постоянството на скоростта на светлината значи да се оспорва структурата и строежа на самата материя, да се оспорва връзката между електрическа и магнитна проницаемост (еластичност). Намалянето на скоростта на светлината в реални среди е свързано с не-еластичност, със загуба на енергия, с отдаване на част от енергията , или пък с преобразуването на формата на електромагнитните трептения. Тази константа С както виждаме се явява и в много други формули несвързани със светлина и електричество. След като С е универсална константа, независеща от координатна система и наблюдател - то много ясно: по смисъл С се доближава най-близко като значение до скорост на светлина и на ел.магнитни вълни. И след като С е универсална константа, логично по смисъл е наблюдаването на С в различни координатни системи да ни даде същата стойност на тази константа.

The speed of advancement of the process is variable. Its average value is V = (2/π). C (37) . The velocity amplitude and its average value are determined only by the parameters of the receiver, independent of the angular frequency set by the source. This proves that, under ideal conditions, a bundle of coherent waves of various frequencies moves at the speed of each of its constituent waves. Очевидно е че Старият професор се е объркал. А при първият Стар Професор объркването е още по-голямо. Проф. Пенчев има формула по която приравнява електрически заряд към маса. Но пак ще го кажа че тези двамата остарели професори са работили в катедра Силова електротехника. Те са от Класическите Електро-техници. Вижда се че техните познания в областта на теорията на Максуел и полетата са по-скоро любителски. Колкото и да се хвали Пенчев че бил единствения дето имал трудовете на Максуел в оригинал - интерпретацията му мисля че отива в грешни насоки. В какво е грешката им? За Трифонов си мисля че се забърква между фазовата и линейната скорости. Едно е да изследваш скорост на самата вълна, а друго са фазовите модулации.

Проф. Трифонов сам се е набутал в ситуация. От една страна се оплаква че синовете му не го подкрепяли и че не му помогнали достатъчно с формулите и с превода. От друга страна той е сложил имената на синовете си като съавтори. Не по-малко загадъчно е публикуването на такава статия. Вижда се че извеждането на въпросните формули не е направено по най-качествения начин. Автора говори за някакъв приемник. Което пък ми прилича на приемна антена. В България си има катедри по електродинамика, антени, предаватели. Сметките на Трифонов не знам доколко са верни. Той извежда някаква скорост v=C*2/п . Ако неговите формули са очевадно неверни, защо ли изобщо това издание го е публикувало? Или пък никой от това издание не си е направил труда да го прочете и провери? Или пък превода на английски да е дотолкова калпав, че да не може статията да бъде разбрана? Трифонов уж тръгва от формулите на Максуел, обаче полага едни условия за идеална еластичност на средата и нулеви загуби на енергия.. което обаче е пълна безмислица. Щото всяка среда с електромагнитни свойства колкото и да е еластична винаги ще поглъща някакъв минимум енергия. И дори и вакуума ще поглъща енергия. Но дори да приемем че не се губи енергия. Тая заблуда у професорите Пенчев и Трифонов може да бъде разбрана и обяснена с това че те дори не са специалисти по електрически полета. Познанията им са странични, повърхностни. Те дори не знаят и не могат да изчислят една антена. Ако същите конструираха антени - то антените им нямаше да заработят. Остава въпроса защо все пак статията му е публикувана

Подценяваш. Проф. Пенчев, проф. Трифонов и Г. Младенов се борят за изправяне на някои грешки в науката. Проф. Пенчев направи каквото можа, лека му пръст. Проф. Трифонов все още се пробва и дори е успял неотдавна да публикува статия в : https://ieeexplore.ieee.org/document/8883630 (не успях да видя тази статия или оригинала на български) Младенов също работи в тая посока, дано да е по-енергичен и успешен от предишните 2.

Търпение моля... Има още какво да се види.. Сътрудника на проф. Пенчев също не си е губил времето през годините. Има какво още да видите и да сверите с топ-идеолозите на българската електромагнитна наука Проф. Н. Трифонов: Скоро-стта на светлината не е константа..."

Младенов не е глупав, ама се прави на ударен и уж неразбиращ. Не знам ти защо му се връзваш, той се опитва да развива негова си версия на СТО или ОТО. Примерно разни вариации по времето или пък разни вариации по скъсяване дължината на движещите се обекти. Предвид че той е в процес на разработка/ дисертация или продължаващо изследване/ - нека му пожелаем успех.. Според мен той се пробва нещо да надгражда и естествено му се налага нещо да зачертне, ама представя нещата малко провокативно . Предполагам ти си млад, а аз и Младенов сме доста по-отдавна, то си се вижда и от енергията, щото ти си пълен с енергия и знания. И така трябва. Без ентусиазъм не става. Гледах едно видео вчера на един 90-годишен професор, по същия начин и той като Младенов доказва неверността на СТО.. Професора до последните си дни се е борил със СТО, а от 20-годишен бил голям почитател и разбиращ теорията на Айнщайн. Професора се казва Петър Пенчев: Имам чувството че Младенов е от тоя кръжок. Същия този професор е създал множество катедри, учебници и какви ли не други неща, дето болшинството от инженерите на България са се учили в подобни идеологически школи.. Само дето професора на стари години както Желю Желев решава да мине в опозиция на официалната наука / или власт/ и да изкаже свое мнение..

Така де, ама имаме премного примери където теорията предсказва някакви събития и после минават много години допреди да се намерят подходящите наблюдения и да се потвърди верността на такива теории. Примерно дадох такъв пример с радиовълните демонстрирани за пръв път от Херц.

Кой е прав и кой се заяжда в случая? Проблемът не е в ОТО или СТО. ОТО и СТО са следствие от няколко експеримента, следствие на такива наблюдения като еднаквата скорост на светлината спрямо всички наблюдатели. За да я има тази еднаквост се въвежда нееднаквото време и скъсяване дължините на движещи се обекти. Откакто се появи теорията за черните дупки премного корекции се направиха по нея. В началото ЧД бяха абсолютно тъмни и неоткриваеми. Впоследствие Хокинс доказа че има излъчване на светлина. А последните доказателства потвърждават това светене около ЧД. Основният проблем идва от същността на времето. Времето като интервал между 2 събития. В това отношение трансформациите на Лоренц най-добре описват тази коригираща 4-та компонента. СТО е чисто и просто следствие. Дори и да не знаехме нищо за СТО и ОТО, то сблъсъка с ЧД неминуемо би ни принудил да формулираме принципите на същите теории за относителност.

Аз също се затруднявам защо обяснението на черните дупки задължително минава през ОТО. Би трябвало да е възможно обясняване на тези явления и без СТО или ОТО. Основният проблем обаче не е в СТО или ОТО. Основните трудности идват от това че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели и че е крайна - С. СТО е следствие . А ако С беше безкрайно голямо, светлината щеше да си излиза от ЧД.

По-нататъшни натрупвания на маса от изгарянето на обвивката карат ядрото да надхвърли границата на Чандрасекар. Налягането на изроденост на електроните се преодолява и ядрото продължава да се срива в себе си, достигайки температури до 5×109 K. При тези температури настъпва фотоядрена реакция (разпадане на железните атомни ядра на алфа частици чрез високоенергийни гама лъчи). Докато температурата се покачва още повече, електроните и протоните се комбинират и образуват неутрони чрез електронно улавяне, излъчвайки голямо количество неутрино. Когато плътността достигне ядрена плътност от около 4×1017 kg/m3, налягането на неутронната изроденост спира свиването. Изпадащата навътре външна обвивка на звездата спира и се изхвърля навън от поток неутрино, произвеждат от създаването на неутрони, при което се наблюдава супернова. Остатъкът е неутронна звезда. Ако остатъкът има маса по-голяма от 3 M☉, той продължава да се срива и образува черна дупка.[2]

Гравитационен колапс в астрономията е активно свиване на звезда под въздействие на гравитацията. Това се случва, когато при термоядрения синтез не се отделя достатъчно енергия за да балансира гравитацията и да се запази хидростатичното равновесие и звездата започва да се свива към много плътно състояние. Схема на гравитационен колапс Ако нарастващото вътрешно налягане спре гравитационния колапс, звездата се превръща в бяло джудже. Въпреки това, ако масата на звезда надхвърли границата на Чандрасекар, колапсът продължава до превръщането ѝ в неутронна звезда или в черна дупка.