tantin

Освен обща представа, не мога да кажа че разбирам много от квантова механика. И затова не мога да разбера съвсем за тоя проблем - защо гравитацията не може да се представи през квантовите уравнения. След като имаме почти пълно съответствие на едните и другите сили - би трябвало и за слабите гравитационни взаимодействия да може да се изведат същите приблизителни квантови постановки. https://en.wikipedia.org/wiki/Gauss's_law_for_gravity Примерно тоя закон - дивергенцият на гравитационното поле. Излиза че въртящите се маси създават "дивергенция" , тоест потока на гравитационното поле не е съвсем хомогенен. Въртящите се маси създават би трябвало да създават някаква "циркулация" , тоест в потока на гравитационното поле би трябвало да се регистрират някакви смущения в резултат на въртенето.

Интерпретации и трактовки[править Сущность эффектов Ааронова — Бома можно переформулировать так: Същото можем да предполагаме че важи и при гравитацията. Гравитационния потенциал би трябвало да може по някакъв начин да бъде установен, естествено това едва ли може да стане ако нямаме "мярка" за сравнение, тоест измерителната единица за "нулев" потенциал на вакума. По времето когато Айнщайн е създал СТО не се е знаело нищо за елементарни частици. Сега вече разполагаме с много нови инструменти. Примерно снимките на Слънцето, направени с неутрино преминаващо директно през цялата сърцевина на Земята. Представяш си колко мощен инструмент е това за идентифициране на посоките дори и да си затворен в изцяло непрозрачен и изолиран "асансьор". А този експеримент който даваш ти за пример бил точно в тази посока - че потенциала дори и да е статичен, равен би могло да бъде установен някакси и че същесвувал като реална физическа величина, а не само като относително понятие.

Този италианец Daniele Fargion има един куп публикации за неутрино, как се отклонява неутриното в гравитационна среда и подобни. 1 2

Няма спор че СТО и ОТО важат, по тоя показател не можем да го регистрираме това гравитационно поле. Вероятно си прав и за светлината, че скоростта ще бъде същата. За нас е очевидно че го има, щото такава ни е опитната постановка, знаем че го има, знаем че пространството е усукано, нагънато или пресовано. Ако приемем че стените са светлоотразителни и връщат светлината обратно - получава се затворен кръг, затворена система и нищо не може да излезе от тая сфера. Не ни остава друго освен да се долепи ухо на стената и да се слуша кога ще дойде поредния привлечен предмет от външното пространство и да се блъсне във външната среда. Все пак аз ти твърдя че има начин да се установи присъствието на това гравитационно поле. Да не забравяме че стените на нашата гравитационна сфера cа "прозрачни" за гравитацията идваща от други източници от външното пространство. Стените ще са прозрачни и за неутрино и разни подобни частици. Тогава при измервания на отклонение в траекторията ще си лъсне че има гравитационно изкривяване.

Това е същото като да сложиш някого в клетка, но той не знае че това е клетка. Разхожда се свободно на всякъде и си мисли че е свободен. В момента в който се опита да излезе извън клетката ще разбере че е блокиран. Така е и с гравитационната яма. Обектите са блокирани и нямат достатъчно енергия да излязат от тази яма. Ако се опитат да излязат извън заграденото им пространство - гравитационното поле ще ги връща обратно. Обаче затворените в тази клетка дори не могат да се засилят, понеже не могат да стъпват на земята. Единствения им шанс е да се отблъскват от едната стена и да се опитат да нацелят дупката в отсрещната стена.

Значи се връщаме не с една, а с поне 2 стъпки назад. Трябва да дефинираме ясно и точно какво е това поле, преди да го идентифицираме с въпроса има ли го или го няма. Полето си има съответни параметри, с които ние го измерваме. И потенциала и интензитета са параметри на полето. Примерно за някаква далечна точка в далечен вакум - можеш да кажеш че гравитацията / полето/ е нулево, и това ще бъде вярно за достатъчно голям обем пространство. Обаче в случая с нашата сфера знаеш че дефиницията за нулев потенциал е чисто условна, по начин който ти си го дефинираш, а за интензитета знаем че е нулев. Само че дефиницията за поле не е локална , а се отнася за цялото пространство. Когато имаш дадена маса - тя разпространява гравитационни вълни и изменения в пространството. Тези вълни и това изменение се разпространяват навсякъде, включително и навътре в заграденото пространство. Разликата между външното и вътрешното пространства е че във вътрешното пространство гравитационните вълни / сили на полето / се компенсират и взаимно изключват, но това не прави гравитацията нулева. Полето си съществува вътре. Гравитационното поле - това е потенциална яма, дупка. Да кажеш че няма гравитация вътре в сферата е все едно да кажем че тази дупка, потенциална яма я няма.

Нулата е в безкрайността, във вакума. Гравитационното поле е вид яма, дупка в която падат околните обекти. Колкото повече маса на сферата имаш - толкова по-дълбока дупка се получава. Реално в центъра на сферата, където имаш постоянен потенциал се получава зона която е гладка дупка, плоско дъно. Като тръгнеш да излизаш от тази дупка се сблъскваш с наклонената плосткост на гравитацията. Това се визуализира с графиката за потеницала. Нулата на един малък обект и нулата на огромна маса са несравними като величини, затова правилния подход е нулата да бъде точка от безкрая където няма никакви маси в голяма близост.

поправих малко графиката за гравитационния потенциал. При навлизане в сферата промяната на потенциала няма да стане толкова рязка, а ще бъде постепенна. Гравитационното поле съществува по цялата дължина на траекторията L. Не можем да кажем че в средата (кухината) гравитационното поле е изчезнало.

Напротив. Доказателствата са чиста математика от интегралното смятане. Ако си спомняш още от интегралите може да се упражниш. Иначе можеш да потърсиш готовите доказателства . По принцип това е частен случай на първото уравнение на Максуел ако не се лъжа, а обхванатите заряди вътре в затворената повърхност са нулеви. Заряда по външната повърхнина не участва в тези сметки. Или пък участваше, и лесно се прави цялото това интегриране. Формата на Фарадеевия кафез е без значение - дали ще е сфера, или кафез или куб, или правоъгълен паралелепипед - ефекта ще е все същия.

Това е закона на Максуел, формата на повърхнината няма значение, важното да е затворена повърхнина.

Има универсално математическо доказателство. Каквато ще да е формата - интензитета на полето в затворения контур е винаги нулев. Стига плътността на повърнината да е една и съща навсякъде. Това важи еднакво и за електричество и за гравитация.

Няма значение каква е формата. Ако масата е равномерно разпределена по цялата повърхност, то еквивалентната сила на привличане е нулева по цялата вътрешност на тази затворена повърхност. Това се доказва с итеграли.

Разбирам много добре гледната ти точка. Разбирам много добре гледната ти точка. Давам следния пример с електричеството: имаме заредена метална сфера. Заряд Q . Волтметъра ни показва извън сферата напрежение 200 волта. Колко ще покаже волтметъра при същата тази постановка ако вкараме измерителната сонда през дупката вътре в сферата? Пита се в задачата има ли вътре в сферата електрическо поле или няма такова? (не питаме за интензитент, или потенциална разлика). Питаме по принцип - в точките вътре в сферата има ли електрическо поле или такова изобщо не съществува ?

Ако нямаме база за сравнение с външния свят то едва ли ще можем да го установим това гравитационно поле. Подобно на експеримента с падащия асансьор. Човекът в безтегловност не може да каже дали е в равномерно праволинейно движение в космоса или пък е в свободно ускоряващо се падане. Ако обаче измерваме разни величини и имаме база за сравнение : като налягане, електрическа проницаемост, скорост на светлина във вакум и машина за измерване на скоростта на светлината в това пространство - вероятно все нещо ще измерим. Примерно с опита на Саняк измерваме дали има някаква ротация в пространството. Ако имаме уред за измерване на електрическата и магнитна проницаемост - то най-вероятно по тези параметри ще се открие присъствието на гравитационното поле. Съответно и С ще се окаже различно. Не забравяй че повечето от уредите за измерване са сверени и настроени за параметрите на външния свят.

Да го кажем в по-научен език: присъствието на гравитацията в така описаната сфера се изразява в променено количество енергия на единица пространствен обем спрямо вакума. Но понеже ние знаем че гравитацията променя размера на пространствените величини - то гравитационното поле прави пространствените клетки по-малки, сбити една в друга. Дори и без да имаме въздух, пространството ще се намира под увеличено "пространствено налягане".

Атмосферното налягане в кухината ще е огромно. Въздуха в центъра на кухината ще се е втечнил заради огромното нялягане, кухината моментално ще бъде запълнена с такава течност от втечнен въздух. Ако обаче имаме вакум - поведението на тяло потопено в центъра би било като на плуващо тяло във вода с маса равна на масата на водата. Тялото ще се движи свободно из водата, но ако поискате да го изваадите извън водата изведнъж започвате да усещате тежестта му. Колкото повече го вадите - толкова по-тежко става.

https://www.theguardian.com/notesandqueries/query/0,5753,-65124,00.html Is there any gravity at the centre of the Earth? Colin Veitch, London, UK Yes. There's gravity everywhere - it's an intrinsic property of all matter that has non-zero mass. If you were at the centre of the Earth it would feel like you were weightless. This is because all of the forces on you that result from the Earth's gravity are balanced. Mass attracts mass. There is the same amount of earthly mass in every direction. So you would be pulled equally in each direction and the net force on your body would be zero. This does not mean that there is no gravity at the Earth's centre. There's an awful lot of gravity there! Mike Burton, Twickenham, UK

Ако нямаше поле в кухината, то потенциала на точките от кухината би бил равен на потенциала на точките от безкрайния вакум. Примерно сравняваш точка вакум от единия край на Космоса с точка вакум от другия край на Космоса, между тях няма потенциална разлика. Полето между тях е нулево. Но ако сравниш потенциала на безкрайния вакум с точка от кухината - имаш разлика, значи имаш го и полето.

При така нарисуваната картинка, ако пуснем предмет да пада свободно през дупката - в първия участък ще имаме равноускорително движение - ускорение. Във централния участък - кухината около т.А ще имаме равномерно движение с постоянна скорост. А в следващия участък движещият се предмет ще се забави.. Забележи че при прехода от централната област в кухината през стената на кухината към отвора нямаш рязка промяна във потенциала, тоест там където полето го има и там където полето го няма имаш плавен преход. Потенциала се изменя плавно, в точката на стената се изменя скоростта на изменение на потенциала.

графика на потенциала

Там е работата, че има проявления. Проявлението не е вътре в самата кухина, а спрямо вакума в безкрайното пространство. Това е смисъла на потенциал.

Това е напълно реализируем експеримент. Не е нужно да се дълбае дупка в земята, може да се направи голяма оловна сфера и да се направи един отвор и една сферична кухина в центъра и. Потенциалът е центъра на сферата е максимален по стойност, макар че знакът на тази стойност е отрицателен спрямо вакума.

Потенциалът се дефинира като количество работа за пренасяне на един заряд (или единица маса) от дадена точка до безкрайността (във вакума). Примерно 1кг маса - потенциалът - това е количеството енергия за да се придвижи този килограм извън гравитационното поле на земята. Ако издълбаем дупка дълбоко в земята - колкото по-дълбоко стигаме толкова повече енергия ще ни е нужна за да извадим този килограм в Космоса. Дори и в сърцевината на земята да няма гравитационна сила или потенциална разлика то работата за пренасяне на този 1 КГ ще е значителна. Точките от нашата въображаема кухина в центъра на Земята ще са с равен потенциал и това ще бъде максималния потенциал измерен изобщо някъде на Земята. Съответно и работата за извеждане в Космоса от тези точки ще бъде максимална.

Трябва да правим разлика между съществуване на поле и интензитет на полето. Полето си съществува и при нулев интензитет. В случая се сблъскваме с недостатък на "дефиницията" за поле. Това че интензитета е нулев не означава че няма поле. Защото потенциала на полето не е нулев. При ненулеви потенциали - полето е там и реално си съществува. Но не можем да измерим потенциални разлики в този участък. Ако обаче сравним потенциала от вътрешността с потенциала извън сферата или в безкрайност ще се получат съвсем други стойности.

Има. Такова е да речем гравитационното поле в голяма сфера, при която масата е разпределена само във външната повърнина. Ако направите кухина в центъра на земята, там човек би бил в безтегловност - понеже гравитационното поле е хомогенно. Полето го има, но сили няма да действат.