tantin

Харесва ми това мнение, но за съжаление много малко са аргументите ни в подкрепа на връзката венеди - венети. Ако пък венетите бяха наистина славяни - то представяте ли си каква щеше да е съдбата на Апенинския полуостров и на Централна Европа? Славяните толкова бързо се разпростират на Балканите и из цялата Източна Европа, щото един куп древни и познати ни народи един след друг биват зачертнати от картата.

Виж сега, дори и да го има това 4-то измерение - обърни внимание че всяка една точка в 4-мерното пространство си има 4 координати: x,y,z,w . Тоест присъствието на една точка в 4 измерения не значи че тя изчезва от 3Д и минава в 4Д. Точно обратното. Промените в 4Д координатите влияят на 3Д. И обратно - координатите в 3Д са свързани с някакъв закон в 4Д. Ако няма връзка между едните координати и другите - то няма да се случат никакви взаимодействия. В допълнение - координатите на движещите се точки в общия случай са непрекъснати функции . Не може една точка да изчезне едновременно в 3-те координати и да се появи директно в другия край на вселената. Ако има някаква закономерност в 4Д, то тези закономерности се изразяват в непрекъснатост на функцията. Примерно синусоида. Но нищо не пречи една точка да има х,у,з = 0 - а четвъртата компонента в да е ненулева - и една такава точка да се материализира в някакво си време в някакъв далечен край на вселената. Като се имат предвид скоростите на светлината това едва ли би било особен проблем. Обаче представи си каква дължина на вълната би трябвало да се реализира за да има непрекъсната функция по 4Д.

Неподвижност съществува и тя се нарича статични вълни. При този вид неподвижност за пример ще взема електрон: електрона обикаля по затворена траектория, по един и същ път и в което и време да го погледнете той ще бъде разположен на една и съща повърхнина. Привидно тази повърхнина или фигура е статична, но в същото време електрона се движи с почти скоростта на светлината. Ако обаче тази статична вълна се изразява не като повърхнина - а като фигура в 3Д - то това е по-трудно да го обясним. Описанията на вълновите характеристики са именно такова описание на статичност в някакво ограничено пространство - където вълната е статична във всеки момент на времето.

Четвъртото измерение е чисто математическо понятие. Примерно сфера в 4Д пространството. Това вече го обсъждахме. Не е задължително 4-тото измерение да има непременно някакво строго обяснение в 3Д, но в много случаи то може да се изобрази като цвят, плътност, или нещо друго. Ако пък игнорираме едно от 3Д измеренията , то ние можем да покажем как изглежда и това 4-то измерение. Ползването на 4-то измерение е по-удобно и по-строго отколкото принципа на неопределеността или пък вероятностните модели при които не знаем кое къде ще се изяви. Когато една частица има присъствие в 4-те измерения, то ние знаем с точност енергията - но фигурата описваща присъствието на тази частица е някакъв 3Д обем и там трябва да се ползват допълнителни методи за да се види как това 4-то измерение влияе на останалите 3 компоненти.

Това е ключа за разбиране на цялата квантова механика: ъгловия импулс или ъглов въртящ момент. Да речем че това е електрона, обикалящ около ядрото. Електрона има 2 вида импулс: единия е от въртенето около ядрото на атома, този импулс се отбелязва с L. Има обаче и собствен въртящ момент , или това е така наречения СПИН. Спина се отбелязва с S, и както всеки знае спина може да е + или - 1/2. Забележете следните неща: S може да се изменя по х, у и зет. Има различни стойности на проекциите си , без значение коя е х, у или зет. Същото важи и за L. Тука е най-интересната част, това е в основата на цялата квантова механика и всичките сложни изчисления. Има някакъв постулат или закон за запазване на пълния ъглов момент. Постулата за запазване на ъгловия момент гласи че ъгловия момент J се запазва. При това L и S могат да си взаимодействат помежду си, но J ще си остане константно при това координатните стойности на J по х, у и зет също си остават постоянни. Това се вижда добре на картинката по горе: Спина е даден зелено, орбиталния ъглов момент L е показан в синьо, с наклон. Сумирайки векторно по всички точки във времето е показан пълния ъглов момент , на графиката е нарисуван в лилаво. Интересното е точно в тази част: че компонентие на J по х, у и зет си запазват стойностите, при което тези стойности са цели числа. И тука вече за да се обяснят тези природни закони се вкарват в употреба всичките познати ни теории за числата, диференциали и интеграли, въобще всичко възможно от математиката. Всичко, което сме го учили от физика и химия - за електроните, за нивата, за запълването на свободните нива и за прескачане в следващото ниво - химичните връзки - всичко свързано със строежа на материята се разглежда и доказва през вълновата функция - а физическия смисъл на вълновата функция се демонстрира най-добре не толкова с онези вероятности - за това къде ще намерите електрона, а с тези векторни представяния за ъгловия импулс. Защото само с теория на вероятностите не можете да кажете къде ще се намира дадена частица в цялото пространство, но когато знаете импулса на тази частица и когато знаете около кой център се върти тази частица - където и да се окаже нейното място то проекцията на пълния въртящ момент по вертикалата ЗЕТ ще ни даде една и съща стойност. Това донякъде може да ни даде представа и защо се получават тези "облаци" при моделирането на електрона. Причината е че тези стоящи вълни са разпределени, разхвърляни с това пространство около ядрото - но ние не знаем в кои точно точки, не знаем точната позиция. Знаем енергията с голяма и дори с абсолютна точност, знаем закона за общата енергия , но позицията по х, у и з не е достатъчна, понеже имаме и допълнителната S компонента на спина. Аз си мислех че спина на електрона участва в 4-то невидимо измерение, но доколкото разбирам те го проектират повече в Z координатната ос. Което пък ме кара да си мисля че тази ориентация спрямо някаква ос на ядрото не е била избрана случайно . От там са изведени и останалите компоненти. Най-вероятно ядрото също си има собствен спин / въртящ момент и при позициониране на електронната обвивка общият въртящ момент на електронната обвивка се позиционира да е по оста около Z.. така ние имаме основни координати по Х и У, а това което става по зет се обозначава като Полярни (северен, южен полюс), или също азимутни (azimuthal quantum number) .

Двете представяния са еквивалентни. Няма особена разлика. Ако електрона се движи със скорости близки до скоростта на светлината, то представи си колко обиколки на атома ще се случат в рамките на 2сек? Това би било ако електрона е кръгъл, симетричен. Но електрона си има СПИН, не е симетричен. Има нещо като дипол, условно казано 2 точки свързани една с друга. И електрона си има собствен момент, СПИН. Сега представи си го този дипол да обикаля на космическа скорост в пространство голямо колкото 1 милионна от върха на карфицата че и по-малко? Можеш ли да го откриеш? Невъзможно е. Но с вълнови те функции нещата са описуеми. Изглежда че собственото въртене или импулса при тази частица е скритата дименсия в която се вкарва и изкарва енергия. Съответно това допълнително 4 измерение промени координатите и енергията в 3Д пространството и така се създава привидно "случайна", вероятността картина. Но в действителност нищо случайно няма. Някаква част от енергията влиза в скритото непознато за нас 4Д , после се връща и се проектира в " приблизителни', вероятностни координати.

Квантовите числа на атома са стар начин за изчисляване на орбитата на електроните. По-нов начин дават чрез азимутния ъглов момент. https://en.wikipedia.org/wiki/Azimuthal_quantum_number Азимутен Ъглов импулс на атомния електронен момент, L е свързан с неговото квантово число ℓ чрез следното уравнение:

Нека все пак се застраховаме: ако кафеза е направен от много тънки метални нишки, а индуцираното магнитно поле генерира огромни токове . Стопят ли се нишките с кафеза е свършено. Значи трябва да се предвиди минималното сечение на проводниците за направата на кафеза и да се види до какви полета могат да издържат. За гръмоотводите знаете че се слагат проводници с дебело сечение.

Ние си имаме по-добра дума: чергари. Тая дума е аналог на номади, придвижващи се, мобилни. При това изглежда да е типично българска. Не знам да я има в другите славянски езици.

В такъв случай токовете стават много големи, това предизвиква нагряване в проводника и проводника ще се разтопи.

Да уточним и в тази част. Електронът е носител на заряд, а не на полето като физическа структура. Зарядът е това което създава и реагира на полето. Но полето е самото пространство и вакума. Не трябва да се бърка електрическо поле и електрон. Оказва се че електроните в проводник са много бавни. Движат се с някакви си сантиметри в секунда. А полето се разпространява с 3x10**8 m/s. За да разпространиш полето на милиони км разстояние няма нужда да закарваш всичките електрони до там.

Не мога да коментирам много в тази част. Относно "чъргоу-боилството" - аз си мисля че "чъргоу", "ичиргу" се ползва в смисъл на "военен", отбраната армия, гвардия на Кана. Чъргоу- колобъра е нещо като армейски поп, предсказател с пагони, зачислен в отбраната армия. Личен съветник на Кана.

Ами не е така. Като се залепиш до стената - количеството маса / действащо в тази посока / намалява. Количеството маса действащо в обратна посока - напротив се увеличава, Двете се компенсират едно с друго до пълна нула. Доказателството е интегрална математика.

Много е лесно да ти го нарисувам: Да речем също че магнитното поле не е постоянно ами че е променливо. Същият този променлив поток ще индуцира електродвижещо напрежение вътре в стената / металната сфера . ще се заформят 2 такива токове. Първоначално при рязко изменение на магнитния поток тези индуцирани напрежения ще компенсират изцяло магнитния поток - ще го занулят. Но при статично магнитно поле - имаш нещо подобно на трансформатор- металната сърцевина. Знаете че желязото е хем електрически проводник, хем е перфектен магнитопровод.

Директно ти ги рисувам за да не обяснявам: Идеята че в сферата действа не една а множество сили (вектори) и като ги сумираш във всяка точка на пространството става 0.

Ядрото при тези атоми е около 100 000 пъти по-малко по размери от атома. Представяте ли си го ? Ако стреляте на сляпо с пушката ще трябва да стреляте 100 000 пъти за да имате шанса да уцелите веднъж ядрото.. А ядрото е центъра, там е съсредоточена цялата тежест на атома. Електроните са някакви си хилядни части. Но когато говорим за спин - то спина на електроните ще участвува с много по голям дял, предвид на заградената площ. https://en.wikipedia.org/wiki/Neutron Тогава има ли значение дали спина на електрона е UP или DOWN ? Аз си мисля че това подреждане става едва като се насочи силното хомогенно магнитно поле. Вътре в атома аз не съм сигурен дали спиновете на 1 и 2-ро ниво са успоредни или перпендикулярни едни спрямо други . А и какво ли значение има? При 3Д изображение спина все ще вземе някаква посока в 360х360 пространството... Именно -360 х360, но ако ползваме по-голяма разделителна способност спина може да е насочен в 360 000 х 360 000 посока. Значи спина на електрона е кратен на 1/2 планкова енергия, но реално няма насока в 3Д пространството, освен ако не е пренасочен, ориентиран. Тази ориентация реално не е вземане или добавяне на енергия спрямо общата енергия. Може да се каже че се взема от Z и се добава към Х или към У, но по принцип енергията на електрона би трябвало да си остане същата. Ако сменим енергията на електрона минаваме на друго енергийно ниво. Значи спина позволява тези вибрации, но докато не е позиционирано силовото магнитно поле не знаем нищо за посоката на тоя спин, и това би трябвало да важи дори и за свързаните електрони в атома.

https://en.wikipedia.org/wiki/Stern–Gerlach_experiment Третата картинка ви казва предостатъчно,но ако желаете погледнете обяснителните бележки в английската уики.

И за да ви припомня още веднъж за гениалния строеж на природата, нека погледнем пак към опита на Стърн- Герлах: Попадайки в електомагнитното поле електроните би следвало да започнат да се въртят и да продължат праволинейно. съответно очакваме че проекцията на би била както ако проектирате верикално окръжност: Обаче гениалното в експеримента на Стерн-Герлах - е че електроните не се разхвърлят проекцията на окръжност, а се позиционират само в двата края - Up / Down. Ние очакваме електроните како в електрически ток по проводник да си обикалят в кръг както се обяснява по теорията на електромагнетизма. Но напук на законите електроните се струпват отгоре и отдолу. И както се сещаме ние, така са се сетили и бащите / патриарсите / на КМ. Щом електроните се струпват на тия неочаквани купчини, има нещо гнило в досегашните ни представи. Само дето в тоя експеримент не участват свободни електрони, а атоми на среброто. Ако бяха проектирали електрони не знам какъв би бил резултата. Вероятно електроните биха си останали въртящи се в електромагнитното поле. Причината че тези атоми си продължават въпреки полето е това че атомите са електро-неутрални. Но спина на свободния електрон е достатъчен за да се получат тези отклонения.

Значи да си го кажем на нашия език: СПИНА на свободния електрон не можете да го измерите !!!!! Нямате шанс.. За да го измерите тоя спин трябва да приложите сила и енергия в много пъти по-голяма от енергията нужна за обръщане на СПИНА в обратна посока. А защо това е така? Нека се върнем пак в представянето на нашата 4-мерна сфера към 3-мерното пространсто, Спина на електрона както знаем се връзва към нашето 3Д пространство, но спина живее в 3Д или ако искате в 4Д. Разпределението на спина не е само и единствено по една координата - Х , У или Z. Спинът е разпределен едновременно и по 3-те оси. Примерно спина е част от импулса, а частицата обикаля подобно на сателит около земята. Спина е някаква си малка частица енергия която определя дали въртенето да е в посоката на Слънцето или Луната. Ако набутате малко повече енергия същата частица ще обикаля в обратната посока. Когато един електрон влиза със засилка в енергийните нива на някой атом - вие не знаете къде или как ще се позиционира. Но където и да се позиционира въпросния електрон ще "изхвърли" ненужната енергия и ще заеме само това енергийно състояние което е свободно и което му е позволено, включително посоката на спин.

Поканвам уважаемите участници да дискутираме относно този параметър: https://bg.wikipedia.org/wiki/Спин "Преди много време Бор, Паули и Мот влизат в спор, че по принцип не е възможно да се измерват компонентите на спина на свободен електрон. Може да се опита да се използва устройство от тип Стерн-Герлах, но крайният размер на лъча води до неопределеност на силата на разделяне, която е сравнима с градиентната сила. Резултатът е, че няма определено завъртане, по което може да се направи измерване." - това го превеждам , ще разберете от къде. *1 В общи линии - електрона има спин, спина на електрона е 1/2/ Това се знае от всички ученици в средното училище. Обаче, нека се разберем: електроните дали са се "родили" с такъв спин - със знак +1/2 или -1/2 или пък тяхното разпределение в потоците със знак + или - е чисто случайно? Това е било в основата на такъв сериозен спор между класиците на КМ. Към днешно време би трябвало тези въпроси да са отдавна разрешени. Но изглежда че това не е съвсем така. Спина се задава в 2 стойности - UP and DOWN. Можем ли електрон с UP да го обърнем в DOWN ? Мен ако питате - няма никакъв проблем за това. Паули както знаем продължава наблюденията на Бор и доизгражда теорията. Знаете там за принципа на Паули - че 2 електрона на едно ниво са винаги с противоположен Спин. Но оборва или доказва твърдението на Бор Паули? В свързана система както е атома и обикалящите електрони - ясно е че за да обърнете спина на електрона ще трябва да подложите атома на много драматични промени - вероятно да го разрушите и да го пренаправите. Но ако електрона е свободно движещ се в пространството - Спина би трябвало да е абсолютно неопределен. Може да е с +, може да е с -. Зависи с каква система ще се свърже, зависи какви магнитни полета ще му въздействат и как ще го ориентират и прочие. В обратния случай - ако всеки електрон е носител на вграден спин - UP and DOWN - представяте ли си какво би се случило ако UP електроните са много повече от DOWN - електроните ? Малък ужас за планетата земя и за нейните жители. Значи нямаме причини да очакваме че спина е вграден в електрона (като знак) . Спина е толкова неопределен както множество други фактори. Под влияние на основния фактор - наречен ЕНЕРГИЯ електрона би трябвало да може да превключи от UP към DOWN. В свързани системи където участват и други компоненти като ядрото и други обикалящи електрони подобна смяна на посоката на СПИН едва ли би се реализирала лесно освен ако нямаме някакви разрушения и реконструкция на атома. 1* - https://core.ac.uk/download/pdf/2721126.pdf

Гравитацията наподобява много на електро-статичните взаимодействия. За магнетизма - забрави. Първо на първо магнетизма е все същата проява на електрическото поле. С тая разлика че електрическите заряди могат да са позиционирани в съвсем малки носители - дори и елементарни частици. Не ти е никакъв проблем да придвижваш тези заряди с почти светлинна скорост. При масите обаче дори и да ги засилиш до светлинна скорост размера / масата/ на частиците пак ще бъде незначителен. Създаденото гравитационно "магнитно" поле от такива частици е толкова слабо че просто няма как да го регистрираш освен ако взаимодействащата частица не премине на опасно близко растояние - иначе казано да ги сблъскаш. И затова няма кой знае какъв смисъл от гравитационния магнетизъм.. Но такъв има и въртящите се черни дупки генерират нещо подобно. За да може да експериментираш с гравитационно поле ти трябва значителна маса, а при значителна маса нама как да реализираш значителни скорости. Има обаче още един важен детайл.. При електрическите заряди - те са разположени по електроните, но не са непрекъснат континиум . Движението на електроните създава магнитно поле, но и самия електрон си има магнитен момент. (спин) . При масата нямаме спин. Ако пропуснеш засилените електрони през магнитното поле - те ще се подредят със спин в едната или в другата посока, в зависимост от едни други квантови величини. А при масата нямаш спин. Няма да го има това отклонение в едната или в другата посока в зависимост от спина. Чисто и просто масата, преминаваща през гравитационното-магнитно поле няма да се завърти в кръг. Иначе представи си как въртящата се земя и нейното въртене как биха създали постоянно такова гео-магнитно поле в което падащите частици щяха да се въртят в кръг перпендикулярно на посоката на гео-магнитните( гравитационни) линии.

Така се залита в другата крайност. Ще докажеш тохарски елит при прабългари, авари, кангюици, согдианци, тюрки и други централно азиатци. Това ще направи ли тюрките по-малко тюрки ? Или пък прабългарите ще станат тохари ? Не го вярвам това. Това което е "Тюркестан" - там вероятно са най-преки наследници на ирано-говорящо население. Все "бивши" индо-европейци.

Погледни написаното от Exhemus и ще видиш че няма подобно отхвърляне. Напротив - прабългарите може да са завлекли доста приличен кангюйски компонент , или пък от тохарите. Но така или иначе това съвпада и с появата на ранните тюрки. Там тези процеси са преплетени. Аз за момента не съм го идентифицирал този компонент от Согдиана. Но ако прочетеш статията на французина по-горе -той споменава че божествата били наричани "БГ" - тоест бог.

Аз си имам с кой да дискутирам. Имаме си теми и области за обсъждане. Има кой да ни чете. Има написано много и у нас и по света. Ако желаете да се включвате сте добре дошли, но това да влизате и да оставяте зложелателни коментари от каква нужда го правите ? Няма никакъв смисъл. Доста неща успяхме да разгледаме през последните години, нямам претенцията да е направен голям пробив или нещо кой знае какво ново да е изскочило, разглеждаме и проверяваме стари тези, стари публикации и някой по-нови. За момента по мое мнение тюркската хипотеза най-добре обяснява произхода на прабългарите, но по отношение на славяните нещата са коренно противоположни. Там бих направил една съвсем нова тема - за пристигането на славяните и тяхната интеграция в ПБД. Но това са обемни работи, едва ли ще тръгна да се занимавам . Има си специалисти по тези нещa, а нашият разговор е любителски.

Ето за пример плоска равнина, с маса М. Разглеждаме гравитацията в перпендикулярната равнина. Потенциала е показан по-долу. Ако разглеждаме потенциала като отделна геометрична фигура, виждате как 2Д равнината се превръща в 3Д повърхнина. Тъй като гравитационното поле е едно и също по всичките хоризонтални равнини, то ние можем да разглеждаме една единствена равнина.