tantin

Именно, неподвижността гарантира постоянството или както го каза Младенов: монотонността на времето. Ако измерваме времето с часовник поставен в подвижната система - времето вече не е същото, дефазира се. За да можем обаче да сме сигурни кога времето ще изостава и кога ще избързва - трябва да отчитаме ротация и най-вероятно заградената площ, участъка с пространство обходено от подвижния наблюдател. Това се вижда най добре от експеримента на Саняк.

Неподвижния часовник е една ситуация, а същия часовник движещ се в кръг с огромна скорост на същото това място е в съвсем друга ситуация. Тоест не е важно само физическото местоположение на часовника, а важно е и пространственото състояние на часовника. Покой, ротация, въртене в кръг - всичко това може да промени времето. Часовник, движещ се заедно с подвижния наблюдател ще ни даде различни време спрямо неподвижния часовник, позициониран някъде в пространството и където очакваме да се случи дадено събитие.

Знаем че идеални часовници няма. Големите ускорения и силна гравитация директно влияят върху функцията на какъв да е часовник... Но нека да приемем че часовника е вакумиран, екраниран и всичко останало за да се минимизира външното влияние. И тогава се сблъскваме с чистия феномен на "непостоянство" на времето. Това с монотонността беше добро сравнение на Младенов. Обаче с ускоренията и големите скорости се сблъскваме с "раздрусване" на времето.

Естествено че измерват: броя обиколки около слънцето или броя завъртания на земята. Нашите измервания в човека, обективни и субективни са доста бавни. Най-бързото измерване което директно правим с очите е за части от секундата. Човешкото усещане за време и физическата същност на времето не са едно към едно. Примерно виждате 1 предмет: пипате го, хващате го , държите го в ръка. Само 1 секунда по късно разбирате че предмета е бил нагорещен. Тази 1 секунда е достатъчна да ви изгори ръката. Това е времева разлика в предаването на информацията до мозъка и виждате че тази 1 секунда не е никак малко време.

Общото време се отнася за двата старта (когато са стартирали) и двата финала (когато са пресекли финала) . Те се водят едновременни в нашата ИОС Проблема с времето си съществува независимо дали обектите се движат, стационарни или ускоряващи се. Да речем че имаме 2 часовника - 1 в точка А и един в точка Б. Часовниците са в синхрон и отброяват едно и също време. В някакъв момент обаче идва наблюдател 1 и с голям чук размазва часовник 1. Идва и наблюдател 2. Той търси да сравни часовниците за точка 1 и т.2. Само че часовник 1 вече го няма. Времето за часовник 1 вече не съществува. По същата логика за всеки 2 различни точки в пространството може да се случи събитие, което да измени хода на времето. Ние не знаем кога ще се случи това събитие. Примерно от далечния космос идва лъч с антивещество и удря часовник 1 и наблюдател 1. Раздалечеността в пространството създава предпоставка за раздалечаване или разминаване във времето. Много прост пример с 3 часовника: нека имаме 3 часовника - в синхрон, на едно и също място. В точка 1 имаме наблюдател. С часовник 1. Излита наблюдател 2 с кораб 2 и часовник 2. Излита и наблюдател 3 с кораб 3 и часовник 3. Да речем че наблюдател 1 може да наблюдава през цялото време наблюдателите 2 и 3. След като извършват полетите в пространството, наблюдателите 2 и 3 се завръщат при 1. Въпросът е:ще има ли разминавания в часовниците им? Отговорът е да. При това колкото по-високи скорости се достигнат толкова по-голямо ще е това разминаване. Разминаването във времето първо на първо ще зависи от технологията на направа на часовника, тоест как измерваме времето. Второ - ще зависи от количеството време прекарано в различните точки на пространството. И трето - ще зависи и от други неща - примерно големия чук. Колкото по-отдалечена е една точка в пространството - толкова по-неточно и по-невъзможно става синхронизирането на времето. Ако обаче между точка А и т. Б имаме черна дупка по средата? Значи ли това че няма никога да синхронизиране часовниците им? Най вероятно светлината ще пристигне по заобиколен път, възможни са повече от 1 пътища за измерване на време и за пренос на светлина.

Много от скалите са буквално снимка на реалността: примерно имало е богат живот на дъното. Обаче изригнал някакъв вулкан. Или става някакво събитие, потичат едни кални води. Върху дъното на океана се натрупва 2 см кална утайка. В тая утайка обаче можете да намерите много организми от онова време. Най-добре са се запазили черупките, но има и множество скали със запазени кристализирали меки тъкани. Като се загледате в скалите можете да откриете много много такива скали. И ако търсите такива скали с вкаменелости - това са на практика снимки от онази далечна реалност. Почти като фотография. Има запечатани вулканични изригвания, засушаване, масовите измирания, и всякакви събития.

Науката Геология отдавна е намерила отговори относно това кога са създадени скалите. По-голямата част от кората на Земята се образува между 1 милиард и 500 милиона години. Има карти на планетата където е картографирано кой слой през кой период е образуван. За мое огромно учудване: изключително много скали са с органичен произход. Понеже дълго време земята е била Океан. На дъното са се трупали пясък и останки от черупките на примитивни живи организми. И така са се образували километри с утайки - формирали утаечни скали. Има едни други скали богати на желязна руда. Тези скали също имат органичен произход, само че от циано бактериите. Тези скали са още по-стари с около милиард години. В допълнение геолозите имат множество физически и химически методи за определяне на възрастта на скалите. Но най-точния метод е биологически: търсят се вкаменелости и според вида на организмите се определя възрастта на скалата.

Тотален смешник, моля блокирайте го този, дето изобщо не знае за какво е дошъл да спори . Дори и да му простим липсата на знания, то отношението му към другите участници е под всякаква критика.

И с обосновка и без обосновка - не виждам никакъв смисъл да се вкарват разбиращите в такива дискусии. Обосновката е важна само ако насреща има грамотен и разбиращ човек, човек с базови познания, човек който може да разбере. По подобен начин Младенов може да репликира на Айнщайн и да му иска обосновка. Въобще всеки неразбиращ нещо може до безкрай да намира причини и да иска обосновки. Разбиращите хора: точно обратно.. От половината изложение вече сами могат да продължат линията на мисълта, могат сами да добавят липсващите формули, могат да допълнят с примери и експерименти... Така че картинката е ясна.. Ако пък някой е наясно със ситуацията - няма да иска обосновки и подобно - а директно ще даде контра пример, експеримент или обосновка защо дадено твърдение е некоректно.. Така че журналистически прийоми и литературни похвати в тая област не работят уважаеми ДК.. Аз между другото съм ви игнорирал, но забелязвам че вашето незнание започва да става все по забавно.. Ще взема да ви извадя от списъка за игнориране .

Кой го казва това? Аз отначалото казах че ДК е литератор. Ама другите още му се връзвате на незнанието... За него разбира се това му е все тая.. Защо ли въобще ДК чете специализирани публикации и математико-физически теми ? Да се чете нещо дето е по принцип неразбираемо за тая група хора е цяло геройство, упражнение за волята, невъзможност на фантазията да си ги представят тези твърде абстрактни неща. Дон-Кихоте, кой го казва това дрън дрън: В математическо-физическите среди хумора има други измерения. За да е едно нещо смешно за физици и математици - трябва винаги да мине през призмата на нещо математическо, или физическо, през някоя формула, полета, абстракции. Математическо-физическия хумор е неразбираем за обикновенните хора, а най-малко за литераторите - тези супер специалисти по езика изразните средства и обясненията. Въпреки че математиците не са творци на литературното слово - има изписано немалко хуморески свързани с математици и физици. Айнщаин е почти станал синоним на Чаплин или на разни други герои. Ама това че математиците са смешни - това си е в реда на нещата. Понякога е нарочно, а понякога е следствие. Това не става по рецепта. Дон Кихоте, какво ви насочи в тези творчески търсения в тези трудни среди ? Тука духат силни ветрове, силите са смачкващи и смазващи, нещата са такива че като допуснете грешка и ще ви размажат като хлебарка. Дори и доаена Младенов, върл противник на СТО трудно ще може да ви съчуства. Не ми пречите с вашето присъствие, може дори и да сте много забавен и културен човек и дори с много по-изтънчено чувство за хумор.. Само дето математиците не винаги отбират от тези неща, вкл. и моя милост.

ДонКихоте - извода е ясен: ще ви пращаме на поправителен... Аз това го прозрях още от първите ви постинги. Но на другите им трябваха още няколко ваши тези за да се убедят в това. Същевременно виждам че сте прочели това и онова, имате някакви идеи, но математически и чисто физически/ абстрактно/ не вярвам да сте в способност да ги представите. Ако ли пък се осмелите - рискувате още повече да се провалите. Остава да ни кажете че сте преподавател по физика в някое елитно училище и резила ще е пълен.

Темата за суперструнната теория я четох преди 20-тина години от книгата на Гриин. Видях на къде отиват нещата с тази теория и останах повече разочарован отколкото възхитен. След това съм чел по-прости неща - като принципа на Паули и за атомната структура, електронните потоци и много други неща. Примерно спин на електрона . Досега не знам от струнната теория да е излязло някакво ново революционно тълкувание или предвиждане, да са обяснени някакви явления, необясними по друг начин. Струнната теория е красива форма за математически абстракции и геометрични фигурки, обаче ако се занимаваш да разглеждаш електронните облаци, формата не разпределение на електронния облак около ядрото на атома - това не е по-малко интересни.. При това електронния облак има експериментални потвърждения, докато супер-струните са чиста абстракция. Ти имаш ли твои картинки за визуализация на струните, пробвал ли си да ползваш софтуер да визуализираш струните ?

Струва ми се че това не е много по-различно от тензорния модел. При тензора се ползва някаква си NxN матрица, описваща свойствата на пространството, изследват се разни трансформации , оператори. В крайна сметка се извеждат множество математически уравнения и математиката на Ли по всичко си личи че е някаква такава форма на абстракции. Айнщай на времето си служи с тензори, а тензорната математика е работа с матрици. Симетриите в пространството как да го тълкуваме ? Сигурни ли сме че пространството е симетрично? Ако погледнете откъм центъра на големия Взрив към периферията на Вселената - сигурни ли сме че има Симетрия ? Май че е точно обратното ? Симетрията е относителна, само за даден регион. В космически мащаби не можем да кажем дали всичко е симетрично или пространството се разтяга непрекъснато . Самите размери на вселената 100 милиарда светлинни години, спрямо възрастта на вселената - 10 милиарда години - има 10-то кратно разширение за тези 10 милиарда години. Може би някой трябва по-добре да го обясни това със симетрията и разпадането на симетрията.

Колега Янков, харесват ми подобни материали, но няма как на едно място да обсъждаме всичко накуп. Трябва да се придържаме към някакъв обхват от тематики. Вкарването на нови теми и обемни статии не помага за текущата дискусия. Забелязвам че има множество интересни дискусии, обаче навлизането или разучаването на теория на струните или други модерни теории е времеемко занятие, изисква време, свободни ресурси, безсъние и подобни. И затова хората рядко се впускат в подобни тематики. Докато разговора с Младенов е по-развлекателен, и дори увлекателен - увлича нови участници. Въвлича така да се каже. Аз погледах малко за теорията на Лизи - само че за да се вникне в тая теория трябва човек да си припомни стандартния модел и елементарните частици, алгебрата на Ли и много много още неща. Не по-различно е и с тензорите, с твисторите, със стринговете. Интересен разговор се завъртя и около тоя експеримент на Sagnac_effect. Моят интерес в тези области беше от преди 20-тина години, сега ми е интересно да видя накъде се е случил напредък, какво ново е излязло. Тези математически абстракции свързани с теорията на полето или елементарните частици както виждаме нямат особено директно отношение със социалния живот, политиката или какво друго се случва в обществото. Периодически излиза някоя интересна научна статия за напредък, нова частица или нови хипотези. Като че ли ОТО все повече е на път да се докаже и да бъде приета за вярна. А СТО е до голяма степен наложена за всичко, почти няма вече област в която да не се дава релативистично обяснение през СТО. Добре е човек да си хване една област и да я изучи в съвършенство, да усвои максимално добре математическия апарат, да може да визуализира и представя твърденията, да прави проверки и прочие. Тогава вече може да се преизчисляват експериментални резултати или да се предвиждат и нови резултати. Аз си мислех да се впусна в математическа физика преди доста години, но по една или друга причина това не се случи.

Ефекта на Саняк е много добре описан и обяснен: https://en.wikipedia.org/wiki/Sagnac_effect При това формулата за фазовото отклонение се извежда като: Забележете че в тази формула участва дължината на вълната ламбда, ъгловото въртене омега, скорост на светлината С и площтта на заградения участък в който се движи светлината А. Оказало се че опита на Майкълсън-Морли бил частен случай в който заградената площ е нулева и заради това нямало съществено отклонение. Това пък идва да ни покаже още нещо съществено - че светлината подобно на електричеството се описва с електромагнитните закони - така както електромагнитните закони се извеждат спрямо заградената от проводник площ. В тази формула за светлината за пръв път ще видите зависимост не от дължина, а от площ. Което показва връзката с околното пространство и това че светлината се предава не само през оптическия проводник, но зависи и от характеристиките на околното пространство понеже полето се предава не само по пътя на светлината, а и навсякъде в цялото заобикалящо го пространство.

Това е интересна нова теория. M. J. Duff се изказва много критично за тази теория и твърди че имало множество грешки по нея. https://arxiv.org/abs/1112.0788. Тази теория е нова и изглежда че е още в процес на разработка. Има разни видео-презентации. Тук има и една по-сериозна научна публикация: http://www.cs.virginia.edu/~robins/A_Geometric_Theory_of_Everything.pdf В началото тази теория е представена повече като работна хипотеза отколкото като доказано откритие. В същото време изглежда че много от разглежданите структури пасват към стандартния модел. Аз не мога да си го представя как във всяка една точка на пространството можело да ги има представени всички тези характеристики едновременно. Тази периодична система на елементарните частици ако така може да се нарече все пак не участва във всяка точка на пространството - на едно място има едни елементи, на друго са други. Обаче теорията на Лизи показва всичко да е едновременно.

Ами ако вземем да разглеждаме вълновата функция на движещ се въздух? При някакви стойности кратни на някакви дължини може да се получат статични стойности, статични вълни? Движещият се въздух или движеща се течност би трябвало да създадат движеща се вълнова функция на пространството около себе си. Когато пускаме светлина през такова движещо се пространство взаимодействието на тези вълнови функции не е чисто механично. Резултата от това взаимодействие ще е трета вълнова функция на отклонената светлина. С етер или без етер резултата би трябвало да е един и същ. Щото какво е етера: същото нещо - пространство+ време + енергия+ структура (геометрия) + вълнова функция за описване на тези величини. Описанието на Сегашния ни етер би изглеждал нещо като Интеграл на 1 куб. метър пространство =10**N фотона. Където N ще да е някаква си константа на вакума ни.

Не само че може, ами и наистина е така! Времето се забавя и дължините се скъсяват... Доказано, проверено, описано, потвърдено. Има вече премного написано по тоя въпроси. Ако бяхме в 1905 г тоя разговор можеше да е все още актуален, ама ние сме в 2021! 116 години по-късно. Добре че се поддържа огъня на дискусията, малко в стила Хамлет - да бъде или да не бъде? Да го бъде или да не го бъде? На квантово-механично ниво това ще да рече логическа нула или логическа единица. В крайна сметка на природата и е все тая..

За същия този опит на Физо - имаме 2 начина да го моделираме: отклонение на светлината заради разлика в плътност , или като отклонение на светлинните лъчи в резултат на случаен сблъсък със засилените атоми на течността. Колкото и да е бърза светлината, при сблъсък с движещ се атом светлината си взаимодейства с движещата се вълнова функция на конкретния атом. Получава се сложна статистическа комбинация от такива сблъсъци на едни вълнови функции с други. В резултат виждаме отместването. Това обаче не е етера. Ако го имаше етера, то етера ни описва също движението на течността в опита на Физо. Има множество експерименти с които се отхвърля съществуването на етера. Тръгнем ли да разглеждаме вълновите функции на движещите се атоми - мисля че разглеждането на етера става безмислено. Вълновите функции на вакума са на много порядъци по-малки от вълновите функции на движещите се атоми. Тоест дали вакума /етера/ е статичен, движещ се или частично захванат - това не променя особенно вълновите функции на резултатната среда.

Това за което говорите с опита на Физо изобщо не е увличане на светлината. Светлината не може да бъде увлечена. Това което се наблюдава по моя представа е лекото изменение в градиента - плътността на движещата се течност. От едната страна - на втичането налягането е по-високо , съответно плътността е по-висока. От другата страна, където е изтичането плътността е по-ниска. Тези разлики в градиента са нищожни, но достатъчно за да има леко пречупване. Ако обаче течността е засилена и няма плътностни разлики едва ли би имало същите отклонения.

Не виждате ли че ДК имитира знания по физика, иначе няма дори и базови познания. ДК е нещо като поет, литератор или социален изследовател, привлечен от "интензитета" на използваните изразни средства и образния език. Сканер и Младенов дотолкова нагледно вкарват от тоя образен език щото правят спора им да изглежда общонароден. Обаче вие си знаете че без без математики и физика в тия среди изобщо не става.

Колега Станиславе, Не само че така ви се струва, но и това си е точно така. И няма как да е другояче. Всичко е полета и всичко минава през взаимодействията на полетата. Като се почне от електроните, ядрата, вътре в ядрата, че после се прехвърляме на атоми , молекули, кристали и гравитация. Самото пространство е също нещо като съвкупност от вълнови функции. Изстрелваме електрон през кристална решетка: и къде ще се забият електроните? Ами резултата пак се описва с разни вълнови функции... А защо? Щото на засиления електрон колкото и да е засилен и праволинеен му се налага да мине през усукано и надупчено пространство, моделирано от вълновите функции на кристалната решетка. За да се разберат тези вълнови функции трябва да се знае за стоящите вълни. Стоящата вълна е състояние на средата където водата или въздуха си трептят с постоянна амплитуда. Гледате примерно водата в една чаша - вълните са застинали и не мърдат. Така и въздуха в резонатор - трепти си равномерно и продължително, едно кратко трептене остава да кънти за продължително време. Така е и със стоящите вълни на електроните. Електрона се забива в една затворена траектория и създава сравнително постоянно електромагнитно поле, описвано със статична вълна. Електромагнитното поле на забития електрон се описва с количеството енергия. Изменението на енергията изменя и формата на статичната вълна . Квантовата механика ги описва перфектно тези механизми, а има множество графики за онагледяване на вълновите функции на електроните и електронната обвивка. Електрона е най-простата елементарна частица. Едва ли ползването на стринговата теория ще ни визуализира електроните по-добре. Аз съм се опитвал да си представя някои от тези механизми през математика и математически функции. Стринговата теория ми се струва недостатъчно интуитивна, там понятията се забиват в твърде големи абстракции, дето няма как да бъдат проверени. На ниво атоми, електрони и молекули съвременната квантова механика ни дава пълна картина и обяснения. Значи няма нужда от стринговите за да си обясним строежа на веществото. Обаче за да си обясним строежа на вакума - квантовата механика не ни казва достатъчно. Моделирането на вакума и празното пространство изглежда че е по-сложно от моделирането на атомите и електроните. Поправете ме ако греша колега Янков?

Всички тези теории се свеждат към геометричното представяне на изкривяванията в пространството. Чрез тях ние визуализираме територията в която се подвизават вълновите функции. Обаче едно е да запишеш интеграл на затворено пространство =1 . А друго е да опишеш всевъзможните траектории по които бяга впримчения електрон. На ниво ядро нещата стават дори много по- комплицирани. Интуитивно е че това усукване на пространството зависи от енергиите. Стринговите теории вкарват това понятие стринг - обаче в реалността стринг няма, имаш затворен контур по който стават процесите, обикаля вълновата функция. Стринговите представяне прави визуализацията дори по-сложни и объркана отколкото чисто математическото описание с пси. Отделно че разработчиците на стринговите теории са се хванали за гушите и не могат да се разберат колко са им дименсиите.

Средна Европа е по-късно позициониране, не е ли така? Първоначално ги локализираме около Черно Море и до Урал. Какво се има предвид "цепване на R1b" масива?