tantin

Множество нови статии са се появили на сайта на Д.Райх: https://reich.hms.harvard.edu/publications Както може да се очаква, Д.Райх е съавтор на почти всички тях. Невероятна работоспособност или го слагат за съавтор по причина за спонсорство? Когато в един екип са 10-20 човека, какво пречи и да са 30? Но да не се заяждаме на дребно, има нови публикации и желаещите могат да ги погледнат. The return of the Beaker folk? Rethinking migration and population change in British prehistory Genetic landscape of Gullah African Americans Dairying enabled Early Bronze Age Yamnaya steppe expansions

Hoek type interferometer breaks Lorentz symmetry https://www.academia.edu/24376184/Hoek_type_interferometer_breaks_Lorentz_symmetry Пример за такава статия , според която експеримента на Хоек нарушавал принципите на Симетрията на Лоренц. https://en.wikipedia.org/wiki/Fizeau_experiment - тука също го има описан експеримента на Хоек.

Корекция: опитът на Физо от 1851г е еквивалентен на измерванете на скоростта на светлината в движение. Този опит исторически също е тълкуван погрешно. Даже се смята за потвърждение на СТО. И този и сума ти други опити са правени. Вдигаш пушилката, после пък отваряш да се проветри, после нова пушилка. Остава да ги видим тези правилните тълкувания по Нютон. Вече показахме с клипове от Ютуб че заблудите са присъщи и на възрастни и също и хора с професорски титли на стари години стават невменяеми. До тук ни едно сносно опровержение на СТО или ОТО не съм чул и видял. Напротив - с годините доказателствата стават все по-силни. Достатъчно много време отделих на тези дискусии, за момента не виждам повече смисъл да се спори тук. Може и да поглеждам отвреме на време, но разговора заприличва на спор заради спора, повторения и нищо ново. Някой ( не визирам Младенов) се упражняват в отричане на Айнщайн без особено да са си дали труд да прочетат Айнщайн или тези преди него.. Айнщайн е не само гениален ами и елегантен в представянето на новите теории. Има случаи когато Айнщайн представя една теория. После се отрича от нея по една или друга причина, а след време след смъртта му теорията наново бива доказвана и възприемана. Не е лесен пътя на новите знания. Не е и праволинеен. Ако Младенов е толкова убеден в тезите си - да не си губи времето в празни дискусии - а да публикува научни статии, реферати или чисто и просто в Академията. Ако статията вече е готова - може да бъде споделяна преди печат в очакване на издателя.

Ето тука си в грешка. Ако имаше такова влачене щеше да има различни скорости за светлината според местоположението на наблюдателите - влачени или в движение. Такъв ефект като влачене / забавяне, ускоряване - няма.. Грешна интерпретация, грешно представяне. Нещата в природата са другояче.

По това нямаме спор. Спора тръгна от другаде: в опита на Майкълсън и Морли вие обяснявате липсата на отклонение причинено от движението на земята с това че въздуха се движи и че реално измерването става в статична среда, понеже въздуха е статичен. Аз вметнах че движението на въздуха няма отношение. Вятъра не пречупва светлината. Етера ако съществува си преминава през въздуха и през каква да е материя и си остава неподвижен, неповлиян от движението на материята. Пространство-времето си прониква в дълбочина на всякаква материя и не се влияе от движения. И затова С е константа.

С вашия пример по вашата глава: https://en.wikipedia.org/wiki/Refraction Atmospheric refraction Main article: Atmospheric refraction The sun appears slightly flattened when close to the horizon due to refraction in the atmosphere. The refractive index of air depends on the air density and thus vary with air temperature and pressure. Since the pressure is lower at higher altitudes, the refractive index is also lower, causing light rays to refract towards the earth surface when traveling long distances through the atmosphere. This shifts the apparent positions of stars slightly when they are close to the horizon and makes the sun visible before it geometrically rises above the horizon during a sunrise. Heat haze in the engine exhaust above a diesel locomotive. Temperature variations in the air can also cause refraction of light. This can be seen as a heat haze when hot and cold air is mixed e.g. over a fire, in engine exhaust, or when opening a window on a cold day. This makes objects viewed through the mixed air appear to shimmer or move around randomly as the hot and cold air moves. This effect is also visible from normal variations in air temperature during a sunny day when using high magnification telephoto lenses and is often limiting the image quality in these cases. [9] In a similar way, atmospheric turbulence gives rapidly varying distortions in the images of astronomical telescopes limiting the resolution of terrestrial telescopes not using adaptive optics or other techniques for overcoming these atmospheric distortions.

Колега, прочетете първо. https://bg.wikipedia.org/wiki/Мираж Не се било получавало от температурата, а се получвало от движението на въздуха ? Глупости на търкалета. Абсолютно от температурата.. При въздуха и най-малките изменения в температурата водят до големи обемни разширения и така се променя рязко плътността. Така че за какво ли говорим. Това се учи в незнам кой си клас по физика - вероятно в 4 клас за деца.

Това е температурно и резултат от различната плътност , а не от въртенето и от засилката на въздуха.

Аз пък твърдя че с опити като този на Майкелсон и Морли можем да измерим скоростта на въртене на Земята.. С отчитане на всички фактори, с отчитане на скоростта на светлината, изкривяванията, и всякакви фактори - със сигурност можем да измерим скоростта на въртене на земята. А най-простия начин да измерим това въртене и тази скорост е да гледаме слънцето и да отчетем за колко време земята прави едно пълно завъртане. Този път се изложихте Младенов. Изложихте се от всякъде, как така да не можем да отчетем скорост на завъртане на Земята. Ами формулата за височината на сателитите, ами първа космическа, втора космическа. Има толкова много начини за провеждане на експерименти. Естествено че опита на Майкелсон - Морли е пример за отрицателен експеримент, където резултатите оборват тотално първоначалните предположения и това дава основание за създаването на СТО. Ако обаче се подходи в съгласие с СТО - измерването на периферната скорост от въртенето на земята става като детска играчка.

Ако това което ти твърдиш с въздуха, че той е причината за покояща скорост на светлината - мисля че пак си в грешка. Представи си сателитите дето обикалят около земята. Ами слънчевата светлина - веднъж се блъска в движещ се насреща и въздух, другия път застига отдалечаващия се въздух. Ти не си даваш сметка че въздуха е едно нищо за светлината. Светлината си минава през въздуха като куршум през хартийка - няма значение дали хартийката е засилена или в покой. Засилвай въздушни потоци на свръхзвукови светлини - те няма да изменят нито посоката, нито скоростта на радиовълни и светлина. Виж температурата на въздуха може да има по-осезаемо отношение. Топлия въздух има различни електромагнитни свойства спрямо студения. Достатъчно е да погледнеш нагретия асфалт.. Обаче гледай колкото си искаш в тайфуни , урагани и бурни ветрове.. Температурата на въздуха е това което изменя светлопроводимостта, а не вятъра и движението.. Предполага се че движещ се въздух може да има различна температура, но при липса на температурни разлики не можем да измерим особено отклонение в посоката на светлината, независимо от движението на въздуха.

А това е пример за експеримента на Фуко, реализиран с лазерен източник: Този апарат не е много скъп, някакви си 6-7 хиляди долара. Обаче измерваните стойности са с точност до 1.5 - 2.5% от приетата скорост за светлината. Значи с тоя апарат не можете да се отчетете скоростта на земята. Скоростта на въртене на Земята отнесена към скоростта на светлината са приблизително 1: 500 000 .

Това е експеримента на Фуко за измерване на скоростта на светлината. В тази лекция е обяснено много добре как става измерването. На времето Фуко е измерил стойност от 298000 km/s . Това е с около 1 % разлика спрямо това което днес се приема за С. Вижда се че 1 % разлика е около 2000 - 3000 км/ сек. Земята ни се върти със скорост 2000 км / час. Значи със експеримента на Фуко няма шанс да се измери това отклонение , понеже Фуко измерва ъгъл на отклонение. За разлика от 1/3600 в ъгъл равен на 0.072 градуса - вижда се че толкова слабо отклонение би било неуловимо в съвременната апаратура. Затова с тоя експеримент не може да се измери изменението в скоростта на светлината в зависимост от движението на системата. Студентите на този преподавател са се пробвали с лазерна установка да измерят С, но са получили по-неточни резултати от Фуко. При Фуко светлинният лъч е бил изпратен на 30 км разтояние и отразен обратно. Представете си какво значи да се изпрати светлина на 30 км и да се получи в същата точка обратно.. Фуко е бил гениален като експериментатор.

Защо да е спорно бе приятелю? Отказваш да приемеш резултатите на Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory (LIGO) ? Ами те хората си казват и в какъв обхват е точността на изведените от тях резултати. Не една, а няколко такива лаборатории работят в паралел, всяка една от тези лаборатории дава своите измервания и своите изчисления за точност.. Това са от най-сложните и най-скъпи експерименти.. При това гравитационните вълни са измерени в паралел с радио-вълни, с оптически измервания, с резултати от сателитите. Вие обаче си казвате че това било спорно.. Нищо че за такива измервания се раздават нобелови награди на килограм. Важното за теб е че Нютон е по-прав и че не може светлината да е с еднакава скорост за подвижен и за движещия се наблюдател. Хем влизаме в съгласие, хем намираме общи допирни точки, а после вие зачертвате напредъка, връщате се при Нютон и няма мърдане от там. Ами нищо повече не мога да направя и не ми се занимава да обяснявам. Опитах се да дам най-простото и най-интуитивно обяснение защо С ще бъде измерено с еднаква стойност за всякакви наблюдатели - движещи се и статични.. Има си обективни причини. Причините са вградени в структурата на пространство-времето.

Нека да се отбележи, че това е недоказано твърдение. Тъй рече Айнщайн ... но никой не е потвърдил експериментално. Нали вече го обсъждахме: най-новите измервания Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory (LIGO) - вече са регистрирали гравитационни вълни и имаме някакви първи и приблизителни данни за гравитационните вълни като скорост. Въпреки че има все още неточности по тях - то все пак се вижда и разбира че гравитационните вълни са съизмерими със скоростта на светлината.. Така че е много некоректно да твърдите че не било потвърдено експериментално.. Вие отказвате да приемете тези експерименти или си затваряте очите? А защо само и непрекъснато намесвате Айнщайн в цялата тази работа? Ами Максуел? Максуел много преди Айнщайн извежда формулите, дава стойността за скорост на светлината, предсказва електромагнитните вълни и много други работи. Айнщайн, та Айнщайн ! Хванали сте се с Айнщайн като удавник за сламка в океана и търсите само и единствено през него да докажете колко не познавате дълбоките научни основи, върху които Айнщайн е стъпили преди да изведе СТО... Цялата черна и мръсна работа по доказването на СТО я е свършил Максуел. Реално Максуел е свършил толкова много работа, че всичките след него трябва да са му много благодарни.. Обаче такива като Донкихота дори не са го чували и си нямат идея що за птица те това Максуел.. Така че дерзайте, действайте, отстоявайте си идеите, но не си мислете че на Айнщай току от никъде му хрумнали някакви си глупости, ударила го ябълката по главата като Нютон, та отведнъж му просветнало... Айнщайн е направил гениални прозрения разбира се, щото преобръща представите ни за време и пространство с краката нагоре .

Елементарно Уотсън ! Как дори не се сетих за това ! Ами че то е толкова лесно за досещане ! Само дето още Нютон на времето си е блъскал главата дали светлината е вълна или частици... И много други въпроси, на които Нютоновата механика изобщо не може да даде отговори. Но все пак благодаря г-н Младенов за смисления отговор. Ясно че децата в 5 клас изучават тази теория и още в ранните си години вече могат без проблем да изчисляват формулите за свободно падане и привличане между телата.

The speed of gravitational waves in the general theory of relativity is equal to the speed of light in a vacuum, c.[3] Within the theory of special relativity, the constant c is not only about light; instead it is the highest possible speed for any interaction in nature. Formally, c is a conversion factor for changing the unit of time to the unit of space.[4] This makes it the only speed which does not depend either on the motion of an observer or a source of light and / or gravity. Thus, the speed of "light" is also the speed of gravitational waves, and further the speed of any massless particle. Such particles include the gluon (carrier of the strong force), the photons that make up light (hence carrier of electromagnetic force), and the hypothetical gravitons (which are the presumptive field particles associated with gravity; however, an understanding of the graviton, if any exist, requires an as-yet unavailable theory of quantum gravity). Формално С е константен фактор за превръщане на единица време в единица пространство. СТО ни дава тази константна величина за преобразуване на време в пространство - или обратното - как промяната на пространството се трансформира в промяна на времето. Ако нямаше никакви промени във пространството - нямаше да има и време. Абсолютно застиналото пространство би било безвремево. За да има време - трябва да има и промени в пространството. Тази връзка между време и пространствени изменения се описва чрез тази константна величина С.

Добре казано - СТО може и да не е най-правилната теория, но тя е преходно тълкувание към следващите по-усъвършенствани теории като квантовата механика или теорията за елементарните частици. Без СТО едва ли щяхме да имаме този бърз напредък във всички направления на модерната Физика. А ако СТО не е правилна - то някой може ли да посочи коя е правилната теория? Има ли по-добро тълкувание ? Ако трябва да обучим някой тепърва започващ да изучава физиката, как бихте препоръчали, по кой път да се измине това натрупване на знания с избягване на грешките и директно впускане в правилните посоки?

Да се върнем пак на скоростта на светлината. Защо тя е константа за всички наблюдатели? Всичко се решава чрез формулата за С изразена като корен квадратен от 1 върху произведението на електрическа и магнитна проницаемост. Ако електрически и магнитни свойства на средата са еднакви във всички посоки - то средата се нарича хомогенна. Ако обаче свойствата не са еднакви - говорим за нехомогенна среда. Ако имаме високоскоростно движение през хомогенна среда (била тя и вакум), то свойствата на тази хомогенност се изменят. Високите скорости превръщат хомогенната среда в нехомогенна. Айнщайн въвежда в употреба тензорите чрез които отчита подобна нехомогенност на средата. Ако електрическата проницаемост се изменя, то това автоматически изменя и магнитната проницаемост на средата. Каквото и да правите, както и да усуквате или ускорявате средата -това усуква или изменя взаимносвързаната магнитна проницаемост. По простата причина: магнетизма е форма на проявление на електрическото поле. И затова какъвто щете наблюдател, каквато искате координатна система : С е константа, характеризираща електромагнитното поле. Както искате така си я измервайте. Тази константа не е свързана с времето на никоя конкретна координатна система. Тази константа е извън времева, универсална. Времето като наблюдаема характеристика за всяка координатна система вече зависи от същата тази константа С, в смисъл че С участва в каква да е координатна система и все си е константа. От там може да се изведе и връзка между универсалната константа С и другата универсална константа за G - гравитацията.

Ако направим подобен мислен експеримент с влак, движещ със светлинна скорост. Да речем че влака свети, то е ясно че ще свети, дори ще гори и ще се разпада. Всеки удар с молекула на въздуха ще е неутронен сблъсък и разпад на ядра. Ако такъв влак мине директно към земята - земята ще се разпадне на парчета, няма да остане нищо нито от наблюдателя, нито от планетата. Дори да предположим че тоя светлинен влак не взаимодейства - наблюдателя ще го регистрира като един мощен светлинен импулс - ослепителен. Толкова мощен ще е тоя импулс че би ослепил очите на наблюдателя. Но да речем че наблюдателя е космонавт в кораб, а влака на космическа скорост прехвърчи през вакума в тъмното. Космонавта си свети с фенерчето. За някакви си части от секундата целия влак ще мине през цялата дължина на видимия хоризонт. Космонавта няма да има никакъв шанс да разпознае начало или край на влака. Цялото събития ще се случи твърде бързо. Огромният влак за този наблюдател ще генерира свръх кратък поток светлинни импулси и ще изчезне също толкова бързо.

Напротив. СТО надгражда съществуващите до тогава теории и дава нов поглед, ново обяснение. Всички предишни теории запазват своята валидност при определени начални условия. СТО ясно показва какви изменения настъпват при движещи се координатни системи с големи скорости. Не зная кое приемаш за абсолютни факти. В теорията на относителността няма абсолютни неща. Относителността се приема за водещ принцип. Това което е абсолютно в една координатна система става относително в друга координатна система. Разбирам че ти искаш да има абсолютни закони , мерки и време в някакво абсолютно пространство с абсолютна координатна система. Но ние живеем в относително пространство, Земята е в движение спрямо слънцето, луната другите планети. Дори Земята е в движение спрямо себе си - върти се на всеки 24ч. Тази скорост на въртене на Земята около собствената и ос е огромна. Представи си - това за почти 44 000 км. Земята ги превърта само за някакви си 24ч.. Това са почти 2000 км в час. С такава скорост ние се въртим около остта на земята. Както се вижда това въртене не ни пречи да откриваме физични закони.. Дори и да има свиване в посока на движението - то няма как да го регистрираме в обикновенната практика, освен ако не се ползват някакви много сложни опити. Свиването на дължините или изоставането на часовниците може да бъдат регистрирани само при значителни скорости. Когато са правени опитите по измерване скоростта на светлината е ползвано именно въртенето на земята . Така че няма смисъл да се ходи до супербързия влак във Франция.. Ако желаете да правите опити с измерване скорост на светлината - имате го това непрекъснато движение със скорост 2000 км / час.. Вижте слънцето - на изгрев или на залез и преценете кога се отдалечава и кога се доближава. Има множество опити с които може да се правят директни измервания скоростта на светлината.. Заинтересувайте се и си направете поне един такъв експеримент. Нека тогава пак да говорим.

Какъв спор? Какъв е спора? Дължината L = c.T . Ако времето се съкращава то и с*Т се съкращава. След като нямаме практическа постановка и база за експеримент - то и спора става излишен. Представи си че едно тяло е идеално еластично. Ако искаш го разтягаш, ако искаш го свиваш. Горе долу това става при движение с високите скорости. Вероятно има сценарии където тялото се разтяга. Примерно - дърпаш го отпред - разтягаш го - тялото се ускорява от 0 до С. Или пък го буташ отзад. Тялото ще се свива. Дори и металите при големи енергии се стопяват и дори се изпаряват. Металната линийка при големи енергии ще е в състояние като парче гума. Колко е дължината на еластично парче гума? Колкото го разтегнем. Дори и без никакви СТО и ОТО ясно е като бял ден че ще има промяна в дължината. При малки скорости това изменение е пренебрежимо малко разбира се. Тука обаче според СТО : хващате линийката, дърпате я с огромна сила, подлагате я на огромното ускорение ( затваряме си очите че тя би трябвало да се разпъне като ластик) . Според СТО линийката ще се свива.

Гледай сега: това със скъсяване на дължините. Не говорим за скъсяване на ширината. Говорим само за скъсяване на дължината. Кой е най лесния тест за проверка на дължина? Пускаш едно тяло в отвор и гледаш дали ще мине през отвора. Ако беше да проверим ширината - правим много дълъг процеп и пускаме движещия се обект. Ясно че ширината не се свива. Щото ако се свиваше - засилваме тялото и то без проблем се мушка в процепа. Обаче при дължина и засилване по дължината - тоя експеримент с процепа не минава. Щото за да влезе едно тяло в такъв процеп - първо трябва да го спреш. А при спряно движение няма никакво свиване на дължината . Теорията - СТО ясно ни предсказва какво и как се случва. Не е нужна безгранична фантазия за да си представим че по една или друга причина се случва скъсяване в дължина и забавяне по време. Ако няма скъсяване в дължина - вероятно забавянето по време ще е още по-голямо. Или пък ако времето се окаже по-малко забавено, то намаляването на дължината да е по-голямо. Възможно е тези характеристики да зависят също от електрическата и магнитна проницаемости на средата. Фактът че произведението на електрическа и магнитна проницаемости е константа и че не зависи от координатната система - това е СТО. Ако искаш пробвай с етер и без етер. Етера предполага че движещия се наблюдател би регистрирал скорости по-големи от С. Обаче експериментите категорично отхвърлят етера като преносна среда. Напоследък пак се заговори че има някакви възможни обяснения през етера..

Абсолютно! Времето и пространството са локални. Умнико това откъде го измудри, или света богородица ти го е нашепнала Губиш си времето приятел. Види се че май по-далеч от физика за 10 клас не си помирисал. Щом намеси и светата Богородица. Ако беше учил от по-сложните нива на физиката щеше да знаеш че всяка координатна отправна система си има собствено време. Но за теб това са вероятно празни понятия. Всяка координатна отправна система със собствено време описва събитията в собственото си "локално" време. Изглежда че си "налучкал" понятие във философските ти погледи.

Скъсяването на дължините е следствие. Това изобщо не ти е най-големия проблем. Ти ако искаш в твоите формули изчислявай по абсолютната дължина. Нямаш проблем. Така изчисляват и при Нютон и при Галилей. Обаче нали се договорихме вече за часовника? Нали часовника забавя, така ли беше? Пускаш едно тяло да се движи за време Т. Изминава се разтояние L = v*T. За същото време Т и при същата скорост v спрямо неподвижен наблюдател кое разтояние ще е по-дълго ? На неподвижната система или в движещата се КС ? За да имаш константни дължини ти трябва фиксирано време, иначе не става. И тогава с фиксираното време би трябвало и скоростта на светлината да надскочи С. И така се връщаш в омагьосания кръг.

Абсолютно! Времето и пространството са локални. Ами ето - един по един аргументите за отричане на СТО паднаха. Това за дължините - няма дори особен смисъл от доказване. Чисто и просто мерките стават несъизмерими, неприложими. Най-глупав пример - как седящия на земята ще измери дължината на бързо движещ се обект. За да се измери такава дължина - единствен способ пак би бил светлина. Но при скорости съизмерими със светлината то настъпват неточности. Тези неточности ще са в посока скъсяване, а не удължаване. Въпреки че траекторията на бързо движеща се точка най-вероятно ще ни изглежда като линия. Основния проблем е в синхронизиране на една координатна система с друга. При светлинните скорости дори няма време. Началото на "времето" в светлинните скорости е края на съществуване на светлината и превръщането и в друга форма на енергия. Също както с големия взрив. До големия взрив няма време. Някакви плазми и енергии си обикалят със скорости близки на С в някакво си вътрешно затворено пространство. Отваря се това пространство, пропуква се и всичко изскача със скорости на светлината. Това събитие се приема за начало на Времето ни.