tantin

Ето мнението на Бешевлиев: http://macedonia.kroraina.com/vb/vb_5.html

Имаме доста причини да смятаме че титлата на първите български владетели е : "кана" . Продължавам да разглеждам средноазиатски тюркски диалекти и откривам че там се използва точно такова наименование "кана" . Това ни дава също приблизителна представа от къде може да са тръгнали предците на рода Дуло. Ето текст от една приказка - за белия хани и за черния хан: Нека обаче да имаме предвид че в тюркските езици има множество падежи и също сложно слово-образуване. Към края на думата може да се добавят множество наставки: Виждате че в падежната форма се използва "канга", а не каган.. В именителен падеж те ползват простата форма "кан" . „ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΗ / ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ / CANESVBHΓΙ“ - за тази форма на владетелската титла си мисля че се е произнасяла като Кане-Джубги / Кане-Чубиги / и дори е възможно да се е трансформирало към Кане-Йюбиги / Кане-сЮбги .. Тази промяна на "Дж" в Ч, Ш, Ж, С, Й я наблюдаваме при различните варианти на тюркските говори. При прабългарите виждаме да преобладава Дж и Ч, а Сюбиги е по-скоро изключение от това правило. За сравнение при числото седем имаме Джитем / Читем . При Кане-сЮбги - колкото по-силно е е ударението на Ю, толкова по-слабо е предпоследното "и" и дори изчезва. Ако пък Ю е слабо, то предпоследното "И" би трябвало да стане с ударение: Кане-сюбИги . В зависимост от това къде сложим ударението са възможни няколко прочита на титлата и това също променя произношението на съгласните.

https://afisha.ykt.ru/events/view?id=694037 Дархан Уус X главная выставка кузнецов Якутии

Според една стара статия на А.В.ДЫБО - "ХРОНОЛОГИЯ ТЮРКСКИХ ЯЗЫКОВ И ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ КОНТАКТЫ РАННИХ ТЮРКОВ" за титлата "таркан" : https://bg.wikipedia.org/wiki/Титли_(България) Интересен е дадения от А.В.ДЫБО вариант, понеже се посочва връзка с древните ковачи - металурзи . Това са хората които коват оръжието за царския род и съответно се ползват с големи привилегии. А за начален произход на тази дума според ДЫБО може да се търси връзка с източните иранци - тоест Ямная и следващите култури - Андроновска и Афанасиевска. -- В ПБД едва ли тарканите ще са все още ковачи . Най-вероятно по него време титлата таркан вече да е загубила връзка с почтенната професия и да са останали само привилегиите и новите отговорности за тарканите. Това е една от тези структури на които се крепи властта на княжеския род. В това отношение Якутския също пази интересно значение за тарханите: дархан (Якутский → Русский) 1) почтённый; дархан уус почтённый кузнец; 2) важный, горделивый; спесивый, чванный. Според новата версия на ДЫБО - якутите са от най-първите племена свързани с прото-тюрките и сравнително рано се отделят далеч на изток. При тях се запазва една по-древна версия от общия пратюркски език. Това се вижда добре и от титлата за дархан уус - почетен ковач, важен човек на кана.

Прабългарската терминология такава каквато я откриваме в българския език е силно специализирана. Това са все термини - военни, календарни, административни ,битови -свързани с наименования на инструменти, търговия, конски приспособления. Кожарски изделия и облекла. Прабългарския не е навлязъл измежду славяните. Това идва да ни покаже че славяните са били много повече. Заобиколени отвсякъде от славяни прабългарите естествено са научили и използвали славянски език. На база именника, календара, оръжията, титлите, инструменти, наименования на селищата - езикът е идентифициран. Знаем достатъчно много за тоя език, имаме база за сравнение. Прабългари е имало! Ако обаче се проследи историята на хуните и завладяването на Европа и Централна Азия - ясно е че това са военни съюзи, завладявания и подчинявания. Хакаси, тувинци, скити - генетичните тестове показват точно такива смесени групи от няколко етноса. Прабългарите са един от тези етноси. Определено тюркски, със силно фино-угорска влияние, смесване. Фино-угорска компонента е по-видима в езика им отколкото иранската. Примерно вун, вечем -това е Уралското влияние.

Именника ни дава най-добрата представа за управляващия род преди пресичането на Дунава. Събитията от именника са ясно разпознаваеми и датирани. Това обаче е само върхушката, управляващата династия. Разпознаваем е също езика на прабългарите. Въпреки че има разминаване със славянството и със славянския език, именно Именника е нашият български разказ за произхода, национален разказ за създаването на държавата. Всички други версии за тракийци, иранци, сармати, усини, скити, славяни бледнеят пред Именника и отпадат пред бръснатите глави на рода Дуло.

Оказва се че има такива предположения за връзка между "търговия" и "коприна" . Пътят на коприната е търговски път, но можем ли да свържем и термина за "търговия" с наименованието на коприната? Коприната е стока която за онова време е била непостижима като производство другаде освен в Китай. Единствения начин за да си я доставят за болшинството от средновековните народи е било чрез търговия. Но при тюркските народи си има друга дума за тържищата. За да се види по-добре тази връзка с коприната ето няколко примери с думата "коприна" на няколко езика: торго - монголски пурçăн - чувашки торғаа - хакаски дарий, чилле, джибек - карачаево-балкарский yipek, ibrişim - Крымскотатарски торгу - тувински Виждате че тази дума се ползва в централна Азия и има голяма вероятност тази дума да е означавала същото и при прабългарите. А ако на прабългарските тържища се е търсела и предлагала коприна , то наименованието за такива тържища е възможно да се свърже с коприната. В цял свят Пътя на Коприната се асоциира с търговия, така че прабългари и славяни едва ли са изключение от тези процеси. Да не забравяме също че преди прабългарите в Европа се установяват хуни и авари. Предвид връзката на хуните и аварите с точно тези групи от тюрки, които посочвам по-горе - съществува вероятност за ползване на подобен термин от времената преди установяване на ПБД , с което пък можем да си обясним присъствието на такъв термин за тържищата при всички славяни. Прабългарски произход е само един от възможните варианти за етимологията на "търговия". Еднакво възможни са и гръцки, римски и дори илирийски (както се видя от най-първата версия с която започнах тази тема).

https://lexicography.online/etymology/т/торговать

Търсех нещо по друг повод и забелязах следните изрази: https://titus.uni-frankfurt.de/texte/etcs/slav/aksl/suprasl/supra.htm?supra093.htm цѣсар / цѣсарства / цѣсар'ьствова / цѣсара Вижда се как от цѣзарь се преминава към цѣсарьство което е съвсем близко по звучене до славянската дума "царство". (цьсарство) цѣсарьствоу̑ѭштѹ (Line: 19) господоу нашемоу ҃їс ҃хсоу

Старобългарския ни дава подобна дума със съвсем друго значение: Не е обаче това търсената от нас дума. Имаме по-добър вариант: тръжьникъ - за момента намираме тази дума като сараф, чейнджъджия, дилър на пари. Тръжника , или търговеца седи зад някаква си дъска (вероятно маса), на тази дъска има или стока или някакви пари. Вижда се от описаното по-горе дейстивие че продавачите и купувачите били изгонени от храма, а дъските на търговците били преобърнати, разсипало се е среброто на продавачите.

Като най-близка връзка се дава връзката с древния град Триест: Trieste Tergeste (Latin), Terst (Czech, Slovak), Teryésti - Τεργέστη (Greek), Teurieseute / T'ŭriesŭt'e - 트리에스테 (Korean), Toriesute - トリエステ (Japanese)*, Triest - Триест (Bulgarian), Triest (Catalan, Dutch, Friulian, German, Polish, Romanian variant), Triëst (Dutch), Triest - Трієст (Ukrainian), Trieste (Finnish, Italian, Latvian, Maltese, Portuguese, Romanian, Spanish, Swedish, Turkish), Trieszt (Hungarian), Triyeste (alternative Turkish), Трст (Macedonian), Trst (Croatian, Serbian, Slovene) Тази връзка на "търговия" и "тържище" с града Триест обаче не е чак толкова видима и ясна. Не можем да отречем подобна вероятност, но едва ли името на града да е дало начало на славянския термин за търговия. Възможно е този град да е произлязъл от някакви събития свързани с числото 3 - битки, хълмове, реки, хора или други .. Така че предлагам да оставим настрана Триест и да погледнем другите възможности за обяснение.

Предлагам да разгледаме етимолотията за тези много използвани и сравнително модерни думи - търговия, търговец, тържище, търг. Привидно това са късни и модерни думи, но всъщност зад тях се крие многовековна и дори хилядолетна история. Какво ни казват официалните данни за момента:

Понеже едва ли има някой тука, който да знае що за чехли са това лапатарите - то от гатанката на Дядо Благо се разбира че лапатарите са обувки за не повече от 1 сезон. На пролет се обуват нови, а до есента вече са стари и скъсани. Най-вероятно това са плетени обувки от някакъв вид лико, листа, треви или подобно. Тази дума ще да е била доста популярна преди 2 века и всяко дете би трябвало да се досети какво означава въпроса от тази гатанка. Ако трябва да си представите дървото от тази гатанка - излиза че корените - това е главата. А клоните на дървото - това са краката на човек - обут с лапатари.. На пролет краката се обуват с новите лапатари (листа), а на есен въпросните лапатари се изхвърлят - тоест листата на дървото падат.. Не много интуитивна за детска гатанка, но така го е предложил автора. ПП. Пролет нови - лете стари.. Това ни дава 3 месеца - време на живот на лапатарите. Дори не издържат до есента.. Става ясно защо всички се присмиват на лапатарите.

Ето ви една гатанка от Стоян Русев (Дядо Благо) : (дърво) Стоян Русев (Дядо Благо) български детски писател Роден 2 февруари 1864 г. Заберново, Османска империя

Това вече е обсъждано доста пъти из темите на тоя форум, но не вярвам че вие ще тръгнете да ги четете. Вие четете избирателно понеже вече сте прегърнали здраво тракийския автохонизъм. Историята с този коментар че мирмидонците били българи е доста по проста за обяснение: През 6-ти век или по-късно когато са е писана историята на Йоан Малала славяните вече са се настанили около Солун и навсякъде из околностите. Славяни се установяват и по островите , включително и на острова на Ахил. Отпосле на същите славяни им се слага ново наименование: българи.. Дори и тези славяни, неживеещи на територията на ПБД също биват наричани като българи.. И така в историята на Малала се казва че живеещите на острова на Ахил са били известни като мирмидонци - но сега (по времето на записване на късната история) жителите на въпросния остров вече са славяно-говорящи (наричани също българи).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Лыко Тук са описани славянските технологии за извличане на лико - това са власинките от кората на липа или върба и други дървета. Направените от такова лико обувки се наричат при руснаците "лапти". https://ru.wikipedia.org/wiki/Лапти Носещите такива обувки са наричани: лапотниковъ . За тях става дума и в «Повести временных лет». В записи от 985 года, описывая победу киевского князя Владимира Красного Святославича и его дяди Добрыни над волжскими булгарами, летописец приписывает Добрыне такие слова: «Съглядахъ колодникъ оже суть вси в сапозѣхъ; симъ дани намъ не даяти, поидемъ искать лапотниковъ» (цитата по Лаврентьевской летописи)[7] («Посмотрел пленных, а они все в сапогах. Эти нам дань платить не будут; пойдем с тобой искать лапотников»). Същата дума за обувки се среща и при българите, описана е в етимологичния речник в няколко варианта:

Ако беше прочел поне малко от немската версия за Nesseltuch едва ли щеше да даваш такъв коментар. Не само че е ползвана копривата за такива цели, но си има и съответните думи в германски и славянски езици. За конопените дрехи си има друго име. Славянския речник е много богат с подобна лексика. Превод през гугъл: Терминът копривена кърпа, или накратко коприва, първоначално се отнася до тъкан, изработена от влакната на копривата.

Ако трябва да обобщя: "коприна" е чисто славянска дума с произход предшестващ използването на съвременната коприна. Тази дума има аналог само и единствено при германците, където също така са се изработвали такива тъкани. Изработените от коприва тъкани са били финни и здрави и по всичко личи че не са отстъпвали по качества на по-късната вносна коприна.

растителни влакна / https://en.wikipedia.org/wiki/Bast_fibre

https://de.wikipedia.org/wiki/Nesseltuch Стъблото, особено на старите растения от коприва (Urtica dioica L.), има много дълги и здрави влакна. Преди хилядолетия от тях са се правели копривени (копривени) нишки и тъкани. По този начин върховете на стрелите били прикрепени към дръжката на стрелите. Влакната са подходящи и за изработка на тъкани като копривена кърпа, която е много здрава , както и за риболовни мрежи и въжета. Преди да бъде въведен памукът в Европа, през 1723 г. в Лайпциг все още е имало копривена фабрика.

БЕР ни дава много добра насока къде да търсиим.

Много интересен ми се видя произхода на тази често срещана при нас дума: "коприната" . Допреди да разбера как се е стигнало до тази дума разгледах всевъзможните чужди названия: дарай, ххаре,даре, чила, шал, шелк, кафтан, ибришим, свила, торго и т.н. Оказва се че Коприна не е свързано с никое от гореизброените и няма връзка с наименованията от известния ни път на коприната. В същото време има видима близост между коприна - коприва. Оказва се че произхода на коприната като наименование е точно свързан с копривата...

Както вече бе обяснено тука, прабългарите едва ли са "самонаричали" чука с такова име. Поначало прабългарите трябва да бъдат търсени около Алтай. Аз ги свързвам с Хакасия и на запад от Хакасия. Разпространение на такива думи като "болга" за чук е заради металните чукове произвеждани от железарите - прабългари. Това разпространение на болга (чук) може да е по много причини: заемка, търговия, политическа зависимост и подчинение. Може да има и други обяснения несвързани с прабългарите. Затова е добре да се търси цялостна обосновка. Една дума може да тръгне от Китай и да стигне до Испания или другаде.

Ето какво казват в БЕР за брадвата: Както виждате нашите класически изследователи също смятат че брадва е заемка от германските езици.