tantin

Като най-близка връзка се дава връзката с древния град Триест: Trieste Tergeste (Latin), Terst (Czech, Slovak), Teryésti - Τεργέστη (Greek), Teurieseute / T'ŭriesŭt'e - 트리에스테 (Korean), Toriesute - トリエステ (Japanese)*, Triest - Триест (Bulgarian), Triest (Catalan, Dutch, Friulian, German, Polish, Romanian variant), Triëst (Dutch), Triest - Трієст (Ukrainian), Trieste (Finnish, Italian, Latvian, Maltese, Portuguese, Romanian, Spanish, Swedish, Turkish), Trieszt (Hungarian), Triyeste (alternative Turkish), Трст (Macedonian), Trst (Croatian, Serbian, Slovene) Тази връзка на "търговия" и "тържище" с града Триест обаче не е чак толкова видима и ясна. Не можем да отречем подобна вероятност, но едва ли името на града да е дало начало на славянския термин за търговия. Възможно е този град да е произлязъл от някакви събития свързани с числото 3 - битки, хълмове, реки, хора или други .. Така че предлагам да оставим настрана Триест и да погледнем другите възможности за обяснение.

Предлагам да разгледаме етимолотията за тези много използвани и сравнително модерни думи - търговия, търговец, тържище, търг. Привидно това са късни и модерни думи, но всъщност зад тях се крие многовековна и дори хилядолетна история. Какво ни казват официалните данни за момента:

Понеже едва ли има някой тука, който да знае що за чехли са това лапатарите - то от гатанката на Дядо Благо се разбира че лапатарите са обувки за не повече от 1 сезон. На пролет се обуват нови, а до есента вече са стари и скъсани. Най-вероятно това са плетени обувки от някакъв вид лико, листа, треви или подобно. Тази дума ще да е била доста популярна преди 2 века и всяко дете би трябвало да се досети какво означава въпроса от тази гатанка. Ако трябва да си представите дървото от тази гатанка - излиза че корените - това е главата. А клоните на дървото - това са краката на човек - обут с лапатари.. На пролет краката се обуват с новите лапатари (листа), а на есен въпросните лапатари се изхвърлят - тоест листата на дървото падат.. Не много интуитивна за детска гатанка, но така го е предложил автора. ПП. Пролет нови - лете стари.. Това ни дава 3 месеца - време на живот на лапатарите. Дори не издържат до есента.. Става ясно защо всички се присмиват на лапатарите.

Ето ви една гатанка от Стоян Русев (Дядо Благо) : (дърво) Стоян Русев (Дядо Благо) български детски писател Роден 2 февруари 1864 г. Заберново, Османска империя

Това вече е обсъждано доста пъти из темите на тоя форум, но не вярвам че вие ще тръгнете да ги четете. Вие четете избирателно понеже вече сте прегърнали здраво тракийския автохонизъм. Историята с този коментар че мирмидонците били българи е доста по проста за обяснение: През 6-ти век или по-късно когато са е писана историята на Йоан Малала славяните вече са се настанили около Солун и навсякъде из околностите. Славяни се установяват и по островите , включително и на острова на Ахил. Отпосле на същите славяни им се слага ново наименование: българи.. Дори и тези славяни, неживеещи на територията на ПБД също биват наричани като българи.. И така в историята на Малала се казва че живеещите на острова на Ахил са били известни като мирмидонци - но сега (по времето на записване на късната история) жителите на въпросния остров вече са славяно-говорящи (наричани също българи).

https://ru.wikipedia.org/wiki/Лыко Тук са описани славянските технологии за извличане на лико - това са власинките от кората на липа или върба и други дървета. Направените от такова лико обувки се наричат при руснаците "лапти". https://ru.wikipedia.org/wiki/Лапти Носещите такива обувки са наричани: лапотниковъ . За тях става дума и в «Повести временных лет». В записи от 985 года, описывая победу киевского князя Владимира Красного Святославича и его дяди Добрыни над волжскими булгарами, летописец приписывает Добрыне такие слова: «Съглядахъ колодникъ оже суть вси в сапозѣхъ; симъ дани намъ не даяти, поидемъ искать лапотниковъ» (цитата по Лаврентьевской летописи)[7] («Посмотрел пленных, а они все в сапогах. Эти нам дань платить не будут; пойдем с тобой искать лапотников»). Същата дума за обувки се среща и при българите, описана е в етимологичния речник в няколко варианта:

Ако беше прочел поне малко от немската версия за Nesseltuch едва ли щеше да даваш такъв коментар. Не само че е ползвана копривата за такива цели, но си има и съответните думи в германски и славянски езици. За конопените дрехи си има друго име. Славянския речник е много богат с подобна лексика. Превод през гугъл: Терминът копривена кърпа, или накратко коприва, първоначално се отнася до тъкан, изработена от влакната на копривата.

Ако трябва да обобщя: "коприна" е чисто славянска дума с произход предшестващ използването на съвременната коприна. Тази дума има аналог само и единствено при германците, където също така са се изработвали такива тъкани. Изработените от коприва тъкани са били финни и здрави и по всичко личи че не са отстъпвали по качества на по-късната вносна коприна.

растителни влакна / https://en.wikipedia.org/wiki/Bast_fibre

https://de.wikipedia.org/wiki/Nesseltuch Стъблото, особено на старите растения от коприва (Urtica dioica L.), има много дълги и здрави влакна. Преди хилядолетия от тях са се правели копривени (копривени) нишки и тъкани. По този начин върховете на стрелите били прикрепени към дръжката на стрелите. Влакната са подходящи и за изработка на тъкани като копривена кърпа, която е много здрава , както и за риболовни мрежи и въжета. Преди да бъде въведен памукът в Европа, през 1723 г. в Лайпциг все още е имало копривена фабрика.

БЕР ни дава много добра насока къде да търсиим.

Много интересен ми се видя произхода на тази често срещана при нас дума: "коприната" . Допреди да разбера как се е стигнало до тази дума разгледах всевъзможните чужди названия: дарай, ххаре,даре, чила, шал, шелк, кафтан, ибришим, свила, торго и т.н. Оказва се че Коприна не е свързано с никое от гореизброените и няма връзка с наименованията от известния ни път на коприната. В същото време има видима близост между коприна - коприва. Оказва се че произхода на коприната като наименование е точно свързан с копривата...

Както вече бе обяснено тука, прабългарите едва ли са "самонаричали" чука с такова име. Поначало прабългарите трябва да бъдат търсени около Алтай. Аз ги свързвам с Хакасия и на запад от Хакасия. Разпространение на такива думи като "болга" за чук е заради металните чукове произвеждани от железарите - прабългари. Това разпространение на болга (чук) може да е по много причини: заемка, търговия, политическа зависимост и подчинение. Може да има и други обяснения несвързани с прабългарите. Затова е добре да се търси цялостна обосновка. Една дума може да тръгне от Китай и да стигне до Испания или другаде.

Ето какво казват в БЕР за брадвата: Както виждате нашите класически изследователи също смятат че брадва е заемка от германските езици.

https://en.wikipedia.org/wiki/Paratha Това е индийски хляб. Паратха . Alternative spellings and names include parantha, parauntha, prontha, parontay, paronthi (Punjabi), paratha (in Odia, Bengali, Malayalam), palata (pronounced [pəlàtà]; in Burma),[2] porotha (in Assamese), forota (in Sylheti), farata (in Mauritius and the Maldives) ... The Hindi/Urdu word paratha is derived from Sanskrit (S. पर, or परा+स्थः, or स्थितः).[5] Recipes for various stuffed wheat puranpolis (which Achaya (2003) describes as parathas) are mentioned in Manasollasa, a 12th-century Sanskrit encyclopedia compiled by Someshvara III, who ruled from present-day Karnataka.[6] However, Puran poli is a separate bread. Earlier references to paratha have been mentioned by Nijjar (1968), in his book Panjāb under the sultāns, 1000–1526 A.D. when he writes that parauthas were common with the nobility and aristocracy in the Punjab.[7] According to Banerji (2010), parathas are associated with Punjabi and North Indian cooking. The Punjabi method is to stuff parathas with a variety of stuffings. However, Banerji states, Mughals were also fond of parathas which gave raise to the Dhakai paratha, multilayered and flaky, taking its name from Dhaka in Bangladesh.[8] O'Brien (2003) suggests that it is not correct to state that the Punjabi paratha was popularised in Delhi after the 1947 partition of India, as the Punjabi item was prevalent in Delhi before then.[9] За нас не е важен чак толкова вида на хляба. Вижда се че това е вид питка, плосък хляб, разточен на тънка плоскост и препечен. Това е много древна индийска дума със корени в санскрит. А това което сближава тази дума с брадвата е именно плоскост, разтегнатост, това че формата на този хляб е тъник и широк, разточен. За сравнение най-добре подхожда германски и неговата късна версия - английски. Това са bread - хляб , broad - широк broad - old English brad "wide, not narrow," also "flat, open, extended," from Proto-Germanic *braidi- (source also of Old Frisian bred, Old Norse breiðr, Dutch breed, German breit, Gothic brouþs), which is of unknown origin. Not found outside Germanic languages. There is no clear distinction in sense from wide. bread (third-person singular simple present breads, present participle breading, simple past and past participle breaded) (transitive, dialectal) To make broad; spread.[1] From Middle English brede (“breadth, width, extent”), from Old English brǣdu (“breadth, width, extent”), from Proto-Germanic *braidį̄ (“breadth”). Cognate with Scots brede, breid (“breadth”), Dutch breedte (“breadth”), German Breite (“breadth”), Swedish bredd (“breadth”), Icelandic breidd (“breadth”).

Разгледах малко - и няма да повярваш каква дълбока индо-европейски връзка има между брадва и хляб.. Английското bread не случайно напомня на брадва.. Корените на тези думи сочат санскрит. Сега нямам време да го разяснявам. Става дума за плосък хляб, като пита, катма , плачинта. Брадвата е наречена така понеже е плоска, сплескана. От там тръгва наименованието.

Ето и цитат по същия повод: The cognomen "Caesar" originated, according to Pliny the Elder, with an ancestor who was born by Caesarean section (from the Latin verb "to cut", caedere, caes-).[11]

Мерси за корекцията г-н Евристей! Посипвам си косата с пепел, оскубвам си малко от оплешивявашата глава и решавам да не пиша повече врели и некипели :). Мен ме интересуваше повече по етимологията, а в много от етимологичните обяснения не си дават труда да обясняват кой точно Цезар и за коя година. Тази грешка я забелязах също докато писах сега за Август - понеже там се вижда как Гай Юлий Цезар Октавиан бил осиновен от своя правуйчо Юлий Цезар... И от там ако трябва да връщам назад и да трия - разбирам ви разочарованието. Смисъла на казаното от мен е повече като етимология: думата за цезар изначало тръгва от този термин за "срязването", а вие много по-добре от мен можете да обясните кой е бил този велик или невелик родоначалник на Цезарите, от където се е взела тази най-велика Фамилия. ПП. По отношение на Август (Augustus) гледах само да цитирам и почти нищо не съм слагал от себе си. А на всичкото отгоре дори не сте ме прочели правилно. В първия ми постинг за Цезар - изобщо не уточнявам кой от всичките Цезари бил роден с цезаровото сечение. Не съм си дал труд да го проверявам и не съм го написал. Втория ми постинг - посветен на Августус - там ясно е казано кой е той, кога се е родил и прочие.. Ясно е като бял ден че единия Цезар и другия Август не са един и същ. Учудвам се как сте ме прочели грешно и какви грехове ми натресохте, замалко вече да съм плешивец.

Титлата Август (Augustus) е по-особена като история. И в тази титла се вижда същият субективен елемент - личността на Октавиан (Гай Октавий осиновен от своя правуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан ). Все пак докато Цезар има начално значение "срязан", роден чрез срязване, сечение, то значението на Август е много по различно и особено. Първо на първо нямаме директен превод на тази дума на славянските езици. Имаме множество синоними, но до момента не откривам директното едно към едно значение. Превеждат го като „Възвишеният“, но това на практика нищо не значи.. Надигнатия, повдигнатия или подобно ? Нищо подобно. Нека да го разясним по-добре. Да започнем с гръцката интерпретация за същото: При гърците същата титла влиза като Себастос - и дори това име става особено популярно сред тракийците. Тракийски войни с такова име ходят да се сражават по всички посоки на империята и така откриваме множество Себастияновци които се оказват чистокръвни тракийци. Значението на тази дума прз гръцки се превежда като: 1. уважаван 2. почитан Иначе казано Авгус е имало и значение на мъдър, стар, почитан, уважаван. Но не е и това основния смисъл на тази дума. Продължаваме по същността: Аугури или Огури - това са птицегадателите. Нещо като прабългарските "колобри". Съответно мъдростта на тези Огури се изразява в това те правилно да разчетат полета на птиците и от там това е волята на самите богове. Птицегадателите имат за задача да съобщят волята на боговете. Имат специални събития за разчитане на волята на боговете. Всичко това е описано в мъдрите книги на етруските, а в Етурия дори си имат университет, където се преподават висшите науки по разчитане на движението на птиците и от там волята на боговете. An augur was a priest and official in the classical Roman world. Службата на "Огур" е висша държавна длъжност в древния Рим и само висококвалифицирани служители могат да заемат подобна длъжност. https://en.wikipedia.org/wiki/Augur#History_and_public_role Щеше ми се да кажа нещо и за този специален университет в Етурия, но за момента не го намирам. Да не се отклонявам в тази посока. Да погледнем на събитието - събиране на тези птице-гататели и разчитането на волята на боговете. На френски имаме тази дума: inauguration - a ceremony to mark the beginning of something. - the formal admission of someone to office -the beginning or introduction of a system, policy, or period. На български - inauguration - това може да е "освещаване", може да е откриване, може да е предоставяне на мандат, делегиране на власт и подобно. Птицегадателите , наричани Огури посвещават избранника в длъжност, делегират власт, разкриват волята на боговете и от там вече избранника има мандат за власт и отговорност не само пред простолюдието, но и пред боговете и всичко живо. Така по този начин и Гай Юлий Цезар Октавиан получава поредната си велика титла от тези Птицегадатели, съответно със значение на избранника, посветения, човека с делегирана власт от боговете или както вие желаете още, има и други варианти за тълкуване. Има директна връзка между Огури (Augur) и Август (Augustus) . Бележка: моля да не бъркате римските "огури" с угри, уйгури, фино-угри и подобни. Древния запис и четене са били вероятно: Augur . Това АУ- в съвременния френски вече е преминало в У и от там съвременната френска дума, която е много ползвана се се чете с О. Произнася се като "Огюрасион".

Тази титла девалвира по-същия начин, по-който се е появила. Тръгва от нищото, от случайността, от успехите на един човек. Този човек е роден по метода на Цезаровото сечение. И от там и неговите наследници са Цезари / Кесари. Латинският обаче си пази значението на думата. Трудно "срязания" ще стане на "богоизбрания". Докато същата дума влиза в германски и славянски необременена от подобно наследство. Появяват се Кайзери и Царе.

Мен ако питаш брадва изобщо не е от "бера". Не знам как ти хрумна. Повече си мисля че е от "bardă". Дадох ти примери за вероятна близост на сарматски с френски, латински и влашки, нещо за което ти в началото се нахвърли. Не изключвам сарматското влияние. Абаев търси подобна близост на сарматски с осетински и алански. А съюза на сарматите с гетите и държавата им Сармато-гетия е още един аргумент за връзка с влашкия.

Резултатите определено са интересни. Мен по-скоро ме учудва големия дял на Ямна в ранните проби. Оранжево-синьото - ясно показва че това е заварено население: ЕЕФ смесени с западно-европейските ловци събирачи. Към тях се добавя солиден примес от Ямная . Към по-късните им проби обаче те добавят значителни кавказки и ирански неолитни елементи.. Логично можем да очакваме такива да бяха първите етруски. Възможностите са 2: 1. етруските да са ИЕ (ямна) -зелената компонента. На картата са показани с червените ромбчета. 2. Етруските са пришълци от Мала Азия със силен кавказки + Ирански неолитен компонент. На мен по-вероятно ми се струва втората възможност. На картата на изследването са показани в заградената област:

Мерси че се включваш със засилка в темата. Аз не съм подготвен за такива дискусии, но поглеждам с удоволствие. Погледни в тази статия: https://vja.ruslang.ru/ru/archive/1992-5/50-59 К.Т. Витчак Виж какво казват за "каруца": Ако обърнеш внимание на гръцкото обяснение в първи ред: кара-руес - това означава 4 колела. "roues" - на френски означава точно "колело". А френския е директен приемник на множество латински думи. Това което ние наричаме четириколка - виждаш древното наименование кара (катр, чатр) - руес. Тоест каруца си има директна връзка едно към едно с четириколка.. Сега въпроса ми е знаете ли кои са тези езици, в които думата "каруца" е запазена? Български и Румънски.. Румънците я знаят тази дума и си я ползват както и ние. Каруцар - знаете я тази дума - вижте я по-горе директно от скитския речник. Другата интересна дума е за "брадва". Какво казват изследователите на скитски и сарматски езици: Нашата "брадва" както се вижда произхожда от старата скитска или сарматска дума 'paradu' . А как от paradu е станало на то-пор не мога да коментирам. При нас ние ползваме и 2-та варианта: брадва и топор. Това са румънските думи: baltag (балтия), bardă (брадва) , toporaş (топор), satâr, (сатър) , secure, (секира) .

Абаев си е Абаев. Никой не му оспорва останалите трудове, обаче скито-сарматския му речник е неприет, непризнат. http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Abaev-rechnik na skito-sarmatski dumi.htm Погледни сам във въпросния речник - има всякакви думи в него от 10 езика. Ако погледнеш територията на Скития - това е огромно пространство. Колко са били народите , колко езици, колко диалекти, ами смесените езици? За индо-европейците знаем че са били там. Къде са германците, къде са тохарите и къде са хитайт /хетите/? Тези 3 езика се спрягат за най близки към германските. Славянски и латински са част от подобен континум. Какво пречи и сарматския да е част от този континум? При това с по-голяма близост към латински/ влашки?

По повод на коментираните по-горе думи - нека спомена също че има немалка вероятност сарматите да са доста близки езиково към власи и румънци, тоест да са говорили някакъв индо-европейски език - близък до латински и неговата разновидност - влашкия. А ако търсим сарматско присъствие и до Кавказ - то това осигурява съответния контакт между хуни-тюрки с носителите на романските езици. В такъв случай трябва да загърбим вероятността прабългарите да са "сармати" и съответно да се спекулира със сарматски произход на българите.