tantin

За да не става манджа с грозде и за да не се отклоняваме от темата за "прабългарското" : посочих доста аргументи за "прабългарския" произход на думата "шиле". Други изследователи също са го забелязали, но не ми е известно да има официална научна публикация и защита на подобна теза . Евентуална връзка с наименованията с други животни (във възрастта на млеко-бозаещите) е възможна, но това не е предмет на нашия разговор и няма да се отклоняваме. В прабългарско произношение една такава дума би звучала по-различно: шилгъ или шилегъ. Вероятно ударение на последната сричка . Съвременната дума "шиле, шилешко месо" - това са славянизирани заемки от древния прабългарски .

Не е трудно да си обясним защо е тази голяма разлика в значението и употребата Агнето по всичко личи е предназначено за жертвоприношенията. За огъня - "агни", "огонь". Свързано е с езическите жертвоприношения. https://en.m.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/h₂egʷnós

В българския те не са синоними. Но ако погледнете в руски и други славянски езици ще видите подобна употреба. Агне - на руски е ягненок. Шиле - обаче не се ползва особено при другите славяни. Има го при македонците (които са си българи) и много рядко при сърби. А виждате речника на Н.Геров. Дори и в днешния ни език тая дума присъства порядъчно. Въпреки че употребата е намаляла заради регулиращото въздействие на книжовния език, то употребата я има. При това не може да бъде наречена турцизъм, понеже в турския тая дума е изменена още от древността. монг. silegü - би могло да се търси родство и за жребец - " джилкъ" . жылқы Такива думи като шиле, яре, жребец , теле - се ползват за синоними на буен, млад, непокорен, напорист. С думата "агне" - е обратното : добро, послушно, беззащитно, жертвени, за заколение .

Значи и ти си съгласен че бялата риба -сулка носи наименование свързано с зъбите и (сул) ? Тука може да се търси и еднакъв произход за теле и шиле. В смисъл на двегодишно младо животно, сукалче или на млечни зъби . cielę, cielę, - теле на полски Неспециалист трудно може да разграничи кое е тюркско, кое славянско (ПИЕ) и кое ностратично.

Съществително нарицателно име, среден род, тип Етимология Прабългарска дума. Първноначалната форма е *šileg (сравни произв. шилегар, георг. местн. Шилигарник в Пирин, сръб. шиљег), като бълг. форма *šilę, -ta е обобщение на типа склонение *jarę, *agnę, *porsę, *telę за имена на животни. *šileg < *silek от *sil „зъб“, сравни чуваш. шăл „зъб“, старотюрк. sïš „шиш“ със семантичен паралел в старотюркски dišek „двугодишно животно“ < diš „зъб“, т.е. „животно на което са се развили зъбите“. Монголски съответствия са монг. silegü, калм. шилг „двегодишно камилче“. (Източник??) https://bg.m.wiktionary.org/wiki/шиле Това не съм го писал аз. Някой ме е изпреварил.

Значи изключваме втория и третия ред. Аз си мислех че шиш -> диш е по-лесно доказуемо, но съм сбъркал. По въпроса за шил-> шиш : За нас е важна етимолотията на едногодишното агне - нарича се шиле. Найден Геров в неговия речник дава множество примери за използване на тази дума: овцата се ошили, шиле мъжко, шиле женско. В същото време ние имаме синоними като агне и яре. За да се разбере че произхода на тая дума е тюркски и вероятно прабългарски, както и за връзката със зъби и по-специално млечни зъби - има няколко вида риби, които носят наименованието си заради зъбите им: Обыкновенный судак: от вида на шаран, перч - zander (англ. ). Тази риба се нарича шăла на чувашки. А още по-интересно е наименованието на същата риба на унгарски: Fogassüllő. И в двата случая името на рибата го извеждат от зъбите . https://hu.wikipedia.org/wiki/Fogassüllő A névváltozat a fogasméretűre fejlődött süllő szájában lévő kapófogai miatt van.[1] /Вариант названия связан с зубами во рту окуня, которые выросли до размера зуба. [1] превод от Гугъл транслейт/ süllő - го превеждат от унгарски като perch. Ето и от Найден Геров: Извеждането на етимологията на "шиле" през млечните зъби е донякъде проблемно мисля, щото както го описва Н.Геров още при раждането овцата се "шили, ошили" - това е глагол за раждането. Овцата ражда агнетата, които са вече шилета, шиленца ( би трябвало вече да имат млечни зъби , а млечните зъби почват да растат след раждането) ако това е етимологията им. До една година те се наричат шилета. А аз си мислех че това е до 2 години. Проблем е също защо българите позлват шиле, при условие че имаме агне и яре ? Дали ще е турцизъм или прабългаризъм ? Връзката с унгарците и чувашите ако е вярна сочи за прабългаризъм. Чувашкият ни дава най-доброто обяснение за етимология, понеже зуб = шăл . 1. множ. зубы шăл; передние зубы малти шăлсем; задние зубы кайри шăлсем;

https://bg.wikipedia.org/wiki/Огурски_езици Според уикипедията, произхода на думата "шиле" е от пратюркски корен "шил", което значело острие, остър зъб, млечен зъб. В това не е трудно да се убедим като погледнем думата "шило". В съвременен турски език, зъб се нарича diş (тур.); diş , diş (туркменски, азербейджански), тіс (казахски), tish (узбекски) "шило" - означава зъб на чувашки. Можем да предполагаме че "шиле" има по-древен - прабългарски произход. ПП. Шиш - в тюрските езици има значение на нещо остро, игла, кука за плетене, шишчетата за печене на барбекю -там се набучва месото на малки хапки. Вижда се че и тази дума е родствена към по-древната *sīĺ . (за острие ).

Хура пулă Шаран sazan ser (чув) ~ jüz (тюрк.) ‘сто'. sirma jarma , река Ерма, Янтра съклъкъ ; сокак Сърмисач Кундур ; xantar; kunduz - видра, бобър (Авторката извежда "кундур" като прабългарска дума. ) урва, яр - склон на бряг Най-вероятната "прабългарска" от всичките разгледани думи ми се струва това за видрата. Най-много внимание авторката отделя на "ширма", за което обаче не ми изглежда достатъчно убедително.

Въобще нямам намерение да навлизам в техническите подробности на тази тема г-н Евристей. В тази тема предпочитам да съм читател отколкото участник. Харесват ми вашите и на опонентите технически спорове относно кой, кога и и какво се е случило.Аз и досега навестявах темата и съм я чел с интерес (но не винаги). .. Причината да се вясна и в тази тема е един въпрос, който вече бе засегнат в по-ранните дискусии, а именно - 20 -000 славяни и евентуалната им измяна в полза на византийците. Аз задълбах относно Кормисош и промяната на управляващия род. Но явно че със смяната на управляващия род прабългарите и техните родове изобщо не изчезват. Все още прабългарите продължават да са привилегированата класа. Бих желал да попитам участващите в тази "експертна" дискусия относно това разделение на българи и славяни по времето на Телец. Дали действително имаме някакви доказателства за такова деление на българи/славяни, или пък това е нечие тълкувание. Защо след битката при Анхиало ( Сражението при Анхиало (763 г.) започва в пет часа сутринта на 30 юни 763 г., неделя и продължава до вечерта, когато славянските отряди преминават на страната на ромеите.) се говори за измяна на славяните, а българите изглежда са си все още чисти прабългари и шпрехат на прабългарски, тоест тюркски ? Можем ли да подозираме че през далечната 763 г в района на Плиска и Преслав се говори на прабългарски /огурски, тюркски/, докато проходите се пазят от славяните, и дори и на юг от Балкана сляваните вече се заформят като трайни коалиционни партньори на могъщата и всесилна пра-българска партия? Очаквам вашето мнение .

Погледнал съм вашата карта г-н Евристей и дори си мислех да я покажа. Дори ако се вгледате по-внимателно ще забележите че пътят на византийците - един от маршрутите е точно този за говорим. Тоест византийците най-вероятно са минали по този маршрут . Въпроса би бил по-скоро имало ли е там някакъв аул? Не говорим за някакви дворци или подобно. Може да е било тържище, селище, укрепен лагер с шатри. Аз го споменах това по-скоро за яснота относно маршрута на византийците. Не съм чул за съществуването на древен старобългарски град в Южна България. А само след 20-30 г от времето за което говорим се изгражда огромната гранична преграда - Еркесията.

Такова място -аул на Крум в Южна България най-подходящото място би било около извивката на Тунджа и е точно на 50 км. При това не е задължително да е дворец. Там се намира старата крепост Кабиле, но най-вероятно аула е изграден на ново място - възможно е да е там където е построен новия град Ямбол. Причината за това разположение - пътя около Тунджа в посока Одрин. От този аул до Карнобат са точно 2-3 дена път. По-късно границата Еркесия е изградена на около 10-15 км южно. Съвсем обяснимо е защо Карнобат се превръща в сборно място за византийската армия. Там се събират в едно сухопътните сили пристигнали откъм Ямбол и морският десант откъм посока Бургас.

Разбрах го. Имаме ги и двата варианта: læppa и loof (минало през някакво междинно læph ) . Което ще рече че думата е стигнала или съществувала там от преди идването на германците. Тоест от преди 1-то хилядолетие пне. Във всеки случай това няма никакво отношение към прабългарите.

Не че не ми харесва. Английското е по-късна версия. Middle English се формира едва през 10 век. Дават го че произлиза от лапа. https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Germanic/lōfô Etymology[edit] From Proto-Indo-European *lāp-, *lēp-, *lep- (“to be flat”). Cognate with Lithuanian lopa (“paw, claw”), Proto-Slavic *lapa, Armenian dialectal լափ (lapʿ), լուփ (lupʿ, “palm, flat of the hand”).

Прави сте! Това беше лапни-шаранско. Origin Old English læppa, of Germanic origin; related to Dutch lap, German Lappen ‘piece of cloth’. The word originally denoted a fold or flap of a garment (compare with lapel), later specifically one that could be used as a pocket or pouch, or the front of a skirt when held up to carry something (Middle English), hence the area between the waist and knees as a place where a child could be nursed or an object held.

Това с цвета да не те учудва. Примерно цвят "бордо" - Bordeaux - град във франция. Или пък цвят - "пинк" - розово. Това е цветът на финикийците. (Phoenicians) . Нищо чудно в това кожите на животни, получени от скити или прабългари да са били в определен цвят и съответно по името на това животно да се е вкарала в употреба такава дума, със значение не толкова на основен цвят, колкото на някакъв оттенък. Подобно на цвят "кафе".

.

Забравете за балтийци и за лапландци. Думата "лапа" си има много добро обяснение и през "горно-марийски" език. Това е езикът на север от Волжска България, северно от мястото където се събират Волга и Кама. При тях "лапа" означава - длан, лапа на животното, низката част, низина, да се навеждаш, стъпалото. Може да значи е неща като сплескан, гладък. Интереснтото в горно-марийски е последното значение на наказание. Сещате ли се за един нашенски израз: "Ще ядеш лабутя" Ако не слушаш ще ядеш и лабут не няма да ядеш лабут Шопите ще ядат лабут Това е вече родствено с нашенското лапи. Интересно обаче дали има родственост между тази стара диалектна дума и горно-марийски ? PP. Лобут - го дават че е турското "пръчка", така че отпада от списъка с родствените думи.

При лапландците не откривам някаква особена връзка. Аз в началото точно за тях си мислих и първо от тях тръгнах да търся. Понеже Нокиа са финландци. От там тръгват един куп технологични понятия, дето едва ли би могъл да им намериш обяснение. Освен през лапландски разбира се. Примерно Линукс - създателя е финландец . Или Икеа - само че те са шведи. При шведи и норвежци, въпреки че са от групата на германските народи имат минимално смесване с лапландците. /колегата Лапландец да разяснява ако желае/ По-интересно е при литовци и латвийци: там думата лапа има значение за страница, лист. half a leaf - pusė lapo (лит) ; lapas (лат.) Лаптоп ако беше измислен при балтийските народи щеше да е синоним с note-pad . Един вид страница, бележник. ПП. Забележи че при балтийските езици лапа има смисъл както при тюркските езици - на равно, гладко, равнина . (plain - на английски) .. Възможно е и Лапландия точно това да значи - равна земя - Лап-Ланд.. равнинна земя.. Щото лапландците не се самоназовават с такова име. Така са ги кръстили вероятно готите.

Оказва се че имаме една много модерна нова дума, родствена с лапа -> това е лаптоп. Създателите на това устройство са взели предвид подвижността на екрана, способността горната част да припокрива долната (over-lap). Отделно пък за етимологията на английското "lap" го прпращат към немското lappe, lappo, което пък най-вероятно се сближава със старославянската лапа. В тоя смисъл спокойно можем да смятаме че лапа и лаптоп имат далечно роднинство. https://en.wiktionary.org/wiki/lap#English

Възможно е да е субстратна дума, остатък от ледниковата епоха или подобно. Но все пак ако потърсиш родствени думи, ще видиш че в славянските езици просто такива няма. Нямат никакво близко значение. Ще намериш някакви думи с близко звучене - като "лапа" - яде, хапва.. Лапе / хлапе/. Обаче връзка между тях е никаква. Докато в тюркските езици има близост към равно, гладко, плоско. Затова изложих такова предположение за прабългарски произход и от там да се е разпространило към другите славяни. Древните думи имат такава особеност че около тях винаги се оформят множество родствени по значение производни думи. Колкото по-древна е думата, толкова по-голямо е разнообразието. Лапа - е дума "изолат".

Ако погледнеш и във фино-угорските езици, объркването ще стане още по-голямо. Нали не искаш да спамим и да флъдваме темите, нека се придържаме към календара. Моето впускане в тюркска етимология приключва, нямам намерение да задълбавам повече. Драконът на волжските българи е Вереселень а при дунавските българи (прабългарите) е верени. Това може да бъде разбрано през йлен - което е друга версия за дилом. Вере-илен -> верени .

Има интересни данни и за това: https://en.wikipedia.org/wiki/Shahmaran Вереселень: https://en.wikipedia.org/wiki/Chuvash_dragon https://ru.wikipedia.org/wiki/Вереселень Вижда се че огнения дракон присъства в митологията на почти всички древни народи. Много ясно че няма да търсим произхода във Виетнам или Лаос. Или в Южна Америка. Това че огнения дракон присъства при персите не означава че прабългарите са взели наименованието от тях, същото и по отношение на арабите и евреите. ( и там има подобно наименование за крокодили и гущери). Ибн Фадлан дава сведения за отношението на волжските българи към змиите: Това са емблеми на града Казан. Предполага се че култа към огнения змей е донесен от прабългарите.

В базата на Старостин дават още една версия: *ǝ̀bǝ̀rǝ̀tì, Turkic: *ebren Japanese: *bǝ̀rǝ̀tì ( ~ -ua-)

Да допълня и за *верени: Най-вероятно произхода на тази дума е също тюркски, прабългарски. Като най-близко по значение дават чувашката версия: вĕре -кипеть -горещ, кипящ вĕре çĕлен — фольк. дракон, огнедышащий змей вĕре-çĕлен - огненный змей , вид метеора вĕре-çĕлен вутăн-хĕмĕн тăкăнса вĕçсе çӳрет, тет — говорят, что огненный змей летает, рассыпаясь огнем и искрами Така го дават и в базата на Старостин: Змията на чувашки се произнася като "шилен" . Има далечна връзка с другата ни позната дума - дилом. Най-вроятно прабългарското произношение на змия е било Джилом или жилом, за да се преобразува към шилен. (За сравнение: жило, жиля , ужилвам - това май също е субстрат, понеже се ползва в много езици. Има го и в балтийските езици така че връзка между жило и дилом няма. )

Имам още едно питане за "теку" : дали това е тюркска или е фино-угорска дума? Тази дума не се среща толкова при тюрките, има я обаче при марийци, чуваши, удмурти. Ето превод за архар на няколко езика: - гурезь такаослэсь , така - удмурти - таулы тәкә , тәкә - татари - курык тага , тага - марийски - кырык тӓгӓ , тӓгӓн - горно-марийски - ту таки , така - чувашки Тоест всички народи около Волжска България за я усвоили тази дума. Дали са я взели от прабългарите или пък прабългарите са взели такава дума от фино-угорски народ не можем за сега да кажем. С това обаче отпада още един въпрос по календара. Фиксираме теку=архар, горен козел или дива овца. Присъствието на тази дума в именника е важно за нас, понеже такава дума не ми е известно да се ползва от останалите тюркски езици, а още по-малко при индо-европейците. Тоест прабългарите са имали ранен контакт с фино-угорски говорящи племена. Това е станало най-вероятно по северните склонове на Алтай, където е южната граница на фино-угорското присъствие. Възможно е и по на запад към Урал. Това е най-значителната разлика, която забелязваме спрямо другите тюркски календари. Остава ни да обясним по-добре и за верени.