Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

tantin

Потребител
  • Брой отговори

    6497
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    25

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ tantin

  1. Атоме, много усложняваш нещата, през 18-19 век философските категории са по-прости, хората живеят по-спокоен по предвидим живот. Въпреки постоянните рискове да бъдат ограбени, убити или всякакви др. опасности. Тези абстрактни разделения са по-късни категории. През 18-19 век има буйни глави, има бедняци, има чорбаджии, има учени хора и подобни. Това са категориите. Възраждането дори не е чисто-българска категория. Това е Европейски процес. А българите не правят изключение от тоя процес. Възраждането - това е модернизацията, желанието за промяна. Така че всеки може да погледне за онези времена и да проучи, да проумее как се е променял живота, колко бързо се променят съдбите на хората и на целите империи. Това не е само просвещение - а време на най-сериозни , големи научни достижения, време на технически прогрес. По времето на Паисии се ражда Майкъл Фарадей. По времето на Софроний - Майкъл Фарадей: "На 20 години, през 1812 г., Фарадей посещава лекции на известния английски химик и физик Хъмфри Дейви, който е член на Кралския институт на Великобритания и Кралското научно дружество" . Въобще не е неясно това "Възраждане", повече от ясно си е: промените следват една след друга, нещо като ефектите на лавината. И така тоя процес продължава и до днес. Възраждането е противопоставено на такива периоди като Инквизицията, застой, преследвания, концлагери - периоди, в които творци, учени , изследователи са били преследвани и ликвидирани физически по причина убеждения или научни търсения.
  2. Нека го уточним: аз търся връзка прабългари- кабардино-балкарци, обаче тази връзка е изцяло по линия на тюркските езици и подобно. Т.Ч. вече е установил подобна връзка , при него обаче тази връзка е вече едва ли не доказана на база на генетически проучвания ( не знам какви , и не знам защо ? ) В това отношение с Т.Ч сме на едно мнение. Обаче Т.Ч търси тая връзка на база на някакви неолитни или автохонни кавказки народи, неизвестно какви, по неговото мнение и очаквания - това трябва да са индо-европейци, ирано-говорящи или подобно. Аз до генетиката не съм правил справки по този регион, слабо ме вълнуват тези генетически тестове, смятам ги за момента ненадеждни. Има интересни паралели между прабългарски - кабардино-балкарски, но тези паралели са изцяло в рамките на тюркските езици и няма никаква кавказка връзка по тоя въпрос... (това е мое мнение). Същата тая връзка се забелязва и спрямо татарски, чувашки и кримо-татарски. Но всички тия народи, изброени до тука нямат нищо, абсолютно нищо общо със славяните. Или поне с ранните славяни. Отпосле с възхода на Киевска Русия и Московското царство - същите ще си имат предостатъчно общи неща и ще си обвържат съдбите завинаги. Нашата връзка - прабългарската - е много по-ранна. Реално в Първата Българска държава се създават държавни структури, механизми, езика, религията - онези основополагащи компоненти за развитието на бъдещите славянски държави. В ПБД се извършва превода , прехода, езиковата трансформация от тюркско-прабългарски към старо-български (славянски). / По причина на болшинството на славяните в ПБД. / . Нещата са сравнително по-прости и елементарни. Опитите за "иранизиране", кавкази-иране, аланизиране или други са само излишно усложняване и запращане на търсенията в безмислени направления. Прабългарската връзка е вече сравнително добре проучена, доказана и потвърдена. Глупаво би било заради модерните залитания да се зачертне десетилетния труд на множество признати учени .
  3. И още един цитат: Познайте от къде е последния цитат? Ако не се сещате, послушайте мнението на Конан и ще разберете. Ако сте се досетили - това е пак от същото интервю на Т.Ч. . Чобанов отива толкова надалеч че едва ли не изкарва прабългарите да са роднини с карачаево балкарци че дори и с черкезите. Това го твърди главният поддръжник на "иранската" хипотеза. Бозата е пълна и всеобхватна. Всичко накуп: ако може и арменци и грузинци в тоя куп. Аз неслучайно казах че това подхожда повече за алтернативните писачи, отколкото за сериозен изследовател и професионалист. Ама кой да чуе. После дедо Либене, кажете кой е главния застъпник - кабардино-балкарец и карачаево черкасец ?
  4. Така де, който иска да се занимава с пра-българистика - това е начина. Също и хакаски-тувински, малко монголски. За тези, които търсят истинските, автентичните пра-българи. Ако някой иска да изучава "българските" славяни - има си старобългарски и църковно-славянски. Има поле за изява, но едва ли някой би дал много пари , стипендии и субсидии в тази посока. Така че бъдещите прабългаролози нека са наясно: да си намерят стабилна и платена работа, а със заработените средства сами да се финансират в техните научни търсения. Едва ли държавата и обществото ще ги субсидират в такива търсения, по-скоро биха ги обявили за предатели, тюркофили, тюрко-въди и прочие подобни.
  5. Накъде ще избие македонския национализъм и шовинизъм? Вижда се че македонската изобретателност ще се пробва в какви ли не посоки, включително чрез европейските институции и основното постоянство в тези политики е "анти-българизма". Цялото това вкопчване в македонизма е с анти-българска насоченост. Една стара песен, от 2014 г: Македония - нашата майка. После лирическия текст отнася действието на етно-религиозна почва: Македония била самата майка Богородица, пред нея се прекланяли македонците. Това е малко неочакван завой, щото македонската църква доскоро а вероятно и все още се води като подразделение, подчинена на БПЦ. Обаче явно че македонските идеолози търсят директната връзка с Богородица, заобикаляйки църковните канони и най-вече БПЦ. "Гласот божий - ке го слушаме, своя вера, ке си чуваме!" Вижда се че абстрактното понятие за "Македония" си има много измерения и никога не знаем в каква ли нова посока ще решат да го ползват днешните македонски управляващи и техните историци, композитори, писатели и други творци.
  6. Интересна статийка от македонския печат: Тая статийка би могла да бъде прочетена директно в македонски вариант, но едва ли ще я разберете както трябва. За по-просто - минавате през translate.google.com и нещата лъсват като бял ден. Очевидно че македонците се опитват да си регистрират македонистични организации в България и другаде из Евро-съюза. Но българските власти не са в голям ентусиазъм. Прочетете превода на останалата част от статията: Македонистите вече се опитват да ползват инструментариума на Европейското правосъдие, за да "съдят" България, за да се опитват да налагат "мулти-етническо" разделяне или вътрешно противопоставяне в самата България. Едва ли не - провала на македонския шовинизъм щял да бъде провал на европейското правосъдие. Така си представят нещата глобалистите в Скопие.
  7. И защо би трябвало да се прекрати практиката на търсене близост с чувашки, татарски, кабардино-балкарски? Трябвало да се търси близост с неизвестни кавказки и ирански езици. Глупости на търкалета. Да четем китайски чрез японския. След като има значителен напредък през многото години в търсенето на близост с чувашки, новите незапознати и отхвърлящи старата парадигма, модернистите с лека ръка се опитват да зачертнат старите достижения. И дори трябвало да се прекратят старите търсения, опитите за разчитане през чувашки... Ами да ги забранят със закон. Да обявят чувашизма-булгаризъм за анти-български, за "вреден", за опасен. Да поставят Иранизма като единственото и правилно тълкуване. Тия млади комсомолци натам ще избутат нещата. Забелязвате, че всяка по-неславянска дума първо се обявява за турцизъм или арабизъм, после за гърцизъм, после идват влашки, сръбски, албански. Евентуално германски. И ако нищо не сработи - някой се сеща да погледне при чувашите. Липсва систематичност в българското изследване за прабългаризмите. Липсва яснота и единство. И затова с такава лекота се появиха множеството автохонни теории. Как един непредубеден млад човек може да се ориентира в това многообразие? Невъзможно. Нужни са години
  8. Кой да е тоя кавказки език? Грузински? Арменски? Чеченски? Дагестански? Азърбейджански? Или някой още по-екзотичен? Те наброяват там около 60 езика от 4-5 различни езикови групи. За толкова много години руските лингвисти все още спорят към кой от всичките тези езици е аланския, и вече са се спрели че това е осетинския - като най-близък. При условие че руските лингвисти познават много добре старославянския, мислите ли че досега вече нямаше да са го открили тоя митичен Кавказки прабългарски език ? Не се е случило, нали! Ама някой ще каже че това е конспирация на империализма и болшевиките срещу българите. (крият го тоя език, за да не се възгордяват българите ). Сами разбирате че тая кавказка близост е измислица на същите герои, при това измислицата е за ирано-кавказки . Единствен такъв е осетинския, другите или са чисто кавказки, или тюркски. Защо не си гледа археологията Чобанов, ами тръгнал да праща лингвистите в трета глуха. Дори и за не-лингвисти е нетрудно да се провери, че подобен близък език в Кавказ не съществува. Освен Кабардино-балкарски - който има лека прилика с Кримски , чувашки и татарски. Обаче на Чобанов хич няма да му хареса тоя кавказки език.
  9. Предлагам на вашето внимание още една дума с вероятностен "прабългарски" произход. Думата е "калесвам". Подобна дума се ползва в чувашки език. калаç Тази дума има следните значения в чувашки: -говорить -говорить, разговаривать между собой, беседовать, переговариваться -договариваться, уславливаться -сватать (невесту) ; калаçнă хĕр — сосватанная девушка, невеста Това дава основание да предположим, че "калесвам" е прабългарски вариант, заемка, синоним на думата "сватосвам". Има опити за свързване на тая дума с гръцката дума "калас", но тук ние виждаме много по-вероятна връзка с чувашкия / съответно с древния прабългарски/. В гръцкия тази дума има много по-широко приложение, като обаждане, поканване, разговор. Докато в българския език тази дума е влязла с доста тясно значение, свързано със сватбата. Шансовете тази дума да е заета от прабългарски или гръцки са 50:50.
  10. Тези препратки на г-н Табов не вършат никаква работа, за съжаление. Не можем да направим директна връзка на прабългари с авари, но косвени такива има. Дискутирали сме вече за това. За съжаление за аварския знаем доста по-малко отколкото за прабългарския. Подобно е положението и с хазарския. В такъв случай не ни остава друго освен да продължим да издирваме и систематизираме "прабългарския" на базата на наличните надписи и остатъчни думи. Въпреки че и това не е особено актуално, едва ли нещо ново ще добави към познанията ни, освен за хора с много тясно насочени интереси в тази област.
  11. Ти вкарваш малко по-особен философски прочит на написаното от Паисий сКия. Вярно, че в словата на Паисий има известен упрек. Но чак пък толкова, с това засрамване. Тогава освен простите и неграмотни болгари е имало и по-богати чорбаджии, и търговци и занаятчии. Имало е и попове. Не всички са били селяни - орачи и овчари. Историята на Пайсии в някои отношения наподобява на църковно писание. Написана е от духовно лице. В началото вероятно е разпространявана между поповете. Възможно е дори части от тая история да са четени пред вярващите в църквата, подобно на църковните служби. Вижда се че отпосле тая история става хит и хората гледат да я имат . По същия начин хората имали преписи и на разни други църковни и нецърковни книги. Всяка една книга променя хората. Която и книга да е. Будизма правел хората миролюбиви -после не ставали за войници. Християните пък директно давали живота си за Христос. (без особено съпротивление даже). Ами за революционните манифести - на Маркс и другите? Те пък обратното - надъхват за борба. Паисий е повече пацифист, духовен човек, смирен, в рамките на тогавашните закони и църковни канони. Неговата история спокойно можеше да се допише към църковните истории на старите и новите царства. Църквата ги пише и ги обновява тези истории. Паисий вкарва малко актуализация, съвременно звучене на един вече по-съвременен език, по-разбираем. Щото човека си е дал сметка че историите за юдейските царства на един твърде архаичен език отдавна не докосват сърцата на неговите правоверни. Ако не е бил Паисий, щяло е да се появи някой друг. Това е период на промени и възход в цяла Европа. Подобни на Паисий имаме във всяка страна по онова време и се е преписвало и превеждало едни от други. Освен историята на Паисий има още 4-5 подобни, но Паисиевата е най-добре изучена и запазена. По него време имало едно други книжлета, много по-четени и продавани от Паисий. Ако беше само и единствено до Паисий - възраждането изобщо нямаше да се е случило. Така че обвиненията ти сКия към първия просветител са безпочвени, неверни. Но ти имаш право на собствено мнение. Да обвиняваме Паисий или Димитър Общи в провала на революцията? Ако не беше Димитър Общи - нямаше да има Априлското. Ако не беше Априлското - нямаше да я има Руско-Турската. Ако не беше Р-Т - нямаше да я има свободата ни. А свободата - това е свободата за роден език, за родна култура, за собствена наука. Паисий напълно се вписва в тези процеси, всякакви "морални", или етно-културни упреци са безпочвени. Паисий не мрази гърците. Той ги посочва и за образовани и за културни. Но настоява да не се отстъпва от собствената култура, за да се замества изцяло с чуждата . В тоя смисъл Паисий винаги ще бъде актуален.
  12. Да добавим към тази таблица още едно интересно: Виждате че 100 на волжско-прабългарски се произнася като "джур". Това е известно от многобройни каменни надгробни надписи от територията на Волжка България, написани с арабски букви. А това какво означава? Стотник - на прабългарски най-вероятно би звучало като Джурпу / джерпу/. Групата от стотина войници, бойно подразделение - това ще е "джур". (Но това може и да е съкратено на "жу".) Между същинските "тюрки" и ранните тюрки ( прабългарите) има съществени различия. Но езиково се откриват такива връзки и комбинации че дори и професионалните лингвисти имат сериозни затруднения. Защо при волжските прабългари имаме джур, а при другите турки това е джус, жус, юс, юз, и чер (при чувашите) ? Ще повторя предишното ми твърдение , че "джурпан" е много вероятно да е едно и също с "жупан". А това може дори да е същото като "чирпан". Тюркските езици са пълни с подобни изненади, а прабългарският и чувашкият са нещо като неразкопани съкровища. Все още не знаем какво ли още ще излезе след като започнем да разгадаваме кодовете и да разчитаме по-добре древността.
  13. Защо трябва да се поставят такива казуси? Дали Атила е бил монголоид или европеид? Че какво значение? Това няма да го направи по-малко велик. Може половината му слуги да са били монголоиди, а другата половина - европеиди.. И какво от това. При него се надпреварват да ходят делегации от ИРИ и ЗРИ, германци, славяни и какви ли не. Битката на каталунското поле. Папата го приема лично и двамата се кланят един на друг. Нещо като срещата на Байдън с Путин, или Путин с папата. Българите не са никакво доказателство за или против монголоидност. Ще ме прощавате Конане, но в онези времена предаността към владетеля е ценена повече от това дали са ти опънати очите, или черепа е удължен, или кожата ти е бяла или мургава. Дори и разни араби се подвизават в обкръжението на Атила, обаче арабина изобщо не бил любимеца на Атила. После Атилата го подарява на тоя или на оня, че дори и с жена-съпруга се сдобил палячото, дето знаел как да разсмива целия двор на Атилата. Тогава, наистина ли смятате че българите (пра-българите) са доказателство за или против монголоидност? Това е глупаво застъпване. В Минусинската котловина, откъдето предполагаме че са дошли пра-българите има и европеиди, има и монголоиди, има и китайци. На същото място доказано се засичат тюрки, индо-европейци (ирано-говорящи скити или подобни ) , че дори и китайци. Минусинската котловина е преходното място, където се формират подобни смесени култури и това е много-вековен процес. Така че аз не бих вложил парите си в съмнителната инвестиция: били ли са пра-българите монголииди, или китай-евиди или ирано-иди.
  14. Бих желал да предложа на уважаемите участници да направим един по-цялостен речник на прабългарските думи. Такъв има вече издаден и пуснат на пазара. Дори имаше информация че "писателя Йордан Вълчев" бил събрал 10 000 прабългарски думи, на базата на сравнения с чувашкия. https://bntnews.bg/bg/a/rechnik-na-prablgarskite-dumi-sstavyat-studenti-i-prepodavateli Това ми се вижда много много пресилено. От 20-тината думи , за които се твърди че били прабългарски до десетки хиляди - разликата е огромна. Предлагам ви да направим един такъв списък с думи, в отделна тема. Но без дискусии. Само списък. Дискусиите - всеки може да си организира дискусия по една или друга дума. За мен е интересно да са събрани на едно място. Ако може да се обобщават или класифицират на: доказани, предполагаеми, съмнителни и подобни категории. Отвреме на време се сблъсквам с разни такива думи докато търся из чувашкия речник, после намирам някакви доста неправдоподобни обяснения, препращащи към турски или арабски, докато чувашките изрази в много случаи ми звучат по близки по смисъл. Днес ви предлагам една такава дума: "чанкăр" Съответствие към български език: джангър-джангър. Отделно имаме дума за звънците: чанове или чамове. Това са предимно звуко-подражателни думи. Тоест нямат някакво особено значение. Подобно на: дзън-дзън, звън-звън. Джангър-Джангър е съвсем подобна такава. Вероятно има подобна турска. Прави впечатление това ползване на удвоени думи: дзън-дзън, наляво-надясно, горе-долу, дрън-дрън, джаста-праста. Това е търсенето на благозвучие , допълнително озвучаване чрез повторение или добавяне на близка по значение и звукоподобна дума. Така се получава нов израз. В българския това се ползва много, а в чувашкия може да е и още по-много. (не съм специалист, но виждам много често такива повторения).
  15. За част от надписите на съкровището от Над Сент Миклош - предполага се че може да са аварски. "BOYHΛA.ZOAΠAN.TECH. ΔYΓΕTOIΓH. BOYTAOYΛ. ZΩAΠAN.TAΓPOΓH. HTZIΓH.TAICH." Тука в тоя надпис много добре се вижда колко е славянска тази дума "жопан".
  16. А знаете ли аварите колко века владеят централна Европа и територии над Карпатите? Аварският език е близък до прабългарския.
  17. Предлагам следната: Чувашкото произношение е с "Ч", но много е вероятно в древността това да се е произнасяло с "ДЖ". Думата за момиче съм я сложил само като илюстрация за закономерните езикови трансформации в тюркските езици. Прабългарската версия за момента е силно под въпрос: възможни са джирпаш, джирпас, чирпаш, дори и чирпан, джирпан. За сто/или дружина/ може да е: джур, джер, джус, и др. Нямаме много надежди записи за сравнение. Указвам за възможна близост, но в никакъв случай не го доказвам, не твърдя че това е точно така. Няма достатъчно база за такива изводи и сравнения.
  18. Това предложение за връзка на дружина със сто е съвсем логично , можем да дадем още аргументи в тази посока: Ето как са думите "момиче" и "100" на няколко тюркски езика: момиче, 100 ҫӗр, хӗр - чувашки kız, yüz gyz, ýüz қыз, жүз кыз, жүз - забелязвате типичните за тюркските езици трансформации. Сега нека да добавим дружината: джус на казахски. И да видим как е в чувашкия: çĕрпӳ - сотник, командир отряда в сто человек çĕрпӳ ялĕ — деревня сотника Джерпу - на чувашки има точно такова значение - стотиник Джерпан- Жупан - спокойно може да значи командира на 100 човека. Ето превод и за хилядник на чувашки: пинпӳ
  19. Ако направим съпоставка със казахската организация и ако това наше сравнение със славянските дружини е вярно, то най-вероятно прабългарската дружина от 100 бойци е наричана: "ДЖУС" . Тази дума освен за дружина виждаме че се ползва и в други значения за село, род, сто, войска и други. Как това "С" накрая е станало на П - нямам идея. Възможно само при славяните така да се е изменило. https://ru.wikipedia.org/wiki/Жуз (племенные союзы казахских родов.) жүз = 100 (казахски)
  20. При Т.Ч - ясно и категорично е произношението му, дикция, скорост на изговаряне, последователност. За да се схванат "логическите недомислици" - трябва да се прекъсне тази плавност, това гладко поднасяне на факт след факт и да бъдат зададени въпроси: защо да е несъмнено, защо да са индоевропейци, защо са живели там, кога са живели там? Това откъде го знаете, къде сте го прочели, кой ви го е казал, как стигнахте до този извод и подобно. Но някак си Т.Ч. успява да препуска на скорост и това му позволява по време на интервютата да заобикаля въпросите, да ги отговаря някак си в движение, да пренасочва лесно и бързо. Титлите, признанието , славата донякъде му спестяват неудобни въпроси, но както спомена Евристей - скандалните моменти по време на подобни интервюта при Т.Ч никак не са малко. По причина на такива залитания в недоказани твърдения, спорни позиции. Спирам да му правя анализ на ТЧ, бях се отказал да го вземам много на сериозно по тези генетически изследвания и пак ще се върна към тази си позиция. Но съм сигурен че той има много други добри изяви. Всеки може да прояви слабости в дадена посока, залитания или грешки. Да видим дали "иранизма" ще се окаже такава грешка, или напротив - ще го докажат и превърнат в нова научно-обоснована теория.
  21. Предполагам че на времето не са обърнали особено внимание на тези встъпителни, уводни думи. Цитирали са от тук и от там. Не е имало интернет. Както казва Мейк-Булгар - минали са сигурно 70-80 години откак е писано и добавяно към тая статия. Партията и цензурата е проверявала за други грешки, това за кушаните никой не го е бил грижа по онова време.
  22. Няма да ти се разсърдя Стони, знам че някои от моите анализи не са лесни и приятни, и сигурно мнозина други вече са ми се разсърдили с повод и без повод. Аз се отнасям приятелски към твоите забележки, дори и спрямо "игнор" - също не ме засяга. Понякога вникването и подробното разбиране, анализиране - изисква усилия и време. Има лесно - четими автори, има и трудни, тежки такива. Благодаря ти за усилията и за дискусиите до момента, ако пожелаеш пак да се включиш - винаги си добре дошъл в мои теми или дискусии.
  23. Ха, ха, блгагодаря ! Все пак не можете да отречете че Станчо Ваклинов е голям и всепризнат авторитет в българската археология, а Рашо Рашев е негов ученик. С.В. се позовава на разни други автори, които е цитирал в труда си. Няма да правя анализ на неговата строгост и логика. С посочените имена и цитати подсказвам че тази школа е направила много в тази посока , и макар че Р.Рашев изказа хипотези за скито-иранска връзка, тюркската връзка е все още по-силната и водещата относно прабългарите. Относно присъствие на скито-ирански елементи - има множество такива изследвания и никой не отрича подобно. Но да се залита в посока към пълното отричане на тюрко-езичие при прабългарите и да се вменява тяхно ирано-езичие - това е почти същото като доказателствата с белките и самсарите.
  24. Направих си труда да цитирам доц. д-р Т.Ч. , ето какво точно казва той по време на интервюто, в частта, отнасяща се за ПБ: Виждате ли как в централна Азия, сред тези, които управляват от Япония до централна Европа се появяват нашите прабългари, които са чисти и несъмнени Индо-Европейци !!! (заобиколени от такива, дето в днешно време ги наричаме хуно-тюрки). Дори няма съмнения, дори няма предпазливост. Нещата са ясни и категорични при Т.Ч. Удивлява ме просто как успява да постигне тази убеденост и дори убедителност и как лесно хората може да му повярват на голи думи.
  25. Някой да каже нещо по това интервю? Съвсем скорошно - 1 Jun 2021 . Тука кашата започва да си проличава отвсякъде. Началото на интервюто е съвсем стандартно, Атила/ Дуло, хуните и малко за германците. Няма я иранската бомба, нищо не предвещава революцията. Отпосле се намесват скитите. И след това се споменава за иранската архитектура, за културни или подобно връзки с Иранците. Не зная колко прабългарски могили е разкопал Чобанов, опасявам се че той се занимава повече с това да анализира намерено от другите, а самия той много много не е стъпвал в изкопите и не се занимава с ровене на земята. Къде къде по-лесно и приятно е да се рови из гените и да се правят математически и статистически анализи. От една страна главният ни иранист приема Атила и Ернак за "прабългари". Родът Дуло - наследник на Атила. Отвсякъде надничат призраците на хуни-тюрки и монголи, но някак си незабележимо и умело Чобанов така завърта нещата и разговора, така насочва аргументите си, че същите тези Атилови, Аспарухови и Кубратови хора изведнъж се оказват скито-иранци. Затова си е каша, защото си е забъркване, смесване на взаимно-неприемливи тези. Освен всичко според твърденията на Чобанов в същото това последно видео - прабългарите били Индо-европейци. Е да, ама монголи, хуни , тюрки - изобщо не са ИЕ. Кавказките народи не са ИЕ. Фино-угрите не са ИЕ. След като се твърди че ПБ били с ирано-кавказки произход, как така кавказците се превърнаха в ИЕ ? Ей такива неща се подхвърлят свободно, жонглира се с едни такива свободни твърдения, повтарят се и се преповтарят много пъти, а аргументите - вероятно ще ги открием в новата книга, дето се подготвя за печат. Много умел отговор от" изключителния специалист по темата, доцент, доктор Т.Ч. " / така го представи водещия/.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

Научи повече  

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.