tantin

Аз си намерих отговор по по-различен начин: славянската форма за "шило" я дават като "шидло" . Родственными являются: Украинское — шило. Белорусское — шыло. Словенское — silo. Польское — szydlo. Чешское — sidlo. Докато за прабългарската "шиле" го извеждат от монг. silegü, *šileg < *silek . В речника на Найден Геров обаче са показани почти като родствени и от там ми дойде заблудата.

Оказва се че "шиле" е най-добрия пример за прабългарски ламбадизъм. При това етимологията на тая дума се извежда от млечен зъб. А защо и другата дума за острие , шило да не е родствена? В речника на Найден Геров се дават примери със заострям, острие, малко копие и подобни. Това идва да покаже по-древна връзка с корена на тая неславянска дума.

Това е все същото изследване. Когато е започната една такава тема се е подходило с предположения и с много малко доказателства. Въпреки изписаното и приложените сведения , въпреки новите генетически тестове - положението не се е променило особено. Сарматският произход е една от маргиналните версии. Сарматската компонента нито може да бъде отхвърлена, зачертната, нито пък може да бъде посочена за водещата. С 2 думи - нищо ново.

Сега уважаеми приятели, имам още интересна информация за вас, директно от пра-българските ни източници. И пак ще си говрим за агънцата, за невинните създания, предназначени за ангелите и жертвани за висшите богове... Ще ме извините, но етимологията на агънцето в даден момент става не дотам безобидна и невинна. Първо, да отговоря на моя приятел дедо Либен защо агне, яре , коза са толкова близки едни до други и понякога има преплитане и дори неразбиране. В българският език такова преплитане няма. Но ако се сещате за архар / теку/ - там хаоса е голям, дотолкова че дори и биолозите на база генетика все още не са готови да кажат дали архарът е от рода на козите или на овцете. Но нека не влизаме в генетика. Дори няма да гледаме филологическите и сложните езикови трансформации. Просто преглеждаме как се нарича агнето (lamb) на няколко езика: Қозы - казахски quzu - азърбайджански козу карын - киргизки пача - марийски патя - горно-марийски јагнето - македонски Хурганы - монголски kuzu - турски qo'zichoq - узбекски karitsa - финландски lambaliha - естонски ( от ламб, някаква връзка с готите или с бъдещите германци, но едва ли от късните англичани). agneau- френски ( това е почти същото като нашето агне ) ыжпи - удмуртски ( неизвестно как се е стигнало до тук ) Не знам дали забелязахте, но болшинството от тюркските езици ползват дума за агнето, която показва голяма близост към "коза". Защо и как се е стигнало до това - не ми е работа да коментирам. Просто споделям това, което виждаме към днешен ден. Сега към още по-интересната част: агнето в фино-угорските езици го видяхме как звучи. Забравих да добавя: bárány - унгарски - няма дори нужда да обясняваме че това е производно от баран. ( няма да обяснявам произхода на тая дума сега ).. И единственият ни интересен и родствен език, за който до момента нищо не казахме.. Чувашкият.. Защо не го казваме.. Защото наистина има интересен момент тука. Има близост към оригиналните фино-угорски езици: пача - марийски ; патя - горно-марийски . Агънце, шиленце или както искате, така го наречете. А ето как го наричат чувашите: "путек" .. Да, така се нарича агънцето на чувашки.. Тоест невинното и крехко агънце е много широко навлязло в съвременния български език, но по едни или други причини няма нужда да обясняваме точното значение точно на тази дума. Всеки дето знае български език от средата и не го е учил тоя език от речниците ще се досети за думата... А това си е едно невинно агънце, най-невинното и беззащитно същество.. И така уважаеми приятели - все пак има някакъв смисъл да продължаваме да търсим родство с този митичен пра-език на древните българи ? Май че се оказва така е ! И да допълня че това не е нещо ново в развитието на езиците. Това, което в църквата се ползва като свещен език най-редовно се ползва за псувни, обиди и прочие лоши думи. Това са проклятия, това са изразяване на недоволство. " за бога ! " "по дяволите". " Oh my god !" , "боже господи!" . Първо на първо - агнето е свързано или с огъня, или с ангелите. Второ - агнето явно е било синонимно на жертвена овца, на жертвата, на лесно-достъпно животинче, дето без голяма съпротива приема съдбата си и заминава на горния свят. Подобни примери има и в латински, и в испански и във френски. Прабългарския и старо-българският едва ли са изключение от тези тенденции. Това което е светия език понякога се превръща във вулгарен език в една или друга форма.

Примерът с думата "Шиле" или "шаран" са много подходящи да покажат как отделни думи биват заемани, но дори и да получат масова употреба, то тяхното значение и роля в езика остават ограничени. Липсват родствени думи. Все пак при "шиле" може да се открият няколко производни такива, но при шаран изобщо липсват. При това заетите прабългаризми се ползват сравнително равномерно по цялата територия на ПБД. Думите за които говорим присъстват в Македонските територии на западна България. Което идва да покаже че македонският диалект е формиран изцяло по време на българското управление там. Прабългаризмите, характерни за източна България присъстват еднакво в Македония и почти не се откриват в Сърбия. Това показва че стопанският живот е способствал за вътрешна хомогенизация в пределите на ПБД и в същото време границите са ограничавали в много отношения свободното придвижване и обмена към съседните държави. Прабългарският елит въвежда задължителната християнизация и славянското богослужение, с това прабългарите стават едни от първите или най-първите, приели новата вяра и новия език. Можем да забележим също че в църковно-славянския език се избягва употребата на прабългаризмите (дотолкова доколкото им е било възможно). Ако думи като "шаран" и "шиле" са прабългарски, то те са били в значителна употреба през 9-10 век . Но ако погледнете църковните текстове ще видите че се ползват доста по строги "канонични" термини. Вероятно "прабългарският" се е ползвал с доста по-ограничена употреба сред славяните. Количеството на прабългаризмите е по-слабо отколкото гръцките заемки. Това обаче не е резултат от липсата на "прабългарски", а повече от използването на "светия език", "свещения език".. Паралелно с този "свещен език", езика на църквата си се ползва и другия ежедневен език на шараните, шилетата , шейните, талигите и прочие. Значи можем да говорим за духовно облъчване, за езиково разделение на простонароден и духовен живот, за паралелно "просвещаване" и приобщаване към Християнството, наред с ежедневното ползване на простонароден смесен славянски и прабългарски и вероятно и други езици.

В публикацията на Антоанета (Делева) Гранберг са дадени 48 думи. (шиле не е в списъка ).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски_език В статията за прабългарски език са посочени 70 думи с вероятен прабългарски произход. За съжаление създателите на тази таблица не са посочили за всяка една дума конкретно кой е техния източник: речник , учен или публикация. В списъка с източници са дадени 21 публикации от които е ползвана посочената информация. В списъка им са думи като: шиле, шаран, шаръ, чигот, чертог, шуртя, урва и други.

Човекът, който е направил този принос за прабългарския произход на "шиле" явно е предпочел да остане анонимен. Оставил си е само и единствено ИП адрес. Няма официални цитати или публикации. В същото време анализът изглежда да е доста по-компетентен от това което аз мога да направя или да предложа. Тоест това е работа на специалист. Но човека явно не желае да се въвлича в политически или други борби и противопоставяния и е предпочел да сложи идеята, и да остане незабелязан. А това си е сериозно като дума и като обосновка. Дори може да се каже че това е по-сериозна обосновка отколкото думата за "шаран". Най-малкото съпоставими са.

За да не става манджа с грозде и за да не се отклоняваме от темата за "прабългарското" : посочих доста аргументи за "прабългарския" произход на думата "шиле". Други изследователи също са го забелязали, но не ми е известно да има официална научна публикация и защита на подобна теза . Евентуална връзка с наименованията с други животни (във възрастта на млеко-бозаещите) е възможна, но това не е предмет на нашия разговор и няма да се отклоняваме. В прабългарско произношение една такава дума би звучала по-различно: шилгъ или шилегъ. Вероятно ударение на последната сричка . Съвременната дума "шиле, шилешко месо" - това са славянизирани заемки от древния прабългарски .

Не е трудно да си обясним защо е тази голяма разлика в значението и употребата Агнето по всичко личи е предназначено за жертвоприношенията. За огъня - "агни", "огонь". Свързано е с езическите жертвоприношения. https://en.m.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/h₂egʷnós

В българския те не са синоними. Но ако погледнете в руски и други славянски езици ще видите подобна употреба. Агне - на руски е ягненок. Шиле - обаче не се ползва особено при другите славяни. Има го при македонците (които са си българи) и много рядко при сърби. А виждате речника на Н.Геров. Дори и в днешния ни език тая дума присъства порядъчно. Въпреки че употребата е намаляла заради регулиращото въздействие на книжовния език, то употребата я има. При това не може да бъде наречена турцизъм, понеже в турския тая дума е изменена още от древността. монг. silegü - би могло да се търси родство и за жребец - " джилкъ" . жылқы Такива думи като шиле, яре, жребец , теле - се ползват за синоними на буен, млад, непокорен, напорист. С думата "агне" - е обратното : добро, послушно, беззащитно, жертвени, за заколение .

Значи и ти си съгласен че бялата риба -сулка носи наименование свързано с зъбите и (сул) ? Тука може да се търси и еднакъв произход за теле и шиле. В смисъл на двегодишно младо животно, сукалче или на млечни зъби . cielę, cielę, - теле на полски Неспециалист трудно може да разграничи кое е тюркско, кое славянско (ПИЕ) и кое ностратично.

Съществително нарицателно име, среден род, тип Етимология Прабългарска дума. Първноначалната форма е *šileg (сравни произв. шилегар, георг. местн. Шилигарник в Пирин, сръб. шиљег), като бълг. форма *šilę, -ta е обобщение на типа склонение *jarę, *agnę, *porsę, *telę за имена на животни. *šileg < *silek от *sil „зъб“, сравни чуваш. шăл „зъб“, старотюрк. sïš „шиш“ със семантичен паралел в старотюркски dišek „двугодишно животно“ < diš „зъб“, т.е. „животно на което са се развили зъбите“. Монголски съответствия са монг. silegü, калм. шилг „двегодишно камилче“. (Източник??) https://bg.m.wiktionary.org/wiki/шиле Това не съм го писал аз. Някой ме е изпреварил.

Значи изключваме втория и третия ред. Аз си мислех че шиш -> диш е по-лесно доказуемо, но съм сбъркал. По въпроса за шил-> шиш : За нас е важна етимолотията на едногодишното агне - нарича се шиле. Найден Геров в неговия речник дава множество примери за използване на тази дума: овцата се ошили, шиле мъжко, шиле женско. В същото време ние имаме синоними като агне и яре. За да се разбере че произхода на тая дума е тюркски и вероятно прабългарски, както и за връзката със зъби и по-специално млечни зъби - има няколко вида риби, които носят наименованието си заради зъбите им: Обыкновенный судак: от вида на шаран, перч - zander (англ. ). Тази риба се нарича шăла на чувашки. А още по-интересно е наименованието на същата риба на унгарски: Fogassüllő. И в двата случая името на рибата го извеждат от зъбите . https://hu.wikipedia.org/wiki/Fogassüllő A névváltozat a fogasméretűre fejlődött süllő szájában lévő kapófogai miatt van.[1] /Вариант названия связан с зубами во рту окуня, которые выросли до размера зуба. [1] превод от Гугъл транслейт/ süllő - го превеждат от унгарски като perch. Ето и от Найден Геров: Извеждането на етимологията на "шиле" през млечните зъби е донякъде проблемно мисля, щото както го описва Н.Геров още при раждането овцата се "шили, ошили" - това е глагол за раждането. Овцата ражда агнетата, които са вече шилета, шиленца ( би трябвало вече да имат млечни зъби , а млечните зъби почват да растат след раждането) ако това е етимологията им. До една година те се наричат шилета. А аз си мислех че това е до 2 години. Проблем е също защо българите позлват шиле, при условие че имаме агне и яре ? Дали ще е турцизъм или прабългаризъм ? Връзката с унгарците и чувашите ако е вярна сочи за прабългаризъм. Чувашкият ни дава най-доброто обяснение за етимология, понеже зуб = шăл . 1. множ. зубы шăл; передние зубы малти шăлсем; задние зубы кайри шăлсем;

https://bg.wikipedia.org/wiki/Огурски_езици Според уикипедията, произхода на думата "шиле" е от пратюркски корен "шил", което значело острие, остър зъб, млечен зъб. В това не е трудно да се убедим като погледнем думата "шило". В съвременен турски език, зъб се нарича diş (тур.); diş , diş (туркменски, азербейджански), тіс (казахски), tish (узбекски) "шило" - означава зъб на чувашки. Можем да предполагаме че "шиле" има по-древен - прабългарски произход. ПП. Шиш - в тюрските езици има значение на нещо остро, игла, кука за плетене, шишчетата за печене на барбекю -там се набучва месото на малки хапки. Вижда се че и тази дума е родствена към по-древната *sīĺ . (за острие ).

Хура пулă Шаран sazan ser (чув) ~ jüz (тюрк.) ‘сто'. sirma jarma , река Ерма, Янтра съклъкъ ; сокак Сърмисач Кундур ; xantar; kunduz - видра, бобър (Авторката извежда "кундур" като прабългарска дума. ) урва, яр - склон на бряг Най-вероятната "прабългарска" от всичките разгледани думи ми се струва това за видрата. Най-много внимание авторката отделя на "ширма", за което обаче не ми изглежда достатъчно убедително.

Въобще нямам намерение да навлизам в техническите подробности на тази тема г-н Евристей. В тази тема предпочитам да съм читател отколкото участник. Харесват ми вашите и на опонентите технически спорове относно кой, кога и и какво се е случило.Аз и досега навестявах темата и съм я чел с интерес (но не винаги). .. Причината да се вясна и в тази тема е един въпрос, който вече бе засегнат в по-ранните дискусии, а именно - 20 -000 славяни и евентуалната им измяна в полза на византийците. Аз задълбах относно Кормисош и промяната на управляващия род. Но явно че със смяната на управляващия род прабългарите и техните родове изобщо не изчезват. Все още прабългарите продължават да са привилегированата класа. Бих желал да попитам участващите в тази "експертна" дискусия относно това разделение на българи и славяни по времето на Телец. Дали действително имаме някакви доказателства за такова деление на българи/славяни, или пък това е нечие тълкувание. Защо след битката при Анхиало ( Сражението при Анхиало (763 г.) започва в пет часа сутринта на 30 юни 763 г., неделя и продължава до вечерта, когато славянските отряди преминават на страната на ромеите.) се говори за измяна на славяните, а българите изглежда са си все още чисти прабългари и шпрехат на прабългарски, тоест тюркски ? Можем ли да подозираме че през далечната 763 г в района на Плиска и Преслав се говори на прабългарски /огурски, тюркски/, докато проходите се пазят от славяните, и дори и на юг от Балкана сляваните вече се заформят като трайни коалиционни партньори на могъщата и всесилна пра-българска партия? Очаквам вашето мнение .

Погледнал съм вашата карта г-н Евристей и дори си мислех да я покажа. Дори ако се вгледате по-внимателно ще забележите че пътят на византийците - един от маршрутите е точно този за говорим. Тоест византийците най-вероятно са минали по този маршрут . Въпроса би бил по-скоро имало ли е там някакъв аул? Не говорим за някакви дворци или подобно. Може да е било тържище, селище, укрепен лагер с шатри. Аз го споменах това по-скоро за яснота относно маршрута на византийците. Не съм чул за съществуването на древен старобългарски град в Южна България. А само след 20-30 г от времето за което говорим се изгражда огромната гранична преграда - Еркесията.

Такова място -аул на Крум в Южна България най-подходящото място би било около извивката на Тунджа и е точно на 50 км. При това не е задължително да е дворец. Там се намира старата крепост Кабиле, но най-вероятно аула е изграден на ново място - възможно е да е там където е построен новия град Ямбол. Причината за това разположение - пътя около Тунджа в посока Одрин. От този аул до Карнобат са точно 2-3 дена път. По-късно границата Еркесия е изградена на около 10-15 км южно. Съвсем обяснимо е защо Карнобат се превръща в сборно място за византийската армия. Там се събират в едно сухопътните сили пристигнали откъм Ямбол и морският десант откъм посока Бургас.

Разбрах го. Имаме ги и двата варианта: læppa и loof (минало през някакво междинно læph ) . Което ще рече че думата е стигнала или съществувала там от преди идването на германците. Тоест от преди 1-то хилядолетие пне. Във всеки случай това няма никакво отношение към прабългарите.

Не че не ми харесва. Английското е по-късна версия. Middle English се формира едва през 10 век. Дават го че произлиза от лапа. https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Germanic/lōfô Etymology[edit] From Proto-Indo-European *lāp-, *lēp-, *lep- (“to be flat”). Cognate with Lithuanian lopa (“paw, claw”), Proto-Slavic *lapa, Armenian dialectal լափ (lapʿ), լուփ (lupʿ, “palm, flat of the hand”).

Прави сте! Това беше лапни-шаранско. Origin Old English læppa, of Germanic origin; related to Dutch lap, German Lappen ‘piece of cloth’. The word originally denoted a fold or flap of a garment (compare with lapel), later specifically one that could be used as a pocket or pouch, or the front of a skirt when held up to carry something (Middle English), hence the area between the waist and knees as a place where a child could be nursed or an object held.

Това с цвета да не те учудва. Примерно цвят "бордо" - Bordeaux - град във франция. Или пък цвят - "пинк" - розово. Това е цветът на финикийците. (Phoenicians) . Нищо чудно в това кожите на животни, получени от скити или прабългари да са били в определен цвят и съответно по името на това животно да се е вкарала в употреба такава дума, със значение не толкова на основен цвят, колкото на някакъв оттенък. Подобно на цвят "кафе".

.

Забравете за балтийци и за лапландци. Думата "лапа" си има много добро обяснение и през "горно-марийски" език. Това е езикът на север от Волжска България, северно от мястото където се събират Волга и Кама. При тях "лапа" означава - длан, лапа на животното, низката част, низина, да се навеждаш, стъпалото. Може да значи е неща като сплескан, гладък. Интереснтото в горно-марийски е последното значение на наказание. Сещате ли се за един нашенски израз: "Ще ядеш лабутя" Ако не слушаш ще ядеш и лабут не няма да ядеш лабут Шопите ще ядат лабут Това е вече родствено с нашенското лапи. Интересно обаче дали има родственост между тази стара диалектна дума и горно-марийски ? PP. Лобут - го дават че е турското "пръчка", така че отпада от списъка с родствените думи.